„Празен град“ от Деян Дуковски разглежда последните няколко часа от живота на двама братя, озовали се на срещуположни страни по време на югославските войни. За последните три хилядолетия човечеството постига (относително) така наречения „световен мир“ само за общо 250 години. От тези 250 години нито една не е след Първата световна война. 

Желанието на човека да властва, този архетипен нагон за контрол и супресия над другите, е просмукано във всеки един от нас и определя нашите решения и житейски път. На какво е готов човекът в името на идеалите си и до каква степен защитава мечтите си? Има ли смисъл изобщо да го живеем този живот и „за какво е тая шибана война“?