Анкета на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с режисьорката МАКСИМА БОЕВА и актьорите АЛЕКСАНДЪР ЕВГЕНИЕВ – Адам, СИЯНА НАЧЕВА – Евелин, ХРИСТИНА ДЖУРОВА – Джени и СТАНИСЛАВ КОНДОВ – Филип във „Формата на нещата“ от Нийл Лабют. Премиера на ДТ „Стоян Бъчваров“ на 11 март 2024, 19.00, ГХГ Варна

Виолета Тончева: Със заглавието на пиесата Нийл Лабют прави препратка към популярната рубрика на в. „Ню Йорк Таймс“ „Формата на нещата“, която в продължение на 20 години води известният американски архитект и дизайнер Елиът Нойс (1910 – 1977). Пионер на съвременната корпоративна култура, в която дизайн и бизнес се интегрират в обща стратегия, той работи най-напред за гиганта IBM, като обвързва крайния производствен успех с всеобхватен дизайнерски подход – от логотипа на фирмата до дрескода и поведението на служителите. Идеята за тоталния дизайн на конкретния продукт с всички неща около него определя и съвременната естетика, която при това нерядко изважда дизайна от зададената рамка и го превръща във фетиш. Life style например би бил един подобен ключ за разсъждения към „Формата на нещата“...

Александър Евгениев: Повърхностното със сигурност е тема, която е супер актуална в момента. Има абсолютна мания по това да изглеждаш „перфектен”. Социалните мрежи дават възможността да си изградиш образ, който винаги изглежда добре. Повече от добре! Все по-близо до „перфектния” образ! Мен лично това ме плаши и то много.

Сияна Начева: Много съм благодарна за ролята на Евелин и за доверието, което ми се гласува. За мен е истинско удоволствие да бъда част от историята, която „Формата на нещата” разказва, защото тя се занимава с изключително актуални и важни теми. Особено за младите хора, които израстват и се развиват „под лупата” на социалните мрежи, т.е. на една измислена среда, в която очакванията за красота, успех, възможности са стандартизирани винаги от външен фактор – света, обществото, другите. И съответно стойността и самочувствието ни в тази среда се измерват спрямо това, доколко отговаряме на зададения стандарт.

Христина Джурова: Манията към външно съвършенство, засегната в пиесата, за мен е особено интригуваща, защото това е един от проблемите на съвремието ни. Развитието и популяризирането на социалните мрежи доведе до това да определяме себестойността си спрямо харесвания, които са на база наши снимки или видеа, т.е. фокусът е върху външния ни вид. За него полагаме все по-големи усилия и все по-малки усилия инвестираме в развитието на интелекта, емоционалната интелигентност и душата.

Станислав Кондов: Първо държа да отбележа, че съм изключително щастлив да репетирам в този екип. Дълго време исках да ми се случи такова представление с такъв екип. Да сме камерен състав, само млад екип и съвременен текст. Няма друго такова заглавие в репертоара на Варненския театър. Изключително въздействащ и силен текст за формата на нещата, на повърхностното, за това че всички ние имаме нужда от утвърждаване в очите на другите. И ако не го получим, се самоунищожаваме. Текст  циничен, агресивен, комедиен, романтичен, парадоксален. Какъвто е животът на всеки един младеж. А защо не и на всеки човек.

Виолета Тончева: Носител на провокацията във „Формата на нещата“ е студентката по изящни изкуства Евелин, която манипулирайки Адам, успява да го моделира като свое произведение на изкуството. Идеята за човека като обект и субект на изкуството е пренесена и на друга плоскост – човекът като обект и субект на манипулация.  

Христина Джурова: Манипулацията е вродено средство за комуникация у човека. Интересни за изследване са степента, причините, мотивите и границата между несъзнателната и съзнателната манипулация. Човек е социално животно и винаги е имал и ще има нужда да бъде харесван, да усеща, че принадлежи някъде, да се чувства значим. Любопитно е до какви крайности можем да стигнем, за да получим внимание и любов и как себеоценката ни е изцяло зависима от оценката на другите

Виолета Тончева: От всички теми, с които се занимавате по време на репетиционния процес, кои са особено любопитни за артистичните ви търсения?

Максима Боева: Особено любопитно за изследване е страхът ни да обичаме дълбоко и искрено, защото отворим ли тази врата, ставаме раними. И наистина, много често ни нараняват. Но същевременно нашата необходимост ние самите да бъдем обичани от другите е дълбока и болезнена.

Александър Евгениев: Разбира се, това са темите за любовта, за самотата, там няма какво да коментирам дори, те са си част от ежедневните галопиращи мисли и разсъждения.

Сияна Начева: Доколко сме готови да търсим одобрението на другите. Независимо дали става въпрос за физически или умствени качества и постижения. И съответно – доколко сме склонни да се променяме, за да получим това одобрение.

Христина Джурова: Отговорността към другия и неговите чувства. Човек е склонен към всевъзможни оправдания за действията си. Все по-малко обещаваме, защото искаме свобода и отворената възможност да си тръгнем от някого, да го нараним и да не понесем последствията. Да си тръгнем без вина и съвест, защото така е по-лесно, защото съвремието ни учи, че сами сме по-силни и че винаги ни очаква нещо по-добро, че живеем във времето на безкрайните възможности.

Станислав Кондов: Фиксацията в даден човек, за това на какво сме готови, за да го променим и да бъде „удобен” на нас. Тази тема много ме плаши. Защото все повече виждам такива хора около нас и това някак се приема за нормално.

Виолета Тончева: Вашите лични открития или откровения за „Формата на нещата“ ...

Максима Боева: Всеки мой спектакъл е откровение. Не мога да го събера в думи, когато човек вербализира подобни неща, те винаги звучат по-опростени, не побират обема на чувството. Затова и съм избрала да се изразявам чрез изкуство. Вярвам, че много зрители ще се припознаят в това, което се случва на сцената.

Александър Евгениев: За пореден път се доказва моята теория, че всеки текст идва с причина. В началото мислех, че Адам ми е много чужд, после си дадох сметка, че и болките, и страховете му са ми доста познати.

Сияна Начева: Нещата често са точно такива, каквито отказваме да приемем, че са.

Христина Джурова: Добре би било да се стараем да съхраним човешката емпатия и вниманието към душата на другия. Да се опитаме да лекуваме травмите си, като се вглеждаме повече в себе си и да мислим повече за това какво даваме, а след това какво получаваме.

Станислав Кондов: Предателството. Как в стремежа си да гониш невидимото, всъщност губиш най-видимото. Моят герой Филип е сложен персонаж. Изисква изключителен професионализъм и отдаване. Различен и любопитен. Нямам търпение публиката да види представлението и да чуя нейните коментари.

„ФОРМАТА НА НЕЩАТА“

от Нийл Лабют

Превод – Мартин Киселов

Режисьор – Максима Боева

Сценограф – Киряна Аврониева

Композитор – Милен Апостолов

Психолог консултант – Рая Митева

Помощник – режисьор – Валентина Козарева

Плакат – Славяна Иванова

Фотография – Тони Перец

В ролите:

АДАМ – Александър Евгениев

ЕВЕЛИН – Сияна Начева

ДЖЕНИ – Христина Джурова

ФИЛИП – Станислав Кондов

Спектакълът не се препоръчва за зрители под 16 години.

Продукция на ТМПЦ – Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Премиера – 11 март 2024, 19.00, ГХГ „Борис Георгиев“ Варна