Актуални новини

„КЪРВАВА СВАТБА“ - ВСТРАСТЕНОСТ В ЖИВОТА И ДОРИ В СМЪРТТА

Parent Category: НОВИНИ

Category: Актуални новини

Published on Thursday, 23 December 2021 10:31

РЕЖИСЬОРЪТ СТОЯН РАДЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Федерико Гарсия Лорка, свързан с първата му успешна постановка „Домът на Бернарда Алба“ и предстоящата на 18, 19 януари 2022 премиера на „Кървава сватба“, за поетиката на Лорка и встрастеността на неговите герои в живота и смъртта, както и за младите варненски актьори и тяхната встрастеност в театъра

Като говорим за Лорка, не може да не се върнем към „Домът на Бернарда Алба“, твоята постановка от 2005 г., с която ти всъщност се заяви като режисьор. Тогава Анастасия Лютова получи „Икар“ за дебют, а осемте актриси бяха номинирани за „Аскеер“ за главна женска роля. Трябва да си пристрастен към Лорка, особено след като 16 години по-късно посягаш за втори път към творчеството му.

„Домът на Бернарда Алба“ беше първата ми сериозна драматургия, преди това имах само две детски представления. Да, признанието ме зарадва, тогава то беше прецедент. Харесвам Лорка. Харесвам го не само заради драматургията, а и заради поезията му и цялостното му присъствие в испанската и световната култура, изобщо заради самия него.

„Кървава песен“ е първата творба от неговата известна трилогия, която завършва с „Домът на Бернарда Алба“.

Да, това е неговата т. нар. селска трилогия, която започва с „Кървава сватба“, продължава с „Йерма“ и завършва с „Домът на Бернарда Алба“. Историите в нея се развиват в андалуски села. Андалусия е родният край на Лорка, който той много е обичал и към който цял живот се е чувствал принадлежен. Както „Кървава сватба“, така и „Домът на Бернарда Алба, са инспирирани от действителни случаи. За историята, която лежи в основата на „Кървава сватба“, Лорка разбира от публикация във вестник, може би някаква криминална хроника, и тя го вдъхновява да създаде пиесата.

Андалусия в творчеството на Лорка винаги присъства с една особена поетичност и мистика, които сигурно очароват и теб.

Трите пиеси, за които говорим, независимо че са обединени в трилогия, всъщност са много различни като драматургичен език. От тях „Кървава сватба“ е най-поетичната, според мен. Тя е поетична, не защото съдържа в себе си текстове в стихотворна форма, а защото самият изказ в тази на пръв поглед банална история е поетичен. Тя разказва за един класически любовен триъгълник между момиче и две момчета, но Лорка опоетизира нещата във висша степен. Част от тази атмосфера са персонажи като Луната и Смъртта.

Някъде прочетох, че в диалозите на „Кървава сватба“ е заложен синкопираният ритъм на фламенкото...

Известна е любовта и страстта на Лорка към фолкора, песните и танците на андалуските цигани. Посветил им е цели поетични цикли. Това е много характерно за неговия стил. То съществува и при героите в „Кървава сватба“, като встрастеност в живота и дори в смъртта, която в Испания, както казва самият Лорка, е равна на живота. "Навсякъде по света - цитирам по памет -, когато дойде смъртта, завесата се спуска, само в Испания завесата се вдига".

Красиво!

Много красиво! За персонажите смъртта не означава онзи край, с който сме свикнали в нашите географски ширини. Да, страданието съществува, но те като че испанците по-ясно от нас осъзнават, че смъртта е само преход, само преминаване от едно на друго място. Може би оттам идва встрастяването, може затова и то е толкова силно в живота на героите, който ги води някак неизменно към смъртта.

Когато обсъждахме с Даниела Николчова визията и костюмите на „Кървава сватба“, си дадохме сметка, че сцената е пълна с вдовици и няма как да избягаме от черното като цвят. Но това не означава, че на всяка цена търсим тежката трагика. Самият Лорка има една такава фраза: „Не съм се тревожил за това, че ще се родя, защо да се тревожа и заради това, че ще умра.“

Разчиташ на актьори от различни поколения, особено на най-младите попълнения в трупата, с които неотдавна направи забележителен театрален прочит на „Инстинктът“.

Първо, искам да кажа, че наистина събрахме великолепна млада трупа, толкова са шарени, талантливи и красиви. Много съм щастлив, че те приеха поканата ми да участват в „Кървава сватба“. Те, също като героите, са отдадени докрай на това, което правят. Те са встрастени в татъра. Миглена Везирова, ако не броим участието й в "Инстинктът“, сега ще дебютира на голямата сцена и това ще бъде първата й роля, откакто е част от нашата трупа. За пръв път при нас ще играе и Александър Евгениев, млад актьор, когото сме поканили на гастрол за ролята на Леонардо. Велизар Емануилов и Нядялко Стефанов, които направиха вече своите дебюти в „Амадеус“, сега ще изпълняват ролите на Луната и Сънят. Те правят чудесно трио с нашата доайенка Теодора Михайлова, в ролята на Смъртта. Участват също Христина Джурова и Станислав Кондов, които вече имат зад гърба си впечатляващи роли.

Мисля, че ти много вдъхновяваш тези млади хора и те са готови да вървят след теб докрай...

Не знам дали аз ги вдъхновявам, но те мен наистина ме вдъхновяват. Признателен съм за това, че ме приемат като техен режисьор, това е важно за мен. Убеден съм, че кръвта на изкуството е младата кръв, нямам предвид само физическата младост. Моята средновъзрастова кръв може да се обнови само чрез младите (засмива се).

.ФЕДЕРИКО ГАРСИЯ ЛОРКА (1899-1936)

Федерико Гарсия Лорка е най-значителният испански поет и драматург на XX век, написал едни от най-хубавите творби в световната поезия, превеждани на много езици. Лорка е също и художник, виртуозен пианист, китарист и композитор. В поезията и пиесите му се смесват елементи от андалуския фолклор със сложни и често сюрреалистични поетични техники, в разрез с всички тогавашни социални и образователни бариери. Счита се, че Лорка е успял да създаде оригинален поетичeн стил за сцената, превъзхождащ творбите на неговите съвременници Йейтс, Елиот и Клодел.

Роден е в заможно селско семейство във Фуенте Вакерос, Андалусия през 1899 г. През 1909 семейството се премества в Гранада, където Лорка се включва в местните артистични кръгове. През 1919 отива в Мадрид, където следва право, философия и литература, но напуска университета, за да пише пиеси, да организира театрални постановки и фолклорни фестивали, да събира народни песни. Става част от групата испански писатели, художници, музиканти и други хора на изкуството, известна като "Поколение 27", включваща Салвадор Дали и Луис Бунюел, които увличат младия поет в естетиката на сюрреализма. През 1928 г. излиза поетичната книга на Лорка "Цигански балади", която му донася широка известност и претърпява седем издания през оставащите осем години от живота му.

В края на 20-те години Лорка изпада в засилваща се депресия, свързана с неговата хомосексуалност и опитите да я прикрива от своите приятели и роднини. Нарастващото отчуждение с най-близките му приятели достига своята кулминация, когато Дали и Бунюел правят филма „Андалуското куче“ (1929), който той интерпретира, може би грешно, като злобна нападка срещу себе си. Опитвайки се да разсее депресията си, заминава за Америка.

Завръщането на Лорка в Испания през 1930 съвпада с падането на диктатурата на Мигел Примо де Ривера и възстановяването на Испанската република. През 1931 е назначен за директор на финансираната от правителството студентска театрална трупа La Barraca, създадена с цел да пътува из страната и да запознава предимно селската публика с класическия испански театър. Пътувайки с La Barraca Лорка пише най-известните си пиеси, селската трилогия „Кървава сватба“, „Йерма“ и „Домът на Бернарда Алба“.

В началото на Гражданската война през 1936 напуска Мадрид и отива в Гранада - градът, известен с най-консервативната олигархия в цяла Андалусия. Лорка и зет му, кметът социалист на Гранада, са арестувани и разстреляни на 19 август 1936 от фалангистката милиция, погребват ги в необозначен гроб.

Режимът на Франко поставя произведенията на Лорка под забрана, която е смекчена едва през 1953, когато са издадени силно цензурирани „Събрани съчинения“. Едва след смъртта на диктатора през 1975 става възможно животът и смъртта на Лорка да бъдат публично обсъждани в Испания.

Произведения: "Impresiones y paisajes" (Впечатления и пейзажи, 1918), "Libro de poemas" (Книга със стихове, 1921), "Poema del cante jondo" (Стихове за канте хондо, 1921), "Oda a Salvador Dalí" (Ода за Салвадор Дали, 1926), "Romancero gitano" (Цигански романси, 1928), "Poeta en Nueva York" (Поетът в Ню Йорк, 1930), "Llanto por Ignacio Sánchez Mejías" (Плач по Игнасио Санчес Мехиас, 1935), "Diván del Tamarit" (Диван Тамарит, 1936), "Sonetos del amor oscuro" (Сонети за смутната любов, 1936); 2) Пиеси: "Mariana Pineda" (Мариана Пинеда, 1927), "La zapatera prodigiosa" (Прекрасната обущарка, 1930), "El público" (Публиката, 1930), "Así que pasen cinco años" (Пет години по-късно, 1930), "Amor de don Perlimplín con Belisa en su jardín" (Любовта на дон Перлимплин, 1933), "Bodas de sangre" (Кървава сватба, 1933), "Yerma" (Йерма, 1934), "Doña Rosita la soltera o el lenguaje de las flores" (Доня Росита или Езикът на цветята, 1935), "Retablillo de Don Cristóbal" (Шутът на дон Кристобал, 1935), "La casa de Bernarda Alba" (Домът на Бернарда Алба, 1936).

"КЪРВАВА СВАТБА"

от Федерико Гарсия Лорка

Превод Лъчезар Мишев

Режисьор Стоян Радев Ге.К.

Художник Даниела Николчова

Композитор Калин Николов

Хореограф Татяна Соколова

Плакат Славяна Иванова

Фотограф Ангел Жечев

В ролите:

Адела, невеста - Христина Джурова

Виктор, жених - Станислав Кондов

Леонардо - Александър Евгениев

Мария, майка на Виктор - Веселина Михалкова

Хуан, баща на Адела - Пламен Димитров

Магдалена, съпруга на Леонардо - Миглена Везирова

Долорес, тъща на Леонардо - Милена Кънева

Пруденсия, слугиня на Адела - Гергана Арнаудова

Енрикета, съседка - Даниела Викторова

Луната - Недялко Стефанов

Смъртта - Теодора Михайлова

Сънят - Велизар Емануилов

Премиера 18, 19 януари 2022, 19.00, Драматичен театър "Стоян Бъчваров"