Актуални новини

„Кавказкият тебеширен кръг” - черно-бяла линия с цветни проблясъци

Композиторът Асен Аврамов за музиката в най-новата постановка на Варненския драматичен театър

Какво има във въображението на един композитор, когато мисли за Брехт и за „Кавказкият тебеширен кръг”?

Не само за „Кавказкият тебеширен кръг”, а въобще в работата на всеки артист въображението е един от най-силните далекогледи. То върши своята работа подобно на тези астрономически уреди за проникване в тъмния космос, за откриване на нови планети и звезди. Валидно е за всяко нещо, не само за музиката.

За мен при правенето на Брехт най-същественото е по какъв начин ще се подреди конструкцията от мелодически, ритмически, метро-ритмически, темброви или логически елементи и тематични центрове. Конструкция, която хем да е умна, хем да се захрани със страстта на търсенето кое е правилно и кое не. В този смисъл намирам конструирането на този „апарат” за по-целенасочен и важен от само игровото въображение.

 

Основната музикална концепция, която заложихте...

Искаше ми се да прокарам много ясна черно-бяла, графична музикална линия, в която ярко, но за кратко да пробиват като че ли по-цветни и по-емоционални моменти. Търсих съзнателно музикалния израз на това противопоставяне. Човешките чувства, харесвания или нехаресвания като че ли са много къси фрагменти в един живот и по време на война, както в „Кавказкият тебеширен кръг”, малките мигове на хармония, на  споделеност, на любов, са силно компресирани, но пък много интензивни.

Главната героиня Груша изпълнява няколко песни, предимно насочени към нейния любим или към детето, за което тя поема да се грижи. Би трябвало това да са емоционални, нежни песни.  Всъщност, обаче това са доста настойчиви и „умни” ритмически речитативи. А любовният музикален фрагмент (мелодическият мотив, втората контрастна тема) е съвсем кратък - не повече от 4 такта, всичко останало е подчинено на една хладнокръвна конструктивност, която движи цялата песен. Постарах се този мелодически мотив фа звучи красиво, емоционално, нежно и съкровено.

 

Постановките на Маргарита Младенова винаги се отличават с хомогенност на всички театрални компоненти, вкл. музиката...

Да. Музиката е много активна тук и се съотнася към целия спектакъл. Ако приемем, че той е силно ритмизиран (през такива графични, черно-бели интрументи, каквито са ударните или ниските струнни инструменти, ритмическото perpetuum mobile на банджото или „писъците” на дървените духови) мелодичните, музикални моменти, носители на лиричното или пък на философското откровение, са много малко. Може би не повече от 10-15 %  от цялата партитура. Те са съвсем кратки, защото това е историята, който исках да разкажа с музиката. Мисля, че целият екип, всички ние разказваме тази история. Една наивистична приказка за това как машината на съдбата поставя  хората пред безмилостни избори . Най-вече пред основния  избор на коя страна стоиш - на страната на Доброто или на страната на Злото. И как не можеш да имаш само мнение или чувства, а трябва да „влезеш” в тази приказка, да се ангажираш, да започнеш да действаш.

 
Виолета Тончева