Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

ДА СИ СЦЕНОГРАФ НА „ДРАКОНЪТ“

 http://kultura.bg/

 

СВИЛА ВЕЛИЧКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВАза сценографската визия на „Драконът“, допирните точки между кукления и драматичния театър, синхронната работа на ума и войните на българския сценограф

„Драконът“ - 3, 4 октомври, 19.00, Основна сцена. Премиера.

Най-сетне Свила Величкова обърна внимание и на Варненския драматичен театър, защото досега поставяше само при нашите приятели отсреща, в Кукления театър. Режисьорът или драматургичният текст, кое определя избора ти, когато получаваш покана за сценографията на дадена постановка?

Свила ВеличковаВъв всички случай режисьорът. Но драматургичният текст също е много важен. Случвало ми се е да работя с лоши текстове, но тогава се стремя да дам всичко от себе си, за да може визията да компенсира.Случаят с „Драконът“ не е такъв, разбира се, защото пиесата на Евгений Шварц е много хубава. Познавам я добре, изчетох много материали за нея и Евгений Шварц, когато преди време я направих за Сливенския куклен театър. Работих също върху няколко други негови текстове, сред които „Снежната кралица“ и „Кралят е гол“.

Известна си като сценограф с изключителна креативност както в спектаклите за възрастни, така и за деца. Имаш ли утвърдени подходи към едното и другото, разделяш ли ги по някакъв начин?

Никога не ги разделям и това е струва ми се печеливш подход. Всички неща, които съм научила от кукления театър много ми помагат в драматичния театър, а взискателността на добрите представления в драматичния театър се опитвам да налагам в кукления театър.

Излиза, че твърдението за куклените актьори като по-гъвкави от драматичните, е валидно и за сценографите...

Свободата на фантазията от кукления театър ми помага и в драматичния театър.

Как решаваш сценографската визия на „Драконът“?

За сценографията използвам въздуховоди, които пробиват всички равнини на сценичното пространство, всеки ги възприема по различен начин. Решението не дойде изведнъж, а като резултат от натрупвания и разговори с режисьора. И когато в един момент се появи идеята, разбрахме – да, това ще бъде. Преработвах много пъти макета, докато се наместят нещата и сега мога със сигурност да твърдя, че макетът може да се види 1:1 на сцената, няма разлика - това е мой принцип.

При костюмографиятасъщо се стремя да се доближа максимално до проекта в най-малките му подробности.С костюмите ми е лесно. Каквото си намисля, винаги го правя, стига да има ателиета, които да понесат натоварването. Трудничкое с мен, но се издържаJ

Как сценографът дисциплинираи удържа въображението си в рамките на спектакъла?

Когато започвам работа по конкретен проект, всичко, каквото виждам и прочитам по темата, по някакъв начин моментално отсявам. Правя проучвания в посока на визиите, интересувам се от направеното досега, търся всичко, което би ми помогнало. Цялата тази информация се загнездва в съзнанието ми, за да мога да я използвам, когато ми е необходима. Често работя по две-три неща едновременно, но те пак се обособяват безпроблемно, различните проекти си помагат един на друг. До 16 октомври, освен „Драконът“ във Варна, трябва да излязат още две премиери - „Голият крал“ в Ямбол и „Грозни, мръсни и зли“ в Русе.

Завидна организация на ума! На премиерата ли си най-щастлива?

Не, малко преди нея, когато разбера, че нещата се получават, както искам. Заради летните отпуски с„Драконът“ имахме най-напред доста труден период, но впоследствие нещата потръгнаха. Трябваше да се справям с големия декор, докато в един момент усетих, че е станало, макар и да има още детайли за довършване.

Свила Величкова присъства във всички театрални награди, работи с най-добрите автори и режисьори. Има ли обаче нещо, което не е успяла, а пък е искала да направи?

Не, искам да си работя, както досега. И в чужбина съм поставяла, и сега имам проекти навън. Вече не правя разлика в кой театър работя, дали е на 50, 1000 или 5000 км. Работя по един и същ начин навсякъде и се опитвамтака да защитавам професията и името си. В този смисъл, нямам някаква специална мечта. По-скоро си мисля, че напоследък доста се изморих и може би имам нужда от малко почивка, но не знам дали ще се получи.

Явор Гърдев те определя, освен като изключителен творец и като сценограф-войн. Какви войни води сценографът?

О, да, така е.Да си сценограф в България, означава да се справяш въпреки всичко. Съществува огромна разлика между начина на работа тук и примерно в Германия, но и не само там. Нямам предвид финансови проблеми. Тук непременно искам да уточня, че за „Драконът“ във Варненския театър не съм се сблъсквала с никакъв финансов проблем, всичко, което поисках, ми беше дадено. Ателиетата са чудесни,  хората са отзивчиви и толкова добронамерени.

Да завършим с въплъщенията на властта. Виждаш ли някаква промяна в света, в сравнение с 1943 година, когато Евгений Шварц пише пиесата?

Отговорът е ясен. Нали затова правим тази пиеса.

 

 

Прочетете още:

ФУНКЦИОНЕРЪТ КАТО АСОЦИАЦИЯ ЗА ХИТЛЕР

ЯВОР ГЪРДЕВ СЕ ЗАВРЪЩА НА ВАРНЕНСКА СЦЕНА

Илюзорността на промяната

СТОЯН РАДЕВ И „ДРАКОНЪТ”

ДРАКОНИ ДО ДУПКА

 

 

 

TOP