Пиесата „Женитба“ най-често е поставяна като комедия на характерите, осмиваща определени човешки пороци или социална сатира, която коментира дребночиновническото малодушие и неспособността на конкретна социална прослойка да познае високите измерения на живота.

Женитбата при нас ще бъде разгледана от една страна като изход от еднообразния, изгубил смисъл живот – път към осмислянето му, възможност за щастие и преоткриване на себе си през очите на другия. И от друга страна като капан за личността – ужасът от това, че Друг ще навлезе в свещеното, интимно Аз-ово пространство, ще обсеби, ще погълне Аз-а.