ЗА ЛЮБОВТА ВЪЗРАСТ НЯМА

Details

Category: Актуални новини

ТЕАТРАЛНА ПРОМОЦИЯ ЗА 7 И 8 МАРТ

"РЕТРО"- 7.03.2018, 19.00 Сцена Филиал

"БРАК ПО ПРИНУДА“- 8.03.2018, 19.00, Сцена Филиал

В "Ретро" от Ал. Галин героят на почтена възраст, неочаквано за всички, става обект на интерес, при това не на една, а на няколко дами. В ролята харизматичният Михаил Мутафов.

В "Брак по принуда“  от Молиер старостта и младостта съжителстват трудно, а любовта се случва... извън брака.

Дали в 21-ви или в 17-ти век, за любовта възраст няма, е внушението на двете комедийни представления на режисьора Пламен Марков, с които Варненският драматичен театър ви кани да отбележите Деня на жената, при това на промоционалната цена от 6 лв за спектакъл.

РЕТРО - 7 март, 19.00, Сцена Филиал

от Александър Галин
Превод и постановка Пламен Марков
Сценография и костюми Мира Каланова
Музика Калин Николов

Действащи лица и изпълнители:

Чмутин - Михаил Мутафов
Людмила - Милена Кънева
Леонид - Валентин Митев
Роза - Юлияна Чернева
Нина - Теодора Михайлова
Диана - Нели Вълканова
Василия - Полина Недкова
Тоня - Денка Радева

БРАК ПО ПРИНУДА - 8 март, 19.00, Сцена Филиал

По фарсове на Молиер
Режисьор Пламен Марков
Сценограф Даниела Николчова
Музика Петя Диманова

Действащи лица и изпълнители:

Марфуриус - Адриан Филипов
Сганарел - Николай Божков
Панкрас, Валер - Николай Кенаров
Жеронима, Дорина - Веселина Михалкова
Сели – Милена Кънева
Доримена, Алис – Цветина Петрова
Лагранж , Ликост - Валери Вълчев
Алсид, Лели - Стефан Додуров
Циганка, Сганарелица – Гергана Арнаудова
Бащата на Сели - Пламен Димитров /Пламен Георгиев
Шеф на трупата - Стоян Радев

Билетни каси, пл. "Независимост" 1, Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал - тел. 052 612 998; Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл

Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; www.dramavarna.com

Реплики за гастрола 2018 на Варненския театър в София

Details

Category: Актуални новини

ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ, Радио Алма матер

С последното си турне по софийските сцени {12-16 февруари 2018} Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ затвърди убеждението ми, че и през изминалата творческа година трупата на черноморската ни столица не е отстъпила от реномето си на театрален център, в който се раждат едни от най-интересните, провокативни и интерактивни спектакли в България.

Прави впечатление изключително широкия жанров диапазон на представленията и това, че както винаги, приоритет се дава на сериозната драматургия без да се прави компромис с естетическите и художествени вкусове, в чийто най-висок регистър са търсенията на варненци.

Изборът на заглавията обхваща три знакови епохи от театралната класика – класицизмът, в лицето на Пиер Корней, руският „златен век“, чрез Иван Сергеевич Тургенев и модерността чрез Луиджи Пирандело. Към тях се прибавят и две от най-интересните имена в съвременната българска драматургия – Магда Борисова и Здрава Каменова.

Едни от знаковите режисьори за две различни театрални поколения – Лилия Абаджиева и Стилиян Петров доказаха за пореден път, че работят сериозно и най-важното, продуктивно с актьорите от варненската трупа. След „Фауст“, Абаджиева прекарва през оригиналния си стил и предпочитания от нея театър и пиесата на Пирандело „Хенри IV“, а след „Канкун“ и „Опасни връзки“, Стилиян Петров не изневерява на разпознаваемия за него почерк и в драматизацията по „Месец на село“. Като цяло, обаче, и двамата не успяват да надскочат постиженията си от дебютните си спектакли на варненска сцена.

За мен откритията на миналия сезон са „Комичната илюзия“ на Васил Дуев и „Сън“ на Стоян Радев. Имах възможността да гледам спектакъла на Васил Дуев през лятото на 2017-а на импровизираната сцена на Римските терми и още тогава ми направи силно впечатление оригиналният му прочит – ефекта „театър в театъра“, респектиращият начин, по който актьорите се справят с класицистичния стих и майсторското обиграване на няколко зали от едно такова нетрадиционно за театър пространство. По-късно, вече на театрална сцена, спектакълът ме впечатли и с находчивата сценография на Даниела Николчова.

За първи път гледам спектакъл по текст на Магда Борисова, която си остава откритие на Варненския театър. „Сън“ е едно от най-красивите детски представления, реализирани на българска сцена през последните няколко години, а Магда Борисова заслужава да бъде лауреат на всеки от конкурсите за детска драматургия, доколкото ги има у нас. Истински съм впечатлен от въображението на варненските актьори и на техния ръководител Стоян Радев.

Самият той, както и Веселина Михалкова, Пламен Димитров и Даниела Викторова доказаха, че продължават заслужено да бъдат водещите имена във варненската трупа. Но не по-малко важно е нещо друго - в лицето на Цветина Петрова, Гергана Арнаудова, Ненчо Костов и Валери Вълчев театърът във Варна разполага с едни от най-талантливите млади актьори в България. Именно в тях е надеждата ми за едно достойно бъдеще на това прекрасно изкуство.

Реплики за гастрола 2018 на Варненския театър в София

Details

Category: Актуални новини

ЗЕЛМА АЛМАЛЕХ, СТЕФАН ДЖАМБАЗОВ, www.въпреки.com

Нашето искрено мнение с огромно уважение към авторите на спектакъла “Хенри IV” и към всичко, което прави Варненският театър.

Ние сме от поколението, което макар и на много млади години имаше шанса да гледа "Хенрих IV" на Пирандело, в изпълнение на изключителния Апостол Карамитев, постановка на Енчо Халачев на Камерната сцена на Народния театър. Всеки, който е гледал актьор от ранга на Апостол Карамитев, разбира за какво става дума. Това е един специален критерий, вълнение, възхита за актьорска игра и превъплащение. Оттук нататък това е нашият еталон, както и за други роли на този невероятен актьор и личност. В този смисъл, чисто актьорски, не само в изпълнението на Стоян Радев у нас остана известно неудовлетворение. В скоба - дори по отношение на дикцията на актьорите имаше проблем. Освен това самият спектакъл носеше известна декоративност, извън контекста на знаменития драматургически текст и за тези, които не го познават, това е било проблем.

Чисто визуално, решението беше много добро, но това както винаги е блестящата работа на Васил Абаджиев като сценограф и усещането му, заедно с Лилия Абаджиева, да осмислят картината на сцената. Известното разводняване на "немите" сцени, решени в особен танц в някаква степен измества концентрираността на силния текст, който едва към финала придобива своята пълнота и сгъстеност. Това е прочитът на Лилия Абаджиева, която ние много ценим и обичаме, но според нас, тя се е увлякла малко повече в изображението, отколкото в същностния смисъл на този изключителен драматургичен текст.