Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Според мен всеки човек се лута между доброто и злото, зависи в какви ситуации попада и какви избори прави. Моят герой няма право на какъвто и да било избор, все пак Партията е над всичко и тя не му позволява да излезе извън приетите норми. А ако престъпи нормите, то би го скрил от другите.

Това, което ме доближава до персонажа, е, че той е на моите години или някъде около тях. А това, което ме разграничава от него, е времето, в което се развива действието, т. нар. комунизъм. Да, диаболизъм в Симеон има и е неизбежен, заради нещата, които му се налага да прави. Но чистотата и ангелската му душа са залог за доброто, което идва и това е едно от основните послания на „Ботушът“.

Безкрайно съм благодарен на нашия режисьор Стоян Радев Ге.К., който винаги избира най-точното разпределение и това е много мотивиращо. Сега той отново ни вдъхнови за един изключително емоционален репетиционен процес. Още когато бях в неговата театрална школа, той повлия върху избора ми да се посветя на актьорската професия.

Не мисля, че има "специални" и "обикновени" роли. Всяка роля е специална, поради множество причини - стилистика; режисура; биография; обстоятелства преди, по време и след конкретната ситуация, в която се намира персонажът, спрямо историята на пиесата. В този смисъл - да, ролята на Петър е специална. В професионален план е специална, защото ми дава възможността да преживея една огромна трагедия, да нося един вагон предварителни обстоятелства, които да ме доведат до това, да понеса пет вагона скръб на сцената, от десетте вагона обрати в сюжета и да оставя останалите сто вагона "какво след?" на публиката.

Говоря в единствено число, но най-правилно би било, да се говори в множествено, тъй като нищо от гореизброеното не би било възможно, ако ги нямаше конкретно тези останали трима в това пространство 6м на 3м, за тях ще кажа малко по-долу. Има още четирима, които "витаят" около нас през тези почти два часа на сцената, които допринасят не по-малко. Те са скелетът, ние сме облицовката. Без тях ние бихме били читатели. Това е най-напред Стоян Радев Ге.К., режисьор на представлението. Каквото и да кажа за него, ще бъде "полу", тъй като за да облечеш плътността на мислите си за някои неща (хора), не достигат думи, колкото и да си чел, предпочитам да не ги търся. Единственото, което ми идва наум е "поклон", но е глупаво. Затова няма да кажа нищо. Той ще ме разбере.

„Ботушът“ от Лило Петров. Продукция на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна. Режисьор Стоян Радев Ге.К., художник Даниела Николчова, композитор Калин Николов, плакат Славяна Иванова, фотография Тони Перец. Участват Константин Соколов, Николай Божков, Недялко Стефанов и Станислав Кондов. Премиера 24 март 2023, 19.00, The Center, Варна. 

КОГА ГУБИМ АНГЕЛСКОТО В СЕБЕ СИ

Режисьорът СТОЯН РАДЕВ ГЕ.К. пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над пиесата „Ботушът“ от Лило Петров; провокацията на текста и препратката към Йордан Радичков, срещата между героите и актьорите; ужасяващата табуретка; историческите събития и пропуските в паметта, в търсене на отговора кога човек губи ангелското в себе си и се превръща в нещо, обратно на самия него.

След разтърсващата постановка на „Поразените“ по романа на Теодора Димова продължаваш с постановка на пиесата „Ботушът“ от Лило Петров, която разглежда същата тематика – убийствата без съд и присъда по време комунизма. Един творчески акт, който освен пристрастие изисква може би и смелост...

За смелост може да говорим, само когато става дума за жертвите на комунистическия терор. Исках да направя романа „Поразените“ за сцена, защото за пореден път ме разтърси силата на женския характер, която винаги ме е вълнувала. Но и „Ботушът“ ме провокира с ярките мъжки характери. Разсъждавайки над пиесата, се сетих за една фраза на Йордан Радичков, който казва, че децата са ангелите на света. И ако това е вярно, как тогава става така, че когато пораснем губим ангелското в себе си, защо губим ангелското в себе си...

Ето защо от плаката на „Ботушът“ ни гледа един тъжен ангел.

Да... Като че ли ние сами разстрелваме ангелите в себе си. Ако забравяме майките на другите, забравяме и нашите майки. Ако причиняваме зло, то е насочено и срещу майката, срещу всички майки на света. И защо тогава човек продължава да го прави... Трима от действащите лица в „Ботушът“, които имат своите исторически прототипи, са от екзекуторите, които в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. - Черния четвъртък, убиват цвета на българската интелигенция - княза, премиери, министри, депутати, лекари, писатели... И това е само началото. За по-малко от година комунистическата власт избива повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила от Освобождението насам. В „Ботушът“ ние се опитаме да вникнем в съзнанието на екзекуторите, да проумеем какви механизми задвижват умовете на тези хора и къде са затрити техните ангели.

Това е големият въпрос на „Ботушът“. Отговора изискват жертвите, чиито брой все още не е окончателно установен, но става дума за десетки хиляди погубени човешки живота. Защо именно тук се къса нишката на историческата ни памет?

Паметта трябва да се отглежда. Тя ще се съхрани, ако се отглежда. Аз съм против събарянето на какъвто и да било паметник, защото паметниците са именно заради това, за да помним. Сам по себе си паметникът не е виновен, виновни сме ние. Още при драматизацията на „Поразените“ започнах да се ровя в документалистиката от онова време, защото и аз съм от поколението, на което тази част от историята не е била преподавана. Тя дори не е била манипулирана, а направо премълчавана. Ужасих се от това, което намерих в архивите за онова време и в един момент реших да спра. Трябваше да се дистанцирам от конкретиката, за да се фокусирам върху съдбата на героините. По същия начин постъпих и сега.

„Ботушът“ от Лило Петров. Продукция на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна. Режисьор Стоян Радев Ге.К., художник Даниела Николчова, композитор Калин Николов, плакат Славяна Иванова, фотография Тони Перец. Участват Константин Соколов, Николай Божков, Недялко Стефанов и Станислав Кондов. Премиера 24 март 2023, 19.00, The Center, Варна. 

КОГА ГУБИМ АНГЕЛСКОТО В СЕБЕ СИ

Режисьорът СТОЯН РАДЕВ ГЕ.К. пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над пиесата „Ботушът“ от Лило Петров; провокацията на текста и препратката към Йордан Радичков, срещата между героите и актьорите; ужасяващата табуретка; историческите събития и пропуските в паметта, в търсене на отговора кога човек губи ангелското в себе си и се превръща в нещо, обратно на самия него.

След разтърсващата постановка на „Поразените“ по романа на Теодора Димова продължаваш с постановка на пиесата „Ботушът“ от Лило Петров, която разглежда същата тематика – убийствата без съд и присъда по време комунизма. Един творчески акт, който освен пристрастие изисква може би и смелост...

За смелост може да говорим, само когато става дума за жертвите на комунистическия терор. Исках да направя романа „Поразените“ за сцена, защото за пореден път ме разтърси силата на женския характер, която винаги ме е вълнувала. Но и „Ботушът“ ме провокира с ярките мъжки характери. Разсъждавайки над пиесата, се сетих за една фраза на Йордан Радичков, който казва, че децата са ангелите на света. И ако това е вярно, как тогава става така, че когато пораснем губим ангелското в себе си, защо губим ангелското в себе си...

Ето защо от плаката на „Ботушът“ ни гледа един тъжен ангел.

Да... Като че ли ние сами разстрелваме ангелите в себе си. Ако забравяме майките на другите, забравяме и нашите майки. Ако причиняваме зло, то е насочено и срещу майката, срещу всички майки на света. И защо тогава човек продължава да го прави... Трима от действащите лица в „Ботушът“, които имат своите исторически прототипи, са от екзекуторите, които в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. - Черния четвъртък, убиват цвета на българската интелигенция - княза, премиери, министри, депутати, лекари, писатели... И това е само началото. За по-малко от година комунистическата власт избива повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила от Освобождението насам. В „Ботушът“ ние се опитаме да вникнем в съзнанието на екзекуторите, да проумеем какви механизми задвижват умовете на тези хора и къде са затрити техните ангели.

Това е големият въпрос на „Ботушът“. Отговора изискват жертвите, чиито брой все още не е окончателно установен, но става дума за десетки хиляди погубени човешки живота. Защо именно тук се къса нишката на историческата ни памет?

Паметта трябва да се отглежда. Тя ще се съхрани, ако се отглежда. Аз съм против събарянето на какъвто и да било паметник, защото паметниците са именно заради това, за да помним. Сам по себе си паметникът не е виновен, виновни сме ние. Още при драматизацията на „Поразените“ започнах да се ровя в документалистиката от онова време, защото и аз съм от поколението, на което тази част от историята не е била преподавана. Тя дори не е била манипулирана, а направо премълчавана. Ужасих се от това, което намерих в архивите за онова време и в един момент реших да спра. Трябваше да се дистанцирам от конкретиката, за да се фокусирам върху съдбата на героините. По същия начин постъпих и сега.

Младият актьор от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна Станислав Кондов е отличен с номинация за наградата „Златен Кукерикон“ 2023. Номинацията е за ролята му на Франсис в постановката „Клетка за пеперуди“ на режисьора Атанас Атанасов. Със „Златен кукерикон“ Сатиричният театър „Алеко Константинов“ откроява приноса на българските театрални артисти за развитието на изкуството на комедията и сатирата, като екипът на Сатиричния театър не участва в състезанието. Наградите се разпределят в категориите Млада надежда (в която е номиниран  Станислав Кондов), Мъжка роля, Женска роля, Режисура, Постановка и „Златен Кукерикон“ на името на Георги Калоянчев за цялостно творчество.

Гастрол на Драматичен театър "Рачо Стоянов" Габрово

1 март 2023, 19.00, Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна

На 1 март 2023, 19:00, спектакълът „Войната на Микеланджело“ на ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово гостува на сцената на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна. Режисьор и художник на спектакъла е Петринел Гочев, който е вдъхновен от пиесата на Анна Петрова „Сводът“. За ролята на Кардинал Ровера той кани специално актрисата Веселина Михалкова, която за пръв път участва в продукция на Габровския театър. Поканата идва, след като превърналият се в хит спектакъл „Тютюн“ гостува на габровска сцена миналата година.

Спектакълът на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна "Кървава сватба" от Федерико Гарсия Лорка, реж. Стоян Радев Ге.К., на 21 февруари 2023 г. е посветен на 100-годишнината от рождението на Юлия Огнянова (1923-2016).

Родена във Варна на 22 февруари 1923 г., Юлия Огнянова оставя ярка диря в историята на българския драматичен и куклен театър. Заедно с режисьорите Методи Андонов, Леон Даниел и Вили Цанков, тя принадлежи на бележитата бургаска четворка, която с новаторските си идеи подкопава битуващите принципи на т. нар. "социалистически реализъм" в изкуството.

Уважаеми зрители, поради заболяване на актьор, спектакълът "Амадеус" на ДТ "Стоян Бъчваров", предвиден за днес, 6 февруари 2023 г., се отлага.

Спектакълът ще се играе на 12 март, рождения ден на театъра.

На 12 март 1921 г. с постановката "Инстинктът" от А. Кистмекер, реж. Стоян Бъчваров, започва летоброенето на Варненския драматичен театър.

Закупените билети ще бъдат валидни без заверка.

Благодарим за разбирането.

Анкета на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

За светкавицата и светулката

Всяка реплика в постановката на „Юн Габриел Боркман“ кънти в съзнанието като вик и болка, като предупреждение и поука. За самотата, дори когато живите не са те забравили, за всеобщия присмех, че вярваш в една невъзможна мечта, заради която пренебрегваш вечни човешки ценности – любов, семейство, деца, вярност, доверие. За личното его, което толкова лесно подвежда към деформация. Има ли надежда, възможна ли е компенсация за провалите в живота, за поне няколко капки нежност и подкрепа, когато всички врати са затворени. Да, предупреждава ни Хенрик Ибсен, „чудовищата всъщност са вътре в самите нас“.

Колко умело и последователно, деликатно, но категорично актьорът Николай Урумов изгражда образа на банкера Юн Габриел Боркман - трагичен и комичен, отблъскващ, но и симпатичен, поне за мен, в стремежа си да превърне една лудост за всички във възможна реалност.

Силен контраст предлага образът на Вилхелм Фолдал, който също дълбоко вярва в себе си, в своя талант, непризнат от обществото, но с поуки и мъдрости, от които се нуждаем... Дори  физическата болка заради премазания от шейната крак, с която дъщеря му Фрида лети към щастливите неизвестности на любовта, не може да отнеме неговата вяра и надежда, не може да замъгли погледа му, който вече вижда светлината там, някъде далече зад височините. Актьорът Михаил Мутафов отново е в съзнанието ми, за кой ли път, със самобитното си превъплъщение, с емоционалното си присъствие, с присъщата му художествена мярка. Големият, любимият актьор на Варна!

Боркман и Фолдал - двата незабравими образа, поне за мен, в тази пиеса. Като „светкавицата и светулката“, както казваше друг гениален писател и драматург. Излъчват светлина в мрака, но са толкова различни. Различни, но еднакво силно въздействат и акцентите, които режисьорът Пламен Марков ни поднася върху философските послания на Ибсен. Те отзвучават в мислите ни дълго време.

Повече от половин век със съпругата ми посещаваме постановките на Варненския драматичен театър. „Юн Габриел Боркман“ вече е в нашата „златна“ класация.

Милена Кънева – Гунхил Боркман и Биляна Стоева – Ела Рентхайм

 

МИЛЕНА КЪНЕВА

Аз съм на щат и в този смисъл нямам възможност да избирам ролите си. Доста често се случва режисьорите да ни избират по лесния начин – близка прилика с героя, външна или характерова и толкова. В такива случаи се чувствам ощетена и орязана, защото това, което трябва да прави актьорът е да бъде предизвикван, за да надгражда, да преодолява и да преоткрива себе си в ролите. Понякога обаче се случва някой смел режисьор да прозре, че контурите могат да бъдат нарисувани по по-друг начин и предлага възможност за проглеждане в различна посока.

Гунхил. Така се казва моята героиня. Самотна жена, вкопчена в сина си, мазохистично настървена да отмъсти за липсите си на човекa, който не е отговорил на очакванията й.  Сякаш балансира на един висок стълб и не вярва, че ако залитне синът й няма да е там, за да я хване. Фикс идеи. Героите ни в тази пиеса са фиксирани в своите налудничави идеи. Просто разрешение няма, защото никой не е склонен на компромис. И изходът е един – студ до вледеняване. Детето трябва да бъде спасено на всяка цена, за да не го затисне нечий асберг.

Инцидентът в Театрално-музикален продуцентски център Варна, възникнал при късо съединение с кабел, захранващ осветлението на сцената, към края на спектакъла „Красавицата и Звяра“ в събота, 28 януари 2023 г., е овладян своевременно. Дежурните осветители и сценичната група са използвали наличните пожарогасители за да потушат огъня, още преди пристигането на автомобилите на пожарната. Присътвалите на спектакъла 400 зрители са изведени от залата, съгласно предписанията на евакуационния план. Няма пострадали, нито щети в театралната зала.

На 30 януари, понеделник, директорът на ТМПЦ Варна, Даниела Димова, свика заседание на ръководството с техническите служби, на което бе направен подробен анализ на ситуацията. Бяха взети още мерки за повишаване на превантивния контрол, сред които въвеждане на профилактика на осветителните тела и осветителната инсталация на 6 месеца, вместо на 1 година, както изискваха досегашните вътрешни правила на ТМПЦ, и изготване на проект за допълнително захранване на сценичното електротехническо оборудване. Ще се следи още по-стриктно за спазване на светлинната партитура за всяко представление, подчерта г-жа Димова.

Няма промени в програмата на ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна. Предвиденият за днес гастрол на Плевенския драматичен театър с „Опашката“ по романа на Захари Карабашлиев, както и всички следващи спектакли на Театрално-музикален продуцентски център Варна ще се състоят на обявените в афиша дати.

Зрителски рекорд, партньорство с три поколения от писателския род Димови, международен проект и старт на дългоочаквания ремонт на Сцена Филиал

ДАНИЕЛА ДИМОВА – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна

Галопиращите цени на строителните материали причиниха забавянето на ремонта на Сцена „Филиал“ на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Това каза пред журналисти кметът на Варна Иван Портних, който направи оглед на започналите на обекта дейности. В момента се прави демонтаж на всичко в сградата, след което тя ще бъде изцяло обновена, съобщи той.

Щастлив съм, че въпреки всички трудности, които изживяхме през последните години, началото е факт, отбеляза Портних и благодари на екипа на театъра, който е положил усилия проектът да бъде одобрен за финансиране с европейски средства. Той припомни, че след като бе избран изпълнител през 2019 г., последва период, в който всичко спря заради пандемията от Ковид-19. „Междувременно дойде инфлацията и галопиращите цени на строителните материали. Това доведе до невъзможност да бъде реализиран проектът при първоначалните разчети и започнаха мъките“, каза кметът. Друга причина за забавянето, по думите му, е безпрецедентното връщане на средства на стойност около петдесет милиона лева в държавния бюджет от страна на Министерството на културата през миналата година. „Това също попречи на проекта ни, който беше готов с разрешително за строеж и избран изпълнител“, обясни Портних и добави, че след това е имало и период на надлъгване по темата индексации в целия Европейски съюз, с отчитане на поскъпването на материалите. „Сега приключихме с индексацията. Радвам се, че изпълнителят пое ангажимент да спази крайния срок, защото Оперативната програма, по която е проектът - „Региони в растеж“ 2014-2020, изтича, а би било грехота да изгубим европейското финансиране“, каза кметът и добави, че Община Варна осигурява допълнително около милион и половина лева, за да се случи в срок и качествено този важен за града ремонт.

Засега всичко върви по график, съобщи Стефан Соколов от фирмата-изпълнител и уточни, че до края на годината трябва сградата да влезе в експлоатация. Материалите са осигурени, подписани са договори с доставчиците и нямаме притеснения при ново увеличение на цените, добави той.

Сцена „Филиал“ не е ремонтирана от 55 години, посочи директорката на Театрално-музикалния продуцентски център - Варна Даниела Димова и изрази надежда, че в обекта няма да бъдат открити изненади като подпочвени води. Сцената ще бъде буквално изкопана и построена наново с въртящ кръг, съобщи тя и припомни, че сградата се ползва освен от варненските и гостуващите театрали, така и от международния фестивал „Варненско лято“. По думите ѝ досега заради затворения филиал много спектакли не са гостували поради техническата невъзможност да се представят в оригиналния им вид.

Ще имаме една нова сцена, оборудвана по всички модерни стандарти, както и достатъчно репетиционни, за да не се налага да ползваме под наем, каза Димова. Ще се купи ново сценично оборудване и обзавеждане - горна и долна механизация за сцената, съвременно осветление и озвучаване, модерна апаратура. Капацитетът на голямата зала с 330 места ще се запази, а камерната е за сто и двадесет зрители, каза още тя.

Наситена с много пътувания е била 2022 година за Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“, отчете директорката на Театрално-музикалния продуцентски център Даниела Димова. По думите ѝ за първи път в историята си трупата е провела толкова много пътувания. Над 40 спектакъла са играни в турне. Гледали са ги около 19 000 зрители, както в големите, така и в по-малки български градове. Заслугата е на маркетинговия отдел, рекламата и разгласата, но най-важното е, че има интерес към заглавията ни, отбеляза Димова. Друг рекорд в над стогодишната история на Варненския театър, според нея, е посещаемостта при представянето на спектакъла „Тютюн“ в Летния театър, където са били заети всички 2 400 места. Сто и три представления са изиграни в салона на Варненския театър през изминалата година с над 30 000 зрители, отчете още Димова.

имаше само домашни телефони, с надеждата да ми се обадят.

От позицията на времето, как гледате сега на избора да се занимавате с театър?

Желанието ми да се занимавам с театър се появи още в ученическите години, още тогава реших да се посветя на театъра. Като ученик в Българево и след това в Балчишката гимназия не пропусках спектакли на гостуващи театри. Гледах „Лес“ на Островски, постановка на Толбухински театър. Военният театър дойде със „Светая Светих“ на Йон Друца и „Мария Стюарт“ на Шилер, постановка на Асен Шопов и много други. Попивах всяка дума от сцената, вдишвах мириса на боя и сценичен прах и театралната зараза влезе в мен. А когато нямаше репетиции, седях сгушен в тъмната зала и под изгасналите прожектори си мечтаех как един ден те ще светнат и за мен.

Само с няколко думи създадохте образ на театралната мечта!

От Балчишката гимназия ни водеха също на театър и опера във Варна. Гледахме „Трубадур“ на Верди, „Коледата у семейство Купиело“ с Евгений Бакалов, „Престъпление на острова на козите“ с Димитър Еленов и други. Запознах се с младия тогава актьор Свилен Стоянов, станахме приятели и той ми даде един монолог на Арнолд Уескър, който да подготвя за ВИТИЗ. Спомням си също Грациела Бъчварова с кандидат-студентските й курсове за ВИТИЗ.

Имате добра памет.

Няма как да забравя онова време. Това е времето на мечтите за театър, когато всяко нещо, което те доближава до мечтата, остава завинаги в съзнанието.

И ето Ви сега, години по-късно, с блестяща театрална кариера, с два „Аскеер“-а, един „Икар“,  още награди и толкова много роли, се срещате с един съвсем различен герой – банкера Юн Габриел Боркман, осъден и отритнат от обществото, заради финансовите щети, които му е нанесъл. Как стигате до този образ?

Юн Габриел Боркман ми е любопитен и интересен. Доверявам

се от една страна на това, което е написал Ибсен, от друга страна се доверявам напълно и на режисьора Пламен Марков. Образът не е от традиционната палитра типажи, в които публиката е свикнала да ме гледа. Той е различен, драматургията също е различна. Винаги, когато съм се сблъсквал с такава драматургия, се оставям да ме водят режисьорите. Така е било, когато съм работил, било Чехов, Бекет или Мартин МакДона. В крайна сметка ние, актьорите, сме само проводници на една режисьорска концепция и ако се доверим на режисьорския професионализъм и се отдадем изцяло на ролята, то по някакъв начин достигаме до верния път. Не съм имал предварителна нагласа за срещата с Боркман. Запознанството ми с него стана постепенно, с леко дистанцирано недоверие, както се отнасяш с човек, който те респектира. С такъв човек не може да фамилиарничиш, още по-малко да флиртуваш.

Проф. ПЛАМЕН МАРКОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за режисьорския си прочит на „Юн Габриел Боркман“ от Хенрик Ибсен в ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна; важността на темата, авторизираният превод и необходимостта да разказваш от свое име; Ибсен във варненската театрална история; изборът на комедианта Николай Урумов за едновременно трагичната и комична роля на банкера Боркман; гротеската с привкус на антична драматургия като характеристика на цялата творба, екипът; мозаечната структура на постановката със смесица на жанрове и отворени пространства за различни разсъждения в търсене на съвременния еквивалент на Ибсен. Премиера 17, 18 януари 2023, 19.00, Основна сцена, ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна.

Във вече 102-годишната история на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Хенрик Ибсен е поставян шест пъти. Първият режисьор, който проявява интерес към норвежкия драматург е самият Стоян Бъчваров, който прави прочит на „Народен враг“ в сезон 1922/23. В същия сезон Матей Икономов поставя още една пиеса от Ибсен – „Призраци“. Следват постановки на „Пер Гюнт“ (1923/24), „Хеда Габлер“ (1925/26), отново „Призраци“ (1940/41) и „Нора“ (1943/44), като режисьор на последните две постановки е Николай Фол. След повече от половин век Хенрик Ибсен отново влиза в репертоара на Варненския драматичен театър с eдна от най-известните си творби „Юн Габриел Боркман“.

В нея авторът, прочут като „Фройд на севера“, рисува в драматични краски социално-психологически портрет на обществото, подвластно на тотално разминаване. Темата за разминаването, като следствие от различията в световъзприятието на героите и измамните цели, които те си поставят, е разгърната в блестяща драматургия с пълнокръвно изградени персонажи. Коренно противоположни, гледните точки на жената и мъжа обричат любовта им на провал – ако за Ела „нищо няма смисъл извън любовта“, то банкерът Боркман убедено принася любовта в жертва на егото и мегаломанските си амбиции за индустриална империя, която - дори излязъл от затвора, той продължава да привижда като висша цел в служба на обществото.

Спектакълът "Клетка за пеперуди" от Жан Поаре, продукция на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" с реж. Атанас Атанасов, планиран за 10 декември 2022, 19.00, Основна сцена, отпада, поради заболяване на актьор.
 
Закупените билети важат без заверка за 22 януари 2023, 19.00, Основна сцена, когато ще се играе отложеното представление на "Клетка за пеперуди".
 
TOP