Актрисата Яна Маринова за „Любовни писма“

Потърсихме Яна Маринова преди първото представяне на спектакъла „Любовни писма“ от Албърт Гърни, постановка на Георги Михалков, на новата Лятна сцена „Зад Театъра“ на Драматичен театър – Варна на 10, 11 и 12 юни.

 

 

Това, което много ми харесва в „Любовни писма“ е, че персонажите са много интересни за мен – Томас от малък е готвен за политик и за голямата политическа сцена, а това предполага много ограничения за едно момче в абсолютно всичко – дори за приятелите, с които си играе, дори за момичето, което ще харесва. Когато става въпрос за изграждане на едно момче като политик, то трябва да бъде с безупречно минало, както се изисква не само в американската политика, но и в повечето социални държави. Но това винаги е за пред хората  и този балон на съвършеното семейство, на съвършения живот, на благоприличието и на правилните избори, който прави един мъж, когато се занимава с политика, водят до това той да намрази самия себе си. Томас и моята героиня Алекса се запознават още от малки. Техните писма датират още от времето, когато са 7-годишни, те започват да си пишат, привлечени един от друг – той от това, че тя е доста дива, непокорна, прави, каквото си поиска, получава, каквото си намисли. Харесва много и стила й на писане, и като един прилежен ученик, който е учен винаги да се изразява подходящо, той много се забавлява с нейното умело боравене с думите. Тя буквално го срива със земята с всяко нейно писмо, но той е очарован от начина, по който тя слага нотката на подигравка към цялата съвършена система, създадена при неговото възпитание от родителите му в името на това да бъде един ден велик сенатор и може би президент. Това е игра на думи между двама души, единият от които е интелигентен по природа, от аристократичен род – това е моята героиня, а другия – интелигентен по начетеност и по принуда. Създава се безкрайно интересен чат между тях. Този чат не е като обикновените типични фрази от турските сапунки, които си разменя днешното поколение и мен разбира се ме привлича това умение за боравене с думите.

 Все пак аз съм дъщеря на майка, която е учителка по български език и литература, психолог и социолог. Отгледана съм с най-доброто от световната литература, често майка ми ме е спирала от училище съзнателно и ми е казвала: „В този период на комунизъм в държавата, повечето, което учиш, особено като история и социални науки, са глупости, измислици, дори не ви дават да четете допълнителната литература, която бихте могли да имате на разположение на Запад“. Тя ме е спирала от училище и ме е отгледала с книгите си. За мен беше нормално още на 10-11 години да чета „100 години самота“ или „Цар Плъх“, която препрочитам сега, или „Ана Каренина“, или пък „Книга за джунглата“, наравно с Ботев, Йовков и най-доброто от българската и световна класика. За мен това беше начин на живот. Тя ми казваше: „Няма смисъл да ги учиш тези учебници – това не са истинските неща, които се случват в света, държавата е затворена и ти само чрез книгите, чрез художествената литература можеш да видиш онова, което не можеш да видиш тук, в обкръжаващата те среда. Само чрез тези книги ти можеш да се научиш как да бъдеш истинска дама и как да се чувстваш така, както казва Ридиард Киплинг в стихотворението си „Ако“:

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

в двореца – своя прост човешки смях,

ако зачиташ всеки, но не лазиш…“

Такива книги са обусловили образованието ми и умението ми да чатя. Винаги съм се гордяла със стила си на писане и със стила си на изказ, но тъй като професията ми все пак е актриса, съвсем свободно играя ролята и на момичето от квартала, и на хулиган от улицата, но в същото време, както показах и с „Привличане“ и с „11а“ – филмите, в които играя учителка – мога да вляза и в ролята на учител. Целият ми род по майчина линия са Даскалови и всичките са били учители.

Безкрайно интересни са ми тези любовни писма в пиесата на Албърт Гърни - те приличат наполовина на някакви чатове от моето детство и на любовните ми трепети като дете. Аз самата имам особен стил на писане, а отсреща като ми напишат някаква глупост или тъпотия, то всичко приключва. Като фалшив тон на пианото е. И съм благодарна, че рано или късно успях да намеря около себе си хората, които могат да разговарят и да се интересуват от истинските теми в живота, включително хората в моето семейство - съпруга ми, сина ми, приятелите ми. И в същото време няма никакъв проблем да седна с някой дядо в парка и да поиграя с него на табла или сантасе и да си говорим и на диалект даже, което ми се случва често. Понякога сядам в Морската градина с някой непознат и си играем табла или карти. Това е.

Накрая искам да ви кажа, пишете любовни писма, четете любовни писма! Гледайте и препрочитайте любовни писма – своите, чуждите, нашите от представлението! Създавайте си емоции и ги изживявайте с цялата си страст, за да можете един ден да ги запишете в спомените си, в лаптопа, или на хартия, за да ги видят и внуците ви.

 Записа Нина Локмаджиева

Яна Маринова

Родена е на 17 август 1978, завършва спортното училище „Славия“. Получава висше икономическо образование в УНСС. Актьорско образование в Lee Strasberg Theater & Film Institute в Лос Анджелис. Магистър „театър и общество“ в НБУ. Сценарист и продуцент на български и международни продукции за кино, телевизия и театър. Собственик на Spirit Production House. Като актриса участва в български и международни игрални и серийни филми, театрални постановки, както и в телевизионни реалити формати. Участва и като каскадьор в международни продукции.

 Филмография:

 Хотел „България“ (2004) – Калина

Lake Placid 2 (2007) (TV) – Шарън

Людмил и Руслана, БНТ (2008), 6 серии – Вероника

The Immortal Voyage of Captain Drake (2009) (TV) – Оракул

Star Runners (2009) (TV) – Старк

Annihilation Earth (2009) – Клариса

Lasko – Die Faust Gottes – съпругата на Арес (1 епизод, 2009)

Забранена любов (2009) – Ева Захариева

Стъклен дом (2010) – Елена Атанасова, ПР на мола

True Bloodthirst (2012) – Каси

Supercollider (2013) – Д-р Фрънг

Фамилията (2013) – Лора Арнаудова, дъщеря на Борис Арнаудов

Живи легенди (2014) – Моника, танцьорка на пилон

Лабиринти на любовта (2015), („Лабиринты любви“) – България, Русия – Мария

Връзки (2015) – Ясмина Михайлович

11А (2016) – Лина Николова

Привличане (2018) – Лора Ангелова

Преспав (2018 – 2019) (МРТ 1), 80 серии (Prespav) – Преслава Каменова

Диви и щастливи (2019)

Екшън (2020)

Телевизия и театър:

Мисис България (2004) – носителка на титлата

Елегантно (2005 – 2007) – водеща

Сървайвър (2008) – участник

Облак Рай (2010) – режисьор Богдан Петканин – в ролята на Валя

Смях в залата (от 2012) режисьор Асен Блатечки – в ролята на Вики Аштън (Бруки)

Шоуто на Слави (2013) – гост актьор

Гласът на България (2013) – водеща

Престъпления на сърцето (2013) – режисьор Богдан Петканин – в ролята на Лени

И аз го мога (2015) – участник

Пуканки (от 2015) – режисьор Асен Блатечки – в ролята на Брук