Актуални новини

РОМЕО И ЖУЛИЕТА – ВЕЧНАТА ЛЮБОВ… КЪМ ТЕАТЪРА

РОМЕО И ЖУЛИЕТА – ВЕЧНАТА ЛЮБОВ… КЪМ ТЕАТЪРА

 

Ромео и ЖулиетаИли защо класическата постановка, прочетена от Стоян Радев и Веси Михалкова, вади на няколко биса младата актьорска трупа на студио „Театър“

Юлиян Атанасов

Хванах буквално последния влак – успях да гледам последното представление на „Ромео и Жулиета“, една постановка на студио „Театър“ под ръководството на Стоян Радев и Веси Михалкова. Каквото и да се каже за това представление – ще е малко. Не може да си човек, който обича великото изкуство и който има сетива, отворени за естетското, и да остане безмълвен. Прочитът на класическата шекспирова трагедия, която правят Стоян и Веси, е нещо, което трябва да се види. Не може да се разкаже. Доволен съм, че станах един от щастливците, докоснали се до това великолепно представление.

Да, за младите хора от трупата, възпитаници на Стоян и Веси, може да се говори дълго. Те са талантливи и можещи и театралното поприще е пред тях. Много важно е обаче от кого се учиш. Тук, според мен, е разковничето. Когато минути след постановката поздравих Веси, успях само да й кажа: „Много театър има в това представление. Невероятни сте…“. Думите просто не стигнаха в момента. Емоцията бе твърде силна. И няма как да не е така.

Ромео и ЖулиетаПомислете си само колко световни режисьори в колко страни по света са посягали към Шекспир и какво са правили с точно тази пиеса. Дъхът ви ще спре. „Ромео и Жулиета“ намира един от много, много достойните си театрални прочити в постановката на Стоян и Веси.

Бях го казвал за друга постановка – струва ми се „Криворазбраната цивилизация“, отново на Стоян Радев като режисьор, че в нея има много поезия и това прави представлението допълнително красиво. Същото е и в „Ромео и Жулиета“. Режисьорските хрумки хем запазват трагичното в пиесата, хем я правят забавна, раздвижена и лека за гледане.

Наистина има много театър в тази постановка. Актьори и режисьори, а и интелигентната театрална публика – а тя е такава, също ще разберат за какво говоря. Може да гледаш 2 часа постановка и в нея да няма театър. А тук с театъра диша всяка сцена, всеки етюд. Младите момичета и момчета се стараят, живеят с ролите си и това ги прави истински и неподправени.

Да, и Стоян, и Веси ще имат своите забележки и изисквания към тях. Нормално е, те не са професионални актьори и правят тепърва първите си стъпки в това изкуство. Талантът йм обаче е налице, а когато талант и труд, съчетани с добър учител, се съберат на едно място, резултатите не закъсняват.

Да, „Ромео и Жулиета“ покорява с темата за вечната, за голямата любов. Но това, с което покорява варненският прочит на пиесата, е голямата любов към театъра. И Веси, и Стоян са творци, които са превърнали сцената в свой живот. Публиката го усеща и аплодира заслужено – бисовете в последното представление на „Ромео и Жулиета“ бяха десетина. Неподправени. И доказаха за пореден път, че надежда има. Във времето, в което треперим от атентати, емигранти и политически трусове, кадърни и можещи хора правят изкуство. Може да съм наивник, но вярвам все още, че изкуството има мисията да ни направи по-добри и светът около нас – по красив и по-човечен. Добре би било, да има повече наивници като мен…

Фотография Тони Перец

Прочетете повече:

"Ромео и Жулиета" – премиера на Студио Театър