Актуални новини

По повод своята 94-а годишнина, Варненският драматичен театър е приготвил и големи награди за своите зрители – смартфон, таблет, телевизор, огърлица от истински перли, предоставени от бизнес партньорите „Ардес”, Зора” и „Велмар”.

Имената на печелившите участници, попълнили раздаваната преди всяко представление анкета с въпроси за предпочитани спектакли и актьори, както и препоръки към екипа на театъра, ще бъдат изтеглени в празничната томбола на 27 март 2015 година - Световния ден на театъра.

Това ще се случи непосредствено преди премиерата на „Опасни връзки” от Кристофър Хамптън, постановка на режисьора Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, музика Петя Диманова, с участието на актьорите Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Гергана Арнаудова, Екатерина Георгиева, Цветина Петрова, Гергана Плетньова, Стоян Радев, Стефан Додуров, Адриан Филипов, Пламен Димитров и Юлияна Чернева.  

Отзиви за постановката на актьора Валентин Ганев, режисьора Крис Шарков, писателя Захари Карабашлиев и блогъра Йордан Радунчев

На 12 март 2015 година Варненският драматичен театър ще отбележи 94 години от първия спектакъл на Общинската театрална трупа с директор и режисьор големия български актьор Стоян Бъчваров, сега патрон на театъра. На рождения си ден варненските театрали ще поднесат на публиката най-търсената нова постановка „Свекърва”, в режисьорския прочит на един друг Стоян – известния варненски актьор и режисьор Стоян Радев. В това, създадено с много любов представление, се откроява с великолепното си превъплъщение в ролята на свекървата Костанда Веселина Михалкова. Не по-малка заслуга за възторжения прием на постановката имат и актьорите Стефан Додуров, Петя Янкова, Николай Божков, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Милена Кънева, Николай Кенаров, Гергана Плетньова, Нено Койнарски, Юлияна Чернева, както и всички останали.

След февруарския гастрол в Пазарджик, София и Плевен почитателите на „Свекърва” категорично се умножиха. Ето какво споделиха по този повод актьорът Валентин Ганев, режисьорът Крис Шарков, писателят Захари Карабашлиев и блогърът Йордан Радунчев.

Актьорът Валентин Ганев: „Бих искал да благодаря на трупата на "Свекърва" за чудесното преживяване. Както вече споделих със Стоян Радев, много стилно представление. С мярка и вкус. Съвременно, ритмично, ярко. Истински добре сработена трупа от чудесни актьори.”
Режисьорът Крис Шарков: „В "Свекърва" ми направи впечатление подхода към българската класика - нещо, което намирам за трудно и деликатно. Светът на спектакъла не е нито битово-фолклорен, нито условен, а прилича на оживяла в настоящето стара картичка или снимка. Познатите образи са представени същевременно и с пародия, и с любов към времето и поетиката. Това създава езика на спектакъла, който се защитава от трупата на Варненския театър.”

Писателят Захари Карабашлиев: „Нямаше слаб момент! В режисьорски аспект Стоян е свършил невероятна работа, защото енергията на сцената беше изключителна. А и нека не забравяме - пиесата е писана в други времена, за друга публика, с (уж) други кахъри. Но великолепната актьорска игра на всички, добродушен хумор и много добра визия успяха да оживят думите на Антон Страшимиров. Веселина Михалкова беше Свекървище! Бях горд, че гледам представление на Варненския театър. Браво!”

Блогърът Йордан Радунчев: „Не знам. И аз си казвах отначало, свекърва като всички други, но… но отидох на „Свекърва” под режисурата на Стоян Радев... Може ли една стогодишна пиеса, играна хиляди пъти, претворявана и прекроявана през годините от десетки режисьори, въпреки това да бъде изнесена по начин толкова оригинален, че да смае и изненада, сякаш за пръв път чувате този стогодишен текст и за пръв път виждате тези стогодишни образи? Може. При това без грам самоцелно оригиналничене. Сигурен съм, че ако би имал възможност да изгледа представлението, Антон Страшимиров би останал изключително доволен и би аплодирал прав, заедно с публиката в пълния салон.”

Интервю на Юлиян Атанасов.  http://www.chernomore.bg/

Тя е

Позната от сцената на Варненския театър. Една от последните й роли е от хитовата постановка „Свекърва“ на режисьора Стоян Радев Ге.К. Личи, че театърът й доставя удоволствие. Независимо от ролята си в спектакъла, погледът й гори. Така, както самата тя гори в превъплъщенията си. А те никак не са малко, въпреки младата й възраст. От 2 години официално е попълнение на варненската трупа. Тогава завършва НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков. Гергана Арнаудова. Позната още отпреди 7 – 8 години, откогато я виждаме в различни спектакли. Снимала се е в игралното кино (“Дзифт“), има и участия в късометражни ленти. „Кандидатствах и режисура преди 7 – 8 г., но ме скъсаха, и съм много щастлива, защото доста хубави неща се случиха до другото ми кандидатстване“, признава Гергана. Освен всичко друго тя е много позитивен човек, изключително приятен събеседник, затова бариерите падат и си говорим на ти.  

- Гергана, как се запали по театъра?

- Дължа го на учителката ми по литература в Икономическата гимназия г-жа Недева. Тя беше голям почитател на театъра, надявам се още да е, и много ни водеше на театър. Тя ни доведе да гледаме „Хамлет“, тогава трябваше да го учим. Ние, разбира се, отидохме радостни, ще бъдем свободни от часове, иху-у-у. Не зная как се случи, то е като влюбването. Дзън... И нещо светна като лампичка в мен. Казах си, аз трябва да се кача на тази сцена. Бях девети клас. Веднага разучих за школи, как мога да се докопам до тая сцена. Намерих школата на Дафинка Данаилова, тогавашната директорка на театъра, записах се и така се почна. После в школата на Вальо Митев, после при Стоян Радев и там беше завършекът на моето школническо обучение. После дойде академията.

- Спомняш ли си първата роля?

- Дебютът ми бе в едно представление на режисьора Станчо Станчев. Пиесата се казваше „Учителя, или сянка върху дъската“. Трябваше да се допълни класа, защото имаше един голям клас от ученици на сцената. Аз играех някаква ученичка бунтарка, цялата в татуировки, обеци... Това беше супермалка роличка, тук, във Филиала. На Основна сцена дебютът ми бе в „Член 223“ на Ст. Л. Костов, Александър Илинденов беше режисьор. Там играех слугиня. Излизах, изяждах една филия на сцената и се прибирах.

- Ти и в други пиеси си играла слугиня...

- Аз се издигам в йерархията (смее се). Играла съм слугиня. Камериерка играя в „Канкун“, сега ще играя главен иконом в новото представление. Мисля, че тази роля си ми е някакво призвание.

- Колко роли имаш зад гърба си?

- Ами за разлика от някои колеги аз си ги броя стриктно. Нищо, че ми се смеят. 22 роли имам. Понеже много забравям, обичам всичко да си записвам – кога е била премиерата, какво съм играла, и си водя дневник.

- Зная, че последното турне на „Свекърва“ е било много успешно. Ти как го почувства?

- Страхотно беше преживяването. Гостувахме в Пазарджик, София и Плевен. Намръзнахме се, но пък много добре ни посрещнаха. Пълни салони навсякъде. Цветя, подаръци, беше много вълнуващо. Колеги от Пловдив дойдоха да ни гледат, от София и Плевен също.

- Как си обясняваш успеха на „Свекърва“ като човек, който е вътре в представлението?

- Може да прозвучи банално, но „Свекърва“ е представление, направено с много любов. Стоян много добре подбира екипа си. Скоро четох едно интервю на Асен Блатечки, който казва същото. Не може да има театър без добър екип. И аз си мисля така. Не може да се направи добро представление без добро приятелство и сплотеност. То трябва да е като една топка тесто. Слагаш различни компоненти и започва да се меси. Така стана и „Свекърва“. Ние някак си омесихме заедно това представление. И сега си го печем.

- В „Свекърва“ играеш Керекова, допада ли ти тази роля?

- Да, много приятна, много симпатична роля. За първи път си партнирам с Николай Божков, много добре се сплотихме с него да вървим в една линия. Много цветно, много шарено представление. Много отговорно всички се хвърлихме в него с пълно доверие в Стоян Радев. А и винаги към неговата режисура всички сме подхождали така. Ето ти тялото и душата ми, прави каквото искаш с тях.

- Имаш ли сред тези 22 роли такава, която най-много ти допада?

- Всички си ги харесвам. Май още не съм я стигнала любимата. Много си харесвах ролята, защото беше голямо предизвикателство за мен, в „Маркиза дьо Сад“ на Стайко Мурджев. Това беше наше дипломно представление в театър „Сфумато“. Това ми беше най-голямата роля, с най-много текст, с най-дълга линия, бях през цялото време на сцената. Тази роля най-успя да ми бръкне в душичката и сърчицето.

- Понеже спомена най-много текст, ти имаш роли, в които нямаш реплики. Как се чувстваш в тях?

- Много ги обичам. Хубаво е, защото само присъствайки, могат да се правят повече неща. Актьорът, когато няма текст на сцената, въображението му много повече работи. Как да изразя това, което искам да кажа, чрез тяло, чрез жестове, чрез погледи. Много интересно е. Затова са ми любими тези роли. Слава Богу, имам доста такива и гледам да ги разнообразявам.

- Как подхождаш към ролите си, лесно ли влизаш в роля?

- Първо се стресирам от текста. Това ми е много голям страх като актриса, макар че си уча сравнително лесно текстовете. Първо виждам текста и си казвам примерно - добре. Защото има текстове, които са много дълги, или които са архаични, трудно се изговарят, много е особено. Като прочета текста два-три пъти, вече се успокоявам и си обмислям моя персонаж какъв е. Лесно влизам в роля, да.

- Имаш ли усещането, че всяка роля оставя някаква частица у теб, че те променя по някакъв начин?

- Разбира се, то при всеки актьор е така. То е като едно посято дърво и хората си оставят понякога следи на него - драскат си с нож примерно. Или да си представим килията на някой затворник. Те си чертаят чертички. Така е и при актьора според мен, всяка роля ти оставя по една чертичка. Защото ти трябва да влезеш в този човек, да бъдеш този човек. Ти живееш нечий живот. Дори да е сходен с твоя, ти можеш понякога да поправиш себе си чрез ролята си.

- Имаш участия и в киното, такава тръпка ли е за теб като театъра?

- При всички случаи ми е много любопитно. Много ми харесва, много е различно, защото аз си представям по един начин как правя нещата и как изглеждат, но после, като ги видя на едно малко екранче, съвсем друго е, викам си дай да повторим някои неща. Хубавото е, че можеш да повтаряш всичко - един дубъл, втори дубъл, както на теб ти харесва или както на режисьора му харесва. Предизвикателство е. Ние в театъра сме на живо. Не можеш да повториш. Театърът излиза на живо и всеки път е различно, никога не е едно и също. Снимах в киното и в „Цвета на хамелеона“, но при монтажа не се стигна до моята линия изобщо. Това лято снимах в един филм с Таня Лолова за рибарите. „Бартер“ е работното му заглавие. Ролята ми е купувачка на риба. С Мишо Мутафов, с Филип Аврамов направихме добър отбор. Моята роля е мъничка. Още опипвам средата, още навлизам в киното.

- Ти си възпитаничка на проф. Пламен Марков, какво си научила от него?

- Пламен Марков си го обичам по мой си начин. Той е много добър педагог. Умее рязко да ти смъкне границите, дори чисто човешки. Помня при срещата си с него в академията. Влязохме трийсет човека в една малка стаичка и той каза: „Тук се събличате всички. Отсега си махнете тия притеснения, защото сме дошли не да се обичаме, а да работим”. Ние бяхме прекрасен клас, много задружен. От всеки един от преподавателите и асистентите нещо съм научила. Въобще 4 години бяха много вълнуващи за мен.

-Имаш ли роля, която много си искала да изиграеш?

- Нямам още. Гледам всяка нова роля да ми стане любима. Да си я направя. Казвам си, аз това не съм го играла, ще го направя.

- Имаш и театрални турнета зад граница. Различава ли се чуждата публика от нашата? Въобще как усещаш публиката?

- Явор Гърдев е виновник да изляза от България. Ако не беше той и представленията, в които съм участвала при него, нямаше да стъпя в чужбина. Първо с „Калигула“ обиколихме Македония, Москва, Париж, после с „Хамлет“ ходихме в Полша, в Гданск. Много интересен театър имат там, чисто нов, с много странна архитектура. Една квадратна черна сграда, без врати и прозорци. Все едно някакъв затвор. Влизаш, една сцена може би като Филиала, малко по-ниска. Единственото, което можеш да направиш като външен човек, е да се качиш на покрива и да разгледаш отгоре. Салонът е много хубаво направен, амфитеатрален, на всеки от трите балкона има ложи. Уникалното е, че се отваря покривът. Черно отвън, вътре кристално бяло. Гримьорните разкошни, душ-кабини, лукс направо. Иначе за публиката - аз съм играла и пред много шумна, и пред много приветлива публика. Имахме едно представление на „Свекърва“ с абсолютно мълчалива публика. Никаква реакция. Все едно играем на дивана. Чак се притеснихме. Поне кихнете, бе, по-добре ще е. Мъртвило. Празни лица, празни очи. Накрая - бурни аплодисменти. Иначе хората са еднакви навсякъде. Зависи какъв продукт предлагаш на хората, просто те го приемат по различен начин.

Юлиян Атанасов

Оценки за „Свекърва” след февруарския гастрол в София

След изключително успешния гастрол в Пазарджик, София и Плевен с новата си постановка „Свекърва”, Варненският драматичен театър ще представи до края на февруари на Сцена Филиал още 3 свои спектакъла. На 19 февруари публиката ще се срещне с приказните герои, омагьосани да не се влюбват, в комедията „Глупаци” от Нийл Саймън, режисьор Георги Михалков, сценография и костюми Антония Попова, с участието на Валери Вълчев, Стефан Додуров, Даниела Викторова, Ина Добрева, Валентин Митев, Димитър Мартинов и др.

Актуален в месеца на влюбените е и гастролът на 20 февруари на Драматичния театър от Търговище с представлението „Да се влюбиш в пеперуда” от Ленард Герш – постановка на Александър Илинденов, с участието на Параскева Джукелова в главната роля.

Поради заболяване на артист отпада предвиденият за 26 февруари на Основна сцена спектакъл на „Ричард III”, като на същата дата на Сцена Филиал влиза най-награждаваният спектакъл на ДТ „Стоян Бъчваров” за изминалата година „Канкун”. Постановката на режисьора Стилиян Петров, отличена с ИКАР за сценографията и костюмите на Венелин Шурелов и Елица Георгиева, с АСКЕЕР за авторската музика на Петя Диманова, с награда ВАРНА за Биляна Стоева за ролята на Ремей и с още една награда ВАРНА за целия екип, въвлича зрителя във високоскоростната драматургия на Жорди Галсеран. Фриволният сюжет конфронтира две приятелски двойки с неочаквани обрати, в които партньорите си разменят местата и всеки си играе с мисълта какво би се случило, ако преди време беше направил друг избор в любовта. Биляна Стоева, Даниела Викторова, Стоян Радев, Пламен Димитров и Гергана Арнаудова размиват фикцията и действителността в смес от полюсни чувства, които завладяват въображението и на зрителите

Месечният афиш завършва на 27 февруари с актуалната „Свекърва” от Антон Страшимиров, режисура и музикална среда Стоян Радев Ге. К, сценография и костюми Мира Каланова, с Веселина Михалкова в ролята на свекървата Костанда и с участието на Стефан Додуров, Петя Янкова, Николай Божков, Милена Кънева, Николай Кенаров, Гергана Арнаудова, Гергана Плетньова, Нено Койнарски и др.

Представлението на „Свекърва” в София на 10 февруари предизвика широк отзвук,за което недвусмислено говорят публикациите в различни медии.

Мариана Първанова  за в. „Монитор”

„Варненци направо засрамиха софиянци, като показаха най-сериозното и добре изпипано представление от началото на новия театрален сезон. В режисьорското решение на Стоян Радев „Свекърва” следва по петите градската култура от началото на ХХ век, но не изглежда ретро, а винтидж благодарение на сценографията и костюмите на Мира Каланова. А това означава много, ама много рози, тапети на райета, портрети на стената и порцеланови сервизи. Всичко е в изобилие като при истинско еснафско семейство, което се стреми да демонстрира благополучие независимо от всичко. В декорите и в костюмите на героите (чиито тъкани на роклите, престилките и забрадките са в тон с пердетата и столовете) обаче личи леко намигане, както и в играта на актьорите, чиито пресилени маниери напомнят комедиите от черно-белите неми филми. Подобно сполучливо единство на игра и визия се среща не толкова често, но режисьорът Стоян Радев е успял да го постигне. Направил е спектакъл със специфичен почерк, който не прилича на нищо, което сме гледали досега.” И още: „В ролята на свекървата Костанда Веселина Михалкова успява да доминира над всички и да владее сцената във всяка минута, докато е под прожекторите. Като демонстрира огромен регистър от актьорски превъплъщения – от заповеднически тон до скимтене на обидено дете, така че през цялото време човек се пита – къде досега е била Михалкова, че не сме я забелязали. Със зряла игра на опитна актриса тя играе толкова майсторски на ръба – без да се катурне към битовизма, както би могла да я изиграе например Стоянка Мутафова, а да остане винаги малко над нещата.”

Прочетете целия материал: http://www.monitor.bg/article?id=460955

Марина Чертова за vsekiden.com 

„Представлението, което е великолепно отражение на българските нрави, гарантира смях и много мъдрост. „Свекърва" на Стоян Радев е един много успешен съвременен спектакъл в ретро стил, който докосва всички поколения. Режисьорът не пуска героите на Антон Страшимиров в излишна модернистична писта. Той се придържа към класическия текст, с което спечелва по-възрастните зрители, но същевременно успява да преобърне тази едновековна пиеса с ново звучене и да поддържа интереса и на по-младата публика. По време на турнето в София и млади, и стари се смяха искрено до сълзи. Така че доброто настроение и позитивизмът по време и след спектакъла са напълно гарантирани.”

Прочетете целия материал:  http://www.vsekiden.com/166447

Деница Тодорва за Suetno.bg

„Звездата на вечерта отново бе Веселина Михалкова (така бе и при предишното гостуване на варненци в София), която е в ролята на свекървата, недолюбваща снаха си. В конфликтите между двете са намесени и се намесват още няколко поколения, а впоследствие препирните им довеждат до разруха в семейството на младите. В края една от двете трябва да преосмисли и да промени трайно поведението си.
Играта на актрисата бе без забележки, толкова правдоподобна и предизвикваща смях, че и в нашия екип си пожелахме по една такава свекърва, дори и с кусурите в нея. С тази си роля Веселина Михалкова пак доказа, че се намира сред елита в професията й, където местата напоследък са доста ограничени. Появата й всеки път ни кара да я обичаме все повече и с нетърпение да очакваме следващите й появи.
И отново призоваваме комисията по определянето на номинациите за "Аскеер" да си отворят широко очите и най-сетне да отредят заслужената статуетка за Веселина Михалкова!”

Прочетете целия материал: http://www.suetno.bg/index.php?page=kritichno

Не свекърва, а цяло свекървище е Веселина Михалкова като Костанда в новия спектакъл на Варненския театър „Свекърва” от Антон Страшимиров, който гостува в София на сцената на Народния театър. Варненци направо засрамиха софиянци, като показаха най-сериозното и добре изпипано представление от началото на новия театрален сезон. В режисьорското решение на Стоян Радев „Свекърва” следва по петите градската култура от началото на ХХ век, но не изглежда ретро, а винтидж благодарение на сценографията и костюмите на Мира Каланова. А това означава много, ама много рози, тапети на райета, портрети на стената и порцеланови сервизи. Всичко е в изобилие като при истинско еснафско семейство, което се стреми да демонстрира благополучие независимо от всичко. В декорите и в костюмите на героите (чиито тъкани на роклите, престилките и забрадките са в тон с пердетата и столовете) обаче личи леко намигане, както и в играта на актьорите, чиито пресилени маниери напомнят комедиите от черно-белите неми филми. Подобно сполучливо единство на игра и визия се среща не толкова често, но режисьорът Стоян Радев е успял да го постигне. Направил е спектакъл със специфичен почерк, който не прилича на нищо, което сме гледали досега. Това е първата постановка на актьора Стоян Радев на голяма сцена и този труден за всеки режисьор скок се вижда, че е успешен.

В центъра на тази толкова цветна еснафска градина е Свекървата, с голяма буква. Тя командори с нетърпящ възражение тон цялото си семейство и най-вече младата си снаха (Петя Янкова), която не може да й угоди в нищо. В ролята на свекървата Костанда Веселина Михалкова успява да доминира над всички и да владее сцената във всяка минута, докато е под прожекторите. Като демонстрира огромен регистър от актьорски превъплъщения – от заповеднически тон до скимтене на обидено дете, така че през цялото време човек се пита – къде досега е била Михалкова, че не сме я забелязали. Със зряла игра на опитна актриса тя играе толкова майсторски на ръба – без да се катурне към битовизма, както би могла да я изиграе например Стоянка Мутафова, а да остане винаги малко над нещата. Дори и тогава, след като е тъпкала своите близки, тя си намира колая в лицето на две хитруши – майка и дъщеря (Милена Кънева и Даниела Викторова). Те омайват сина й (Стефан Додуров) и се опитват да превземат нейната крепост – дома й. За да оцелее, тя спешно си взима поука и моли на колене снаха си да се върне в семейството. Подобни ситуации се разиграват почти във всяко трето българско семейство, може би заради това комедията на Варненския театър изглежда толкова актуална.

Личи си, че спектакълът е направен с много любов и грижа към всеки детайл – от духовата музика, която звучи преди представлението, през истинската каляска, която накрая се завърта на сцената, и програмката. Снимките в нея са заснети от Симеон Лютаков във варненския музей, пресъздаващ бита на стара Варна.

Мариана Първанова за в. "Монитор"

Автор: Марина Чертова   http://www.vsekiden.com/166447

Най-новият спектакъл на Стоян Радев разсмя до сълзи Народния театър

„В интимния семеен мир днес авторитетът на българската майка е по-голям от тоя на бащата - и то еднакво спрямо мъжката и женска челяд! Силата на този авторитет продължава и след като синовете се задомят. Нещо повече: старата майка простира своята власт и върху доведената снаха. И се получава трагично състояние, изразено от общ повик в българския бит: „Пази боже от свекърва!"

Така много точно в началото на ХХ век писателят Антон Страшимиров описва българската народопсихология в своята комедия „Свекърва". Войната между свекървата и снахата в българския живот е вездесъща и неизменна, споделя още драматургът за своята творба. В известна степен отношенията в семействата по линията снаха-свекърва и зет-тъща не се променят и днес - повече от век след знаменитата пиеса на Антон Страшимиров.

В този смисъл „Свекърва" е модерна и днес и това го доказва най-новата постановка на известния актьор и режисьор Стоян Радев. Спектакълът на Варненския театър гостува тази седмица в Народния и съвсем заслужено получи аплодисментите и възхищението на зрителите, както и топли думи от страна на колеги от София. „Много стилно представление. С мярка и вкус. Съвременно, ритмично, ярко. Истински добре сработена трупа от чудесни актьори", написа актьорът и режисьор Валентин Ганев на страницата на Варненския театър във Фейсбук.

Хитовото представление от морската столица неслучайно гостува именно в Народния театър. С тази своя пиеса Антон Страшимиров участва в конкурса за откриването на Народния театър през 1907 г. и го спечелва. В случая има и още една любопитна историческа подробност - и драматургът, и режисьорът са свързани с Варна, така че чрез този спектакъл Стоян Радев отдава почит на своя именит съгражданин.

Представлението, което е великолепно отражение на българските нрави, гарантира смях и много мъдрост. „Свекърва" на Стоян Радев е един много успешен съвременен спектакъл в ретро стил, който докосва всички поколения. Режисьорът не пуска героите на Антон Страшимиров в излишна модернистична писта. Той се придържа към класическия текст, с което спечелва по-възрастните зрители, но същевременно успява да преобърне тази едновековна пиеса с ново звучене и да поддържа интереса и на по-младата публика. По време на турнето в София и млади, и стари се смяха искрено до сълзи. Така че доброто настроение и позитивизмът по време и след спектакъла са напълно гарантирани.

Чест прави на Стоян Радев, че е оставил архаичните думи от комедията, които отдавна не се използват в българския език. За да ги направи разбираеми за по-младата публика и за да доближи пиесата до нея по идея на режисьора в програмата към спектакъла е отпечатан речник на позабравени изрази. Там ще срещнем турски думи като акранки (връстнички), алайки (слугини), кундурджия (обущар), сойтария (неопитна, недорасла, самонадеяна), както и остарели разговорни български изрази като паряса се (разведе се), тюфкам се (тюхкам се, оплаквам се).

Любопитен факт е, че режисьорът Стоян Радев и актрисата Веселина Михалкова, която играе главната роля на свекървата Костанда, участват преди 20 години в същата постановка. Тя е техният дипломен спектакъл, след който творческият тандем завладява театъра. Днес Веселина Михалкова отново е Костанда, а Стоян Радев, който като режисьор добавя към името си инициалите Ге. К., тогава влиза в ролята на Велчо-Свилен.

Варненската "свекърва" обаче вече не е онзи крайно отрицателен персонаж, познат ни от вековете. Свекървата на Веселина Михалкова е гълчаща и искаща прошка, строга и едновременно с това нежна и грижовна, саркастична и сладкодумна. Актрисата, която е артистичен директор на Варненския театър, успява майсторски да смени толкова различни състояния на сцената. От начало нейната героиня проклина снаха си, а накрая й се моли: „Кому ме оставяш, снахо? Няма да те пусна! По мене мини... сгази ме, дъще! Льох, и пак по тебе ще вървя, снахо сладка... като агне кротка!"

Похвала заслужава и младият Стефан Додуров, който играе синът на Костанда Велчо-Свилен. На сцената са голяма част от актьорите от Варненския театър, творци от различни поколения. Теодора Михайлова влиза в образа на Старата, Петя Янкова е снахата Дечка. Останалите образи се изпълняват от Милена Кънева (Неделя), Даниела Викторова (Дафинка), Николай Кенаров (Дойчинов), Николай Божков (Кереков), Гергана Арнаудова (Керекова), Биляна Стоева (Марийка), Юлияна Чернева (Радка), Пламен Димитров (д-р Живков), Нели Вълканова (акушерка).

В спектакъла по своеобразен начин участват и актьорите Атанас Атанасов, Владимир Пенев и Христо Мутафчиев, чиито портрети са част от интересната сценография Мира Каланова и режисьорското решение на Стоян Радев. Негово и музикалното оформление - умела смесица между военна духова музика и италиански арии.

Освен в София, спектакълът, който пълни залата на Варненския театър, бе и на турне в Плевен и Пазарджик. Със сигурност си заслужава постановката на Стоян Радев да бъде видяна в повече градове в страната. Така че вместо стона „Пази Боже от свекърва!" с усмивка можем да кажем „Дай Боже повече комедии като „Свекърва"!

Благодарим на целия екип на БГ РАДИО, наш медиен партньор за февруарския гастрол на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" в Пазарджик, София и Плевен!

 Ето и имената на спечелилите билети в радиоиграта:

Иван Тодоров от Пазарджик спечели 2 билета и ще гледа днес, 9 февруари "Свекърва" на театралната сцена в родния си град;

Утре, 10 февруари, по 2 билета за спектакъла на "Свекърва" в София, който ще се играе на сцената на НТ "Иван Вазов", спечелиха трима: Десислава Захариева, Георги Стоянчев Генчев, Дора Вакавеева

На 11 февруари, за спектакъла на "Свекърва" в Плевен 2 билета спечели Георги Монджев.

Спечелилите ще могат да вземат поканите, надписани с техните имена, от съответните театрални каси в Пазарджик и Плевен, а в София - от Билетния център на НТ на ул. "Славянска".

На 10 февруари, в предаването на БНТ 1 "Денят започва с култура" станаха известни и имената на зрителите, които също спечелиха билети за представлението на "Свекърва" в София. Зарадваха ни многото участници, отговорили във ФБ страницата на предаването на въпроса: Какъв е поводът за написването на "Свекърва"?. В крайна сметка 2 двойни покани заслужиха Янчо Николов и Калина Бойковска!

Благодарим за подкрепата на екипа на "Денят започва с култура" - Шани, Георги, Анна и Даниел!

Благодарим на слушателите и зрителите за интереса и приятно гледане!

Интервю на Марина Чертова за vsekiden.com, http://www.vsekiden.com/166473

Даниела Димова е родена във Варна. Завършва Държавната музикална академия в София през 1990 г. и оттогава е солистка на Варненската опера, където дебютира като Царица на нощта във "Вълшебната флейта" на Моцарт. Даниела Димова участва в оперни спектакли, камерни концерти и рецитали не само в България, но и в Германия, Австрия, Дания, Холандия, Русия, Норвегия, Египет, Гърция, Чехия, Китай, Южна Корея и др. След спечелен конкурс през 2009 г. става директор на Варненската опера, а от 2010 г. е директор на Театрално-музикалния продуцентски център (ТМПЦ) - Варна, в който са обединени Драматичният театър „Стоян Бъчваров" и Държавната опера във Варна.

След 20-годишно прекъсване Даниела Димова възстановява летните оперни представления "Опера в Летния театър". Носител е на много национални и международни престижни награди за високи художествено-творчески постижения, сред които Награда Варна-2007 г.; Кристална лира-2007 г.; Златно перо-2011 г. Даниела Димова е общински съветник от ГЕРБ в морската столица и председател на комисията по култура в местния парламент. "Всеки ден" разговаря с директора на един от най-успешните културни центрове в България за равносметката през 2014-та, за новите постановки през тази година и за предстоящото турне на спектакъла на Стоян Радев "Свекърва".

Г-жо Димова, театърът и операта във Варна изпратиха една силна творческа 2014 година, през която представихте много нови спектакли. Вие доволна ли сте от равносметката?

Равносметката наистина е много добра. Моята лична оценка, извън цифрите е, че това беше една особена година по отношение на това, което се случваше в нашата страна. Визирам, както обществените процеси, така и тежката метеорологична обстановка през някои месеци. Изкуството и културата са такъв сборен пункт, в който си дават среща абсолютно всичко - и нашето общество, и времето, и разбира се, настроението на нашите артисти и зрителите, които влизат в салоните ни.

В крайна сметка годината е много благоприятна за театъра и за операта във Варна, тъй като имаме сериозен ръст на зрители от около 7 %. В предходните години най-голям ръст на зрители за ТМПЦ-Варна направихме между 2012 и 2013 г. Тази нова културна структура стартира през 2010 г. с общ брой зрители в театъра и операта 37 300, за да достигнем 50 000 зрители през 2012-та, а през 2013-та - 70 000. Мислех, че сме достигнали връхната точка за откриване на нова публика, но успяхме да открием още 6-7 %. През 2014-та достигнахме над 75 000 зрители, като това са хора, които са си купили билети.

Миналата година зрителите на операта са 49 000, а на театъра - 27 000. Винаги има официални гости, поканени, така че реалната бройка на хората, които са присъствали на наши театрални, оперни, балетни постановки и концерти през миналата година реално е около 80 000 зрители. Това ме радва безкрайно много, защото това е оценка за качеството, което ние предлагаме.

През 5-те години, в които се занимавам с ръководство на институцията, многократно се убедих, че зрителят е много мъдър. Зрителят винаги следва доброто качество и високото ниво. Колкото по-хубави представления предлагаме, толкова интересът към нас е по-голям. Разбира се, това върви и с финансови резултати. През 2014-та имаме близо 11 % повече приходи спрямо 2013-та.

Какво стои зад цифрите?

Стои много труд на нашите колективи и на нашите трупи. Именно те създадоха многобройните качествени представления, които имаха премиера през изминалата година. Ще започна с театъра. През ноември 2014 г. имахме премиера на първия театрален сериал, който се случи във Варна - „Всичко наопаки или Наопаки всичко" по фарсове на Жан Батист Молиер на режисьора проф. Пламен Марков. Сценографията и костюмите са дело на Даниела Николчова, която вече получи номинация „Икар" за дебют. През последните години нашият театър не е пропуснат с номинации от журито. Почти всяка година имаме и награди.

През миналата година бе и премиерата на „Измяна" от Харолд Пинтър на режисьора Пламен Марков. Излезе и чудесното представление „Глупаци" от Нийл Саймън на Георги Михалков. Антония Попова направи забележителни костюми и сценография.

На варненска сцена бе представена и „Бурята" по Шекспир на Стоян Радев Ге.К. Спектакълът е с участието на възпитаниците на студио „Театър" на Стоян Радев. Във Варненския театър той постави и „Свекърва" от Антон Страшимиров. Този спектакъл отдавна не беше игран във Варна. Постановката се прие с голям интерес от публиката. Сценографията е на Мира Каланова. В спектакъла, който скоро тръгва на турне из страната, участват три поколения актьори от нашия театър. На най-младите зрители през 2014-та пък предложихме „Голямото коледно приключение на..." от Магда Борисова, която е една чудесна авторка.

В операта и балета също имахме доста премиери. В месеца на любовта - февруари, стартирахме с „Дон Жуан". В спектакъла участват блестящите Деян Вачков, Венцеслав Анастасов, моя милост като доня Елвира, Ирина Жекова, Линка Стоянова. Постановката е дело на Александър Текелиев, а с диригентската палка бе Вилиана Вълчева.

Направихме „Алиса в Страната на чудесата" - мюзикъл от Александър Йосифов, който също се радва на много голям успех. Подготвихме и специално няколко постановки за лятна сцена за Опера в Летния театър. Миналогодишното издание беше знаково и емблематично. Поставихме „Андре Шение" от Умберто Джордано - една опера, която 30 години не е поставяна в България. Това е много сложно заглавие, но въпреки това посегнахме към него. Мисля, че се справихме майсторски и на ниво. В чуждата преса имаше чудесни критики за спектакъла.

Не мога да не спомена „Отело" - първата съвместна продукция на Варна с френските оперни театри в Лимож и Реймс. Диригент е Стефано Сегедони от Италия. Това е една модерна, изключително красива и иновативна постановка. „Отело" достигна връх по отношение на зрители и продажби в летния ни афиш.

За пръв път във Варна направихме и мюзикълът „Исус Христос суперзвезда" на Андрю Лойд Уебър с постановчик проф. Светозар Донев и с впечатляващата сценография на Иван Токаджиев. В спектакъла участват певци от нашия солистичен състав, който роди и своите звезди. Разбира се, разчитахме и на Костадин Георгиев - Коцето-Калки и на Звездомир Керемидчиев-Звезди за главните роли. Постановката се радва на голям успех. Удължихме с още една година сезона за авторските права с агентите на Уебър в Лондон.

Иновациите в балета са може би най-голямото ни постижение през изминалата година. През 2014-та се появи партньор в лицето на заслужилия артист на Русия Сергей Бобров, който прие да бъде главен балет майстор на трупата във Варна. Под негово ръководство се роди „Кармен данс", с диригент Светослав Борисов. От съвместното ни сътрудничество се роди и „Лешникотрошачката" също с участието на наши солисти. Имахме и премиера на „Шехерезада". Това е богатството на нашия афиш и именно заради тези усилия получихме и добри резултати, за които заслуга имат всички колективи. Ръководството на ТМПЦ-Варна зададе посоката и целите бяха реализирани на ниво.

Във Варна моделът на Театрално-музикалния продуцентски център очевидно се оказа печеливш. В началото, когато тръгна театралната реформа, имаше доста протести в различните градове на страната по повод обединението на театрите и оперите.

Има една максима - „Когато цифрите говорят и боговете мълчат." Ако погледнем без емоция, действително формулата се оказа много продуктивна. Това е екипна работа. Аз изключително ценя и уважавам художествените съвети, които имат Драматичният театър и Държавната опера. Ние сме в ежедневна комуникация. Голяма е помощта на главния режисьор на Драматичния театър проф. Пламен Марков за насоките на репертоара, който поддържаме.

Най-ценното, освен нашите финансови резултати е, че Варненският театър запази своя облик. Покрай реформата ние не се подадохме да правим само касови спектакли, само спектакли с т.нар. „бели мечки", т.е. да привличаме постоянно някакви звезди. Трупата във Варненския театър е много силна, тя запази своя облик и се дообогати с млади лица. През последните години съм назначила 6-7 нови млади актьори, които идват с желание да работят. Това се случи и в оперната и в балетната трупа, където имам ежедневен диалог с арт директора маестро Борислав Иванов.

Привлякохме млади и талантливи диригенти като Светослав Борисов, Вилиана Вълчева, които работят с голяма енергия и любов с оркестъра. За мен формулата е балансирана политика и балансиран афиш, като всичко се прави в името на качеството и с грижа към трупата и зрителите. Зрителят трябва да бъде обгрижван непрекъснато. Нашата цел като държавни културни институти е и да възпитаваме и затова не винаги трябва да търсим най-масовото.

Най-новият театрален спектакъл „Свекърва" тръгва на турне и ще обиколи три града - София, Пазарджик и Плевен. Какво послание изпраща Варна към останалите градове с тази постановка на Стоян Радев?

Посланието на „Свекърва" е колко мъдър е българският народ и как ценностите, които сме изповядвали преди повече от 100 години продължават да са в нашия бит. Другото послание е колко модерен прочит и модерно погледнато може да бъде това представление и този неостаряващ текст на Антон Страшимиров.

Интересното е, че публиката в тези три града на турнето ще бъде запозната с една голяма част от нашата трупа, тъй като това е едно богато представление - на сцената са над 25 актьори. Ние ще покажем театъра ни в пълния му блясък, защото всички творчески поколения участват в „Свекърва". Така всички възрасти, представени във Варненския театър, ще разкрият своя талант.

С какво ще зарадвате зрителите през 2015-та?

На 3 януари стартирахме с турне на балета в Банско. С изключителен успех изиграхме общо 8 представления на „Кармен данс" и „Лешникотрошачката". Няма да скрия, че сме доволни от резултатите, тъй като Банско, в този сезон, е център на любителите на ските. Вечерно време повечето хора, освен да прекарат в механа или на СПА, няма друго с какво да се развличат. Оказа се, че международният език на балета, който няма нужда от превод и трансформация, е силно разпознаваем.

В театъра вече започнаха репетициите на новата предстояща премиера „Опасни връзки" на един чудесен млад режисьор Стилиян Петров, когото трупата много харесва. Предстои стартът на спектакъла „Ретро" на нашия главен режисьор Пламен Марков. В операта през март ще стартира „Дон Паскуале", което ще е копродукция с италиански колеги. За тази постановка ще ни гостува диригентът маестро Сегедони, а иначе тя ще бъде изработена от наш екип. Очаквам и потвърждение от Пламен Карталов да дойде във Варна като постановчик.

Съжалявате ли, че Варна не стана Европейска столица на културата 2019 и бе изпреварена от Пловдив?

Убедена съм, че и трите града, които не успяха да спечелят - София, Велико Търново и Варна, съжаляват, защото зад тази кандидатура стои многогодишен труд. През последните 3 години като председател на комисията по култура в Общинския съвет успяхме да дадем тласък на нашата кандидатура. Варна разчиташе на своята концепция за морето, за Черноморския регион, за най-старото злато в света и разбира се, с всичките иновативни проекти и новини, за които бяхме предвидили и финансов ресурс. Поздравявам колегите от Пловдив, защото всяка една победа, в крайна сметка, винаги е заслужена.

Щом са се спрели на Пловдив, значи е имало защо. Но очакваме от тях съвместно сътрудничество. Може би в програмата на колегите от Пловдив ще намерят място и най-хубавите проекти на другите градове. Аз вече предложих на моята колежка Нина Найденова, която е директор на операта в Пловдив, да представим една морска опера през 2019 г. - това, което ние сме записали като наша програма - „Русалка" от Даргомижски и „Летящият холандец" от Вагнер. Колегите от София и Велико Търново също може да излъчат интересни проекти, които да са самобитни. България е малка държава, обхожда се за няколко часа и това, че ще имаме Европейска столица на културата в Централна България може по перфектен начин да се съгласува и с другите градове.

Как издържате финансово във време, в което да се прави изкуство е трудно?

Много е голямо предизвикателството в новите условия на делегиран бюджет. Всяка година се правят промени в министерските постановления, които се отнасят до държавните културни институции. Правят се и промени в начина, по който се утвърждават финансовите планове и методиката, по която работи Министерство на културата. Това изисква от нас постоянна гъвкавост и ежедневен контрол на финансите.

Аз съм човек, който обича да мечтае. Нека мечтите са смели, но в допустимата финансова рамка, ако мога така да се изразя. Засега успяваме да програмираме успешно нашия репертоар. Като директор задавам много ясно очакванията си от всяко едно звено на нашия център. Имаме звено „Продажби", както и всички останали колеги, имаме маркетингово проучване и се стараем да станем все по-добри и по-добри. Пътят е чрез финансиране на добрите продукции, на тези, които дават резултати. Финансиране само заради разходи няма как да се допусне. Трябва да има отчетност, много стегната организация, да се вижда за всеки спектакъл колко е похарчено и дали действително това отговаря на интереса на зрителите.

Г-жо Димова, вие сте артист и успешен мениджър. Как се чувствате в тази двойна роля?

Винаги се старая да отделям време и за моята професия, която е на оперен солист. Всичко останало са позиции, които когато се случват, се случват. Дай Боже да ги защитаваме по най-добрия начин. Но професията е това, което остава до края на живота на човек като негова душевна матрица. Всеки месец успявам да участвам в някакъв спектакъл. Това ми дава едно особено очарование и полет на духа. Срещата със зрителя е нещо, което никоя друга професия или друга работа не може да замени. Това е отдаване и приемане на позитивна енергия, която те качва на едни криле. Точно това ме зарежда, за да мога след това часове наред да прекарам в не такава полетна работа, а в сухи числа и прогнози. Но пък без едното няма другото.
 

Интервю на Марина Чертова за vsekiden.com, http://www.vsekiden.com/166473

Най-новата си постановка „Свекърва” от Антон Страшимиров Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” ще представи в Пазарджик на 9 февруари, в Народния театър „Иван Вазов” - София на 10 февруари и в Плевен на 11 февруари. Началният час на спектаклите и в трите града е 19.00.

Режисурата и музикалната среда на „Свекърва” са дело на Стоян Радев Ге. К., сценографията и костюмите - на Мира Каланова, фотографията, дизайнът на плаката и програмата – на Симеон Лютаков. Продукцията се осъществява, съвместно със сдружение „Арт Актинг”, по програмата „Варна, територия на творчеството”, със специалното присъствие на Атанас Атанасов, Владимир Пенев и Христо Мутафчиев. Медиен партньор на турнето е БГ РАДИО.

Участват Веселина Михалкова (Костанда), Теодора Михайлова (Старата),  Стефан Додуров (Велчо-Свилен), Петя Янкова (Дечка), Милена Кънева (Неделя), Даниела Викторова (Дафинка), Николай Кенаров (Дойчинов), Николай Божков (Кереков), Гергана Арнаудова (Керекова), Гергана Плетньова (Марийка), Юлияна Чернева (Радка), Пламен Димитров (д-р Живков), Нели Вълканова (акушерка) и др.

„Свекърва” спечелва конкурса за откриване на Народния театър

В конкурса за откриване на Народния театър Антон Страшимиров участва със „Свекърва” и още две пиеси, създадени по време на пребиваването му в Швейцария. Само един от текстовете подписва с името си, за автор на „Свекърва” посочва съпругата си с бащината й фамилия и изпраща пиесите от различни места. Конспиративният подход проработва, журито отличава и трите творби, като отрежда първа награда за „Свекърва”. Разкритията около тази литературна манипулация предизвикват недоволство срещу автора, заради което „Свекърва” се играе за пръв път не в София, а в родния град на Страшимиров - Варна на 21 февруари 1907 г. Два месеца по-късно, на 23 април 1907 г., следва и премиерата в Народния театър.

„Свекърва” от XXI век

Театралният път на тандема Стоян Радев и Веселина Михалкова също започва със „Свекърва” – тя е Костанда, той – синът й Велчо-Свилен.
20 години по-късно двамата отново са заедно в „Свекърва” – тя отново като Костанда, той вече като режисьор-постановчик. И както може да се очаква, сегашният им поглед към „Свекърва” е много по-различен отпреди. Героинята вече не е онзи подчертано отрицателен, натоварен с негативи, станал дори нарицателен образ на злата българска свекърва от миналото. Костанда от XXI век е по-многопластова, по-цветна, по-пълнокръвна, по-емоционална. Метаморфозата личи най-напред от плаката, от който ни гледа по-скоро една мадона с младенеца, отколкото свекърва. Така класическата комедия на Антон Страшимиров отключва въображението за един съвременен асоциативен театър, дистанциран от миналото с елегантна само/ирония.

Вижте трейлъра: https://www.youtube.com/watch?v=TmkPjrBgEIA

Виолета Тончева