Предложението на Театрално-музикален продуцентски център Варна за авторката на "Сън" Магда Борисова за националната литературна награда "Дора Габе" 2018 е вече номинация на конкурса.

Aвторката има принос за развитието на новата българска детска драматургия и завръщането на детската аудитория в театралните салони. Нейните пиеси се играят с огромен успех на сцените на Варна, Шумен, Русе. Има вече пет пиеси получили театрална реализация, три от които са поставени на сцената на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров”: „Голямото коледно приключения на...”, реж. Стоян Радев Ге. К. (2014); „Голямото коледно приключение 2”, реж. Стоян Радев Ге. К. (2015) и „Сън”, реж. Стоян Радев Ге. К. (2017).

Освен за деца, Магдалена Борисова пише и за възрастни и то не само в жанра Драма. Носител е на много литературни отличия.През 2017 г. издава първата си книга - сборник с десет пиеси за деца за драматичен и куклен театър. Предстои отпечатването на втори сборник с пиеси за възрастни.

еhttps://dariknews.bg/regioni/dobrich/vizhte-koi-sa-nominiranite-za-nagradata-dora-gabe-2118147

11 септември, 18.00, Сцена Филиал – МЕДИЙНА СРЕЩА С ЕКИПА

12, 13 септември, 19.00, Сцена Филиал - ПРЕМИЕРА

На 12 и 13 септември 2018, 19.00, Сцена Филиал, предстоят премерните спектакли на „Магьосническо езеро“, сценична редакция по превода на комедията “Чайка“ от Немил-Недраг, постановка и среда Стоян Радев Ге. К., плакат и фотография Симеон Лютаков. В тази първа премиера за 98-ия творчески сезон (2018-2019) на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“режисьорът е привлякъл за свои съмишленици актьори от различни поколения: Веселина Михалкова (Аркадина), Ивайло Иванов (Тригорин), Цветина Петрова (Нина Заречная), Ненчо Костов (Костя), Полина Недкова (Маша), Станислав Кондов (Семьон), Даниела Викторова (Полина), Николай Божков (Дорн), Пламен Димитров (Сорин), Свилен Стоянов (Шамраев), Гергана Арнаудова (Дуня) и Константин Соколов (Яков).

Стоян Радев Ге. К. посяга към големия драматург и неговата прочута „Чайка“ с преклонение, което личи както в задълбочената му работа с актьорите, така и във всеки един детайл от постановката. Неслучайно свежда сценографиятадо онзи минимум, който има за цел да експонира в едър план единствено и само душевния живот на героите, в чието пресъздаване Чехов остава ненадминат. В същия последователен режисьорски ключ тойканализираи енергията на представлението околовъпроса„Защо героите в „Чайка“ се поставят в категорията „нещастници“? Винаги съм бил убеден, че те са на върха на своето земно щастие, за което обаче не си дават сметка и по някаква причина започват да го преобразуват в нещастие“.

Именно в разкриването на механизмите около това преобразуване се крие магията на „Магьосническо езеро“. То е изпълнено с толкова много и толкова разтърсващи видове любов: „И колко любов… О, магьосническо езеро!“, както гласи и репликата, назовала смисъла на конкретното творческо изследване. Един покоряващ сетивата и ума  камерен спектакъл, в който актьори и зрители са заедно на сцената, еднакво обсебени и еднакво погълнати от случващото се. Без да поставя разделителна линия между тях, „Магьосническо езеро“ ги увлича в орбитата на своята фина чувствителност и ги води към онова катарзисно преживяване, което е крайната цел на всякоизкуство.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. «Независимост» 1, Основна сцена: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; Сцена Филиал: тел. 052 612 998– един час преди спектакъл. Фестивален и конгресен център: всеки ден 10:00-21:00, почивка 14:00-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020

www.tmpcvarna.com

"ПРИКЛЮЧЕНИЯ ОПАСНИ СЪС ГЕРОИ СЛАДКОГЛАСНИ"

31 юли 2018, 19.15, Сцена Филиал Поради прогнозата за валежи, планираният спектакъл на "Приключения опасни със герои сладкогласни" на ДТ "Стоян Бъчваров" на 31 юли, 19.00, Театър Римски терми, ще се играе на Сцена Филиал, с начален час, 19.15, в същия ден. Билетите важат без заверка.

На 10, 11, 12 август, 19.00, Сцена Филиал, предстоят предпремиерните спектакли на „Магьосническо езеро“ – сценична редакция на Стоян Радев Ге. К. по превода на комедията „Чайка“ от Чехов на краеведа Немил-Недраг (псевдоним на Христо Герчев), издаден от собственик на книжарница във Варна в началото на миналия век. Премиерата е планирана за новия театрален сезон през есента. Това е един подчертано авторски спектакъл на Стоян Радев Ге. К., чието дело са постановката и средата в тази най-нова среща на Варненския драматичен театър с големия руски класик. Действащите лица и изпълнители: Аркадина – Веселина Михалкова; Тригорин – Ивайло Иванов; Нина – Цветина Петрова; Костя – Ненчо Костов; Маша – Полина Недкова; Семьон - Станислав Кондов; Полина – Даниела Викторова; Дорн – Николай Божков; Сорин – Пламен Димитров; Шамраев – Свилен Стоянов; Дуня – Гергана Арнаудова; Яков – Константин Соколов. Фотография и дизайн на плаката Симеон Лютаков.

Ето и режисьорските пристрастия на Стоян Радев Ге. К: 

Защо Чехов?

Чехов, Шекспир, Брехт – това е самият театър, всеки би искал да се докосне до тях. Недоумявам защо героите в „Чайка“ се поставят в категорията „нещастници“. Винаги съм бил убеден, че те са на върха на своето земно щастие, за което обаче не си дават сметка и по някаква причина започват да го преобразуват в нещастие.

Големите текстове са големи, защото позволяват различни интерпретации и все пак - какво е имал предвид Чехов, когато определя „Чайка“ като комедия? А може би ни се подиграва, че не сме в състояние напълно да разберем героите... Те живеят около самотно езеро, в което сякаш искат да изхвърлят цялата вина за своите неудачи. Инфантилен изглежда този стремеж да вменят вината на нещо или някого извън тях. „За всичко е виновно магьосническото езеро“ - тази реплика стана отправна точка за разсъжденията ни върху Чехов, оттам и смяната на заглавието „Чайка“ с „Магьосническо езеро“.

Кое най-силно вълнение раздвижва твоето „Магьосническо езеро“?

В тази пиеса има много любов – чудовищна, объркана, възторжена, копнежна, смешна. Тези теми са ни любопитни и ние вървим след тях, съзнавайки непрекъснато каква бездна е Чехов. Би било прекалено амбициозно и дори глупаво да смятаме, че ще стигнем дъното. Единственото, което може да направим, е чистосърдечно и упорито да се гмуркаме надълбоко, доколкото ни стигат силите, и да бъдем честни в онова, което откриваме. Другото би било самоубийствен атентат.

Какво очакваш от представленията?

Да бъдат любовни и вдъхновени, каквито са репетициите. Искаме да бъдат нежни, красиви, топли, любовни. Съвременният човек копнее за чистота, за чиста любов, чиста нежност, чиста топлота. Ние продължаваме да бъдем Адам и Ева, макар и в глобалния свят. И кой друг, ако не театърът, най-вече камерният театър, ще ни даде тези извечни усещания. Именно затова избрах „Магьосническо езеро“ да бъде камерно представление.

Виолета Тончева

21 юли, 21.00, Театър Римски терми 2018

„Бащите, лъжите и още нещо винаги ще ги има“, отбелязва с усмивка режисьорът Костадин Бандутов по повод новата си постановка на същото заглавие 25 години по-късно. „Това е един от начините да покажем на младото поколение, че има и друга култура, различна от културата на телефона, лаптопа и таблета, характерна с бързо поднесената и получена наготово информация. Другата причина да поставя отново „Бащи, лъжи и още нещо“ е, че това е една много атрактивна и смешна комедия. Рей Куни е майстор на ситуативната комедия и в ситуации, които дори режисьорът и актьорите, а оттам и зрителите смятам за изчерпани, той успява да намери оригинални решения.“

И тъй като времето тече, преди 25 години любимият варненски актьор Свилен Стоянов е бил в ролята на сина, а сега е в ролята на бащата. „Сега изпитанието е по-любопитно, защото публиката е по-различна, по-динамична, с по-различни усещания за изкуството. Не е никак лесно да вляза в ролята на бащата, след като съм бил в ролята на сина. Младият Лезли е един изключително позитивен образ, който печели много симпатии в публиката, защото на практика той е потърпевш от тази ситуация, в която попадат възрастните“, защитава своя герой Свилен Стоянов.

След изключително успешната премиера през септември миналата година представлението бързо набра скорост и започна все по-често да се среща с публиката. За неговата популярност недвусмислено говори и фактът, че на 21 юли, 21.00, в Театър Римски терми „Бащи, лъжи и още нещо“ ще се срещне за 25-ти път със зрителите, които обичат да се забавляват с грешките – чужди, а и свои :)

БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

97-ми творчески сезон (2017-2018)

Комедия от Рей Куни

Постановка Костадин Бандутов

Сценография и костюми Петър Митев

Музикално оформление Малина Михалкова

Помощник- режисьор Ася Ботевска

Фотография Веселин Василев

Действащи лица и изпълнители:

Доктор Дейвид Мортимър - Свилен Стоянов

Доктор Майк Конъли - Валери Вълчев

Роузмари Мортимър - Милена Кънева

Доктор Хюбърт Бони - Димитър Костадинов

Старша сестра - Веселина Михалкова

Сър Уилъби Дрейк - Валентин Митев

Сестра Джени Тейт - Биляна Стоева

Младша сестра - Полина Недкова

Лезли - Станислав Кондов

Полицейски сержант - Николай Кенаров

Бил - Пламен Георгиев

Майката - Теодора Михайлова

Санитарка - Малина Михалкова

http://www.chernomore.bg/jivot/2018-07-13/eli-pencheva-v-teatara-nay-vazhna-e-istinata

http://bnr.bg/post/100994987/cal-mesec-teatar-i-muzika-pod-zvezdite-predlaga-rimski-termi-2018

12 юли – 13 август 2018, 21.00

За 16-и пореден път след първия спектакъл през 1977 година, Театър Римски терми във Варна ще събере почитателите на сценичните изкуства под открито небе. Още през втори век, когато древният Одесос е бил част от Римската империя с право да сече собствени монети, тук е кипял активен обществен живот, за който свидетелстватоткритите артефакти внай-големите римски бани на Балканите, сега знакова археологическа забележителностна Варна. Всъщото това публично пространство от 12 юли до 13 август 2018 година, варненци и гостите на града ще могат да посетят отбрани спектакли от варненската артистична продукция през годината, благодарение на организаторите от Община Варна, Регионалния исторически музей, Театрално-музикалнияпродуцентски център и Държавния куклен театър в града.

На пресконференцията Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна изтъкна, че от общо 23 събития, 6 са на Кукления, 7 на Драматичния и 10 на Варненския оперен театър. Ана Александрова, заместник–директор на Кукления театър представи най-новата постановка „Уестърн“ (12.07, 25.07, 7.08), като подчерта, че и останалите техни спектакли са с разпознаваемия почерк на Теди Москов: „Професия лъжец“ (18.07, 10.08) и „Възгледите на един пън“ (1.08).

Даниела Димова направи преглед на участието на Варненския драматичен театър в Театър Римски терми 2018 с театралната комедия „Комичната илюзия“ на младия режисьор Васил Дуев(14.07) и постановките на режисьора Костадин Бандутов – комедията на Рей Куни „Бащи, лъжи и още нещо“ със Свилен Стоянов в главната роля (12.07, 13.08) и вечния мюзикъл за деца и възрастни от Недялко Йорданов по музика на Хайгашод Агасян „Приключения опасни със герои сладкогласни“ (31.07, 9.08).  Само този мюзикъл е с начален час 19.00, докато всички останали представления започват в 21.00. По-нататък Даниела Димова сподели с журналистите очакванията си за една блестяща премиера на „Изборът на Марта“ от Жорди Галсеран, прочит на режисьора Георги Михалков, в главните роли със Симеон Лютаков и познатата от тв екран Яна Маринова (6, 11.08).

Веселина Михалкова – артистичен директор на Варненския драматичен театър отговори на журналистически въпрос за премиерата на „Магьосническо езеро“ – сценична редакция на Стоян Радев Ге. К. по превода на „Чайка“ от Чехов от краеведа Немил-Недраг (псевдоним на Христо Герчев), издаден от собственик на книжарница във Варна в началото на миналия век. Предпремиерните представления (10, 11, 12.08, 19.00, Сцена Филиал) не влизат в афиша на Театър Римски терми, но несъмнено са важна част от творческата продукция на театъра, с премиера в началото на новия сезон.

Поради големия интерес към премиерата в миналогодишното издание на камерната опера „Орфей и Евридика“ от К. В. Глук, в две от десетте музикални вечери в Театър Римски терми (17.07, 20.07) зрителите отново ще могат да проследят красивата любов на двамата митични герои. Спектакълът е резултат от колаборацията между Държавна опера Варна и Младежка оперна асоциация Кипър, под диригентството на Цветан Крумов, с участието наварненката Цвета Кристофору, която жиее и твори в Кипър – Орфей, солистите на Варненската опера Даниела Димова – Евридика, Лиляна Кондова – Амур и балетните солисти на Софийска опера Екатерина Петрова и ЦецоЦецо Иванов, които пресъздават духа на Евридика и духа на Орфей.

На пресконференцията бяха очертании оригиналните концепции на концерт-спектаклите, повечето премиерни, които артистите на Варненския оперен театър ще поднесат на публиката. Това са „Музиката на Италия“ с режисьор Сребрина Соколова и специалното участие на Стефан Рядков (19.07,4.08); „Музика Антика“ с режисьор Петко Бонев, диригент Цветан Крумов, вокален ансамбъл „Bella Voce”и хор „Св. Обретенов“ (23.07); „Моята страстна латино любов“ с режисьор Сребрина Соколова и специалното участие на Пламен Георгиев и танцори от „Sunny Dance Studio” по хореография на Станислава Томова (24.07); „Магията на киното, епизод 2“ – популярни филмови мелодии и мултимедийна презентация, с оперните певици Марилла Гьонги, Филипа Руженова, Галина Великова, Миглена Страдалскаи Елеонора Христова (29.07). Както за този, така и за следващия концерт „Шедьоври на руския романтизъм“ с оперните солисти  Михаела Берова, Вяра Железова, Гео Чобанов и струнно трио към Държавна опера Варна (8.08) особена заслуга има Руслан Павлов –аранжимент, обработка на песните и клавир.

И още два акцента – оперния концерт на Vocal Productions NYC с възпитаници на вокалния педагог, баса Валентин Пейчинов, който работи в Ню Йорк (2.08) и концерта на Пламен Димитров и Андриана Йорданова в памет на напусналия ни тази година варненски баритон и вокален педагог Георги Койчев (3.08).

Важна е за зрителите да знаят, че при неподходяща метеорологична обстановка събитията на Театър Римски терми ще се състоят същата вечер, в по-късен час, на сцените на Кукления театър, Сцена Филиал и Основна сцена на ТМПЦ Варна. Следете, моля, актуалната информация в сайтовете на театрите, фейсбук страницата Театър Римски терми и фейсбук страниците на съответните театри.

Прочетете още по темата:

Елица Ефтимова в сайта „Морето“

http://www.moreto.net/

Полина Петрова във в. „Черно море“

http://www.chernomore.bg/kultura/2018-07-09/sedem-premieri-radvat-tsenitelite-na-teatar-rimski-termi

Диана Стоева в Радио Фокус“:

http://focus-radio.net/

Благодарност за отразяването на пресконференцията за Театър Римски терми – Варна 2018 и на неуморния Кирил Аспарухов от ТВ „Черно море“, Мила Едрева от БТА, Мартин Георгиев и Даниела Стойнова от Радио Варна, екипите на ТВ „Черно море“ и на БНТ Варна, както и на Татяна Капричева от НУИ „Добри Христов.

Виолета Тончева, PR ТМПЦ Варна

9 юли 2018, 13.30, Сцена Ротонда

На 9 юли, понеделник, 13.30, Сцена Ротонда, варненските медии и кореспондентите на националните издания са поканени на пресконференция, посветена на XVI издание на Театър Римски терми – Варна 2018.

Акцентите в изданието ще представят организаторите от Община Варна, РИМ Варна, ДКТ Варна и ТМПЦ Варна.

Режисьорът ГЕОРГИ МИХАЛКОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за играта между любовта и смъртта, за обратите и изборите, отворения финал и защо лесното би било скучно във виртуозната пиеса на Жорди Галсеран

„Изборът на Марта“ от Жорди Галсеран, преводач Нева Мичева, постановка ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна, сезон 2017/18.

Първа постановка в България. Режисьор Георги Михалков, сценография и костюми Петър Митев, с участието на актьорите: Симеон Лютаков (Награда ВАРНА 2018) – Изидре, Яна Маринова – Висента, Николай Кенаров – Маноло, Валентин Митев - Мариано, Розалия Абгарян – Йоланда.Фотография и дизайн на плаката Симеон Лютаков.

Премиерни спектакли 6, 11.08.2018, Театър Римски терми, 21.00 –23.00

Съвременното политическо животно е тема, която винаги предизвика любопитство и в пиесата си Жорди Галсеран разчита на това.

Първоначално да, но фокусът е доста по-сложен. Става дума за висш, но вече бивш политик от първия ешелон, министър, който подава оставка, защото както казва самият той: „Когато се опитваш да бъдеш честен и праволинеен, политиката те сдъвква и те изплюва“. Най-хубавото на Жорди Галсеран е, че той не работи с герои-етикети и в този смисъл няма противопоставяне между добрите и лошите. Не искам да отнемам удоволствието на публиката от изненадите и обратите, които ги очакват и затова няма да навлизам в сюжета. Нека да обобщя така - политик се сблъсква с обикновени на пръв поглед хора, а всъщност с шайка мошеници от високо ниво. Трилър, но едновременно с това и пиеса за любовта. А както знаем, любовта е като бурена – тя просто никне и вирее там, където се хване, без никаква логика и причина. И разбира се, това е пиеса за избора, много ефектна и виртуозна пиеса за любовта и избора.

Достатъчна причина, за да промениш заглавието „Без резерви“, както е в книгата с преведените на български пиеси от Жорди Галсеран.

На испански първото заглавие на пиесата е „Фуга“, заради принципа на музикалното произведение, по който тя е изградена. Мислех дали да не бъде „Фуга без токата“, но нямаше смисъл да се заиграваме с подобно нещо. Исках просто и конкретно наименование, още повече, че в първите две трети от пиесата публиката не разбира коя е Марта и за какво изобщо иде реч. Предпочетох това заглавие, защото то фокусира вниманието на публиката върху избора.

Напрежението, а и сложността идват от непрекъснатата смяна на ролите, която Жорди Галсеран постига с един от любимите си похвати - игра в играта в играта.

Жорди Галсеран е един от най-добрите съвременни драматурзи, защото е открил простата и древна истина – когато имаш добра опаковака, можеш да си позволиш по-трудно смилаемо съдържание. Той пише великолепни диалози, които зачекват болезнени теми, позволява си в небрежна, лековата и хулиганска форма да вложи дълбоко съдържание. В работата върху пиесата открихме, че колкото по-сериозно се хвърляме в проблемите, толкова по-смешно излиза. Ако се играе лековато, героите остават без проблеми, а останат ли те без проблеми, няма нито комедия, нито трагедия, нито драма, има нещо съвсем друго, което не може да удовлетвори абсолютно никого. От тази гледна точка бих определил „Изборът на Марта“ като перфектната комедия. В нейната основа, както виждаме при Молиер и още при Аристофан в Древна Гърция, са заложени изключително сериозни проблеми, които обаче се решават по такъв абсурден начин, че няма как да не предизвикат смях.

В употреба влизат и надхитряването, и привидното владеене на ситуациите на този или онзи герой.

Привидното владеене на ситуацията е изключителен похват на Жорди Галсеран и точно това ни накара да направим по този начин представлението. Хитреците в края на краищата се оказват едни доста скучни и пошли екземпляри. Тук надхитряването е чисто човешко, защото няма възмездие, няма отмъщение. Ако някой крои номер на някого, то не е за да му отмъсти, че е лош политик или нечестен човек или просто мръсник, а по простата причина, че иска да открадне. В пиесата, както вече споменах, няма добри и лоши, има надхитрени и хитреци. Само че толкова често се сменят ролите в процеса на действието, че на финала въобще не е ясно кой точно е надхитреният. Дали пък не е най-голямата загуба, ако надхитриш всички, но останеш сам...

През цялото време действието борави с насочени пистолети, някой непрекъснато насочва пистолет срещу някого. Що за забавление е пистолетът, превърнал се в медийна играчка?

Пистолетът като медийна играчка е толкова навлязъл през големия и малкия екран в живота ни, че ние не се отнасяме сериозно към него. И забравяме, че пистолетът убива. В пиесата отношението към пистолета е и много сериозно, и много иронично. Когато една комедия се разиграва непрекъснато на фона на витащата смърт, както в този случай, дали ще гледаме сериозно или иронично на нея, е въпрос на избор. Но ако изберем иронията, тя става прекрасен фон, за да бликне изключителна комедия.

Черна комедия, жанрът на века…

Във фокуса на днешната действителност е печалбата. Куфарчето с парите и пистолетът присъстват в нашата култура, която им отрежда високо място в ценностната система на съвременния човек. И едновременно с това, колкото и да е банално, с тях нито можеш да си купиш здраве и щастие, нито може да се откупиш от самотата. Изборът е на всеки от нас, а не само на героите в тази пиеса. Така че авторът сам ни е дал възможност да избираме финала, който е странен, нееднозначен и неподаващ се на лесно тълкуване. Жорди Галсеран не ни е помогнал да решим финала и ние го оставяме точно толкова отворен и за самия зрител. Това е, мисля, едно от най-големите достижения на нашето представление.