Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

ДАРИО ФО СИ ПОЗВОЛЯВА ВСИЧКО

 

 

 

 

Режисьoрът КОСТАДИН БАНДУТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката си „Само за жени“ от Дарио Фо във Варненския драматичен театър, за сатирата, взаимоотношенията между двата пола, цензурата и художествената критика по времето на соца и днес, за книгите, младите хора и още... 

 

 

 

8, 9 октомври 2019, 19.00, Сцена Филиал – премиера

Сценичен вариант и режисура Костадин Бандутов. Сценография и костюми Даниела Николчова. Музикална среда Иван Кръстев. Хореография Никола Йорданов. Помощник режисьор Ели Пенчева. Участват: Веселина Михалкова, Милена Кънева, Даниела Викторова, Биляна Стоева, Петя Ангелова, Пламен Димитров, Ивайло Иванов, Константин Соколов, Свилен Стоянов, Станислав Кондов.

 

С удоволствие работиш над Дарио Фо...

Да, винаги. Харесвам Дарио Фо.

 

 

Tой е поставян неведнъж на варненска сцена, най-вече от Станчо Станчев и ето че сега и ти предлагаш своя прочит.

Светла му памет на Станчо Станчев! В последния си спектакъл по Дарио Фо „Само дом легло и църква“ от края на 80-те години на миналия век той използва монолози, различни от заложените в моята постановка, но принципът ни на работа е един и същ - колажен. Аз колажирам монолози от различни пиеси и правя свой собствен спектакъл.

 

Във всичките си текстове Дарио Фо защитава нечии права и отстоява някакви каузи, тук очевидно пледира за жените.

Ненапразно Дарио Фо е Нобелов лауреат. Той е такъв, заради посланията си, които поставя в общественото пространство със своите спектакли. Той е автор, който си позволява много, позволява си всичко.

 

Давайки така изява и на многостранните си таланти като режисьор, художник, драматург, писател и актьор.

Като един от най-талантливите творци на нашата съвременност и активен общественик, той си позволява най-вече дълбока сатира на обществените взаимоотношения и на политическата система в Италия. В същото време си позволява и доста цинизъм, който обаче при него изглежда естествен. Аз неглижирах прекалено драстичните моменти. Не за друго, а защото нашата действителност сега изобилства с изнасилвания, убийства и всякаква друга агресия, така че нека да оставим поне в театъра малко мечта, малко чистота.

 

Защо „Само за жени“?

 

Прочетете продължението >>>>>>>

TOP