Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

 

XIX Коледен музикален фестивал,

III Международен балетен форум и

IX Коледни театрални седмици - Варна 2018

 

21 ноември, 13.30, Сцена Ротонда, ТМПЦ Варна

 

Представителите на печатните и електронни медии във Варна и кореспондентите на националните издания в града са поканени на пресконференция на 21 ноември, 13.30, Сцена Ротонда.

 

Темите на пресконференцията са празничните събития на Театрално-музикален продуцентски център Варна през декември: XIX Коледен музикален фестивал, III Международен балетен форум и IX Коледни театрални седмици - Варна 2018.

 

 

 

ПРИНТИРАЙ БИЛЕТА СИ ЗА ОПЕРА И ТЕАТЪР У ДОМА!

 

чрез услугата PRINT@HOME в EVENTIM.BG

 

За улеснение на своите зрители, Театрално-музикален продуцентски център Варна – ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, вече предлагат online билети в системата на eventim.bg чрез услугата Print@Home.

Само срещу такса от 1 лв услугата Print@Home осигурява бързо и изгодно online закупуване на билети за оперните и театрални спектакли на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

Всичко, което трябва да направите, е да кликнете върху линка с ноемврийските събития.

ТВОЯТ БИЛЕТ Е ТУК:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

и да предприемете следните стъпки:

1 - избирате желаното събитие
2 - посочвате броя на билетите, които желаете да закупите
3 - избирате начина за плащане 
4 - попълвате данните си
5 - принтирате билета си
6 – в театъра чекирате принтирания билет на баркод скенера (четец) на касата

И така, вместо да ходите специално за билет до театъра и да се редите на опашка пред касата, пестите време и получавате билета си директно у дома срещу само 1 лв.

Предимствата на Print@Home билета са очевидни.

Опитайте и ще се убедите сами!

 

 

 

5 ноември 2018, 18.00, Дом на архитекта

Виолета Тончева получи покана от доц. д-р Георги Калагларски, председател на Съюза на българските журналисти - Дружество Варна, да представи пред журналистическата колегия своята нова книга с интервюта „Пристрастно. Театърът на Варна“, изд. ФИЛ, 2018. В разговора за театъра ще се включат театралната легенда Грациела Бъчварова, актьорът и режисьор Стоян Радев Ге. К. и актрисата трето поколение във Варненския театър Юлияна Чернева. На премиерата, която ще се състои в Дома на архитекта, 5 ноември, 18.00, са поканени, разбира се, и всички, които имат отношение към театралното изкуство.

Книгата е първото от поредицата събития, с които започна тригодишната програма на ДТ „Стоян Бъчваров“ за отбелязване на 100-годишния юбилей на театъра през 2021 г.

В първия раздел „Лицата на Варненския театър” авторката акцентира върху личностите, докато във втория раздел „Театралната лаборатория” се фокусира върху изграждането на знакови постановки от последните години, включително с рефлексиите на критици, театрали и журналисти. „Пристрастно. Театърът на Варна“ успява да предложи един интересен ракурс към значими творчески личности и театрални продукции, да запечата едновременно паметта за миналото и рефлексията за днешния ден, да разкрие движещите идеи и енергии на театралния процес във Варненския театър,“отбелязва в предговора проф. дин Николай Йорданов.

“Пристрастно. Театърът на Варна” е едно истинско, много лично и (при)страстно обяснение в любов към театралното изкуство и варненската сцена. Пълна с красивите думи и споделени емоции на Грациела Бъчварова, Явор Гърдев, Михаил Мутафов, Стоян Радев, Стилиян Петров, Веселина Михалкова, Даниела Викторова и още и още... ❤Ще погали душата на всеки почитател на Варненския театър J“, коментира във фейсбук Михаела Михайлова от варненската журналистическа колегия.

 

Виолета Тончева е журналист, член на СБЖ, преводач на книги и разкази от немски език, пиар на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Автор на „Книга за Радио Варна. Традицията задължава” и „Книга за Радио Варна. Традицията е модерна” (изд. „Славена, 2004 и 2007), сборника с литературна критика „Разказването на света. Литературни рефлексии” (изд. ФИЛ”, 2015), „Пристрастно. Театърът на Варна“ (изд. ФИЛ, 2018), както и на многобройни публикации за театър, опера, литература и медии в различни печатни и електронни издания, сред които в. „Литературен вестник”, в. „Култура”, списанията „ЛИК“, „Хомо Луденс”, „АРТизанин“, „Знаци”, алманаха „Света гора”, порталите Kultura.bg, Liternet.bg и др.

 

 

 

16, 17, 18 НОЕМВРИ 2018

 

Време за театрални приключения

 

Време за театрални приключения

Всички вече знаят какво представлява Нощта на театрите. По традиция Театрално-музикален продуцентски център Варна се включва в това очаквано събитие, което се провежда всяка есен по едно и също време в различни европейски страни. Театралната нощ 2018 предстои на 17 ноември, но във Варна, поради големия зрителски интерес, тя ще продължи и на 18 ноември, а още на 16 ноември два флашмоба - на Варна Денс Театър и на възпитаниците от "Театрално ателие" на Милена Кънева ще насочат варненци към предстоящите театрални приключения.

 

В програмата са включени най-новата постановка на Варненския драматичен театър „Драконът“ от Евгений Шварц на режисьора Явор Гърдев, премиерният спектакъл от тази година „Изборът на Марта“ от Жорди Галсеран на режисьора Георги Михалков и любимият на младата аудитория мюзикъл „Приключения опасни със герои сладкогласни" на режисьора Костадин Бандутов. Специално за „Нощта на театрите“ от Черна гора пристига постановката на Кралския театър в Цетине „Капиталът“ по Маркс, политическа сатира с режисьор Андраш Урбан. Новата балетна формация за съвременна хореография Варна Денс Театър ще представи своята първа постановка „Зад обявите“ по хореография на Надя Димокова.

 

Нощта на театрите ще бъде съпътствана на 17 и 18 ноември от изложба живопис на Тереза Зиковска с откриване на 17 ноември, 18.00, Сцена Ротонда и на входа на Основна сцена от книжен щанд на изд. „Сиела“ с творби за театър, опера, балет, изобразително изкуство, сред тях "Пристрастно. Театърът на Варна" от Виолета Тончева, изд. "ФИЛ", 2018

Преди всяко представление на Основна сцена и Сцена Филиал младите таланти от "Студио Театър" на Стоян Радев и Веселина Михалкова ще се превърнат в живи манекени и облечени в сценични костюми на Мира Каланова от постановките "Бремен", „Ричард III”, "Ревизор", „Свекърва“ и „Вуйчо Ваньо“, ще посрещат зрителите. Време за снимки и селфита, които както и в предишни издания на Нощта на театрите, ще се появят във фейсбук страницата на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Авторите на най-харесаните снимки ще получат покани за театър, разбира се :)

 

Ето и пълната програма за Нощта на театрите – Варна 2018

 

16 ноември, 17.00 - ФЛАШМОБ „ЗАД ОБЯВИТЕ“

Локация - стълб за афиши и обяви пред Военноморския клуб

 

16 ноември, 18.00 - ФЛАШМОБ "ТЕАТРАЛНО АТЕЛИЕ"

Локация - пред Основна сцена

 

17 ноември, 11.00 – „ПРИКЛЮЧЕНИЯ ОПАСНИ СЪС ГЕРОИ СЛАДКОГЛАСНИ“

Неостаряващият мюзикъл “Приключения опасни със герои сладкогласни” по текст на Недялко Йорданов и музика на Хайгашод Агасян е дело на режисьора Костадин Бандутов, художничката Даниела Николчова и хореографа Георги Енчев – Гош. Ако вече сте го гледали, знаете с какво настроение заразява този спектакъл, в който с видимо удоволствие се включват Водещата - Цветина Петрова; Гарванът Пенчо - Стоян Радев; Магарето Генчо - Николай Кенаров; Бухалът Илия - Константин Соколов; Петелът Димитър - Станислав Кондов; Славеят Слави - Валери Вълчев; Кокошката Стоянка - Гергана Арнаудова; Лисицата Елвира - Даниела Викторова; Пъдпъдъкът Харалампи - Свилен Стоянов; Щъркелът Йордан - Валентин Митев.

 

17 ноември, 18.00, Основна сцена – „КАПИТАЛЪТ“

Изненадата във варненската Нощ на театрите ще бъде интригуващият гастрол на Кралския черногорски театър “Зетски дом” от Цетине, Черна гора с политическата сатира “Капиталът” по Карл Маркс. Политическата сатира пренася в съвременен контекст въпроса, с който известният философ се занимава в своите трудове „А къде е тук човекът?“ Режисура, адаптация и визуална среда Андраш Урбан, драматург Ведрана Божинович, с участието на Йелена Лабан, Йелена Шестович, Стеван Вукович, Павле Прелевич. Проектът е реализиран по програмата на Европейския съюз “Креативна Европа”. Гостуването на Кралския черногорски театър е в отговор на гастрола на Варненския драматичен театър в Цетине с „Едноокият цар“ от Марк Креует, прочит на режисьора Петър Денчев.

 

17 ноември, 20.00, Сцена Филиал – „ИЗБОРЪТ НА МАРТА“

„Изборът на Марта“ от известния каталунски драматург Жорди Галсеран е атрактивното предложение за 17 ноември, събота, 20.00, Сцена Филиал. Задъхан трилър и виртуозна пиеса за любовта и избора, тъкмо по вкуса на режисьора Георги Михалков. Превод Нева Мичева, сценография и костюми Петър Митев, с участието на великолепните актьори Симеон Лютаков, Яна Маринова, Николай Кенаров, Валентин Митев и Розалия Абгарян.

 

18 ноември, неделя, 17.00, Сцена Филиал – „ЗАД ОБЯВИТЕ“

Спектакъл на Варна Денс Театър със съвременна хореография на Надя Димокова по стихове на Ралица Генчева, който със средствата на танца, музиката и словото елегантно надниква зад обявите, за да разкаже различни човешки истории.

 

18 ноември, неделя, 19.00, Основна сцена – „ДРАКОНЪТ“

На 18 ноември, неделя, 19.00, Основна сцена, почитателите на големия български режисьор Явор Гърдев ще проследят най-новата му постановка „Драконът“ от Евгений Шварц, с която той триумфално се завръща на варненската театрална сцена след 10-годишно отсъствие. Това ще бъде едва четвъртото представление след премиерата на неостаряващата притча за въплъщенията на властта, пресъздадена сега със средствата на съспенса и иронията като антиутопия. Редакция, сценична адаптация и режисура Явор Гърдев, сценография и костюми Свила Величкова, авторска музика Калин Николов, със звездната четворка Михаил Мутафов, Михаил Билалов, Стоян Радев и Ованес Торосян, както и с Ненчо Костов, Александра Златева (ДЮТ “Златното ключе”), Константин Соколов, Станислав Кондов, Валентин Митев, Пламен Димитров, Адриан Филипов, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Ивайло Иванов, Милена Кънева, Здравко Кънчев (Детска академия “Питър Пан” към ДКТ-Варна), Теодора Михайлова, Юлияна Чернева, Нели Вълканова.

 

17 – 18 ноември, 10.00 – 19.00, партер Основна сцена – „СИЕЛА“

Книжен щанд на издателство „Сиела“ с книги за театър, опера, балет, изобразително изкуство.

 

17 – 18 ноември, Сцена Ротонда – ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС
на ТЕРЕЗА ЗИКОВСКА. Откриване 17 ноември, 18.00

 

17 – 18 ноември, преди всеки спектакъл – ЖИВИ МАНЕКЕНИ

Демонстрация на сценични костюми на Мира Каланова от постановките "Бремен", „Ричард III”, "Ревизор", „Свекърва“ и „Вуйчо Ваньо“, с участието на възпитаници от "Студио Театър".

 

Билетни каси – ТМПЦ Варна, пл. „Независимост“ 1

Основна сцена – тел. 052 665 022; 
Сцена Филиал - тел. 052 612 998; 
Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00 
Сцена Филиал – един час преди спектакъл
Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 052 669 650/51; 
Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020;www.tmpcvarna.com


 

 

 

 

85-години от рождението на актьора Кирил Господинов

1 ноември 2018, Ден на будителите, 18.00, Държавен архив Варна

Веселина Господинова с мултимедийна изложба за именития си баща

 

В Деня на будителите, по повод 85 години от рождението на актьора Кирил Господинов, в Държавен архив Варна, 18.00, ще бъде открита изложбата „Документален разказ за една легенда“.

Кирил и Веси ГосподиновиЗа родения във варненското село Гроздьово Кирил Господинов, Варна е притегателен център през целия му живот. Тук прекарва военноморската си служба, във Варненския театър създава едни от най-добрите си роли, в апартамента си зад старата рибна борса прекарва последните дни от живота си. Експозицията е посветена специално на варненския период на актьора, който от 1966 до 1971 година играе във Варненския драматичен театър. Идеята е на дъщерята Веселина Господинова, която очевидно е наследила умението на баща си да общува с публиката, енергията и чара му. През лятото тя вече организира изложба с архивни снимки от живота на знаменития си баща в Радио Варна, където „присъстваше“ и восъчната му фигура от „Ретро музея“ в града.

След това друга изложба на открито, за която Веселина спечели съдействието на Община Варна, срещна посетителите на Морската градина с емблематичните роли в киното на Кирил Господинов. Сега иде ред на третата, мултимедийна изложба в Държавен архив Варна, която със средствата на документа, звука и видеото, ще потопи публиката още по-дълбоко в неговия свят.

 

Кирил Господинов има над 47 роли в киното и над 150 превъплъщения на театралната сцена. За тях свидетелстват плакати на постановки с негово участие, работни варианти на пиеси и снимки от спектакли отпреди 50 години, сред които и материали от архивния фонд на Варненския драматичен театър. По-нататък посетителите научават как актьорът успява да се снима във филма „Тримата от запаса” през 1970-а, въпреки твърдото си убеждение, че ролята му на Странджата в постановката „Хъшове” във Варна е по-важна. Любопитен акцент е автентичният разказ на леля Митра за историята на рода, записан на аудиофайл.

Аудиосредата в Държавен архив Варна възпроизвежда и периода 1971-1983, когато е снимана поредицата „Баш майстора”. Подсвиркванията на Рангел Ленин и „Ша ти сложа шапката аз на тебе!”, както и оригиналната музика от поредицата допълват въздействието на документалните сцени, заснети хронологично от фотографите на продукцията. Баш Майстора, Веска, Жорето, другаря Кире „говорят” от фотосите с описаните реплики, които в момента изричат. Киноразказът завършва с мултимедийна среда, част от бъдещия документален филм на Веселина Господинова.

Но това далеч не е всичко. В стратегическиязамисъл за отбелязване на 85-годишнината от рождението на баща й, тя включва и дарение. „Мястото на архивните документи и снимки е в Държавния архив. Осъзнах това след години събиране на спомени за моя баща Кирил Господинов. Трудно е да опишеш една легенда... затова и не пробвам. Дарявам целия си личен архив, както и изложбата „Баш майстора завинаги” на Държавен архив Варна, защото благодарение на любовта и почитта, която варненци изпитват към тате, той завинаги ще остане във Варна!“, убедена е Веселина Господинова, Баш Майсторката, както тя, с пълно основание, обича да се нарича.

 

 

 

 

НЕНЧО КОСТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Героят в „Драконът“, за егоистичните подбуди на героизма, просветения властник и амплитудите на иронията

Снимки Стефан Щерев

В „Драконът“ играеш една от най-интересните роли – ролята на Героя, който обаче не е от онези величави древни херои, а упражнява професията на герой. Що за професия е това?

 

С Явор Гърдев подходихме многостранно към Героя, не изведохме от него само хероизма в онзи древен смисъл, а се опитахме да открием човешките му черти. Да го направим от плът и кръв, човек с плюсове и минуси, а не някаква застинала статуя, изваяна преди векове. Подбудите му за спасяване на човечеството не са съвсем алтруистични, той има своите егоистични причини, заради които се впуска в авантюрата срещу Дракона. Героят се влюбва в Девойката и това силно чувство не оставя никакви съмнения у него, че той трябва да бъде истински герой.

 

Зад героизма, афиширан като обществен, стои личен интерес, ако трябва да разтълкуваме ироничният подтекст, толкова присъщ на Евгений Шварц

 

 Да.

 

Струва ли си обаче да се жертваш заради „продажни мъртви души“, както гласи реплика от пиесата...

 

Това е реплика на Драконът, когато се опитва да разубеди Героя да влезе в двубой с него. Според Дракона, хората не заслужават да се жертваш заради тях, защото те по принцип са такива „продажни, мъртви души“, те не искат и не могат да бъдат променяни. В този смисъл дракони винаги ще има, дали ще бъдат с люспи или ще съществуват вътре в самите нас по някакъв начин. При моя герой все пак съществува някаква надежда, че въпреки всичко хората и нещата могат да търпят развитие, да се променят. Разликата между Героя и другите се състои именно в това, че той усеща, той желае промяната, следователно промяната е възможна.

 

Колебанието обаче остава. Дори Девойката не е сигурна, че иска да бъде спасена, от друга страна хорската маса се пита дали не бива все пак да убие своя Спасител, каква иронична алюзия за Христос...

 

Да, това са много хубави амплитуди, които превръщат текста в прекрасна притча за въплъщенията на властта, както я определя Явор Гърдев.

 

Ти си във възрастта на Героя, младостта е времето на героите. Как самият ти се отнасяш към темата?

 

За мен беше много интересно да проследя как хората приемат Дракона за нещо дадено, дори нещо добро. Те са свикнали с него, чувстват се добре под неговата власт, робуват на навика. Дори Шварц се опитва да покаже как Драконът в един момент наистина се показва по-просветен, сякаш по-издигнат, по-възвишен от масата. Той гледа на нещата отгоре, от позицията на почти 400-те години, в които властва над хората и тази власт определено му дава сигурност. Драконът всъщност няма за какво да се бори, той разполага с всичко, той стои над човешката паплач и нейните стремежи са му чужди. Оказва се, че не Драконът е големият злодей в този контекст.

 

 

инициатива на „Сталкер Студио“

 
3 октомври 2018, 18.30 - Варна, ДТ „Стоян Бъчваров“
3 октомври 2018, 19.00 - София, Галерия „Структура“
4 октомври 2018, 18.00 Варна, ул. „Княз Борис I“ / „Воден“

 

По идея на „Сталкер Студио“, художници и дизайнери от четири поколения представиха над 30 проекта за плакат по пиесата на Евгений Шварц „Драконът“ -притча за въплъщенията на властта, редакция, сценична адаптация и режисура Явор Гърдев, постановка на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ при Театрално-музикален продуцентски център - Варна.

Режисьорът Явор Гърдев и арт-директорът на „Сталкер Студио“ Димитър Трайчев селектираха 22 проекта от 12 автори:Александър Георгиев, Алиса Кулешова, Димитър Трайчев, Екатерина Шулц, Искра Трайкова-Кулешова, Катрин Ефтимова, Кирил Златков, Мария Зафиркова, Миляна Стоилова, Мила Петкова, Славяна Иванова, Христо Христов.

Експозицията с отпечатаните 70/100 плакати върху афишна тумба ще бъде част от пространството на театралното фоайе. Визиите за „Драконът“ ще се впишат и директно в уличното пространство с един 8,26 х 2,40 метров винил, централната пешеходна зона, до т. нар. дупка, между ул. „Княз Борис Първи“ и „Воден“.

Изложбата с плакатите на „Драконът“ ще бъде открита във фоайето на Варненския театър на 3 октомври, 18.30, преди първия премиерен спектакъл. Един час преди втория премиерен спектакъл на 4 октомври, 18.00, „Дракони до дупка“ ще привлекат вниманието и на пешеходците непосредствено до дупкатаJ. 

Благодарение на изкуствоведа Мария Василева, столичани също ще могат да видят визиите на „Драконът“, също на 3 октомври, 19.00, в лобито на Галерия „Структура“. Проектът вече е поканен да участва и в следващото Триенале на сценичния плакат. 

 

 

 

 http://kultura.bg/

 

СВИЛА ВЕЛИЧКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВАза сценографската визия на „Драконът“, допирните точки между кукления и драматичния театър, синхронната работа на ума и войните на българския сценограф

„Драконът“ - 3, 4 октомври, 19.00, Основна сцена. Премиера.

Най-сетне Свила Величкова обърна внимание и на Варненския драматичен театър, защото досега поставяше само при нашите приятели отсреща, в Кукления театър. Режисьорът или драматургичният текст, кое определя избора ти, когато получаваш покана за сценографията на дадена постановка?

Свила ВеличковаВъв всички случай режисьорът. Но драматургичният текст също е много важен. Случвало ми се е да работя с лоши текстове, но тогава се стремя да дам всичко от себе си, за да може визията да компенсира.Случаят с „Драконът“ не е такъв, разбира се, защото пиесата на Евгений Шварц е много хубава. Познавам я добре, изчетох много материали за нея и Евгений Шварц, когато преди време я направих за Сливенския куклен театър. Работих също върху няколко други негови текстове, сред които „Снежната кралица“ и „Кралят е гол“.

Известна си като сценограф с изключителна креативност както в спектаклите за възрастни, така и за деца. Имаш ли утвърдени подходи към едното и другото, разделяш ли ги по някакъв начин?

Никога не ги разделям и това е струва ми се печеливш подход. Всички неща, които съм научила от кукления театър много ми помагат в драматичния театър, а взискателността на добрите представления в драматичния театър се опитвам да налагам в кукления театър.

Излиза, че твърдението за куклените актьори като по-гъвкави от драматичните, е валидно и за сценографите...

Свободата на фантазията от кукления театър ми помага и в драматичния театър.

Как решаваш сценографската визия на „Драконът“?

За сценографията използвам въздуховоди, които пробиват всички равнини на сценичното пространство, всеки ги възприема по различен начин. Решението не дойде изведнъж, а като резултат от натрупвания и разговори с режисьора. И когато в един момент се появи идеята, разбрахме – да, това ще бъде. Преработвах много пъти макета, докато се наместят нещата и сега мога със сигурност да твърдя, че макетът може да се види 1:1 на сцената, няма разлика - това е мой принцип.

При костюмографиятасъщо се стремя да се доближа максимално до проекта в най-малките му подробности.С костюмите ми е лесно. Каквото си намисля, винаги го правя, стига да има ателиета, които да понесат натоварването. Трудничкое с мен, но се издържаJ

Как сценографът дисциплинираи удържа въображението си в рамките на спектакъла?

Когато започвам работа по конкретен проект, всичко, каквото виждам и прочитам по темата, по някакъв начин моментално отсявам. Правя проучвания в посока на визиите, интересувам се от направеното досега, търся всичко, което би ми помогнало. Цялата тази информация се загнездва в съзнанието ми, за да мога да я използвам, когато ми е необходима. Често работя по две-три неща едновременно, но те пак се обособяват безпроблемно, различните проекти си помагат един на друг. До 16 октомври, освен „Драконът“ във Варна, трябва да излязат още две премиери - „Голият крал“ в Ямбол и „Грозни, мръсни и зли“ в Русе.

Завидна организация на ума! На премиерата ли си най-щастлива?

Не, малко преди нея, когато разбера, че нещата се получават, както искам. Заради летните отпуски с„Драконът“ имахме най-напред доста труден период, но впоследствие нещата потръгнаха. Трябваше да се справям с големия декор, докато в един момент усетих, че е станало, макар и да има още детайли за довършване.

Свила Величкова присъства във всички театрални награди, работи с най-добрите автори и режисьори. Има ли обаче нещо, което не е успяла, а пък е искала да направи?

Не, искам да си работя, както досега. И в чужбина съм поставяла, и сега имам проекти навън. Вече не правя разлика в кой театър работя, дали е на 50, 1000 или 5000 км. Работя по един и същ начин навсякъде и се опитвамтака да защитавам професията и името си. В този смисъл, нямам някаква специална мечта. По-скоро си мисля, че напоследък доста се изморих и може би имам нужда от малко почивка, но не знам дали ще се получи.

Явор Гърдев те определя, освен като изключителен творец и като сценограф-войн. Какви войни води сценографът?

О, да, така е.Да си сценограф в България, означава да се справяш въпреки всичко. Съществува огромна разлика между начина на работа тук и примерно в Германия, но и не само там. Нямам предвид финансови проблеми. Тук непременно искам да уточня, че за „Драконът“ във Варненския театър не съм се сблъсквала с никакъв финансов проблем, всичко, което поисках, ми беше дадено. Ателиетата са чудесни,  хората са отзивчиви и толкова добронамерени.

Да завършим с въплъщенията на властта. Виждаш ли някаква промяна в света, в сравнение с 1943 година, когато Евгений Шварц пише пиесата?

Отговорът е ясен. Нали затова правим тази пиеса.

 

 

Прочетете още:

ФУНКЦИОНЕРЪТ КАТО АСОЦИАЦИЯ ЗА ХИТЛЕР

ЯВОР ГЪРДЕВ СЕ ЗАВРЪЩА НА ВАРНЕНСКА СЦЕНА

Илюзорността на промяната

СТОЯН РАДЕВ И „ДРАКОНЪТ”

ДРАКОНИ ДО ДУПКА

 

 

 

 

СТОЯН РАДЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Архиваря и защо Драконите имат нужда от него, за провокациите, пред които го изправя Явор Гърдев и как получава ролите, които най-много му харесват

 

Труден ли беше преходът от Чехов към Евгений Шварц, от „Магьосническо езеро”, твоята скорошна постановка по „Чайка”, към „Драконът”?

Всъщност не съм излизал от „Магьосническо езеро”, продължавам да си живея в езерото. Работата е там, че много обичам тази част от играта театър, когато спектаклите драстично се сменят и тези резки преходи много ми харесват. И така, от езерото не съм излязъл, но пък влязох с голямо удоволствие в „Драконът”, което е нещо съвсем различно. Докато в „Магьосническо езеро” аз водих групата, тук мен ме води Явор Гърдев и това означава  друга драматургия, друга стилистика, друг театрален поглед.

Защо „Драконът” има нужда от твоя герой - Архиваря?

Драконите имат нужда от когото и да е, стига той да им помогне да се легитимират във властта, след което веднага престават да се интересуват от него. Нашият Дракон също. Той не прави изключение от правилото.

Усъвършенства ли се властта в превъплъщенията си?

Ако има развитие, то е към по-лошо. Тук съм длъжен да уточня, че аз съм много аполитичен човек и за мой късмет не познавам по-голяма част от политиците. Интересът ми към политиката се засилва само по време на избори, когато трябва да гласувам. Тогава търся по-компетентни от мен приятели, които ме съветват как да направя по-добър избор.

Грешки допускал ли си в избора?

Всеки път. Нека някой да каже, че не го е правил на изборите през последните години.

Забелязах в твоя график, че „Пухеният” в София, един от спектаклите с дълъг сценичен живот на Явор Гърдев, се редува с най-новия му спектакъл във Варна „Драконът”. Така и ти вървиш във времето с Явор Гърдев, още от първите му постановки на варненска сцена. Какво означава той за теб?

Явор Гърдев е от специалните хора в моя творчески път и винаги ще бъде така. Забелязал съм, че темите, върху които той се фокусира, мен не ме вълнуват. Това представлява изключителна провокация за мен, защото трябва най-напред  да разбера, да вникна в нещата и това понякога ми коства много, понякога дори искам Явор да ми преведе на прост език за какво иде реч. И още нещо – всеки път, когато той ме разпределя, аз получавам онази роля, която най-много ми харесва в драматургията.

Без да си настоявал за нея?

Но да, разбира се. При нито един режисьор не се е случвало да си поискам някоя роля, пази боже. А и никога не мечтая за роли, дори тези, които не познавам, са ми по-интересни. Сега стана същото. Не бях чел пиесата на Евгений Шварц, а Явор ми даде ролята на Архиваря, която впоследствие най-много харесах. Радостен съм, че  я получих и се надявам образът да бъде интересен и на зрителите, заедно с цялата компания от интригуващи персонажи.

Можеш ли да предположиш как публиката ще възприеме тази драконова приказка?

Трудно ми е да прогнозирам, защото сега сме във финалните репетиции, когато спектакълът се сглобява и придобива завършеност. Във всеки случай вярвам, че темите и представлението ще провокират и подбуждат към размишление.  Със сигурност мога да кажа, че „Драконът” е атрактивен, каквито са всички постановки на Явор Гърдев.  

 

Още информация:

ФУНКЦИОНЕРЪТ КАТО АСОЦИАЦИЯ ЗА ХИТЛЕР

ЯВОР ГЪРДЕВ СЕ ЗАВРЪЩА НА ВАРНЕНСКА СЦЕНА

Илюзорността на промяната

ДРАКОНИ ДО ДУПКА

Явор Гърдев изследва политическите и житейски дракони на варненска сцена

ДА СИ СЦЕНОГРАФ НА „ДРАКОНЪТ“

 

 

 

 

 

2 октомври, 17.00, Основна сцена

 

На 2 октомври, 17.00, Основна сцена, представителите на печатните и електронни медии във Варна, както и кореспондентите на националните издания са канени на среща с екипа на премиерната постановка на ДТ "Стоян Бъчваров" "Драконът" от Евгений Шварц.

Режисьорът Явор Гърдев е подготвил откъси от постановката за видеозапис, след което журналистите ще имат възможност за интервюта с постановъчната група и актьорите.

Изложбата с визии за "Драконът" на различни дизайнери ще бъде открита в деня на премиерата 3 октомври, 18.00, Сцена Ротонда.

 

Още информация:

ФУНКЦИОНЕРЪТ КАТО АСОЦИАЦИЯ ЗА ХИТЛЕР

ЯВОР ГЪРДЕВ СЕ ЗАВРЪЩА НА ВАРНЕНСКА СЦЕНА

Илюзорността на промяната

СТОЯН РАДЕВ И „ДРАКОНЪТ”

ДРАКОНИ ДО ДУПКА

 

 

"Драконът" - 3, 4 окт., 19.00, Основна сцена. Премиера 

 

ОВАНЕС ТОРОСЯН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой в „Драконът“, за поредната си среща с Явор Гърдев и взаимоотношенията в звездния екип на постановката

 

Ованес ТоросянГледахме те във Варна като Д`Артанян в мюзикъла „Тримата мускетари“, сега играеш, отново на варненска сцена,в политическата комедия „Драконът“. Каква е позицията на твоя герой Функционер акъм властта?

В началото моят герой няма отношение към властта, но след като претърпява провал, решава да си отмъсти и запомнил думите на баща си, че с власт може да постигнеш много,  във втората част на историята той започва да се стреми към нея.

Властта ли има повече нужда от Функционера или той от нея?

Реално би трябвало властта да има нужда от функционери, не обратното, но в нашата история, те са взаимно обвързани.

Преди години семейството ти идва в България заради събитията в Нагорни Карабах. Това формира ли по някакъв начин твоето лично отношение към властта?

Може би да. Нямам интерес към политиката, досега не съм намирал допирни точки с нея, но през последните години все по-често наблюдавам какво се случва в тази сфера.Според мен, да си политик, да си избран да управляваш, е трудно и отговорно занимание, но създава и предпоставки за злоупотреби. Мнозина използват властта за лични интереси, а не би трябвало да е така.

Не е трудно да намериш прототипи за своя герой...

Не, не е трудно. Нямам обаче конкретен прототип, по-скоро някакъв събирателен образ на човек, който след голям провал решава да отмъщава. В тази връзка говорехме с Явор Гърдев за механизмите, които променят човешкото поведение. За Хитлер и как неговият личен житейски неуспех се е отразил върху политическите му изяви, а по-нататък и върху съдбата на човечеството. Нещо подобно се случва и при моя герой като движение във времето. Постепенно той губи напълно чувствителността си спрямо другите и хладнокръвно ги игнорира.

Какво ти дава творческата среща с Явор Гърдев?

След „Хамлет“ и „Чайка“, сега за трети път работя с Явор Гърдев. Благодарен съм за поканата отново да съм в неговия екип, за мен е огромно удоволствие. Той е уникален режисьор, от който винаги има какво да научиш, по време на репетиция или извън нея. България има нужда от Явор Гърдев имного трябва да си го пази.

Как се чувстваш като част от звездната четворка Михаил Мутафов, Михаил Билалов, Стоян Радев и Ованес Торосян?

С Мишо Мутафов работихме прекрасно в „Чайка“ и сега отново си партнираме в „Драконът“. С Мишо Билалов съм искал да си партнирам, но дори не съм си представял, че ще се засечем някъде. Той е много опитен актьор и аз с внимание го наблюдавам как изгражда образа на своя герой, Градоначалника.Стоян Радев пък е бил пример за мои приятели в Театралната  академия, които непрекъснато ми говореха за това какво казал или какво направил или щял да направи Стоян Радев. Да си партнирам сега с този същия Стоян Радев, за мен е любопитно и интересно. Вальо Митев също е чудесен актьор с богат опит и въобще мисля, че сме добра компания. Каня и публиката да се присъедини към нас и „Драконът“.

 

Прочетете още:

ЯВОР ГЪРДЕВ СЕ ЗАВРЪЩА НА ВАРНЕНСКА СЦЕНА

Илюзорността на промяната

СТОЯН РАДЕВ И „ДРАКОНЪТ”

 

 

 

 


С „ДРАКОНЪТ“ ОТ ЕВГЕНИЙ ШВАРЦ


И ЗВЕЗДНАТА ЧЕТВОРКА МИХАИЛ МУТАФОВ, МИХАИЛ БИЛАЛОВ, СТОЯН РАДЕВ и ОВАНЕС ТОРОСЯН

 

Премиера - 3, 4 октомври, 19.00, Основна сцена

Явор ГърдевБлестящият руски разказвач Eвгений Шварц (1896 -1958) е известен детски писател и драматург. Сред театралните му творби се откроява пиесата за възрастни „Драконът“. Написана през Отечествената война, поставена веднага след нея, но свалена и забранена по времето на Сталин, тя поразява с актуалността си и днес. „Когато детските писатели започнат да пишат за възрастни, въображението им с болезнената си проницателност направо разбалансира света. Това е пиеса за дълбоките човешки интуиции и мотивации, по отношение на които политическите идеологии са само вторична маска, риторическо алиби“, обяснява интереса си към този текст Явор Гърдев.

Именитият режисьор, създал във Варна знаковите постановки „Бастард“, Марат/Сад“, „Крум“, „Пухеният“, „Калигула“ (2001-2008), се завръща с „Драконът“ на сцената на Варненския драматичен театър. В постановъчния екип той е привлякъл, заедно с предпочитания си композитор Калин Николов, художничката Свила Величкова, костюмограф на постановките му „Чайка“ и „Пияните“.

В титулната роля ще видим емблематичния Михаил Мутафов, изиграл главни роли във всички варненски постановки на Явор Гърдев. Същото се отнася и за Стоян Радев, който ще се превъплъти в ролята на Архиваря. В звездната главна четворка влизат още двама харизматични актьори – Михаил Билалов като Градоначалника и Ованес Торосян като Функционера. Плътно до тях се нарежда младото и перспективно попълнение във Варненския театър Ненчо Костов, комуто е поверена ролята на Героя в тази притча за въплъщенията на властта, както Явор Гърдев определя „Драконът“.

Наред с професионалистите от различни актьорски поколения: Константин Соколов, Станислав Кондов, Валентин Митев, Пламен Димитров, Адриан Филипов, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Ивайло Иванов,  Милена Кънева, Теодора Михайлова, Юлияна Чернева и Нели Вълканова, на сцената ще бъдат и най-младите: 16-годишната Александра Златева от традиционно добрия Детско-юношески театър „Златното ключе“ в ролята на Девойката и 7-годишния Здравко Кънчев от Детската академия “Питър Пан” при Кукления театър във Варна като Момчето.

Плакатът за „Драконът“ е дело на графичния дизайнер Димитър Трайчев, също сподвижник на Явор Гърдев от предишния му варненски период. Премиерата на 3 и 4 октомври 2018, 19.00, Основна сцена, ще бъде придружена с изложба, в която ще си взаимодействат авторски образи на „Драконът“, създадениот различни дизайнери. Експозицията ще има интериорен и екстериорен вариант - на Сцена Ротонда и в централната пешеходна зона на Варна. 

 

ДРАКОНЪТ

от ЕвгенийШварц

Притча за въплъщенията на властта

 

Постановъчен екип:

Редакция, сценична адаптация и режисура – Явор Гърдев

Сценография и костюми – Свила Величкова

Музика – Калин Николов

 

Действащи лица и изпълнители:

ДРАКОНЪТ - Михаил Мутафов

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ - Михаил Билалов

АРХИВАРЯТ - Стоян Радев

ФУНКЦИОНЕРЪТ - Ованес Торосян

ГЕРОЯТ - Ненчо Костов

ДЕВОЙКАТА - Александра Златева (ДЮТ “Златното ключе”)

КОТАРАКЪТ - Константин Соколов

МУЛЕТО - Станислав Кондов

УБЕДЕНИЯТ РЕАКЦИОНЕР - Валентин Митев

ИЗЯВЕНИЯТ РЕАКЦИОНЕР - Пламен Димитров

УБЕДЕНИЯТ ПРОГРЕСИСТ - Адриан Филипов

ИЗЯВЕНИЯТ ПРОГРЕСИСТ - Валери Вълчев

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ - Николай Кенаров

ПАТРУЛЪТ - Ивайло Иванов

МАЙКАТА - Милена Кънева

МОМЧЕТО - Здравко Кънчев (Детска академия “Питър Пан” към ДКТ-Варна)

БЛИЗКАТА ПРИЯТЕЛКА НА ДЕВОЙКАТА - Теодора Михайлова

ПО-БЛИЗКАТА ПРИЯТЕЛКА НА ДЕВОЙКАТА - Юлияна Чернева

НАЙ-БЛИЗКАТА ПРИЯТЕЛКА НА ДЕВОЙКАТА – Нели Вълканова

 

Прочетете още: Илюзорността на промяната

ФУНКЦИОНЕРЪТ КАТО АСОЦИАЦИЯ ЗА ХИТЛЕР

СТОЯН РАДЕВ И „ДРАКОНЪТ”

ДРАКОНИ ДО ДУПКА

ДА СИ СЦЕНОГРАФ НА „ДРАКОНЪТ“

Варненският театър представя премиерно “Драконът” днес

Култура.БГ • Премиера на "Драконът" на Явор Гърдев

МЕДИЙНА СРЕЩА С "ДРАКОНЪТ"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По повод 70-годишнината на забележителния актьор, режисьор и писател Георги Велчовски, Харковският театър пристига във Варна на специален гастрол. На 21 септември 2018, 19.00, Сцена Филиал, украинските драматични артисти ще представят пиесата „Псета“ от Георги Велчовски, поставена от самия него в Харков през 2010 г. Представлението ще се играе на руски език с вход свободен.

Завършил ВИТИЗ през 1974 г. при проф. Надежда Сейкова, Георги Велчовски се изявява най-напред в Добрич, но по-голямата част от творческия си път свързва с Варненския драматичен театър. Създава запомнящи се образи на Попришкин в „Дневникът на един луд“ от Гогол, реж. Б. Богданов; Хлестаков в „Ревизор“ от Гогол, реж. Ст. Станчев; Зорба от „Зорба гъркът“ на Казандзакис, реж. Н. Петков; Живота Цвийович от „Д-р“ на Нушич, реж. Д. Стоянов; Полковникът от „Полковникът-птица“ на Хр. Бойчев, реж. Д. Стоянов-Нов, Джордж в „Догодина по същото време“ от Б. Слейд, реж. Р. Велеви много други.

На варненска сцена поставя и свои драматургични текстове, сред които „Първи частен партизански отряд в театъра“, „Псета“, „Рапанът“. В Театъра на виното в Музея Стара Варна зрителите продължават да го аплодират в неговия моноспектакъл „Ключът към рая“ по Казандзакис.

За актьорските си постижения е отличен с редица награди, сред които Награда ВАРНА за цялостно творчество, награда ЗЛАТНА МАСКА на ДТ „Стоян Бъчваров“ и др.

Георги Велчовски е познат и като автор на „Шамандура“, „Шамандура за лично ползване“, „Око в шамандурата“, „50 парчета“ и др.

Привилегирован да бъде роден в Деня на независимостта, Георги Велчовски ще отбележи личния си празник на 22 септември 2018, 19.00, в Музея Стара Варна, с премиера на новата си книга „Четирите посоки на света“, изд. „Барс“, 2018.

 

 Прочетете още: И В НАЙ-ОБИКНОВЕНОТО НЕЩО МОЖЕ ДА ОТКРИЕШ ТВОЯ МЕРКУЦИО

 

 

 

Актьорът, режисьор и писател ГЕОРГИ ВЕЛЧОВСКИ, роден в Деня на независимостта, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята 70-годишнина и неговата постановка „Псета“, с която Харковският театър гостува във Варна, още за Зорба гърка, Чудото и Меркуцио, за Fin del Mundo, шамандурата и „Четирите посоки на света“, за връзката между независимостта и отговорността

 

Георги Велчовски, един от забележителните актьори на Варненския драматичен театър, също режисьор и писател, ще отбележи своята 70-годишнина по уникален начин. Специално заради него във Варна идва Харковският театър, който ще представи на 21 септември, 19.00, Сцена Филиал, с вход свободен, неговата постановка на неговата пиеса „Псета“. Как се случи?

 

Стана случайно. На МТФ „Варненско лято“ се запознах с артисти от Харков и те ми поискаха някаква българска пиеса. Току-що бях привършил моите „Псета“ и им ги дадох. На следващата година директорката на театъра Лариса Михайловна дойде във Варна и ме покани да поставя „Псета“ в Харков. Първата постановка беше все пак във Варна, също през 2010 година. В Харков направих пиесата с два състава за 40 дни, беше хубав репетиционен период.

 

Искаш да кажеш, че през 2018-а Харковският театър ще покаже във Варна твоята постановка от 2010-а, която се е задържала толкова дълго в репертоара му. Та това е страхотно постижение!

 

Така излиза. Във Варна играхме „Псета“ три сезона. Спомням си, че за гастрола ни в Западните покрайнини Милена Кънева трябваше бързо да научи ролята на Кученцето в автобуса, защото двете колежки, които бяха разпределени в тази роля, напуснаха. В Харковската постановка също имат две Кученца, но тук във Варна сега ще играе трети актьор, защото другите не усяха да получат навреме международен паспорт. Все така му върви на Кученцето, когато тръгва на път.

В Цариброд се сприятелих с джазови музиканти, които все ми повтаряха, че представлението приличало на джазова импровизация. Започва някъде, набира нови и нови теми, докато накрая излиза основата тема. Наричаха го желязна конструкция и аз знам, че са прави. Спектакълът може да не се играе една година или няколко години, но след време отново предизвиква интерес. Това е историята на малкото кученце Джуниър, което си играе пред един жилищен блок, наблюдава хората, слуша разговорите им и си вади изводи. Джуниър не разбира защо хората се раждат голи, после се се затрупват с все повече вещи, защо се крият, лъжат и мамят. „Ние, кучетата не правим така. За нас най-интересното е, когато мама ни заведе да гледаме залеза. Много е хубаво, но хората нямат време за залези“, споделя разсъжденията си Джуниър.

За съжаление хората избиват семейството на Джуниър и него самия, а на небето той се среща с близките си. На това място във варненския вариант добавихме: „Ето и Апостол Карамитев е тук, и Иван Пожарски“, в Харков пък включихме Исак Дунаевски, който е работил в тамошния театър и т.н. Последната реплика на Джуниър, който след прераждането си в края на пиесата се оказва човек, гласи: „Защо господи ме прати в този труден човешки свят?“

 

„Псета“ ли е най-добрият ти текст?

 

Не, но той е най-емоционален, най-човешки и най-лесно стига до зрителя, особено го харесват младите. Точно затова реших с него да отбележа годишнината си.

 

 

Режисьорът ЯВОР ГЪРДЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за скритите психологически и интуитивни механизми на политическото действие, за омагьосания кръг, в който заприличваш на врага, вместо да станеш негова алтернатива, за иронията и театралното номадство в разпознаването на „Драконът“

 

 „Драконът”, политическа комедия от Евгений Шварц. Преводач Лилия Илиева. Сценична версия и постановка Явор Гърдев. Сценография и костюми Свила Величкова. Музика Калин Николов. Участват: Михаил Мутафов, Михаил Билалов, Стоян Радев, Ованес Торосян, Ненчо Костов, Александра Златева, Константин Соколов, Станислав Кондов, Валентин Митев, Пламен Димитров, Адриан Филипов, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Ивайло Иванов, Милена Кънева, Здравко Кънчев, Теодора Михайлова, Юлияна Чернева, Нели Вълканова. Премиера 3, 4 октомври 2018, 19.00, Основна сцена, ДТ „Стоян Бъчваров” – Варна.

Явор Гърдев - Фотография Стефан Щерев
{Фотография Стефан Щерев}

След изключителния успех на „Чамкория“ на МТФ „Варненско лято“ 2018, режисьорът Явор Гърдев поставя на варненската театрална сцена „Драконът“ от Евгений Шварц. Написана по време на Отечествената война, поставена веднага след нея и веднага забранена от администрацията на Сталин, пиесата се оказва много интересна находка. Как попаднахте на нея?

Имам отдавнашна фиксация върху произведенията за възрастни на няколко световноизвестни детски писатели, както и на една особена група авангардни руски детски писатели от първата половина на 20-ти век. Явно в това да пишеш за деца има опасно вътрешно ускорение, което може да те изстреля като торпила в най-мистериозните зони на литературата за възрастни. Като дете например, много се боях от малките снимки на детските писатели по задните корици на книжките. В противовес на съдържанието на самите книжки, детските писатели изглеждаха толкова тъжни и сериозни, че предизвикваха у мен спонтанен панически ефект. Гледаха така сякаш знаят някакви страшни тайни за живота, които не искат да ти кажат направо, понеже си дете и може да те изплашат, и вместо това са скрили тези тайни в мили захаросани историйки, за да ти замажат очите и да не питаш за истината отрано. И ти не питаш за истината отрано, но по-късно, като прозреш за какво става дума в този живот, си спомняш позабравените детски книжки и разбираш, че са били шифровани послания към бъдещия теб. Това разбрах едва по-късно за Братя Грим, Шарл Перо, Е.Т.А. Хофман, Вилхелм Буш, Ханс-Кристиан Андерсен, Ерих Кестнер. А когато пък детските писатели започнат да пишат за възрастни, въображението им с болезнената си проницателност направо разбалансира света. Затова толкова се интересувам какво могат да кажат на възрастните “детските” писатели Шварц, Хармс, Введенски и Олейников.     

Времето на Дракона, когато „гледането към небето е забранено“, изглежда  разтегливо и доста устойчиво, лесно се открива в различни обществено-политически епохи, но пиесата на Шварц като че ли визира най-вече времето на преход, смяната на статуквото...

Или – поне според мен, – илюзорността на смяната на статуквото. Всъщност политическата философия на тази пиеса е задълбочена. Тя изследва ирационалните механизми, които задвижват човешкото общество и открива скритите психологически и интуитивни механизми на политическо действие. Според мен това е пиеса за дълбоките човешки интуиции и мотивации, по отношение на които политическите идеологии са само вторична маска, риторическо алиби.

ДРАКОНЪТ - Фотограф Стефан ЩеревПриказка или политическа сатира, „Драконът“ определено впечатлява със своята актуалност и интерпретационна еквилибристика. Удивително е наистина колко убедителна и перфидна може да бъде манипуацията на различните гледни точки към едни и същи събития. Манипулацията като висша цел, това не превръща ли този драматургичен текст в своеобразен наръчник за управление на управляваните? „Драконът“ като „Владетелят“ на Макиавели примерно...

Наръчниците по политическо управление обикновено са по-оптимистични. Те инструктират как да постигаш политически цели. „Драконът“ по-скоро разкрива как като тръгнеш да постигаш политически цели обикновено сам достигаш до средствата на политическите си врагове, които преди това си упреквал, че използват такива средства. И тогава без да искаш заприличваш на тях, докато целта ти е била противоположна – да станеш тяхна алтернатива. Омагьосан кръг. Цугцванг. В този смисъл, понеже изведнъж въведохте флорентински контекст, би било наистина интересно да се види до какво би довело едно безкомпромисно аскетично управление като това на Савонарола в самия епицентър на разкоша, ако не до кладата? Страхувам се, че алтернативата би била ужасно неприятна за самия монах-реформатор – вероятно нов Медичи, но в расо. В крайна сметка политикът е ужасно несвободно същество – той има право да бъде само това, което хората очакват от него да бъде. Всичко друго трябва старателно да крие. Ужасяваща участ.

Какво място заема във Вашата трактовка иронията, с която авторът се отнася към житейската философия на персонажите? Героят, който е „професионален герой“; Градоначалникът, който „толкова години сам на себе си не е казвал истината, че даже забравил какво е истина“; Народът, който пита „Няма ли да убиваме своя спасител?“ и т.н.

В моя спектакъл, както струва ми се и в пиесата, иронията има отрезвяваща роля. Тя създава мека комична дистанция, снема патоса и разполага сериозната тематика в зоната на чувството за хумор.

В крайна сметка зрителят ще трябва да избира, съобразно своя ироничен потенциал, между тъжния слогън „Да се научиш да мислиш е достатъчно мъчително“ и бодрия пропаганден соцлозунг „У всекиго трябва да бъде убит Драконът! Какво, според Вас, ще предпочете той?

Аз дори не мисля, че ще му се наложи да избира. Ще му се наложи да разпознава и по важно – да се разпознава.

Съвременните технологии, които носят своите предизвикателства и послания във Вашия творчески път, получават ли и сега роля?

Не, този път са арестувани и временно заточени в склада. Тяхната изобразителност е твърде буквална за случая. Трябва ми повече място за въображение.

TOP