Актуални новини

"Свекърва" гостува на 10 февруари 2015 г. на сцената на НТ „Иван Вазов”

Свекърва

 

Здравейте приятели на театъра!

Станалото вече традиция турне на Варненския драматичен театър тази година ще се проведе в две части. Първото ни гостуване в София е на 10 февруари 2015 г.
На сцената на НТ „Иван Вазов” от 19 часа може да видите  прекрасната българска комедия „Свекърва” на Антон Страшимиров, режисьор Стоян Радев Ге.К.

Поставена преди 107 години за първи път на родна варненска сцена, „Свекърва” изобразява взаимоотношенията снаха – свекърва, които прерастват от конфликт на битово ниво в конфликт между поколенията, между консерватизма на патриархалния морал и свободните нрави на „градския“ живот.

Главната роля на нарицателната за българска свекърва Костанда е поверена на характерната актриса Веселина Михалкова, която по блестящ начин изгражда един великолепен образ.

Очакват ви два часа смях през сълзи.

Доставете удоволствие на душата си!

Елате на театър!  

 

За пръв път в България „Свекърва” е изиграна именно от варненската театрална трупа на 21 февруари 1907 г., а 2 месеца по-късно - на 23 април 1907 г., е представена и в Народния театър в София.

Любопитна е историята на „Свекърва”, която Антон Страшимиров, написва, заедно с още 2 пиеси, по време на пребиваването си в Швейцария.

Там през 1905 г. известният с критическото си перо общественик търси убежище след публикуването на неговите нашумели „30 обидни за царското височество” статии. Изпаднал във финансови затруднения, Страшимиров решава непременно да спечели обявения за откриването на Народния театър конкурс и затова участва под различни имена и с трите си „швейцарски” пиеси.

Само една от тях подписва с името си, а за автор на „Свекърва” посочва съпругата си, при това с бащината й фамилия. Конспиративният подход проработва по възможно най-добрия начин, така че журито отличава и трите пиеси, смятайки че са от трима различни автори.

Първата награда е отредена за „Свекърва”.   

За сценографията и костюмите на тази, девета постановка на „Свекърва” във варненската театрална история, е привлечена Мира Каланова, с която Варненският драматичен театър създаде най-добрите заглавия в репертоара си през последните години.

На режисьора Стоян Радев Ге. К., който се е заел и с музикалната среда, асистират Петя Куртева и Валентин Митев-син. 
Главната роля на нарицателната за българска свекърва Костанда е поверена на Веселина Михалкова, Теодора Михайлова пресъздава образа на Старата, Стефан Додуров ще видим като сина на Костанда Велчо-Свилен, а Петя Янкова - като неговата съпруга Дечка.
Останалите роли изпълняват Милена Кънева (Неделя), Даниела Викторова (Дафинка), Николай Кенаров (Дойчинов), Николай Божков (Кереков), Гергана Арнаудова (Керекова), Биляна Стоева (Марийка), Юлияна Чернева (Радка), Пламен Димитров (д-р Живков), Нели Вълканова (акушерка).   Верен на своя театър, актьорът-фотограф Симеон Лютаков е дизайнер на плаката и програмата на последната варненска „Свекърва”.

Постановката, в която специално участие имат Атанас Атанасов, Владомир Пенев и Христо Мутафчиев, се осъществява съвместно със сдружение „Арт Актинг”, и със съдействието на бизнес партньорите "Ардeс", „Голдън Роуз”, „Велмар Перла”, „Ред Канапе” , „Рефан”, „Зора”.

Авторът за „Свекърва”

„В нашия бит има нещо чуждо за живота на всички евро¬пейски народи: у нас челядното зло е злата свекърва, а не злата тъща. И това тегли една черта в българския бит, която е съвсем необяснима за чужденците (даже за най-близките нам — руси и сърби). В интимния семеен мир авторитетът на майката у нас бие тоя на бащата. . .

И българската майка, привързана към челядното стопанство с посочените битови привилегии, след смърт¬та на своя съпруг (или даже приживе на такъв) „командари” в челядта, т. е. явява се като властна над сина си и, значи, също над неговата невеста. А оттам иде крамола — и народът е създал поговорка — „две жени под една стряха не събирай”.

Войната между свекървата и снахата в българския живот е вездесъща и неизменна. Към края на 90-те години от миналия век в София се откриха курсове за акушерки. Те се изпълниха с дерайлирали (първи!) девици. За тях се шушукаше вече в цялата страна: надеждата им да стъпят в брак била в подмамване на чужд съпруг. . .

Така построих комедията си „Свекърва” - битовото зло от векове преплетох с новите прояви в живота”, пише в „Творчество и живот” Антон Страшимиров.

 

 

Антон Страшимиров  (15 юни 1872 г., Варна - 7 декември 1937 г., Виена)

Писателското поприще на Антон Страшимиров е белязано от творческия му интерес към трагичните сблъсъци и противоречия в човешкия живот. С вътрешна напрегнатост и драматизъм на диалога се отличават най-добрите му разкази и повести („Змей”, „Кръстопът”), романите („Пропаст”, „Хоро”), а комедиите „Свекърва” и „Къща” заемат своето заслужено място сред образците на българската драматургия.

В стремежа си да създаде модерна драма („Свети Иван Рилски“, „Над безкръстни гробове“), Антон Страшимиров повтаря теми и мотиви, заети от Метерлинк, Ницше и Пшибишевски. Автор е също на народоведски проучвания („Нашият народ”), пътеписи, брошури по македонския въпрос, литературни студии и статии. За своите публикации той използва многобройни литературни псевдоними: Н. Бистренов, Босилко, А. Бъднев, Данила, Земен, Истров, Кинема, Наблюдател и др.

Произведения на Страшимиров са преведени на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и други езици.