ОБРЪЩЕНИЕ ЗА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ТЕАТЪРА 2019

Details

Category: Актуални новини

Световният ден на театъра27 март се отбелязва от 1962 г. с решение на Деветия конгрес на Международния театрален институт към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) през 1961 г. Всяка година на Международния ден на театъра световноизвестна личност поднася на всички почитатели на изкуството размислите си за театъра. Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто. През 2019 г. към света на театъра се обръща кубинският визуален артист, актьор, писател и активист

КАРЛОС СЕЛДРАН

Още преди да се пробудя за театъра, моите учители вече бяха там. Бяха съградили свой дом и поетика върху останките на собствения си живот. Голяма част от тях са непознати или почти никой не ги помни – работеха притаени в смирението на своите репетиционни зали и в пълните с публика салони. И бавно, след години на работа и изключителен успех, отстъпваха и изчезваха. Щом разбрах, че и моята работа и съдба ще следват техните стъпки, разбрах и че съм наследил от тях сърцераздирателната и неповторима традиция да се живее в настоящето, без да се очаква друго освен постигането на прозирността на неповторимия миг. Миг на срещата с другия в мрачината на театъра и под крилото на истинността на жеста и оскъдността на словото.

В моята страна на театъра се намират тези мигове на срещи със зрителите, които вечер след вечер пристигат в салона от всякакви краища на моя град, за да ни съпроводят и съпреживеят с нас часове, минути. Посредством тези мигове съграждам живота си, преставам да бъда себе си, да страдам за себе си и се прераждам, и разбирам смисъла на това да правиш театър – да изживяваш мигове на чиста и ефимерна истина, когато знаем, че това, което казваме и правим в светлината на прожекторите, е истината, която отразява най-дълбинното и най-личното у нас. Моята страна на театъра, моята и на моите актьори, е изтъкана от миговете, в които захвърляме маските, реториката и страха да бъдем себе си и си подаваме ръка в мрачината.

Театралната традиция е водоравна. Никой не може да твърди, че театърът се намира на конкретно място по света, в някой конкретен град или привилегировано здание. Театърът, такъв, какъвто го наследих, се простира отвъд невидимата география, която сплавя живота на всеки, който се занимава с него, за да може театралното майсторство да достигне един единствен обединяващ жест. Всички учители в театъра умират, надарени с миговете на неповторима светлина и красота. И се изгубват по един и същ начин, без да има какво да ги закриля и славослови. Учителите в театъра знаят това и никакво признание не може да има стойност след подобно познание, в което се и корени нашата работа – да създаваш мигове на истина, на многозначност, на мощ и свобода в несигурността. След тях остават данни и записи за тяхната работа, видеофилми и фотографии – бледо отражение на труда им. Ала в тези записи винаги ще липсва безмълвният отговор на публиката, която светкавично разбира, че каквото се случва на сцената, не може да бъде нито преведено, нито да бъде открито извън театъра, че споделената там истина е преживяване за цял живот, само в няколко секунди – по-прозирни от самия живот.

Щом разбрах, че театърът е страна – огромна територия, разпростряна по целия свят, в мен се зароди решение като проявление на свободата – не е нужно да се отдалечаваш или да се местиш от мястото си, да бягаш или да се движиш. Там, където съществуваш, е и публиката. Необходимите ти колеги са до теб. А там, извън дома, е непроницаемата, непрогледна и ежедневна действителност. И затова работим в тази очевидна неподвижност, за да поемем към най-значимото пътешествие, за да повтаряме Одисея, пътуването на Аргонавтите. Всички ние сме неподвижни пътешественици, които непрестанно ускоряваме плътността и твърдостта на съществуващия свят. Пътуваш към моменталното, към мига, към неповторимата среща пред колегите си. Към тях, към сърцето им, към субективността им. Пътуваш вътре в тях, в емоциите им, в спомените им, които разбуждаш и задействаш. Това пътешествие е шеметно, неизмеримо и ехтящо. Но и неосъзнато в своята пълнота. Пътешествие през въображението на твоя народ, покълнало семе в най-отдалечения край – на гражданското, моралното и човешко съзнание на твоите зрители. Затова аз не се движа, оставам у дома, при близките, в очевидна неподвижност, работя ден и нощ, защото притежавам тайната на скоростта.

Превод от испански език: Сава Драгунчев

МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА - ВАРНА 2019

Details

Category: Актуални новини

Варненският драматичен театър "Стоян Бъчваров" традиционно ще предложи специална програма за Международния ден на театъра 27 март.

 Мода от театралните ателиета

- Участниците в събитията на Основна сцена ще имат възможността да разгледат сценични костюми, изработени от майсторите в шивашките ателиета на Варненския театър.

16.00 - 17.00, Сцена Ротонда - Премиера на две книги с пиеси от Магда Борисова. Модератор Виолета Тончева

Във фокуса на вниманието ще бъдат книгите на Магда Борисова "Пиеси за деца", изд. Bosilkoff Publishers, 2017 и "Избрани пиеси", изд. "Gaiana", 2018.

Магда Борисова спечели националния конкурс на Варненския театър за детска драматургия (2011) с пиесата "Сън" и оттогава досега тук са поставени 3 нейни пиеси. Режисьорът Стоян Радев Ге. К. направи за Детската Коледа "Голямото коледно приключение" (2014), "Голямото коледно приключение 2" (2015) и "Сън" (2017). "Сън" даде старт на изключително успешния проект Семеен театър в събота, който в свободния от училищни занимания ден събира от 16.00 на Сцена Филиал деца и родители за поредното театрално приключение.

"Сън" постави началото и на стремителната кариера на Магда Борисова като драматург. Тя получи редица номинации и награди за своите пиеси за деца и възрастни, нейни пиеси се играят във Варна, в Русе и на други театрални сцени в България.

17.00 - 19.00, фоайе първи балкон - Програма Ретроспекция. "Калигула" от Албер Камю, реж. Явор Гърдев (2008).

Видеото ще ни върне към емблематичната постановка на Явор Гърдев "Калигула" от Албер Камю (2008), която имаше дълъг сценичен живот, бе показана на престижни театрални сцени в Русия, Франция, Белгия и разбира се България. В "Калигула" изгря звездата на Димо Алексиев, който за ролята на Калигула бе отличен с АСКЕЕР.

Забележителната сценография на Никола Тороманов и въздействащата музика на Калин Николов, заедно с актьорските превъплъщения на Михаил Мутафов, Стоян Радев, Симеон Лютаков, Никола Мутафов, Владислав Виолинов, Даниела Викторова, Пламен Димитров, Гергана Христова, Росица Дичева, Гергана Арнаудова, превърнаха "Калигула" в един от върховите спектакли на Варненския драматичен театър през последните 20 години.

19.00 - 21.00, Основна сцена

- Слово за Световния ден на театъра, което в този ден се чете навсякъде по света;

- Церемония по връчване на наградите на Варненския драматичен театър "Златна маска" 2019

В същото време в НТ "Иван Вазов" в София емблемата на Варненския драматичен театър Михаил Мутафов ще бъде удостоен с Наградата за чест и достойнство на Съюза на артистите в България. В надпреварата за наградите ИКАР на САБ участва и Варненският драматичен театър с номинацията за майсторско техническо осъществяване на "Драконът" от Евгений Шварц, постановка Явор Гърдев.

- "Комичната илюзия"

Театрална комедия по Пиер Корней. Постановка Васил Дуев. Сценография и костюми Даниела Николчова. Музика Стефан Здравески. В ролите: Ненчо Костов – Клендор, Цветина Петрова - Изабел, Ивайло Иванов – Адраст, Сабина Коен – Лиз, Стоян Радев - Жеронт, Гергана Арнаудова - Алкандра, Пламен Димитров - Придаман, Константин Соколов - Матамор, Николай Кенаров - Тъмничар, Ераст и страж.

Светът и театърът като една „илюзия комична”, нещо измислено и изработено, при вглеждане може би несъстоятелно, обаче виртуозно и забележително... Един едновременно артистичен, патетичен, положително ироничен и честен поглед върху сътворяването и съществуването.

ДА ПОСТРОИШ „ДРАКОНЪТ“

Details

Category: Актуални новини

Постановката на Варненския драматичен театър „Драконът“ от Евгений Шварц, режисьор Явор Гърдев, сценография и костюми Свила Величкова, е отличена с номинация ИКАР 2019 на САБ за майсторско техническо осъществяване. Какво точно стои зад това дълго определение – майсторско техническо осъществяване, разказват инж. СТОЯН СТОЯНОВ, технически директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и НИКОЛА КОЛЕВ, завършил Техникума по вътрешна архитектура и дървообработване във Варна, дългогодишен театър майстор на Варненския драматичен театър, сега главен театър майстор на ТМПЦ Варна.

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Фотография СТЕФАН ЩЕРЕВ

В. Тончева: Изненада ли ви номинацията?

Н. Колев: Мен не. Нашият театър, ако се върнем в годините назад, има и други номинации и награди ИКАР за техническа реализация, сред тях за „Калигула“, режисьор Явор Гърдев, художник Никола Тороманов (2009), „Фауст“, реж. Лилия Абаджиева, художник Васил Абаджиев (2010), „Ричард III”, режисьор Пламен Марков, художник Мира Каланова (2012).

Това време свързваме с тогавашния ни технически директор инж. Коста Костадинов и с моя предшественик, главния театър майстор Спас Спасов. Спомням си, когато преди 20-ина години дойдоха при нас Явор Гърдев и Никола Тороманов. Този силен тандем направи на варненска сцена много интересни и технически много сложни спектакли като „Бастард“, „Марат/Сад“, „Крум“, „Калигула“, „Пухеният“, така че гледам на сегашната номинация за наградата ИКАР на „Драконът“, отново с режисьор Явор Гърдев, в тандем този път с художничката Свила Величкова, като продължение на една традиция.

В. Тончева: Добрият театър предполага еднакво високи критерии към всички компоненти на представлението, но ако говориш за специалното внимание към пространството, то ни връща още по-назад и към Стоян Камбарев. Неговите варненски постановки от началото на 90-те години на миналия век „Майката. Васа Железнова 1910“ от Горки с художник Никола Тороманов и „Черна дупка“ с художник Тодор Игнатов, придадоха нов смисъл на театралното пространство и значително повишиха техническите изисквания към него.

Н. Колев: Да, така е. Много сериозен беше строежът на „Майката. Васа Железнова 1910“. Работехме с всички чиги, първо действие правехме в левия джоб на сцената, за второ действие отваряхме цялата сцена, за трето действие отваряхме и десния джоб, а на финала разкривахме пролука към реалното пространството извън театъра, откъдето се виждаше върха на една истинска липа. Това имаше своя смисъл, който без нашите усилия не би могъл да стигне до публиката.

В. Тончева: Как режисьорът и сценографът мотивират техническия екип да реализира техните идеи?

Н. Колев: Важно е отношението към нас и нашата работа, но е важно също така да ни хареса сценографията. Явор Гърдев е перфекционист и затова обича да работи с екипи, които добре познава. Нима може да не направиш всичко за един режисьор като Явор Гърдев, който 10 дни преди репетицията ти дава точно разписание на коя реплика кой механизъм да задвижиш. Това улеснява техническите служби .

Сценографията на Свила Величкова за „Драконът“ претърпя няколко варианта, но това, което се получи накрая, ни хареса. Строежът на „Драконът“ е много сложен и отнема средно около 11 часа.

С. Стоянов: И тъкмо защото строежът на „Драконът“ изисква толкова много време, към сценичната група от 11 души на ДТ „Стоян Бъчваров“ добавихме хора от сценичната група на Държавна опера Варна. Така, с обединени усилия, успяваме да извършим цялата работа около техническото обезпечаване на постановката. Това е рискова сценография, доколкото на сцената се използват фоерверки. За целта аз трябваше да проуча и да се съобразя с онази алинея от закона за оръжията, която позволява използването на фоерверки, или както още се наричат „сценични фонтани“, в затворени помещения. Консултирах се и с противопожарните служби, за да не допуснем никакви пропуски.

Read more: ДА ПОСТРОИШ „ДРАКОНЪТ“