Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

 

Тя е от младите и харесвани актриси от трупата на варненския театър. Зодия Телец е, но не вярва в зодии. Знае, че всеки човек е индивидуалност. Обича професията си, признава, че да е актриса е била детската й мечта. Сбъдната. Не лети в облаците, стъпила е здраво на крака, може би защото е „затворила кръга”, както сама казва: родена във Варна, учила в София (завършила е НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков) и Консерваторията за драматично изкуство в Париж и сега е отново край морето. Харизматично, изключително мислещо и интелигентно момиче, с което може да се разговаря с часове. Говорим си на ти, въпреки че се виждаме за първи път (иначе я познавам много добре от сцената, естествено). В последните 3 сезона варненската публика я аплодира в няколко постановки, сред които „Ревизор”, „Доходно място” и „Кавказкият тебеширен кръг”. В играта й на сцената винаги има някаква магия – независимо от ролята. Прави много силен образ (Юлия) в най-новата постановка на варненския театър „Доходно място“. Отличена е с награда ИКАР 2014 за поддържаща женска роля - на Елена в „Презрението“ по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия, реж. Крис Шарков, Театрална работилница „Сфумато“ и “Exodus Art”.
 

 
 -        Ина, какво ти даде престоят във Франция? Каква Ина замина за Париж и каква се върна? Пренесе ли нещо от френския си опит у нас?
-        След 10 години странстване вече съм на друг житейски етап. По друг начин гледам на живота – може би защото получих няколко полезни урока. Каква заминах ли? Доста по-неопитна. Може би по-романтична, но не в хубавия смисъл на думата. А престоят там ми помогна много да формирам вкус, етика. Там е малко по-различно и ми беше трудно, когато се прибрах тук. Изпаднах в нещо като културен шок. Там се сблъсках с доста неща, които ме накараха да порасна и като човек. В театъра, за да имаш какво да покажеш и да дадеш, трябва да си живял повечко. Освен това като методика нещата там са различни. Тяхната академия е три години и е на по-друг принцип. Залага се в началото много на класиката. Правят се Шекспир, Молиер. Във Франция имат много по-голяма свобода. Аз, примерно, отивам при директора и казвам: имам една идея, написала съм пиеса. Той казва: „Ето ти 2000 евро, имаш 3 месеца, прави я”. Дори да не се получи, имаш самочувствието, че някой е подкрепил идеята ти. Докато тук имам чувството, че само ако кажеш, че си написал пиеса, ще те посекат.  Тяхното общество е по-етично, въпреки че конкуренцията и там е огромна.

-        Различава ли се по нещо френската театрална публика от българската?
-        Изкуството във Франция е култ. Публиката там гледа с много по-голямо уважение към труда на актьорите. Дори да не им хареса това, което гледат, хората имат представа как се е случило. Тук имам чувството, че с много лека ръка се казва: това ми хареса, това не ми хареса. Освен това там държавата помага. След като завършат младите актьори, първите три години държавата им плаща минимална работна заплата. Тук като завършиш и не те „лапне машината” известно време, ставаш барман или нещо друго. Сменяш професията.

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто с актрисата Теодора Михайлова в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто с актьора Михаил Мутафов в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто с PR-а на театъра Виолета Тончева в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто с актрисата Грациела Бъчварова в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 
 

95 години Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров”

Вижте интервюто с актьора Симеон Лютаков в "Минути за култура" с водещ Кирил Аспарухов на ТВ "Черно море":

 
 

 

 "Кавказкият тебеширен кръг" на Маргарита Младенова

 

 

16 февруари, Основна сцена, 19.00

На 16 февруари, 19.00, Основна сцена, Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” представи една от наи-успешните си нови постановки – прелестната притча на Маргарита Младенова „Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолт Брехт, отличена с две номинации ИКАР 2016 – за режисура на Маргарита Младенова и за водеща мъжка роля на Стоян Радев – Аркадий Чхеидзе. 

След февруарския гастрол в столицата, проф. дин Камелия Николова оценява „Кавказкият тебеширен кръг” на ДТ „Стоян Бъчваров” като „безспорно е най-силната  интерпретация на Брехт на българската сцена напоследък и едно от най-добрите представления на този театрален сезон”.

 

Театралният критик Анелия Янева пише по същия повод: „По "Кавказкият тебеширен кръг" на Маргарита Младенова може да се преподава и изучава Брехт – нещо необходимо за общата ни театрална култура, не само на студентите в НАТФИЗ и другите институти, където се преподава театър. Брехт изведнъж става нужен на времето ни, защото днес сякаш се срамуваме да говорим простичко за морал, за доброта, за човещина; сякаш това вече ни се вижда не твърде софистицирано, за да бъде качено на сцена. Сякаш времето на притчите с поука е отминало. Маргарита Младенова и актьорите на ДТ “Стоян Бъчваров”- Варна убедително го опровергават”.

 

Превод Константин Илиев, сценография Ивайло Николов, костюмография Ива Гикова, музика Асен Аврамов, фотография Росен Донев. Действащи лица и изпълнители: Певецът Аркадий Чхеидзе, Стар селянин, Селският писар Аздак – Стоян Радев; Груша Вахнадзе – Гергана Плетньова; Симон Хахава, Иракли, Ратаят – Георги Богданов; Лаврентий Вахнадзе, Ефрейтор, Шаува – Николай Кенаров; Лекар, Архитект, Готвачка, Свекърва, Възрастна дама, Баба – Даниела Викторова; Натела Абашвили, Селянка – Биляна Стоева; Анико, Людовика, Адвокат, Лекар, Бавачка, Млада дама, Търговка – Ина Добрева; Княз Казбеки – Дебелия, Собственика, Селянин, Свекър, Гвардеец – Антонио Угрински; Губернаторът Георги Абашвили, Селянин, Търговец, Юсуп, Великият княз, Дядо – Пламен Димитров; Адютант, Дървеняк, Ратаят, Калугер, Шота, Гвардеец – Валери Вълчев; Михайло Абашвили – Алекс Маринков, Николай Маринков.

 


 

Да почувстваш театъра

 

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22897&sid=64

 

Отзиви за гастрола на Варненския драматичен театър с „Кавказкият тебеширен кръг” и „Доходно място” в София

СЪБИТИЕТО

„Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолт Брехт

 

 

В София Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” представи през февруари 2016, годината на неговия 95-ти юбилеен сезон, две от най-новите си постановки. На 1 февруари на сцената на Народния театър зрителите видяха „Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолт Брехт, отличен с две номинации ИКАР 2016 – за режисура на Маргарита Младенова и за водеща мъжка роля на Стоян Радев – Аркадий Чхеидзе.  

Превод Константин Илиев, сценография Ивайло Николов, костюмография Ива Гикова, музика Асен Аврамов, фотография Росен Донев. Действащи лица и изпълнители: Певецът Аркадий Чхеидзе, Стар селянин, Селският писар Аздак – Стоян Радев; Груша Вахнадзе – Гергана Плетньова; Симон Хахава, Иракли, Ратаят – Георги Богданов; Лаврентий Вахнадзе, Ефрейтор, Шаува – Николай Кенаров; Лекар, Архитект, Готвачка, Свекърва, Възрастна дама, Баба – Даниела Викторова; Натела Абашвили, Селянка – Биляна Стоева; Анико, Людовика, Адвокат, Лекар, Бавачка, Млада дама, Търговка – Ина Добрева; Княз Казбеки – Дебелия, Собственика, Селянин, Свекър, Гвардеец – Антонио Угрински; Губернаторът Георги Абашвили, Селянин, Търговец, Юсуп, Великият княз, Дядо – Пламен Димитров; Адютант, Дървеняк, Ратаят, Калугер, Шота, Гвардеец – Валери Вълчев; Михайло Абашвили – Алекс Маринков, Николай Маринков.

 

На 3 февруари в Младежкия театър варненските драматични актьори играха „Доходно място” от Александър Островски, режисьор Крис Шарков, авторска музика Георги Георгиев (Остава, Нomeovox, сценография Радостина Тодорова, костюми Даниела Николчова, хореография Татяна Соколова, фотография Тони Перец. Действащи лица и изпълнители: Василий Николаич Жадов – Адриан Филипов; Полина – Цветина Петрова; Аким Акимич Юсов – Стоян Радев; Фелисита Герасимовна Кукушкина – Веселина Михалкова; Анисим Панфилич Белогубов – Николай Кенаров; Юлия – Ина Добрева; Аристарх Владимирич Вишневски – Пламен Димитров; Ана Павловна Вишневска – Петя Янкова; Микин – Свилен Стоянов; Досужев – Стефан Додуров; Варвара – Гергана Арнаудова; Григорий – Валери Вълчев.

 

АНКЕТАТА

 

Проф. дин Камелия Николова, театровед

„Кавказкият тебеширен кръг” на Маргарита Младенова безспорно е най-силната  интерпретация на Брехт на българската сцена напоследък и едно от най-добрите представления на този театрален сезон, а „Доходно място” на Крис Шарков добавя още нови щрихи към профила му на един от най-последователните и интересни режисьори у нас днес.

 

Проф. д-р Миглена Николчина, литературовед

„Кавказкият тебеширен кръг” е завладяващ спектакъл, изигран сърцато, с младежка енергия, неспадащо настроение и съвършена екипност. Дни по-късно не престава да звучи в мене…

 

Мариана Първанова, театрален наблюдател

Сериозни заявки за награди направи Варненският театър „Стоян Бъчваров”, който гостува в София в навечерието на честването на своя 95-ти творчески сезон. Онова, което обединява „Кавказкият тебеширен кръг” и „Доходно място” е, че и двамата режисьори сякаш са се стремили да изберат доста изобличителни за силните на деня заглавия, като този ефект се подсилва с модернизирания подход към постановката.

 

Проф. Маргарита Младенова е поставила „Кавказкият тебеширен кръг” в типичен брехтовски ключ (с прочутия ефект на отчуждението на епическия театър) и с почерка на „Сфумато” – актьорите играят с пълна сила, сценографията е изчистено-стилизирана, така че епохата, мястото и предметите са доста условни и универсални. Всичко е подчинено на тази стилизирана естетика с прекрасни хрумвания – предметите бързо променят първоначалното си предназначение, като например шарените юргани, които отначало са стени на двореца, после влизат в ролята на кожени палта и т.н. (сценограф Ивайло Николов, костюми - Ива Гикова).

Актьорите сменят по няколко роли. Всичко е като по учебник, дело на зрял майстор. Вероятно в началото на 90-те „Кавказкият тебеширен кръг” щеше да бъде поставен като весело карнавално представление, стил комедия дел арте.

Сюжетът го позволява, защото носи в себе си духа на екзотичния Кавказ, на древни притчи с неочаквани обрати, има ярки гротескови образи, герои, носещи в себе си простоватата народна мъдрост и ценности. Трябваше обаче да преживеем обезценяването на лева, да видим празните магазини и купонната система, да бъдем лъгани многократно от политиците, които предпочитат да се ометат от страната с куфари, натъпкани с банкноти и кожени палта, вместо да си вземат бебето от къщи (в пиесата на Брехт това е Михайло, символ на най-свидното у народа), трябваше през страната ни да премине поток от бежанци първо в посока от Сърбия, а сега и от Сирия, за да имаме такова представление на „Кавказкият тебеширен кръг” като това на проф. Маргарита Младенова.

Нещо като трагедия през тъжната усмивка на комедията. Подобно сложно представление не може да бъде направено без подходящи актьори, а Варненският театър притежава такива.

 

Марина Чертова, „Всеки ден”, 09.02.2016

 

Прочитът на Маргарита Младенова на Брехтовата пиеса във Варненския театър обра овациите в София

 

По традиция всяка година през февруари Варненският Драматичен театър „Стоян Бъчваров" гостува в София с най-новите заглавия от своя репертоар. Този път една от най-чаканите срещи на столичната театрална публика бе с прочутата Брехтовата пиеса „Кавказкият тебеширен кръг", поставена във Варна от проф. Маргарита Младенова. А въпросът за доброто, който е основен в пиесата, я прави актуална и днес - близо седем десетилетия след написването и й векове след развитието на историята в самия спектакъл. Защото уви в съвременното общество има дефицит на добрина. В него властват егоизмът, а злото все по-често взима връх. Затова и историята, разказана в „Кавказкият тебеширен кръг", е по-съвременна от всякога.

Варненската трупа гостува с Брехтовата пиеса преди седмица на сцената на Народния театър „Иван Вазов". Спектакълът има две номинации за „Икар". Едното е за режисура на проф. Маргарита Младенова. За запомнящото се изпълнение на Аркадий Чхеидзе Стоян Радев получи номинация за водеща мъжка роля. Той вече има статуетка в тази категория за превъплъщението си в Ричард III.

Войни, политически противоборства и терор в държавата, бежански поток, корупция, която разяжда обществото, борба за власт в съдебната система - все теми, които днес са особено актуални както по света, така и у нас.

Спектакълът предава духа на епохата, в която се развива действието, като едновременно с това режисьорката е представила така епичния театър на Брехт, така че той да бъде достатъчно близък дори до съвременния по-млад зрител. Освен с непреходна мъдрост, спектакълът е изпълнен с интелигентен хумор, който допада на зрителите от различни поколения и това бе видимо по реакцията на публиката в София.

Представлението заслужено изправи на крака разнородната публика в препълнената зала на Народния театър и поради големия интерес трупата трябва да гостува още веднъж - този път в Театър „София" в рамките на Софийския театрален салон през март.

Най-много овации отнесоха двамата главни изпълнители - Гергана Плетньова за образа на слугинята Груша и Стоян Радев, който умело влиза в няколко образа - на певеца Аркадий Чхеидзе, на Стар селянин и на Селския писар и градски съдия Аздак. Всички актьори, с изключение на Гергана Плетньова, се преобразяват в повече от един персонаж. Георги Богданов е нейният годеник Симон Хахава, тръгнал да воюва, а също Иракли и Ратаят. Николай Кенаров влиза в ролите на Лаврентий Вахнадзе, на Ефрейтора и на Шаува. Даниела Викторова е едновременно Лекар, Архитект, Готвачка, Свекърва, Възрастна дама и Баба.

Пламен Димитров прави силна роля като Губернаторът Георги Абашвили, а също и като Селянин, Търговец, Юсуп, Великият княз и Дядо. Биляна Стоева се превъплъщава във властната господарка и съпруга на княза - Натела Абашвили и като Селянка. Ина Добрева е в седем образа, сред които на адвокат, лекар и бавачка. Антонио Угрински е княз Казбеки, но и селянин, свекър и гвардеец. Валери Вълчев се изявява като адютант, ратай, калугер, гвардеец, а двамата малчугани Алекс Маринков и Николай Маринков са в ролята на престолонаследника Михайло Абашвили, около чиято съдба всъщност се върти цялата история.

Радва ме, че все повече млади хора влизат в театъра, казва актьорът от Варненската драма, номиниран за "Икар" 2016

 Стоян Радев

Мнозина зрители се възхищават на творческата енергия на актьора Стоян Радев, не само защото той е един от най-играещите в театъра артисти. Публиката, която следи многобройните му изяви на сцената усеща, че пред нея стои не само талантлив творец, но и човек с голямо сърце. Човек, който посреща непознатите с усмивка и такт, който умее да общува топло не само на сцената, но и извън нея и който зарежда познати и непознати с интелекта си, с харизмата си, с чувството си за хумор и с оптимизма, който излъчва. Заради хипнотизиращите сини очи на Стоян Радев в арт гилдията му се носи славата на артиста, който може да изиграе перфектния злодей. Факт е обаче, че в спектакли и филми той далеч не е само лошият герой.
Актьорът е роден през 1969 г., завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Богдан Сърчаджиев и проф. Пламен Марков. Макар че играе често в София остава верен на варненския Драматичен театър „Стоян Бъчваров". Стоян Радев е носител на многобройни награди, както и на приза на Съюза на артистите „Икар" за водеща мъжка роля за „Ричард III". Сега отново е номиниран за наградата за ролята си в спектакъла на проф. Маргарита Младенова „Кавказкият тебеширен кръг". В момента актьорът играе и в „Доходно място", „Ревизор", „Измяна", „Пухеният", „Канкун", „Опасни връзки", „Брак по принуда и рогоносец без рога", „Вуйчо Ваньо".
Стоян Радев прие предизвикателството да се занимава и с режисура и във Варненския театър да постави пиесите „Свекърва", „Домът на Бернарда Алба", „Паметта на водата", „Голямото коледно приключение". Като режисьор се подписва като Стоян Радев Ге. К. - Ге. К. е съкращение на Генерал Киселово - варненското село, в което е роден. Във Варна създава театрална школа, наречена Студио „Театър" и е неин художествен ръководител. Участвал е в сериалите „Седем часа разлика", „Дървото на живота", „Недадените", „Под прикритие".
Най-новата му филмова роля е в „Събирачът на трупове", който тръгва по кината от 26 февруари. Репортер на „Всеки ден" се срещна със Стоян Радев миналата седмица по време на турнето на Варненския театър в София. Денят бе топъл и слънчев и разговорът се проведе в градинката до „Кристал". Първия въпрос към известния актьор веднага бе провокиран от позитивното му излъчване. Стоян Радев, който е страстен пушач, коментира с охота и въпроса какво би станало, ако по настояване на Световната здравна организация се забрани пушенето във филмите.

Г-н Радев, излъчвате невероятен оптимизъм. Театърът ли ви дава тази духовна сила?

Театърът е едно от нещата, които ме правят щастлив. А зареждането е въпрос на характер.

Прави впечатление, че никога не се оплаквате.

Да, не се оплаквам и не обичам хората, които се оплакват. Мисля, че всичко, от което можем да се оплачем, е в нашите ръце, вероятно като изключим смъртта. Макар че, може би и тя в някаква степен е в нашите ръце.

Не признавате изрази като „Не мога", „Няма как".

Човек може поне да се опита. Сигурно има невъзможни неща, които ни е трудно да постигнем, но нека поне пробваме. Безинтересно е да се оплакваш, даже е глупаво. Така може да ти мине целият живот.

Сигурно предпочитате да се обграждате с хора, които са позитивни и оптимисти?

Изцяло. (смее се) Разбира се, имам приятели, които не са точно в тази категория. Но когато се срещаш с противоположности, те по някакъв начин ти дават бленда, през която да погледнеш и друго. Това също е интересно и на мен ми помага за оптимизма.

Номиниран сте за „Икар" 2016 за водеща мъжка роля за ролята си в „Кавказкият тебеширен кръг". Вече грабнахте една статуетка за изпълнението ви на Ричард III. Ласкае ли ви, че театралната гилдия отново отличава вашия труд?

Разбира се, този тип признание винаги е ласкателно и много приятно. Много щастлив бях, когато излязоха номинациите, тъй като и през ум не ми беше минало, че е възможно. Много се зарадвах.

Ролята ви в пиесата на Брехт е една от най-изтощителните ви редом с ролите ви в „Ревизор" и „Ричард III". Как се чувствате на сцената като герой на Бертолт Брехт, мислите си за съдбата на човека, за това как отсъждате в живота?

Това бяха темите, през които вървяхме заедно с Грети (режисьора проф. Маргарита Младенова, б.а.) и с колегите, когато градихме спектакъла. Както казах и в началото на нашия разговор всичко е въпрос на наш собствен избор. Не е лесно да се прави, но можем да се опитваме да го правим през съзнанието си, през самочувствието си, през мисълта си, през съвестта, доколкото е възможно.

TOP