Спектаклите „Козата или коя е Силвия“ и "Чаровно лято" няма да се състоят

Поради технически причини гастролиращите спектакли „Козата или коя е Силвия“ и "Чаровно лято", предвидени за 18 и 19 декември на варненска сцена, няма да се състоят. Закупените билети могат да се върнат на касата и сумата по тях да бъде възстановена, но не по-късно от 20 декември.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1 с работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022

Сцена Филиал: тел. 612 998 – един час преди спектакъл

Авторът на пиесата ЮЛИЯН СЛАБАКОВ и режисьорът КОСТАДИН БАНДУТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за коледните приказки някога и сега, за подаръците и смисъла на празника

VIII Коледни театрални седмици - Варна 2017

Детска Коледа 2017 - Премиера 11 декември, 18.00, Сцена Филиал

След премиерата, в периода 12-22 декември „Коледна приказка“ ще радва младите зрители всеки ден от 11.00, 13.00 и 15.00 часа. За всички ще има и коледен подарък – плакат на „Коледна приказка“ с календар 2018 за оцветяване

„КОЛЕДНА ПРИКАЗКА“ – авторска музика и текст Юлиян Слабаков, постановка Костадин Бандутов, сценография и костюми Даниела Николчова. Действащи лица и изпълнители: Николай Божков – Дядо Коледа; Валери Вълчев – министър; Юлияна Чернева – придворна дама и джудже; Даниела Викторова – монахиня (сестра Габриел); Гергана Арнаудова – придворна дама и джудже; Ивайло Иванов – цар Дебелан III; Анна Махмурова – принцеса Дунда; Теодора Михайлова – джудже и репортер; помощник-режисьор Ася Ботевска

.

Юлиян и Коста, каква ще бъде вашата „Коледна приказка“?

Юлиян: Нашата „Коледна приказка“ трябва да бъде преди всичко коледна, а трябва да бъде малко и приказка. Щом е приказка, значи е предназначена за малки, но и за не чак толкова малки зрители, вярвам, че ще допадне и на родителите. Когато писах текста, изхождах от факта, че в последните близки и не толкова близки години, Коледа като един светъл християнски празник постепенно започна да придобива все по-комерсиален характер, което го отдалечава от неговия смисъл. И в тази приказка се опитах да поставя нещата на мястото им. Да не търсим комерсиалното, да си върнем или поне да се приближим до истинската същност на празника.

Как героите пренасят това послание?

В навечерието на Коледа ще ви срещнем с цар, влюбен в царството си; с принцеса, влюбена в роклите си; с министър, влюбен в смартфона си и с един дядо Коледа, който променя всичко с много музика и песни. Накратко казано, героите стигат до прозрението, че Коледа е нещо повече от подаръците, които получаваме.

Това послание не е ли адресирано повече към възрастните, които купуват подаръците?

Да, но също и към децата, защото те пък получават подаръците. В днешно време децата постоянно получават подаръци и въпросът е как тогава точно коледният подарък да стане по-различен, по-специален.

Коста, след толкова много театрални пиеси и мюзикъли, поставяш коледна приказка с музика. Каква роля отреждаш на музиката сега?

Когато преди време Юлиян, когото задочно познавах като композитор и драматург, ми изпрати свои пиеси, симбиозата между текст и музика в тях ми направи силно впечатление. В Благоевградския театър направих „Бременските музиканти“ и сега съвсем съзнателно предложих точно неговата „Коледна приказка“ за Детската Коледа на Варненския театър.

Да се пише музика въобще е едно, да се пише музика за театрален спектакъл е друго. Музиката за театър, особено ако е предназначена за изпълнение точно от даден герой, трябва да звучи с неговия характер и да стане неразделна част от цялата атмосфера на спектакъла. При Юлиян този синхрон се получава чудесно. В песните, които той е нафантазирал – текстово и като музициране, присъства точно тази характеристика на героите, музиката допълва образите. За мен музиката трябва да е продължение на словото както в мюзикъла, така и в театъра. Когато думите не стигат, запяваш. Музиката е по-висша емоция от словото.

Музиката започва там, където свършва словото, както е казал Хайнрих Хайне... В този ред ли и Юлиян написа своята „Коледна приказка“?

Да, първо дойде текстът, после музиката. Тя внесе нови нюанси в текста, накрая двете заедно, в пълно съгласие помежду си, оформиха облика на цялото сценично произведение.

Как се прави детски коледен спектакъл, Коста?

Не е лесно да правиш спектакъл за празник, особено за Коледа. Не само децата, всички свързваме Коледа с очакване за нещо много хубаво и ние сме длъжни да отговорим на тези очаквания. Като се замислим, детството при всекиго е различно, съществуват и разлики между поколенията. Ето в детството на днешните деца има мобилни телефони, таблети, молове. В нашето детство приказките бяха свързани само с Братя Грим, Андерсен, Ангел Каралийчев и другите големи детски автори. Искам да кажа, приказното си беше приказно, технологията отсъстваше, отсъстваше и от пазара, докато сега е различно.

Сега технологията подпомага въображението на децата, а преди тях и на творците...

С художничката Даниела Николчова с удоволствие работим върху визията, която носи съдържанието. Обединяваме двата компонента, като с мултимедия пренасяме действието от екрана на сцената и от сцената на екрана, за да създадем приказна атмосфера и да превърнем целия салон в едно общо вълшебно преживяване.

Наред с познатата приказка за Дядо Коледа и джуджетата, ще разкажем и за царя, който хем е цар, хем е нещо като технократ или бизнесмен с галена дъщеря. Работата е там, че царицата е починала и като самотен татко той е разглезил дъщеря си. Тази сюжетна нишка дава ключа към предстоящия конфликт между капризната дъщеря и Дядо Коледа, който отказва да й донесе поредната, още по-хубава рокля. Динамично и забавно, действието завършва с щастлив финал, разбира се.

И какво пожелават на себе си и на децата за Коледа двете пораснали момчета Коста и Юлиян?

Коста: За мен Коледа е много интимен семеен празник с много доброта и поне в моя дом – с много любов. Чакам с нетърпение този празник, в който част от мен ме връща в детските спомени, а друга част е насочена към съпругата и децата ми. Моето коледно пожелание е да творим добро, да се обичаме, да трупаме хубави спомени.

Юлиян: Присъединявам се към коледното пожелание на Коста. Да видя моята „Коледна приказка“ на варненска сцена, ще бъде коледен подарък за мен. Хубаво ми е да го споделя с всички вас. Благодаря на Коста, Даниела, актьорите и целия екип на театъра, благодаря на варненската публика. Щастлива Коледа!

Билетни каси

Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал - тел. 052 612 998; 
Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл
Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51;www.dramavarna.com

Eлица Матеева, 4 декември 2017

www.Theatermagazin

Докато сме някой друг косите ни посивяват. Те посивяват, когато сме и себе си, но в живота по-често сме някой друг, защото така се налага. По-страшно е … че: „ Един ден, когато отворих очи, забелязах отведнъж и преживях ужас, защото веднага разбрах, че не само косите, а всичко е посивяло по същия начин, че всичко е рухнало, че всичко е свършило.“ Думите на Хенри IV, централният виновник за карнавала от лудост, трансформации и много тъга в едноименната пиеса на Луиджи Пирандело, придобиват кошмарно, пророческо измерение и сила, изречени от сцената. Докато ги четем, думите са знаци, представи, възможни въпроси, криещи възможни и невъзможни отговори, но съживени на сцената думите вече не са обикновени звуци, а нож.

Този текст няма да бъде поредната рецензия с позната структура, в която се описва битието на автора и какви са режисьорските внушения, защото това ще бъде текст, чийто ритъм е роден от душата на спектакъл на Лилия Абаджиева. „Хенри IV“ от Луиджи Пирандело на основна сцена на драматичния театър във Варна.

Драматургията на Пирандело е пресътворена коректно на сцената, но за мен бе по-вълнуващо да почувствам онова, което тръгва от драматургията като повод за режисьор, сценограф и актьори – всички да изсънуват заедно своята мисъл за спектакъла. Сънуването е споделено в една пленителна магия, в която младостта е илюзия, мечтите са илюзия, а случайностите са марките, определящи дължината на живота ни. И след спектакъла се улавям в питане: дали докато живеем осъзнаваме, че не живеем истински, а когато смятаме, че истината за живота се съвместява в удоволетвореност от неговото преминаване покрай нас, то това ни се случва реално?

Всяка премиера крие своите неравности, технически пробойни, някой избързва с текста, друг закъснява при подаването на реплика, но за мен това отдавна е без значение, защото зная как се прави спектакъл, какво е напрежението, когато той се случва за първи път пред зрители и безкрайно уважавам труда на хората от театъра, заради енергията от емоции.

Обикнах „Хенри IV“ на варненската трупа – харизматично е да си в драматургия и да излизаш от нея като я преживяваш с драматургията на странника, временно пребиваващ тук и сега. Този въздух между драматургията на Пирандело и онези сцени, в които има заложени допълнителни текстове, общуващи свободно и хармонично с Пирандело, ми бе необходим, важен, за да почувствам Пирандело като приятел, за да ми стане близък. „Хенри IV“ е „Хамлет“, но героят Хенри е от ново поколение- много по-екзистенциален от френските екзистенциалисти и много по-различен от познатите драматургични параметри, свързани с драмата на датския принц. Меланхоличен, смирен, с преклониение към невинността на отминалите дни е спектакълът на Лилия Абаджиева. Вероятно тази интуиция, предчувствие за Хамлет на Шекспир е довело до назоваването на спектакъла „Хенри IV“, а не „Хенрих IV“ както е в томчето ми от 1975 г.“ Избрани творби“ от Луиджи Пирандело. Обяснението може би не е толкова важно за зрителя, за когото така или иначе централният персонаж на Пирандело си остава анонимен. Хенри е роля – свидетелство за лудост, но кой е наистина Хенри или Хенрих в случая на Пирандело не е ясно, защото всеки човек преди раждането си и след смърта си е едно многоточие, а името е отрязък от пътя, който съединява тези две събития. Пирандело в ремарките е поставил многоточие преди изписването на действащото лице Хенри IV, авторът е дефинирал анонимността му.

Media AwARTs се превърна в една нова варненска традиция, която определено е нужна, защото медиите са естествената връзка между актьори, художници, скулптори, режисьори, издатели, танцьори, културни институции и меценати и публиката. Затова и тяхната оценка е безспорно важна.

Независимите медийни награди Media AwARTs едва ли биха били възможни без усилията на Емилиян Ялъмов, познат най-добре на публиката от рубриката на БНТ 2 „На светска вълна“. Освен член на журито, той влезе в ролята и на водещ на церемонията в стилния антиквариат срещу щаба на ВМС. Останалите професионалисти от медиите, които определиха отличията бяха Елена Владова, Веселин Златков, Светлана Вълкова, Юлия Кунева, Милен Младенов, Невяна Троянска и Зорница Кънчева.

За 2017 година бяха връчени общо 15 награди, сред които 3 за ТМПЦ Варна.

Екипът на Държавна опера Варна бе удостоен с наградата Media AwARTs за високи творчески постижения и по повод 70-годишнината на оперния театър. Наградата прие Виолета Тончева, пиар на ТМПЦ Варна.

Актьорът от ДТ „Стоян Бъчваров“  Михаил Мутафов бе отличен по повод 70-годишния му юбилей, 45 години сценична дейност и ролята му във филма „Вездесъщият“.

Майката на солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова получи наградатана дъщеря си за ролята й на Анна Австрийска в мюзикъла„Тримата мускетари“.

Възползвайте се от кампанията за насърчаване на електронната търговия. „Лесно е, а само днес - и по-евтино”. През днешния ден системата на Мултинет ви осигурява 20 % отстъпка при онлайн покупка. Вземете билет за някой от оперните, театралните или балетните спектакли на Варненската драма и опера, като следвате няколко лесни стъпки. За целта се влиза тук

1. Избира се събитие, за което ще се купуват билети;
    Например:

Щраква се върху препратката „Купи билет“;

2. Зарежда се междинна страница-предупреждение, че следва страница с платен достъп - за продължаване е необходимо или или въвеждане на номер на MultiNet карта, или заплащане на такса за вход в системата;

3. За закупуване на билети без Multinet карта, в блока „Без мултинет карта“ се поставя отметка за познаване, разбиране и съгласие с Общите условия за ползване на системата

  * Забележка: Възможността за закупуване на електронни билети спира, когато в салона останат по-малко от 20 свободни места.

4. Системата зарежда екран от разплащателната система на ePay.bg за заплащане на входна такса и интерактивна скица на местата в залата. Избират се места от скицата чрез директни щраквания върху тях. Свободните места са в зелено, а заетите в червено. Избраните места се оцветяват в бяло. След приключване на избора, натиска се върху бутона „Закупуване“ над скицата;

5. Ако плащането е минало успешно, системата показва екран с потвърждение за успешното плащане;

6. След успешно плащане на избраните места, системата изпраща на посочен адрес за електронна поща електронни билети. Електронните билети се отпечатват на принтер и преди събитието се предоставят на служителите на обекта, за който важат, за да могат те да издадат билети за вход.

В VIII Коледни театрални седмици – Варна 2017 Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ ще поднесе две нови заглавия на своите почитатели - „ХЕНРИ IV”от Пирандело, спектакъл на Лилия Абаджиева, чиято премиера  предстои на 2, 3 декември, 19.00, Основна сцена и „КОЛЕДНА ПРИКАЗКА“от Юлиян Слабаков, постановка на Костадин Бандутов, с премиера на 11 декември, 18.00, Сцена Филиал. По традиция, както и в предишни години, Детската Коледа ще има, след премиерата, още спектакли, които в периода 12-22 декември ще радват младите зрители всеки ден от 11.00, 13.00 и 15.00 часа. 

ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА: ХЕНРИ МОЖЕ ДА БЪДЕ ВСЕКИ ОТ НАС

Очаква се премиерата на „Хенри IV” да бъде едно от значимите театрални събития на сезона. След нашумелите си спектакли „Цимбелин“ в Плевенския драматичен театър и „Ако нямах лоши сънища“ в Театър „Крикор Азарян“ в НДК, София, известната изследователка на Шекспир Лилия Абаджиева се обръща сега във Варна към Нобеловия лауреат Луиджи Пиранедело. Връзката между двамата драматурзи тя намира както в интерпретацията на архетипнисюжети и образи, така и в търсенето на отговор за вечния въпрос „Кой съм аз?“ В героя на Пирандело са заложени само бегли исторически аналогии с германския крал Хайнрих IV (1050-1106), който воюва с римския папа Григорий VII за доминация в католическа Европа. Но Хенри на Пирандело не е историческа личност.„В пиесата той всъщност няма име, той е един мним луд, който се представя за Хенри IV. И неслучайно авторът не му дава име, защото Хенри може да бъде всеки от нас. Подобно на Хенри, който потъва в собствен свят, защото е забравен от най-скъпите на сърцето му хора – приятеля и любимата, така всеки избира собствената си утопия, собственото си бягство от всичко, което го кара да се чувства неудовлетворен.“

 За театралното превъплъщаване на тази своя концепция режисьорката разчита на актьорите Стоян Радев, Веселина Михалкова, Цветина Петрова, Ненчо Костов, Симеон Лютаков, Васил Ряхов, Пламен Димитров, Станислав Кондов и Константин Соколов.“Принципно театър може да се прави единствено и само в трупа. Тук във Варна съществува трупа и това е нещо много ценно, което все по-рядко се среща. В този смисъл аз се радвам, че се връщам във Варненския театър, на чиято сцена, след „Фауст“, поставям за втори път“, уточнява Лилия Абаджиева.

Както обикновено, така и сега, тя работи в творчески тандем със своя съпруг, сценографа Васил Абаджиев: „Той решава моите спектакли не само като сценографски образ, но и на ниво идея, метафора. Сценографията му винаги е част от едно цялостно произведение, част от метатекста. Работата ми с Васил Абаджиев е не просто работа на режисьор със сценограф. Гледам на сътрудничеството си с него през спектаклите като на съавторство.“

Билетни каси

Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал - тел. 052 612 998; Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл.Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; www.dramavarna.com

ПРЕМИЕРА     ПРЕМИЕРА     ПРЕМИЕРА

Премиера 2, 3 декември, 19.00, Основна сцена

VIII Коледни театрални седмици – Варна 2017

„ХЕНРИ IV”- КОПНЕЖ ПО ЧИСТОТАТА НА МЛАДОСТТА

В рамките на VIII Коледни театрални седмици – Варна 2017, Варненският драматичен театър ще представи на 2 и 3 декември, 19.00, Основна сцена, премиерата на „Хенри IV“ от Нобеловия лауреат Луиджи Пирандело. Toва е вторият спектакъл във Варненския драматичен театър на изтъкнатата режисьорка Лилия Абаджиева след забележителната й сценична версия на „Фауст“ от Гьоте през 2011 г., първа постановка на тази творба в България.

„В пиесата Хенри всъщност няма име, той е един мним луд, който се представя за Хенри IV. Неслучайно Пирандело не му дава име, защото Хенри може да бъде всеки от нас. В този смисъл името и биографията на историческата личност, както и епохата, не са толкова важни. По-скоро става дума за един почти метафизичен образ на времето и една велика метафора, която звучи сложно, но се надявам, че ние сме намерили нейния верен театрален образ“, споделя Лилия Абаджиева.

„Това е историята на мозъка, историята на едно полудяване, което всъщност е привидно, маска пред другите, бягство от света. Загубил любови приятелство в младостта, героят застива там някъде. Да остане в тази роля и да я играе вечно, е неговият абсолютно съзнателен избор. Хенри живее в този фантазъм, услужливо поддържан от приятелите, които достатъчно добре са го забравили през последните 20 години, за да го смятат наистина за луд. Тъй като действието се предхожда от събития, случили се преди 20 години, ние трябваше да си представим всички тези отминали събития, да изследваме по какъв начин работи чувството за  вина. Ако избереш живия живот, уж живеейки го, дали наистина си жив? Или пък този, който остава верен на идеалите си, отказвайки се от живота, дали той всъщност не е е истински живият?“, пита с постановката си режисьорката.

В концепцията си тя обръща особено внимание на въпроса за времето, спомена, паметта. Предпочитайки миналото пред настоящето, героят на Пирандело става изразител на онзи копнеж по чистотата на младостта, който носи всеки от нас.

Сценограф на „Хенри IV”, както и на повечето постановки на Лилия Абаджиева, е Васил Абаджиев. Стоян Радев, който изгради един запомнящ се Мефистофел във „Фауст“ от предишната варненска постановка на режисьорката, сега се превъплъщава в образа на Хенри. Останалите действащи лица и изпълнители: Маркиза Матилда Спина - Веселина Михалкова; Фрида, нейна дъщеря - Цветина Петрова; Младият маркиз Карло ди Ноли - Ненчо Костов; Барон Тито Белкреди - Симеон Лютаков; Доктор Дионизио Дженони - Васил Ряхов; Ландолфо (Лоло) - Пламен Димитров; Ариалдо (Франко) - Димитър Мартинов; Ордулфо (Момо) - Станислав Кондов; Бертолдо (Фино) - Константин Соколов. Помощник-режисьор Ели Пенчева.

ЛУИДЖИ ПИРАНДЕЛО (1867 – 1936)

„О, драматичният театър! Ще го завладея. Не мога да не вляза в някой от театрите без да почувствам странно усещане и бушуване на кръвта из вените ми!“

„Така е, само ако ти мислиш, че е така.“

"Ще се научиш за собствена сметка, че по пътя си всеки ден ще срещаш милиони маски и много малко лица."

ЛУИДЖИ ПИРАНДЕЛОе един от най-великите драматурзи на XX век. Нобелов лауреат за литература-  1934 година за смелото и брилянтно обновление, което налага в драмата, „за ролята му в разрушаването на старата сълзлива еснафска драматургия с позитивистка подплата”.На 12 години роденият в Сицилия автор пише първата си трагедия,която не е запазена. Под неговото перо излизат романи, разкази, стихове и около 40 пиеси. Трагичните фарсове, които е създал, често се разглеждат като предшественици на театъра на абсурда. Звучи странно, но именно благодарение на Мусолини, творчеството му е представено в Лондон, Париж, Виена, Прага, Будапеща, Германия, Аржентина, Бразилия и му носи световна слава. Въпреки това писателят има постоянен конфликт с известните фашистки лидери, затова до края на живота си остава под строгия надзор на тайната полиция.

На български език са издадени много от книгите на Луиджи Пирандело, между които „Някой, никой и сто хиляди“, „Шест лица търсят автор“, „Покойният Матиа Паскал“, „Лиола“, „Падуански каскет“, „Избрани творби“. Последната му пиеса, поставена на българска сцена, е „Каквато ти ме искаш“, реж. Стефан Москов в НТ „Иван Вазов“, 2015 г.

Билетни каси

Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал - тел. 052 612 998; Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – единчаспредиспектакъл.Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; www.dramavarna.com

За своята 60-годишнина актьорът от Драматичен театър „Стоян Бъчваров” Свилен Стоянов бе поздравен от колеги, приятели, общественици, сред тях заместник-министъра на културата Румен Димитров, заместник-кмета на Община Варна Коста Базитов, който връчи на юбиляра Почетен плакет на кмета. Към колекцията си от награди обичаният актьор, певец, музикант и поет прибави Почетното отличие на Съюза на артистите в България „Златна значка” и наградата „Златна маска” на Варненския драматичен театър, на който е посветил целия си творчески път. А аплодисментите измериха признанието на публиката, което си остава най-висшата награда за актьора.

Ето какво написа по този повод във фейсбук профила си поетесата Елка Няголова: „Добрият актьор не е индиго, което само повтаря авторовите мисли. Добрият актьор сам прави внушение, "дописва" текста - с жест, с поглед, с обрат, с перифраза, понякога - с пародия. Добрият актьор е като добрият поет - не разчита само на думите, а и на междудумията, които умее да насити... Добрият актьор не живее извън, а във времето. Той не е безучастна тонколона, която прогласява Доброто или Злото. Той е личност, която има позиция.

Точно поради това честването на 60-годишнината на актьора Свилен Стоянов на 10.11.2017 се превърна в културно събитие, което ще се запомни от варненци. Не достигаха местата във филиалната зала на театъра. Не зная колко столове бяха внесени допълнително, но зная колко дълго публиката на крака аплодираше своя любимец, който години наред я е разсмивал и разплаквал... Не е шега - 103 роли трасират пътя му до днес...

Със спектакъла на Костадин Бандутов "Бащи, лъжи и още нещо" от Рей Куни Варненският драматичен театър "Стоян Бъчваров" отбеляза годишнината на актьора. Видяхме го - блестящ и с неизчерпаема енергия, в ролята на д-р Мортимър. След представлението - един дълъг низ от поздравления, признания и награди, щастливо аплодирани от публиката. Да си жив и здрав, приятелю! Много още роли, дълъг творчески път, простички житейски радости! И светлинка - от теб за другите и от другите към теб!”

В качеството си на президент на Славянска академия, Елка Няголова връчи на коктейла след спектакъла Почетния реверен знак на академията на Свилен Стоянов. Лауреати на този знак са изявени поети, актьори, общественици, режисьори, музиканти и артисти от славянските и неславянските страни на Европа, сред които Евгений Евтушенко, Кшищоф Зануси, Емир Кустурица и др. От възникването на Славянска академия преди 12 години до днес Свилен Стоянов е бил винаги сред радетелите и преките участници в събитията и форумите на тази международна творческа общност.

На 14 ноември 2017 г. ДТ „Стоян Бъчваров“ ще представи “Едноокият цар” от Марк Креует на режисьора Петър Денчев в Кралския театър “Зетски дом” в Цетинье, Черна гора. Художник на постановката е Теодора Лазарова, композитор Христо Намлиев, мултимедия Елена Шопова. В ролите: Полицаят Давид - Симеон Лютаков; Лидия, негова съпруга - Милена Кънева; Сандра - Биляна Стоева; Игназий - Пламен Димитров; Политикът – Николай Божков.

Това е първото гостуване на Варненския театър в Цетинье. Идеята е то дапостави началото на трайно сътрудничество и обмен на представления между Варненския драматичен театър и Кралския театър “Зетски дом”.

Цетинье е старата столица на Черна гора, а днес е седалище на президента. “Зетски дом” е най-старият театър в малката планинска страна, основан през 1884 година. Сградата е част от европейския път на наследството на историческите театри (European route of historic theatres) и домакин на един от най-младите балкански фестивали - МИТ, Цетинье. В театъра в момента се играят представления на режисьори като Арпад Шилинг и Диего де Бреа, които се надяваме да видим през пролетта на 2018 г. и във Варна.

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с актьора СВИЛЕН СТОЯНОВ за неговата 60-годишнина, неразделната любов към театъра, поезията и музиката, подхода към ролите отвътре навън, психологическото навлизане в драматургията и механизмите, които изграждат добрия спектакъл

Поздравления за 60-годишнината! Сякаш точно заради този празник ти разгръщаш многостранния си талант на драматичен актьор, певец и музикант в няколко театрални спектакъла и в един мюзикъл. Чувстваш ли се на върха на кариерата си?

Щастлив съм. В цялото си творчество се опитвам да отприщвам потенциала си, като използвам умението, знанията и таланта, които имам. Празникът ми сега е свързан с представления, които наистина показват една широка палитра. Обичам музиката, обичам поезията...

И коя песен си тананикаш, когато си в настроение?

Различни в различни моменти. Понякога песните са свързани с моя път в театъра. Напоследък ми идва една песен, с която завърших ВИТИЗ - „Искам да бъде хубаво“, моя музика по текст на Валери Еличов от Бургаския театър. Ето и мъничко от нея: „Искам да бъде хубаво, а всичко е някак почти. Искам да бъда влюбен, но почти ми харесваш ти...“ и т.н.

Тази песен се знае от много театрали и тя остана като някаква светлина от началото на моя театрален път. А от песните в албума „Вълшебнице, сцена“, по мой текст и музика,много си обичам „Свири, гайдо“, посветена  на дедите ми, от които единият е бил гайдарджия. Посветих се не на цигулката и музиката, а на театъра, но това е една неразделна любов. С огромно удоволствие работя в мюзикъла„Тримата мускетари“, където имам интересна задача. Играя Дьо Тревил, една много хубава, макар и неголяма роля, в която изпълнявам самостоятелна песен и дует с Ованес Торосян – Д`Артанян.

Пак по повод годишнината, ти неотдавна изненада публиката с театрален маратон, в който за няколко дни се представи във всички спектакли, в които играеш. Какво ти струваше това предизвикателство?

Изискваше издръжливост – физическа и психическа, но пък ми донесе голямо удовлетворение. Става дума за „Криворазбраната цивилизация“, „Прелестите на изневярата“, „Влюбеният Шекспир“, „Тримата мускетари“ и „Бащи, лъжи и още нещо“.

В „Прелестите на изневярата“ поднасяш много трогателно една роза на твоята партньорка, с която изневярата някак все не се получава.Откриваш ли по-дълбок театрален смисъл в този иначе обичаен ухажьорски жест?

Мисля, че този жест, както и цялото представление, изразява необходимостта в нашето консумативно и технизирано общество да се занимаваме повече с човека, независимо колко е силен или слаб. Човекът има нужда днес от огромно внимание, защото глобалните идеи и политики го оставят встрани. Точно затова на мен са ми симпатични тези странници-неудачници, търсещи щастие в изневярата. Там някъде в този безкраен стремеж към щастието сме всички ние. Иска ни се животът и светът да бъдат по-хармонични  А пък той, животът е низ от мигове...

С годините промени ли се отношението ти към театъра, как гледаш на него сега, 36 години след първата роля?

Изпитвам изключителна почит към чудото на театъра и продължавам да пристъпвам в него като в свят храм, който дава светлина, надежда и вяра. Убеден съм, че театърът ще бъде вечен, както и животът. В театъра се пресичат всички болки, страдания, успехи, радости, възторзи, падения, надежди и време в едно. През каквито и обстоятелства и изпитания да минава човек, театралния храм остава чистилище за душата и той няма как да не те изпълва с нова енергия и вяра.

Ако театърът те прави по-устойчив, сега по-лесно ли отстояваш своето място в различните и не непременно добронамерени обстоятелства, свързани с изграждането на всяка нова постановка?

Много е любопитно онова психологическо навлизане в драматургията с режисьор и екип, когато творческият процес започва от нула. Аз се стремя никога да не тръгвам с някаква моя предварителна нагласа към творбата, за да не се размина с режисьорските намерения. Безспорномоят творчески и житейски опит оказва влияние върху ролята, която изработвам. Този процесна овладяване на театралната материя е валиден за всеки от нас, а ние сме съвкупност от хора и всеки върви по своя индивидуален творчески път. Аз лично натрупвам по-бавно, не бързам с натрупването, освен ако обстоятелствата не го изискват. В началото тръгвам начисто, за да не повтарям познати прийоми и да огранича евентуални клишета. Приел съм подхода към ролята отвътре навън, не мога да нарисувам персонажакато външна характеристика преди да разбера какви са неговите слабости, плюсове, минуси. Освен това се опитвам да градя образа на базата както на режисьорските изисквания, така и съобразно партньора, с който играя на сцената.

Свилен Стоянов отбелязва 60-годишнината си с „Бащи, лъжи и още нещо“ на... 10 ноември

Дори след наситената с преживявания Нощ на театрите не спират предложенията за културни развлечения на ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна. Седмицата изкушава със събития в различни жанрове.

На 8 ноември, 18.00-19.45, Сцена Филиал, публиката ще се забавлява с „ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА“ и елегантния хумор на  Валентин Красногоров, пренесен на сцената с режисьорското майсторство на Костадин Бандутов и сценографа Петър Митев. Образите изграждат с присъщото им артистично майсторство Валентин Митев, Веселина Михалкова, Цветина Петрова, Гергана Арнаудова, Димитър Мартинов, Биляна Стоева, Константин Соколов, Валери Вълчев, Милена Кънева, Свилен Стоянов.

Както вече знаете, известният актьор от ДТ „Стоян Бъчваров“ СВИЛЕН СТОЯНОВ навърши 60 години. По този повод неотдавна той изненада своите почитатели със своеобразен театрален маратон, в който само за няколко дни показа високата си професионална класа във всички спектакли, в които играе през този сезон. Сред тях безспорно най-значима за Свилен е постановката на Костадин Бандутов „БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО“ от Рей Куни, в която той изпълнява главната роля на д-р Мортимър.

Неговият герой предизвиква най-много смях с непрекъснатите си опити да игнорира появилия се изведнъж след години негов син. В този труден житейски избор между сина и кариерата, на Свилен Стоянов, в блестящ комедиен порядък, партнират Валери Вълчев, Милена Кънева, Димитър Мартинов, Веселина Михалкова, Валентин Митев, Биляна Стоева, Полина Недкова, Станислав Кондов, Николай Кенаров, Пламен Георгиев, Теодора Михайлова, Малина Михалкова.

Нищо чудно, че Свилен Стоянов реши да отбележи своя личен празник тъкмо с „Бащи, лъжи и още нещо“. Спектакълът с това многозначително заглавие ще се играе на 10 ноември, дата, която – случайно или не, препраща и към най-новата българска история.

В съботния ден, 11 ноември, Сцена Филиал, 18.00-20.00, е време за „КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ“. В този оригинален спектакъл режисьорът Васил Дуев, едно от най-интересните имена в съвременния български театър, интерпретира света и театъра като: „Нещо измислено, изработено, виртуозно, забележително. Една екзистенциалната усмивка, която Корней предлага като позиция спрямо тази велика измама за смислеността на театралното изкуство и човешкото битие. Един едновременно артистичен, патетичен, положително ироничен и честен поглед върху сътворяването и съществуването.“ Прекрасни костюми на Даниела Николчова и великолепна игра на Ненчо Костов, Цветина Петрова, Ивайло Иванов, Сабина Коен, Гергана Арнаудова, Пламен Димитров, Стоян Радев, Константин Соколов, Николай Кенаров.

Ръководството си запазва правото на промени в програмата!

Билетни каси

Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал - тел. 052 612 998;

Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл. Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; www.dramavarna.com. Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020; www.operavarna.com

4, 5 ноември 2017

Зад концепцията Европейска нощ на театрите стои Елеонора Роси от Франция, но пилотно проектът стартира през 2008 г. в Хърватска, иницииран от два театъра. Смисълът на театралния формат без аналог е актьори и зрители да съпреживеят заедно изкуството, като обменят енергия и емоции в традиционни и  нетрадиционни пространства. Така провокацията, излизането извън стандартните рамки и различното театрално случване превръщат Нощта на театрите в особено привлекателна и наситена с артистизъм духовна територия.

НОЩ НА ТЕАТРИТЕ 2017

България участва за пети път с над 200 разнообразни събития в 13 български града, а Варна се включва за четвърти път в общото европейско приключение. Нощта на театрите 2017 е „двойна“, защото  обхваща 4 и 5 ноември.

Много изненади подготвят за своите съграждани ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, със сериозната подкрепа на всички театрални школи в града. И в двата дни между 13.00 и 14.00 часа възпитаниците на нашите известни артисти Стоян Радев и Веселина Михалкова, Валентин Митев, Гергана Арнаудова и Цветина Петрова, Николай Кенаров и Милена Кънева ще увлекат минувачите по централната пешеходна зона в своето шумно и пъстро шествие от Сцена Филиал до входа на Морската градина. Те ще промотират продукцията на театъра, опаковани с плакати в рекламен „сандвич“, ще раздават флаери, ще анонсират спектакли и всячески ще привличат вниманието към театъра. Всъщност този ФЛАШМОБ вече се открои като традиция във варненската Нощ на театрите.

Младите театрали, облечени в сценични костюми, ще посрещат посетителите и непосредствено преди всяко от събитията в Нощта на театрите. Дори ще ги канят да си правят СЕЛФИТА с тях. Както и в предишни години, селфитата ще бъдат качени в страницата на театъра и авторите на най-добрите снимки ще заслужат покани за представления.

Първото специално събитие на 4 ноември, 16.00-18.00, във фоайето на първи балкон, Основна сцена, ще бъде СРЕЩАТА С МИХАИЛ МУТАФОВ, емблематичния актьор на Варненския драматичен театър, чиято 70-годишнина отбелязваме през тази година.

Сред изложбата със свободно експонирани висящи плакати на спектакли с негово участие, той ще отговаря на всички въпроси на почитателите си. Сам ще избере на кои оттях да подари една от специално създадените за случая лимитиран брой картички с негов автограф върху портрета, направен му от фотографа Емил Пенчев.

Слайдшоу ще припомни най-известните роли на Мишо Мутафов на варненска сцена, сред които Индианеца в „Полет над кукувиче гнездо“, реж. Станчо Станчев;  Прохор в „Майката. Васа Железнова 1910“, реж. Стоян Камбарев, Сад в „Марат/Сад“ по Шекспир и Дюренмат, реж. Явор Гърдев; Туполски в „Пухеният“ от Мартин Макдона, реж. Явор Гърдев; Фауст във „Фауст“ от Гьоте, реж. Лилия Абаджиеваи др.

И тъй като Мишо Мутафов създаде магнетични образи както в театъра, така и в киното, в Нощта на театрите ще видим и двата игрални филма „Баща ми“ на Фани Коларова, продукция на Френския филмов институт и „Чест“ на Павел Веснаков, донесъл на големия актьор две международни награди за главна мъжка роля.

И това няма да е всичко, предвижда модераторът на събитието Виолета Тончева.

Нощта на театрите ще продължи на Сцена Филиал, 18.00-20.15, с Тургеневия „МЕСЕЦ НА СЕЛО“, сценична версия и режисура Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, музика Иван Шопов.

Как в пасторалната селска идилия се зараждат страстни любовни чувства, несъвместими с общоприетите норми, ще покажат с артистичното си майсторство Даниела Викторова - Наталия Петровна; Стоян Радев - Михаил Ракитин; Цветина Петрова – Верочка; Валери Вълчев - Алексей Беляев; Николай Божков - Игнатий Шпигелски; Пламен Димитров - Аркадий Ислаев; Юлияна Чернева - Ана Семьоновна; Веселина Михалкова - Лизавета Богдановна; Гергана Арнаудова – Катя; Константин Соколов – Шааф, Николай Кенаров - Афанасий Болшинцов иАлекс Маринков– Коля.

След това отново се връщаме на Основна сцена, където в 21.00 часа, още от входа ще ни изненадат с оригиналните си идеи за театър възпитаниците на театралната школа М.А.Х. с худ. ръководител Валентин Митев. Запазвайки засега подробностите, те обещават един любопитен ФЛАШМОБ вприсъщия им динамичен стил.

Нощта на театрите на 4 ноември, 22.00-24.00, Основна сцена, ще завърши с един от любимите спектакли на варненските актьори „КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ“. Смешната позорищна игра, както сам я определя Добри Войников, в сценичната версия на Стоян Радев Ге.К., е нещо много повече от първоначалния авторов замисъл. Става дума за нелесния, но обладан от съзнанието за мисия, живот на пътуваща театрална трупа, която играе „Криворазбраната цивилизация“. Един оригинален и красив режисьорски прочит, с препратки към историята на Варненския театър. С романтичните градски костюми от 20-те години на миналия век на Даниела Николчова и вдъхновената игра на Гергана Арнаудова – Мадам Злата; Николай Божков - Хаджи Коста; Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров – Маргариди; Константин Соколов – Димитраки; Славяна Иванова – Марийка, Валери Вълчев – Митю, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Свилен Стоянов – Пенчю, Даниела Викторова – Кака Радка, Веселина Михалкова – Койна, Стоян Радев – Герги, Биляна Стоева – Дойна, Божидар Божков – Добри, Валентина Андонова – Майката.

На следващия ден, 5 ноември, Нощта на театрите ще започне още в 11.00, когато във фоайетата на Основна сцена, възпитаниците на театралната школа М.А.Х. с худ. ръководител Валентин Митев, ще предложат отново своя вихрен ФЛАШМОБ, но вече на други зрители.

Много интересен се очертава да бъде музикалният финал на Нощта на театрите с концерта „СЪНУВАХ СЪН - ЕДНА МЕЧТА“ на 5 ноември, 16.00-17.00, Сцена Ротонда. Интригата, заложена в концепцията на режисьорката Сребрина Соколова, е да се открои разликата в двата любими жанра на публиката - оперетата и мюзикъла.

И така, от страната на оперетата ще застанатИмре Калман, Йохан Щраус, Франц Лехар, Жак Офенбах, Роберт Щолц, ачестта на мюзикъла ще защитятЛенард Бърнстейн, Джорд Гершуин, Джон Кандър, Андрю Лойд Уебър, Клод Мишел Шонберг. Ролята на своеобразни адвокати на двата жанра ще поемат Марина Иванова и Десислава Касчийска.

Всъщност там, където оперетата среща мюзикъла, винаги има място за предпочитания на едното или другото, но винаги най-важна остава завладяващата мелодия. Това разбиране за музиката ще демонстрират със своите изпълнения артистите на Държавна опера Варна Красимира Митева, Марина Иванова, Десислава Касчийска, Юлка Трендафилова, Димитър Илиев, Димитър Ряхов, Илко Захариев и пианистите Соси Чифчиян и Руслан Павлов.

Апропо, познахте ли от кой мюзикъл идва заглавието на концерта?

И ако ви е трудно да изберете отделно събитие, най-добре е да се включите във всички прояви на Нощта на театрите в първия ноемврийски уикенд.

Вашата роля в него е запазена!

Вход свободен за срещата с Михаил Мутафов и разбира се – за флашмобовете.

 Работно време на касите: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. СценаФилиал – единчаспредиспектакъл; Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал тел. 052 612 998; Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020

Виолета Тончева