OT ХУМОРА ДО ПРАВОТО НА ИЗБОР

Details

Category: Интервюта

АТАНАС АТАНАСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за режисьорския си прочит на „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре във Варненския драматичен театър; за хумора, който не е единственото изразно средство в комедията, а търси съществените неща под повърхността; за риска да се престъпи границата, да се наруши естетиката и забавното да се превърне в пошло; за „Клетка за пеперуди“ като право на избор и актьорската професия като възможност да се преоткриваме; за българския политически театър и необходимостта от режисьор, който да изгради един добър национален спектакъл; за нарушения баланс между глобалното и националното и начина да отстояваш независимостта си. Премиерни спектакли – 30 септември, 3 октомври 2022, 19.00, Основна сцена, ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна.

След „Любовникът от ZanziБар“ – една изящна съвременна комедия за това как светът на интернет може да „ъпгрейдва“ позахабените семейни взаимоотношения, сега във втората Ви постановка на варненска сцена „Клетка за пеперуди“ отново се занимавате с отношенията в семейството. Защо Ви вълнува тази тема? Това е лесен въпрос, но пък отговорите са различни и винаги интересни.

За да се занимавам със семейните взаимоотношения, трябва да попадна на произведение, в което темата е заложена сериозно. „Клетка за пеперуди“ е комедия, но аз не съм привърженик просто на хумора, а на онзи хумор, чрез който авторът, а след него и постановчикът се опитват да разрешат някакви проблеми. Хуморът е основна съставна част на спектакъла, но не е единственото изразно средство. Важно е след спектакъла зрителят да не забрави посланието, което се опитваме да му предадем, при това да не го забрави бързо, защото сме заляти от интернет с огромна доза хумор, къде по-добър, къде по-банален, дори просташки. Целта е някъде под повърхността на хумора да открием съществените неща 

В „Клетка за пеперуди“ става дума за две доста различни семейства – едното традиционно, а другото със сексуална ориентация към собствения си пол. Според Вас, съвременният български зрител отнася ли се с толерантност към гей обществата?

Интересен въпрос, който би могъл да бъде разглеждан от много посоки. Смятам, че по принцип българинът е толерантен, имайки предвид реакцията му спрямо двата филма, създадени по пиесата – френския „Клетка за луди“ с Уго Тоняци и Мишел Серо от 1978 г. и „Клетка за птици“ с Робин Уилямс и Джийн Хекман от 1996 г. Вторият, по-популярен филм, беше приет с възторг от българската публика. Имаше и българска постановка в Сатиричния театър със заглавие „Клетка за сестрички“ .

Read more: OT ХУМОРА ДО ПРАВОТО НА ИЗБОР

СКУЛПТУРНИЯТ ПОРТРЕТ НА ПАТРОНА КАТО ЧАСТ ОТ ОРГАНИЧНОТО ЦЯЛО НА ТЕАТЪРА

Details

Category: Интервюта

Скулпторът ЯВОР ПЕНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческите си търсения при пресъздаване на образа на големия български актьор, режисьор и патрон на Варненския театър Стоян Бъчваров

Двамата с театралната легенда Грациела Бъчварова открихте на Благовещение бюст-паметника на Стоян Бъчваров, който е твое дело. Как се чувстваш?

Развълнуван. Благодарен съм, че имах възможността да създам скулптурния портрет на патрона на Варненския театър Стоян Бъчваров. За мен това е чест и много отговорна творческа задача.

Как подходи към нея?

Най-напред направих проучване за Стоян Бъчваров, проследих биографията и целия му творчески път, издирих снимков материал. Фотографията, която досега посрещаше публиката на влизане в театъра, е от последния житейски период на Стоян Бъчваров, а не от времето, когато е основал театъра. Затова, заедно с Художествения съвет на театъра, се спряхме на негова снимка от 20-те години на миналия век като основа за моето скулптурно решение. Както е известно, Стоян Бъчваров е поканен за директор и режисьор на първата професионална театрална трупа във Варна през 1921 г., когато е бил около 50-годишен, в най-хубавата си зряла възраст.

Read more: СКУЛПТУРНИЯТ ПОРТРЕТ НА ПАТРОНА КАТО ЧАСТ ОТ ОРГАНИЧНОТО ЦЯЛО НА ТЕАТЪРА

Теодора Димова за премиерата на „Поразените“ във Варна: Толкова рядко се среща в днешно време в театъра такъв аскетизъм, наситен с драматично поднасяне на образите

Details

Category: Интервюта

Сълзи и аплодисменти за Теодора Димова и за трупата на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, която представи първата постановка по книгата, спечелила Националната литературна награда за български роман на годината "13 века България" 2020.

Бурни аплодисменти, просълзени лица, цветя и поднесени за автограф книги остави след себе си премиерата на поставения за пръв път в сценична версия роман „Поразените“ на Теодора Димова на 2 октомври в Градската художествена галерия на Варна. Два часа публиката не смееше да си поеме дъх, за да изстрада заедно с актрисите катарзиса от разголването на една от премълчаваните теми в нашето общество – белезите от погрома на българския елит по времето на Народния съд. Книгата на утвърдената писателка е носител на Националната литературна награда за български роман на годината "13 века България" 2020. Спектакълът се реализира с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ на Община Варна.

„Разтърсващ спектакъл на „Поразените” по романа на Теодора Димова съпреживяхме снощи – сподели директорът на ТМПЦ – Варна, Даниела Димова. - Последната премиера на театъра ни не остави безучастен нито един зрител. В притихналия салон и в присъствието на авторката, четирите актриси Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Петя Ангелова и Полина Недкова в продължение на два часа държаха ума и емоциите на зрителя напълно в съкровените изстрадани истории на героините. Сълзите бяха в техните и в нашите, на публиката очи. Това бе една различна премиера, благодарение и на отдадеността на постановъчния екип с режисьор Стоян Радев Ге. К. и композитор Калин Николов. Поздравления! А лично мен темата ме върна години назад, когато четяхме романите на Солженицин и се вълнувахме от скритата история. Сега нека знаем повече за недалечното минало на България, ще ни е по-пълно и ще вървим уверено напред. Това е мисията на изкуството.“

Read more: Теодора Димова за премиерата на „Поразените“ във Варна: Толкова рядко се среща в днешно време в...