Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

 

ДАНИЕЛА НИКОЛЧОВА

 

 

Художничката Даниела Николчова за визията на „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников на режисьора Стоян Радев Ге. К. – постановката, с чиято премиера на 12 март 2016 г. Варненският драматичен театър ще отбележи своя 95-годишен юбилей.

 

В ролите: Гергана Арнаудова – Мадам Злата, Николай Божков - Хаджи Коста, Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров - Маргариди, Славяна Иванова – Марийка, Веселина Михалкова - Койна, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Валери Вълчев - Митю, Петя Янкова – Кака Радка, Теодор Папазов - Димитраки, Даниела Викторова – Дойна, Свилен Стоянов - Пенчо, Константин Соколов – Герги. Фотография Тони Перец.

 

Как се живее в „Криворазбраната цивилизация”?

Не по-различно от днес, стремежът към един по-красив свят в присъщ на човека във всички епохи. Споделям напълно кoнцепцията на режисьора Стоян Радев Ге. К. за едни светли хора, устремени към бъдещето, с него мислим в една посока.

Изключително ми е приятно да работя със Стоян, мога много да науча от него, той ми е опора. Заедно правихме дълги проучвания за епохата, обмисляхме какви ли не идеи, докато се оформи крайното решение.

Предстaвлението визира съвсем конкретно второто десетилетие на XX век, костюмите са от градски тип, стилово изчистени и издържани в светлата гама с леки нюанси на бежово и зеленикаво. Обиколих доста магазини във Варна и София, докато намеря необходимите материи, но си струваше.

 

По време на репетиция ли идват най-добрите ти идеи?

Непрекъснато мисля за сценографията и костюмите, не се разделям с бележника си с мостри и постоянно обмислям как да направя нещата още по-добри. Отделям изключително внимание на детайла, чак до последното копченце.

Реших всеки персонаж да притежава и шапка, разбира се, различна и отговаряща на неговия характер. Процесът по изработване на костюмите и особено на шапките се оказа много интересен. Варненският драматичен театър разполага с прекрасни шивачки и тук искам непременно да благодаря на Йорданка Маринова, Каля Попова и Бинка Николова, които са истински професионалисти и творци.

С тяхна помощ нашите герои от „Криворазбраната цивилизация” изглеждат елегантни и красиви, в стила на онова време – вярвам, че и публиката ще ги хареса.

 

Костюмът на Мадам Злата по-специален ли е?

Костюмът на Мадам Злата също е красив, за което много допринася и самата актриса. Гергана Арнаудова умее да носи дрехата със самочувствие и така й придава допълнителна стойност.

 

Би ли носила някои от костюмите в „Криворазбраната цивилизация”?

О, да. Само че днес времето е различно, то налага друго облекло.

Някога градските хора са били много по-внимателни към външността си, според случая са се обличали в определен вид дреха, шили са си специални тоалети за театър, за ресторант, за бал, за път.

Въобще съществувал е по-строг етикет, докато сега ние сме изгубили това внимателно отношение към костюма, дрескодът е по-небрежен и обича да размива границите между стилове, видове костюми, материи.

 

И като едно съвременно работещо момиче ти също обличаш панталон с риза...

Харесвам удобните панталони, комбинирам ги с различни ризи, жилетки, шалове. От мен едва ли може да се почерпят идеи за обличане, но се надявам от сцената моите костюми да вдъхновяват хората и да ги накарат да забравят за трудностите в ежедневието.

 

Романтиката на „Криворазбраната цивилизация”...

Романтиката е акцент в прочита на пиесата. Аз самата съм романтичка. Героите са романтици, те носят всичките си вещи, носят на гърба си целия свят. А в същото време се намират на средата на нищото, на един голям кръстопът.

Театърът неимоверно много ме зарежда. Заставам пред белия лист, на който първоначално няма нищо, после върху него се появява рисунка, после рисунката и всичко, което е било преди това само в съзнанието ми, се пренася в ателиетата, а накрая го виждам на сцената. Това е невероятно преживяване, като дрога. И колкото и да съм уморена, влизам в театъра с усмивка. Имам тръпка и топка в гърдите, но знам, че това, което правя, е всичко, за което съм мечтала и учила. Това е най-голямото ми щастие. 

  

 

Прочетете повече:

Копнежът по "светливата" европейска цивилизация

Хармония и любов в „Криворазбраната цивилизация”

 

 Георги Каприев

„Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, превод Константин Илиев, постановка Маргарита Младенова, музика Асен Аврамов, сценография Ивайло Николов, костюми Ива Гикова. В ролите: Стоян Радев, Гергана Плетньова, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Ина Добрева, Пламен Димитров, Антонио Угрински, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Георги Богданов. ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна. Премиера – септември 2015, гостуване в НТ „Иван Вазов“ на 1 февруари 2016.

С „Кавказкият тебеширен кръг” Маргарита Младенова пак (след „Пунтила“ в Младежкия театър, 2014) се захваща с Брехт, бездруго рядко поставян у нас, при това обикновено с отклонения от неговите принципи. Тази е гледаната от мен българска постановка, стояща най-близо до театралните му постулати. От перспективата на формата може да се каже, че тук имаме Брехт „по ноти“. Младенова следва почти всички фигури, емблематични за епичния (по-късно наричал се и „диалектичен“) театър.

Задължителното нарушаване на континуитета на време, място и характери е проведено магистрално. С фактически всичките си основни компоненти е въведен и така нареченият от Брехт Verfremdungseffekt (ефект на отчуждаването). Спазено е изискването актьорите да показват ролите си без вживяване в тях. Те се самонаблюдават, „историзират“, „меморизират“ и коментират поведенчески персонажите си. Те следват повелите за отчуждаване на жестикулацията, речта и т.н., провокирайки еманципирането на зрителя от персонажи и ситуация. Брехт, който заявява класова и историческа определеност на емоциите, настоява те да бъдат не елиминирани, но, във всеки случай, генерирани през санкция на рационалността. Младенова спазва това, откъдето идва и неизбежният за Брехтовия театър емоционален дефицит при възприемането, клонящ понякога към скука.

За да прокара главните му принципи, Младенова се отказва от един, а именно от исканата „нестилизираност“, „естественост“ на жеста и изказа. Речевата техника е съзнателно изнесена, влизайки в конфликт както с обичайния сценичен, така и с всекидневния говор. Особено сепващо е това при „певеца“ (предопределен за посредник между действието и публиката), което става обяснимо чак когато Радев влиза и в ролята на Аздак. Пластичните решения при Младенова също отиват доста далеч от „естествеността“, доближавайки се до карнавалната геометричност, характерна за руския художествен авангард от началото на ХХ век. Това се прави обаче тъкмо за да бъде утвърден ефектът на отчуждаването.

Летопис на ДТ "Ст. Бъчваров" - Варна >> вижте он-лайн >> кликнтете тук 

 

 

 


 

 

Пламен Георгиев за своя Хаджи Генчо, сватбите и хумора

Интервю на Виолета Тончева с актьора от Варненския драматичен театър преди дебюта му в ролята на Хаджи Генчо от оперетата „Българи от старо време”, постановка на Държавна опера Варна, посветена на Националния празник

 

2 март 2016, 19.00

Сближи ли се вече с Хаджи Генчо?

Да, да, сближих се и още как. Моят герой Хаджи Генчо е доста известна личност, но аз се надявам да го направя още по-известен :) Ходил на поклонение в Йерусалим и станал хаджия, той смята, че всичко знае, макар че като килиен учител методът му на обучение май се изчерпва само с бастуна. Освен това е завистлив, лаком и хитър, мисли постоянно за изгодата си, все гледа нещо „да прелапа” и разтакава кандармите около годежа със стратегическата цел да изпие колкото може повече оки вино на бъдещия си сват. Как да не харесаш такъв човек J

 

Хаджи Генчо български патент ли е?

Едва ли е български патент, но хаджигенчовци много често се срещат у нас, доста устойчив тип са.

 

Дали все пак не изпитваме носталгия по „тежките сватби” от онова време...

Зависи. Ако тряба да правя паралел - някога родителите са обявявали пред сватбарите кой какво дарява на децата си, това е било тяхната гордост. То и сега даряваме, но не е толкова видно какво. Някога всички сватби са ставали по един и същ начин, в духа на фолклорната традиция, днес са модни сватбените агенции по американски модел. Сред тях обаче се срещат и такива, които предлагат  в офертата си сватбена церемония в духа на Българското възраждане, с автентични национални носии и това е начин да изразиш патриотизма си. Така че избор днес има, но май сватбите не са ни достатъчно...  

 

   
   

 

В спектакъла на „Едноокият цар” от Марк Креует, постановка на Петър Денчев, на семейната вечеря, по време на която се развиват събитията в пиесата, домакинът Давид (Симеон Лютаков) сервира на гостите бутилка специален „Ризлинг и Варненски мискет”, предоставен от нашите партньори от Винарска изба „Варна”.

Това е купажно вино от сортовете Немски ризлинг и Варненски мискет от регион Варна, преработвано по класическа технология, със завладяваща комбинация от аромат на розов цвят със свеж, фин и хармоничен вкус.

Виното създава дълготраен ароматен спомен и е комплимент за ароматни и пикантни храни. В случая - за „Пълнената ярка със зеленчуков рататуй”, приготвена от домакинята Лидия (Милена Кънева) по „предписание” на автора Марк Креует и със съдействието на „Бистро Кристо”, което – апропо, може да намерите вляво от Основна сцена на Варненския театър.

 

Повече за Винарска изба „Варна”: кликнете тук

 

 

 

 

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто с актрисата Грациела Бъчварова в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 

 
 
 
 
 
 
 

 

 

Звездата от „Седем часа разлика” Симеон Лютаков играе полицая Давид в „Едноокият цар”

„Едноокият цар” предупреждава...

Звездата от „Седем часа разлика” Симеон Лютаков, познат от редица други филми и сериали, играе ролята на полицая Давид в „Едноокият цар” от Марк Креует, с която се завръща на сцената на Варненския драматичен театър. Премиерните спектакли на 25 и 27 февруари 2016 г., 19.00, Сцена Филиал, са част от специалните творчески събития в юбилейния 95-ти творчески сезон на театъра.

 

Всъщност ти приемаш ли го като завръщане?

Завръщане е… у дома. Влязох в състава на Варненския драматичен театър на неговия 75-годишен юбилей – още си пазя стикера оттогава, и съм тук за 95-годишния юбилей. Щастливо завръщане, защото съм необходим като актьор, което е по-важно от щатната принадлежност към трупата.

Да, режисьорът Петър Денчев не крие, че свързва идеята си за поставянето на „Едноокият цар” именно с теб в ролята на полицая Давид...

Той ме покани да участвам в проекта още преди година. Приех, ролята ми хареса. Първоначалните планове бяха за свободен проект на софийска сцена, впоследствие Варненският театър каза “Да” и плановете се пренаредиха, нататък историята е ясна.

 

Ролята ти допада, защото...

Защото е жива, истинска, конкретна. Давид е човек когото може би си срещнал вчера или ще срещнеш утре, той е реално разпознаваем и точно затова работата върху него ми е интересна.

 

Режисьорът Стоян Радев Ге. К. пред Виолета ТончеваРежисьорът Стоян Радев Ге. К. пред Виолета Тончева

за своята постановка на „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников, с чиято премиера на 12 март 2016 г., 19.00, Основна сцена, Варненският драматичен театър ще отбележи своя 95-годишен юбилей

Известният актьор и режисьор Стоян Радев, свързал цялата си творческа съдба с Варненския драматичен театър, е поканил Даниела Николчова, една от талантливите млади театрални художнички у нас, с която работи не за пръв път, да изготви сценографията и костюмите и на тази негова постановка.

Мадам Злата, най-тежката роля, е поверил на младата актриса Гергана Арнаудова, възпитаничка на неговото „Студио Театър”, която след завършването си на НАТФИЗ „Кр. Сарафов” веднага влезе в състава на театъра в родния си град. Позната с характерни роли в постановки на Явор Гърдев, Пламен Марков, Стоян Радев Ге. К., Стилиян Петров, сега тя за пръв път получава своята главна роля.

В екипа от съмишленици са: Николай Божков - Хаджи Коста, Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров - Маргариди, Славяна Иванова – Марийка, Веселина Михалкова - Койна, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Валери Вълчев - Митю, Петя Янкова – Кака Радка, Теодор Папазов - Димитраки, Даниела Викторова – Дойна, Свилен Стоянов - Пенчо, Константин Соколов – Герги. Фотография Тони Перец.

- И днес ли е криворазбрана цивилизацията?

- Разбира се, че е криворазбрана. Както тогава, така и днес, ни повече, ни по-малко. Отговорите на въпроса защо е така, се съдържат в текста и – надявам се, в нашето представление.

- След „Свекърва” на Антон Страшимиров продължаваш с „Криворазбраната цивилизация” режисьорското си изследване на българската класика и по-точно на комедията. С какво ти е интересна тя?

- Българската класика винаги ми е била интересна, надявам се да имам и други случаи, в които да се занимавам с нея. Струва ми се, дори съм убеден, че човекът като индивид не претърпява никакво развитие във времето. Много ми е интересно как се случва това. Ето „Криворазбраната цивилизация” е писана през 1871 г. и колко години оттогава до 2016-та, а нищо не се променило.

Разглеждам „Криворазбраната цивилизация” през днешната призма най-вече заради копнежа, който тази пиеса носи в себе си. Той е напълно съпоставим със стремежа и на съвременния човек да реализира себе си и децата си на друго, различно, по-добро място. Той си представя, фантазира си, изгражда във въображението си това място като красиво и светло и никой не може да го осъжда, всички имаме подобни пориви.

„Криворазбраната цивилизация” ме вълнува заради именно този копнеж, а не заради заслепението пред чуждоземското. Персонажите са ми симпатични с надеждата и наивността си, дори ако щеш, със слепотата си. Да, слепота. Има някаква гъста мъгла пред очите им. И е странно, че както тогава, така и сега, ние не се опитваме да разсеем тази мъгла и да прогледнем. Не разбираме, че ако се постараем малко повече, ако вложим малко повече усилие, около нас би могло да стане по-светло.

 

 

 

 

Можете да изтеглите и запазите на компютъра си афиша на театъра и операта за месец март 2016 г. в .pdf формат оттук >> кликнете тук

 

 


 

95 години Варненски драматичен театър (1921-2016)

 

През март 5 спектакъла за 24 лв

Театралната колекция НОМИНАЦИИ И НАГРАДИ събира в себе си пет спектакъла от мартенската програма на театъра. В нея са включени онези спектакли от афиша на трупата, които са подплатени с награди и внимание от страна на специализираната критика.

ПАМЕТТА НА ВОДАТА
Прочетете още +

ПАМЕТТА НА ВОДАТА

от Шийла Стивънсън >> Номинация АСКЕЕР 2013 за поддържаща роля на Даниела Викторова (Тереза), Награда "Варна" 2013 за екипа на спектакъла >>> В психологически уплътнената до краен предел пиеса смъртта на майката събира, но и разделя трите сестри, конфронтирайки ги със спомените, една с друга, с мъжете до тях и в крайна сметка със самите себе си...

КАВКАЗКИЯТ ТЕБЕШИРЕН КРЪГ
Прочетете още +

КАВКАЗКИЯТ ТЕБЕШИРЕН КРЪГ

от Бертолд Брехт >> Номинация ИКАР 2016 за режисурата на Маргарита Младенова и за главна мъжка роля на Стоян Радев >>> Възможно ли е да си добър и да живееш добре... Каква е цената... Да си добър, е да се откажеш от собствения си интерес. Да си добър, не означава да си добродушен, а да вършиш добро – най-трудното за човека. Под всички сложни неща стоят прости неща. Истини, които театърът трябва да открие...

ОПАСНИ ВРЪЗКИ
Прочетете още +

ОПАСНИ ВРЪЗКИ

от Кристофър Хамптън >> Двамата аристократи Валмон и Мертьой заплитат опасни интриги в театралната адаптация на режисьора Стилиян Петров, който кара зрителя да преосмисли понятия като любов, опасност, игра. „Опасни връзки” са игра-война, война-игра, в която любовта е копнеж по онова, което ни ранява, еротичен стремеж по дълбокото ни влечение към война - страст за атака...

КАНКУН
Прочетете още +

КАНКУН

от Жорди Галсеран >> ИКАР 2014 за сценография на Венелин Шурелов и Елица Георгиева, АСКЕЕР 2014 за театрална музика на Петя Диманова, НАГРАДА ВАРНА 2014 за Биляна Стоева (Ремей), НАГРАДА ВАРНА 2014 за екипа на спектакъла>>> „Ефектът на Канкун е близък до ефекта след упойка – ярки цветове, относителност на образите, неустойчивост на кой си, множествена личност или липса на идентитет, множествена реалност...

СВЕКЪРА
Прочетете още +

СВЕКЪРА

от Антон Страшимиров >> Награда Варна 2015 за екипа>>> Очарователна и актуална, комедията "Свекърва" e класическа творба в българската драматургия. Пиесата се занимава с типичния балкански (и не само!) сюжет за авторитарната свекърва, която не приема снахата и продължава да управлява съдбата на сина си. Свеж и динамичен, спектакълът очарова с усмивката и с актуалността си :) В анкета „Свекърва” е определена за любимия спектакъл на варненската публика.

Първото предложение, „Паметта на водата” от Шийла Стивънсън, на 14 март, режисьор Стоян Радев Ге.К. е удостоено с Награда ВАРНА 2013 за екипа, a Даниела Викторова има номинация АСКЕЕР за ролята на Тереза.

Спектакълът „Кавказкият тебеширен кръг” на 15 март е номиниран за най-голямата награда на Съюза на артистите в България ИКАР 2016 за режисурата на Маргарита Младенова и за главна мъжка роля на Стоян Радев.

Зрителите имат възможност да видят на 16 и 24 март „Опасни връзки” от Кристофър Хамптън, режисьор Стилиян Петров, също номиниран с ИКАР 2016 за авторска музика на Петя Диманова.

На 18 март ще бъде представен „Канкун” от Жорди Галсеран, спектакълът  на Стилиян Петров, който събра най-много отличия от последните години -  ИКАР 2014 за сценография на Венелин Шурелов и Елица Георгиева; АСКЕЕР 2014 за театрална музика на Петя Диманова; две награди ВАРНА 2014 за Биляна Стоева (Ремей) и за екипа.

Колекцията завършва на 29 март класическата комедия „Свекърва” от Антон Страшимиров на режисьора Стоян Радев Ге. К., отличена с Награда ВАРНА 2015 за екипа и излъчена в зрителска анкета за любим спектакъл на варненци през миналата година.

Общата стойност на петте спектакъла е 24 лева.

В края на месеца вероятно някои от представените спектакли ще попаднат сред наградените или ще бъдат причислени към номинациите за другата голяма театрална награда АСКЕЕР. При всички случаи предложението си струва, защото е подплатено с оценката на авторитетни специалисти, както и с добрия прием, който спектаклите намират сред публиката не само във Варна, а и в столицата и други градове у нас.

Промоционалното предложение съпътства още един специален подарък - зрителите, закупили билети, ще получат програми от спектаклите, с автографи на участващите в тях актьори. 

 

Каса Основна сцена (тел.: 052 665 022) и каса Сцена Филиал (052 612 998) всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00;

Резервации и продажба на билети – тел. 052-669 650; 052-669 651; 052-669 652 и Е-mail: drama_varna@yahoo.com;

 

 

Интервю на Виолета Тончева с режисьора Петър Денчев

преди премиерата на 25 и 27 февруари 2016 г. в Драматичен театър „Стоян Бъчваров” на „Едноокият цар” от Марк Креует

 

Превод Нева Мичева, художник Теодора Лазарова, композитор Христо Намлиев, мултимедия Елена Шопова, фотография Тони Перец

 

Действащи лица и изпълнители: Полицаят Давид - Симеон Лютаков; Лидия, негова съпруга - Милена Кънева; Сандра - Биляна Стоева; Игназий - Пламен Димитров; Политикът – Николай Божков

 

Поздравления за първата Ви постановка в родния град, при това в 95-ия юбилеен сезон на Варненския драматичен театър. Защо избрахте „Едноокият цар”?

 

Защото пиесата е написана много умно, а аз съм възпитан да мисля, че пиесата трябва да е по-умна от мен. Тя умело играе с различни политически и социални реалности и открива твърде интересни перспективи пред личните фабули на персонажите. Освен това отговаря на едно силно условие - да бъде много актуална по отношение на политическата и социална проблематика. Става дума за Западна Европа, колкото и условно да става това понятие, у нас няма изострена чувствителност към социалния и политически живот, тук нивото е различно.

 

Пиесата дава гласност на това как социалните и политически убеждения проникват в интимния семеен живот на героите, а двама от тях в крайна сметка се оказват не толкова праволинейни в своите убеждения, колкото си мислят и са разобличени като политически позьори. Това е много важен и съществен момент, защото ако едно убеждение не е интегрирано на лично ниво, то остава на нивото на абстрактните намерения.

 

Откъде идват различията с България?

 

В българското общество няма ясно изразени класи и социални слоеве,  поради което политическите убеждения и социалните намерения са резултат на семейна среда, възпитание, дори на недостиг на информация и нещата остават размити и непоследователни.

 

Въпрос на гражданска култура...

 

Да, но тя не може да съществува без гражданственост, без наличието на активен граждански живот. Българското общество, без да искам да обиждам някого, е някак все още феодално и селско-класово, така че ако се появят някакви социално-политически възгласи за справедливост и истина, те са по-скоро народняшки. На Балканите има по-люти народи от нас и ние не сме пример за подражание за никого наоколо през последните години.

 

Пиесата впечатлява с още много други качества, като липсата на какъвто и да е театрален патос. Тя разобличава театралността като такава и разчита на живото отношение на перонажите/актьорите към случващото се. То трябва да бъде техният истински център и в тази посока насочваме нашите усилия. Допада ми фантасмагоричното отлепване от тази специална тема и то най вече, защото авторът кара героите да се огъват под натиска да проветрят своите разбирания, за да постигнат личните си цели.

 

 

 

 "Кавказкият тебеширен кръг" на Маргарита Младенова

 

 

16 февруари, Основна сцена, 19.00

На 16 февруари, 19.00, Основна сцена, Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” представи една от наи-успешните си нови постановки – прелестната притча на Маргарита Младенова „Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолт Брехт, отличена с две номинации ИКАР 2016 – за режисура на Маргарита Младенова и за водеща мъжка роля на Стоян Радев – Аркадий Чхеидзе. 

След февруарския гастрол в столицата, проф. дин Камелия Николова оценява „Кавказкият тебеширен кръг” на ДТ „Стоян Бъчваров” като „безспорно е най-силната  интерпретация на Брехт на българската сцена напоследък и едно от най-добрите представления на този театрален сезон”.

 

Театралният критик Анелия Янева пише по същия повод: „По "Кавказкият тебеширен кръг" на Маргарита Младенова може да се преподава и изучава Брехт – нещо необходимо за общата ни театрална култура, не само на студентите в НАТФИЗ и другите институти, където се преподава театър. Брехт изведнъж става нужен на времето ни, защото днес сякаш се срамуваме да говорим простичко за морал, за доброта, за човещина; сякаш това вече ни се вижда не твърде софистицирано, за да бъде качено на сцена. Сякаш времето на притчите с поука е отминало. Маргарита Младенова и актьорите на ДТ “Стоян Бъчваров”- Варна убедително го опровергават”.

 

Превод Константин Илиев, сценография Ивайло Николов, костюмография Ива Гикова, музика Асен Аврамов, фотография Росен Донев. Действащи лица и изпълнители: Певецът Аркадий Чхеидзе, Стар селянин, Селският писар Аздак – Стоян Радев; Груша Вахнадзе – Гергана Плетньова; Симон Хахава, Иракли, Ратаят – Георги Богданов; Лаврентий Вахнадзе, Ефрейтор, Шаува – Николай Кенаров; Лекар, Архитект, Готвачка, Свекърва, Възрастна дама, Баба – Даниела Викторова; Натела Абашвили, Селянка – Биляна Стоева; Анико, Людовика, Адвокат, Лекар, Бавачка, Млада дама, Търговка – Ина Добрева; Княз Казбеки – Дебелия, Собственика, Селянин, Свекър, Гвардеец – Антонио Угрински; Губернаторът Георги Абашвили, Селянин, Търговец, Юсуп, Великият княз, Дядо – Пламен Димитров; Адютант, Дървеняк, Ратаят, Калугер, Шота, Гвардеец – Валери Вълчев; Михайло Абашвили – Алекс Маринков, Николай Маринков.

 


 

 

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22897&sid=64

 

Отзиви за гастрола на Варненския драматичен театър с „Кавказкият тебеширен кръг” и „Доходно място” в София

СЪБИТИЕТО

„Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолт Брехт

 

 

В София Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” представи през февруари 2016, годината на неговия 95-ти юбилеен сезон, две от най-новите си постановки. На 1 февруари на сцената на Народния театър зрителите видяха „Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолт Брехт, отличен с две номинации ИКАР 2016 – за режисура на Маргарита Младенова и за водеща мъжка роля на Стоян Радев – Аркадий Чхеидзе.  

Превод Константин Илиев, сценография Ивайло Николов, костюмография Ива Гикова, музика Асен Аврамов, фотография Росен Донев. Действащи лица и изпълнители: Певецът Аркадий Чхеидзе, Стар селянин, Селският писар Аздак – Стоян Радев; Груша Вахнадзе – Гергана Плетньова; Симон Хахава, Иракли, Ратаят – Георги Богданов; Лаврентий Вахнадзе, Ефрейтор, Шаува – Николай Кенаров; Лекар, Архитект, Готвачка, Свекърва, Възрастна дама, Баба – Даниела Викторова; Натела Абашвили, Селянка – Биляна Стоева; Анико, Людовика, Адвокат, Лекар, Бавачка, Млада дама, Търговка – Ина Добрева; Княз Казбеки – Дебелия, Собственика, Селянин, Свекър, Гвардеец – Антонио Угрински; Губернаторът Георги Абашвили, Селянин, Търговец, Юсуп, Великият княз, Дядо – Пламен Димитров; Адютант, Дървеняк, Ратаят, Калугер, Шота, Гвардеец – Валери Вълчев; Михайло Абашвили – Алекс Маринков, Николай Маринков.

 

На 3 февруари в Младежкия театър варненските драматични актьори играха „Доходно място” от Александър Островски, режисьор Крис Шарков, авторска музика Георги Георгиев (Остава, Нomeovox, сценография Радостина Тодорова, костюми Даниела Николчова, хореография Татяна Соколова, фотография Тони Перец. Действащи лица и изпълнители: Василий Николаич Жадов – Адриан Филипов; Полина – Цветина Петрова; Аким Акимич Юсов – Стоян Радев; Фелисита Герасимовна Кукушкина – Веселина Михалкова; Анисим Панфилич Белогубов – Николай Кенаров; Юлия – Ина Добрева; Аристарх Владимирич Вишневски – Пламен Димитров; Ана Павловна Вишневска – Петя Янкова; Микин – Свилен Стоянов; Досужев – Стефан Додуров; Варвара – Гергана Арнаудова; Григорий – Валери Вълчев.

 

АНКЕТАТА

 

Проф. дин Камелия Николова, театровед

„Кавказкият тебеширен кръг” на Маргарита Младенова безспорно е най-силната  интерпретация на Брехт на българската сцена напоследък и едно от най-добрите представления на този театрален сезон, а „Доходно място” на Крис Шарков добавя още нови щрихи към профила му на един от най-последователните и интересни режисьори у нас днес.

 

Проф. д-р Миглена Николчина, литературовед

„Кавказкият тебеширен кръг” е завладяващ спектакъл, изигран сърцато, с младежка енергия, неспадащо настроение и съвършена екипност. Дни по-късно не престава да звучи в мене…

 

Мариана Първанова, театрален наблюдател

Сериозни заявки за награди направи Варненският театър „Стоян Бъчваров”, който гостува в София в навечерието на честването на своя 95-ти творчески сезон. Онова, което обединява „Кавказкият тебеширен кръг” и „Доходно място” е, че и двамата режисьори сякаш са се стремили да изберат доста изобличителни за силните на деня заглавия, като този ефект се подсилва с модернизирания подход към постановката.

 

Проф. Маргарита Младенова е поставила „Кавказкият тебеширен кръг” в типичен брехтовски ключ (с прочутия ефект на отчуждението на епическия театър) и с почерка на „Сфумато” – актьорите играят с пълна сила, сценографията е изчистено-стилизирана, така че епохата, мястото и предметите са доста условни и универсални. Всичко е подчинено на тази стилизирана естетика с прекрасни хрумвания – предметите бързо променят първоначалното си предназначение, като например шарените юргани, които отначало са стени на двореца, после влизат в ролята на кожени палта и т.н. (сценограф Ивайло Николов, костюми - Ива Гикова).

Актьорите сменят по няколко роли. Всичко е като по учебник, дело на зрял майстор. Вероятно в началото на 90-те „Кавказкият тебеширен кръг” щеше да бъде поставен като весело карнавално представление, стил комедия дел арте.

Сюжетът го позволява, защото носи в себе си духа на екзотичния Кавказ, на древни притчи с неочаквани обрати, има ярки гротескови образи, герои, носещи в себе си простоватата народна мъдрост и ценности. Трябваше обаче да преживеем обезценяването на лева, да видим празните магазини и купонната система, да бъдем лъгани многократно от политиците, които предпочитат да се ометат от страната с куфари, натъпкани с банкноти и кожени палта, вместо да си вземат бебето от къщи (в пиесата на Брехт това е Михайло, символ на най-свидното у народа), трябваше през страната ни да премине поток от бежанци първо в посока от Сърбия, а сега и от Сирия, за да имаме такова представление на „Кавказкият тебеширен кръг” като това на проф. Маргарита Младенова.

Нещо като трагедия през тъжната усмивка на комедията. Подобно сложно представление не може да бъде направено без подходящи актьори, а Варненският театър притежава такива.

 

 

"Oпасни връзки" на 17 февруари и "Глупаци" на 18 февруари

Какво по-романтично от това в месеца на влюбените да почувстваш и съпреживееш, заедно със своята, и любовта на другите :)

 

"Опасни връзки" от Кристофър Хамптън

"Глупаци" от Нийл Саймън

 

 

Коварната и покваряваща любов в "Опасни връзки" от Кристофър Хамптън - изящния спектакъл на режисьора Стилиян Петров с музиката на Петя Диманова, номинирана за ИКАР 2016. С Веселина Михалкова и Стоян Радев - маркизата и виконта, които владеят любовните интриги до съвършенство, с Гергана Плетньова, Стефан Додуров, Екатерина Георгиева, Юлияна Чернева, Гергана Арнаудова, Адриан Филипов и др - 17.02, Основна сцена, 19.00

Странната любовна магия, която тегне над селцето Тюленчиков, в което всички са глупави и никой не знае какво означава да си влюбен. Но също като в най-красивите приказки, идва романтичният герой, младият учител Леон - Стефан Додуров, който се влюбва в своята ученичка София - Ина Добрева, тя в него също и така настъпва разомагьосването. Великолепна комедия на Нийл Саймън в режисьорския стил на Георги Михалков - 18.02.Сцена Филиал, 19.00

ТМПЦ - ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР "СТОЯН БЪЧВАРОВ"

95-ти творчески сезон

Работно време билетна каса Основна сцена (тел.: 052 665 022) и билетна каса Сцена Филиал (052 612 998) всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00;
Резервации и продажба на билети – тел. 052-669 650; 052-669 651; 052-669 652 и Е-mail: drama_varna@yahoo.com; www.dramavarna.com

 

Петър Денчев - режисьор

В своя юбилеен 95-ти творчески сезон, Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” покани своя съгражданин Петър Денчев да направи режисьорски прочит на комедията „Едноокият цар” от Марк Креует.

Това е първата изява на варненска сцена на младия творец, известен както с постановките си на различни български сцени, така и с белетристичните си произведения. Преводът на пиесата направи Нева Мичева.

„Едноокият цар” от Марк Креует е политическа сатира, която прелива в черна комедия - каталонският отговор на световната политическа криза. Улегналото всекидневие на полицая Давид изведнъж придобива неочакван обрат, когато той разпознава в един от семейните гости своя жертва – останалия с едно око след улучилия го гумен куршум по време на протестна демонстрация, Игназий.

Оттук започва разтърсващата история, която изисква от героите да осъзнаят по нов начин своята социална роля в сложния свят на политическа демагогия, кризи от всякакъв характер и непрекъснати конфронтации. Без да е откровен политически театър, пиесата се занимава със съвременното живеене по пътя към истината, с крехкостта на човешките убеждения и начините, чрез които политиката нанася поражения върху интимния свят и идентичността на човека в XXI век.

В постановъчния екип са ангажирани художничата Теодора Лазарова, композиторът Христо Намлиев и Елена Шопова, автор на мултимедията. В ролята на полицая Давид ще видим актьора Симеон Лютаков, който през последните години създаде запомнящи се фотографски визии за спектаклите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Образа на неговата съпруга Лидия ще пресъздаде Милена Кънева, Биляна Стоева е Сандра, Пламен Димитров – Игназий, Николай Божков – Политикът.

Премиерата предстои на 25 и 27 февруари 2016 г., 19.00, Сцена Филиал

 

Петър Денчев

Петър Денчев се изявява като театрален режисьор и писател. Роден на 8 август 1986 г. във Варна, той завършва IV езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ в родния си град и режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф.Здравко Митков (2010). Има реализирани спектакли в театрите на Пазарджик, Стара Загора, Ямбол, Русе, Сатиричен театър "А. Константинов" София, Народен театър "Иван Вазов" София, Младежки театър "Н. Бинев" София, Фабрика 126 София. Премиерата на най-новия му проект „Едноокият цар” от Марк Креует на сцената на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров” предстои на 25 и 27 февруари 2016 г.

В режисьорската му биография присъстват: "Дванайсета нощ" от Уилям Шекспир (Драматичен театър "Сава Огнянов" Русе, 2015); "Убийство в експреса" от Габор Гьоргей (Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" София, 2015); "Различният" по Алексей Слаповски (Драматичен театър "Невена Коканова" Ямбол, 2014); "Мизантроп“ от Молиер ( Сдружение „КЛАС“ / Фабрика 126 / Altronics light & suspacious, София, 2014); „Бурунданга“ от Жорди Галсеран (Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" София, 2014); "Ромео и Жулиета" по Уилям Шекспир (Драматичен театър "Гео Милев" Стара Загора, 2013); „Морски пейзаж“ от Едуард Олби (Народен театър "Иван Вазов" София, 2013); „Медея“ по Еврипид, Жан Ануи, Теодор Драйер и Йосиф Бродски (Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе, 2012); „Карнавал“ от Жорди Галсеран (Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора, 2012); "Жената от миналото" по Роланд Шимелпфениг (Драматично-куклен театър "Константин Величков" Пазарджик, 2011); "Слугините" от Жан Жьоне (НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" София, 2010) и др.

Петър Денчев е автор на романа „Тихото слънце", ИК „Жанет 45“, 2012, сборника с разкази „Истории в минало време", ИК „Жанет 45“, 2011; романа „Тъй, както мъж целува жена, която обича“, изд. фонд. „Развитие XXI“, 2007. Има номинации и награди от различни литературни конкурси.

 


 

Прочетете повече за "Едноокият цар":

Протестът като грешка на системата или на индивида

Звездата от „Седем часа разлика” Симеон Лютаков играе полицая Давид в „Едноокият цар”

Маргарита Младенова изправя на крака софийската публика

Сабина Василева, снимка: Росен Донев

Възможно ли е да си добър и да живееш добре, пита се в пиесата.
"Кавказкият тебеширен кръг": Варненски драматичен театър. Участват: Стоян Радев, Гергана Плетньова и други. Коя е мерната единица за човешка доброта, пита се в най-новата постановка на Маргарита Младенова "Кавказкият тебеширен кръг" от Бертолт Брехт. Спектакълът, част от репертоара на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна, гостува преди дни на сцената на "Иван Вазов", а поради огромния интерес е планирана още една дата в рамките на "Софийски театрален салон": 22 март в Театър "София".

През разказа за бедната девойка Груша, която се нагърбва с грижите за едно изоставено дете, пиесата поставя дилемата за разликата между това човек да е добродушен по природа и между реалното правене на добро.

Войни, вътрешни междуособици и преврати представляват историческия фон, на който се разгръща действието и за който с неумолима образност героят разказвач се произнася: "Пладне не беше време за ядене, пладне беше време за смърт". Но и онова, което настъпва подир него, не донася на хората повече благоденствие: "Войната свърши, пазете се от мира". Вълни от бежанци търсят подслон, гледани изпод вежди от властта.

Корупция и задкулисни игри пронизват съдебната система. Картина, която на зрителя, условно "заземен" на територията на Грузия, поразително напомня съвременната действителност. Необходимо ли е злото на света, се пита той, следвайки Груша из планинската пустош, където момичето е в постоянна борба за собствения си живот и този на невръстния губернаторски наследник.

Тук открива Маргарита Младенова ключа към текста на Брехт - да покаже как редом до избуяващото зло като един доблестен войник крачи доброто; как алчността и цинизмът мъчат, но не могат да отнемат живителните сокове на заразителната човечност. Със заклинателна сила отеква във финала откроилата се като лайтмотив на пиесата идея: "Нека всяко нещо да принадлежи на този, комуто приляга".

Спектакълът, номиниран с "Икар 2016" за режисура, респектира с висока художествена издържаност, премереност и прецизност на всички равнища. С пестеливост се отличава и сценографията на Ивайло Николов, представляваща многофункционално дървено скеле, покрито с пъстроцветни юргани. Отново юрганът, който като спално бельо загатва идеята за излагането на показ на потайната интимна същност на човека, присъства като основен компонент и в костюмите, дело на Ива Гикова.

Аплодисментите са и за ансамбловата игра на дванайсетте актьори от варненската трупа, всеки от които - с изключение на Гергана Плетньова в образа на Груша - се преобразява в повече от един персонаж: Георги Богданов, Николай Кенаров, Даниела Викторова, Биляна Стоева и други. За яркото си превъплъщение в съдията Аркадий Чхеизде, който макар и сребролюбец, има сетива за правдата, Стоян Радев ще се бори за наградата "Икар" за водеща мъжка роля.

в."Сега", http://www.segabg.com/article.php?id=789762


Прочетете повече за турнето на ДТ "Стоян Бъчваров" в София:

“Доходно място” на Варненския театър гостува в София

Гергана Плетньова и Стоян Радев обраха овациите с "Кавказкият тебеширен кръг"

Забавен и "поучителен" спектакъл прави Крис Шарков от "Доходно място" на Островски

 


 

- първия спектакъл в София от турнето на Варненския театър

София, 2 февруари /Пенка Момчилова, БТА/

Стоян Радев Гергана Плетньова /Груша/ и Стоян Радев /Аздак/ обраха овациите с "Кавказкият тебеширен кръг" от Бертолт Брехт на Маргарита Младенова - с представлението снощи в препълнената зала на Народния театър "Иван Вазов" започна турнето на Варненския театър. Звездата на морската трупа и именитата режисьорка имат номинации за "Икар - 2016". Отличие заслужава и младата актриса, показаха с аплодисментите си зрителите.

Маргарита Младенова "разказва" наивистична приказка за Доброто и Злото, в която се преплитат фолклорен епос, любовна драма, хумор, сатира, ирония, гротеска, философски и психологически прозрения за човека и за обществото, вечни истини, валидни от древността до съвремието като "тези, които не споделят щастието на богатите, често споделят нещастието им", "онези, които не можеха да си вържат гащите, управляват империи, а които не можеха да броят до четири, изяждат по осем блюда" и т.н. Често приказката звучи и като политически памфлет от днешен вестник у нас - с изобличения на съдебната система за корупция и липса на компетентност и справедливост. Все пак бившият селски писар пияница Аздак /Стоян Радев/, издигнал се до градски съдия в смутното следвоенно време, раздава справедливи присъди - почти, независимо че демонстративно протяга ръка и към ищците, и към обвиняемите с репликата: "Аз вземам!". Независим от Системата, той решава делата по съвест, а дебелия сборник от закони използва като възглавница за стола си.

Изобретателната сценография на Ивайло Николов превръща въртящата се дървена конструкция в средата на сцената в замък, къща, съдебна палата, каруца, планинско възвишение, паянтово мостче, река /с допълнение от синьо и зелено одеяло/ и т.н. Костюмите са на Ива Гикова, музиката - на Асен Аврамов.

Стоян Радев е също и разказвач - певецът Аркадий Чхеидзе, и Стар селянин. Повечето от актьорите играят по няколко роли. Георги Богданов е заминаващият на война годеник на Груша - Симон Хахава, Биляна Стоева - господарката й Натела Абашвили, която, загрижена какви тоалети да вземе при заминаването заради настъпващите войски, зарязва бебето си. Груша не може да остави безпомощния Михайло /Алекс Маринков, Николай Маринков/ и митарства с него през цялата приказка. Когато детето е вече на две години, "истинската майка" предявява претенции в съда. . .

В актьорския екип са и Николай Кенаров, Даниела Викторова, Ина Добрева, Антонио Угрински, Пламен Димитров, Валери Вълчев. /РУМ/

VINF 09:41:01 02-02-2016
RM0940VI.004 театър - гастрол - "Кавказкият тебеширен кръг"


Прочетете повече за турнето на ДТ "Стоян Бъчваров" в София:

“Доходно място” на Варненския театър гостува в София

Злото повикало, доброто се обадило

Забавен и "поучителен" спектакъл прави Крис Шарков от "Доходно място" на Островски

 

 

София, 4 февруари /Пенка Момчилова, БТА/

Забавен и "поучителен" спектакъл прави Крис Шарков от "Доходно място" - най-социалната според режисьора пиеса на Александър Островски. Валидните за всяко време и всяка система истини звучат ненатрапливо и недидактично в представлението на Варненския театър /включено в гостуването на трупата в София/ - в хапливо-ироничната, хедонистична и конформистка атмосфера на нашето съвремие.

Костюмите /на Даниела Николчова/, сценографията /на Радостина Тодорова/ и музиката /на Георги Георгиев - "Остава", "Homeovox"/ "поставят действието" в наши дни. Задната стена на сцената е градски пейзаж - изглед към мегаполис. Мъжете, някои с вид на юпита, работят в съвременен офис. С известно ретрозвучене са някои тоалети на дамите. Към средата на миналия век връща зрителя и стар розов автомобил, разположен в центъра на сцената. Той често е и "място на действието", или се върти - като на търговско изложение, и така напомня, че "всичко е за продан".

Както във всяка епоха и във всяка общност, "мъдрите са смятани за луди". Идеалистът Василий Жадов /Адриан Филипов/ е обект на присмех и подигравки от колегите си и бъдещата си тъща Фелисита Кукушкина /Веселина Михалкова/, още повече че не се възползва от благоприятното си роднинство - племенник е на шефа на фирмата Аристарх Вишневски /Пламен Димитров/. Жадов обаче все още вярва в човека, както сам заявява, и мисли, че може да промени обществото, да го освободи от корупцията и другите пороци. Най-малкото е длъжен да опита, защото, който не се противопоставя на злото, става съучастник.

Неговият антипод Анисим Белогубов /Николай Кенаров/ е олицетворение на амбицията за успех, за кариера на всяка цена. В него Фелисита Кукушкина вижда човек, който се е запътил към властта. Затова е най-подходящ за съпруг на дъщеря й Юлия /Ина Добрева/. За разлика от Жадов, любимия на другата й дъщеря - Полина /Цветина Петрова/. Убедена е, че той е безперспективен, защото не уважава властта - както го характеризира Аким Юсов /Стоян Радев/ - старши служител във фирмата, философски настроен конформист, намерил опора в житейския си опит и мъдрост и в религията.

TOP