Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

ПЛЪТЕН, ОРГАНИЧЕН И УБЕДИТЕЛЕН СПЕКТАКЪЛ

 

Премиера на "Маратонците правят почетна обиколка"

12, 13 март, 19.00, Сцена Филиал

Рядко една постановка достига максимума си още на първата премиера, но снощи "Маратонците правят почетна обиколка" бе близо до този връх. Спектакълът впечатли със съвременното звучене на драматургията на Душан Ковачевич, в режисьорската интерпретация на Дамян Тенев. Впечатли и с високата класа на Варненския драматичен театър чрез поразителните превъплъщения не само на отделни актьори, а едновременно на няколко актьорски поколения.

Едва ли има по-добър начин един театър на 98 години да заяви себе си, не само като приемник и продължител на добрите традиции, а и като съвременен ансамбъл с вкус към експеримента и с творческо можене, неподвластно на времето.

Какво мощно поколенческо присъствие на четиримата Топалович - Михаил Мутафов, Свилен Стоянов, Стоян Радев и на най-младия Константин Соколов!Невероятно удоволствие е да гледаш толкова изключителни актьори на една сцена!

Какво да кажем за чудесния Пламен Димитров като Били Питона! Или за Полина Недкова, Димитър Костадинов, Валери Вълчев, Николай Кенаров и Гергана Арнаудова, които тежат в своите роли, добавяйки необходимите щрихи към цялото.

Един невероятно плътен, органичен и убедителен спектакъл! Дължим го на режисьора Дамян Тенев, който сглоби отделните таланти в една обща театрална хомогенност. На художничката Радостина Тодорова, чрез чийто костюми Маратонците говорят за себе си. На помощник-режисьорката Валентина Андонова, която знае за Маратонците дори това, което те самите не знаят за себе си. На Савка Стоянова за въздействащата гротеска в грима на Маратонците. Не на последно място на техническите служби, начело с опитния театър-майстор Никола Колев.

Аплодисменти за Маратонците и всички около тях! Направо не е за вярване, че сте на 98 :)

Виолета Тончева

13 март 2019

 

 

 

ИГРА НА РИСК

 

Актьорът от Варненския драматичен театър Михаил Мутафов ще бъде удостоен с Наградата за чест и достойнство на Съюза на артистите в България на 27 март 2019 г. - Световния ден на театъра

 

В мартенския брой 2019 на сп. Култура" с актьора МИХАИЛ МУТАФОВ разговаря ЛЮДМИЛА ДИМОВА

 

Не съм единствената, която не може да си представи варненския театър без актьора Михаил Мутафов, варненския бряг без неговата разхождаща се приведена фигура, както и много от постановките на Явор Гърдев без него. Преди около три години често срещах Михаил Мутафов на „Раковска“, идваше в София, за да играе в „Пухеният“ в Театър 199 и в „Чайка“ в Театър „Азарян“, и двете – на Явор Гърдев. После прекъсна заради болест, но днес отново е във Варненския театър, където Явор Гърдев постави „Драконът“ от Евгений Шварц. На 27 март Михаил Мутафов ще получи наградата Икар за чест и достойнство на Съюза на артистите.

След известно прекъсване отново сте на сцената в „Драконът“. Как се чувствате?

За мен беше важно, че ще работя отново с Явор Гърдев. Той е човек, в когото вярвам. Беше важно и че ще започна отново да репетирам. Останаха постановки, в които играя, но не бях репетирал може би от три години. Бях изгладнял да репетирам и както се случва понякога, веднага ми предложиха участие и в един детски сериал на БНТ. Репетирам и в още една пиеса, навремето я играхме във Варненския театър – „Маратонците правят почетната обиколка“ от Душан Ковачевич. Поставя я един млад режисьор, Дамян Тенев. Преди играх младия, а сега най-възрастния.

Казвате, че репетицията е най-важна за вас. Така ли беше и в „Драконът“?

Прекъсване от 2–3 години е дълго в нашия занаят. Трудно тръгнаха репетициите, да си призная. Преди с Явор се разбирахме от няколко думи, но сега не беше така. Накрая ми се изясни, както става, когато работя с него. Така беше и с Маркиз дьо Сад – в последния момент усетих ролята. „Драконът“ има много съвременно звучене, а нищо в текста не е променяно. Публиката разбра пиесата. Във Варна играем пред пълни зали. Явор успя да намери подхода – да започне като притча и да влезе в политическия театър. 
Какво беше предизвикателството в образа на Дракона?

Властта. Тя променя човека. Любопитно е да се изследва.

Докато работехме с режисьора, ми се стори, че Драконът, който всяка година получава по едно момиче, този път има отношение към Елза. И тогава краят става по-болезнен. Щом обичаш, можеш да проявиш човещина. Тук образът е допълнително натоварен, едно животно да прояви човешко отношение, значи нещо е станало в душата му, може би за кратко. Това ми е любопитно – животинското във властта, самотността в нея. Драконът не може да разчита на никого освен на себе си, оказва се прав, всички го предават.

Драконът става почти симпатичен, когато хората, които е държал в подчинение 400 години, получават свобода, а с нея и нови човешки господари. Но пък Драконът ги е създал такива, както сам признава… Той казва: „Аз оформих тези души. Такива няма никъде другаде – безръки души, безноги души, глухонеми души, души на верижка, кучешки души. Знаете ли защо Градоначалникът се преструва на душевно болен? За да скрие, че въобще няма душа. Опърпани, продажни души, изпепелени души, мъртви души, жалко, че са невидими…“ Да, външно се промениха много неща, но най-трудно, изглежда, се променя човекът.

Как започнахте в театъра?

Преди две години се срещнах с един приятел от детските ми години в Ивайловград. Спомнях си нещо, но не бях сигурен дали не е моя измислица. И попитах моя приятел: „Правехме ли го?“. Той каза: „Правехме го, не помниш ли, в 3–4 клас?“. Двамата се обличахме в едни пижами и ходехме по класовете с шапки на клоуни да ги разсмиваме по някакви си наши текстове. Това ми приличаше на сън, защото всъщност бях много стеснителен. Винаги съм изпитвал страхопочитание пред театъра. И не посмях да кандидатствам във ВИТИЗ, влязох в МЕИ в София. В края на втори курс видях, че в Студентския дом има приемни изпити за някакъв състав. Казах си: „Тези хора не са кандидатствали във ВИТИЗ, те ще са като мен“. Оказа се, че ръководител на състава е Людмил Кирков. Направихме един спектакъл по разкази на Хемингуей. Аз го попитах дали да кандидатствам във ВИТИЗ. Той каза: „Опитай“. Тогава първият тур започваше с 3000 души. Ако не ме бяха приели, нямаше да повторя. Но ме приеха. Понеже в мен е имало свитост, свенливост, сцената ми даде възможност да кажа неща, които не бих казал никога в живота.

Какво означава да си честен към театъра?

Хората, от които се учех, бяха такива. Първо Людмил Кирков, след това професор Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ, Крикор Азарян като асистент. В театъра в Димитровград бяха режисьорите Руси Карабалиев, Иван Добчев, директор беше Георги Налбантов. Във Варненския театър ме поканиха проф. Мандаджиев и Гриша Островски. Там най-много съм играл при режисьора Станчо Станчев, с него се изградих като актьор.

Когато гледам актьорите, които харесвам, си давам сметка, че и като личности са ми интересни, не само с ролите, които правят. Защото сцената е увеличително стъкло, а нищо не е по-интересно от човешката душа. Честен към работата за актьора означава да може да извади на показ лошото в себе си, дори страховитото, което в живота човек потиска.

Не е ли това най-трудното?

Ако режисьорът не може да ти даде нещо, сам трябва да го потърсиш. Харесвам отворения тип режисура, когато се обменят идеи между актьорите и режисьора. Не всичко може да се обясни в изкуството. Необяснимото ми е интересно. Но интуитивен не означава неразумен. Интуицията понякога дава чист подход. Не бива да личи направата, не бива да личат конците. Да е като за пръв път. Някой беше казал, че ролята трябва да е като айсберг, да показваш малко от повърхността, останалото зрителят сам да си фантазира.
Снощи, след представлението, една студентка ми заговори за „Пухеният“. Аз ѝ казах, че играя в този спектакъл, а тя не повярва. „Ама вие изглеждахте друг.“ Такъв комплимент не бях получавал, защото там не играя с грим.

 

СКРЪБНА ВЕСТ

 На снимката: Слово на Данаил Мишев за 95-годишнината на Варненския театър 2016 г.

 

ДАНАИЛ МИШЕВ

5.01.1936, Ловеч -  11.03.2019, Варна

 

На 11.03.2019 г. след кратко боледуване почина известният актьор Данаил Мишев, свързал дългогодишната си творческа кариера с Варненския драматичен театър.

Поклонението ще бъде на 13.03.2019, 13.00, Основна сцена. Тленните останки ще бъдат кремиеран

Роден на 5 януари 1936 г. в Ловеч, Данаил Мишев завършва след гимназия военновъздушно инженерно училище, а после и ВИТИЗ при проф. Филип Филипов. От 1962 до 1964 г. работи в Шуменския театър, а от 1964 до 1993 г. във Варненския драматичен театър. С около 100 роли на сцената, Данаил Мишев е отличен със званието Заслужил артист, носител е на орден "Кирил и Методий" I степен, две награди ВАРНА за участието си в "Професия за ангели" на Драгомир Асенов и "Щастливият затворник" на Сия Папазов. Награди му носят и ролите на капитан Естанислао Браво от "Почивка в Арко Ирис" на Димитър Димов, Иван Антонов от "Сако от велур" на Станислав Стратиев, Херман от "Тиха нощ, свята нощ" на Милко Милков. Носител е на Сребърни значки на Съюза на артистите в България и на Златна значка на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна..

Публиката го помни още като Васил Левски от "Левски" на Васил Мирчовски, Печорин от "Герой на нашето време" на Лермонтов, Арпенин от "Маскарад" на Лермонтов, Фердинанд от "Коварство и любов" на Шилер, Андрей от "Живей и помни" на Распутин, Иван Андонов от "Римска баня" на Станислав Стратиев.

Любим колега и приятел, Данаил Мишев продължи след пенсионирането си да бъде част от творческия живот на театъра, вълнуваше се заедно с нас  на премиерите и празниците. Благодарение на режисьора Стоян Радев Ге. К., миналата година го видяхме в „Коледата на госпожа Коледа“ от Магда Борисова, където той имаше специално участие. В едно от видеата на спектакъла той се преобрази в ролята на Просяка, който тъжно наблюдаваше през прозореца коледната суетня около материалните неща. Наблюдаваше ни с тъга, но и с опрощение...

Данаил Мишев – един от големите актьори на Варненския театър, оставил ярка диря в историята със своето високо театрално майсторство, завинаги остава в нашите сърца и със своята интелигентност, благост и мъдрост.

Поклон и вечна памет!

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Драатичен театър „Стоян Бъчваров“

 

 

 

Снимки (отляво надясно):

Данаил Мишев и Грациела Бъчварова в "Майстори" от Рачо Стоянов

Данаил Мишев в "Сако от велур" на Станислав Стратиев

Данаил Мишев в ролята на Просяка от "Коледата на госпожа Коледа" от Магда Борисова, реж. Стоян Радев Ге. К, декември 2018 г.

Данаил Мишев, 2016. Фотография Симеон Лютаков

 

 

 

 

МЕДИЙНА СРЕЩА С "МАРАТОНЦИТЕ..."

 

 

11 март, 18.00, Сцена Филиал

 

На 11 март 2019, 18.00, Сцена Филиал, каним представителите на печатните и електронни медии във Варна, както и кореспондентите на националните издания в града на медийна среща с екипа на "Маратонците правят почетна обиколка" от Душан Ковачевич, преводач Мария-Йоанна Стоядинович, постановка Дамян Тенев, сценография и костюми Радостина Тодорова.

 

Медиите ще имат възможност да заснемат откъс от спектакъла и да направят репортажи и интервюта с екипа.

 

На 12,13 март 2019, 19.00, Сцена Филиал, с премиерните спектакли на "Маратонците правят почетна обиколка" Варненският драматичен театър ще отбележи своята 98-годишнина.

 

Прочетете още:

КОГАТО МАРАТОНЦИТЕ НИ НАДБЯГАТ...

ГРЕХОВЕТЕ, КОИТО БЯГАТ ЗАЕДНО С НАС

„Маратонците“ на Душан Ковачевич като глобална метафора

ПРЕМИЕРА НА „МАРАТОНЦИТЕ ПРАВЯТ ПОЧЕТНА ОБИКОЛКА"

ДУШАН КОВАЧЕВИЧ

 

КОГАТО МАРАТОНЦИТЕ НИ НАДБЯГАТ...

 

Премиера на „Маратонците правят почетна обиколка“ във Варненския драматичен театър

12, 13 март 2019, 19.00, Сцена Филиал

МАРАТОНЦИТЕ ПРАВЯТ ПОЧЕТНА ОБИКОЛКА

от ДУШАН КОВАЧЕВИЧ 
Превод МАРИЯ-ЙОАННА СТОЯДИНОВИЧ
Режисьор ДАМЯН ТЕНЕВ
Сценография и костюми РАДОСТИНА ТОДОРОВА
Помощник режисьор ВАЛЕНТИНА АНДОНОВА
Фотография ТОНИ ПЕРЕЦ

В ролите:

Аксентие Топалович - МИХАИЛ МУТАФОВ
Милутин Топалович - СВИЛЕН СТОЯНОВ
Лаки Топалович - СТОЯН РАДЕВ
Мирко Топалович - КОНСТАНТИН СОКОЛОВ
Били Питона - ПЛАМЕН ДИМИТРОВ
Кристина - ПОЛИНА НЕДКОВА
Синове на Били - ВАЛЕРИ ВЪЛЧЕВ, НИКОЛАЙ КЕНАРОВ
Дженка Дявола - ДИМИТЪР КОСТАДИНОВ
Оля - ГЕРГАНА АРНАУДОВА

 

Варненският драматичен театър навършва на 12 март 2019-а достопочтените 98 години и по пътя до стоте това си е едно истинско маратонско надбягване с времето. В този смисъл заглавие като „Маратонците правят почетна обиколка“ изглежда съвсем на място.

Режисьорът Дамян Тенев определя пиесата като трагикомедия за слабостите и пороците, които ни принизяват. Нашите грехове и бесове са устойчиви, също като маратонците. Те са непрекъснато с нас, бягат заедно с нас и когато сме небрежни, ни превземат и дори надбягват. „Маратонците правят почетна обиколка“ е история за света, който се превръща в ад, когато губи ценностите си.Причината се корени в разпадането на човека. Наистина, един от героите се опитва да се пребори със статуквото, но не успява и именно в това се състои жестокостта на пиесата. При ШекспирХамлет губи живота си, но побеждава злото, докато в „Маратонците правят почетна обиколка“ това не се случва.

 

Душан Ковачевич пише тази пиеса (1973), когато е съвсем млад и се бунтува срещу порядките в тоталитарна Югославия. Някои от персонажите имат своите конкретни прототипи сред обкръжението на Тито, докато в образа на Мирко, най-младия Топалович, авторът влага много от себе си. „Маратонците правят почетна обиколка“ е може би най-абсурдната пиеса на Душан Ковачевич, която е била забранявана и цензурирана от тоталитарните власти, не само в Югославия. Разглеждайкиедин вечен човешки проблем, тя се превръща в глобална метафора, което обяснява интересът към нея. Неслучайно „Маратонците правят почетна обиколка“ оживяватна различни европейски сцени в различни епохи и жанрове като филм (1982), мюзикъл (2008), опера буфо (2008), но най-радикална е последната версия (2013), в която всички персонажи са жени, уточнява Мария-Йоанна Стоядинович - официалната преводачка на легендарния сръбски драматург, режисьор и белетрист Душан Ковачевич на български език.

В първата варненска постановка на това заглавие с режисьор Румен Велев (1988/89) емблемата на театъра Михаил Мутафов (който на предстоящия 27 март, Световния ден на театъра, ще получи Наградата за чест и достойнство на САБ) е играл ролята на Лаки Топалович, сега изгражда образа на Aксентие Топалович. Лаки изпълнява Стоян Радев, Свилен Стоянов е Милутин Топалович, а в Мирко, най-младия Топалович, се превъплъщава Константин Соколов. Оля е Гергана Арнаудова, Били Питона е Пламен Димитров, фаталната Кристина е героинята на Полина Недкова. Синовете на Били Питона пресъздават Валери Вълчев и Николай Кенаров, Дженка Дявола е Димитър Костадинов.

 

Прочетете още:

МЕДИЙНА СРЕЩА С "МАРАТОНЦИТЕ..."

ГРЕХОВЕТЕ, КОИТО БЯГАТ ЗАЕДНО С НАС

„Маратонците“ на Душан Ковачевич като глобална метафора

ПРЕМИЕРА НА „МАРАТОНЦИТЕ ПРАВЯТ ПОЧЕТНА ОБИКОЛКА"

ДУШАН КОВАЧЕВИЧ

 

ГРЕХОВЕТЕ, КОИТО БЯГАТ ЗАЕДНО С НАС

 

 

Режисьорът ДАМЯН ТЕНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за греховете, които като маратонци бягат заедно с нас; за машината, в която влизаме, но от която никога не излизаме същите, за човека без любов, балканските абсурди и за всичко това заедно в постановката „Маратонците правят почетна обиколка“ от Душан Ковачевич. Премиера 12, 13 март 2019, 19.00, Сцена Филиал, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ - Варна

 

Маратонците правят почетна обиколкаВарненският драматичен театър навършва на 12 март 2019 година достопочтените 98 години и по пътя до стоте това си е едно истинско маратонско надбягване с времето. В този смисъл заглавие като „Маратонците правят почетна обиколка“ изглежда съвсем на място. Ще имаме премиера с усмивка, с ирония... Каква точно?

 

Ще бъде трагикомедия, която осмива слабостите и пороците, които ни принизяват. Нашите грехове и бесове са устойчиви, също като маратонците. Те са непрекъснато с нас, те бягат заедно с нас. И когато сме небрежни, те ни превземат. „Маратонците правят почетна обиколка“ е история за света, който се превръща в ад, когато губи ценностите си.„Това вече не е град, а джунгла“, както гласи един цитат. Причината се корени в изоставянето, в разпадането на човека. Наистина, един от нашите герои се опитва да се пребори със заплахата, но не успява и именно в това се състои жестокостта на пиесата. За мен тя е по-истинска, отколкото например Шекспировия „Хамлет“, защото Хамлет загубва живота си, но погубва и краля, надвива противника, побеждава злото. В „Хамлет“ има героизъм, докато в „Маратонците правят почетна обиколка“ няма.

В нормалния свят човек влиза в машината и няма възможност да я ремонтира, докато тя работи. Ако започнеш да бъркаш в работещата машина, тя ти къса ръцете, краката... Системата е устойчива, не можеш да я промениш. Де факто единственият начин да се справиш със статуквото е да влезеш в него, да станеш част от него, което е равнозначно на смърт. Но не реалната смърт, както е при Хамлет, а смъртта на човека в човека, докато е жив. Промяната идва с обръщането. Героят понякога остава жив, понякога – не, но никога не излиза този, който е влязъл в началото. Или ще загуби живота си или ще загуби себе си в живота.

 

Вие имате вкус към абсурда, ако съдя по Вашия Бекет в Бургаския Драматичен театър. Абсурдът не е чужд и на Душан Ковачевич...

 

Бекет и Ковачевич са доста сходни. И двамата се занимават с края на играта, осмивайки нашата низост. Те създават черни комедии, които показват света, какъвто не трябва да бъде и по този начин се опитват да ни предпазят от грешни стъпки. В пиесите им човекът изпада в конфликт вътре в себе, не може да се разбере със себе си. Каква е причината? Причината, когато говорим за абсурда, е винаги загубата на бога, на любовта. Това е човекът без любов, отказал се от нежността, от вътрешната си светлина, от всичко, което го прави човек. Това е катастрофа, за която сме длъжни да внимаваме. Ние всички да внимаваме, защото няма да може всеки поотделно да се спаси, трябва заедно да го направим.

 

"Маратонците..." на Душан Ковачевич безспорно са носители на харатерни черти от сръбската народопсихология, но те като че ли не живеят само в Сърбия, а населяват балканските географски ширини. Трябва ли да се ограничаваме в този балкански контекст или можем да излезем и извън него?

 

Дали е балканско или не, зависи от това кой го чете. Не съм живял дълго време на друго място, за да преценя, но при всички положения „Маратонците...“ на Душан Ковачевич са ни близки. Ние никога не можем да станем германци или каквито и да било други. Така че трябва да използваме най-доброто, което имаме, а не да се правим на нещо различно.

Азбучни примери за това намираме в „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников или в прочутия филм „Ъндърграунд“ с режисьор Емир Кустурица, на който Душан Ковачевич е сценарист. Между двете творби има обаче и съществена разлика. Докато в „Криворазбраната цивилизация“ героите не се харесват, в „Ъндърграунд“ героят изразява себе си, но не се отрича. Ето две сходни и все пак различни балкански идентичности.

 

 

 

 

„Маратонците“ на Душан Ковачевич като глобална метафора

 

Източник: http://kultura.bg/web/

 

 

 

 

Прочетете още:

ГРЕХОВЕТЕ, КОИТО БЯГАТ ЗАЕДНО С НАС

ПРЕМИЕРА НА „МАРАТОНЦИТЕ ПРАВЯТ ПОЧЕТНА ОБИКОЛКА"

ДУШАН КОВАЧЕВИЧ

 

 

ДУШАН КОВАЧЕВИЧ

 

 

Душан Ковачевич

 

Пълната биография на легендарния сръбски драматург, режисьор, сценарист и белетрист, автор на "Маратонците правят почетна обиколка", ни предостави неговата преводачка от сръбски на български език Мария-Йоанна Стоядинович, за което й дължим благодарност

С премиерата на "Маратонците правят почетна обиколка" на 12 и 13 март 2019, 19.00, Сцена Филиал, Варненският драматичен театър ще отбележи своята 98-годишнина.

 

Душан Ковачевич е роден на 12 юли 1948 г. в Мърдженовац край Шабац. Основното си образование завършва в Шабац, а гимназиалното в Нови Сад през 1968 г. Завършил е Академията за театър, филм, радио и телевизия, профил драматургия, през 1973 г. Член е на Съюза на писателите в Сърбия. Работил е като драматург на програма Театър в Телевизия Белград, бил е доцент във Факултета за театрално изкуство. От 1998 г. е директор на театър „Звездара“ в Белград. През 2009 г. е избран за редовен член на САНУ (Сръбската академия за наука и изкуства). В периода 2005 /2006 е посланик на Сърбия и Черна Гора в Португалия.

Живее и работи в Белград.

Драматургичното творчество на Душан Ковачевич съдържа над 20 драми, сред които„Маратонците правят почетна обиколка”, „Професионалист”, „Урбулешка трагедия”, „Клаустрофобична комедия”, „Доктор Шустер”, „Генерална репетиция на самоубийство”, „Хипнозата на една любов” и др. Авторът е и режисьор на част от пиесите си в театър „Звездара“.

Драмите на Душан Ковачевич са поставяни в театрите в Югославия, а след 1990 г. във всички бивши югославски републики.В чужбина неговите драми са играни в Австрия, Германия, Швейцария, Франция, Унгария, Словакия, Чехия, Полша, Украйна, бившия СССР, Русия, Румъния, България, Италия, Испания, Португалия, Англия, Гърция, Турция САЩ  – Бродуей, Канада, Аржентина, Иран, Нова Зеландия, Япония, Израел, Албания.

Само в белградските професионални театри са изиграни повече от 3000 представления на негови пиеси пред повече от 1,9 милиона зрители.

Драмите на Душан Ковачевич са преведени на немски, английски, френски, италиански, руски, словашки, чехски, гръцки, полски, македонски, шведски, финландски, унгарски, румънски, български, украински, албански, китайски, словенски, испански, галего испански, каталонски, персийски, португалски, турски, японски, иврит.

Автор е на филмови сцинарии, сред които за„Кой пее там”, „Маратонците правят почетна обиколка”, „Професионалист”, „Подземие – Ъндърграунд”, „Урбулешка трагедия” и др.

Филмите и драмите на Душан Ковачевич имат множество видео и DVD издания както в Сърбия, така и в чужбина.

Авторът е носител на многобройни признания и награди в цяла бивша Югославия и в чужбина – четири стерийни награди, Стерийна награда на Вършац, две награди „Бранко Чопич”, Награда „Йоаким Вуич”, Награда „Милош Църнянски”, Награда „Марин Държич”, Октомврийска награда на Белград, две награди „Златна арена“ (филмов фестивал Пула), награда на театъра в Будва и др.

В Монтреал е отличен с две Гран при за сценариите на „Балкански шпионин” и „Професионалист”, също с Награда на международната кинокритика за най-добър филм – FIPRESCI,Истанбул, както и с Гран приза най-добър сценарий на международния фестивалв Истанбул. EFA номинира сценария на „Професионалист” сред шестте най-добри сценарииза 2003 г.Списъкът с признания продължава с наградата „Чарли Чаплин” във Вевей, Първа награда на ТВ фестивала в Кан и Златна палма на фестивала в Кан за „Ъндърграунд”, както и с награди от филмовите фестивали във Валенсия, Мерсилия, Виена, в Германия, Чехия, Полша и др.

Филмовият сайтIMDbпровъзгласи „Ъндъграунд“ за един от 300-те най-добри филми на всички времена от целия свят.

Последните премиери на драми от Душан Ковачевич са в Турция – „Пролет през януари“ и „Звезден прах“.

По „Маратонците правят почетна обиколка” е направен и игран мюзикъл в Белград. По същия сюжет в Австрия и Италия поставят опера, а в Германия - оперета.

Душан Ковачевич е автор на книгите „Имало едно време една страна” и „Мечо пее блус”, публикувани в Сърбия и преведени в чужбина. Сбирката с есета „20 сръбски поделби” е преведена на български и издадена през 2009 г.

 

 

Прочетете още:

ГРЕХОВЕТЕ, КОИТО БЯГАТ ЗАЕДНО С НАС

„Маратонците“ на Душан Ковачевич като глобална метафора

ПРЕМИЕРА НА „МАРАТОНЦИТЕ ПРАВЯТ ПОЧЕТНА ОБИКОЛКА"

 

 

 

 

Съобщение

 

Уважаеми зрители,

 

Театралните спектакли "На другата сутрин" на 27 февруари (гастрол) и спектаклите на Варненския драматичен театър: "Приключения опасни със герои сладкогласни" на 2 март, "Брак по принуда" на 6 март и "Влюбеният Шекспир" на 11 март няма да се състоят по технически причини.

 

Закупените билети важат след заверка за същите или за други спектакли.

 

Благодарим за разбирането.

 

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

 

 


 

 

ПРЕМИЕРА НА „МАРАТОНЦИТЕ ПРАВЯТ ПОЧЕТНА ОБИКОЛКА"

 

12, 13 март 2019, 19.00, Сцена Филиал

Душан Ковачевич 

На 12 март 2019 година Варненският драматичен театър отбелязва своята 98-годишнина с премиера! Това е комедията на легендарния сръбски драматург, режисьор и белетрист Душан Ковачевич "Маратонците правят почетна обиколка", в превод на изтъкнатата преводачка от сръбски език Мария-Йоанна Стоядинович.

 

След режисьорския прочит на Румен Велев (1988/89), сега да постави за втори път това заглавие на варненска сцена е поканен младият, но вече много успешен режисьор и актьор Дамян Тенев. Той обикновено работи в екип с художничката Радостина Тодорова, която е автор на сценографията и костюмите и на "Маратонците правят почетна обиколка". Помощник режисьор е Валентина Андонова.

 

В тази забавна история около най-доходоносния поколенчески бизнес (погребалния!) се сблъскват интересите на фамилиите Топалович и Били Питона. И нещата се случват шеметно в балкански маниер и разбира се с балканско чувство за хумор :)

 

Дамян ТеневВ първата постановка Михаил Мутафов е играл ролята на Лаки Топалович, а сега му е поверен Aксентие Топалович. Лаки изпълнява Стоян Радев, Свилен Стоянов е Милутин Топалович, а в Мирко, най-младия Топалович, се превъплъщава Константин Соколов. Оля е Гергана Арнаудова, Били Питона е Пламен Димитров, фаталната Кристина е героинята на Полина Недкова. Синовете на Били Питона пресъздават Валери Вълчев и Николай Кенаров, Дженка Дявола е Димитър Костадинов.

 

Зрителите си спомнят и не по-малко интересните герои от "Урбулешка трагедия" (2011), в сценичната варненска версия на режисьора Димитър Стоянов, един от големите ценители на драматургията на Душан Ковачевич.

 

БИЛЕТИ:

 

Online в Еventim.bgчрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

 

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

 

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

 

Прочетете още:

ГРЕХОВЕТЕ, КОИТО БЯГАТ ЗАЕДНО С НАС

„Маратонците“ на Душан Ковачевич като глобална метафора

ДУШАН КОВАЧЕВИЧ

 

 

 

TOP