Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

АЗ ЩЕ ВИ ОТВЕДА ОТТУК, ОБЕЩАВАМ!

 

 

НЕНЧО КОСТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Героят в „Драконът“, за егоистичните подбуди на героизма, просветения властник и амплитудите на иронията

Снимки Стефан Щерев

В „Драконът“ играеш една от най-интересните роли – ролята на Героя, който обаче не е от онези величави древни херои, а упражнява професията на герой. Що за професия е това?

 

С Явор Гърдев подходихме многостранно към Героя, не изведохме от него само хероизма в онзи древен смисъл, а се опитахме да открием човешките му черти. Да го направим от плът и кръв, човек с плюсове и минуси, а не някаква застинала статуя, изваяна преди векове. Подбудите му за спасяване на човечеството не са съвсем алтруистични, той има своите егоистични причини, заради които се впуска в авантюрата срещу Дракона. Героят се влюбва в Девойката и това силно чувство не оставя никакви съмнения у него, че той трябва да бъде истински герой.

 

Зад героизма, афиширан като обществен, стои личен интерес, ако трябва да разтълкуваме ироничният подтекст, толкова присъщ на Евгений Шварц

 

 Да.

 

Струва ли си обаче да се жертваш заради „продажни мъртви души“, както гласи реплика от пиесата...

 

Това е реплика на Драконът, когато се опитва да разубеди Героя да влезе в двубой с него. Според Дракона, хората не заслужават да се жертваш заради тях, защото те по принцип са такива „продажни, мъртви души“, те не искат и не могат да бъдат променяни. В този смисъл дракони винаги ще има, дали ще бъдат с люспи или ще съществуват вътре в самите нас по някакъв начин. При моя герой все пак съществува някаква надежда, че въпреки всичко хората и нещата могат да търпят развитие, да се променят. Разликата между Героя и другите се състои именно в това, че той усеща, той желае промяната, следователно промяната е възможна.

 

Колебанието обаче остава. Дори Девойката не е сигурна, че иска да бъде спасена, от друга страна хорската маса се пита дали не бива все пак да убие своя Спасител, каква иронична алюзия за Христос...

 

Да, това са много хубави амплитуди, които превръщат текста в прекрасна притча за въплъщенията на властта, както я определя Явор Гърдев.

 

Ти си във възрастта на Героя, младостта е времето на героите. Как самият ти се отнасяш към темата?

 

За мен беше много интересно да проследя как хората приемат Дракона за нещо дадено, дори нещо добро. Те са свикнали с него, чувстват се добре под неговата власт, робуват на навика. Дори Шварц се опитва да покаже как Драконът в един момент наистина се показва по-просветен, сякаш по-издигнат, по-възвишен от масата. Той гледа на нещата отгоре, от позицията на почти 400-те години, в които властва над хората и тази власт определено му дава сигурност. Драконът всъщност няма за какво да се бори, той разполага с всичко, той стои над човешката паплач и нейните стремежи са му чужди. Оказва се, че не Драконът е големият злодей в този контекст.

 

ДРАКОНИ ДО ДУПКА

 

инициатива на „Сталкер Студио“

 
3 октомври 2018, 18.30 - Варна, ДТ „Стоян Бъчваров“
3 октомври 2018, 19.00 - София, Галерия „Структура“
4 октомври 2018, 18.00 Варна, ул. „Княз Борис I“ / „Воден“

 

По идея на „Сталкер Студио“, художници и дизайнери от четири поколения представиха над 30 проекта за плакат по пиесата на Евгений Шварц „Драконът“ -притча за въплъщенията на властта, редакция, сценична адаптация и режисура Явор Гърдев, постановка на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ при Театрално-музикален продуцентски център - Варна.

Режисьорът Явор Гърдев и арт-директорът на „Сталкер Студио“ Димитър Трайчев селектираха 22 проекта от 12 автори:Александър Георгиев, Алиса Кулешова, Димитър Трайчев, Екатерина Шулц, Искра Трайкова-Кулешова, Катрин Ефтимова, Кирил Златков, Мария Зафиркова, Миляна Стоилова, Мила Петкова, Славяна Иванова, Христо Христов.

Експозицията с отпечатаните 70/100 плакати върху афишна тумба ще бъде част от пространството на театралното фоайе. Визиите за „Драконът“ ще се впишат и директно в уличното пространство с един 8,26 х 2,40 метров винил, централната пешеходна зона, до т. нар. дупка, между ул. „Княз Борис Първи“ и „Воден“.

Изложбата с плакатите на „Драконът“ ще бъде открита във фоайето на Варненския театър на 3 октомври, 18.30, преди първия премиерен спектакъл. Един час преди втория премиерен спектакъл на 4 октомври, 18.00, „Дракони до дупка“ ще привлекат вниманието и на пешеходците непосредствено до дупкатаJ. 

Благодарение на изкуствоведа Мария Василева, столичани също ще могат да видят визиите на „Драконът“, също на 3 октомври, 19.00, в лобито на Галерия „Структура“. Проектът вече е поканен да участва и в следващото Триенале на сценичния плакат. 

 

 

 

ДА СИ СЦЕНОГРАФ НА „ДРАКОНЪТ“

 http://kultura.bg/

 

СВИЛА ВЕЛИЧКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВАза сценографската визия на „Драконът“, допирните точки между кукления и драматичния театър, синхронната работа на ума и войните на българския сценограф

„Драконът“ - 3, 4 октомври, 19.00, Основна сцена. Премиера.

Най-сетне Свила Величкова обърна внимание и на Варненския драматичен театър, защото досега поставяше само при нашите приятели отсреща, в Кукления театър. Режисьорът или драматургичният текст, кое определя избора ти, когато получаваш покана за сценографията на дадена постановка?

Свила ВеличковаВъв всички случай режисьорът. Но драматургичният текст също е много важен. Случвало ми се е да работя с лоши текстове, но тогава се стремя да дам всичко от себе си, за да може визията да компенсира.Случаят с „Драконът“ не е такъв, разбира се, защото пиесата на Евгений Шварц е много хубава. Познавам я добре, изчетох много материали за нея и Евгений Шварц, когато преди време я направих за Сливенския куклен театър. Работих също върху няколко други негови текстове, сред които „Снежната кралица“ и „Кралят е гол“.

Известна си като сценограф с изключителна креативност както в спектаклите за възрастни, така и за деца. Имаш ли утвърдени подходи към едното и другото, разделяш ли ги по някакъв начин?

Никога не ги разделям и това е струва ми се печеливш подход. Всички неща, които съм научила от кукления театър много ми помагат в драматичния театър, а взискателността на добрите представления в драматичния театър се опитвам да налагам в кукления театър.

Излиза, че твърдението за куклените актьори като по-гъвкави от драматичните, е валидно и за сценографите...

Свободата на фантазията от кукления театър ми помага и в драматичния театър.

Как решаваш сценографската визия на „Драконът“?

За сценографията използвам въздуховоди, които пробиват всички равнини на сценичното пространство, всеки ги възприема по различен начин. Решението не дойде изведнъж, а като резултат от натрупвания и разговори с режисьора. И когато в един момент се появи идеята, разбрахме – да, това ще бъде. Преработвах много пъти макета, докато се наместят нещата и сега мога със сигурност да твърдя, че макетът може да се види 1:1 на сцената, няма разлика - това е мой принцип.

При костюмографиятасъщо се стремя да се доближа максимално до проекта в най-малките му подробности.С костюмите ми е лесно. Каквото си намисля, винаги го правя, стига да има ателиета, които да понесат натоварването. Трудничкое с мен, но се издържаJ

Как сценографът дисциплинираи удържа въображението си в рамките на спектакъла?

Когато започвам работа по конкретен проект, всичко, каквото виждам и прочитам по темата, по някакъв начин моментално отсявам. Правя проучвания в посока на визиите, интересувам се от направеното досега, търся всичко, което би ми помогнало. Цялата тази информация се загнездва в съзнанието ми, за да мога да я използвам, когато ми е необходима. Често работя по две-три неща едновременно, но те пак се обособяват безпроблемно, различните проекти си помагат един на друг. До 16 октомври, освен „Драконът“ във Варна, трябва да излязат още две премиери - „Голият крал“ в Ямбол и „Грозни, мръсни и зли“ в Русе.

Завидна организация на ума! На премиерата ли си най-щастлива?

Не, малко преди нея, когато разбера, че нещата се получават, както искам. Заради летните отпуски с„Драконът“ имахме най-напред доста труден период, но впоследствие нещата потръгнаха. Трябваше да се справям с големия декор, докато в един момент усетих, че е станало, макар и да има още детайли за довършване.

Свила Величкова присъства във всички театрални награди, работи с най-добрите автори и режисьори. Има ли обаче нещо, което не е успяла, а пък е искала да направи?

Не, искам да си работя, както досега. И в чужбина съм поставяла, и сега имам проекти навън. Вече не правя разлика в кой театър работя, дали е на 50, 1000 или 5000 км. Работя по един и същ начин навсякъде и се опитвамтака да защитавам професията и името си. В този смисъл, нямам някаква специална мечта. По-скоро си мисля, че напоследък доста се изморих и може би имам нужда от малко почивка, но не знам дали ще се получи.

Явор Гърдев те определя, освен като изключителен творец и като сценограф-войн. Какви войни води сценографът?

О, да, така е.Да си сценограф в България, означава да се справяш въпреки всичко. Съществува огромна разлика между начина на работа тук и примерно в Германия, но и не само там. Нямам предвид финансови проблеми. Тук непременно искам да уточня, че за „Драконът“ във Варненския театър не съм се сблъсквала с никакъв финансов проблем, всичко, което поисках, ми беше дадено. Ателиетата са чудесни,  хората са отзивчиви и толкова добронамерени.

Да завършим с въплъщенията на властта. Виждаш ли някаква промяна в света, в сравнение с 1943 година, когато Евгений Шварц пише пиесата?

Отговорът е ясен. Нали затова правим тази пиеса.

 

 

Прочетете още:

ФУНКЦИОНЕРЪТ КАТО АСОЦИАЦИЯ ЗА ХИТЛЕР

ЯВОР ГЪРДЕВ СЕ ЗАВРЪЩА НА ВАРНЕНСКА СЦЕНА

Илюзорността на промяната

СТОЯН РАДЕВ И „ДРАКОНЪТ”

ДРАКОНИ ДО ДУПКА

 

 

 

СТОЯН РАДЕВ И „ДРАКОНЪТ”

 

СТОЯН РАДЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Архиваря и защо Драконите имат нужда от него, за провокациите, пред които го изправя Явор Гърдев и как получава ролите, които най-много му харесват

 

Труден ли беше преходът от Чехов към Евгений Шварц, от „Магьосническо езеро”, твоята скорошна постановка по „Чайка”, към „Драконът”?

Всъщност не съм излизал от „Магьосническо езеро”, продължавам да си живея в езерото. Работата е там, че много обичам тази част от играта театър, когато спектаклите драстично се сменят и тези резки преходи много ми харесват. И така, от езерото не съм излязъл, но пък влязох с голямо удоволствие в „Драконът”, което е нещо съвсем различно. Докато в „Магьосническо езеро” аз водих групата, тук мен ме води Явор Гърдев и това означава  друга драматургия, друга стилистика, друг театрален поглед.

Защо „Драконът” има нужда от твоя герой - Архиваря?

Драконите имат нужда от когото и да е, стига той да им помогне да се легитимират във властта, след което веднага престават да се интересуват от него. Нашият Дракон също. Той не прави изключение от правилото.

Усъвършенства ли се властта в превъплъщенията си?

Ако има развитие, то е към по-лошо. Тук съм длъжен да уточня, че аз съм много аполитичен човек и за мой късмет не познавам по-голяма част от политиците. Интересът ми към политиката се засилва само по време на избори, когато трябва да гласувам. Тогава търся по-компетентни от мен приятели, които ме съветват как да направя по-добър избор.

Грешки допускал ли си в избора?

Всеки път. Нека някой да каже, че не го е правил на изборите през последните години.

Забелязах в твоя график, че „Пухеният” в София, един от спектаклите с дълъг сценичен живот на Явор Гърдев, се редува с най-новия му спектакъл във Варна „Драконът”. Така и ти вървиш във времето с Явор Гърдев, още от първите му постановки на варненска сцена. Какво означава той за теб?

Явор Гърдев е от специалните хора в моя творчески път и винаги ще бъде така. Забелязал съм, че темите, върху които той се фокусира, мен не ме вълнуват. Това представлява изключителна провокация за мен, защото трябва най-напред  да разбера, да вникна в нещата и това понякога ми коства много, понякога дори искам Явор да ми преведе на прост език за какво иде реч. И още нещо – всеки път, когато той ме разпределя, аз получавам онази роля, която най-много ми харесва в драматургията.

Без да си настоявал за нея?

Но да, разбира се. При нито един режисьор не се е случвало да си поискам някоя роля, пази боже. А и никога не мечтая за роли, дори тези, които не познавам, са ми по-интересни. Сега стана същото. Не бях чел пиесата на Евгений Шварц, а Явор ми даде ролята на Архиваря, която впоследствие най-много харесах. Радостен съм, че  я получих и се надявам образът да бъде интересен и на зрителите, заедно с цялата компания от интригуващи персонажи.

Можеш ли да предположиш как публиката ще възприеме тази драконова приказка?

Трудно ми е да прогнозирам, защото сега сме във финалните репетиции, когато спектакълът се сглобява и придобива завършеност. Във всеки случай вярвам, че темите и представлението ще провокират и подбуждат към размишление.  Със сигурност мога да кажа, че „Драконът” е атрактивен, каквито са всички постановки на Явор Гърдев.  

 

Още информация:

ФУНКЦИОНЕРЪТ КАТО АСОЦИАЦИЯ ЗА ХИТЛЕР

ЯВОР ГЪРДЕВ СЕ ЗАВРЪЩА НА ВАРНЕНСКА СЦЕНА

Илюзорността на промяната

ДРАКОНИ ДО ДУПКА

Явор Гърдев изследва политическите и житейски дракони на варненска сцена

ДА СИ СЦЕНОГРАФ НА „ДРАКОНЪТ“

 

 

 

 

МЕДИЙНА СРЕЩА С "ДРАКОНЪТ"

 

2 октомври, 17.00, Основна сцена

 

На 2 октомври, 17.00, Основна сцена, представителите на печатните и електронни медии във Варна, както и кореспондентите на националните издания са канени на среща с екипа на премиерната постановка на ДТ "Стоян Бъчваров" "Драконът" от Евгений Шварц.

Режисьорът Явор Гърдев е подготвил откъси от постановката за видеозапис, след което журналистите ще имат възможност за интервюта с постановъчната група и актьорите.

Изложбата с визии за "Драконът" на различни дизайнери ще бъде открита в деня на премиерата 3 октомври, 18.00, Сцена Ротонда.

 

Още информация:

ФУНКЦИОНЕРЪТ КАТО АСОЦИАЦИЯ ЗА ХИТЛЕР

ЯВОР ГЪРДЕВ СЕ ЗАВРЪЩА НА ВАРНЕНСКА СЦЕНА

Илюзорността на промяната

СТОЯН РАДЕВ И „ДРАКОНЪТ”

ДРАКОНИ ДО ДУПКА

ФУНКЦИОНЕРЪТ КАТО АСОЦИАЦИЯ ЗА ХИТЛЕР

 

 

"Драконът" - 3, 4 окт., 19.00, Основна сцена. Премиера 

 

ОВАНЕС ТОРОСЯН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой в „Драконът“, за поредната си среща с Явор Гърдев и взаимоотношенията в звездния екип на постановката

 

Ованес ТоросянГледахме те във Варна като Д`Артанян в мюзикъла „Тримата мускетари“, сега играеш, отново на варненска сцена,в политическата комедия „Драконът“. Каква е позицията на твоя герой Функционер акъм властта?

В началото моят герой няма отношение към властта, но след като претърпява провал, решава да си отмъсти и запомнил думите на баща си, че с власт може да постигнеш много,  във втората част на историята той започва да се стреми към нея.

Властта ли има повече нужда от Функционера или той от нея?

Реално би трябвало властта да има нужда от функционери, не обратното, но в нашата история, те са взаимно обвързани.

Преди години семейството ти идва в България заради събитията в Нагорни Карабах. Това формира ли по някакъв начин твоето лично отношение към властта?

Може би да. Нямам интерес към политиката, досега не съм намирал допирни точки с нея, но през последните години все по-често наблюдавам какво се случва в тази сфера.Според мен, да си политик, да си избран да управляваш, е трудно и отговорно занимание, но създава и предпоставки за злоупотреби. Мнозина използват властта за лични интереси, а не би трябвало да е така.

Не е трудно да намериш прототипи за своя герой...

Не, не е трудно. Нямам обаче конкретен прототип, по-скоро някакъв събирателен образ на човек, който след голям провал решава да отмъщава. В тази връзка говорехме с Явор Гърдев за механизмите, които променят човешкото поведение. За Хитлер и как неговият личен житейски неуспех се е отразил върху политическите му изяви, а по-нататък и върху съдбата на човечеството. Нещо подобно се случва и при моя герой като движение във времето. Постепенно той губи напълно чувствителността си спрямо другите и хладнокръвно ги игнорира.

Какво ти дава творческата среща с Явор Гърдев?

След „Хамлет“ и „Чайка“, сега за трети път работя с Явор Гърдев. Благодарен съм за поканата отново да съм в неговия екип, за мен е огромно удоволствие. Той е уникален режисьор, от който винаги има какво да научиш, по време на репетиция или извън нея. България има нужда от Явор Гърдев имного трябва да си го пази.

Как се чувстваш като част от звездната четворка Михаил Мутафов, Михаил Билалов, Стоян Радев и Ованес Торосян?

С Мишо Мутафов работихме прекрасно в „Чайка“ и сега отново си партнираме в „Драконът“. С Мишо Билалов съм искал да си партнирам, но дори не съм си представял, че ще се засечем някъде. Той е много опитен актьор и аз с внимание го наблюдавам как изгражда образа на своя герой, Градоначалника.Стоян Радев пък е бил пример за мои приятели в Театралната  академия, които непрекъснато ми говореха за това какво казал или какво направил или щял да направи Стоян Радев. Да си партнирам сега с този същия Стоян Радев, за мен е любопитно и интересно. Вальо Митев също е чудесен актьор с богат опит и въобще мисля, че сме добра компания. Каня и публиката да се присъедини към нас и „Драконът“.

 

Прочетете още:

ЯВОР ГЪРДЕВ СЕ ЗАВРЪЩА НА ВАРНЕНСКА СЦЕНА

Илюзорността на промяната

СТОЯН РАДЕВ И „ДРАКОНЪТ”

 

 

 

 

ЯВОР ГЪРДЕВ СЕ ЗАВРЪЩА НА ВАРНЕНСКА СЦЕНА


С „ДРАКОНЪТ“ ОТ ЕВГЕНИЙ ШВАРЦ


И ЗВЕЗДНАТА ЧЕТВОРКА МИХАИЛ МУТАФОВ, МИХАИЛ БИЛАЛОВ, СТОЯН РАДЕВ и ОВАНЕС ТОРОСЯН

 

Премиера - 3, 4 октомври, 19.00, Основна сцена

Явор ГърдевБлестящият руски разказвач Eвгений Шварц (1896 -1958) е известен детски писател и драматург. Сред театралните му творби се откроява пиесата за възрастни „Драконът“. Написана през Отечествената война, поставена веднага след нея, но свалена и забранена по времето на Сталин, тя поразява с актуалността си и днес. „Когато детските писатели започнат да пишат за възрастни, въображението им с болезнената си проницателност направо разбалансира света. Това е пиеса за дълбоките човешки интуиции и мотивации, по отношение на които политическите идеологии са само вторична маска, риторическо алиби“, обяснява интереса си към този текст Явор Гърдев.

Именитият режисьор, създал във Варна знаковите постановки „Бастард“, Марат/Сад“, „Крум“, „Пухеният“, „Калигула“ (2001-2008), се завръща с „Драконът“ на сцената на Варненския драматичен театър. В постановъчния екип той е привлякъл, заедно с предпочитания си композитор Калин Николов, художничката Свила Величкова, костюмограф на постановките му „Чайка“ и „Пияните“.

В титулната роля ще видим емблематичния Михаил Мутафов, изиграл главни роли във всички варненски постановки на Явор Гърдев. Същото се отнася и за Стоян Радев, който ще се превъплъти в ролята на Архиваря. В звездната главна четворка влизат още двама харизматични актьори – Михаил Билалов като Градоначалника и Ованес Торосян като Функционера. Плътно до тях се нарежда младото и перспективно попълнение във Варненския театър Ненчо Костов, комуто е поверена ролята на Героя в тази притча за въплъщенията на властта, както Явор Гърдев определя „Драконът“.

Наред с професионалистите от различни актьорски поколения: Константин Соколов, Станислав Кондов, Валентин Митев, Пламен Димитров, Адриан Филипов, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Ивайло Иванов,  Милена Кънева, Теодора Михайлова, Юлияна Чернева и Нели Вълканова, на сцената ще бъдат и най-младите: 16-годишната Александра Златева от традиционно добрия Детско-юношески театър „Златното ключе“ в ролята на Девойката и 7-годишния Здравко Кънчев от Детската академия “Питър Пан” при Кукления театър във Варна като Момчето.

Плакатът за „Драконът“ е дело на графичния дизайнер Димитър Трайчев, също сподвижник на Явор Гърдев от предишния му варненски период. Премиерата на 3 и 4 октомври 2018, 19.00, Основна сцена, ще бъде придружена с изложба, в която ще си взаимодействат авторски образи на „Драконът“, създадениот различни дизайнери. Експозицията ще има интериорен и екстериорен вариант - на Сцена Ротонда и в централната пешеходна зона на Варна. 

 

ДРАКОНЪТ

от ЕвгенийШварц

Притча за въплъщенията на властта

 

Постановъчен екип:

Редакция, сценична адаптация и режисура – Явор Гърдев

Сценография и костюми – Свила Величкова

Музика – Калин Николов

 

Действащи лица и изпълнители:

ДРАКОНЪТ - Михаил Мутафов

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ - Михаил Билалов

АРХИВАРЯТ - Стоян Радев

ФУНКЦИОНЕРЪТ - Ованес Торосян

ГЕРОЯТ - Ненчо Костов

ДЕВОЙКАТА - Александра Златева (ДЮТ “Златното ключе”)

КОТАРАКЪТ - Константин Соколов

МУЛЕТО - Станислав Кондов

УБЕДЕНИЯТ РЕАКЦИОНЕР - Валентин Митев

ИЗЯВЕНИЯТ РЕАКЦИОНЕР - Пламен Димитров

УБЕДЕНИЯТ ПРОГРЕСИСТ - Адриан Филипов

ИЗЯВЕНИЯТ ПРОГРЕСИСТ - Валери Вълчев

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ - Николай Кенаров

ПАТРУЛЪТ - Ивайло Иванов

МАЙКАТА - Милена Кънева

МОМЧЕТО - Здравко Кънчев (Детска академия “Питър Пан” към ДКТ-Варна)

БЛИЗКАТА ПРИЯТЕЛКА НА ДЕВОЙКАТА - Теодора Михайлова

ПО-БЛИЗКАТА ПРИЯТЕЛКА НА ДЕВОЙКАТА - Юлияна Чернева

НАЙ-БЛИЗКАТА ПРИЯТЕЛКА НА ДЕВОЙКАТА – Нели Вълканова

 

Прочетете още: Илюзорността на промяната

ФУНКЦИОНЕРЪТ КАТО АСОЦИАЦИЯ ЗА ХИТЛЕР

СТОЯН РАДЕВ И „ДРАКОНЪТ”

ДРАКОНИ ДО ДУПКА

ДА СИ СЦЕНОГРАФ НА „ДРАКОНЪТ“

Варненският театър представя премиерно “Драконът” днес

Култура.БГ • Премиера на "Драконът" на Явор Гърдев

МЕДИЙНА СРЕЩА С "ДРАКОНЪТ"

 

 

 

 

 

 

 

 

TOP