Актуални новини
ПАРАДОКСЪТ НА СТРАХА ДА ЗАГУБИШ
- Parent Category: НОВИНИ
- Category: Актуални новини
- Published on Wednesday, 23 March 2022 14:57
РЕЖИСЬОРКАТА МАРГАРИТА МАЧЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка „Дамата с камелиите“ от Александър Дюма-син и афинитета си към класическата драматургия, изследвана през призмата на съвременността; за парадокса на страха да загубиш любовта и психологическия театър; за условната визия, която диша със сюжета и костюмите, инспирирани от класиката и висшата мода; за варненската трупа, финеса и силата, сродяващи Христина Джурова и Недялко Стефанов в главните роли; за заглавията, които никога няма да постави, усилията, които винаги се отплащат и още... Премиера 28 март 2022, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна.
Интересно е, че като млад режисьор проявявате афинитет към класическата драматургия или адаптациите на класически романи, защо?
Класическите текстове съдържат непреходни теми, които вълнуват хората през всички епохи. За мен е много интересен фактът, че човешката природа не се изменя в същината си, независимо от времето и пространството. Основните въпроси за любовта, за властта, за йерархията в обществото стоят във всички епохи. Стремя се да ги разглеждам през призмата на съвременността, като нямам предвид визуално осъвременяване, а търсенето на общото между миналото и настоящето.
Изследвате съвременната чувствителност. В този контекст може да направим и аналогия между „Дамата с камелиите“ и ковид пандемията, в която загубихме толкова близки хора.
Да, темата за загубата на близките се съдържа в романа, съответно и в драматизацията, направена от самия Дюма. Болестта допринася за трагичния финал, но основната тема е разпадът на взаимоотношенията и на любовта, която не може да се осъществи. А тя не може да се осъществи заради самите герои. Маргьорит цял живот е мечтала за истинската любов, но когато я получава, не може да й се отдаде напълно, заради страха, че ще я загуби. Много често, когато сме влюбени, живеем в страх, че прекрасното нещо, което ни се случва, ще изчезне. Парадоксалното е, че точно този страх води връзката към разпад. Предусещането, че може щастието да ни се изплъзне, е актуално и за съвременния човек. Това тълкуване вложихме и в „Дамата с камелиите“.
Дори да изглежда лесно постижима, днес любовта сякаш по-трудно отстоява себе си...
Ние живеем в свят с привидното разбиране, че ако една връзка не се развие, може бързо да пристъпим към следващата. Това обаче не означава, че нямаме сродни души или че голямата любов не същестува. Въпросът е какво се случва с нас, когато се докоснем до голямата любов, възможно ли е да я запазим и да се борим за нея, да преборим самите себе си и нашите страхове. Това е любопитна тема за изследване.
„Дамата с камелиите“ може да се разгледа и през призмата на съдбата, която разваля взаимоотношенията между влюбените. Родителите на Арман не одобряват връзката му с Маргьорит, финансовото им състояние е пречка и още ред други обстоятелства, които въздействат, но ние не избрахме тази призма. Ние решихме да търсим проблемите вътре в самите персонажи и в психологически аспект това е по-интригуващо.
Като жанр „Дамата с камелиите“ може да се причисли към мелодрамата, но Вие правите психологически театър.
Да, търсим един сгъстен психологизъм. Персонажите изричат много романтични и поетични, много красиви думи, в сцените с двамата влюбени те казват точно това, което мислят и както в класическата драматургия тук няма втори план. Това, което казвам, е това, което мисля. Но в другите сцени, когато главните герои общуват с останалите персонажи, те не са докрай искрени и действията се случват между думите. По този начин е изградена пиесата и това беше много интересно за изследване. Между хората, които са истински близки и истински се обичат, няма тайни, няма втори и трети план, докато с останалите има. Но пък точно липсата на втори и трети план прави нещата изключително драматични, защото когато изкажеш своите страхове пред любимия, ти пробуждаш и неговите страхове.
Артистите са много въодушевени от срещата си с Вас в „Дамата с камелиите“, Вие как ги възприемате?
Харесвам трупата на Варненския драматичен театър, следя я отдавна. Мисля, че когато един режисьор се спира върху някакъв драматургичен материал, трябва да го избере съобразно мястото, където ще го поставя, а това ще го улесни и при точното разпределение. Убедена съм, че сега съм направила най-доброто разпределение. Нямах никакви съмнения и съобразих избора на пиесата с избора на трупата. Радваме се на прекрасна репетиционна атмосфера и не го казвам просто от куртоазия, а защото наистина е така. Христина Джурова, нашата Маргьорит, е рядко срещан талант. Тя е много млада, но притежава изключително точен усет за действие, за психологически процес, много силна актриса с вярна чувствителност и голяма мощ на сцената. Да се работи с нея е изключително леко, тя веднага попива това, което й се подава и го прекарва през себе си.
За кратко време Христина изгради на варненска сцена няколко забележителни образа, получи и номинация „Икар“ за поддържаща роля в „Амадеус“ от П. Шафър на режисьора Стайко Мурджев.
И аз много я харесах в „Амадеус“. В „Дамата с камелиите“ тя създава не по-малко силен образ. Недялко Стефанов също е интересен млад актьор, у него има финес, но заедно с това излъчва и сила. Тази рядка комбинация сродява двамата и мисля, че те ще бъдат убедителна двойка на сцената. Всички останали колеги са талантливи и отдадени. Това е важно, но още по-важно е, че те са създали екип, който гледа в една посока - задължителна предпоставка, за да се превърне един актьорски състав в трупа.
Дължи се в голяма степен и на режисьора.
Да, но имам предвид не само „Дамата с камелиите“, а всички останали варненски спектакли и като цяло поведението на трупата в общественото пространство. Те са сплотени, творчеството ги крепи, вярват в едни и същи ценности. С такъв екип лесно се работи и аз им пожелавам да съхранят това най-безценно качество за една театрална трупа.
Колко различна е визията на „Дамата с камелиите“ от XXI век, в сравнение с нейната предшественица от XIX век?
Сценографът Борис Далчев и костюмографът Константин Вълков за пръв път се изявяват в постановка на Варненския драматичен театър. Аз също работя за пръв път с Борис Далчев, поканих го, защото харесвам неговото художествено мислене. За „Дамата с камелиите“ изградихме условна среда, която се променя, заедно с действието, нямаме буквална илюстрация на пространства и обстановки, а по-скоро среда, която диша, заедно със сюжета.
С костюмографа Константин Вълков съм участвала в различни проекти, но за пръв път правим нещо подобно – да търсим едновременно нещо класическо и висша мода като инспирация. Визията няма конкретно време и пространство и в това отношение много прилича на съвремието, но се срещат и елементи от епохата, в която е писан текстът. Надявам се да стане силно и интересно. Владислав Илиев, който е прекрасен визуален артист, също допринася със своята мултимедия за средата, която искаме да създадем.
Вече споменахте за някои страни в режисьорската си практика, но на какво държите най-вече?
Държа на това да правя спектакли, които да вълнуват съвременния човек, не знам дали успявам, но се опитвам. Държа да намеря тема, близка до съвременната чувствителност. Изграждането на всеки спектакъл като един нов свят със собствени правила ме предизвиква, всеки път започваш от самото начало. Държа да ме вълнува историята, атмосферата на разказа, актьорите и цялото това общо цяло. Старая се да не се повтарям и във всеки нов спектакъл това е моята лична провокация. Преди всяка премиера идва момент, в който винаги се питам успяла ли съм да постигна целта си, дали това е правилният ход и т.н. Не говоря за някакви външни средства, а за начина, по който бих искала да се мисли постановката.
Как подхождате към актьорите от различни поколения?
Нямам специален подход към актьорите на различна възраст, а и варненската трупа, както вече казах, е много сплотен ансамбъл. Аз съм от хората, които не вярват в мантрата за младите хора, като носители на новото, промяната, бъдещето и пр. В изкуството възрастта на твореца няма значение.
Има значение дали си креативен или не...
Да. Аз също съм млад човек и въпреки това не смятам, че младостта носи някакво качество, което априори те извежда пред другите. Напротив, опитът на зрелостта трябва да се съчетае с енергията на младостта и това е най-добрата комбинация в един театрален състав.
Какви заглавия не бихте поставили никога?
Комедии, които се създават заради самата смешка. Или да работя материал, който не ми е интересен. Показателен в това отношение е фактът, че в последните 4 години не съм правила постановка извън Благоевград. Работата ми там е изключително важна за мен и мога да я оставя, само ако ме привлече особено вълнуващ проект, какъвто е сега „Дамата с камелиите“ на сцената на един такъв високо професионален театър като Варненския. Привързана съм към Варненския театър, още когато бях асистент на проф. Пламен Марков за „Ричард Трети“ и ето ме сега, 10 години по-късно, отново тук.
Вие сте и най-младият театрален директор в България. Тази позиция изисква ли смелост?
Не смятам, че за да си театрелeн директор се изсква смелост. Аз станах директор за да правя интересни постановки, с които да защитя това, в което вярвам. Стремя се да каня само режисьори, които са интересни и любопитни, както и да подбирам само качествени заглавия. Защото днес са малко театрите у нас със стойностен репертоар. Говоря за стремежа, не за резултата, тъй като понякога може да имаш добри намерения, но спектакълът въпреки това да не се получи на нивото, което очакваш. Същественото са стремежът, темата, целта, които залагаш и усилията около тях винаги се отплащат.
Как бихте искали зрителите да възприемат Вашите постановки?
Съпреживявайки историите, които разказваме, да се обърнат към себе си.
МАРГАРИТА МАЧЕВА е родена в Плевен през 1990 г. Завършва режисура за драматичен театър през 2013 г. в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Пламен Марков. Има магистърска степен по „Театрално изкуство“ с магистърска теза на тема „Работа на режисьора по представления, базирани на документални материали“. Първата й работа в професионален театър е като асистент-режисьор на проф. Пламен Марков в спектакъла „Ричард III” на сцената на ТМПЦ-Варна. Дипломира се със спектакъла „Кървава сватба“ по Ф. Г. Лорка на сцената на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ - Плевен. Поставя на сцените на театрите в Русе, Пловдив, Шумен и др. Номинирана е за награда ИКАР през 2017 за „Майка“ по пиесата „Васа Железнова“ от Максим Горки в Драматичен театър - Пловдив. През същата година получава грамота от Министерство на културата за принос в развитието на българската култура. От 2016 г. е щатен режисьор в Драматичен театър „Никола Вапцаров“ - Благоевград, а от 2018 г. до момента е и негов директор. Там поставя „Вапмпир“ от Антон Страшимиров, „В полите на Витоша“ от П. К. Яворов, „Принцеса Турандот“ от Карло Гоци, „Панаир на суетата“ от Уилям Такъри и др.
„ДАМАТА С КАМЕЛИИТЕ“
от Александър Дюма-син
Превод Михаил Маринов
Сценична версия и режисура Маргарита Мачева
Сценография Борис Далчев
Костюми Константин Вълков
Музика Петър Дундаков
Мултимедия Владислав Илиев
Фотография Ангел Жечев
Плакат Славяна Иванова
В ролите:
МАРГЬОРИТ ГОТИЕ - Христина Джурова
АРМАН ДЮВАЛ - Недялко Стефанов
ГРАФ дьо ВАРВИЙ - Стоян Радев
ПРЮДАНС ДЮВЕРНОА - Веселина Михалкова
МОСЮ ДЮВАЛ - Пламен Димитров
НАНИН - Александра Майдавска
АНЕС - Александра Койчева
НИШЕТ - Миглена Везирова
СЕН-ГОДЕН - Константин Соколов
Премиера – 28 март 2022, 19.00, ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна