Актрисата Яна Маринова за „Любовни писма“

Category: Интервюта

Created on Friday, 05 June 2020 19:22

Потърсихме Яна Маринова преди първото представяне на спектакъла „Любовни писма“ от Албърт Гърни, постановка на Георги Михалков, на новата Лятна сцена „Зад Театъра“ на Драматичен театър – Варна на 10, 11 и 12 юни.

Това, което много ми харесва в „Любовни писма“ е, че персонажите са много интересни за мен – Томас от малък е готвен за политик и за голямата политическа сцена, а това предполага много ограничения за едно момче в абсолютно всичко – дори за приятелите, с които си играе, дори за момичето, което ще харесва. Когато става въпрос за изграждане на едно момче като политик, то трябва да бъде с безупречно минало, както се изисква не само в американската политика, но и в повечето социални държави. Но това винаги е за пред хората  и този балон на съвършеното семейство, на съвършения живот, на благоприличието и на правилните избори, който прави един мъж, когато се занимава с политика, водят до това той да намрази самия себе си. Томас и моята героиня Алекса се запознават още от малки. Техните писма датират още от времето, когато са 7-годишни, те започват да си пишат, привлечени един от друг – той от това, че тя е доста дива, непокорна, прави, каквото си поиска, получава, каквото си намисли. Харесва много и стила й на писане, и като един прилежен ученик, който е учен винаги да се изразява подходящо, той много се забавлява с нейното умело боравене с думите. Тя буквално го срива със земята с всяко нейно писмо, но той е очарован от начина, по който тя слага нотката на подигравка към цялата съвършена система, създадена при неговото възпитание от родителите му в името на това да бъде един ден велик сенатор и може би президент. Това е игра на думи между двама души, единият от които е интелигентен по природа, от аристократичен род – това е моята героиня, а другия – интелигентен по начетеност и по принуда. Създава се безкрайно интересен чат между тях. Този чат не е като обикновените типични фрази от турските сапунки, които си разменя днешното поколение и мен разбира се ме привлича това умение за боравене с думите.

 Все пак аз съм дъщеря на майка, която е учителка по български език и литература, психолог и социолог. Отгледана съм с най-доброто от световната литература, често майка ми ме е спирала от училище съзнателно и ми е казвала: „В този период на комунизъм в държавата, повечето, което учиш, особено като история и социални науки, са глупости, измислици, дори не ви дават да четете допълнителната литература, която бихте могли да имате на разположение на Запад“. Тя ме е спирала от училище и ме е отгледала с книгите си. За мен беше нормално още на 10-11 години да чета „100 години самота“ или „Цар Плъх“, която препрочитам сега, или „Ана Каренина“, или пък „Книга за джунглата“, наравно с Ботев, Йовков и най-доброто от българската и световна класика. За мен това беше начин на живот. Тя ми казваше: „Няма смисъл да ги учиш тези учебници – това не са истинските неща, които се случват в света, държавата е затворена и ти само чрез книгите, чрез художествената литература можеш да видиш онова, което не можеш да видиш тук, в обкръжаващата те среда. Само чрез тези книги ти можеш да се научиш как да бъдеш истинска дама и как да се чувстваш така, както казва Ридиард Киплинг в стихотворението си „Ако“:

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

в двореца – своя прост човешки смях,

ако зачиташ всеки, но не лазиш…“

Такива книги са обусловили образованието ми и умението ми да чатя. Винаги съм се гордяла със стила си на писане и със стила си на изказ, но тъй като професията ми все пак е актриса, съвсем свободно играя ролята и на момичето от квартала, и на хулиган от улицата, но в същото време, както показах и с „Привличане“ и с „11а“ – филмите, в които играя учителка – мога да вляза и в ролята на учител. Целият ми род по майчина линия са Даскалови и всичките са били учители.

Безкрайно интересни са ми тези любовни писма в пиесата на Албърт Гърни - те приличат наполовина на някакви чатове от моето детство и на любовните ми трепети като дете. Аз самата имам особен стил на писане, а отсреща като ми напишат някаква глупост или тъпотия, то всичко приключва. Като фалшив тон на пианото е. И съм благодарна, че рано или късно успях да намеря около себе си хората, които могат да разговарят и да се интересуват от истинските теми в живота, включително хората в моето семейство - съпруга ми, сина ми, приятелите ми. И в същото време няма никакъв проблем да седна с някой дядо в парка и да поиграя с него на табла или сантасе и да си говорим и на диалект даже, което ми се случва често. Понякога сядам в Морската градина с някой непознат и си играем табла или карти. Това е.

Накрая искам да ви кажа, пишете любовни писма, четете любовни писма! Гледайте и препрочитайте любовни писма – своите, чуждите, нашите от представлението! Създавайте си емоции и ги изживявайте с цялата си страст, за да можете един ден да ги запишете в спомените си, в лаптопа, или на хартия, за да ги видят и внуците ви.

 Записа Нина Локмаджиева

Яна Маринова

Родена е на 17 август 1978, завършва спортното училище „Славия“. Получава висше икономическо образование в УНСС. Актьорско образование в Lee Strasberg Theater & Film Institute в Лос Анджелис. Магистър „театър и общество“ в НБУ. Сценарист и продуцент на български и международни продукции за кино, телевизия и театър. Собственик на Spirit Production House. Като актриса участва в български и международни игрални и серийни филми, театрални постановки, както и в телевизионни реалити формати. Участва и като каскадьор в международни продукции.

 Филмография:

 Хотел „България“ (2004) – Калина

Lake Placid 2 (2007) (TV) – Шарън

Людмил и Руслана, БНТ (2008), 6 серии – Вероника

The Immortal Voyage of Captain Drake (2009) (TV) – Оракул

Star Runners (2009) (TV) – Старк

Annihilation Earth (2009) – Клариса

Lasko – Die Faust Gottes – съпругата на Арес (1 епизод, 2009)

Забранена любов (2009) – Ева Захариева

Стъклен дом (2010) – Елена Атанасова, ПР на мола

True Bloodthirst (2012) – Каси

Supercollider (2013) – Д-р Фрънг

Фамилията (2013) – Лора Арнаудова, дъщеря на Борис Арнаудов

Живи легенди (2014) – Моника, танцьорка на пилон

Лабиринти на любовта (2015), („Лабиринты любви“) – България, Русия – Мария

Връзки (2015) – Ясмина Михайлович

11А (2016) – Лина Николова

Привличане (2018) – Лора Ангелова

Преспав (2018 – 2019) (МРТ 1), 80 серии (Prespav) – Преслава Каменова

Диви и щастливи (2019)

Екшън (2020)

Телевизия и театър:

Мисис България (2004) – носителка на титлата

Елегантно (2005 – 2007) – водеща

Сървайвър (2008) – участник

Облак Рай (2010) – режисьор Богдан Петканин – в ролята на Валя

Смях в залата (от 2012) режисьор Асен Блатечки – в ролята на Вики Аштън (Бруки)

Шоуто на Слави (2013) – гост актьор

Гласът на България (2013) – водеща

Престъпления на сърцето (2013) – режисьор Богдан Петканин – в ролята на Лени

И аз го мога (2015) – участник

Пуканки (от 2015) – режисьор Асен Блатечки – в ролята на Брук