Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

 

Източник: http://www.chernomore.bg/varna/2018-05-10/podgotvyat-mashtabna-programa-za-100-godishninata-na-varnenskiya-teatar

 

 

СРЕЩА С ПИСАТЕЛЯ ПЕТЪР ДЕНЧЕВ

Срещите с изтъкнати майстори на писаното слово по традиция са основен акцент във варненската програма на Маратона на четящите хора, който винаги събира в Световния ден на книгата и авторското право - 23 април многобройни приятели на литературата. През тази година екипът на РБ библиотека "Пенчо Славейков" представи двама варненски автори - писателя и режисьор във Варненския драматичен театър Петър Денчев и поетесата Теа Денолюбова.

 

"В писането се опитвам да изразя с думи онова, което не може да бъде казано на сцената", сподели Петър Денчев в отговор на въпроса за връзката между литературата и театъра, зададен от водещата Кристияна Димчева. В края на срещата авторите получиха специално изготвени за тях колажи и електронна читателска карта за библиотеката.

 

Петър Денчев е автор на романа "Тихото слънце", роман, изд. "Жанет 45", 2012, "Истории в минало време", разкази, изд."Жанет 45", 2011 и романа "Тъй както мъж целува жена, която обича", роман, изд. "Фондация Развитие XXI", 2007

 

 

 

 

 


 

 

 


МАРАТОН НА ЧЕТEНETO В ТЕАТЪРА

 

Виолета Тоничева, Петър ДенчевЗа Маратона на четящите хора на 23 април 2018, на Сцена Ротонда на Театрално-музикален продуцентски център Варнасе събраха пиарът на ДТ „Стоян Бъчваров и Държавна опера Варна Виолета Тончева, мениджърът по продажбите Любомир Кутин и театралният режисьор Петър Денчев.

 

В началото Виолета Тончева постави с усмивка тематичен акцент върху концепцията и рекламната стратегия на Театър „Ренесанс“ в най-новия роман на Милен Русков „Чамкория“, изд. „Жанет 45“, 2017. Тя одобри, разбира се, професионално издържания текст на колегата пиар Глигор Петров за рекламната листовка на Театър „Ренесанс“, в която дословно се казва: „Ние не сме обикновено вариете. Ние сме театр, в един по-широк смисл на думата. Имаме голема сцена, множество зали, най-различни забавления за всекакви видове публика...“.

 

Петър Денчев също насочи вниманието към театралната тематика, но вече със сериозен тон. Той представи един от големите шекспироведи Антъни Бърджис и неговото изследване „Шекспир“, изд. „Народна култура“, 1983. Режисьорът прочете откъс от книгата, в който се проследява етимологичния произход на понятията „трагедия“и „комедия“. Докато „трагедия“ идва от tragos (козел) и ode (песен) и сочи към ритуалните празненства в Древна Гърция в чест на бог Дионис, комуто принасяли в жертва козел, то „комедия“ се отная семантично към „comos“ - веселие, забавление, също от гръцки език.

 

Любомир КутинЛюбомир Кутин донесе една истинска библиофилска рядкост - първото издание на романа „Тютюн“ от Димитър Димов, изд. Народна култура“, 1951. Посветените знаят, че заради този роман големият наш писател е бил подложен на унищожителна критика от комунистическия писателски съюз и се е наложило да го преработи.

Право на разпространение придобива само втората версия на „Тютюн“ с добавения положителен образ на комунистката Лила, а първата версия е иззета от книжарниците.

Любомир Кутин прочете пасаж от романа за едно от посещенията във Варна на главната героиня Ирина, в компанията на съпруга й Борис Морев, любовника й фон Гайер и други герои. Романът предизвика асоциации и за филмовата дива Невена Коканова, пресъздала по неповторим начин образа на Ирина в прочутия филм„Тютюн“ на режисьора Никола Корабов.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. ГРИША ОСТРОВСКИ

 

ПРИЗНАНИЕ, РЕСПЕКТ И ПОЧИТ!

 

100-годишнината от рождението на проф. Гриша Островски (1918-2007)

ще бъде отбелязана на 23.05.2018 г. в НАТФИЗ.

 

Драматичен театър „Стоян Бъчваров” високо цени варненския период на незабравимия преподавател и режисьор! 
Като главен художествен ръководител на театъра от 1975 до 1979 година той доведе във Варна много от своите студенти, създаде запомнящи се постановки и изведе творческите усилия на екипа на ново художествено равнище! 
Проф. Гриша Островски остава с режисьорските си прочити във варненската театрална история:

 

Сезон 1975/76 - „Моята прекрасна лейди” – мюзикъл по Пигмалион и Б. Шоу, музика Фр. Лоу, реж. Гриша Островски 
Сезон 1976/77 - „Честна мускетарска”, В. Петров, реж. Гриша Островски 
Сезон 1978/79 - „Опит за летене”, Й. Радичков, реж. Гриша Островски 
Сезон 1977/78 - „В името на земята и слънцето”, Йон Друца, реж. Гриша Островски 
Сезон 1976/77 - „Нашият град”, Торнтън Уайлдър, реж. Гриша Островски и Андрей Калудов
Сезон 1976/77 - „Възкресение”, Толстой, реж. Гриша Островски 
Сезон 1989/90 - „Оркестърът”, Жан Ануи, реж. Гриша Островски

 

Благодарим за уроците!

 

 

 

 

"Телефонът на мъртвеца" в БНТ

 

Денят започва с култура | "Телефонът на мъртвеца" - най-новата постановка на варненска сцена

 Телефонът на мъртвеца

 

 

 

 

В Световния ден на театъра 27 март 2018 година Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ връчи традиционната си годишна награда „Златна маска“. С отличието този път са удостоени двама журналисти.

 

 

Людмила Димова получава „Златна маска“ за аналитичните си текстове, посветени на постановки на ДТ „Стоян Бъчваров“ и на МТФ „Варненско лято“; за отразяване в Портал Култура.bg на премиерни представления, гастроли в София, фестивални и други събития, свързани с творческата дейност на театъра, както и за съпричастие към цялостния театрален живот на Варна.

Със „Златна маска“ се отличава и Емилиян Ялъмов за последователното си отношение към цялостната творческа продукция на ДТ „Стоян Бъчваров“ и многобройните публикации на театрална тема в блога yep.bg, Територия за позитивна информация; за жанровото многообразие при отразяването на премиерни, фестивални и други събития в творческия живот на театъра; за поредицата блиц-интервюта, разкриващи интересни страни от професионалното и лично битие на варненските театрални творци.

 

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, обяви наградите преди преминалия с изключителен успех премиерен спектакъл на „Приключения опасни със герои сладкогласни“ от Недялко Йорданов на режисьора Костадин Бандутов.

Артисти и зрители така се вживяха във варненското театрално издание на „Х- фактор“ и „България търси талант“, че накрая никой не искаше да си тръгва. Хайгашод Агасян, композиторът на песните в този вечен мюзикъл за деца и възрастни, се забавляваше не по-малко от другите, а по време на партито след спектакъла не се стърпя и сам изпя една от своите песни.

Прочувствени послания за Деня на театъра отправиха ветераните, любимите на варненската публика артисти, Грациела Бъчварова и Данаил Мишев. Празникът беше истински, „Защото театърът е убежище, в което хората се събират и мигновено създават общности“, както казва в Посланието си за Световния ден на театъра 2018 английският актьор, писател и режисьор Саймън Макбърни. Навсякъде представленията в Световния ден на театъра започваха с това приветствие, във Варна то бе поднесено от актрисата Биляна Стоева.

 

 

 

 

 

 

 

Източник: http://www.chernomore.bg/kultura/

 

 

 

Полина Петрова

 

 

ВАРНЕНСКИ СЪБИТИЯ за СВЕТОВНИЯ ДЕН на ТЕАТЪРА 2018

 

 

 

26 март, 15.00 - медийна среща с "Приключения опасни със герои сладкогласни"

Днес, понеделник, 26 март, 15.00, очакваме варненските медии на среща с екипа на мюзикъла за деца и възрастни "Приключения опасни със герои сладкогласни", с който Драматичен театър "Стоян Бъчваров" ще отбележи Световния ден на театъра на 27 март, 19.00, Сцена Филиал.

27 март, 12.00, 17.30, 18.00, 19.00– флашмоб, видеа, театрални четения, награда „Златна маска“, премиера

В Световния ден на театъра възпитаници на всички театрални школи във Варна, водени от актьори на ДТ „Стоян Бъчваров“, ще дефилират в пешеходната зона на Варна от Сцена Филиал до входа на Морската градина. В този, станал вече традиционен, флашмоб за27 март, младите театрали ще носят плакати на различни постановки, ще раздават флаери и ще приканват хората да заснемат кратки видеа от събитието, както и да ги качват във фейсбук страницата на театъра. Най-добрите 5 видеа ще бъдат възнаградени с двойна покана за спектакли на Варненския театър.Флашмобът ще има 2 издания – първото тръгва в 12.00, второто – в  17.30 от Сцена Филиал.

В 18.00 пред Сцена Филиал (ако вали, във фоайето на Сцена Филиал)възпитаници на театралните школи ще представят пред зрителите избрани от тях текстове, посветени на театъра.

В 19.00, преди самата премиера на „Приключения опасни със герои сладкогласни“, арт-директорът на ДТ „Стоян Бъчваров“ Веселина Михалкова ще прочете Посланието за Световния ден на театъра, което в този ден стига до любителите на театъра в цял свят. Ще бъдат връчени и наградите „Златна маска“, традиционните отличия на ДТ „Стоян Бъчваров“ за журналисти.

 

„ПРИКЛЮЧЕНИЯ ОПАСНИ СЪС ГЕРОИ СЛАДКОГЛАСНИ“

Текст Недялко Йорданов

Музика Хайгашод Агасян

Постановка Костадин Бандутов

Сценография и костюми Даниела Николчова

Хореография Георги Енчев - Гош

Музикален педагог Малина Михалкова

Фотография Веселин Василев

Действащи лица и изпълнители:

Водещата - Цветина Петрова

Гарванът Пенчо - Стоян Радев

Магарето Генчо - Николай Кенаров

Бухалът Илия - Константин Соколов

Петелът Димитър - Станислав Кондов

Славеят Слави - Валери Вълчев

Кокошката Стоянка - Гергана Арнаудова

Лисицата Елвира - Даниела Викторова

Пъдпъдъкът Харалампи - Свилен Стоянов

Щъркелът Йордан - Валентин Митев

Зрители и разни домашни животни и птици

 

 

 

 


 

 

"Телефонът на мъртвеца" с първа постановка в България

 

Най-новото заглавие в афиша на Драматичния театър „Стоян Бъчваров” във Варна е пиесата „Телефонът на мъртвеца” от Сара Рул, която е сред най-младото поколение американски драматурзи. Постановката е на режисьора Петър Денчев.

 

Прочетете цялата статия тук >>

 

 


 

СТЕРЕОЕФЕКТ ПО ВАЗАРЕЛИ В „ТЕЛЕФОНЪТ НА МЪРТВЕЦА“

 

 

ПЕТЪР МИТЕВХУДОЖНИКЪТ ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сценографските си търсения в „Телефонът на мъртвеца“ от Сара Рул.

 

Режисьор Петър Денчев, композитор Христо Намлиев. Участват Симеон Лютаков, Биляна Стоева, Милена Кънева, Николай Божков, Веселина Михалкова, Полина Недкова.Дизайн на плаката Симеон Лютаков. Фотография Тони Перец.

 

Премиера на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна - 21 март 2018, 19.00, Основна сценa

 

Ако се позовем на етимологията на името Петър (камък), можем с основание да очакваме, че постановката „Телефонът на мъртвеца“ с режисьор Петър Денчев и сценограф Петър Митев, ще заседне здраво в репертоара на Варненския театър и ще се радва на дълъг сценичен живот.

 

Да се надяваме, че ще бъде така. Приятно ми е да работя с Петър Денчев, един от младите и талантливи български режисьори. Още повече, че той има куража да влезе в тази пиеса и да я предложи на Варненския театър, с което го присъединява към престижните театри в света, на чиято сцена в момента се поставя Сара Рул. Мисля, че това е голям комплимент за Варненския театър.

 

Зигзагът, като основна фигура в сценографията ти, фиксира веднага погледа и създава усещане за релефност на пространството. Хоризонтът сякаш се губи и изниква асоциацията за пътен знак, който предупреждава за отклонения от пътя... Визия, която има отношение към трансцендентните внушения на пиесата. Какво точно си вложил ти в концепцията си?

 

Пиесата е много трудна и изключително красива. На пръв, но само на пръв, поглед, тя стои фрагментарно, на отделни парчета. Поставям героите в среда, подобно на картина от Вазарели с типичните за него стереоефекти. Залагам също специални пространствени задачи, които са постигнати чрез техниката - все едно имаме диаграма или сеизмограф, който по някакъв начин регистрира тези зигзаци, измерва вибрациите в пулса на земята...

 

И на телефона...

 

Да, могат да се намерят още много връзки. Същественото е, че виждаме не шахматна дъска, а зигзаг, който рисува буквата Z (Зет). Буква, която олицетворява дигиталното Z – поколение, взряно в мобилния си телефон, но може да бъде натоварена и с други философски значения за движението на житейското време и субективното ни усещане за него.

 

За границите между реалния и дигиталния свят, които все повече се размиват и как това би могло да се съотнесе към онази гранична зона между живота и отвъдното...

 

..., която занимава всеки от нас. Неслучайно в края на представлението Джийн изкрещява сакралното Z, което по някакъв начин трябва да й помогне. Пoлучава се своеобразен стереоефект, в който сякаш търсиш себе си. Търсиш любовта и понякога я намираш в човека, след като него вече го няма...

 

Красиво и многозначно. Как ще стигне то до българския зрител?

 

Мнозина смятат, че зрителят няма да разбере, няма да стигне до някакви по-дълбоки внушения, които излъчва изкуството. За мен това не е коректно и даже ме дразни. Не трябва да подценяваме публиката. Разбира се, ние като артисти имаме ангажимента и отговорността да я водим по нови пътища за разсъждение и да й предлагаме нови естетически стойности. Трябва да работим за публиката, като я вкараме в контекста на пиесата и я доближим до съдбата на героите, до доброто и лошото, до любовта и смъртта, които в „Телефонът на мъртвеца“ драстично се пресичат.

 

Преди зрителите, актьорите са първите, които се конфронтират с пиесата. Как се вписаха в материята Симеон Лютаков, Биляна Стоева, Милена Кънева, Николай Божков, Веселина Михалкова, Полина Недкова?

Актьорите постепенно изпадат в ситуация, в която стават съотносими към това пространство и в него техните качества проличават още повече. Слава Богу, Варненският театър разполага с много добри актьори. За мен беше много интересно да наблюдавам как те все повече навлизат в това сякаш безтегловно пространство и започват да се носят в него. И в тази безтегловност всеки се опитва да се опре на човека, когото търси. Ние с Петър Денчев съзнателно сме търсили този ефект. Нали когато гледаш дълго време една картина, тя се настанява в съзнанието ти и като стереоефект помага да разбереш героите и техните проблеми.

 

Тук важна роля си отредил и на осветлението, използва се почти цялата налична осветителна техника.

 

Не само. За целите на представлението, в същата пространствена кутия са вкарани и други елементи, така че съвременното техническо оборудване участва адекватно в пиесата, за да се получи необходимата светлинна партитура. А музиката на Христо Намлиев слепва в органично единство концепциите на режисьора и сценографа. Гордея се, че този спектакъл се реализира в България и във Варна.

 

За пръв път в България знаковият режисьор Стоян Камбарев изведе зрителите на сцената, заедно с актьорите, във варненската постановка „Черна дупка“ от Горан Стефановски (1994). Елементи от неговия театър, определен като „режисура на пространството“, се забелязват в редица следващи постановки на варненска сцена, като „Калигула“ на Явор Гърдев, „Паметта на водата“ на Стоян Радев Ге. К., „Канкун“ на Стилиян Петров, „Едноокият цар“ на Петър Денчев и сега „Телефонът на мъртвеца“, отново на Петър Денчев.

 

Още един комплимент за Варненския театър. Сценографията априори работи с пространството и след Стоян Камбарев - светла му памет!, ние също неслучайно избрахме този формат на представлението. Искаме публиката да диша заедно с актьорите, да отпадне преградата салон – сцена. Всички са на сцената, всички са на зигзагообразната дъска по някакъв начин, всички искаме да бъдем щастливи, всички искаме да обичаме.

 

 

Изглежда се чувстваш добре в атмосферата на театрална Варна, където работи и в "Прелестите на изневярата" с режисьор Костадин Бандутов.

 

Определено. Тук има много здрава среда, театърът е качествен, градът е качествен. Чувствам се много добре в този град. Опитвам се да го дешифрирам. В него ми допадат много неща – архитектурата, дано да я съхраните, близостта на морето и – пак ще кажа - театърът. Хората, които правят театъра и начина, по който театърът заявява себе си.

 

 

 

Прочетете още: Когато скръбта живее от парадокса и иронията

Очаквайте първата премиера 2018 на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

 

 

 


 

TOP