„МЕСЕЦ НА СЕЛО” ОТ ТУРГЕНЕВ – ПРЕМИЕРА В КРАЯ НА МАРТ

Details

Category: Актуални новини

30, 31 март 2017, 19.00, Сцена Филиал

На 30 и 31 март Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” кани на третата си премиерна постановка за 2017 година – комедията „Месец на село” от Тургенев. За постановката режисьорът Стилиян Петров, създал великолепните спектакли „Канкун” и „Опасни връзки” на варненска сцена, отново се доверява на творци, с които неведнъж е работил - преводачката Майя Праматарова, сценографа Венелин Шурелов (ИКАР за сценографията на „Канкун”), костюмографа Елица Георгиева (ИКАР за костюмите на „Канкун”) и композитора Иван Шопов. Участват: Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Юлияна Чернева, Цветина Петрова, Стоян Радев, Валери Вълчев, Николай Божков, Николай Кенаров, Пламен Димитров, Константин Соколов.

ТУРГЕНЕВ – НАЧАЛО НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА ТРАДИЦИЯ В РУСКАТА ДРАМАТУРГИЯ

Иван Сергеевич Тургенев (1818-1883) принадлежи към най-авторитетнитe руски писатели, драматурзи и поети от втората половина на XIX век. Той продължава литературните традиции на Пушкин и Гогол, насищайки руската белетристика с по-богата емоционалност, различни герои и проблеми, нови жанрови и стилови форми. Романите му „Рудин", „Дворянско гнездо", „В навечерието" (с главен герой българина Инсаров) и „Бащи и деца" му отреждат славата на първия голям романист в руската литература.
Роден в богато дворянско семейство, Тургенев пътешества из Европа, докосвайки се още на младини до европейската култура. Запознанството с прочутата френска оперна певица от испански произход Полин Виардо предопределя целия му жизнен път. След гастрола й с италианската опера в Петербург, той напуска заедно с нея Русия и се установява в Централна Европа, където прекарва по-голямата част от живота си. Общувайки с най-известните творци на епохата, като Виктор Юго, Жорж Санд, Мопасан, Достоевски, Толстой, Дягилев и още много други, Тургенев се явява естествен посредник между руската и западноевропейската култура.
Драмите му „Закуска у предводителя", „Ерген", „Месец на село" и „Храненик", които се открояват с жив диалог и тънък психологически рисунък, поставят началото на една интелектуална традиция в руската драматургия, която по-късно ще бъде продължена от Чехов.

"РАКИТИН - ТОВА СЪМ АЗ"

Театроведите говорят за най-известната пиеса на Тургенев „Месец на село” като за "един Тургенев, който включва Достоевски и предчувства Чехов".

Пиесата пресъздава живота на руското дворянство чрез образите на разкъсваната от разнородни чувства Наталия Петровна, влюбения в нея Ракитин, съпруга Ислаев и майката Ана Ислаева, студента Беляев, възпитаницата Верочка, съседа Болшинцов, доктор Шпигелски, компаньонката Лизавета, немеца гувернант Шааф, слугинчето Катя. Чувствата и съдбите на всички изненадващо се преплитат, влеченията и обясненията някак се разминават...

Самият Тургенев казва: „Ракитин – това съм аз”.

  Прочете повече: „МЕСЕЦ НА СЕЛО” – ПЪРВАТА РУСКА КЛАСИЧЕСКА ПИЕСА С ГЛАВЕН ЖЕНСКИ ОБРАЗ

 „Mесец на село” - диктат на страстта

Картини от „Mесец на село”

МЕГАПРОДУКЦИЯТА И ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ “ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР”

Details

Category: Актуални новини

Варна, 28 февруари 2017, 19.00

София, 6 март 2017, НТ „Иван Вазов”, 19.00

„Влюбеният Шекспир” със звезден постановъчен екип. На сцената е цялата трупа на Варненския драматичен театър, без да забравяме кучето Джон Джей Рамбо

Мегапродукцията и премиера за България „Влюбеният Шекспир”, в която участва почти цялата трупа на Варненския драматичен театър, ще гостува на сцената на НТ „Иван Вазов” на 6 март от 19.00 часа. БГ Рaдио е медиен партньор на събитието, което се осъществява с подкрепата на “Golden Rose”. Постановката излиза за пръв път от Варна след премиерните спектакли и представлението на 28 февруари.

Постановката на проф. Пламен Марков, един от най-ярките представители на авторския режисьорски театър у нас, е по драматизацията на Ли Хол върху сценария на Марк Норман и Том Стопард за прочутия филм със 7 награди ОСКАР.

Автор на зрелищната визия на „Влюбеният Шекспир” е Мира Каланова, един от 100-те световни дизайнери с най-хубави сценични костюми в Шекспирови постановки. Признанието тя получи  за участието си в изложбата World Stage Design в Лондон с костюмите на „Ричард III”, донесъл на Варненския драматичен театър 3 награди ИКАР 2012.  С ИКАР за „Ричард III” бе отличен и Калин Николов, едно от големите имена в съвременното театрално и филмово изкуство, сега автор и на музиката за „Влюбеният Шекспир”.

Адриан Филипов (Уил/Шекспир) и Цветина Петрова (Виола/Кент/Ромео/Жулиета) изпълняват няколко от централните роли в тази романтична комедия за недоразуменията около създаването на пиесата „Ромео и Жулиета” и забраната жени да играят в театъра.

В ролята на театралния продуцент Филип Хенслоу влиза с много личен стил Стоян Радев, удостоен, да припомним, с ИКАР за главна мъжка роля за своя ненадминат „Ричард III”. Веселина Михалкова се превъплъщава с кралско достойнство в образа на Кралица Елизабет, която обича театъра, но най-вече когато в него има куче J.

И тъй като кралската дума е закон, във „Влюбеният Шекспир” играе Джон Джей Рамбо от породата „джакръсел териер”. Той се справя много добре с ролята си, което несъмнено дължи на своята стопанка, актрисата Милена Кънева (Дойката). Ясно е, че когато става дума за Шекспир – влюбен или не, професионализмът е задължителен!   

Режисьорът Пламен Марков

„Влюбеният Шекспир”, макар и със сюжет от времето на Шекспир и Елизабет, е една съвременна пиеса със съвременни конвенции. Историята не е толкова биографична за Шекспир и неговото време, колкото иронична спрямо постоянните въпроси кой е Шекспир, дали той е автор на пиесите си, дали не е някой друг, от какво се е вдъхновявал и т.н.

Високата категория на филмовия сценарий и адаптацията предполагат полифоничен театрален прочит с много жанрови промени, любопитни сюжетни линии и интелигентно чувство за хумор. Вярвам, че трупата, която събирахме с години, вдъхва необходимия дух на „Влюбеният Шекспир” за едно свое неповторимо представление, органично и оригинално.

Сценографът Мира Каланова

Енигмата около Шекспир, както и многото версии за това кой е той, дават възможност да гледаме на темите в пиесите му под различен ъгъл. Епохата изисква голям ресурс от много пищни, тежки костюми, каквито харесвам да правя. Обичам да виждам, че те вдъхновяват актьорите. Костюмите са изработени с много прецизен детайл и това е част от желанието ми на сцената всичко да изглежда автентично, така че публиката - дори да вижда черната кутия и условността на преместването в пространството и средата, да има усещане, че е там, в Лондон през 1589 г.

Композиторът Калин Николов

Намерих музиката през Шекспир - един енергичен млад мъж, свободен да играе различни роли и да пише това, което пожелае. Свободен да се влюби. Обичам музиката да помага на действието, а не да се превръща в основен персонаж. Любовната тема композирах, след като гледах репетиция на любовната сцена. Опитах се да се поставя на мястото на Шекспир и да изпитам това, което той изпитва към Виола. Постарах се да постигна едно по-рафинираното дворцово звучене, смесено с уличния дух и мелодии на ренесансова Англия.

Адриан Филипов – Уил/Шекспир

„Влюбеният Шекспир” е светът на всеки от нас. Всички минават през подобни периоди от живота си – влюбване, раздели, разочарование... Представям си зрителите на „Влюбеният Шекспир” от различни възрасти. Хората на години вече са преживели това, за което разказва представлението, а на младите то тепърва им предстои. Надявам се всички да бъдат очаровани.

Цветина Петрова – Виола/Кент/Ромео/Жулиета

Страхотно е, когато можеш да влезеш в различни роли в един спектакъл. Предизвикателството е още по-голямо. И винаги е добре да си влюбен. Маркес има една великолепна фраза: „Хората мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!"

Прочетете още:

Пламен Марков: Може ли да се променя Шекспир?

ВИНАГИ Е ДОБРЕ ДА СИ ВЛЮБЕН

„ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР” – СВЕТЪТ НА ВСЕКИ ОТ НАС

„ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР” – ПЪРВАТА ПРЕМИЕРА НА ВАРНЕНСКИЯ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР ЗА 2017 ГОДИНА

Цялата варненска трупа във „Влюбеният Шекспир“

Винаги се надбягвам със себе си

Рефлексии. „Влюбеният Шекспир” в София, 6 март 2017 г.

КАЛИН НИКОЛОВ - СВОБОДЕН ДА СЕ ВЛЮБИ

Видео „Влюбеният Шекспир”: вижте тук

Винаги се надбягвам със себе си

Details

Category: Актуални новини

Публикация във в. "Литературен вестник", 15-21 март 2017 г., стр. 8

Художникът МИРА КАЛАНОВА за визуалните предизвикателства в изграждането на концентриран образ, модерността на Шекспир и влиянието на киното върху природата на театралното

Интервю на Виолета Тончева

На снимката Мира Каланова в костюма на Джейн Шор от "Ричард III"

 „Влюбеният Шекспир” се стреми да стане подчертано хомогенен спектакъл, в който режисурата, визията и музиката се допълват по впечатляващ начин. Всъщност това не е изненадващо, доколкото партньорството в театъра между режисьора Пламен Марков, сценографа Мира Каланова и композитора Калин Николов отдавна е знак за висок артистизъм. Как работи синхронът вътре в това постановъчно трио и как се получи той при „Влюбеният Шекспир”?  

Работейки дълги години вече с режисьора Пламен Марков, сме си създали модел, в който всеки от нас се ползва с голямо доверие от страна на другия и когато уточним жанра и стилистиката на спектакъла, изразните средства и характера на пространството, всеки работи в своята територия с грижа за целостта на спектакъла. За това помага много предварителната подготовка и задълбочените проучвания, които заедно правим и към които се отнасяме с много внимание.

Във „Влюбеният Шекспир“ Пламен ми се довери повече от всякога. Пространството изискваше много динамични промени и над 15 различни места на действие: от зала за балове в двореца на Kралица Елизабет I, през театрална сцена и лодка във водите на река Темза. И всичко това да се случва на сцена, която освен въртящ се кръг не разполага с друга механизация. Според мен пространството трябваше да създава оптични илюзии за дълбочина или ширина, както е в киното. Пламен ме остави да го създам без въпроси и след това, разбирайки същността и образа му го изпълни с живота на историята и героите в нея.
Това е въпрос на доверие. Той знае, че не бих създала на сцената нищо, което да е в противовес с идеите и вижданията, които той има за спектакъла. С Калин също работим така. Той гледа много репетиции, разговаряме за идеите си, за цветовете и смисъла на образите, за светлината. Той също прави това, което е важно за спектакъла като музика и звук, а не това, което е важно за него. Ние работим тихо.

Как заниманията с феномена Шекспир моделираха мисленето ти за театралното му пресъздаване в годините? Имам предвид „Юлий Цезар”, „Както ви се харесва” в НАТФИЗ, „Макбет” от Шекспир и „Магбед” от Йонеско в НТ „Иван Вазов”, за които си отличена с АСКЕЕР, „Напразни усилия в лятна нощ” по Шекспир в МГТ „Зад канала”, разбира се „Ричард III” – върховия спектакъл на Варненския театър с най-много номинации и награди ИКАР от последните години, ето сега и „Влюбеният Шекспир”, адаптация по едноименния филм, обиколил света. Създадените от теб шекспирови светове, твоята Шекспериада - колко вълнуваща е тя за теб?

Личността на Шекспир определено влияе върху работата ми. Енигмата около него, както и многото версии за това кой е той, дават възможност да гледаме на темите в пиесите му под различен ъгъл. За мен е важно кой и в какъв контекст е писал пиесата. Всяка версия дава нови възможности за прочит. Освен това, по времето на Шекспир, на сцените на английските публични театри няма декори, а костюмите на актьорите са купувани по тържищата, т.е. не са в епохата, описана от автора.

А днес обичайно интерпретираме пиесите му с пищни декори и костюми и публиката очаква зрелищни спектакли. Шекспир кани публиката да си представя средата, да използва въображението си. Затова си служи с богат описателен език. Той превръща публиката в съавтор, очаквайки от нея да съпреживява случващото се на сцената чрез представи и асоциации, чрез образи, които не са видими и веществени.
Изкуството в Европа стига до тези идеи в края на XIX век, развива ги в началото на XX век и то благодарение на психолoгията и науки като физиката и оптиката. Авангардът променя публиката, предлагайки й да мисли абстрактно, в театъра Шекспир го прави 400 години по-рано. Това са неща, които във времето ме карат да осмислям по нов за мен начин работата си по пиеси на Шекспир, независимо каква е задачата, жанра или стила на представлението, което създаваме.

Сценографията във „Влюбеният Шекспир” въвежда асоциативно в атмосферата на онзи прочут дървен театър „Глобус” чрез един обемен модул, който позволява действието да се развива на две нива, а чрез завъртането на кръга се разкриват още няколко пространства.
Незабравим остава и твоят мост в „Ричард III”, който също създава динамични пространства – веднъж във височина; втори път, когато при завъртане се появява стълбата с Ричард, седнал на първите й стъпала и Лорд Бъкингам, изправен на върха й, водещи един от най-важните диалози в пиесата; трети път, когато актьорите задвижват моста хоризонтално, откривайки нова гледна точка и т.н. Различни визии, провокирани само от един мултифункционален модул – това ли решение обобщава подхода ти към сценографията на този етап?

Вероятно. Когато има толкова много места на действие и няма сценична механизация освен кръг, декорът трябва сам да се движи. Ако разполагах с коли, подиуми и пропадала, сигурно щях да подходя различно.
Това са големи, мащабни спектакли с над 20 актьори на сцената. Костюмите са част от образа и обичайно балансирам средствата. Епохата изисква голям ресурс от много пищни, тежки костюми, на които аз държа и харесвам да правя. Те са важни и за актьорите, а аз обичам да виждам, че те са вдъхновени от костюмите. Това довежда до лаконична среда, в която търся концентриран образ. Често бюджетът на спектакъла трудно понася повече декори затова никога не проектирам нещо, което бихме могли да реализираме с компромиси.

Публиката не трябва да вижда компромисни изпълнения.

Когато работиш над дадена постановка, разсъжденията върху сценографията паралелно ли вървят с тези за костюма или може би едното предхожа и поражда другото? Как работи творческото въображение на Мира Каланова?

Нямам модел. В голяма степен паралелно, защото за режисьора сценографското решение е важно, от него зависят движенията на актьорите и пространственият еквивалент на отношенията им. В „Ричард III“ първо измислих костюмите. Те ми се струваха много вълнуващи и интерпретацията не толкова на епохата - те са съчетание на няколко епохи, а на образите в тях, не ми даваха мира.
За „Влюбеният Шекспир“ работих много по декорите и те първи бяха готови. Костюмите ми отнеха много време на концептуално ниво, имах много колебания. Като се замисля, вероятно първо работя върху тази част, която ми се струва по-голямо предизвикателство и интелектуално, и технически. А що се отнася до въображението, в работата на театралния художник, то е съчетание на  информация, анализи, технически подробности, интуиция и какво ли още не. Не е разговор с Господ от първо лице.

Read more: Винаги се надбягвам със себе си