Драматургът ЛИЛО ПЕТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята пиеса „Ботушът“, неизговорения все още в обществото период на комунистическия терор и нощта на масовите убийства без съд и присъда на 1 февруари 1945 г.; връзката между архивите и художествената измислица; разказът за четирима мъже, като реплика на четирите жени в „Поразените“ от Теодора Димова, въпреки че не такъв е бил замисълът; механизмите, които пораждат насилие, „българските бесове“ и конфликтът между продължаващата днес омраза и прошката; за пътя на „Ботушът“ до Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и премиерата на 24 март 2023, 19.00, The Center, Варна. 

Режисьорът СТОЯН РАДЕВ ГЕ. К. разказва пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над пиесата „Ботушът“ от Лило Петров; провокацията на текста и препратката към Йордан Радичков; срещата между героите и актьорите; ужасяващата табуретка; историческите събития и пропуските в паметта, в търсене на отговора кога човек губи ангелското в себе си и се превръща в нещо, обратно на самия него. Художник Даниела Николчова, композитор Калин Николов, плакат Славяна Иванова, фотография Тони Перец. Продукция на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна. Премиера 24 март 2023, 19.00, The Center, Варна

Не мисля, че има „специални“ и „обикновени“ роли. Всяка роля е специална, поради множество причини – стилистика; режисура; биография; обстоятелства преди, по време и след конкретната ситуация, в която се намира персонажът, спрямо историята на пиесата. В този смисъл – да, ролята на Петър е специална.

Героят ми е съвкупност от няколко реални сатрапи от онова време. Агенти и служители на Държавна сигурност, извършвали престъпления и зверства над неудобните на новата комунистическа власт.

Според мен всеки човек се лута между доброто и злото, зависи в какви ситуации попада и какви избори прави. Моят герой няма право на какъвто и да било избор, все пак Партията е над всичко и тя не му позволява да излезе извън приетите норми. А ако престъпи нормите, то би го скрил от другите.

За мен всяка роля е специална. Във всяка роля намирам провокация, разбира се, някъде по-голяма, някъде по-малка. Но тук провокацията е повече от голяма. Аз съм дете на 90-те и не мога да кажа нищо лично за „онова време”. Но за него разказва „Ботушът“.

Национална премиера на пиесата „Ботушът“ от Лило Петров представя Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Текстът е третият на представител на фамилията Димови, който трупата поставя, след „Тютюн“ от Димитър Димов и „Поразените“ от Теодора Димова.

Премиера на „Ботушът“ предстои утре, 24 март, от 19 часа, във Варна. Мястото е пространството за движение „The Center“ във Варна. Предпремиерата ще бъде днес, 23 март.

„Ботушът“ е най-новото заглавие в афиша на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Постановката е на режисьора Стоян Радев Ге. К. по едноименната пиеса на Лило Петров, която е съвсем нова и сега се поставя за първи път на сцена.

Един ботуш, а толкова много емоция в него... Истинска емоция, разтърсваща емоция, тежка като хиляди пречупени съдби и дълбока като бездънна яма. Ботуш – символ на власт, която не е удобна, но е желана, власт, за която копнеят да бъде поправена, но средствата за това липсват.

Зрителите за „Ботушът“: ⭐️Беше вълнуващо!