Започва „Учи в България, завладей света!“, II национално издание 2017, НАТФИЗ – превантивна кампания срещу интелектуалната емиграция на младите българи! 

Водена от убеждението, че състоянието на образованието и културата днес, е индикация за състоянието на икономиката и бизнеса утре, НАТФИЗ потърси общественото съучастие на проблема с интелектуалната миграция, още през 2016 г. с пилотното издание на кампанията „Учи в България, завладей света!“. Студентите и преподавателите на Академията посетиха 12 градове на страната, за да защитят авторитета на българското висше образование. Гражданският интерес и подкрепа, станаха основание за развитието на кампанията.

На 24 и 25 април Варна може да подкрепи  „Учи в България, завладей света!“

 На 24 април от 19.00 ч. в ТМПЦ „Стоян Бъчваров“ – Сцена Филиал, младите жители на града, ще имат възможност да оценят резултатите от четиригодишното образование в НАТФИЗ, като видят два от дипломните спектакли на абсолвентите „Актьорство за драматичен театър“ на проф. Пламен Марков – „ТРИ“ и „ТЕ – JAM SESSION“, при това с ЕДИН БИЛЕТ!

На 25 април от 09.00 ч. при „Вход свободен!“ ще се проведе консултативна среща с водещи преподаватели на Академията, които лично ще запознаят гостите със специалностите, условията на европейска мобилност, подготовката и реда за кандидатстване през учебната 2017/2018 година. Предвидени са прожекции на студентско кино. Участниците в срещата ще получат безплатни  кандидатстудентски материали, Кандидатстудентски справочници и ваучери за 10% отстъпка при посещаването на кандидатстудентските групови консултации в София (през юни и август).

II-то национално издание „Учи в България, завладей света!“ НАТФИЗ реализира в Кюстендил (28, 29, 30, 31 март), Варна (24 и 25 април), Силистра (25 и 26 април), Велико Търново (26 и 27 април), Габрово (27 и 28 април), Плевен (28 и 29 април), Стара Загора (25, 26 и 27 април), Хасково (27 и 28 април), Бургас (2 и 3 май), Ямбол (3 и 4 май), Сливен (4 и 5 май), Пазарджик (25 април), Пловдив (27 април).

За пълноценното провеждане на кампанията, НАТФИЗ разчита на подкрепа и съдействие от всички, така че безвъзмездната консултативна помощ, да достигне и да бъде в полза на възможно най-широк кръг млади българи. 

Можем ли заедно да предложим на децата си достойна алтернатива, за да останат и да се развият, като пълноценни специалисти и личности в собствената си страна?

Координати за връзка: pr.natfiz@gmail.com, 0889970059

Сценографът, композиторът, актрисите

Премиерни спектакли – 30, 31 март, 19.00, Сцена Филиал

Сценографът Венелин Шурелов

Сценографското решение изгражда пространство, което се асоциира с изоставено архитектурно съоръжение и то, подобно на мембрана, непрекъснато изхвърля или поглъща своите образи, прецежда и филтрира техните характери и взаимоотношения. Героите обитатават, но не принадлежат съвсем на това място, те като че ли носят нещо от града, от духа на забързаното урбанистично мислене и поведение. Именно в тази идилична селска среда, в която изкуството и естественото са в конфликт, се развива градската интрига.

Във визията търся ярка образност и експресия с много плътни картини, направени сякаш от големите майстори на руската живописна школа. И същевременно се долавя нещо жестоко и брутално в принципа, по който се движат различните компоненти на това съоръжение.

„Месец на село” от Тургенев е фин разказ за човешките взаимоотношения, през които любовното чувство се разминава с всички, които го изпращат или получават.

С фини нюанси и субтилна драматургична структура, текстът изисква специфично внимание и дълбока концентрация. Той не разчита на хитово въздействие, а на един внимателен и задълбочен поглед. От десетина години аз прекарвам всяка година по един месец на село, така че част от декора е свързан с мои конкретни и реални изживявания.

Композиторът Иван Шопов

Музиката в „Месец на село” изразява идеята на постановката и допринася за цялостното въздействие. Тя не е натрапчива, не е водещото начало, а хомогенно се вплита в общата атмосфера, допълвайки лиричните или агресивни моменти. С режисьора водихме дълги разговори, търсихме темите, набелязвахме отделни акценти, прослушвахме, разпределяхме и така се получи цялата звукова картина. Композирах и песен за постановката. Към музиката подходих по мой начин, необремен от никакви влияния, включително от руска музика.

Веселина Михалкова - Лизавета Богдановна

„Месец на село” е един изключително дълбок текст, който на сцената  лесно може да се превърне в мелодрама. Но в прочита на Стилиян Петров, който притежава усета и чувствителността да прави подобни текстове, е спазен точният баланс. В сферата на чувствата нещата могат да бъдат много жестоки, когато опират до правенето на избор. Да, изборът е даден на човека, той е най-голямата му свобода, но и най-голямата трудност.

С „Месец на село” ние бихме искали да провокираме зрителя, да го накараме да си зададе въпроси, на които му е неудобно да си отговори. Работейки с нас по този текст, Стилиян Петров ни отключи на такива теми, които ни накараха да надникнем дълбоко в себе си, а това понякога е плашещо. Не искам да кажа, че нашето представление е тежко. Напротив, нашият „Месец на село” е едно много романтично представление в чистата му форма. Без да е сладникаво и сантиментално, то носи онази романтика, която носи самият Тургенев като човек и драматург.

Моята героиня Лизавета Богдановна е компаньонка на стожера на семейството Анна Семьоновна и учителка по пиано на малкия Коля. Една високо образована жена, която е направила своя личен избор да напусне суетата на големия град, да се отдели на село, да чуе тишината.

Има много тишина в моята героиня и това ме плени в образа й. Тя почти не говори, тя е аскет по отношение и на външността си, и на говоренето, особено на говоренето. Имаме чувството, че пропиляваме живота си в словоблудство  и все по-малко се заслушваме в самите нас, в тишината, в която можем да открием себе си. Ето това е моята Лизавета. Към нея, както и към всяка роля, подходих като към лично събитие. Важно е за мен да извърва пътя към моята героиня, да се срещнем, аз да науча нещо от нея, а тя от мен. От Лизавета Богдановна аз научих много ценни неща.

Юлияна Чернева – Анна Семьоновна

Анна Семьоновна е много хубава роля. За мен е изключително удоволствие да играя в пиеса на Тургенев.

Сложна и чувствителна драматургия, „Месец на село” трябва да се прави с финес, какъвто Стилиян Петров притежава.

След „Опасни връзки” това е моята втора среща с него и определно мога да кажа, че той е един от любимите ми режисьори. Работя с него с изключителна любов и лекота.

Записа Виолета Тончева

Прочетете още:

„Mесец на село” - диктат на страстта

„МЕСЕЦ НА СЕЛО” – ПЪРВАТА РУСКА КЛАСИЧЕСКА ПИЕСА С ГЛАВЕН ЖЕНСКИ ОБРАЗ

„МЕСЕЦ НА СЕЛО” ОТ ТУРГЕНЕВ – ПРЕМИЕРА В КРАЯ НА МАРТ

Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” отбеляза Световния ден на театъра 27 март със суперпродукцията „Влюбеният Шекспир”:  един „Многостранен спектакъл с прекрасна визия, сценография и костюми.

Много точен пример за добро, умно, мъдро и същевременно комуникативно представление, в което е намерено златното сечение”, по думите на проф. Ивайло Христов.

Преди спектакъла Юлияна Чернева, актриса трето поколение във Варненския театър, прочете Посланието за Световния ден на театъра, което през тази година бе поканена да напише френската актриса Изабел Юпер. „Не ние караме театъра да съществува, а ние съществуваме, благодарение на театъра. Театърът е много силен. Той устоява на всичко - войни, цензура, бедност. Театърът ни закриля, създава ни убежище... Вярвам, че театърът ни обича... както и ние го обичаме”, изтъква Изабел Юпер в своето Послание.

На кратката церемония във Варна Даниела Димова, директор на Театрално-музикалния продуцентски център, оповести традиционните годишни награди „Златна маска” на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Наградите, които през тази година са две, се връчват за благотворителна дейност и подкрепа на театралното изкуство.

С награда „Златна маска” се удостоява Добринка Митева, за дългогодишна благотворителна дейност и човешко съпричастие към децата на Варна в неравностойно социално и здравословно положение, за щедрите лични дарителски жестове, с които тя им подарява вълнението, заедно с всички варненски деца, и те да станат част от Детската Коледа на ДТ „Стоян Бъчваров”.

С награда „Златна маска” се отличава Венцеслав Евстатиев, изп. дир. на фирма „Ескана” АД, за дългогодишна благотворителна дейност и съпричастие към проблемите на деца и възрастни в неравностойно социално и здравословно положение, за щедрите дарителски жестове, с които фирма „Ескана” приобщава тези деца и тези наши съграждани към спектаклите на ДТ „Стоян Бъчваров”.

Да превръщаш изкуството в празник за ощетения е висока кауза, която заслужава нашето дълбоко уважение и благодарност, пише в грамотите, които придружават наградите.

На представлението за Световния ден на театъра присъстваха специално поканените ветерани на Варненския драматичен театър Грациела Бъчварова, Данаил Мишев, Георги Велчовски, Тодор Игнатов и др.

Актьорът и режисьор СТОЯН РАДЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА в интервю за списание „Homo Ludens”, издание на САБ за театрална теория и практика, брой 20, март 2017 г.

Броят на списанието бе представен на 22 март, 17.00, Гьоте Институт, София

https://www.goethe.de/ins/bg/bg/ver.cfm…

- Ако започнем от началото, там е наградата „Звезда на Варна” за първата ти главна роля на Силян в „Черна дупка” от Горан Стефановски на режисьора Стоян Камбарев. Мислил ли си, че този буквално звезден старт в театъра предначерта съдбата ти?

- Тя съдбата има пръст във всичко, но никога не съм мислил за кариерата си по този начин, както може да се досетиш (смее се). И през ум не ми е минавало подобно нещо. А „Черна дупка” наистина беше най-големият ми шанс. Един Стоян Камбарев да предпочете за тази тежка и голяма роля точно мен, толкова млад и толкова безопитен във всичко, си беше истински късмет. Представлението се игра много години и имаше страхотен успех. С всеки следващ спектакъл разбирах все повече и повече ролята и все повече си давах сметка колко малко успявам да извлека от нея. Не знам защо, но бях убеден, че не мога да я развия и тя ме комплексираше.

- Какво мислеше за това Стоян Камбарев?

- Той нищо не казваше и хората ме харесваха, но моето усещане беше друго. Благодарен съм, разбира се, за оценката на своите съграждани, още повече, че носителят на наградата „Звезда на Варна” се определяше в обществено допитване. Ролята на Силян ме направи популярен и знам, че много зрители са идвали по няколко пъти да ме гледат, но това няма нищо общо с онова, което аз изпитвах. През последните години направо не ми се искаше да играя повече Силян. Той ме потискаше, защото все повече започвах да го разбирам...

- Нещо като да израстваш заедно с ролята...

- Дано да е било така. Слава Богу, подобно нещо не ми се е случвало повече.

- Сега би ли искал да изиграеш тази роля?

- Сега не бих могъл да я изиграя, защото съм почти на 50 и ще разсъждавам от позицията на 50-годишен човек с 25-годишен театрален опит.

- А би ли режисирал пиесата?

- Не съм се замислял... Не, не бих искал да я режисирам, защото предпочитам да режисирам текстове, които зареждат с надежда и оптимизъм. Не съм чел „Черна дупка”, откакто играх главната роля в нея и не знам, ако сега я прочета, дали ще видя в нея надежда и оптимизъм. Но освен „Черна дупка” и „Майката. Васа Железнова - 1910”, които Стоян Камбарев постави във Варненския театър, има и други заглавия, в които съм играл и които никога не бих посмял да режисирам.

- Какво остави Стоян Камбарев у теб като основно разбиране за театър?

- Всичко. Това е най-значимата ми среща, без да омаловажавам нито една от другите си театрални срещи. Вече споменах, че Бог, съдбата, Мелпомена или каквото има там отгоре, са благосклонни към мен. Но Стоян Камбарев определено е най-значимата ми среща, не само защото се появи много рано, а защото като човек и творец ми даде поглед към театъра, към съждението за театър. До ден днешен, буквално практически, аз използвам неговата естетика и винаги се питам как той би подходил. Може да изглежда наивно, но аз се опитвам през негов поглед да се измъкна от затрудненията, в които попадам.

До главата ми в спалнята неизменно стоят двете книги, посветени на творчеството му - „Огледала” от Никола Вандов и Мая Праматарова и „Театърът на Стоян Камбарев. Режисура на пространството” от Кремена Димитрова. Не търся метафора или символика в това, просто обичам отвреме навреме да посягам към тези книги, да отварям където и да е и да чета.

- Името Стоян не е ли някак мистично свързано с Варненския театър, завещано от Стоян Бъчваров, продължено от Стоян Камбарев, Стоян Алексиев, Стоян Радев...

- Няма да успееш с тази провокация (смее се). Абсолютна случайност е, че родителите са ни кръстили с това име.

Великденска премиера на Варненския драматичен театър

В рамките на VII Великденски театрални седмици Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” кани на 30 и 31 март, 19.00, Сцена Филиал, на третата си премиерна постановка за 2017 година – комедията „Месец на село” от Иван Сергеевич Тургенев. Превод Майя Праматарова,  сценична версия и режисура Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, музика Иван Шопов. Участват: Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Юлияна Чернева, Цветина Петрова, Стоян Радев, Валери Вълчев, Николай Божков, Николай Кенаров, Пламен Димитров, Константин Соколов. Плакат и фотосесия Венелин Шурелов.

„Месец на село” е първата пиеса на руската класическа драматургия с главен женски образ и първата комедия, в центъра на която стои трагическа героиня. Пиесата пресъздава живота на руското дворянство чрез образите на  разкъсваната от разнородни чувства Наталия Петровна, влюбения в нея Ракитин, съпруга Ислаев и майката Ана Ислаева, студента Беляев, възпитаницата Верочка, съседа Болшинцов, доктор Шпигелски, компаньонката Лизавета, немеца гувернант Шааф, слугинчето Катя.

„Персонажите в „Месец на село” престават да бъдат господари, слуги, храненици, гости, доктори, кочияши, майки, бащи, съседи или учители. Те придобиват оперативната каузалност на влюбени, ревнуващи, борещи се, плахи, обидени, уплашени, засегнати, окрилени индивидуалности. Подобна екзистенциална метаморфоза става възможна благодарение на въздесъщия диктат на страстта, обзела най-напред господарката на имението, Наталия Петровна”, пише изследователят на Тургенев Людмил Димитров. 

Ето как актрисата Даниела Викторова усеща своята героиня: „Наталия Петровна – необикновена жена с обикновени желания. С точен като стрела ум и със стрела точно в сърцето. Властна природа, в която живее природа без власт.”

Наред с Наталия Петровна се откроява образът на Верочка, която актрисата Цветина Петрова възприема като: „Изключително жива, изключително своя. Момиче и жена. Подвластна и своеволна. Смела и в познатото, и в непознатото. Високо лети и дълбоко потъва”.

Прочетете още: „МЕСЕЦ НА СЕЛО” – ПЪРВАТА РУСКА КЛАСИЧЕСКА ПИЕСА С ГЛАВЕН ЖЕНСКИ ОБРАЗ

„МЕСЕЦ НА СЕЛО” ОТ ТУРГЕНЕВ – ПРЕМИЕРА В КРАЯ НА МАРТ

 Картини от „Mесец на село”

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, получи наградата на XVI Международен театрален фестивал "Славия" - Белград 2017 за великолепното представяне на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" във фестивала с "Едноокият цар" от Марк Креует.

Постановката, дело на режисьора Петър Денчев, сценографа Теодора Лазарова и композитора Христо Намлиев, с участието на Симеон Лютаков, Милена Кънева, Пламен Димитров, Биляна Стоева и Николай Божков, бе посрещната на 14 март с горещи аплодисменти от фестивалната публика.

Наградата, която включва статуетка на Дон Кихот и фестивална диплома, връчи директорът на фестивала Батрич Заркович. На представлението присъства българският посланик в Белград Н. Пр. г-н Радко Влайков, който поздрави варненските театрали.

След своя международен успех "Едноокият цар" ще се представи и в рамките на Софийския театрален салон, в който е селектиран за участие с номинация ИКАР 2017 за авторската музика на Христо Намлиев. Спектакълът ще се играе на 25 март в Театър София, а носителите на наградите ИКАР на САБ, както обикновено, ще станат известни на 27 март, Световния ден на театъра.

Март очевидно е добър месец за "Едноокият цар", дано му донесе и втора награда