Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

 

В края на февруари афишът на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” се обогати с нов спектакъл, артикулиращ с типично за испанското съвремие чувство за ирония проблемите на съвременното общество. „Едноокият цар” от каталонския драматург Марк Креует в превод на Нева Мичева отразява в едър план мащабна гама от  проблеми: драматургията се инициира от интимния свят на брачните отношения и стремглаво препуска към глобални теми, свързани с екзистенциалния статус на човечеството. В същината си спектакълът и драматургията, които трескаво прескачат през различни жанрови ситуации, задават един от най-важните въпроси за смисъла на живота и неговото истинско лице. Коя и каква е истината за битието ни и дали въобще живеем с правилното разбиране за него и произтичащите от статуквото за социум: управление, икономика, държавна политика и т.н.?

 

Две брачни двойки, обединени от общ инцидент, който е приключил със загуба на око в протестна акция между граждани и полиция, се срещат на вечеря. Вечерята е като скок с бънджи в пропаст, завършваща с разбито приятелство между съпругите на Игназий и Давид. Давид е полицай, харесващ простичките неща - леща с наденички, бирата, плейстейшъна, както и да подлага на постоянна проверка бойното си снаражение. Лидия (Милена Кънева играе като перпетуум мобиле в стилистиката на най-добрите образци от киното на Педро Алмодовар и Хулио Медем) е от онзи тип жени, които заместват любовта с вечерни курсове, тя предпочита да затрудни кулинарните характеристики на дома с шикозно „татаки” или „грахово пюре”, вместо да спретне нещо калорично, лесно и вкусно за своя Давид. Давид на Симеон Лютаков галопира между трагедията и комедията на битието ни, в което политиците знаят кое е най-доброто за хората, но Давид е по изпълненията на заповедите, а не по осмислянето на съдържанието им. Игназий на Пламен Димитров (Едноокият цар) е чувствителен и претенциозен псевдорежисьор- аматьор на късометражки, който обаче се е научил да разсъждава върху „ценността на цената“, заради която е загубил окото си. А Сандра на Биляна Стоева е очарователна бунтарка и актриса в експериментални представления, която поддържа ирационалния плам на своя съпруг, без обаче да е наясно, че протестната им активност е твърде наивна и патетична.

 

След като Лидия напуска Давид, той започва да разсъждава, че не всичко е така прозрачно и ясно и търси прошка от Игназий.

 

 Георги Каприев

„Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, превод Константин Илиев, постановка Маргарита Младенова, музика Асен Аврамов, сценография Ивайло Николов, костюми Ива Гикова. В ролите: Стоян Радев, Гергана Плетньова, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Ина Добрева, Пламен Димитров, Антонио Угрински, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Георги Богданов. ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна. Премиера – септември 2015, гостуване в НТ „Иван Вазов“ на 1 февруари 2016.

С „Кавказкият тебеширен кръг” Маргарита Младенова пак (след „Пунтила“ в Младежкия театър, 2014) се захваща с Брехт, бездруго рядко поставян у нас, при това обикновено с отклонения от неговите принципи. Тази е гледаната от мен българска постановка, стояща най-близо до театралните му постулати. От перспективата на формата може да се каже, че тук имаме Брехт „по ноти“. Младенова следва почти всички фигури, емблематични за епичния (по-късно наричал се и „диалектичен“) театър.

Задължителното нарушаване на континуитета на време, място и характери е проведено магистрално. С фактически всичките си основни компоненти е въведен и така нареченият от Брехт Verfremdungseffekt (ефект на отчуждаването). Спазено е изискването актьорите да показват ролите си без вживяване в тях. Те се самонаблюдават, „историзират“, „меморизират“ и коментират поведенчески персонажите си. Те следват повелите за отчуждаване на жестикулацията, речта и т.н., провокирайки еманципирането на зрителя от персонажи и ситуация. Брехт, който заявява класова и историческа определеност на емоциите, настоява те да бъдат не елиминирани, но, във всеки случай, генерирани през санкция на рационалността. Младенова спазва това, откъдето идва и неизбежният за Брехтовия театър емоционален дефицит при възприемането, клонящ понякога към скука.

За да прокара главните му принципи, Младенова се отказва от един, а именно от исканата „нестилизираност“, „естественост“ на жеста и изказа. Речевата техника е съзнателно изнесена, влизайки в конфликт както с обичайния сценичен, така и с всекидневния говор. Особено сепващо е това при „певеца“ (предопределен за посредник между действието и публиката), което става обяснимо чак когато Радев влиза и в ролята на Аздак. Пластичните решения при Младенова също отиват доста далеч от „естествеността“, доближавайки се до карнавалната геометричност, характерна за руския художествен авангард от началото на ХХ век. Това се прави обаче тъкмо за да бъде утвърден ефектът на отчуждаването.

 

Тя е от младите и харесвани актриси от трупата на варненския театър. Зодия Телец е, но не вярва в зодии. Знае, че всеки човек е индивидуалност. Обича професията си, признава, че да е актриса е била детската й мечта. Сбъдната. Не лети в облаците, стъпила е здраво на крака, може би защото е „затворила кръга”, както сама казва: родена във Варна, учила в София (завършила е НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков) и Консерваторията за драматично изкуство в Париж и сега е отново край морето. Харизматично, изключително мислещо и интелигентно момиче, с което може да се разговаря с часове. Говорим си на ти, въпреки че се виждаме за първи път (иначе я познавам много добре от сцената, естествено). В последните 3 сезона варненската публика я аплодира в няколко постановки, сред които „Ревизор”, „Доходно място” и „Кавказкият тебеширен кръг”. В играта й на сцената винаги има някаква магия – независимо от ролята. Прави много силен образ (Юлия) в най-новата постановка на варненския театър „Доходно място“. Отличена е с награда ИКАР 2014 за поддържаща женска роля - на Елена в „Презрението“ по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия, реж. Крис Шарков, Театрална работилница „Сфумато“ и “Exodus Art”.
 

 
 -        Ина, какво ти даде престоят във Франция? Каква Ина замина за Париж и каква се върна? Пренесе ли нещо от френския си опит у нас?
-        След 10 години странстване вече съм на друг житейски етап. По друг начин гледам на живота – може би защото получих няколко полезни урока. Каква заминах ли? Доста по-неопитна. Може би по-романтична, но не в хубавия смисъл на думата. А престоят там ми помогна много да формирам вкус, етика. Там е малко по-различно и ми беше трудно, когато се прибрах тук. Изпаднах в нещо като културен шок. Там се сблъсках с доста неща, които ме накараха да порасна и като човек. В театъра, за да имаш какво да покажеш и да дадеш, трябва да си живял повечко. Освен това като методика нещата там са различни. Тяхната академия е три години и е на по-друг принцип. Залага се в началото много на класиката. Правят се Шекспир, Молиер. Във Франция имат много по-голяма свобода. Аз, примерно, отивам при директора и казвам: имам една идея, написала съм пиеса. Той казва: „Ето ти 2000 евро, имаш 3 месеца, прави я”. Дори да не се получи, имаш самочувствието, че някой е подкрепил идеята ти. Докато тук имам чувството, че само ако кажеш, че си написал пиеса, ще те посекат.  Тяхното общество е по-етично, въпреки че конкуренцията и там е огромна.

-        Различава ли се по нещо френската театрална публика от българската?
-        Изкуството във Франция е култ. Публиката там гледа с много по-голямо уважение към труда на актьорите. Дори да не им хареса това, което гледат, хората имат представа как се е случило. Тук имам чувството, че с много лека ръка се казва: това ми хареса, това не ми хареса. Освен това там държавата помага. След като завършат младите актьори, първите три години държавата им плаща минимална работна заплата. Тук като завършиш и не те „лапне машината” известно време, ставаш барман или нещо друго. Сменяш професията.

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто с актрисата Теодора Михайлова в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто с актьора Михаил Мутафов в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто с PR-а на театъра Виолета Тончева в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто с актрисата Грациела Бъчварова в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 
 

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто с актьора Симеон Лютаков в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 
 

 

 "Кавказкият тебеширен кръг" на Маргарита Младенова

 

 

16 февруари, Основна сцена, 19.00

На 16 февруари, 19.00, Основна сцена, Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” представи една от наи-успешните си нови постановки – прелестната притча на Маргарита Младенова „Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолт Брехт, отличена с две номинации ИКАР 2016 – за режисура на Маргарита Младенова и за водеща мъжка роля на Стоян Радев – Аркадий Чхеидзе. 

След февруарския гастрол в столицата, проф. дин Камелия Николова оценява „Кавказкият тебеширен кръг” на ДТ „Стоян Бъчваров” като „безспорно е най-силната  интерпретация на Брехт на българската сцена напоследък и едно от най-добрите представления на този театрален сезон”.

 

Театралният критик Анелия Янева пише по същия повод: „По "Кавказкият тебеширен кръг" на Маргарита Младенова може да се преподава и изучава Брехт – нещо необходимо за общата ни театрална култура, не само на студентите в НАТФИЗ и другите институти, където се преподава театър. Брехт изведнъж става нужен на времето ни, защото днес сякаш се срамуваме да говорим простичко за морал, за доброта, за човещина; сякаш това вече ни се вижда не твърде софистицирано, за да бъде качено на сцена. Сякаш времето на притчите с поука е отминало. Маргарита Младенова и актьорите на ДТ “Стоян Бъчваров”- Варна убедително го опровергават”.

 

Превод Константин Илиев, сценография Ивайло Николов, костюмография Ива Гикова, музика Асен Аврамов, фотография Росен Донев. Действащи лица и изпълнители: Певецът Аркадий Чхеидзе, Стар селянин, Селският писар Аздак – Стоян Радев; Груша Вахнадзе – Гергана Плетньова; Симон Хахава, Иракли, Ратаят – Георги Богданов; Лаврентий Вахнадзе, Ефрейтор, Шаува – Николай Кенаров; Лекар, Архитект, Готвачка, Свекърва, Възрастна дама, Баба – Даниела Викторова; Натела Абашвили, Селянка – Биляна Стоева; Анико, Людовика, Адвокат, Лекар, Бавачка, Млада дама, Търговка – Ина Добрева; Княз Казбеки – Дебелия, Собственика, Селянин, Свекър, Гвардеец – Антонио Угрински; Губернаторът Георги Абашвили, Селянин, Търговец, Юсуп, Великият княз, Дядо – Пламен Димитров; Адютант, Дървеняк, Ратаят, Калугер, Шота, Гвардеец – Валери Вълчев; Михайло Абашвили – Алекс Маринков, Николай Маринков.

 


 

Да почувстваш театъра

 

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22897&sid=64

 

Отзиви за гастрола на Варненския драматичен театър с „Кавказкият тебеширен кръг” и „Доходно място” в София

СЪБИТИЕТО

„Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолт Брехт

 

 

В София Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” представи през февруари 2016, годината на неговия 95-ти юбилеен сезон, две от най-новите си постановки. На 1 февруари на сцената на Народния театър зрителите видяха „Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолт Брехт, отличен с две номинации ИКАР 2016 – за режисура на Маргарита Младенова и за водеща мъжка роля на Стоян Радев – Аркадий Чхеидзе.  

Превод Константин Илиев, сценография Ивайло Николов, костюмография Ива Гикова, музика Асен Аврамов, фотография Росен Донев. Действащи лица и изпълнители: Певецът Аркадий Чхеидзе, Стар селянин, Селският писар Аздак – Стоян Радев; Груша Вахнадзе – Гергана Плетньова; Симон Хахава, Иракли, Ратаят – Георги Богданов; Лаврентий Вахнадзе, Ефрейтор, Шаува – Николай Кенаров; Лекар, Архитект, Готвачка, Свекърва, Възрастна дама, Баба – Даниела Викторова; Натела Абашвили, Селянка – Биляна Стоева; Анико, Людовика, Адвокат, Лекар, Бавачка, Млада дама, Търговка – Ина Добрева; Княз Казбеки – Дебелия, Собственика, Селянин, Свекър, Гвардеец – Антонио Угрински; Губернаторът Георги Абашвили, Селянин, Търговец, Юсуп, Великият княз, Дядо – Пламен Димитров; Адютант, Дървеняк, Ратаят, Калугер, Шота, Гвардеец – Валери Вълчев; Михайло Абашвили – Алекс Маринков, Николай Маринков.

 

На 3 февруари в Младежкия театър варненските драматични актьори играха „Доходно място” от Александър Островски, режисьор Крис Шарков, авторска музика Георги Георгиев (Остава, Нomeovox, сценография Радостина Тодорова, костюми Даниела Николчова, хореография Татяна Соколова, фотография Тони Перец. Действащи лица и изпълнители: Василий Николаич Жадов – Адриан Филипов; Полина – Цветина Петрова; Аким Акимич Юсов – Стоян Радев; Фелисита Герасимовна Кукушкина – Веселина Михалкова; Анисим Панфилич Белогубов – Николай Кенаров; Юлия – Ина Добрева; Аристарх Владимирич Вишневски – Пламен Димитров; Ана Павловна Вишневска – Петя Янкова; Микин – Свилен Стоянов; Досужев – Стефан Додуров; Варвара – Гергана Арнаудова; Григорий – Валери Вълчев.

 

АНКЕТАТА

 

Проф. дин Камелия Николова, театровед

„Кавказкият тебеширен кръг” на Маргарита Младенова безспорно е най-силната  интерпретация на Брехт на българската сцена напоследък и едно от най-добрите представления на този театрален сезон, а „Доходно място” на Крис Шарков добавя още нови щрихи към профила му на един от най-последователните и интересни режисьори у нас днес.

 

Проф. д-р Миглена Николчина, литературовед

„Кавказкият тебеширен кръг” е завладяващ спектакъл, изигран сърцато, с младежка енергия, неспадащо настроение и съвършена екипност. Дни по-късно не престава да звучи в мене…

 

Мариана Първанова, театрален наблюдател

Сериозни заявки за награди направи Варненският театър „Стоян Бъчваров”, който гостува в София в навечерието на честването на своя 95-ти творчески сезон. Онова, което обединява „Кавказкият тебеширен кръг” и „Доходно място” е, че и двамата режисьори сякаш са се стремили да изберат доста изобличителни за силните на деня заглавия, като този ефект се подсилва с модернизирания подход към постановката.

 

Проф. Маргарита Младенова е поставила „Кавказкият тебеширен кръг” в типичен брехтовски ключ (с прочутия ефект на отчуждението на епическия театър) и с почерка на „Сфумато” – актьорите играят с пълна сила, сценографията е изчистено-стилизирана, така че епохата, мястото и предметите са доста условни и универсални. Всичко е подчинено на тази стилизирана естетика с прекрасни хрумвания – предметите бързо променят първоначалното си предназначение, като например шарените юргани, които отначало са стени на двореца, после влизат в ролята на кожени палта и т.н. (сценограф Ивайло Николов, костюми - Ива Гикова).

Актьорите сменят по няколко роли. Всичко е като по учебник, дело на зрял майстор. Вероятно в началото на 90-те „Кавказкият тебеширен кръг” щеше да бъде поставен като весело карнавално представление, стил комедия дел арте.

Сюжетът го позволява, защото носи в себе си духа на екзотичния Кавказ, на древни притчи с неочаквани обрати, има ярки гротескови образи, герои, носещи в себе си простоватата народна мъдрост и ценности. Трябваше обаче да преживеем обезценяването на лева, да видим празните магазини и купонната система, да бъдем лъгани многократно от политиците, които предпочитат да се ометат от страната с куфари, натъпкани с банкноти и кожени палта, вместо да си вземат бебето от къщи (в пиесата на Брехт това е Михайло, символ на най-свидното у народа), трябваше през страната ни да премине поток от бежанци първо в посока от Сърбия, а сега и от Сирия, за да имаме такова представление на „Кавказкият тебеширен кръг” като това на проф. Маргарита Младенова.

Нещо като трагедия през тъжната усмивка на комедията. Подобно сложно представление не може да бъде направено без подходящи актьори, а Варненският театър притежава такива.

 

TOP