Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Преди церемонията по връчване на наградите "Златна маска", в Ротондата на Основна сцена PR мениджърът на театъра Виолета Тончева откри изложбата "Т - Емпатия" на Веселин Василев с портрети на лицата и ветераните на Варненския драматичен театър в неговия 95-ти юбилеен творчески сезон.

В Световния ден на театъра 27 март 2016 г. Драматичен театър „Стоян Бъчваров” Варна обяви носителите на традиционните си награди „Златна маска” за своя юбилеен 95-ти сезон. Преди премиерния спектакъл на „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников, реж. Стоян Радев Ге. К., Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и актьорът Пламен Димитров връчиха отличията, придружени с грамоти, на шестима ветерани на Варненския театър. /снимки - Витя Коритко/

 

 

Със „Златна маска” бяха удостоени: дългогодишният режисьор и главен художествен ръководител Станчо Станчев, автор на емблематични постановки като „Полет над кукувиче гнездо” от Дейл Васерман, „Прокурорът” от Георги Джагаров, „Януари” от Йордан Радичков, „Последната лента на Крап” от Самюел Бекет и много други; сценографът Тодор Игнатов, свързал целия си 40-годишен творчески път с Варненския театър; директорът и режисьорът на театъра в първите години на прехода Костадин Бандутов, чиято постановка „Между два стола” на Рей Куни има най-дълъг сценичен живот в най-новата история на театъра; техническият директор инж. Коста Костадинов, реализирал най-мащабните и сложни постановки на Варненския театър като „Бастард” по Шекспир, „Крум” от Ханох Левин, „Пухеният” от Мартин Макдона и „Калигула” от Албер Камю, „Фауст” от Гьоте и др.

За дългогодишно ярко творческо присъствие на варненската тетрална сцена бяха отличени и актьорите Борис Луканов и Георги Велчовски.

  

/снимки Живко Ганчев/

 

 

 

 

На хората на театъра и на почитателите на театъра ЧЕСТИТ СВЕТОВЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА !

Ден, който ни напомня, че изкуството е най-добрият начин да преоткрием себе си и света около нас! Да внесем смисъл в живота ни заедно!

Във Варненския драматичен театър днес:

18.00 - изложба "Т - емпатия" на фотографа Веселин Василев - Ротонда, Основна сцена. Среща между хората на театъра от различни поколения с публиката

Преди това млади театрали ще посрещат гостите с музика на живо и ще поднасят "театрални медали" - стикери с надпис "95 години Варненски драматичен театър"

19.00 - Послание за Световния ден на театъра от руския режисьор Анатолий Романов - Основна сцена

Церемония по връчване на наградите "Златна маска" на ДТ "Стоян Бъчваров". Наградите през тази година са 6 и с тях се удостояват заслужили творци - ветерани

19.15 - Премиера на "Криворазбраната цивилизация" от Добри Войников - постановка на Стоян Радев Ге. К. с много ретро очарование и документални препратки към 95-годишната история на Варненския драматичен театър

Изложбата живопис и сценография "40 от 95" на нашия художник Тодор Игнатов, която бе открита на 12 март, рождения ден на театъра, все още може да се види в партерното фоайе на Основна сцена.

В галерия "Папийон", недалеч от Драматичния театър и близо до Кукления театър, също днес в 17 часа изкуствоведката Пламена Димитрова - Рачева ще открие още една изложба на Тодор Игнатов, в която са експонирани негови сценографски макети и костюми.

 

 

Тодор Игнатов - Изложба сценография и костюми - Галерия

 

27 март, 17.00

Художникът на Варненския драматичен театър Тодор Игнатов, посветил му 40 творчески години, създал сценографските решения за 168 театрални постановки, открива втора изложба през театралния месец март.

Първата изложба живопис и сценография „40 от 95” бе открита в юбилейния 95-ти рожден ден на театъра на Основна сцена. Анализ на живописното творчество на художника направи изкуствоведката Пламена Димитрова Рачева, директор на ГХГ - Варна.

В Световния ден на театъра 27 март 2016 г. Тодор Игнатов отново кани своите почитатели на изложба сценография и костюм, този път в Галерия „Папийон” от 17.00 ч.

За великолепните си сценографски визии Тодор Игнатов е получил много отличия, сред които 5 награди от Националните прегледи на българската драма и театър, 3 награди Варна, наградата на Световния биографичен център в Кеймбридж за „Забележителен принос в областта на театъра и пластичните изкуства”, включен е и в сборника “2000 Outstanding artist and designers of the 20th century” („2000 изключителни художници и дизайнери на XX век”).

Освен доказан сценограф, костюмограф и художник, Тодор Игнатов е и майстор на макети. Посетителите на изложбата в галерия „Папийон” сами ще се уверят колко презицен е той както при подбора на материалите, така и при изработката на най-фините детайли, пресъздаващи сценографията в мащаб.

 

Експозицията съдържа сценографски макети за постановките на ДТ „Стоян Бъчваров” „12-те стола” от Илф и Петров, „Бизнес с бизон” от Дейвид Мамет, „Януари” от Йордан Радичков, „Честна мускетарска” от Валери Петров, „Страсти под брястовете” от Юджийн О` Нийл, „Пътят към Мека” от Атол Фугард и други, както и костюми от постановките „Лорензачо” от Алфред дьо Мюсе и „Малки комедии” от Чехов. 

 

 Прочетете повече: 40 от 95 или сценографът, без когото Варненският театър нe може

 

 

1855 - Театърът идва във Варна с Кримската война

Театърът идва във Варна с Кримската война, когато лагеруващите тук френски войници изнасят пред варненската публика шаржове и водевили. На 11 юни 1855 г. войниците представят пиесата “Воденицата” - първото документирано любителско театрално представление в нашия град. В началото на 1890 г. гостува професионалната италианската оперна трупа “Масини - първото голямо театрално събитие за града. По-непретенциозните граждани се забавляват скомедийните представления на арменския театър на Ибиш ага (истинското му име е Анастас Вая), сред които най-популярни са “Леблебеджи Хорхор ага” и трагедията “Отело”, разработена като клоунада.

1879 – “Стоян войвода”, първият театрален опит на варненци

На 10 февруари 1879 г. ентусиазирани любители представят драмата на Христо Даскалов “Стоян войвода” – първият театрален опит на варненци. Сформират се трупи от учители, офицери, читалищни дейци, които имат краткотраен живот с репертоар: “Иванко”, “Невенка и Светослав”, “Дъщерята на равина”, “По неволя доктор”, “Ревизор”.

Представленията се играят в театър “Конкордия”, собственост на Варненската гръцка община, в близост до малката църква “Света Богородица”. По този повод списание “Здравие” от 1884 г. отбелязва: „Естетическите наслаждения в този театр закачат здравието на зрителите и испълнителите. Обръщаме вниманието и на това, че в театра има само една входна врата и в случай на някое происшествие (пожар и проч.) голямо несчастие е неизбежно”. И действително през 1889 г. при пожар “Конкордия” изгаря и Варна остава без театрален салон.

1890 – Часовниковата кула и зала „Съединение” (сега Сцена Филиал)

Идеята за построяване на едно истинско културно средище дава големият варненски общественик, радетел на театъра и кмет на Варна Кръстьо Мирски. Варненската община поръчва на архитект Сава Димитриевич да изработи проект за каменна пожарна кула с часовник, висока 24 метра, с прилежаща към нея зала за театрални представления, концерти, сказки и събрания. Строителството завършва през 1890 г., когато тържествено се откриват Часовниковата кула и зала "Съединение", сега Сцена Филиал.

Някогашната зала дъсчена, опряна на каменната часовникова кула и представлява дълъг тесен салон с издигната на единия край галерия, с импровизирана сцена и две стаички до нея. Източната й страна – фасадата - е в италиански ренесансов стил и става емблема на града в рекламни снимки и рисунки. След настаняването на общинския театър в нея е преустроена сцената, над която се издига висок покрив за повдигане на декори и кулиси. Пристроени са 5 стаи за гримьорни, канцелария и склад. Гардероб няма и публиката държи дрехите и шапките в себе си.

В залата се провеждат заседанията на общинския съвет, които се обявяват по много атрактивен начин – с биене на барабан. За всички мероприятия се събират такси: за събрания с благотворителна, научна и икономическа цел – 100 лв; за събрания от политически характер – 200 лв; за театрални представления – 600 лв; за вечеринки и сватби – 500 лв. Само кметът има право да отпуска безплатно залата за събрания от широк обществен характер.

През 1909 г., в обновения с електрическо осветление салон, варненци гледат и прожекциите на кинематографа, така че със зала „Съединение” и киното влиза в живота на нашите предци.

През 1912 г. кметът Иван Церов полага основния камък за модерна театрална сграда, чийто строеж се проточва във времето чак до 1932 г., когато се открива новият „Градски театъръ”, сега Основна сцена.

 

1921 – „Инстинктът”, първа постановка на първия общински театър

Рекордни 45 постановки в първия творчески сезон (1921-1922)

Първото представление на новооснования Варненски общински театър е пиесата “Инстинктът” от Анри Кестмекер в зала “Съединение” на 12 март 1921 г. Под ръководството на директор-режисьора Стоян Бъчваров за 11 месеца ентусиазираният екип поднася на зажаднелите за театър варненци 45 постановки – рекорден брой в историята на варненския театър и до днес.

В първата професионална трупа са наети от общината по ведомост: Стоян Бъчваров, Никола Гандев, Щилиян Попов, Аспарух Темелков, Петър Димитров, Иван Гюндеров, Николина Бъчварова, Мила Димитрова, Стефана Гандева, Емилия Попова, Милица Атанасова-Ерато, Мара Михайлова, Мара Икономова. И по-късно включилите се Владимир Трандафилов, Иван Янев, Христо Динев и Вела Ушева. 

 

 

1934 – Радио Варна излъчва от зала „Съединение”

 

В зала „Съединение” с голям концерт, в който са включени различни жанрове, започва излъчванията си в ефир през 1934 г. и първото обществено Радио Варна.

Студиото му се намира също там, а предаванията му започват с точния час, отмерван от Градския часовник. Механизмът, истинско произведение на изкуството, е закупен от Англия от известния часовникар Отон Иванов, сега за него се грижиБай Боян.

Това е единственият градски часовник във Варна, който все още работи с автентичен механизъм със зъбни колела и ремъци.

 

 

 

 

2016 – Варненският драматичен театър на 95 години (1921-2016)

 

„Криворазбраната цивилизация” и „Златна маска” в Световния ден на театъра

В Часовниковата кула на Варна неотдавна бе заснета романтичната фотосесия на „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников, най-новата постановка на ДТ „Стоян Бъчваров”, реж. Стоян Радев Ге. К., посветена на 95-годишния му юбилей.

На 12 март 2016 г. с първата премиера на „Криворазбраната цивилизация” бе честван 95-ят рожден ден на театъра, а на 27 март 2016 г. с втората премиера ще бъде отбелязан и Световният ден на театъра.

Тогава ще бъдат връчени и традиционните  награди на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” „Златна маска”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Предстои реконструкция и модернизация на Сцена Филиал

Каква по-добра новина от тази, че в юбилейната за театъра 2016 г. Община Варна ще включи инвестиционния проект за реконструкция и модернизация на Сцена Филиал на стойност 5 млн лв. в приоритет „Културна инфраструктура” като част от националната Интегрирана програма за градско възстановяване и развитие ИПГВР 2014-2020.

 

Проектът включва цялостно обновление на зрителския салон с нови кресла, нов балкон с 50 места, разширение с нова камерна зала, балетна зала и няколко нови гримьорни.

Нови интелигентни осветителни решения, нова звукова кабина, нов въртящ се сценичен кръг и нови автоматични чиги допълват визията на архитект Димитър Стефанов, който е ръководил и последния козметичен ремонт на Сцена Филиал. Още по-назад във времето, през 1965 г., първата варненска театрална сцена е основно реновирана и модернизирана от архитект Камен Горанов, с чието име са свързват редица емблематични сгради във Варна.

 

 

 

95-ти юбилеен творчески сезон (2015-2016)

 VI ВЕЛИКДЕНСКИ ТЕАТРАЛНИ СЕДМИЦИ – ВАРНА 2016

 

Фотография Веселин Златков и Георги Ганчев :

 

 

АПРИЛСКИ ПРОМО ПАКЕТИ - ВEЛИКДЕН 2016

 

I.ПРОМО ПАКЕТ „СЪВРЕМЕННОСТ И КЛАСИКА”

7 април, четвъртък, 19:00 – 20:45, Сцена Филиал

СЛУЧАЙНА СРЕЩА

от Ерик Чапъл

Превод Татяна Иванова, постановка Бойко Илиев, сценография Нина Пашова, хореография Светлин Ивелинов, фотограф Симеон Варсанов

Участват: Албена Павлова, Жанет Иванова, Кирил Ефремов, Кирил Бояджиев

Гастрол на Държавен сатиричен театър „А. Константинов” - София

 

14 април, четвъртък, 19:00 –21:20 ч., Сцена Филиал

ВУЙЧО ВАНЬО. Сцени от селския живот  

от  Антон Павлович Чехов

Превод, адаптация и постановка Пламен Марков, сценография  и костюми  Мира Каланова, музика   Калин Николов.

Участват:  Стоян Радев, Пенко Господинов, Михаил Мутафов, Луиза Григорова, Гергана Плетньова, Веселина Михалкова, Свилен Стоянов, Пламен Димитров, Нели Вълканова, Юлияна Чернева, Кристина Христова

 

 

 

 

II. ПРОМО ПАКЕТ „ЛЮБОВ ПРЕЗ СЪЛЗИ”

  

4 април, понеделник, 19:00- 21:00, Сцена Филиал

РЕТРО

от Александър Галин

Превод и режисура  Пламен Марков, сценография и костюми  Мира Каланова, музика  Калин Николов.

Участват: Михаил Мутафов, Теодора Михайлова, Нели Вълканова, Юлияна Чернева, Милена Кънева, Валентин Митев, Петя Янкова

 

 

 

 

25 април, понеделник, 19.00, Основна сцена

ДЕВЕТИЯТ ДЕН

от Венци Кулев

Постановка Владлен Александров, сценография и костюми Петьо Начев.

С Тодор Кайков, Димитър Терзиев, Тодор Танчев, Ива Огнянова, Георги Керменски, Людмила Даскалова, Виктория Христова и специалното участие на Албена Колева и Камен Воденичаров

Гастрол на ДКТ „К. Величков” - Пазарджик

 

 

III. ПРОМО ПАКЕТ ЗА ДВАМА


6 април, сряда, 19:00 20:15, Сцена Филиал

ДВАМА НА ПЕЙКАТА 

по Александър Гелман

Постановка и изпълнение Милена Кънева и Христо Колев

 

 

 

 

20 април, сряда, 19.00-20.30, Oсновна сцена

ЗА ТЕБ

от Яна Борисова, постановка Петър Кайков, сценография Никола Тороманов.
Гастрол на Христо Мутафчиев и Станимир Гъмов

 

Всеки пакет е на стойност 16 лв и включва безплатни програмис автограф от актьорите.

Възползвайте се от уникалната възможност! Зарадвайте и свои приятели с нестандартен и стилен подарък!

И побързайте - Великденските пакети са лимитирани!

 

 Работно време билетна каса Основна сцена всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00; 
Сцена Филиал – един час преди спектакъл.
Резервация и продажба на билети: Каси: тел. 052 669 652; 052- 612 998;
Реклама и организация – тел. 052-669 650; 052-669 651;

Online продажбиwww.eventim.bg

 

Програма за 12 март 2016

 

16.00 – Парад на младите театрали

 16.00 – Парад на възпитаници на театралните школи във Варна, ръководени от актьори – „Студио Театър” на Стоян Радев, театрална формация М. А. Х. на Валентин Митев, „Театрално ателие” на Милена Кънева и Театрална школа „Етюд” на Гергана Арнаудова и Цветина Петрова. Тръгват в 16 часа от Сцена Филиал покрай Основна сцена, по „Княз Борис Първи до х. „Черно море” и обратно. Носят плакати от различни постановки в годините, придружават ги оркестър и мажоретки на ОУ „Н. Й. Вапцаров”, които в края на парада изнасят програма пред Основна сцена.

 

18.00 – Откриване на две изложби

 

Изложба „Историята на Варненския драматичен театър в документи” фоайета първи балкон

Изложба „40 от 95” - Тодор Игнатов, сценографът, без когото Варненският драматичен театър не може – партерно фоайе и ротонда. Изложба сценография, живопис и костюми на Тодор Игнатов, който през тази година отбелязва 40 години творческа дейност в ДТ „Стоян Бъчваров” и навършва 65 години.

 

19.00 – Премиера

Премиера на „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников, реж. Стоян Радев Ге. К, сценография и костюми Даниела Николчова. В ролите: Гергана Арнаудова – Мадам Злата, Николай Божков - Хаджи Коста, Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров - Маргариди, Славяна Иванова – Марийка, Веселина Михалкова - Койна, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Валери Вълчев - Митю, Петя Янкова – Кака Радка, Теодор Папазов - Димитраки, Даниела Викторова – Дойна, Свилен Стоянов - Пенчо, Константин Соколов – Герги. Фотография Тони Перец.

 

 Преди премиерата възпитаниците на Театрална школа „Етюд” Анна Янева, Ели Табакова и Анна Ангелова ще изпълнят за зрителите програма от български фолкорни песни.

Всички зрители ще получат стикер „95 години Варненски драматичен театър 1921-2016”

 

 

Благодарим на партньорите от СОДИ – ДЕВНЯ ООД, с чието съдействие се осъществяват празничните събития по повод 95-годишния юбилей на Варненския драматичен театър!

 

 

 

ТЪРСИ СЕ НЕБЕ

ДАНИЕЛА ВИКТОРОВА

Посветено на 95-годишния юбилей на ДТ „Ст. Бъчваров” – Варна

Мишена е душата на актьора,
мишена сред поле от хиляди очи.
Животът му – на чужд живот суфльор –
забравил текста зад кулисите мълчи.

Актьорът се преражда точно в седем,
във седем той е с поглед на дете.
Понякога е тъжен и ненужен денем,
след залез е със ангелски криле.

Крилете на актьора често са на кръпки
от черни думи, казани апарт.
Актьорът жив е заради онази тръпка,
която е на крачка от сърдечния инфаркт.

Актьорът не е лош човек. Той и добър не е.
Духът му само все е жаден и бездомен.
Актьорът няма нужда от пътека. Трябва му небе.
За миг да свети, после да изтлее в спомен.

 

Даниела Викторова

Родена на 11.11.1971 г. във Варна, завършва НАТФИЗ "Кр. Сарафов" със специалност Актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Боньо Лунгов. Актриса в ДТ "Сава Огнянов" - Русе в периода 1997-2000, след което се присъединява към трупата на ДТ „Стоян Бъчваров” - Варна.

ТОДОР ИГНАТОВ

 

Тодор Игнатов


В 95-годишния юбилеен творчески сезон на Варненския драматичен театър, сценографът Тодор Игнатов отбелязва 40-годишния си творчески път на неговата сцена и своята 65-годишнина.

Толкова юбилеи на едно място, в един театър - във Варненския театър, който е немислим без своя художник!

Завърших сценография в Художествената академия "Николай Павлович" в София. Бях разпределен по мое желание във Варна. Имах възможност да избирам между много сцени, но исках да съм на море. По това време в Бургас нямаше свободно място за сценограф.

В същото време професорите Гриша Островски и Желчо Мандаджиев тъкмо започваха работа във Варненския театър и вземаха със себе си млади хора от своя клас, така че аз избрах Варна.

Когато дойдох във Варна, проф. Мандажиев ми каза, че имал нужда от зрял художник, но аз му възразих, че в Художествената гимназия и в Академията съм се обучавал общо 10 години, което е повече от четирите години на актьорите във ВИТИЗ, така че моят опит всъщност не е малък.

Самочувствието на началото...

Самочувствието е важно във всеки етап от живота. Моето начало във Варненския драматичен театър бе с „Нашият град” от Торнтън Уайлдър на режисьора Андрей Калудов, която бе поставяна във ВИТИЗ, а ние я възстановихме, но по по-различен начин.

Следващата ми постановка беше „Честна мускетарска” от Валери Петров. Месеци преди това, тя бе поставяна във Военния театър. Колкото и нескромно да звучи, нашата постановка излезе поне с 3 нива по-добра от тази на военния театър.

За нея получих суперлативи, подкрепени с бутилка уиски, от големия театрален сценограф Николай Сърчаджиев, който в същото време беше завършил "Моята прекрасна лейди" във Варненския театър и беше на премиерата на „Честна мускетарска”.

Имах и посвещение от автора Валери Петров, което гласеше: "На четвъртия мускетар с четка".

Докато стигна до окончателното решение, поднесох около 25 сценографски варианта на Гришата. Работех по цял ден, даже спях в театъра, тайно от пожарникарската охрана.

Тъкмо преди Нова година, когато вече всички бяха излезли във ваканция за празниците, ми хрумна нова идея, веднага започнах да правя макета, до вечерта приключих и хванах влака за София. Гришата ме посрещна на гарата, отидохме у тях и аз му разказах какво съм намислил.

Тъй като Валери Петров е написал по-скоро сценарий за филм, в който действието се развива много динамично, ми хрумна да представя мускетарите като донкихотовци, които се бият с вятърни мелници.

Това ни беше и решението - всъщност животът около тях представлява сегменти от витла от вятърни мелници. Всяка картина беше като крило от мелница и когато се насложат всички картини, мелничното колело се завърта. Когато демонстрирах макета, Гришата ме потупа по рамото и ми каза: „Прителю, твоята сценография е направо за „Ковънт гардън”, но не и за България.”

 

Дълго обмисляхме възможна ли е въобще реализация на сцената на филиала.

Техническият директор на Сатирата ни помогна с груби изчисления, от които се разбра, че конструкцията ще тежи тонове, дори и да се изработи от дуралуминий.  Пълен абсурд, още повече, че цялото построение трябваше да се вдига във въздуха, а височината на сцената не го позволяваше.

Въодушевлението ми се стопи, заляха ме сякаш със студена вода. Тогава Гришата, няма да забравя, ми каза: „Не се отчайвай, млади човече, най-хубавите неща са простите неща. Идеята ти е страхотна и ние ще я осъществим, но по друг, по-театрален начин. Така се получи лекотата, която аз исках.

Като в „Ковънт гардън”...

Хм...(усмихва се). Спомням си, че техническият директор, като видя макета, също спомена нещо за „Ковънт гардън” и тази повторна асоциация нямаше как да не ме поласкае. Двамата, режисьорът и техническият директор, със своя опит ми подсказаха, че може по друг начин да се постигне същия ефект. Това беше първият ми урок, първото ми кръщение - театърът е магия. И колкото си по-голям професионалист, толкова по-големи магии може да правиш. Но преди да стане магията, трябва да натрупаш опит.

Сценографията е първата среща на зрителя с постановката, първото впечатление, а то – знаем, е най-важното. Мислиш ли за това, когато пристъпваш към новия проект?

Театърът е синтетично изкуство, но основно той въздейства със своята сценография и костюм. Преди да въздейства на зрителите, сценографията въздейства на самите актьори.

Още по време на репетициите сценографията ги предразполага за театралната игра, настройва сетивата им, отключва въображението им. Актьорите са като децата и ако обстановката около тях е адекватна, те започват да си вярват и това им помага да влязат в образ, който е обмислен от режисьора и художника. Ако сценографията е стерилна, тя няма да въздейства нито на актьорите, нито на публиката.

Истинската сценография не трябва да се изживява самостоятелно. Тя не е самоцел, а обслужва идеята на спектакъла. Тя не трябва да се налага - не трябва да пречи на спектакъла. Това е като дишането на човека - то е естествено и не пречи. Добрата сценография се усеща чрез актьорите.

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто със сценографа Тодор Игнатов-Тони в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 

 

Актрисата Гергана Арнаудова за ролята на Мадам Злата и за репетиционния процес на премиерната постановка „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников, реж. Стоян Радев Ге. К., с която на 12 март 2016 г. Варненският драматичен театър ще отбележи своя 95-годишен юбилей.

В ролите: Гергана Арнаудова – Мадам Злата, Николай Божков - Хаджи Коста, Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров - Маргариди, Славяна Иванова – Марийка, Веселина Михалкова - Койна, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Валери Вълчев - Митю, Петя Янкова – Кака Радка, Теодор Папазов - Димитраки, Даниела Викторова – Дойна, Свилен Стоянов - Пенчо, Константин Соколов – Герги. Фотография Тони Перец.

 

Kaк се чувстваш в ролята на Мадам Злата, главната героиня в „Криворазбраната цивилизация” и твоя първа главна роля?

Предизвикателството е голямо, чувствам се отговорно и ми е хубаво.

 

Гледала ли си Ружа Делчева в тази роля?

Не съм гледала известната постановка на Телевизионния театър, но знам, че „Криворазбраната цивилизация” е била много популярна, давали са я всяка нова година. Ружа Делчева е голямо име в българския театър, хората много са я харесвали, чакали са на улицата да излезе от театъра, само и само да я зърнат на живо.

 

Интересна ли ти е Мадам Злата като персонаж?

 Тя не е просто интересна, тя е жена с мащаб, многопластова, с характер. Жена на място, знае какво иска сега го иска. Като българка отразява европейския тертип, не от онези със забрадката и престилката.

Забавното идва отттам, че тя не познава европейското, а има някаква своя представа за него. Но заблудата е присъща и на днешните хора. Мнозина българи вярват, че ако идат в чужбина, животът им веднага ще се оправи. Тези, които не познават Париж, смятат, че в Париж всичко е любов и т.н.

 

Но „Криворазбраната цивилизация” определено е любов...

О, да. Ние започваме и свършваме репетициите със смях, между нас съществува такава хармония и любов през целия репетиционен процес, че мисълта как след дни всичко това ще свърши, оставя празнота у мен. И се чудя какво ще правя сутрин, като се събудя...

 

 

ДАНИЕЛА НИКОЛЧОВА

 

 

Художничката Даниела Николчова за визията на „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников на режисьора Стоян Радев Ге. К. – постановката, с чиято премиера на 12 март 2016 г. Варненският драматичен театър ще отбележи своя 95-годишен юбилей.

 

В ролите: Гергана Арнаудова – Мадам Злата, Николай Божков - Хаджи Коста, Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров - Маргариди, Славяна Иванова – Марийка, Веселина Михалкова - Койна, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Валери Вълчев - Митю, Петя Янкова – Кака Радка, Теодор Папазов - Димитраки, Даниела Викторова – Дойна, Свилен Стоянов - Пенчо, Константин Соколов – Герги. Фотография Тони Перец.

 

Как се живее в „Криворазбраната цивилизация”?

Не по-различно от днес, стремежът към един по-красив свят в присъщ на човека във всички епохи. Споделям напълно кoнцепцията на режисьора Стоян Радев Ге. К. за едни светли хора, устремени към бъдещето, с него мислим в една посока.

Изключително ми е приятно да работя със Стоян, мога много да науча от него, той ми е опора. Заедно правихме дълги проучвания за епохата, обмисляхме какви ли не идеи, докато се оформи крайното решение.

Предстaвлението визира съвсем конкретно второто десетилетие на XX век, костюмите са от градски тип, стилово изчистени и издържани в светлата гама с леки нюанси на бежово и зеленикаво. Обиколих доста магазини във Варна и София, докато намеря необходимите материи, но си струваше.

 

По време на репетиция ли идват най-добрите ти идеи?

Непрекъснато мисля за сценографията и костюмите, не се разделям с бележника си с мостри и постоянно обмислям как да направя нещата още по-добри. Отделям изключително внимание на детайла, чак до последното копченце.

Реших всеки персонаж да притежава и шапка, разбира се, различна и отговаряща на неговия характер. Процесът по изработване на костюмите и особено на шапките се оказа много интересен. Варненският драматичен театър разполага с прекрасни шивачки и тук искам непременно да благодаря на Йорданка Маринова, Каля Попова и Бинка Николова, които са истински професионалисти и творци.

С тяхна помощ нашите герои от „Криворазбраната цивилизация” изглеждат елегантни и красиви, в стила на онова време – вярвам, че и публиката ще ги хареса.

 

Костюмът на Мадам Злата по-специален ли е?

Костюмът на Мадам Злата също е красив, за което много допринася и самата актриса. Гергана Арнаудова умее да носи дрехата със самочувствие и така й придава допълнителна стойност.

 

Би ли носила някои от костюмите в „Криворазбраната цивилизация”?

О, да. Само че днес времето е различно, то налага друго облекло.

Някога градските хора са били много по-внимателни към външността си, според случая са се обличали в определен вид дреха, шили са си специални тоалети за театър, за ресторант, за бал, за път.

Въобще съществувал е по-строг етикет, докато сега ние сме изгубили това внимателно отношение към костюма, дрескодът е по-небрежен и обича да размива границите между стилове, видове костюми, материи.

 

И като едно съвременно работещо момиче ти също обличаш панталон с риза...

Харесвам удобните панталони, комбинирам ги с различни ризи, жилетки, шалове. От мен едва ли може да се почерпят идеи за обличане, но се надявам от сцената моите костюми да вдъхновяват хората и да ги накарат да забравят за трудностите в ежедневието.

 

Романтиката на „Криворазбраната цивилизация”...

Романтиката е акцент в прочита на пиесата. Аз самата съм романтичка. Героите са романтици, те носят всичките си вещи, носят на гърба си целия свят. А в същото време се намират на средата на нищото, на един голям кръстопът.

Театърът неимоверно много ме зарежда. Заставам пред белия лист, на който първоначално няма нищо, после върху него се появява рисунка, после рисунката и всичко, което е било преди това само в съзнанието ми, се пренася в ателиетата, а накрая го виждам на сцената. Това е невероятно преживяване, като дрога. И колкото и да съм уморена, влизам в театъра с усмивка. Имам тръпка и топка в гърдите, но знам, че това, което правя, е всичко, за което съм мечтала и учила. Това е най-голямото ми щастие. 

  

 

Прочетете повече:

Копнежът по "светливата" европейска цивилизация

Хармония и любов в „Криворазбраната цивилизация”

 

 Георги Каприев

„Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, превод Константин Илиев, постановка Маргарита Младенова, музика Асен Аврамов, сценография Ивайло Николов, костюми Ива Гикова. В ролите: Стоян Радев, Гергана Плетньова, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Ина Добрева, Пламен Димитров, Антонио Угрински, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Георги Богданов. ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна. Премиера – септември 2015, гостуване в НТ „Иван Вазов“ на 1 февруари 2016.

С „Кавказкият тебеширен кръг” Маргарита Младенова пак (след „Пунтила“ в Младежкия театър, 2014) се захваща с Брехт, бездруго рядко поставян у нас, при това обикновено с отклонения от неговите принципи. Тази е гледаната от мен българска постановка, стояща най-близо до театралните му постулати. От перспективата на формата може да се каже, че тук имаме Брехт „по ноти“. Младенова следва почти всички фигури, емблематични за епичния (по-късно наричал се и „диалектичен“) театър.

Задължителното нарушаване на континуитета на време, място и характери е проведено магистрално. С фактически всичките си основни компоненти е въведен и така нареченият от Брехт Verfremdungseffekt (ефект на отчуждаването). Спазено е изискването актьорите да показват ролите си без вживяване в тях. Те се самонаблюдават, „историзират“, „меморизират“ и коментират поведенчески персонажите си. Те следват повелите за отчуждаване на жестикулацията, речта и т.н., провокирайки еманципирането на зрителя от персонажи и ситуация. Брехт, който заявява класова и историческа определеност на емоциите, настоява те да бъдат не елиминирани, но, във всеки случай, генерирани през санкция на рационалността. Младенова спазва това, откъдето идва и неизбежният за Брехтовия театър емоционален дефицит при възприемането, клонящ понякога към скука.

За да прокара главните му принципи, Младенова се отказва от един, а именно от исканата „нестилизираност“, „естественост“ на жеста и изказа. Речевата техника е съзнателно изнесена, влизайки в конфликт както с обичайния сценичен, така и с всекидневния говор. Особено сепващо е това при „певеца“ (предопределен за посредник между действието и публиката), което става обяснимо чак когато Радев влиза и в ролята на Аздак. Пластичните решения при Младенова също отиват доста далеч от „естествеността“, доближавайки се до карнавалната геометричност, характерна за руския художествен авангард от началото на ХХ век. Това се прави обаче тъкмо за да бъде утвърден ефектът на отчуждаването.

Летопис на ДТ "Ст. Бъчваров" - Варна >> вижте он-лайн >> кликнтете тук 

 

 

 


 

 

Пламен Георгиев за своя Хаджи Генчо, сватбите и хумора

Интервю на Виолета Тончева с актьора от Варненския драматичен театър преди дебюта му в ролята на Хаджи Генчо от оперетата „Българи от старо време”, постановка на Държавна опера Варна, посветена на Националния празник

 

2 март 2016, 19.00

Сближи ли се вече с Хаджи Генчо?

Да, да, сближих се и още как. Моят герой Хаджи Генчо е доста известна личност, но аз се надявам да го направя още по-известен :) Ходил на поклонение в Йерусалим и станал хаджия, той смята, че всичко знае, макар че като килиен учител методът му на обучение май се изчерпва само с бастуна. Освен това е завистлив, лаком и хитър, мисли постоянно за изгодата си, все гледа нещо „да прелапа” и разтакава кандармите около годежа със стратегическата цел да изпие колкото може повече оки вино на бъдещия си сват. Как да не харесаш такъв човек J

 

Хаджи Генчо български патент ли е?

Едва ли е български патент, но хаджигенчовци много често се срещат у нас, доста устойчив тип са.

 

Дали все пак не изпитваме носталгия по „тежките сватби” от онова време...

Зависи. Ако тряба да правя паралел - някога родителите са обявявали пред сватбарите кой какво дарява на децата си, това е било тяхната гордост. То и сега даряваме, но не е толкова видно какво. Някога всички сватби са ставали по един и същ начин, в духа на фолклорната традиция, днес са модни сватбените агенции по американски модел. Сред тях обаче се срещат и такива, които предлагат  в офертата си сватбена церемония в духа на Българското възраждане, с автентични национални носии и това е начин да изразиш патриотизма си. Така че избор днес има, но май сватбите не са ни достатъчно...  

 

   
   

 

В спектакъла на „Едноокият цар” от Марк Креует, постановка на Петър Денчев, на семейната вечеря, по време на която се развиват събитията в пиесата, домакинът Давид (Симеон Лютаков) сервира на гостите бутилка специален „Ризлинг и Варненски мискет”, предоставен от нашите партньори от Винарска изба „Варна”.

Това е купажно вино от сортовете Немски ризлинг и Варненски мискет от регион Варна, преработвано по класическа технология, със завладяваща комбинация от аромат на розов цвят със свеж, фин и хармоничен вкус.

Виното създава дълготраен ароматен спомен и е комплимент за ароматни и пикантни храни. В случая - за „Пълнената ярка със зеленчуков рататуй”, приготвена от домакинята Лидия (Милена Кънева) по „предписание” на автора Марк Креует и със съдействието на „Бистро Кристо”, което – апропо, може да намерите вляво от Основна сцена на Варненския театър.

 

Повече за Винарска изба „Варна”: кликнете тук

 

 

 

 

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто с актрисата Грациела Бъчварова в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 

 
 
 
 
 
 
 

 

 

Звездата от „Седем часа разлика” Симеон Лютаков играе полицая Давид в „Едноокият цар”

„Едноокият цар” предупреждава...

Звездата от „Седем часа разлика” Симеон Лютаков, познат от редица други филми и сериали, играе ролята на полицая Давид в „Едноокият цар” от Марк Креует, с която се завръща на сцената на Варненския драматичен театър. Премиерните спектакли на 25 и 27 февруари 2016 г., 19.00, Сцена Филиал, са част от специалните творчески събития в юбилейния 95-ти творчески сезон на театъра.

 

Всъщност ти приемаш ли го като завръщане?

Завръщане е… у дома. Влязох в състава на Варненския драматичен театър на неговия 75-годишен юбилей – още си пазя стикера оттогава, и съм тук за 95-годишния юбилей. Щастливо завръщане, защото съм необходим като актьор, което е по-важно от щатната принадлежност към трупата.

Да, режисьорът Петър Денчев не крие, че свързва идеята си за поставянето на „Едноокият цар” именно с теб в ролята на полицая Давид...

Той ме покани да участвам в проекта още преди година. Приех, ролята ми хареса. Първоначалните планове бяха за свободен проект на софийска сцена, впоследствие Варненският театър каза “Да” и плановете се пренаредиха, нататък историята е ясна.

 

Ролята ти допада, защото...

Защото е жива, истинска, конкретна. Давид е човек когото може би си срещнал вчера или ще срещнеш утре, той е реално разпознаваем и точно затова работата върху него ми е интересна.

TOP