„СВРЪХЧОВЕК“ – ДА УБИЕШ СОБСТВЕНАТА СИ СЯНКА

Category: Интервюта

Created on Friday, 17 November 2023 08:36

Драматургът САШО ДИМОСКИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за оригиналния авторски проект „Свръхчовек“, създаден в партньорство с творци от РС Македония, специално за Варненския драматичен театър; срещата между философията на Ницше за Свръхчовека и „Пролетно тайнство“ от Стравински в територията на постдраматичничните театрални форми; взаимоотношенията между телата и техните сенки в контекста на идеята за Свръхчовека; предизвикателството Нижински; енигмите Ницше и Стравински; театърът извън конкретиката; интроспекцията като предупреждение за убийството, което извършва съвременният човек; разминаването между политиката, политиканството и изкуството.

- Като автор на драматургични текстове, отличени с национални и международни награди, също и като университетски професор, Вие се намирате в центъра на театралния живот в РС Македония, като категорично заявявате пристрастието си към постдраматичния театър.

- Определено. Докторската ми дисертация е на тема „Постдраматичният театър – начинът, по който комуникират митологиите и постдраматичните театрални форми“.

- Доколкото постдраматичният театър изследва познати сюжети и текстове в критически дискурс от съвременна гледна точка, Вие срещате сега на театралната сцена философията на Ницше за Свръхчовека с музиката от балета „Пролетно тайнство“ на Стравински. Как стигнахте до идеята?

- Всъщност аз искам да артикулирам собствените си съмнения, защото вярвам, че театърът е място, в което човек се занимава със себе си, своите съмнения и проблеми. Не само Ницше, а и други философи, особено екзистенциалистите, разглеждат в психо-аналитичен смисъл Свръхчовека, супер егото и прочие теми, които предпоставят идеята за божественото, как и в състояние ли сме да стигнем до божествената частичка. Изкуството ще ни даде различни отговори на въпроси от рода: кое и какво може да се окачестви като „свръх“, как да се осмисли понятието „Свръхчовек“ и съществува ли такъв човек. Абстрактността на постдраматичните театрални форми, в които вербалната партитура е второстепенна, отварят широко поле за размисъл над самата презумция. Театърът, който интерпретира идеята за Свръхчовека, може да се мисли като полигон, на който теорията се подлага на изпитание.

- Как в този контекст се вписва музиката от балета „Пролетно тайнство“ на Стравински, чиято премиера, както е известно, скандализира Париж.

- Стравински е моето вечно вдъхновение с „Петрушка“, „Жар птица“, „Пролетно тайнство“. Музиката на „Пролетно тайнство“ вдъхновява прочутия с трудните си хореографии Вацлав Нижински за един уникален прочит, граничещ с физическите възможности на човешкото тяло. Предизвикателство представлява и самата музика на Стравински с нейната дисхармония и особена структура с „12 картини от езическа Русия“, както гласи едно от подзаглавията на балета. Структурирана също в 12 ритуални сцени, нашата постановка инкорпорира тезата за Свръхчовека през принципа за телата, които убиват собствените си сенки, за да станат демиурзи на света.

- Водеща роля получават мъжете – телата, докато на жените е отредено да бъдат само техни сенки?

- Не. Сянката осмисля тялото. Тялото без собствена сянка е само някаква безлична форма. Автентичността на сянката детерминира тялото, поне това е моето схващане.

- Философията на Ницше остава недоразбрана, още повече че фашистката идеология я манипулира. Съвременниците не приемат и експериментаторската музика на Стравински. Защо смятате, че XXI век ще ги разбере?

- Смятам, че няма да ги разбере. Но енигмата, която витае около Ницше и Стравински, и техните поетики разкриват едно необятно пространство за интерпретации, което ги прави велики и вечни. Затова човечеството винаги ще се връща към въпросите, които задават с философията и музиката си тези изключителни умове.

- Изкушавам се да Ви попитам дали Супермен е Свръхчовек?

- Супермен е идентичност сам за себе си, човек без сянка, може би реагира на криптонит *

- Не за пръв път работите с режисьора Васил Зафирчев, който поставя Вашите творби „Дневникът на хулигана“, „Петото годишно време“, а сега и „Свръхчовек“ във Варна. Очевидно споделяте една и съща творческа философия.

- Васил Зафирчев е направил много постановки по мои заглавия. Най-новият ни общ проект е „Свръхчовек“, за който текстът и постановката са предназначени за Варненския драматичен театър. С радост приехме поканата на директорката Даниела Димова за съвместна продукция и решихме да предложим автентичен авторски проект, който да създадем специално за Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. На нова сцена е добре да излезеш с най-силното „оръжие“, а това означава преди всичко оригиналност, също и отговорност. Придържам се към този принцип, независимо дали пиша романи или пиеси.

Същото се отнася и за Васил Зафирчев, с който изповядваме една и съща философия за съвременния театър и работим в тандем за постигането на оригинален сценичен синтез със средствата на постдраматичния театър. Към тази цел сме устремени, заедно с целия екип на „Свръхчовек“ – сценографа Филип Коруновски, костюмографа Раде Василев, хореографката Олга Панго и прекрасните варненски актьори. Горещо се надявам нашето представление да намери добър прием сред българската публика.

„Свръхчовек“ не се занимава с рационалното, тъкмо напротив – то изследва подсъзнателното, духовното, импресията, анализира чувствата на човека извън конкретиката. Това не е Аристотеловата идея за театър, не е конкретна история, която може да преразкажеш. Целта е зрителят да бъде подтикнат към силно интроспективно преживяване, което да го доведе до прозрение и да го насочи към въпроса, защо ние, хората, сме станали толкова сурови и егоцентрични, че убиваме собствените си сенки, за да станем Свръхчовеци.

- В този аспект, какво казва „Свръхчовек“ на политиците, включително в нашите две държави?

- Голям проблем на нашата съвременност е, че често политиката се превръща в политиканство. А културата, за разлика от политиката, има едно единствено измерение – тя изгражда само мостове, които подкрепят и улесняват връзките между хората от всички страни. Ние, творците, имаме привилегията да свързваме различни култури и заедно да създаваме нови творчески светове. И колкото повече тези светове общуват помежду си, толкова повече ние се обединяваме в името на една и съща цел. В изкуството, според мен, най-важно е именно това – сближавайки хората, то ги насърчава да израстват по-добри.

*Криптонит – от Криптон, родната планета на Супермен

САШО ДИМОСКИ, роден в Охрид през 1985 г., е писател и драматург, доктор на театралното изкуство, професор във Факултета по драматично изкуство на Университета УКИМ в Скопие и професор на Университета „Europa Prima“ в Скопие. Творчеството му включва над 50 заглавия в областта на литературата, театъра и балета. Автор е на романите „Дневникът на Хулигана“, „Алма Малер“, „Петото годишно време“ и „Заспалите хубавици“; „Ние, другите“ - събрани драматургични текстове, „Текстове за сценично поставяне“, „8/4“ – театроведски есета и „Нова антична драма“ – христоматия в 3 тома. Негови произведения са преведени на английски, сръбски, български, албански и унгарски език.

Носител е на много награди и отличия, сред които „Рациново признание“ за романа „Петото годишно време“, награда за нова европейска драма „Еurodram“ за драматургичния текст „Помеѓу змејот и неговиот бес“, специална награда за съвременен сценичен изказ на ИФАД Стоби 2017. Министерството на културата на РС Македония откупува неговия текст „Госпожиците от Авиньон“. За творческата си дейност в областта на литературата и театъра е отличен с най-високото държавно признание, връчвано от президента на РС Македония, „Успешни млади“.

От 2014 г. Сашо Димоски е драматург на Народен театър „Јордан Хаџи Константинов-Џинот“ във Велес, а от 2020 г. е негов директор, селекционер и директор на Международния фестивал на античната драма „Стоби“ в РС Македония.

„СВРЪХЧОВЕК“

Танцово-театрален спектакъл по музиката на „Пролетно тайнство“ от Стравински и философията на Ницше за Свръхчовека

Текст Сашо Димоски

Превод Таня Попова

Режисьор Васил Зафирчев

Хореография Олга Панго

Сценография Филип Коруновски

Костюмография Раде Василев

Асистент режисьор Владимира Иванова

Плакат Славяна Иванова

Фотография Валентин Андонов

Роли и изпълнители:

Тела: Стоян Радев, Недялко Стефанов, Станислав Кондов, Константин Соколов, Николай Кенаров, Роберт Ваханян, Нейчо Петров

Сенки: Веселина Михалкова, Христина Джурова, Гергана Арнаудова, Юлияна Чернева, Биляна Стоева, Милена Кънева, Габриела Боева, Сияна Начева.

Продукция на ТМПЦ - Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ в партньорство с творци от РС Македония.

Предпремиера - 17 ноември 2023, 19.00, Основна сцена

Премиера - 18 ноември 2023, 19.00, Основна сцена. Европейска нощ на театрите. Старт на XIV Коледни театрални седмици – Варна 2023