Актуални новини

„ТЮТЮН“ – РАЗПАДЪТ НА ЛИЧНОСТТА

ПОСТАНОВКАТА НА БИНА ХАРАЛАМПИЕВА ПО РОМАНА НА ДИМИТЪР ДИМОВ СЕ ВПИСВА В ПРОГРАМАТА ЗА 100-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „СТОЯН БЪЧВАРОВ“

Първата театрална постановка в България по легендарния роман, една от 10-те любими книги на българите, според тв формат „Голямото четене“, ще бъде във Варненския драматичен театър. Разговор с режисьорката Бина Харалампиева за спецификата в драматургичния вариант на Юрий Дачев по романа на Димитър Димов; за вселената „Тютюн“ и любопитството на театъра към разпада на личността.

 Госпожо Харалампиева, всяка постановка си има предистория, а вашата с „Тютюн“, разбрах, е любовна история…

Прочетох романа някъде преди да завърша гимназия и оттогава на равни интервали през различните години го препрочитам. Обичам да чета „Тютюн“, за мен това е най-добрият български роман. По начало съм привлечена от творчеството на Димитър Димов. Допада ми неговото умение да се зарови истински в човешката душа, да изследва човека и начина, по който той реагира на житейските предизвикателства. Димитър Димов е майстор в създаването на изключителни характери, не само при мъжките персонажи, при него има и изумително интересни жени. Преди време направих „Поручик Бенц“, така че „Тютюн“ е второто произведение на Димитър Димов, което поставям в театъра. И в двата случая работих по драматургични варианти на Юрий Дачев, така че може да се каже пристрастието ни към Димитър Димов има общи корени.

 

Да, още от самото начало беше ясно, че в „Тютюн“ ще работите заедно с вашия предпочитан драматург и за много други постановки Юрий Дачев. Кои са качествата на неговия драматургичен текст за „Тютюн“?

Аз работя от много години по текстове на Юрий и в този смисъл ние се познаваме добре. Той пише нещата, които аз харесвам, аз поставям нещата, които той харесва, и тази близост ми дава правото да кажа, че той е изключителен майстор на пиеси по известни романи. Това, което той пише, не са драматизации, във вида, в който познаваме драматизацията. Той не ползва пряка реч на автора, а създава пиеси, вдъхновени от съответните романи и това е едно особено достойнство. Той е истински артистичен, когато влиза в стила на Димитър Димов, и подобно на актьора или режисьора, които се потапят в атмосферата на романа, той сътворява някакъв нов живот, близък до онова, което вероятно е било в главата на писателя. Юрий всъщност влиза в образа на самия писател и стилистично се доближава неимоверно до първоизточника. Всичко това, пак да повторя, изисква особена артистичност и специална дарба. Юрий прониква докрай в художествения свят на автора, пише в същата стилистика и без да изневерява на писателя сътворява свое автентично произведение. И аз се опитвам върху него да направя пък моето автентично произведение, което е вече специална постановка. Тоест, всеки от нас се стреми със своята дарба и своите изразни средства да бъде близък до оригинала.

Известно е, че по времето на соца се разпространяваше втората версия на „Тютюн“, разширена според изискванията на т.нар. „социалистически реализъм“, но вие използвате, разбира се, оригиналната творба.

Димитър Димов е бил принуден да допише „Тютюн“, принуден е точната дума. Притиснат от режима, той е добавил герои и събития, които благодарение на огромния му талант също заживяват свой живот. Но истината е в първоначалния роман, в изследването на човека и тъмните страни в неговата душа. Димитър Димов създава два уникални, много силни характера – Борис и Ирина, тяхната среща и фаталната им  любов, всичко в романа въздейства като нож, опрян до гърлото. Разпадът на личността при Борис и Ирина, а и при неколцина други герои е изключително любопитен за театъра. Една жестока провокация за театъра, за актьорите, за режисьора. И за мен е рядко удоволствие да работя по този материал. Мисля, че актьорите също се запалиха, и вярвам, че ще поднесем едно добро представление.

Публиката очаква с интерес възкръсването на театралната сцена на този велик роман, още повече, че едноименният филм на Никола Корабов е породил вече определени нагласи за възприемането на сюжета. Всичко това генерира свръхочаквания, които вероятно натоварват…

Да, натоварват, затова се опитвам да забравя за тях. Слава богу, напълно съм забравила филма, останал ми е само изключително приятен спомен за него, нарочно не го гледах отново. Обичам да съм напълно независима, когато правя представления по творба, върху която са работили и други творци. Филмът е сниман по съвсем различно време от нашето, различни неща са били важни за режисьора и за хората тогава, различно е сега нашето любопитство към романа. Ние се фокусираме върху основната тема – изследването на човека в извънредни обстоятелства, в условията на Втората световна война. Войната дава своето отражение и макар усещането за нея да не е толкова непосредствено, целият сюжет е изграден върху постулата, че светът е разяден от войната. Хората изглеждат сякаш урочасани от онези зли страни, които се таят дълбоко в човешката душевност – властта, парите, алчността, стремежа да владееш и манипулираш хората около теб, амбицията да притежаваш все повече и повече. „Светът не е измислен по друг начин, освен с пари“, както гласи една великолепна реплика в нашия вариант на „Тютюн“. Мечтата да властваш над другите също е могъща амбиция и също разяжда човека отвътре.

 

Как актьорите, които все пак не познават войната, предават тази сложност на характерите, обременени от войната?

Героите на „Тютюн“, независимо от войната навън, живеят доста по-добре от нас, в някакъв чутовен стандарт. Но злото е вътре в тях, в амбициите човешки да притежаваш всичко, да притежаваш целия свят. Дарбата на актьора и на режисьора е в неговото въображение и не е необходимо да преживееш нещо, за да можеш да го представиш достоверно, да влезеш в дълбочина. Има една стара театрална приказка, според която не е необходимо да ти разбият сърцето в любовна драма, за да можеш да изиграеш герой с разбито сърце. Това са неща, за които съвременните актьори имат будни сетива. Когато Невена Коканова играе Ирина, тя е само на 24 години и е неопитна като актриса. Нейният опит е по-скоро опитът на душата, обогатен с въображението на артиста. За разлика от нея, Йордан Матев – Борис е вече реализиран творец, известен актьор в Народния театър. Естествено, както във всяка епоха, така и днес ние – актьорите и аз като режисьор на представлението – интерпретираме. Интерпретираме явления, които са важни за обществото ни в момента и за нас самите, а темите, които ние извеждаме в „Тютюн“, намирам за разтърсващи. Надявам се, че те ще въздействат по същия начин и на зрителя.

Не се отказвате от разпределението, което направихте?

Ние сме в етапа, когато вече съм поставила представлението, не мисля за други варианти, за други артисти, освен тези, с които репетирам. Работила съм с Калин Врачански няколко пъти, имали сме прекрасни срещи в различни периоди от неговото актьорско развитие от последните десетина години. С Диана Димитрова се срещам за пръв път. Намирам Калин вече зрял и готов за ролята на Борис Морев. Много се радвам на това, което той успя да постигне дотук в нашата работа. Диана Димитрова за мен е много приятна изненада, една среща, за която бях притеснена в началото, когато подбирах актьорите, но се вслушах в интуицията и опита си, всичко у мене казваше – това е Ирина. Тя е фин и чувствителен човек и искрено се надявам нейната Ирина да допадне на публиката. Освен всичко останало, със своята изключително привлекателна, топла и красива външност тя физически много се доближава до образа на Димитър Димов за Ирина.

„Тютюн“ не е първата ви среща с Варненския театър, но междувременно поколенията се смениха. Как възприемате сега варненските актьори, а и те как възприемат вас?

От първия момент, в който се срещнах с варненската трупа, изпитвам радост. Те са прекрасни, отворени и струва ми се, че те също са доволни от нашата среща. Имаме какво да обменим, съвпаднаха някакси вътрешните ни трептения, усещаме нещата по един и същ начин. Вярвам, че им харесва това, което им предложих като вариант за „Тютюн“, защото всеки един от тях успя да постигне много в образа, които трябва да създаде. Не си спомням нито един момент, в който да не съм била удовлетворена, така че имаме един любовен период на работа и се надявам той да даде резултат. Остава ни в началото на есента да сме пак така вдъхновени, за да завършим онова, което толкова добре започнахме.     

Как се създава духът на един театрален екип? Малък градски театър „Зад канала“, на който сте дългогодишен директор, притежава такъв дух и това го отличава от редица други театри.

В продължение на много години се занимавах със създаването на екипа на Малък градски театър „Зад канала“. Когато имаш ясна представа за това, което искаш да постигнеш, неминуемо се налага да отстраняваш хора, които по естествен път не принадлежат към твоя екип. Това никак не е лесна работа, но аз имах възможност и време внимателно да подбирам моите артисти, без да навреждам на другите. Разбира се, не мина без обидени, те останаха в театъра, но постепенно отпаднаха. През цялото това време аз непрекъснато търсех нови лица. Всички, които кандидатстваха, оценявах по редица критерии, включително дали няма да се дублират като качества и възраст.

Стратегически замисъл, който изисква сериозна селекция…

Подлагах кандидатите на критичен анализ с оглед и на последствията, които тяхното назначаване би имало за театъра. И ако предварителните ми представи за някого не се оправдаваха, се опитвах да компенсирам с други актьори. Взела съм го например да играе героя, а той се оказва характерен. Със сигурност мога да кажа, че към всеки отделен случай съм подхождала внимателно и отговорно, като се водех както от интуицията, така и от режисьорския и житейския си опит. Всичко това има значение.

Какво предстои през новия театрален сезон?

Предстоят три премиери. Започваме през септемри със световната премиера на „Фицрой“ от Жорди Галсеран, с режисьор Явор Гърдев. Самият Галсеран беше при нас през юли и участваше в репетициите. Следва един документален спектакъл, в който ще се анализира риалити форматът „Биг брадър“ като негативно явление и социален експеримент. След като обсъждахме няколко заглавия, избрахме „Очите на милиони“. Режисьорката Неда Соколовска е направила вече голяма част от представлението, така че премиерата трябва да излезе в края на септември или началото на октомври. За края на ноември предвиждаме премиера на „Лято и дим“ от Тенеси Уилямс, с режисьор Анастасия Митева.

Кога Бина Харалампиева се чувства по-комфортно, като режисьор или като директор?

Като режисьор. Режисьорът е някакъв вид водач на група, която има за цел да създаде един спектакъл, и режисьорът трябва да предаде смисъла и да посочи пътя, по който актьорите да се развият. В качеството си на директор аз всъщност продължавам да бъда режисьор на група, вътрешно свързана, с обща цел и чувство за принадлежност. В този смисъл директорът е пръв между равни.

Не във всеки театър, но в театъра на Бина Харалампиева е така. Благодаря за разговора и успех на вашите премиери във Варна и София.

 „Тютюн“ от Димитър Димов; драматургичен вариант Юрий Дачев; режисьор Бина Харалампиева; сценография и костюми Свила Величкова и Ванина Цандева; композитор Асен Аврамов; плакат Славяна Иванова. В ролите: ИРИНА – Диана Димитрова; БОРИС МОРЕВ – Калин Врачански; СТЕФАН КОСТОВ – Пламен Димитров; ПЕТЪР СПИРИДОНОВ (ТАТКО ПИЕР) – Свилен Стоянов; МАРИЯ – Христина Джурова; ФОН ГАЙЕР – Стоян Радев; Г-ца ДИТРИХ – Веселина Михалкова; ЛИХТЕНФЕЛД – Валентин Митев; ПРАЙБИШ – Николай Кенаров; ЗАРА – Александра Майдавска; БИМБИ – Николай Божков; ПАВЕЛ МОРЕВ – Ивайло Иванов; КРИСТЕЛО – Юлияна Чернева.

Премиера – 20, 21 септември 2021, 19 часа, Основна сцена, ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна.