Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

 

29 август 2017, 21.00, Летен театър

 

Летният театър с неговата романтична атмосфера е повече от подходящо място за „Влюбеният Шекспир“ и зрителите, които ще дойдат в Летния театър на 29 август, 21.00, непременно ще се убедят в това. Суперпродукцията на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, превод и режисура Пламен Марков посценарий на Марк Норман и Том Стопард и драматизация на Ли Хол, в главните роли с Адриан Филипов и Цветина Петрова, е: „Един изумителен спектакъл, едно историческо събитие за българския театър. Струва ми се, че и най-взискателният зрител не може да остане равнодушен към „Влюбеният Шекспир”. Това е истинско тържество на професионализма, отличаващо се с култура и стил, с пластично и композиционно единство, с високи режисьорски и актьорски постижения.

Повече от три часа спектакълът се играе като на един дъх. „Влюбеният Шекспир”, създаден с мъдрост, вдъхновение, всеотдайност и рядко срещана творческа откровеност, е истински триумф за режисьора Пламен Марков. Той е сътворил един сложен и полифоничен спектакъл с изваяни актьорски изпълнения, които те заразяват с неповторимата си импровизационна стихия и невероятно богатия пластичен рисунък. Имаш чувството, че спектакълът търкулва от далечната Елизабетинска епоха до наши дни едно странно кълбо, изплетено от митове, тайни, догадки и паралели. И ти трябва да разплетеш това кълбо с индивидуалните си познания и душевни възможности. Всички създатели на спектакъла трябва да се гордеят с това, което са постигнали“. Този възторжен отзив „Влюбеният Шекспир“ получи не от друг, а от майстора на българската романтична сага, Академик Людмил Стайков.

„Влюбеният Шекспир“ на 29 август ще бъде своеобразен заключителен акорд на всички продукции на Театрално-музикален продуцентски център Варна, представени в рамките на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2017.

 

 

26 август 2017, 10.00, в зала „Европа“, ФКЦ

Йордан Георгиев
 
Филм за Йордан Георгиев - незрящия журналист от Варна, чиято любов към театъра го превърна в едно от големите имена в българския радиоефир

В рамките на тазгодишния филмов фестивал „Любовта е лудост“ на 26 август, 10.00, в зала „Европа“, ФКЦ, ще бъде излъчен документалния филм на актрисата и режисьор Яна Титова „88 MHz“. Филмът е посветен на Йордан Георгиев, незрящия журналист от Варна, чиято любов към театъра го превърна в едно от големите имена в българския радиоефир.

По Радио Алма матер, на честота 88 MHz в София Йордан Георгиев води от 9 години рубриката за култура „Без маски", всеки понеделник от 17:00. Той интервюира изтъкнати български творци, вниквайки дълбоко в тяхното изкуство и изваждайки на повърхността неща, които никой друг журналист не може да види. Сред неговите събеседници често са и артисти на Варненския драматичен театър, чиято продукция той редовно следи.

Неотдавна присъства и на премиерата на най-новата варненска постановка „Комичната илюзия“ от Пиер Корней, режисьор Васил Дуев, в Театър Римски терми.Книгата с интервюта на Йордан Георгиев „Без маски“, изд. „Жанет 45“, 2014, намери широк отзвук сред артистичните среди у нас.

 

Екипът на филма „88MHz"

Режисьор Яна Титова, оператори Адриана Янкулова и Мартин Балкански, монтаж Бохос Топакбашян, продуценти Илхан Текин и Александър Алексиев, NO BLINK STUDIO, ARS DIGITAL

 

 

 

 

2 ноември 1943 – 23 август 2017

Днес, 23 август 2017 година, почина известният актьор Христо Христов, свързал житейския си и творчески път с Варненския драматичен театър.

Каним варненската културна общественост да се поклони пред тленните останки на Христо Христов на 25 август от 9.30 до 12.00 във фоайето на Основна сцена.

В 11.30 отец Попов ще отслужи опело. Погребението ще се извърши в 13.00 часа в новите гробища.

 

Завършил Актьорство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Филип Филипов през 1970 година, Христо Христов се превръща в един от ярките актьори на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“.

Изиграл е над 120 роли, сред които: Цар Петър в „Боян Магьосникът“ от Камен Зидаров, Сусо в „Януари“ от Йордан Радичков, Следователят в „Прокурорът“ от Георги Джагаров, Кулигин в „Три сестри“ от А. П. Чехов, Динко във „Вампир“ от А. Страшимиров, Аврам Опитомителят в „Опит за летене“ от Йордан Радичков, Отец Лоренцо в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, Хелмер в „Нора“ от Хенрик Ибсен, Джордж в „Кой се страхува от Вирджиния Уулф“ на Едуард Олби, Шишман в „Човекоядката“ от Иван Радоев, Сорин в „Чайка“ от А. П. Чехов, Ган-дза Лин или Газолин в „Зойкина квартира“ от Михаил Булгаков и др.

През 2000 г., заедно актьора Михаил Мутафов, сценографа Тодор Игнатов, археолога Иван Иванов, изкуствоведа Румен Серфаимов и други колеги и приятели, Христо Христов създава Фондация „Варненско театрално общество”. Поставят се три заглавия: „Чудо” от Иван Радоев се играе 36 пъти в Кукления театър, „Вечеря за глупаци” от Франсис Вебер и „Ключ за седмото небе” достигат 20 представления.

През последните години Христо Христов се беше посветил с голяма любов на своите възпитаници от Театрално студио „Шанс“, много от тях подготви и изпрати да учат в НАТФИЗ, НБУ и дори в Кеймбридж. „Обичам децата. Моето верую е да се занимавам професионално с тях, не търпя любителство“, повтаряше той

Неговата постановка „Щуротии“ влезе в репертоара на театъра, „Суматоха” привлече публика в Концертното студио на Радио Варна. С Театрално студио „Шанс“ Христо Христов постави и пиесата на своята възпитаничка Биляна Тодорова „Писма на пясъка”, последва „Гущерчето или шпионажът през каменния век” от Александър Володин, а преди това в „Албена прокълнатата“ по Йордан Йовков Христо Христов вложи голямото си сърце на добруджанец: „ За мен „Албена” е най-хубавата българска пиеса за любов, омраза, жертвеност, зла съдба. Съселяните, с малки изключения, изпращат своята анатема към Албена, затова съм нарекъл постановката „Албена Прокълнатата”. Еманация както на красотата, така и на греха, Албена не върви съзнателно към греха, природата я тласка към него.“

По повод премиерата Христо Христов сподели още: „ Има нещо много странно - когато става дума за имот, за имане и въобще за някаква собственост, и човек стои от двете страни на кантара, той често избира имота. Имотът внася особен блясък в очите, алчността както някога, така и сега, е голяма беда и човек трудно се спасява от нея...“

Христо Христов умееше да прониква до най-големите дълбини на човешката душа, той умееше да съди, но и да прощава на своите герои, затова те бяха вълнуващи и истински. Незабравими остават разтърсващите му моноспектакли „Греховната любов на Зографа Захарий” и „Великденско вино”, както и последната му роля - Растаковски в „Ревизор” от Гогол.

Христо Христов – един изключително талантлив актьор, един докрай последователен и безкомпромисен в изкуството си творец!

Аплодисменти! И поклон!

 

Театрално-музикален продуцентски център - Варна

Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

 

17 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

 

На 17 август, в XV издание на Театър Римски терми във Варна отново ще витае  „Комичната илюзия“ от Пиер Корней, най-новата постановка на Драматичен театър „Стоян Бъчваров, за която е поканен нашумелият актьор, режисьор и драматург Васил Дуев.

Превод Пенчо Симов, сценография и костюми Даниела Николчова, музика Стефан Здравески, хореография и сценичен бой Филип Миланов и Валери Миленков. В главните роли най-доброто от себе си показват Цветина Петрова (Изабел), Ненчо Костов (Клендор), който дебютира на сцената на Варненския театър, заедно с Ивайло Иванов (Адраст) и Сабина Коен (Лиз). Участват още Стоян Радев (Жеронт), Гергана Арнаудова (Алкандра), Пламен Димитров (Придаман), Константин Соколов (Матамор) и Николай Кенаров (Тъмничар, Ераст и страж).

В „Комичната илюзия“ режисьорът се фокусира върху идеята за театъра като спасение. В авантюристичен ключ персонажите преминават през какви ли не перипетии, докато накрая се озовават в театъра. Там всичките им проблеми, дори престъпления, изглеждат разрешени и по някакъв начин извинени. В театъра има като че ли амнистия за всякакви грехове...

Режисьорът работи върху две версии, едната за Сцена Филиал, а другата за Театър Римски терми, където след бравурния пръв спектакъл в края на юли сега предстои втора среща с изключително атрактивната постановка на Васил Дуев. Особено оригинално е решението да се използват максимално различните пространства на уникалния археологически обект, като публиката следи обратите в съдбите на героите, следвайки ги от една зала в друга. Както всъщност някога са го правели древните римляни, за които термите са били любимо място за социални контакти и обществен живот, за разтуха и развлечения от всякакъв характер. Посещението на термите отнемало часове, най-често целия следобед.

Всичко започвало с ритуала на къпането, чиято цел била постепенното адаптиране на тялото към температурните разлики. От аподитерия (съблекалня) се влизало най-напред във фригидария (зала със студена вода), а след това в типидария (зала с топла вода), за да се стигне накрая до калдария (зала с гореща вода и басейни). При разкопките археолозите са открили тук много артефакти – голям брой архитектурни детайли, мрамотни и гранитни колони, увенчани с изящни римокоринтски капители и мраморни корнизи, които украсявали горната част на стените. Споменът за това великолепие на древния Одесос все още витае в Римските терми и създава очарованието на днешния Театър Римски терми във Варна.

 

Прочетете още:

„КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ“ С НОВИТЕ ЛИЦА НА ВАРНЕНСКИЯ ТЕАТЪР

Премиера на „Комичната илюзия“ с режисьор Васил Дуев

„КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ“ ОТ БАРОКА ДО ДНЕС

 

 

 

5 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

 „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”е копродукция между Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартовия фестивал в Правец, по идея на оперната прима Христина Ангелакова. След юлската премиера в Правец идва ред и на премиерата във Варна на 5 август, 21.00, Театър Римски терми. Това е един много съвременен и много свеж авторски спектакъл на границата между оперното и кукленото изкуство на режисьора Боян Иванов, с диригент Стефан Бояджиев, костюмограф Яна Дворецка и хореограф Таня Соколова. Участват оперните солисти Илина Михайлова, Линка Стоянова, Делян Славов, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов и куклените актьори Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Иван Шумаров, Стоян Стоянов, Теодор Христов. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.

„Влюбеният Моцарт” е един любопитен експеримент, в който са смесени различни съвременни тенденции. Това не е куклен театър, нито опера, а по-скоро импровизиран театър, в който оживяват дрехи и аксесоари. В същото време се възползваме и от средствата на танцовия театър. Във „Влюбеният Моцарт” са вградени забавни, вълнуващи и въздействащи оперни скечове и моето усещане като режисьор е, че се получи една крайно интересна симбиоза между различни видове сценични изкуства, която зарежда всички участници с творческа енергия и положителни емоции“, убеден е Боян Иванов.

 

„Щастлива съм, че участвам в уникалния проект „Влюбеният Моцарт” на Боян Иванов. Аз изпълнявам арията на Донна Елвира от операта „Дон Жуан”, която много харесвам. Нося криле, по 5 м всяко. Отстрани изглежда феерично и красиво, но тези криле са закрепени върху гърба ми с огромна шина от железа, които аз елегантно и нежно трябва да поклащам, докато пея. Много хубаво сценично упражнение, от което гърбът и раменете ми значително укрепнаха J. Вярвам, че „Влюбеният Моцарт”ще допадне на зрителите не само от различни възрасти, но бих добавила, и с различен вкус. Претенциозната съвременна публика постоянно търси нови дразнители, очаква от сцената нови визуални решения и предизвикателства за всички сетива, a „Влюбеният Моцартили Дон Жуан кукловодът” предлага точно това“, споделя сопраното Илина Михайлова.

 

„Като куклени актьори, ние не познавахме кухнята на операта, оперните артисти пък не знаеха нищо за нашата работа. Благодарение на „Влюбеният Моцарт” се опознахме и научихме много неща едни за други. Това взаимно обогатяване със средствата на кукленото и оперното изкуство е една хубава творческа провокация, която се случва за пръв път в България. Подобни спектакли сме гледали единствено по време на нашите гастроли в чужбина“, допълва актрисата Диана Цолевска от Държавен куклен театър Варна.

 

Прочетете още:

ОЧАКВАЙТЕ НА 5 АВГУСТ "ВЛЮБЕНИЯТ МОЦАРТ ИЛИ ДОН ЖУАН КУКЛОВОДЪТ"

Вера Стойкова, Илина Михайлова и Диана Цолевска за „Влюбеният Моцарт”

Боян Иванов: „Влюбеният Моцарт” - импровизиран театър, в който оживяват дрехи и аксесоари

 

 

„Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”

Копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартови празници Правец

Авторски спектакъл на режисьора Боян Иванов
Диригент Стефан Бояджиев
Костюми Яна Дворецка 
Хореография Таня Соколова

С оперните солисти: Илина Михайлова, Линка Стоянова, Делян Славов, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов 
и куклените актьори: Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Иван Шумаров, Стоян Стоянов, Теодор Христов
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

 

Премиерни спектакли:

13 юли, 20.30, Моцартови празници – Правец 2017

5 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

 

Вера Стойкова – директор на Държавен куклен театър Варна

Когато говорим за „Влюбеният Моцарт” не бива да си представяме класическия куклен театър, нито класическата опера. Ние сме намерили  много интересни решения с импровизирани кукли от костюми и аксесоари, които са част от визията на операта като сценично изкуство. Тези аксесоари оживяват в ръцете на куклените актьори, които както всички знаят, умеят да придават живот на неживата материя. Дори килимът, на който стъпват всички, оживява. Комбинирайки изразните средства на различни сценични изкуства, режисьорът Боян Иванов създава един нов, много любопитен художествен език за самите нас, а сигурна съм, че и публиката така ще го възприеме. Участват едни от най-добрите актьори на Варненския куклен театър, сред които Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Диана Цолевска, млади колеги и моя милост. Имам много приятно присъствие на сцената и за нищо на света не бих пропуснала този уникален проект.

 

Илина Михайлова

 

Илина Михайлова – солистка на Държавна опера Варна

Щастлива съм, че участвам в уникалния проект „Влюбеният Моцарт” на Боян Иванов. Това е едно прекрасно, много интензивно куклено-музикално представление с оригинални интермедии. Вярвам, че ще допадне на зрителите не само от различни възрасти, но бих добавила, и с различен вкус. Претенциозната съвременна публика постоянно търси нови дразнители, очаква от сцената нови визуални решения и предизвикателства за всички сетива, така че „Влюбеният Моцарт” е едно много богато и много забавно представление.

Аз изпълнявам арията на Донна Елвира от операта „Дон Жуан”, която много харесвам. Особеното тук е, че нося криле, по 5 м всяко. Отстрани изглежда феерично и красиво, но тези криле са закрепени върху гърба ми с огромна шина от железа, които аз елегантно и нежно трябва да поклащам, докато пея. Много хубаво сценично упражнение, от което гърбът и раменете ми значително укрепнаха :)

 

Диана Цолевска

 

 

Диана Цолевска – актриса на Държавен куклен театър Варна

Като куклени актьори, ние не познавахме кухнята на операта, оперните артисти пък не знаеха нищо за нашата работа. Благодарение на „Влюбеният Моцарт” се опознахме взаимно и научихме много неща едни за други. Това взаимно обогатяване със средствата на кукленото и оперното изкуство е една хубава творческа провокация, която се случва за пръв път в България. Подобни спектакли сме гледали единствено по време на нашите гастроли в чужбина.

 

Записа Виолета Тончева

 

 Прочетете още:

Боян Иванов: „Влюбеният Моцарт” - импровизиран театър, в който оживяват дрехи и аксесоари

 

 

 

 

 

 

 

Заради просмуканата от влага настилка в Театър Римски терми, днешният спектакъл на "Приятели" на Варненския драматичен театър се измества на Сцена Филиал с начален час 21.15.

 

Закупените билети важат без заверка.

 

 

 

 

 

 

 

 

Авторитетно жури от Европейската асоциация на фестивалите(EFFE) е селектирала Международен театрален фестивал „Варненско лято“ сред 26-те лауреата, които са избрани сред 715-те носители на лейбъла на Асоциацията за техния значим принос и ролите им в изкуствата и в обществото. Отличието за нашия фестивал ще бъде присъдено на престижна церемония в Брюксел по време на ArtsFestivalsSalon, организиран от Центъра за изящни изкуства – BOZARна 18 септември.

Това е първият български фестивал, носител на европейския лейбъл, който влиза в селекцията на 26-те най-добри фестивала в Европа от всички области на културата и изкуствата.

Сред останалите фестивали в селекцията са: Международният фестивал в Единбург (Великобритания), Шекспировият фестивал в Гданск (Полша), Международният театрален фестивал в Тбилиси (Грузия), Международният фестивал за съвременен танц и театър на движението в Прага (Чехия), както и фестивали на различните изкуства в Германия, Италия, Испания, Гърция, Словакия, Кипър, Сърбия, Унгария, Дания, Португалия, Франция, Украйна, Естония, Холандия;

 

За информация за всички събития от фестивалната програма и актуални новини, следете фестивалната интернет страница www.viafest.org, както и фестивалния профил във Фейсбук. 

На 31 юли в Театър Римски терми – Варна 2017 в премиерата на „Комичната илюзия“ от Пиер Корней, режисьор Васил Дуев, ще дебютират Ивайло Иванов – Адраст, Сабина Коен – Лиз и Ненчо Костов – Клендор.

Ненчо Костов 

Ненчо Костов - Клендор

Определено ме вълнува възможността да се завърна и да работя в родния си град. Вълнуващо е да си част от един приветлив, всеотдаен и развиващ се организъм, какъвто е варненската трупа.

Васил Дуев и като актьор, и като режисьор е изключително страстен и вдъхновен и с особен, интригуващ поглед към театъра. Дава много свобода на актьорите в един много целенасочен процес.

Радостен съм и от макар и косвената си среща с Пиер Корней. Общуването в стих винаги е предизвикателство. На пръв поглед сякаш то ни носи единствено усещане за нещо красиво, но отминало. Необикновеното богатство и образност на езика обаче спомагат думите да се овеществят, случващото се да е реално и въздействащо тук и сега. Илюзията е изтъкана много изящно нишка по нишка, събираща в себе си крайно различни персонажи, които имат една безкрайно обща черта, присъща на всички нас – лесно могат да бъдат дълбоко наранени. Подръпването на струна от фино ностроените им души неизменно предизвиква силни трептения и обрати.

Клендор е доста различен от мен, което прави работата ми над образа трудно, но и интересно. Той е човек на крайностите, избрал постоянно да сменя лицата си, за да оцелее. Същество, което бурята живот безмилостно подхвърля насам-натам, същество на прага на съдбовно случване.

Партньорството с Цвети е удоволствие и забавление. В повечето моменти, в които се срещаме в пиесата, сме на четири очи и усещам, че в огромна степен играта ми, ролята ми зависят от нея. Театърът преди всичко е партньорство.

ИВАЙЛО ИВАНОВИВАЙЛО ИВАНОВ - Адраст

Свързан съм още от самото начало с Варненския театър. Валентин Митев ме подготви за НАТФИЗ и веднага след завършването се явих на първия кастинг. Тогава не успях, но на втория кастинг се справих и съм радостен, че вече съм част от трупата.

В „Комичната илюзия“ за пръв път се сблъсквам с автор като Пиер Корней.

Особен жанр, различна стилистика. Любопитен е целият този свят и този живот, който живеят героите. Има една крайност на живеене, която е закодирана дори в името на моя герой – Адраст означава „човек, от когото не можеш да избягаш“.

И наистина - безумно влюбен в Изабел, той прави всичко възможно, за да я получи, думите и действията му не допускат друга възможност.

Да преследваш нещо или някого на всяка цена като Адраст, е губещ подход, както накрая се оказва и в пиесата. Аз не съм от този тип хора, но тъкмо заради това образът на Адраст ми е двойно по-интересен.

 

САБИНА КОЕН

 

САБИНА КОЕН - Лиз

Вълнувам се, защото за пръв път работя с Васил Дуев и с Варненския театър. Васил Дуев е много интересен режисьор, привлича ме широкият замах, с който той увлича всички след себе си. Още в първия миг, когато се запознах с героинята си Лиз, реших, че макар и да не съм играла такъв тип роля, тя ми допада. Лиз е емоционална, вихрена, способна на силна любов, готова на всичко. Да се хвърлиш като нея, да бъдеш лош, да стигнеш до дъното, е страхотно предизвикателство.

„Желание за мъст, при мене се върни, / не бива нито миг / да гледам настрани!“

Харесва ми да играя в рими, в словото на Корней има много красота. Точно, достатъчно, то няма нужда сякаш от нищо повече. Римите дисциплинират актьора, в тяхното ограничено време трябва да изпълниш актьорската си задача. Разбира се трябва време да прехвърлиш бариерата. В началото думите ти се струват чужди, имаш чувството, че рецитираш стихотворение на сцената, но след това, когато словото стане част от теб, вече се чувстваш свободен иможеш да правиш с него, каквото си пожелаеш.

 

Прочетете още:

„КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ“ ОТ БАРОКА ДО ДНЕС

Премиера на „Комичната илюзия“ с режисьор Васил Дуев

 

 

 

 

25 юли 1878 - 6 януари 1949 г.

Стоян Бъчваров, едно от големите имена на българската театрална сцена, е творческата личност, с чието име Варненската трупа свързва всички най-важни дати от своите първи десетилетия. Той основава трупата, въвежда професионални правила, оформя репертоара, поставя и играе главните роли в много от спектаклите.

От 1921 г. до последния си сезон (1934-1935) като директор-режисьор (с прекъсвания през годините) той успява да създаде и утвърди авторитета и творческото ниво на един истински модерен градски театър с разнообразен репертоар. Драматичният театър на Варна носи с достойнство неговото име.

 

ПЕТЪР ВАСИЛЕВ - АКТЬОР

"... Когато построяват хубавата сграда на Варненския театър, Съюзът на артистите посочва за директор-режисьор на театъра Стоян Бъчваров, който преди това е създал самодейния варненски театър... Гледал съм Бъчваров и в много други пиеси. Каква дълбока искреност и лекота в играта му, каква непостижима художествена простота и празничен блясък излъчваше този ненадминат майстор на смеха. Публиката непрекъснато избухваше в неудържим смях и ръкопляскане като развълнувано море. Но този велик комик беше покъртително въздействащ, когато играеше и драматични роли... Играеше цялата му пластична фигура, изумителната му мимика, играеха дори веждите му от мъка. Той не обичаше грима. "Гримът убива мимиката" - повтаряше. Но природата го бе дарила с всичко, за да бъде голям артист и с чудно изразително лице, на което пречеха всяка боя и шарка.

Бъчваров ме научи да обичам ролите си като живи хора. За неговата актьорска етика нямаше големи и малки роли, играеше всичко, което му възлагаха...

"Играх всякакви роли - ми каза веднъж - каквито харесвам и не харесвам. Играл съм и глупави, и скитници, и какви ли не, но сърцето ми никога не даде да се откажа от тия роли, защото смятах, че обиждам тая категория хора в живота."

Тези негови думи силно ме развълнуваха. Такъв морал у друг актьор не срещнах...".

 

 

 

28 юли, 18.00, Сценa Ротонда, Алея на книгата – Варна 2017 – ПЪРВА ПРЕМИЕРА

Харизматичната поетеса, писателка и издателка Божана Апостолова ще представи в рамките на Алея на книгата - Варна 2017 най-новия си роман "Нощта е също слънце", изд. "Жанет 45", 2017, който с изчерпания си само за няколко дни първи тираж се превърна в хубав прецедент за българското книгоиздаване. Премиерата ще бъде на 28 юли от 18.00 часа. Сцена Ротонда все още помни вълнението от срещата с Божана Апостолова преди две години.

Поканата към Божана Апостолова за гостуване на Сцена Ротонда както преди, така и сега е отправена от Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и председател на Постоянната комисия по култура в Общински съвет Варна.

ЖЕСТОК И ИСТИНСКИ РОМАН

Почина съпругът ми Костадин Чонов и аз имах два пътя: или да се отдам на болката, или да грабна топче бели листа, за да се спася от самотата. Избрах втория път и дадох посока на онова, което най-често и най-ярко ме свързваше със съпруга ми цели 48 години. С Божията милост – успях. Написах стихосбирката „За теб“, две детски книги от поредицата „Малката Божана“ и романа „Нощта е също слънце“.

За мен беше важно да напиша роман за любовта – онази голямата, истинската, защото любовта все повече ще изчезва в нашето съвременно материализирано общество. А мен (надявам се и вас) любовта ни е държала будни, живи, изправени, дори в случаите, когато съдбата ни е заключвала с катинар в орбита, различна от желаната – тема на романа.

Написах този роман със сърцето си. До няколко седмици той ще излезе с марката на Жанет 45. Реших, че е демагогия да ви го предлагам от името на друго издателство.

„Нощта е също слънце“ е роман за любовта, за човешките взаимоотношения в едно оръфано оскърбително време, на което всички принадлежим. Жесток и истински роман.

Приятно четене, скъпи приятели!

Божана Апостолова

 

РОМАН ЗА ЛЮБОВТА, КОЯТО МОЖЕ ВСИЧКО

В новия си роман „Нощта е също слънце“ Божана Апостолова разказва една вълнуваща любовна история. Вълнуваща, защото в известен смисъл е изключителна, макар героите да са привидно стандартни – талантлив художник и гимназиална учителка по руски език и литература. Но Тя и Той, изправени на ръба на своя нестандартен личен проблем, ще трябва да се справят не само с мрака в личния си живот, но и с хаоса на едно трудно време – времето на прехода, което ненатрапливо се превръща в третия главен герой.

Как да останем човеци, как да опазим достойнството си, доколко съдбата има власт над нас, кое е най-важното в живота ни – все въпроси, които авторката не просто маркира, а талантливо „разисква“ с нас върху 186-те страници на тази книга. И отговорът е винаги един: любовта. 

Ако вярвате в това, вие сигурно ще си купите тази книга. А ако сте загубили вяра – тогава задължително си я купете! Ще ви подейства целебно.     

---

Не е лесно да рисуваш като Пиер Сулаж – черно върху черно. Както и да напишеш такъв роман. Да потънеш до дъното на човешките мрачини, а да се озовеш в клоните на дърво, където се гонят слънчеви зайчета. Но любовта може всичко.

Любовта на Божана към човека – всеки един отделен човек – също може всичко. Може дори да разплаче и такъв „обръгнал“ професионален читател като мен. Благодаря й за тези сълзи. А нека литературоведите кажат дали това може да стане без талант.

София Несторова 

 

Чуйте интервю с Божана Апостолова за романа:

http://bnr.bg/plovdiv/post/100797534/noshtta-e-sashto-slance-novata-kniga-na-bojana-apostolova

 

Художничката ДАНИЕЛА НИКОЛЧОВАпред Виолета Тончева за работата си като сценограф и костюмограф на „Комичната илюзия“

31 юли 2017, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

„Комичната илюзия“ - премиера на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“,от Пиер Корней, постановка Васил Дуев, превод Пенчо Симов, музика Стефан Здравески, хореография и сценичен бой Филип Миланов и Валери Миленков. С Цветина Петрова, Ненчо Костов, Ивайло Иванов, Константин Соколов, Сабина Коен, Гергана Арнаудова, Пламен Димитров, Стоян Радев, Николай Кенаров

 -Колко назад във времето ни отвежда „Комичната илюзия“? До какви находки се натъкна в проучванията си за онова време?

 -“Комичната илюзия“ е изключително интересна пиеса,която дава много възможности за творческо развихряне. Действието се развива през XVII век,а този период е много благодатен.Епохата на барока е доста разнообразна във формите,детайлите и цветовете.Костюмите са многопластови и имат силно изразен силует.Цялото това богатство ми беше от голяма полза при скицирането на костюмите,защото дадох ход на въображението си да интерпретирам силуета и детайлите от епохата,съчетавайки ги със съвременния текстил.

 

-Само в епоха ли са решени сценографията и костюмите или има и съвременни препратки?

-Не работим само в епоха.В сценографското и костюмографското съм вложила съвременни препратки,обвързани с режисьорската концепция за спектакъла.

 

-Режисьорът Васил Дуев прави всъщност две постановки – едната за премиерата в Театър Римски терми на 31 юли и другата за Сцена Филиал, предвидена за началото на новия театрален сезон. Доколко спецификата на тези различни пространства усложнява твоята работа? Или пък дава още свобода на художническата ти фантазия?

- Да,така е.Ние в момента работим по два спектакъла.Изключително интересно е като процес и не мога да кажа,че това усложнява работата ми. Напротив, прави я двойно по-предизвикателна. В предварителните ни разговори с Василбяхме на едно мнение, че на място като Римските термисъщински декор не е нужен.Мястото е много впечатляващо и само по себе си е визуално пространство.Спектакълът,който ще изиграем там, е ситуиран именно около тази даденост.Ще използваме различните зали в Римските терми,като публиката ще преминава от едно пространство в друго и така ще може да проследи всички обрати, случващи се с героите от началото до края на представлението.

-За Сцена Филиал,където представлението ще се изиграе за първи път през октомври,имаме друг подход.Той е съвсем различен от този,който ще видите в Римски терми,но засега нека да запазим тази изненада за зрителите.

-  Спомням си с какво възхищение актьорите облякоха за пръв път твоите костюми за фотосесията на „Криворазбраната цивилизация“ в Часовниковата кула. Сега какво си им подготвила?

- Да,тогава наистина вълнението на актьорите беше голямо удовлетвоение за мен и за майсторите шивачи,които изработват костюмите.Сега сме им подготвили обемни костюми с доста детайли и аксесоари по тях,които се надявам те да носят с удоволствие и да подпомагат ролите им.

-„Комичната илюзия“ се занимава с театър в театъра и това няма как да не е допълнителен стимул за екипа на постановката. Ти търсила ли си някаква специална театралност във визията - на главните герои Клендор и Изабел, а и не само при тях?

-Разбира се,водейки се от режисьорската идея и мислейки заедно Васил Дуевза визуалната концепция на спектакъла,идеята за театър в театъра повлия както за костюмографското,така и за сценографското решение на представлението.Костюмите са театрални,цветни,характеризиращи персонажите.Клендор и Изабел претърпяват метаморфоза от първото до последното действие и това ясно личи и в костюмите им.При някои от другите персонажи също наблюдаваме промяна и тя съответно е съпроводена с промяна в характера на костюма в различните действия.

Всеки един от героите в представлението притежава ярко изразена индивидуланост,което впрочем беше и главното, което ме занимаваше при проектирането на костюмите.

 

20 юли 2017

Прочетете още:

Премиера на „Комичната илюзия“ с режисьор Васил Дуев

 

 

31 юли 2017, 21.00, Театър Римски терми

„Комичната илюзия“ от Пиер Корней e най-новата постановка на Драматичен театър „Стоян Бъчваров, за която е поканен нашумелият актьор, режисьор и драматург Васил Дуев. Превод Пенчо Симов, сценография и костюми Даниела Николчова, музика Стефан Здравески, хореография и сценичен бой Филип Миланов и Валери Миленков. В главните роли ще видим Цветина Петрова (Изабел) и Ненчо Костов (Клендор), който дебютира на сцената на Варненския театър, заедно с Ивайло Иванов (Адраст) и Сабина Коен (Лиз). Участват още Стоян Радев (Жеронт), Гергана Арнаудова (Алкандра), Пламен Димитров (Придаман), Константин Соколов (Матамор) и Николай Кенаров (Тъмничар, Ераст и страж).

“Пиесата на Корней, написана в рими през XVII век, отдавна ме впечатлява със съзнанието за своята театралност чрез ефекта на театър в театъра“, обяснява интереса си към заглавието Васил Дуев. Изборът му не е учудващ, доколкото всички негови артистични изяви са подчинени не просто на любовта към изкуството, а на изкуството като мисия: „Театърът трябва да има дух и да дава. Да дава повече от познатото. Няма смисъл да се изследва нещо на сцената, което хората могат да видят в дома си или на улицата в същите мащаби. Театърът е живеене с висока температура и собствена гравитация.“

Тази позиция, свързана несъмнено с театралната естетика на „Сфумато“ и неговите учители от НАТФИЗ проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев, Васил Дуев отстоява с всяка своя следваща постановка, независимо дали участва в нея като актьор, режисьор, автор или всичко това заедно. Талантът, ерудицията и обаянието му са завладяващи в „Рицар на Светия дух“, „Флейта в подземието“, „Напразни усилия на любовта“, „Плешивата певица“, „Самотни персонажи“ (награда „Сфумато - нови имена 2012“), в „Пилето“. За последния си моноспектакъл „Всичко на масата“ по Чарлз Буковски получава номинация ИКАР 2017 за главна мъжка роля, а постановката му е отличена с Награда за най-добър спектакъл на BALKAN THEATRE TIRANA FEST в Албания, Награда за сценичен експеримент и иновация на Международния фестивал „АКТЬОРЪТ НА ЕВРОПА“ в Ресен, Македония; Награда за най-добър спектакъл на Международния фестивал на монодрамата „MONOACT“ в Печ, Косово. „Всичко на масата“ участва неотдавна и в Международния фестивал на камерните театри „LUDI 2017“ в Русия.

ТЕАТЪРЪТ – АМНИСТИЯ ЗА ГРЕХОВЕ ИЛИ СПАСЕНИЕ

След тези свои върхови постижения в изкуството Васил Дуев избра да се срещне в следващия си театрален проектс Варненския драматичен театър, защото „има много артистичен дух, с много силна и талантлива трупа, която веднага притегля към спектакли, артикулиращи любовта към театъра". В „Комичната илюзия“ режисьорът се фокусира върху идеята за театъра като спасение. В авантюристичен ключ персонажите преминават през какви ли не перипетии, докато накрая се озовават в театъра. Там всичките им проблеми, дори престъпления изглеждат разрешени и по някакъв начин извинени. В театъра има като че ли амнистия за всякакви грехове...

„КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ“ ПО СТЪПКИТЕ НА ДРЕВНИТЕ РИМЛЯНИ

Режисьорът всъщност работи върху две постановки, и двете много оригинални и раздвижени – едната за Сцена Филиал, а другата за Театър Римски терми, където ще бъде първият премиерен спектакъл. Особено оригинално е решението на режисьора да използва всички пространства на уникалния археологически обект. Публиката ще следи обратите в съдбите на героите, следвайки ги от една зала в друга.

Както всъщност някога са го правели древните римляни, за които термите са били любимо място за социални контакти и обществен живот, за разтуха и развлечения от всякакъв характер.Посещението на термите отнемало часове, най-често целия следобед. Всичко започвало с ритуала на къпането, чиято цел била постепенното адаптиране на тялото към температурните разлики. От аподитерия (съблекалня) се влизало най-напред във фригидария (зала със студена вода), а след това в типидария (зала с топла вода), за да се стигне накрая до калдария (зала с гореща вода и басейни).Разположението на помещенията във Варненските терми следва стриктно предписанията на прочутия архитект Витрувий. Известно е, че при разкопките археолозите са открили тук много артефакти – голям брой архитектурни детайли, мрамотни и гранитни колони, увенчани сизящни римокоринтски капители имраморни корнизи, които украсявали горната част на стените. Споменът за това великолепие на древния Одесос все още витае в Римските терми и създава очарованието на днешния Театър Римски терми във Варна.

 

 

 

 

Режисьорът Боян Иванов пред Виолета Тончева за уникалния проект „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът” с премиери на Моцартовите празници в Правец и в Театър Римски терми - Варна 

Ти си може би единственият български режисьор, който работи с успех и с драматични, и с куклени и с оперни артисти. Обичаш да правиш нови неща.

Да, в това виждам смисъла, да се правят нови неща.

 

В територията на експеримента несъмнено попада и „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”. Идеята дойде може би от „Влюбеният Шекспир”?

Не, идеята е на Маестра Христина Ангелакова, която ме кани за втори път да участвам в Моцартовите празници в Правец. Много съм благодарен за това признание. Миналата година започнахме много силно със „Севилският бръснар”, надявам се сега също да имаме успех с „Влюбеният Моцарт”. Проектът е копродукция между Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартовия фестивал в Правец.

Премиерите ще бъдат в Правец на 13 юли и във Варна, в Театър Римски терми на 5 август.

 

Артистите не крият въодушевлението си, те са, може да се каже, първите влюбени във „Влюбеният Моцарт”...

Радвам се да го чуя. „Влюбеният Моцарт” е странно представление, един любопитен експеримент, в който са смесени различни съвременни тенденции. Това не е куклен театър, нито опера, а по-скоро импровизиран театър, в който оживяват дрехи и аксесоари. В същото време се възползваме и от средствата на танцовия театър. Във всички случаи заниманието е любопитно както за оперните солисти, така и за куклените актьори. Оперните солисти, които не са се сблъсквали с предизвикателствата на движенческия театър, сега усъвършестват актьорското си майсторство, куклените актьори пък имат възможността отблизо да оценят сложността на оперното изкуство. Искаме да направим нещо различно, нещо свежо. Във „Влюбеният Моцарт” са вградени забавни, вълнуващи и въздействащи оперни скечове, в най-хубавия смисъл на думата скечове. И моето усещане като режисьор е, че се получи една крайно интересна симбиоза между различни видове сценични изкуства, която зарежда всички участници с творческа енергия и положителни емоции.

 

Отхвърляте остарялото схващане, че артистичното майсторство не е задължително условие за оперната сцена.

Винаги е много индивидуално. Има оперни артисти, които са по-артистични и други, коите не са толкова артистични и се фокусират върху вокалното изпълнение. За мен смисълът е в баланса между двете неща, защото не бива да забравяме, че става дума за сценично изкуство. Винаги е много хубаво, когато видиш едно изключително добро вокално изпълнение,  подплатено с точна, искрена и вярна игра.

 

Енигмата на красивата и съвършена музика на Моцарт се търси напоследък и в лечебното й въздействие. Като добавим любовта, „Влюбеният Моцарт” сигурно ще се отрази добре на зрителите... 

Аз лично не се наемам с ангажимента да лекувам, но във всеки случай няма да разболея никого. Разчитам публиката да се забавлява.

 

Варна, 11 юли 2017 г.

 

„Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”

 

Копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартови празници Правец

Авторски спектакъл на режисьора Боян Иванов
Диригент Стефан Бояджиев
Костюми Яна Дворецка 
Хореография Таня Соколова

С оперните солисти: Илина Михайлова, Линка Стоянова, Делян Славов, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов 
и куклените актьори: Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Иван Шумаров, Стоян Стоянов, Теодор Христов
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

Премиерни спектакли:

13 юли, 20.30, Моцартови празници – Правец 2017

5 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

 

Прочетете още:

Вера Стойкова, Илина Михайлова и Диана Цолевска за „Влюбеният Моцарт”

 

Нашенски мераци„Духът на Средиземноморието” и „Нашенски мераци” откриват XV издание на Театър Римски терми

 

Община Варна, РИМ Варна, Театрално-музикален продуцентски център Варна и Държавен куклен театър Варна обединяват усилията си, за да поканят варненци и гостите на Варна да съпреживеят изкуството под открито небе в Римските терми. В уникалната атмосфера на най-големите подобни съоръжения на Балканския полуостров и четвърти по големина в Европа, от 16 юли до 30 август ще се проведе XV издание на Театър Римски терми – Варна 2017. Предстоят 26 вечери, в които ще триумфира любовта към сценичните изкуства - драматичното, оперното, въобще музикалното изкуство, без да забравяме кукленото изкуство.

 

На 16 юли, съвсем в началото на Театър Римски терми, ще почувстваме „Духът на Средиземноморието”със солистката на Държавна опера Варна, мецосопраното Бойка Василева, Страцимир Павлов - пиано, Божидар Бенев – цигулка, Борис Казаков – контрабас, Валери Ценков – кахон (ударни). Това повторение на заглавието от миналогодишното издание на Театър Римски терми е търсено заради радушния отзвук сред аудиторията, но освен познатите любими мелодии, в тазгодишния концерт са включени и нови творби от Пиаф, Форе, Дебюси, Бизе, Качини.

 

На 17 юли, 21.00, в Театър Римски терми ще гостува Tеатрално-музикален център Kърджали с „Нашенски мераци” по Чудомир. Със слово, музика и танци ще оживее пъстрият и колоритен свят на Чудомировите герои с техните мераци, надежди и разочарования. Режисьор Гълъб Бочуков, музика Радост Попова, аранжимент Димитър Ганев, сценография Томиана Томова – Начева, хореография Маргарита Мандражиева. Участват: Диян Мачев, Русалина Майналовска, Илияна Типова, Калчо Иванов, Петър Мастагарков, Маргарита Мандражиева, Борислав Христов, Велина Ясенова, Радослав Арнаудов.

 

 

На пресконференцията за предстоящото издание на Театър Римски терми – Варна 2017, състояла се на 3 юли,  Мануела Иванова, ръководител отдел "Маркетинг и продажби" на платформата "I love Bulgaria" връчи на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, специалната награда за иновативни институции.

Отличието, бронзова статуетка, изработена от проф. д-р Пламен Братанов, се дава за интелигентно промотиране на спектаклите на ТМПЦ Варна чрез мобилното приложение I love Bulgariа.

I love Bulgaria, съвместен проект с Министерството на туризма, е първата национална туристическа интерактивна платформа и мобилно приложение, които предоставят информация както за забележителностите на България, така и за продуктите на бизнесите, свързани с туризма, културата и историята.  

 

Историята

Началото на Театър Римски терми, да припомним, е поставено в далечната 1977 г. с постановката на Варненския драматичен театър „Езоп” на бразилския драматург Хильорме, реж. Цветан Цветков, с Илия Пенев – Езоп, Пенка Божкова – Клея, Веселин Цанев – Ксант, Теодора Михайлова – Мели и др. Традицията, прекъсната поради необходимост от ремонтни дейности за 26 години, бе възстановена през миналата година. Община Варна, РИМ Варна и ТМПЦ Варна обединиха усилията си, за да поканят варненци и гостите на Варна отново да съпреживеят изкуството под открито небе в уникалната атмосфера на това забележително за нашия град място - Римските терми, най-големите подобни съоръжения на Балканския полуостров и четвърти по големина в Европа. Сега към екипа се присъединява и Държавен куклен театър Варна. И така, след изключително успешното XIV издание на Театър Римски терми 2016, от 16 юли до 30 август е планирано XV издание на Театър Римски терми – Варна 2017.
Театър Римски терми – XV издание, 16 юли – 30 август 2017
Организатори: Община Варна, РИМ Варна, ТМПЦ Варна и Държавен куклен театър Варна
Предстоят 26 вечери сред уникалната и романтична атмосфера на Римски терми. 26 вечери, в които ще триумфира любовта към сценичните изкуства - драматичното, оперното, въобще музикалното изкуство, без да забравяме кукленото изкуство.

3 ПРЕМИЕРИ

Очакват ни три премиери, които прекрасно изразяват точно тази симбиоза между изкуствата: операта „Орфей и Евридика” от Кристоф Вилибалд Глук (20.07), съвместен проект на Фестивален оркестър Варна и Младежко оперно общество на Кипър със солисти от Кипър и Варна, реж. Академик Пламен Карталов; „Комичната илюзия” - театрална комедия по Пиер Корней на Васил Дуев, постановка на Варненския ДТ, реж. Васил Дуев (31.07, 17.08) и „Влюбеният Моцарт” – копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и ММФ „Моцартови празници” – Правец, авторски спектакъл на режисьора Боян Иванов, диригент Стефан Бояджиев, с участието на актьори от Държавен куклен театър Варна и Държавна опера Варна (5 август).

Орфей и Евридика“Oрфей и Евридика” – най-прочутата опера на „кавалерa със златни шпори“ Кристоф Вилибалд Глук.

Постановка на Aкадемик Пламен Карталов

Премиерата на „Орфей и Евридика” е съвместен проект между Фестивален оркестър Варна и Младежко оперно общество на Кипър, под режисурата на Академик Пламен Карталов. В ролите: сопраното Даниела Димова – Евридика, мецосопраното Цвета Христофору – Орфей, сопраното Лиляна Кондова – Амур и млади артисти от Оперно общество Кипър. Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, особено цени участието си в този бутиков проект, който вече е заслужил одобрението на публиката в Кипър. Варненката Цвета Христофору е завършила Музикалното у-ще „Добри Христов” и Музикалната академия в София с отличие. Живее и твори в Кипър, гастролира на много сцени, участва в международни проекти, в партньорство с престижни музикални институции. Основател е на Кипърското младежко оперно общество.
Кристоф Вилибалд Глук е честван в Рим като „велик майстор на италианската опера“ и дори е удостоен с високата титла „кавалер със златни шпори“. За сюжети той избира истории от мито¬ло¬гията и от античната епоха, както постъпват повечето автори от неговото време. Срещата му с Раниеро де Калцабиджи, поет, драматург и оперен либретист – една от най-ярките личности на своето време, го импулсира да започне своята оперна реформа. Калцабиджи му вну¬ша¬ва, че „всяка музика, съпровождаща пеене, всъщност е декламация, сле¬до¬вателно и на оперната сцена трябва да се декламира, а не да се вокализира самоцелно. Текстът трябва да бъде сбит, разнооб¬разен и потресаващ...“. Характерът на новата опера според двамата приятели е в синтеза на малко текст с ярка музика и много зрелищни ефекти. Плод на тези търсения е „Орфей и Евридика“ (1762) – първата новаторска опера на Глук, по текст на Калцабиджи, неговата най-прочута творба за сцената.

„Комичната илюзия” или театър в театъра от Пиер Корней

Постановка на Васил Дуев

„Комичната илюзия” от Пиер Корней поставя един от най-нашумелите млади български актьори и режисьори Васил Дуев. Сценография Даниела Николчова, музика Стефан Здравески, хореография Валери Кирилов, Филип Миланов. В ролите: Алкандра – Гергана Арнаудова, Клендор – Ненчо Костов, Изабел – Цветина Петрова, Предиман – Пламен Димитров, Жеронт – Стоян Радев, Матамор – Константин Соколов,
Лиз – Сабина Коен, Адраст, Ераст, тъмничар – Ивайло Иванов.

„Главният герой в пиесата на Корней преминава през много премеждия, някои разказани, други видяни и в постановката ние се опитваме да подчертаем този авантюристичен план. След всякакви катаклизми, изстъпления и пропадания съдбите на този герой, а и на другите герои, се завъртат и те се озовават в театъра. В театъра, където всичките им проблеми, дори престъпления са разрешени и по някакъв начин извинени. В театъра като че ли има амнистия за всякакви грехове. Чак на финала разбираме, че всъщност става дума за театрално представление. Това не е продължение на истинския живот на Изабел и Клендор, а животът им в театъра, в изкуството. Те са станали артисти и това ги прави свободни и спасени. Ние следим любовта на Изабел и Клендор, но в последното действие Корней решава да ни откъсне от тяхната любов и ни вкара в театъра. Идеята за спасението в театъра е по-силна от спасението в любовта.

Пиесата на Корней, написана в рими през XVII век, отдавна ме впечатлява именно със съзнанието за своята театралност чрез ефекта на театър в театъра. Мисля, че Варненският театър има много артистичен дух, с много силна и талантлива трупа, която веднага притегля към спектакли, артикулиращи любовта към театъра.”

Васил Дуев всъщност работи върху 2 постановки, и двете много оригинални и раздвижени – едната за Сцена Филиал, а другата за Театър Римски терми, където и ще бъде премиерата. Предвижда се в Театър Римски терми да се използват всички пространства на археологическия обект, като публиката бъде приканвана да преминава, заедно с героите от една зала в друга. Както всъщност някога са го правели древните римляни, за които термите са били място за социални контакти и обществен живот.

„Влюбеният Моцарт” – между класическия куклен театър и класическата опера

Постановка на Боян Иванов

Авторски оперно-куклен спектакъл на Боян Иванов, един от най-интересните български режисьори, който работи с еднакъв успех на театралната, куклената и оперната сцена. Копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и ММФ „Моцартови празници“ Правец. Диригент Стефан Бояджиев. Художник костюми Яна Дворецка. С оперните солисти Линка Стоянова, Свилен Николов, Илина Михайлова, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов и куклените актьори Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова и др. Солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна, актьори Държавен куклен театър Варна;

„Когато говорим за „Влюбеният Моцарт” не бива да си представяме класическия куклен театър, нито класическата опера. Ние сме намерили много интересни решения с импровизирани кукли от костюми и аксесоари, които са част от визията на операта като сценично изкуство. Тези аксесоари оживяват в ръцете на куклените актьори, които както всички знаят, умеят да придават живот на неживата материя. Дори килимът, на който стъпват всички, оживява. Комбинирайки изразните средства на различни сценични изкуства, режисьорът Боян Иванов създава един нов, много любопитен художествен език за самите нас, а сигурна съм, че и публиката така ще го възприеме.

Участват едни от най-добрите актьори на Варненския куклен театър, сред които Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Диана Цолевска, млади колеги и моя милост. Имам много приятно присъствие на сцената и за нищо на света не бих пропуснала този уникален проект”, разказва Вера Стойкова, директор на Държавен куклен театър Варна.

Във „Влюбеният Моцарт” ще звучат арии и ансамбли от „Дон Жуан”, „Сватбата на Фигаро”, „Така правят всички”, „Вълшебната флейта” и „Отвличане от сарая”, в изпълнение на солистите на Държавна опера Варна Линка Стоянова, Свилен Николов, Илина Михайлова, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова и русенския тенор Петър Костов.

 

ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН ПЪН10 ТЕАТРАЛНИ СПЕКТАКЪЛА

Поканени са различни театри от страната да представят най-атрактивните си, предимно комедийни спектакли, които със сигурност ще забавляват варненци и гостите на Варна. За улеснение на динамичната лятна аудитория край морето, някои от спектаклите имат по две представления в различни дни. Непременно трябва да се отбележи участието на родения във Варна знаков режисьор Теди Москов, които създава една след друга хитови постановки с Варненския куклен театър. Ще гледаме два от тях, отличени с редица награди. Това са „Възгледите на един пън” (19.08) и „Професия Лъжец” (23.07).

„ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН ПЪН” режисьорът описва като „побългарен вариант на „Пинокио” от Карло Голдони. Не е за деца! По-скоро смесица между еротична и философска шега. Как точно дървото се превръща в човек? Как човекът става от дете старец?” Участват: Стоян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Красимир Добрев, Боян Стоянов, Гергана Господинова, Диана Цолевска.

ПРОФЕСИЯ ЛЪЖЕЦ

И за „ПРОФЕСИЯ ЛЪЖЕЦ” Теди Москов се вдъхновяват от литературата: „Всичко започна, след като прочетох „Джелсомино в страната на лъжците” от Джани Родари. Историята ни се гради изцяло на предположения. Има лъжи.

Защото ние нямаме летописци, освен за лошото. „Народът на Тангра не обича някой да се извиси над другите. Окача го на дърво да си говори с боговете!”, както твърди един арабски пътешественик”. Затова провокативният режисьор предлага една друга гледна точка към историята ни.

В ролите: Красимир Добрев, Боян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Диана Цолевска, Стоян Стоянов, Евгения Василева, Веселина Калчева.

 

Нашенски мерациДТ Кърджали гостува с „Нашенски мераци” по Чудомир (17.07), а ДТ Сливен с „ИСТИНАТА” – комедия от Флориан Зелер с Иван Бърнев и Мария Сапунджиева, в реж. прочит на Борислав Чакринов (27.07)

ДКТ Шумен ще ни разсмее с „ЕДНО НАЛИЦЕ, ДВЕ НАОПАКИ” с неповторимия Владислав Карамфилов – Въргала и Елен Колева (22.08)

ДТ Търговище обещава смях още в заглавието „ЗАБРАНЕНО ЗА СМЯХ” – комедия от Миро Гарван, получила най-престижната хърватска награда за драматургия. Става дума за класически любовен триъгълник, в който сетърси разбира се тъпият ъгъл... Реж. е Александър Илинденов, познат ни като актьор и режисьор от своя неотдавнашен варненски период (25.08).

В Театър Римски терми 2017 два пъти ще се срещнем с руския автор Валентин Красногоров, с неговия специфичен и малко особен, малко тъжен, хумор. ДТ Ямбол ще ни занимава с онова, което се случва „ВСЯКА СРЯДА ОТ 5 ДО 7”. Какво се случва, когато работата ти е скучна, мечтите несбъднати и въобще нещата не вървят така, както ти се иска... (26.08).

ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТАДругата пиеса от същия автор е „ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА” на Варненския ДТ, в проникновената сценична реализация на реж. Костадин Бандутов (1.08, 18.08).

Варненският ДТ ще представи три свои постановки, които се радват на интерес сред широката публика. Това са „ПРИЯТЕЛИ?” от Здрава Каменова и Калин Ангелов, режисьорски опит на актьора Николай Кенаров, с участието на „приятелите” Константин Соколов и Валери Вълчев (28.07, 11.08), „Прелестите на изневярата”, които споменахме и Молиеровия фарс „БРАК ПО ПРИНУДА”. Всъщност се играят 2 фарса „Брак по принуда” и „Рогоносец без рога”, пресъздадени със забележителния режисьорски почерк на проф. Пламен Марков (24.08, 30.08)

ОЩЕ ОПЕРА

Комичните сюжети продължават с едноактната комична опера на Джовани Перголези „СЛУГИНЯТА – ГОСПОДАРКА” на Държавна опера Стара Загора (21.08). Един музикален бисер, в който режисьорът Славчо Николов пренася действието от епохата на Перголези - между Рококо и Класицизма, в 60-те години на миналия век - след Втората световна война и началото на модерния свят, в който живеем и днес. Паралелът е „междинното време”, в което животът радикално се променя. И така, от случващото се в една адвокатска кантора ще разберем как „слугинята” ще стане „господарка”.

ОЩЕ 5 МУЗИКАЛНИ АКЦЕНТА

На 16 юли, съвсем в началото на Театър Римски терми, ще почувстваме „ДУХЪТ НА СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО” със солистката на Държавна опера Варна, мецосопраното Бойка Василева, Страцимир Павлов - пиано, Божидар Бенев – цигулка, Борис Казаков – контрабас, Валери Ценков – кахон (ударни. Това повторение на заглавието от миналогодишното издание на Театър Римски терми е търсено заради радушния отзвук сред аудиторията, но освен познатите любими мелодии, в тазгодишния концерт са включени и нови творби от Пиаф, Форе, Дебюси, Бизе, Качини.

Творби от Бах, Вивалди, Бородин, Дворжак и Дебюси ще изпълни СТРУНЕН КВАРТЕТ „ОДЕСОС” (18.07). В музикалната формация участват оркестрантите на Държавна опера Варна Божидар Матео Бенев – първа цигулка, Галина Водопянова – втора цигулка, Олена Мошинска – виолончело и Веселина Зайранова – виола. Апропо, това е майката на младите виртуозни варненски цигулари Братя Зайранови :)

Както всеки уважаващ себе си летен фестивал, и Театър Римски терми ще предложи на публиката „ТРИМА ТЕНОРИ”. В популярния музикален формат ще чуем солистите на Държавна опера Варна Валерий Георгиев и Христо Ганевски, изненадата ще бъде един българин, който живее и твори в Щутгарт, Иван Йонков (4.08).

Своите почитатели със сигурност ще намери и „МАГИЯТА НА КИНОТО” (16.08). Музикалният проект на артисти от Държавна опера Варна ще пренесе зрителите в света на емблематичните филми , които дължат своята огромна популярност и на песните, създадени специално за тях. Става дума за онези вълнуващи мелодии, превърнали се в разпознавателен знак за филми като „Кръстникът”, „Титаник”, „Флашданс”, „Аладин”, „Принцът на Египет”, Красавицата и звярът”, „Спящата красавица”, „Систеракт”, „Имало едно време на запад”, „Мисията”, „Шато Валон”, „Сватбата на най-добрия ми приятел” и др.

„ФРАНЦИЯ, МОЯ ЛЮБОВ” се нарича проектът на известната социоложка от MBMD, родена във Варна, Мира Янева. “Френската музика от 20-ти век, за която разказвам в спектакъла, носи доброта, любов, интелектуална и емоционална провокация, искрения разказ за скритите страни на живота”, споделя неуморимата Мира Янева, очевидно намерила ново поприще за изява с популярни песни на Едит Пиаф, Жо Дасен, Далида и др. На пианото ще бъде едно друго познато име в музикалните среди Александър Кипров.

Очакваме с нетърпение и още един концерт с френски привкус - „ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЛЮБОВ” – музикално-поетичен спектакъл на големия български тенор, солист на Държавна опера Варна Арсений Арсов. От позицията на успешната си 35-годишна оперна кариера той ще поднесе една очарователна изненада с интерпретации на романтични френски балади, допълнени с негови поетични откровения (28.08).

Театър Римски терми – Варна 2017 цели да предложи богата, разнообразна и стилна програма, която - вярваме, ще донесе красиви преживявания за варненци и гостите на Варна.

БИЛЕТИ

Цените на билетите са от 10 до 20 лева и включват възможността за разглеждане на Римските терми.
При лошо време събитията се провеждат същата вечер с начален час 15 минути по-късно на Основна сцена (пл. „Независимост“ №1), Сцена Филиал (пл. „Св.Св. Кирил и Методий”) и Държавен куклен театър ( ул. „Драгоман“ №4).

Ръководството си запазва правото на промени в програмата

БИЛЕТИ: пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022, www.tmpcvarna.com Обект „Римски терми“ - ъгъла между улиците "Сан Стефано" и "Хан Крум" – всеки ден, тел. 052 600 059 Държавен куклен театър Варна, ул.“Драгоман” № 4 от вторник до петък 10:00 - 17:00, събота и неделя 9:00 - 12:00, почивен ден: понеделник, тел. 052 / 607 844, 0888 123 604 ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020; 052 669 051, ОНЛАЙН: http://bgbileti.com/ http://www.eventim.bg/ http://ticketsbg.com/

TOP