Актуални новини

ВАРНЕНСКИЯТ ТЕАТЪР В СОФИЯ: ЕДНО ПОЛЕЗНО РАБОТНО ТУРНЕ

Parent Category: НОВИНИ

Category: Актуални новини

Published on Monday, 05 March 2018 20:47

Проф. д-р КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА за февруарския гастрол 2018 на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ в София

„Литературен вестник“, брой 8, 28.02-6.03.2018

http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1588.pdf

СЦЕНА, стр. 8

От 12 до 16 февруари на своя традиционен софийскигастрол осъществяван в началото на всяка календарнагодина) Варненският драматичен театър „СтоянБъчваров” показа най-новите си спектакли на няколкоот столичните сцени. Афишът на турнето включвашепет представления: „Хенри ІV” от Луиджи Пирандело,режисьор Лилия Абаджиева; „Месец на село” от ИванТургенев, режисьор Стилян Петров; „Комичната

илюзия” от Пиер Корней, режисьор Васил Дуев; „Сън” отМагда Борисова, спектакъл за юноши на режисьора СтоянРадев Ге.К. и „Приятели” от Здрава Каменова и КалинАнгелов, режисьор Николай Кенаров. Пълните салони навсички представления не само демонстрираха добратаорганизация на гостуването, но и безспорния интерес насофийската публика към работата на варненската трупа.

Гледах първите три от представените пет спектакъла.Видени един след друг в три поредни вечери, те особенокрасноречиво потвърдиха както безспорните силникачества, така и проблемните зони в продукцията наВарненския театър, които наблюдаваме през последнитедве-три години.Показаните спектакли отново заявиха трайнияи целенасочен интерес на трупата към големитедраматургични текстове от традиционната имодерната класика. Тук е важно да напомня, че най-ярките постижения на театъра (като отделнироли и като цялостен спектакъл) от началото натова десетилетие са най-често в представления поважни класически пиеси – Ричард ІІІ на Стоян Радевв едноименната трагедия на Шекспир, поставена отПламен Марков, постановките на същия режисьорна „Вуйчо Ваньо” от Чехов и на Гоголевия „Ревизор”,„Доходно място” от Островски на  режисьора КрисШарков – за да спомена само някои от най-значимите.Избирайки отново емблематични текстове от различниепохи, повечето рядко поставяни в България, катознаменитата „Хенрих ІV” (1922) на Пирандело, „Комичнаилюзия” (1636) на Корней и „Месец на село” (1850) наТургенев, Варненската трупа ясно заявява желаниетоси да работи върху сериозен и богат драматургиченматериал, да се сблъсква със сложни професионалнипредизвикателства, да изследва пред своята публикаосновни и вечно актуални въпроси на обществото ичовешкия живот. Известният факт, че най-честопредложените заглавия идват от режисьорите,които театрите у нас канят за постановките сине отменя предпочитанията и отговорността заизбора точно на тези текстове на ръководството итрупата на Варненския театър.

И в трите постановкиувлечението на целия екип и амбициозната реализацияна пространствено-визуалното решение са едни от най-безспорните им характеристики.

Друго безспорно качество на представените спектаклие добрият професионализъм и креативността,демонстрирани от актьорите, участващи в тях. Тукнепременно бих искала да откроя неуморната енергия истраст към играта на Стоян Радев в ролите на Хенри ІV,Ракитин в „Месец на село” и Жерон в „Комична илюзия”,сдържаната прецизност на Симеон Лютаков като БаронБелкреди („Хенри ІV”), нюансираното присъствие наПламен Димитров като Ислаев и артистичния замах наВеселина Михалкова в ролята на Лизавета Богдановнав постановката на пиесата на Тургенев. В „Комичната илюзия”, поверена на интересно заявилия себе си младактьор и режисьор Васил Дуев, играят енергично иувлекателно Ненчо Костов (Клендор),Сабина Коен (Лиз) и Ивайло Иванов (Адраст),за които тези роли са професионалниятим дебют. С много добрата си външна ивътрешна пластичност в трите спектакълаубедително се наложи и Цветина Петрова вдинамичните роли на младите Фрида („ХенриІV”), Верочка („Месец на село”) и Изабел(„Комичната илюзия”).

И ако в силната трупа на Варненскиятеатър можем да отделим и по-рутинниактьорски присъствия, то сред категоричнобезспорните качества на нейнитеспектакли през последното десетилетиеса почти без изключение артистичните иизобретателни сценографски решения. Итози път при гостуването си на софийскатасцена Варненският театър отново показавъздействащи и оригинални визуални образина спектаклите си, създадени от утвърдении нови ярки имена в областта на сценичниядизайн като Васил Абаджиев („Хенри ІV”),Венелин Шурелов и Елица Георгиева („Месецна село”) и Данела Николчова („Комическата илюзия”).

Дотук коментираните качества и силни странив продукцията на Варненския театър, коитотазгодишното му софийско турне отново потвърди,особено настойчиво проявиха и подчертаха и онова,което продължава повече или по-малко да липсва в нея.Най-общо и кратко бих го определила като недостатъчноактуална и интензивна връзка и съвместна работамежду режисьорите и актьорите в процеса на замисълаи създаването на спектакъла. Отзвуци от тозинедостатък можем да открием в широкия спектър отслучайния или неточен кастинг през рутинното вписванена актьора в цялостното режисьорско решение доразпадането на спектакъла на отделни (макар и честосами по себе си добри) актьорски етюди.

Няма да бъде преувеличено, ако кажем, че февруарскотософийско турне за 2018 г. на Варненския драматичентеатър беше преди всичко едно продуктивно и полезноработно турне – както като възможност да видимнай-новите му спектакли в контекста на столичнияафиш, така и като лакмус, проявил важни въпроси несамо за неговата работа, но за театралната практика вБългария като цяло.

КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА