Актуални новини

ТЕАТРАЛНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ „БОТУШЪТ“ - КОНСТАНТИН СОКОЛОВ - ПЕТЪР

Parent Category: НОВИНИ

Category: Актуални новини

Published on Wednesday, 22 March 2023 09:25

Не мисля, че има "специални" и "обикновени" роли. Всяка роля е специална, поради множество причини - стилистика; режисура; биография; обстоятелства преди, по време и след конкретната ситуация, в която се намира персонажът, спрямо историята на пиесата. В този смисъл - да, ролята на Петър е специална. В професионален план е специална, защото ми дава възможността да преживея една огромна трагедия, да нося един вагон предварителни обстоятелства, които да ме доведат до това, да понеса пет вагона скръб на сцената, от десетте вагона обрати в сюжета и да оставя останалите сто вагона "какво след?" на публиката.

Говоря в единствено число, но най-правилно би било, да се говори в множествено, тъй като нищо от гореизброеното не би било възможно, ако ги нямаше конкретно тези останали трима в това пространство 6м на 3м, за тях ще кажа малко по-долу. Има още четирима, които "витаят" около нас през тези почти два часа на сцената, които допринасят не по-малко. Те са скелетът, ние сме облицовката. Без тях ние бихме били читатели. Това е най-напред Стоян Радев Ге.К., режисьор на представлението. Каквото и да кажа за него, ще бъде "полу", тъй като за да облечеш плътността на мислите си за някои неща (хора), не достигат думи, колкото и да си чел, предпочитам да не ги търся. Единственото, което ми идва наум е "поклон", но е глупаво. Затова няма да кажа нищо. Той ще ме разбере.

Другият е Калин Николов. Като стана въпрос за мълчание в предното изречение, това, което мога да кажа за него, е, че "мълчанието е злато", когато няма такова преди и след него. Мисля, че ако има златно мълчание (а аз съм убеден, че го има) на сцената, то е благодарение на Калин, заради това, което той ни причини с невероятната конкретика и лично отношение в душата на музиката, която е способна да те съсипе емоционално, разбира се, в най-добър смисъл.

Третият, но не на последно място, човек, еднакво важен с онези, които преживяват съдбите на сцената, е Мупа (Владимира) Иванова - човекът, на който разчитаме за всичко в техническо отношение, без която бихме били абсолютно загубени. Нейната готовност да се справи с всеки евентуален проблем или пречка за представлението, е вдъхновяващ, меко казано. Отдадеността на т.н. технически служби, към които спада тя, е не по-малко важна от тази на всички художествени звена в създаването на театър. 13 пъти са ти малко (вътрешна смешка, тя си знае). Обичаме те!

Инстинктът ми за самосъхранение не ми позволява да мисля изобщо за това, което може да накара набора Лило Петров да напише тази пиеса. Не искам (и в същото време ужасно искам) да знам, какво го е накарало да напише този текст. Тук мнението ми е, като това за режисьора - каквото и да ги е накарало да се захванат с тази пиеса, само мога да съм благодарен. Лило ми е споделял, че паметта (истината) за случилото се, което на нашето поколение е било спестено, е движещата сила, за да го напише. Хубаво, ама ако знаеш колко по-спокоен и хубав живот си живях, преди да ме запознаеш с това... да си бях останал непросветен. Честно. Не съжалявам, обаче държа да го отбележа.

Сега за онези тримата, с които споделяме тези 6м на 3м. Ще бъда кратък. Специалното за мен, в личен план, се изразява точно тук - да имам възможността, да преживея всички сърдечни сътресения, които понася персонажът ми, причинени от онези, които са ми толкова близки. И да разбирам, че нямат друг избор, освен да ми го причинят. Това го преживявам много лично и тоооолкова много да ги обичам, въпреки, че ми разгонват фамилията. Връзката между четирима ни е толкова силна, че отговорът на въпроса откъде намираш сили за прошка, се крие в близостта ми с тях. Като "близост" е ужасно меко казано. Обичам ги безумно. Безумно. И съм благодарен на Стоян, че ме събра точно с тях в „Ботушът“.

КОНСТАНТИН СОКОЛОВ

Роден в Севлиево, завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ със специалност Актьорство за драматичен театър в класа на проф. Красимир Спасов през 2011 г. Работи в ДКТ Враца, ДКТ „Иван Димов“ Хасково, Театър „Българска армия” София. От 2015 г. е част от състава на ДТ Стоян Бъчваров” при ТМПЦ Варна. Роли в ДТ „Стоян Бъчваров“:

Боцко в „Голямото Коледно приключение 2“ от Магда Борисова, реж. Стоян Радев Ге.К. (2015);
Герги в „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников, реж. Стоян Радев Ге. К. (2016);
Той в „Прелестите на изневярата“ от В. Красногоров, реж. Костадин Бандутов (2016);
Приятел в „Приятели?“ от Здрава Каменова и Калин Ангелов, реж. Н. Кенаров (2017);
Нол/Бенволио във „Влюбеният Шекспир“ от Ли Хол, реж. Пламен Марков (2017);
Матамор в „Комичната илюзия“ от Пиер Корней, реж. Васил Дуев (2017);
Шааф в „Месец на село“ от Тургенев, реж. Стилиян Петров (2017);
Големият вълшебник в „Сън“ от М. Борисова, реж. Стоян Радев Ге. К. (2017);
Бертолдо (Фино) в „Хенри IV” от Пирандело, реж. Лилия Абаджиева (2017);
Бухалът Илия в „Приключения опасни със герои сладкогласни“ от Н. Йорданов и Х. Агасян, реж. Костадин Бандутов (2018)
Бащата на Симона в „Коледата на госпожа Коледа“ от Магда Борисова, реж. Стоян Радев Ге.К. (2018);
Яков в „Магьосническо езеро“ по „Чайка“ от Чехов, реж. Стоян Радев Ге.К. (2018);
Котаракът в „Драконът“ от Е. Шварц, реж. Явор Гърдев (2018);
Луиджи в „Само за жени“ от Дарио Фо, реж. К. Бандутов (2019);
Мирко Топалович в „Маратонците правят почетна обиколка“ от Д. Ковачевич, реж. Д, Тенев (2019);
Каракалпаков в „Двубой“ от Ив. Вазов, реж. Стоян Радев Ге.К. (2019);
Алеш във „Владимир“ от М. Зупанчич, реж. Н. Кенаров (2020);
Синът на дожа в „Отело“ от Шекспир, реж. Пл. Марков (2020;
Сервитьорът в „Любовникът от ZanziБар“ от Ели Саги, реж. Ат. Атанасов (2020);
Участие в „100“ – авторски спектакъл на Боян Иванов за 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър, реж. Б. Иванов (2021);
Вентичели в „Амадеус“ от П. Шафър, реж. Стайко Мурджев (2021);
Франсоа Баладур във „Вечеря за глупаци“ от Фр. Вебер, реж. Н. Кенаров (2022);
Сен-Годен в „Дамата с камелиите“ от Ал. Дюма-син, реж. М. Мачева (2022);
Саломе в „Клетка за пеперуди“ от Жан ПОаре, реж. Ат. Атанасов (2022);
Петър в „Ботушът“ от Лило Петров, реж. Стоян Радев Ге.К. (2023).

„БОТУШЪТ“
от Лило Петров

Режисьор Стоян Радев Ге.К.
Художник Даниела Николчова
Композитор Калин Николов
Плакат Славяна Иванова
Фотография Тони Перец
Видео Ангел Кунев

Действащи лица и изпълнители:
ПЕТЪР – Константин Соколов
БАЧИ – Николай Божков
СИМЕОН – Недялко Стефанов
ГЕОРГИЕВ – Станислав Кондов
С гласовете на: Красимир Добрев, Димитър Костадинов, Христо Колев, Траян Лечев, Стоян Радев
Вокали Деница Серафим
Асистент режисьор Владимира Иванова
Звукооператор Делян Апостолов

Спектакълът не се препоръчва за лица под 14 г.

Продукция на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“.
Премиера - 24 март 2023, 19.00, The Center Варна

Поради изчерпване на билетите, екипът ще изнесе извънреден спектакъл на 23 март 2023, в същия час и на същото място.