Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Екипите на Театрално-музикален продуцентски център Варна изпращат изключително успешната си 2023 година с декемврийски гастроли в столицата, които препълниха залите на НДК, МГТ "Зад канала", МТ "Николай Бинев" и Театър "Българска армия". Продукцията на Държавна опера Варна "Калас и Онасис" от Христос Папагеоргиу, реж. Петко Бонев, дир. Страцимир Павлов, откри Новогодишния музикален фестивал в София в зала 1 на НДК, в присъствието на двама президенти, други високопоставени гости и многобройна възторжена публика. Също в НДК и също в Новогодишния фестивал, но в "Театър Азарян", Драматичен театър "Стоян Бъчваров" представи в 3 спектакъла забавните "Приключения опасни със герои сладкогласни" от Хайгашод Агасян и Недялко Йорданов, реж. Костадин Бандутов. Варненските драматични актьори разтърсиха столичани с "Ботушът" от Лило Петров, реж. Стоян Радев Ге.К., в МГТ "Зад канала", разсмяха ги с "Клетка за пеперуди" от Жан Поаре, реж. Атанас Атанасов, в МТ "Николай Бинев" и ги накараха да се замислят над българските съдбини с "Под игото" по Иван Вазов, драматургичен вариант Юрий Дачев, реж. Бина Харалампиева, в Театър "Българска армия". С "Под игото" на 20 и 21 декември във Варна завършват и фестивалните Коледни театрални седмици 2023. Балетните артисти на Държавна опера Варна танцуваха през декември "Пепеляшка" и "Лешникотрошачката" в Мексико и Италия, предстои им турне с няколко заглавия в Обединеното кралство, но преди това на 29 декември от 14 и 19 часа ще срещнат за пореден път и младите варненски зрители с любимата коледна приказка "Лешникотрошачката".

Сценографът ФИЛИП КОРУНОВСКИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческите си търсения в театрално-танцовия спектакъл „Свръхчовек“; логиката във визуализирането на абстрактни идеи с материални средства; природата и човекът като нейно битие; светлината и отражението; тялото и сянката; търсенето и постигането. 

Пресъздаването на абстрактни идеи със средствата на сценографията със сигурност е любопитно предизвикателство. 

Темата за нематериалното и неговото сценично пресъздаване винаги ме е вълнувала, като художник. Как във физическото пространство на театралната сценография да се визуализират абстрактни идеи е творческата цел и на „Свръхчовек“. Използвам конкретни материали, за да създам чрез тях една абстрактна представа. Изграждам метафизичното пространство само с основните елементи в природата – земя, вода и въздух. Сред тях човешкото тяло се представя като част от природата, като нейно битие, разделено на две – тяло и сянка. Тялото без сянка е нищо, а сенките зависят от светлината и контекста. Тъкмо тук се включва светлинният дизайн, като най-важен елемент в тази сценография. Той трябва да внуши философската идея и да предаде цялата концепция на спектакъла. Търсим въздействието на светлината, изследваме светлосенките и отраженията, използваме прах, за да дефинираме телата и да ги отделим от техните сенки. Това беше едно много голямо и много вълнуващо предизвикателство за мен, а и за целия екип.

Среща между постановъчния екип на спектакъла „Свръхчовек“ и представители на медиите се проведе часове преди предпремиерата в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна. В пресконференцията участваха директорката на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова, драматургът Сашо Димоски, режисьорът Васил Зафирчев, сценографът Филип Коруновски, артистичната директорка на театъра Веселина Михалкова и пиарката на ТМПЦ Виолета Тончева.

Даниела Димова очерта границите на партньорството с творците от РС Македония, изрази удовлетворението си от съвместната продукция, която въвежда нова стилистика в творческата работа на Варненския театър и изтъкна, че текстът и постановката са създадени специално за варненска сцена. Сашо Димоски и Васил Зафирчев представиха концепцията на спектакъла, който си служи със средствата на постдраматичния театър, позовавайки се на философията на Ницше за Свръхчовека, в музикален паралел с „Пролетно тайнство“ на Стравински.

Драматургът САШО ДИМОСКИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за оригиналния авторски проект „Свръхчовек“, създаден в партньорство с творци от РС Македония, специално за Варненския драматичен театър; срещата между философията на Ницше за Свръхчовека и „Пролетно тайнство“ от Стравински в територията на постдраматичничните театрални форми; взаимоотношенията между телата и техните сенки в контекста на идеята за Свръхчовека; предизвикателството Нижински; енигмите Ницше и Стравински; театърът извън конкретиката; интроспекцията като предупреждение за убийството, което извършва съвременният човек; разминаването между политиката, политиканството и изкуството.

- Като автор на драматургични текстове, отличени с национални и международни награди, също и като университетски професор, Вие се намирате в центъра на театралния живот в РС Македония, като категорично заявявате пристрастието си към постдраматичния театър.

- Определено. Докторската ми дисертация е на тема „Постдраматичният театър – начинът, по който комуникират митологиите и постдраматичните театрални форми“.

17 ноември, 13.30, Сцена Ротонда
 
Екипът на "Свръхчовек", продукция на ДТ "Стоян Бъчваров" в партньорство с творци от РС Македония и премиера в Европейската нощ на театрите, очаква варненските медии и кореспондентите на националните медии във Варна на пресконференция, която ще се проведе на 17 ноември, 13.30, Сцена Ротонда.
 
Предпремиера - 17 ноември 2023, 19.00, Основна сцена
Премиера - 18 ноември 2023, 19.00, Основна сцена.
Европейска нощ на театрите.
 
Старт на XIV Коледни театрални седмици – Варна 2023
Уважаеми зрители,
Поради заболяване на актьори, двата спектакъла на "Под игото", предвидени за 1 ноември 2023 г., няма да се състоят.
 
Закупените билети остават валидни без заверка за спектаклите на 20 декември от 15.00 и от 19.00 часа на Основна сцена.
 
Съжаляваме за неудобството и благодарим за разбирането ви!

ВАСИЛ ЗАФИРЧЕВ, режисьор на постановката „Свръхчовек“, пред ВИОЛЕТА  ТОНЧЕВА за работата си над партньорския проект между творци от РС Македония и ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна; за постдраматичния прочит на философията за Свръхчовека на Ницше, в музикален паралел с „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински; за жертвоприношението на сенките в ритуалния театър; за апотеоза на телесното и диктата на консумеризма; за отказа от духовно усъвършенстване и заплахата от ентропия. Премиера в Европейската нощ на театрите - 18 ноември 2023 г.

„Свръхчовек“ е амбициозно заглавие, което предполага амбициозна стилистика.

Работим в стилистката на постдраматичния концептуален театър, за да създадем едно съвременно представление. С актьорите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ излизаме от зоната на комфорт, за да поднесем театър на рисковете, насочен срещу традиционните текстове и посоки в развитието на театъра. Позоваваме се върху философията на Ницше за Свръхчовека, за да я интерпретираме в паралел с грандиозната и авангардна за своето време музика на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински. В спектакъла включваме 12 ритуала със съответен музикален еквивалент от произведението на Стравински.

Ритуален театър, изграден от 12 сцени.

Да, това е нашият Ритуален театър, който тръгва от текста на Сашо Димоски и проследява жертвоприношението на сенките. Практически ние извършваме 12 ритуала, в които телата жертват сенките и душите си, за да стигнат до Свръхчовека като своеобразна терапия на съвременната цивилизация. Днес IT-ревоюцията с бързото развитие на дигиталните технологии, изкуствения интелект, комплексната дигитализация и автоматизация, както и консуматорските нагласи на съвременното общество задушават човека и изместват основната му същност – стремежа към духовно усъвършенстване. Идеята за Свръхчовека постепенно умира. По тази особено актуална  тема нашето представление предлага решения, които извеждаме като абстракция чрез музиката, хореографията, визията и средствата на други изкуства. Съвременният театър, както знаем, си служи не само с драматургичния текст, а разчита на синкретизма между различни дисциплини като архитектурата на пространството, светлинния дизайн, в случая и музиката на Стравински. Разбира се, в творческата работа за нас най-важен е процесът на търсене и изследване по пътя към поставената цел.

ПРЕМИЕРА НА ВАРНЕНСКИЯ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР В ЕВРОПЕЙСКАТА НОЩ НА ТЕАТРИТЕ2023

СТАРТ НА XIV КОЛЕДНИ ТЕАТРАЛНИ СЕДМИЦИ ВАРНА 2023

Предпремиера - 17 ноември 2023, 19.00, Основна сцена

Премиера - 18 ноември 2023, 19.00, Основна сцена. Нощ на театрите. Старт на XIV Коледни театрални седмици – Варна 2023

 

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ ще поднесе на своите почитатели в Нощта на театрите и в началото на XIV Коледни театрални седмици втората премиера в 103-ия си творчески сезон. Продукцията „Свръхчовек“, колаборация с творци от РС Македония, е изградена по музиката на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински и философията на Фридрих Ницше за Свръхчовека. Амбицията на постановъчния екип от РС Македония и варненските артисти е да поднесат в оригинален сценичен синтез един съвременен микс от танц, поетичен театър и пърформанс, дефиниран от автора на текста Сашо Димоски като „тотален театър с метафизичен хоризонт“. Режисьор е Васил Зафирчев, хореографията е дело на Олга Панго, участвала вече в няколко проекта на Варненската опера, сценограф е Филип Коруновски, костюмограф - Раде Василев, превод - Таня Попова. Ролите в „Свръхчовек“ са обобщени като Тела и Сенки. Ролите на Тела изпълняват: Стоян Радев, Недялко Стефанов, Станислав Кондов, Константин Соколов, Николай Кенаров, Роберт Ваханян и Нейчо Петров. В ролите на Сенки се превъплъщават: Веселина Михалкова, Христина Джурова, Гергана Арнаудова, Юлияна Чернева, Биляна Стоева, Милена Кънева, Габриела Боева и Сияна Начева. Асистент режисьор Владимира Иванова.

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, бе удостоена с престижната награда на Италия за културен принос „Златен орел“ (Aquila d’Oro). Отличието се присъжда за многобройните ѝ творчески успехи, инициативите ѝ за майсторско популяризиране на оперното, театралното и музикалното изкуство в света, за преки и съвместни дейности в международния културен и артистичен обмен. Статуетката ѝ бе връчена от посланика на Италия у нас Джузепина Дзара на тържествена церемония в италианското посолство.

„Приемам тази награда с чувство на отговорност и на много голяма гордост за това, че в 18-ата година на „Златен орел“, когато за първи път тази награда напуска Италия, държавата, в която идва, е България“, каза Димова.

Комисията, определяща наградите, е съставена от академици и експерти, начело с професор Фабрицио Полити, бивш декан на Факултета по икономика на университета в Акуила и президент на университетския консорциум в Сулмона, Италия, където през 2006 г. са връчени първите награди „Златен орел“.

С престижното отличие "Златен орел" бяха оценени също ярките творчески постижения и приноса в международния културен обмен на оперната прима Райна Кабаиванска и директора и диригент на Софийската филхармония Найден Тодоров.

Награди за заслуги получиха директорът на Регионалния исторически музей във Варна Игор Лазаренко; директорът на културния център „Двореца“ в Балчик Жени Михайлова; директорът на музея „Борис Христов“ в София Елена Драгостинова; проф. Светослав Косев от Великотърновския университет и Почетният консул на Италия във Варна д-р Антонио Таркуинио. Специална награда получи и посланикът Джузепина Дзара за нейната дълга и ползотворна дипломатическа кариера като представител на Италия в международни органи, за утвърждаване на човешките права и на мира по света, и за активната ѝ роля в културния обмен между Италия и България.

ТОВА ПОСЛАНИЕ ОТПРАВИ ТЕАТРАЛНАТА ЛЕГЕНДА ГРАЦИЕЛА БЪЧВАРОВА НА СВОЯ 90-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ

На 19 септември 2023 година празникът в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна беше двоен - непосредствено след премиерния спектакъл на „Под игото“ отдадохме почит на бележитата театрална и филмова актриса, доайен на Варненския театър, Грациела Бъчварова. За достолепния си 90-годишен юбилей тя бе удостоена от министъра на културата Кръстьо Кръстев с Плакет за цялостен принос в развитието на българската култура. Най-новото отличие на институцията връчи съветникът на министъра д-р Илко Ганев. От името на председателя на Съюза на артистите в България, Христо Мутафчиев, Даниела Димова, директор на ТМПЦ – Варна, връчи на Грациела Бъчварова Почетен знак на САБ за изключителни заслуги към българското театрално изкуство. Кметът на Варна, Иван Портних, поднесе на емблематичната варненска актриса своя Златен почетен знак за заслуги към културата на Варна с пожеланието да продължава да бъде вдъхновение за варненци и всички почитатели на театралното изкуство.

ИСКАХ ДА ИГРАЯ ХАДЖИ РОВОАМА

Трябва да кажа, че много харесвам романа и очаквах с възбуда репетициите. Сега ще издам една тайна. Исках да играя Хаджи Ровоама. Месеци наред преследвах Бина Харалампиева и настоявах да ми даде тази роля, защото е скучно навсякъде, където има някакво зло, все аз да го играя. Първоначално тя прие, но после отказа с аргумента, че не може да ми даде една от и без това малкото женски роли в нашата постановка. Наистина женските образи са само четири.

Така си останах при Кириак Стефчов. Не знам дали това е най-интересната роля за пресъздаване, защото в „Под игото“ няма безинтересни роли. Това се дължи най-напред на Иван Вазов и обичта му към българина, подправена с лека ирония, уловена великолепно в драматизацията на Юрий Дачев. В същата посока чудесно ни води и Бина Харалампиева, така че в историята, която разказваме, не мога да откроя който и да било образ като по-интересен.

РАДА ГОСПОЖИНА – ЕДИН РОМАНТИЧЕН ИДЕАЛ

Както всяка следваща роля, Рада Госпожина е предизвикателство, нещо ново и различно от предното. Ако актьорът смята, че ролята му е лесна, е обречен на провал. „Под игото“ е емблематичен роман и една от емблематичните роли в него е Рада Госпожина. Това няма как да не ме притеснява. Публиката, изградила си определени представи от романа и от филмите, има големи очаквания. Притеснявам се от патетиката и романтиката, с които обикновено се свързва образа и как едно съвременно момиче на 27 години като мен може да го приближи до себе си, да го направи достоверен.

Днес ние не се сблъскваме с такива предизвикателства, като героите в „Под игото“, хората от моето поколение не водят такива борби. Препрочитайки романа, си дадох сметка, че това е тъжно. Ние нямаме идеали, нямаме кумири, не се посвещаваме безотказно на мисии и това е печална констатация. А ми се иска да бъда Рада Госпожина…

Тя е много чисто същество, изпълнено само с любов, въпреки че има и поводи за омраза. Всъщност тя обединява в себе си онова, което би трябвало да бъде жената – любов, грижа, посветеност. Съвременната жена се отдалечава от този идеал и затова той ни изглежда романтичен и недостижим. Да не забравяме също, че Рада Госпожина е и много смела. Тя се включва, наравно с мъжете, в каузата на Освобождението, като изборът ѝ е продиктуван не само от любовта към Бойчо Огнянов, а и от общите стремления към независим и достоен живот.

На 18 септември от 11.00 часа в Пресклуба на БТА Варна генералният директор на БТА Кирил Вълчев и ръководителят на издание "ЛИК" Георги Лозанов ще представят последния брой на списанието, посветен на МТФ "Варненско лято".

В събитието ще участват също директорът на ТМПЦ Варна Даниела Димова и режисьорът Бина Харалампиева, заедно с част от актьорския състав на нейната постановка "Под игото", първата премиера в 103-ия сезон на ДТ "Стоян Бъчваров". Ще бъдат очертани творческите намерения на екипа в шестата поред интерпретация на варненска сцена на любимия роман на българите.

Д-Р СОКОЛОВ – БОХЕМЪТ, АРТИСТЪТ И БУНТАРЯТ В „ПОД ИГОТО“ 

Д-р Соколов е характерен герой и важна личност за целия разказ в „Под игото“. Ако основните персонажи Бойчо Огнянов, Д-р Соколов, Кириак Стефчов и Рада Госпожина са представителна извадка за обществото в романа, сред тях Д-р Соколов е бохемът, артистът, бунтарят, който не пести емоция, сили и умения, за да постигне това, към което се стреми. Образът ми допада и намирам много сходни неща между него и мен, доколкото и аз съм артист и музикант. Доближавам го до себе си, но това не означава, че е лесно да се направи. За да стане добър, образът не трябва да бъде еднопланов, трябва да се придържа към действителността и да се дозира присъствието му в контекста на цялата постановка.

Всъщност Д-р Соколов не е толкова далеч от нас, като светоусещане. Да, може да се е сменил пейзажът, сменил се е и езикът, но в същината си всичко е същото. Предателствата - както тогава, така и сега, са коварни, любовта също е толкова силна, колкото и сега, сходни са стремежът към истината, към красотата и към всичко, което движи човека в съществуването му.

На репетицията вчера си говорихме за Вазов и богатия му език. Би трябвало да се отнасяме с по-голямо внимание към съвременния български език, в който ние вече не споделяме, а шерваме, постваме, вместо да публикуваме и т.н. Мисля, че това е по-опасно, отколкото да четем Вазов с автентичния език, на който той е писал. За мен е абсолютна грешка да се смята, че днес Вазов е труден за четене. Напротив, трябва да четем в оригинал точно това, което ни е оставил авторът, при това не кой да е автор, а Патриархът на българската литература.

В творческия си път досега съм изградил над 45 персонажа, от които в момента играя 16. Участвам в 16 заглавия и много мисля за моите герои в тях - Гоце Делчев в „Един ден“ по Димитър Талев, Найден в „Майстори“ от Рачо Стоянов, Найден Стремски в „Нова земя“ по Иван Вазов, ето сега Д-р Соколов в „Под игото“ и т.н. Близка ми е онази романтична епоха в българската литература, чийто герои стоят високо над нас и са достойни за подражание.

БОЙЧО ОГНЯНОВ Е ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ РОДОЛЮБЦИ, ГОТОВИ НА ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ

В „Под игото“ срещаме различни български характери - от най-възвишения образ до нагажденците и предателите. За мен Бойчо Огнянов е представител на изчезналите родолюбци, готови на всичко за България.

500-те години робство сякаш са накарали българите да се съберат вътре в себе си и да се грижат само за собственото си оцеляване. Но моят герой Бойчо Огнянов е различен. Той донякъде е прототип на Васил Левски. Образите и на двамата се характеризират с абсолютно себеотрицание. Те не търпят неправдата и горят за народното дело, всичко останало поставят на второ място, дори любовта. Като спечелва младата учителка Рада Госпожина за каузата на Освобождението, на която се е посветил, Бойчо Огнянов повлича със себе си и любовта. Безрезервно отдаден на националната идея и изключително последователен в действията си, той е ярък образ.

Да се пресъздаде такъв героичен персонаж е трудно, доколкото днес той няма аналог и не можем да си представим чисто психологически какво е било поведението му. Затова пък съществуват много исторически документи, които ми помагат да търся проекции на Бойчо Огнянов във въображението си. Старая се да не го превръщам в икона, за да остане образът достоверен и пълнокръвен. 

90-годишният юбилей на бележитата българска театрална и филмова актриса Грациела Бъчварова, свързала творческия си път с Варненския театър, е повод да си припомним, че Христо Явашев - Кристо, най-големият съвременен визионер в изкуството, е рисувал портрет с маслени бои на Грациела Бъчварова.

На младини двамата са били част от един и същ студентски кръг, в който влизат и други звездни имена на българската култура, като режисьорът Методи Андонов, художниците Йоан Левиев, Христо Стефанов и др. „Вълнуваща е историята за приятелството на Грациела с Христо и брат му Анани Явашев, с когото следват в един курс на Театралната академия. Христо Явашев рисува портрета на Грациела, за който Анани е избрал костюма, шала с ажури, фината копринена блуза, златния медальон. Изящната ръка, поставена пред гърдите, нежният овал на лицето, правилните черти, светлият тен на кожата, живите черни очи, леко повдигнатите вежди, венеца от къдрици, издържаната в топли цветове живописна гама и кафявият тон, на фона на който се откроява изображението, имат близост с класическия салонен портрет. Чувства се емоцията и живото общуване между художника и неговия модел, които по време на сеансите са споделяли своите желания, говорили са за изкуство, за интересите си и симпатиите си, за театъра, изложбите, музиката и мечтите си“, пише в студията си за Кристо изкуствоведът Пламена Рачева.

Родственица на Стоян Бъчваров, основоположника на Варненския театър, Грациела Бъчварова е живата история на театъра, магнетична актриса, създала незабравими образи на театралната и филмова сцена, обществена личност с ярки граждански позиции.

 

Родена е на 7 септември 1933 г. във Флоренция, Италия, тя е наречена с три имена Грациела-Мария-Стойка: Мария - на Богородица, чиято статуя изнесли в деня на раждането ѝ от флорентинска църква и Стойка - на баба ѝ. Потомка на два славни театрални рода - Лоловия род от който идва и актрисата Татяна Лолова и рода Бъчварови. Баща ѝ Васил, основател на първата театрална трупа в Добрич, завършил архитектура в Италия, е племенник на големия актьор, режисьор и основател на Варненския театър Стоян Бъчваров.

В продължение на близо век, от 1927 до 2023 година, романът „Под игото“ трайно присъства в историята на Варненския театър с постановки на режисьорите Иван Янев, Стоян Бъчваров, Николай Фол, Станчо Станчев и Бина Харалампиева.

В СЕЗОН 1927/28, само няколко години след като се основава Варненският театър (1921), директорът и режисьор Иван Янев, един от основателите на Съюза на артистите в България, поставя за пръв път „Под игото“ – пиеса в 7 драматични картини от Иван Вазов“. Историческата справка с Летописа за 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър (1921-2021), съставител Никола Вандов, сочи още, че самият режисьор играе ролята на Чорбаджи Марко, а неговата съпруга и също известна за времето актриса Александра Янева се превъплъщава в образа на Рада Госпожина. След премиерата на 14.03.1928 г., „Под игото“ достига 25 представления.

TOP