Най-младите актьори с дебюти във „Всичко наопаки или Наопаки всичко”

Details

Category: Актуални новини

Екатерина Георгиева, завършила НАТФИЗ в класа на Ивайло Христов, е приета след последния кастинг в състава на Варненската трупа. Във „Всичко наопаки или Наопаки всичко” тя ще дебютира в ролите на Жената на Сганарел и Циганка. „Харесва ми, че за разлика от други театри, Варненският театър прави кастинги. Това е хубаво предизвикателство и най-добрият начин трупите да бъдат живи, а актьорът да се чувства специален и нужен”, споделя младата актриса. И продължава: „Молиер ми е любопитен със сатирата, която използва като оръжие срещу абсурдите на действителността и заради която остава интересен и непреходен в класиката. Моята героиня, Жената на Сганарел, няма свое собствено име, което я прави универсална - тя може да бъде всяка една жена.   Тя е пример за претенциозност, суета, високомерие и т.н. в същия дух. Това, което ме вълнува в представлението, е липсата на адекватна комуникация. Хората не се изслушват, преценяват нещата само от своя гледна точка и така попадат в абсурдни ситуации, които самите те сътворяват от глупост.”

Нено Койнарски, завършил НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков, също влиза след успешен кастинг във Варненската трупа. В ролята на Леандър той също ще дебютира във „Всичко наопаки или Наопаки всичко”.„Моят герой Леандър”, разказва той, „е влюбен в красивата Сели (Ина Добрева), също както и съперникът му Лели (Теодор Папазов). Леандър е по-самоувереният от двамата. Заслепен от гордостта и егоцентризма си, той смята, че всичко му е позволено - едно олицетворение на младия човек, който си мисли, че светът започва с него.Лели е по-неувереният, по-крехкият, по-добрият, но така или иначе двамата задължително успяват да провалят всички планове на Маскарил за спасението на тяхната Сели. Харесвам ролята си, защото чрез нея мога да се надсмея на абсурдните желания на младите влюбени, от които и аз понякога страдам. Бидейки в стилистиката на Молиер ми е забавно да проверявам нивото на нерационалност в поведението на човек. Търся пътищата, по които без подигравка към персонажа, бих могъл да го защитя.Предизвикателството се състои в това да съживя онази неподправена детска инфантилност, която лесно се губи.”

„Всичко наопаки или Наопаки всичко” „Наопаки всичко или Всичко наопаки”

Details

Category: Актуални новини

Пламен Марков поставя първия театрален сериал

Българска премиера на „Всичко наопаки”

Молиер или „3 в 2 в 1”

Което и да изберете от тези заглавия, то ще отговаря на това, което ще се случи на 4 и 6 ноември от 19 часа на Основна сцена на Варненския драматичен театър. Това ще бъде третата в неговия 94-ти творчески сезон премиера, която ще внесе нов момент не само във варненската, а и в цялата българска театрална история. За пръв път публиката ще може да проследи в театрален сериал история с продължение. Идеята е на главния режисьор на театъра Пламен Марков, който поставя Жан Батист Молиер в две, свързани една с друга части: „Всичко наопаки или Наопаки всичко” – първа серия и „Наопаки всичко или Всичко наопаки” – втора серия. 

Всъщност става дума за три пиеси, съчетани в едно представление от две части или както шеговито го „преведе” на съвременен рекламен език самият професор „Молиер или „3 в 2 в 1”.

Първата пиеса, подсказала и игривото заглавие на сериала, е известният многоактен фарс на Молиер „Занесеният или Всичко наопаки”, допълнен в сценичната версия от още два едноактни фарса „Брак по принуда” и „Рогоносец без рога”.

„Занесеният или Всичко наопаки” не е поставяна досега в България, така че на 4 ноември 2014 г. ще бъде българската премиера на тази Молиерова творба. Иначе отделни негови фарсове, в различни интерпретации, са играни вече на българската театрална сцена.   

Пламен Марков, запознал се с произведението на Молиер в руски превод още като първокурсник в НАТФИЗ, сега с удоволствие се завръща към него.
Още повече, че той вече разполага с великолепните преводи на две от пиесите на един от нашите най-големи преводачи от френски език Кирил Кадийски, третата пиеса пък е преведена от изключителния български хуморист Радой Ралин.

Очевидно на студентската любов към Молиер отново й е дошло времето. Отново, защото сегашната постановка рамкира творческия път на професора, започнал някога с първата му режисьорска работа „Училище за жени” от Молиер в Сливенския драматичен театър.

За сценографията и костюмите в театралния сериал „Всичко наопаки или Наопаки всичко” и и „Наопаки всичко или Всичко наопаки” режисьорът ангажира талантливата Даниела Николчова, която завършва миналата година сценография в НАТФИЗ и заедно с него работи в студентските постановки „Криминале от каменната ера” и „Шпионаж от каменната ера”, така че „мисленето в серии” донякъде вече е присъщо и на двамата. Музиката е дело на Петя Диманова, която след като спечели АСКЕЕР 2014 за своята авторска музика в нашия „Канкун”, сега отново композира за Варненския драматичен театър.

Участва почти цялата трупа на театъра, представена от актьори както от утвърденото, така и от най-младото поколение: Адриан Филипов, Веселина Михалкова, Валери Вълчев, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Екатерина Георгиева, Ина Добрева, Николай Божков, Николай Кенаров, Нено Койнарски, Петя Янкова, Пламен Димитров, Пламен Георгиев, Свилен Стоянов, Стефан Додуров, Стоян Радев, Теодор Папазов, Цветина Петрова.

Read more: „Всичко наопаки или Наопаки всичко” „Наопаки всичко или Всичко наопаки”

„Свекърва“ на Стоян Радев пълни салона. Заслужено

Details

Category: Актуални новини

Премиерата на ДТ „Стоян Бъчваров“ поставя едно отлично начало на новия творчески сезон

Публикувана: 21 Oct 2014 | 20:19 

За жалост трябва да започнем с политика. Просто такова е времето. Появи се отнякъде един министър на културата – за радост вече бивш, и отсече, че парите за театър трябвало да бъдат орязани, защото, откакто влязла в сила новата система за държавна субсидия – според продадените билети, салоните, видите ли, започнали да се пълнят със зрители. Гениално. 

Да се смее ли човек, да плаче ли. Нали това в крайна сметка е самата идея на изкуството – да достига до публиката, да провокира асоциации и емоции, да въздейства върху духа, да отправя послания. Представяте ли си театрални постановки, които се играят пред празни салони? И какъв би бил техният смисъл?

В последните години във варненския театър се случват хубави неща. Има изключително талантлива театрална трупа. 

Има разнообразен афиш, в който всеки би могъл да открие нещо за себе си

Работят добри режисьори. Правят се стойностни постановки, които печелят награди (не че това е най-важното, знаем понякога как се раздават те). Има нещо много по-ценно. Има го признанието на най-великия и непогрешим съдник – Негово Величество Зрителят. В началото на новия творчески сезон на ДТ „Стоян Бъчваров“ ставаме свидетели на нещо радостно в културния живот на града – една българска премиера пълни салони, а билетите свършват седмици предварително. В интерес на истината, очаквахме го. Преди премиерата на „Свекърва“ писахме, че пиесата със сигурност е предизвикалетство и ще се хареса на публиката. И посочихме три причини за това. Антон Страшимиров е варненски автор и „Свекърва“ е играна на варненска сцена за първи път преди 107 години. Второ – името Стоян Радев. Трето – отличният актьорски състав. Познахме.

Спектакълът на режисьора Стоян Радев просто трябва да се види. Това е една постановка, която не само ще ви накара да се засмеете и ще ви намигне закачливо. Тя ще ви накара да се замислите. 

Зад привидно лековатото и хумористично съдържание се крие много

Крие се един втори план на човешки взаимоотношения, които и до днес не са се променили, както казва сам режисьорът. Крие се един свят на фалш, на лицемерие, на подправеност, все неща, от които човекът не може да се избави в каквито и времена да живее. 

Любопитното е, че Стоян Радев сам играе в ролята на Велчо-Свилен в същата пиеса преди 20 г., когато постановката е дипломен спектакъл на театралната школа. Днес вече в ролята си на режисьор той вижда нещата по съвсем различен начин. И това е нормално.

Read more: „Свекърва“ на Стоян Радев пълни салона. Заслужено