Актуални новини

„Ретро” от Александър Галин във Варна

 

Александър Галин: Щастлив съм, когато чувам смях в залата

Александър Галин е един от най-популярните  руски драматурзи, сценарист, филмов и театрален режисьор. Пиесите му са еднакво известни в Русия, Европа, Америка и Азия. „Театърът се измерва с количеството енергия, която той самият излъчва, с онова количество щастие, което самият той доставя на публиката. Аз често пиша комедии, пиша смешни диалози. Щастлив съм, когато чувам смях в залата", обяснява творческото си кредо Александър Галин.

Роден на 10 септември 1947 г. в Надежда, Ростовска област, Александър Пурер завършва през 1974 г. режисьорския факултет на Ленинградския институт за култура, където се запознава със съпругата си Галина, чието име впоследствие използва за псевдонима си Александър Галин. Започва да пише пиеси още като студент, но първото голямо признание идва с пиесата „Ретро” (1979), играна за пръв път в Московския Малий театър (1981), превърнала се през следващите няколко години в най-поставяната театрална творба в СССР.

В България, още през 1982 г. Димитрина Гюрова поставя „Ретро” с огромен успех в Народния театър, с блестящото участие на Любомир Кабакчиев, Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова, Иванка Димитрова, Сава Хашъмов, Жоржета Чакърова. Спектакълът се превръща в театрален хит, поканен през 1986 г. и от прочутия Театър на нациите в Балтимор - САЩ. В тази постановка Любомир Кабакчиев прави една от последните си големи роли, за което и днес напомня барелефът на актьора, открит след смъртта му в центъра на Балтимор.

След грандиозния успех на „Ретро”, Александър Галин преживява спирането от съветската цензура на „Звезди на утринното небе” (1982) - пиесата излиза на сцена чак след перестройката на Горбачов  (1986). Причината е в темата – драматургът разказва за „почистването” на московските улици от проститутките, алкохолиците, клошарите и бездомните кучета заради Олимпиадата (1980). Пиесата му осигурява и първият пробив в САЩ, където се играе в Лос Анджелис, след като и там улиците са прочистени от „нелицеприятни елементи” заради Олимпиадата (1984). „Звезди на утринното небе” е позната и на българската публика във версиите на Николай Люцканов в Младежкия театър (1987) и на Андрей Аврамов в Пазарджишкия театър (1988). Под режисурата на Васил Василев в момента в Сливенския драматичен театър се играят две от най-новите пиеси на Александър Галин - „Особености на руската любов“ (2012) и последната пиеса „Лице“ (2014), за чиято световна премиера авторът избра България.  

Днес Александър Галин разделя времето си между Москва и Ню Йорк, където живее със съпругата си, дала името си за псевдонима му. Правителството на САЩ го награждава с ордена "Посланик на изкуството", а неговата пиеса "Звезди на утринното небе" е включена в задължителната театрална образователна програма в САЩ.

Пламен Марков посвещава своя прочит на „Ретро” на проф. Димитрина Гюрова

Проф. Пламен Марков за пръв път поставя Александър Галин. Всичко тръгва от намерението му да направи постановка с утвърдени имена, изразявайки уважението си към актьорите с двайсет, четирийсет и повече годишна обвързаност с Варненската трупа. Предложението за „Ретро” от актьора Валентин Митев се оказва съвсем навременно, още повече че професорът е започнал академичната си кариера като асистент на Димитрина Гюрова, чийто легендарен прочит на „Ретро” от 1982 г. достига невероятните 189 спектакъла. С респект към миналото Пламен Марков посвещава своя сегашен прочит на „Ретро” на първата си учителка по театрална педагогика, проф. Димитрина Гюрова. В периода 1959-1963 тя също е била режисьор във Варненския драматичен театър през един важен период на промени и професионално стабилизиране на театъра. Нейният съпруг Николай Савов, като директор на театъра, е изиграл решаваща роля за преустройството на зала „Съединение” в театър „Варненска комуна”, сега Сцена Филиал. Цялата тази предистория, допълнена с личното познанство на режисьора с автора Александър Галин, създава повишената емоционална атмосфера около най-новото заглавие на трупата. В постановъчния екип на „Ретро” са ангажирани познати лица от знакови спектакли на Варненския театър - сценографката Мира Каланова и композиторът Калин Николов. Фотограф и дизайнер на плаката и програмата отново ще бъде Симеон Лютаков, актьорът-фотограф, създал визиите на почти всички значими постановки на Варненския драматичен театър през последните години. Асистент-режисьор е варненката Максима Боева, студентка по режисура II курс при  проф. Марков в НАТФИЗ.

Донякъде ще ни разсмеят, донякъде ще ни натъжат, ще предизвикат размисли и непременно ще ни накарат да съпреживеем техните драми героите в тази едновременно забавна и сериозна история. „Ретро” ни запознава с възрастния вдовец (Михаил Мутафов), когото дъщерята (Милена Кънева) и зетят (Валентин Митев) сватосват почти едновременно и неособено умело за три дами - Юлияна Чернева, Теодора Михайлова и Нели Вълканова, като във всичко това се намесва по свой си начин и духът на починалата му съпруга (Петя Янкова).

Верен на стила си, Пламен Марков е автор не само на режисурата, но и на превода. Както винаги, добавя към пиесата освежителна провокация – тук той внася подмладен вариант на починалата съпруга на главния герой. „Има защо пак да се огледаме за нещата, които са ни най-важни, но които най-често ни е трудно да постигнем”, отбелязва професорът преди да влезе в поредната репетиция.

Виолета Тончева