Актуални новини

И сто живота да преживея, винаги ще искам да бъда актриса

Интервю на Виолета Тончева с актрисата трето поколение от Варненския драматичен театър Юлияна Чернева, чийто 60-годишен юбилей ще бъде отбелязан на 22 май 2015 г. със спектакъла на „Опасни връзки” от Кристофър Хамптън, режисьор Стилиян Петров

Поздравления за юбилея, изглеждаш прекрасно, Юли! Ти си от щастливите актриси, на които възрастта не им личи! Кога всъщност беше първата ти среща с театъра?

Никога не съм крила възрастта си. Родена съм на 21 юли 1954 г. в Бургас, където са работили родителите ми, но детството и целия си живот съм прекарала във Варна. На театър ходя от петгодишна, няма представление на Варненския театър, което да съм пропуснала. Играла съм още като дете в IV клас в спектакъла „В деня на сватбата” от Виктор Розов, постановка на Цветан Цветков, в V клас участвах в пиесата „Коза” от Васил Цонев на Станчо Станчев, в XI клас изпълних главната роля на Момичето в пиесата на Кольо Георгиев „Изключителен шанс”, режисьор Петър Златев.

Оттогава досега колко роли общо си изиграла и имаш ли сред тях любими?

Изиграла съм 120 роли, понякога по две или по три в постановка. С удоволствие си спомням за „Полет над кукувиче гнездо” от Дейл Васерман на режисьора Станчо Станчев и ролята на Кенди Стар; в „Сън в лятна нощ” от Шекспир, режисьор Симеон Димитров, бях Хермия и Феята; в „Мата Хари” от Недялко Йорданов, режисьор Станчо Станчев, представих Виктория; в „Когато котката я няма” от Мортимър и Кук, режисьор Румен Велев, изиграх Милдрид и Дженифър; във „Вишнева градина” от Чехов, режисьор Асен Гаджалов, бях Аня; в „Не си ли яздила камила” от Алдо Николай, режисьор Румен Велев – Елза; в „Църква за вълци” от Петър Анастасов, режисьор Николай Ламбрев – Леда. За Мария Хосефа в „Домът на Бернарда Алба” от Лорка на режисьора Стоян Радев бях номинирана за колективната награда „Аскеер” за главна женска роля, заедно с останалите актриси.
Изброените роли са значими за мен, но не мога да посоча любими. Всички са ми любими. С ролите е като с децата - нима може да кажеш, че обичаш някое от децата си повече от другите. Имам в репертоара си от малки до големи роли, наред с много успешните, обичам и неуспешните – обичам ги по различен начин.

Как подхождаш към ролите си, следваш ли някаква рецепта?

Всяка роля става по различен начин – нямам рецепта за правене на роли, съобразяваш се с режисьора, подчиняваш се на общата концепция, понякога ролята си самият ти. Една и съща роля, изиграна от различни актьори, става различна. Една роля може да стане лесно и бързо, друга не се удава, третата се получава трудно и те измъчва. Всеки път е различно. В репертоара си съм имала и от трите случая. Ролята зависи от самия теб, от екипа, от ситуацията, от това, дали ти допада персонажа. Понякога не харесваш ролята, а тя вземе, че стане хубава и обратно. Никой не може да даде точен отговор защо се получава така.

Все пак, как разбираш, че си направила добра роля?

Не знам дали разбирам кога съм направила най-доброто, защото съм убедена, че всяка роля подлежи на усъвършенстване. Ако реша, че съм дала най-доброто от себе си, това би означавало, че ролята не се развива, а ролята трябва да се развива и актьорът винаги може да постига повече и повече.

Доколко театърът е рутина за теб?

Би трябвало да е рутина, но едно с друго представленията не си приличат. Докато камерата и филмовата лента запечатват образа, театърът е изкуство на мига, следващото представление ще бъде друго,. Понякога играеш вдъхновено, друг път не. Същественото е да спазваш пътя на ролята, като не спираш да я развиваш.

Как се чувстваш в компанията на своите героини?

Като в една шантава компания, повечето ми героини са особени. В момента играя роли, които една с една не си приличат - Шарлот Буйот в „Оскар”, Марин във „Вуйчо Ваньо”, Радка в „Свекърва”, Графиня дьо Розмонд в „Опасни връзки”, Роза в най-новата постановка „Ретро”. Ние актьорите сме благословени, че в един кратък личен живот можем да изживеем толкова други човешки животи. Това е голямо богатство, то прави живота ти интересен и разнообразен - една вечер си слугиня, друга вечер си графиня... Прекрасно е да влезеш в ума на всяка героиня, да я изследваш, да я анализираш, да я изучаваш.

В „Свекърва” се сещам за едно място, в което впечатлява смехът на твоята героиня. Подобно на т. нар. корона (дълго дихание) в музиката, ти успяваш необичайно продължително да задържиш енергията и тона на едно и също ниво, придавайки на смеха смисъл на своеобразен емоционален стоп кадър. Чудесен пример за това как малкият жест може да се превърне в силно театрално внушение, доколкото в контекста на постановката стоп кадрите са един от важните режисьорски похвати.   

Благодаря за тълкуването. Техниката на дишане е важна за всички сценични изкуства.

В „Опасни връзки” танцуваш балет...

В „Опасни връзки” за шести път играя балет на сцената. Научих се да танцувам на палци в Русия, гостувахме на наша позната балерина, сложих балетните й пантофки и оттогава (бях на 12 години) знам, че го мога. Що се отнася до „Опасни връзки”, веднъж по време на репетиция Стилиян Петров обясни, че замисля сцена, в която моята героиня да танцува пред гостите си, попита ме дали ще се справя, отговорих утвърдително, като мислех за класически менует или нещо такова. Стоян Радев подхвърли, че ако режисьорът поиска, мога и на палци да се кача, Стилиян прие, донесох си палците и така стана. Моят танц се включва в стилистиката на спектакъла.

Изпитваш ли сценична треска?

Вълнувам се, но в рамките на допустимото.

А какво те вълнува в живота?

Две неща са ме направили най-щастливи в живота ми – станала съм актриса и майка. Иначе могат да ме развълнуват хубава игра на колега, хубав филм, хубава картина, хубаво цвете, прекрасна история, добър роман, красива поезия, красива музика.

Ти си от актьорите, които проявяват траен интерес и към други изкуства, човек редовно може да те срещне на изложби, позната си и като поетеса. Всъщност кога написа първото си стихотворение?

В детска възраст вероятно, не помня точно. Сериозно започнах да пиша някъде в студентските години – стихове и есета, но не ги пазя. Издала съм три стихосбирки: през 2000 г. – „Зрънца от нар”; през 2002 г. – „Като цветни рисунки”, през 2007 г. – „Сезон за пеперуди”. И трите ми книги публикува издателство „Сталкер”. Очевидно съм усещала необходимост в тези периоди да се изразявам и по този начин. Дълго време нищо не публикувах, само прибирах стиховете в едно чекмедже, докато един ден реших да ги преровя, подредя и издам. Имам обаче доста неиздадени стихотворения и изхвърлени чекмеджета.

Принадлежиш на известна артистична фамилия - дядото Христо Динев, бащата Янко Чернев, майката Катя Динева - и си трето поколение актриса. Предопределеност...

Най-важните хора в моя живот са дядо ми, майка ми, баба ми - те са оказали най-голямо влияние за любовта ми към театъра. Наследих професията им – всъщност в нашето семейство само баба ми не беше актриса. Никой от тях обаче не ме е спирал, нито пък поощрявал да избера театъра. Взех решението си сама в невръстна възраст. Спомням си, че когато кандидатставах във ВИТИЗ, дядо ми каза: „Нали знаеш, че ще ти бъде трудно с трима артисти преди теб?” „Да, знам!”, отговорих аз и това беше.

Ролята на майка ти, н.а. Катя Динева, върху теб...

Освен майка, тя беше и моя добра приятелка. Нямахме тайни една от друга и винаги са ни били такива взаимоотношенията. Тя ми липсва и като майка, и в артистичната ми работа, защото никой друг не ми е давал такива точни оценки. По принцип майка ми беше много взискателна, рядко хвалеше, но харесваше ролите ми от последните няколко години, преди да си отиде. Взискателността е наша семейна черта, такъв е бил дядо ми към нея, тя беше такава към мен  Аз също съм й правила забележки, не сме се гладели с перце, както го правят в някои семейства, такова нещо просто не беше възможно между нас

Жалко, че синът ти не продължи традицията, щеше да бъде четвърто поколение актьор...
 

И слава богу, че не стана. Няма данни и не е имал никакво желание, завърши инженерство като баща си. Надявам се, че е било за добро. Никога не съм съжалявала за избрания от него път. Иначе - да, фамилията Диневи-Черневи е един от стълбовете на Варненския театър. Дядо ми е един от основателите на театъра, назначил го е на работа самият Стоян Бъчваров, работили са заедно. Наистина малко фамилии в България могат да се похвалят с три артистични поколения – в София има десетина подобни фамилии, а извън столицата сме само ние.

В крайна сметка театърът за теб е...

Театърът е най-вълнуващото нещо на света и ако се чувствам пълноценна и щастлива - то е, когато съм на сцената. Нищо друго не съм искала. И сто живота да преживея, винаги ще искам да бъда актриса.