Актуални новини

Христо Христов поставя „Албена Прокълнатата” по Йовков

 

Премиера на Театрално студио „Шанс” на 17 май, 18 часа, Радио Варна, Концертно студио

Стара мечта ми е да направя „Албена”, аз съм добруджанец и Йовков е на сърцето ми. Преди години предложих на директорката на Варненския драматичен театър Рада Спасова да поставим това заглавие, но не стана. Радвам се, че сега това се случва с моите възпитаници от Театрално студио „Шанс”. Премиерата ще бъде на 17 май от 18 часа в Концертното студио на Радио Варна.

За мен „Албена” е най-хубавата българска пиеса за любов, омраза, жертвеност, зла съдба. Съселяните, с малки изключения, изпращат своята анатема към Албена, затова съм нарекъл постановката „Албена Прокълнатата”. Еманация както на красотата, така и на греха, тя не върви съзнателно към греха, природата я тласка към него...  

Има нещо много странно - когато става дума за имот, за имане и въобще за някаква собственост, и човек стои от двете страни на кантара, той често избира имота. Имотът внася особен блясък в очите, алчността както някога, така и сега, е голяма беда и човек трудно се спасява от нея.

За да поставиш „Албена”, трябва да имаш в състава си актьори, които да пресъздадат и Нягол, и Албена, Сенебирски, Куцар и дядо Власьо с цялото обкръжение. Много ми е хубаво да работя с моите деца, те са много и всеки от тях трябва да си получи ролята и да изпита удовлетворение. Дори в професионален театър в един сезон се прави трудно „Албена”, а аз репетирам в събота и неделя, при това с два състава.

Албена са Ана Мария и Таня, Сенебирски е Атанас, Нагол е Антоан, Куцар е Явор, дядо Власьо е Александър. Тъй като нямаме мъж, който да изиграе дядо Хаджи, трансформирах ролята като Хаджийката и я поверих на Ебру.

Не търся никога възраст във външния израз на нещата, важно е да се усети същината на проблема и героят достоверно да изгради взаимоотношенията си с другите. Например в „Суматоха” всички играха със своите дрехи, с които са облечени в ежедневието. Ходили сме на обсъждания, имали сме срещи със зрители и досега никой не е задал въпрос за възрастта. Най-важното за актьора е да бъде убедителен като характер.

Заради тези трансформации, нашата „Албена Прокълнатата” е по, а не от Йордан Йовков, но това въобще не променя духа на Йовков. Благодарен съм на фонд „Култура” при Община Варна за финансовата субсидия, която ни отпусна  по този проект. Специални благодарности за сценографията на Теменуга Станчева и плаката на Петър Желев.

Вече 7 години, откакто се занимавам с Театрално студио „Шанс”, целта ми е да създадем семейство, общност и мисля, че се получава. Мнозина от моите възпитаници вече поеха по професионалния път на артиста. Сега подготвям петима кандидат-студенти, три момичета и две момичета.

През 2000 г., заедно с колеги и приятели - актьора Михаил Мутафов, сценографа Тодор Игнатов, археолога Иван Иванов, изкуствоведа Румен Серфаимов и други, създадох Фондация „Варненско театрално общество”. Направихме 3 представления в най-трудните години - „Чудо” на Иван Радоев изиграхме 36 пъти в Кукления театър, „Вечеря за глупаци” от Франсис Вебер достигна 20 представления, „Ключ за седмото небе” – пиеса за тийнейджъри от русенска авторка, също имаше 20 спектакъла. През 2004 г., за съжаление, спряхме дейността, по финансови причини и сега, за да възродим фондацията, ще ни трябва подкрепа. Призовавам за помощ всички варненци, за които възпитанието на нашите деца чрез изкуство е културен дълг на съвременното гражданско общество.   

Христо Христов
Художествен ръководител на Театрално студио „Шанс”