Опасни връзки с театъра

 Наталия Господинова

 Още от сутринта на 27 март Фейсбук напомня многократно, че е дошъл Международният ден на театъра. Актьори, режисьори и зрители си честитят искрено, валят анонси за връчването на наградите ИКАР, тежки червени завеси и маските на Мелпомена и Талия изпълват медиите.

Между всичко това една премиера скромно се промъква в новинарския поток. „Опасни връзки”  - театрална адаптация от Кристофър Хамптън по романа на Шодерло дьо Лакло, постановка на Стилиян Петров, чиято работа варненската публика познава от „Канкун”.

Победа. Любов. Жертва. Страст. Стратегия. Власт. Клетва. Прелъстяване. Тактика. Смърт. Война. Любов.

Речникът на „Опасни връзки”.

Текстът в превод на Майя Праматарова звучи като план за военни действия. Всъщност точно такава е и любовта в „Опасни връзки”.

В деня на театъра, на среща с журналисти, Стилиян Петров говори за страстта като битка, за любовта като война. За инстинкта за война в нас. За еротиката на войната. За победата и пораженията на страстта.

И веднага след това, разказвайки за Изабел Юпер и нейното единствено звездно изискване за пълна тишина в театъра, той споделя, сякаш между другото: „Аз съм истински влюбен в театъра”.

Връзката с театъра може да е битка, може и да е любов. Всъщност, двете не се изключват.

Връзката с театъра е победа, поражение. Тя е постоянна битка с теб, със сцената, с публиката. И независимо дали става дума за актьора, или пък за зрителя, връзката с театъра е страст.

Театърът те манипулира, прелъстява, жертва се, жертва те, побеждава, оставя те без сили. Стратегията му е като на Маркиза дьо Мертьой, тактиката  като на Виконт дьо Валмон. Понякога е наивен и сладък като Кавалера Дансьони, друг път – глуповат и еротичен като Сесил дьо Воланж. Случва се да е мълчалив, но властен като Виктоар. Или пък пресметлив и консервативен като  Мадам дьо Воланж. Може и да е разюздан като Емилия. Но и неустоимо привлекателен в своята сдържаност като Мадам Дьо Турвел, в която може да се влюби и най-големият циник.

Няма по-подходящо място за Международния ден на театъра от самия театър. И като че ли „Опасни връзки”, може би случайно, или пък не, е най-подходящото представление за този ден. Решено в черно и бяло, с тук там прокрадващи се нюанси на сивото и няколко акцента във виолетово, опасната връзка с театъра те зарежда с особен еротизъм, поднесен с вкус, но без излишна претенциозност.

Честит Театър Всеки Ден, написа някой във Фейсбук.

Защото театърът е любов всеки ден. И на 24, и на 27 март, и през април, май, юни, юли…. декември… независимо от победите и пораженията.

Следващите представления на „Опасни връзки” са на 2 и 14 април.

Театрална адаптация от Кристофър Хамптън по романа на Шодерло дьо Лакло

Действащи лица и изпълнители

Съвместен проект със сдружение „Арт Актинг” и финансовата подкрепа на фонд „Култура” при Община Варна