Актуални новини
ГРЕХОВЕТЕ, КОИТО БЯГАТ ЗАЕДНО С НАС
- Parent Category: НОВИНИ
- Category: Актуални новини
- Published on Saturday, 09 March 2019 07:35
Режисьорът ДАМЯН ТЕНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за греховете, които като маратонци бягат заедно с нас; за машината, в която влизаме, но от която никога не излизаме същите, за човека без любов, балканските абсурди и за всичко това заедно в постановката „Маратонците правят почетна обиколка“ от Душан Ковачевич. Премиера 12, 13 март 2019, 19.00, Сцена Филиал, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ - Варна
Варненският драматичен театър навършва на 12 март 2019 година достопочтените 98 години и по пътя до стоте това си е едно истинско маратонско надбягване с времето. В този смисъл заглавие като „Маратонците правят почетна обиколка“ изглежда съвсем на място. Ще имаме премиера с усмивка, с ирония... Каква точно?
Ще бъде трагикомедия, която осмива слабостите и пороците, които ни принизяват. Нашите грехове и бесове са устойчиви, също като маратонците. Те са непрекъснато с нас, те бягат заедно с нас. И когато сме небрежни, те ни превземат. „Маратонците правят почетна обиколка“ е история за света, който се превръща в ад, когато губи ценностите си.„Това вече не е град, а джунгла“, както гласи един цитат. Причината се корени в изоставянето, в разпадането на човека. Наистина, един от нашите герои се опитва да се пребори със заплахата, но не успява и именно в това се състои жестокостта на пиесата. За мен тя е по-истинска, отколкото например Шекспировия „Хамлет“, защото Хамлет загубва живота си, но погубва и краля, надвива противника, побеждава злото. В „Хамлет“ има героизъм, докато в „Маратонците правят почетна обиколка“ няма.
В нормалния свят човек влиза в машината и няма възможност да я ремонтира, докато тя работи. Ако започнеш да бъркаш в работещата машина, тя ти къса ръцете, краката... Системата е устойчива, не можеш да я промениш. Де факто единственият начин да се справиш със статуквото е да влезеш в него, да станеш част от него, което е равнозначно на смърт. Но не реалната смърт, както е при Хамлет, а смъртта на човека в човека, докато е жив. Промяната идва с обръщането. Героят понякога остава жив, понякога – не, но никога не излиза този, който е влязъл в началото. Или ще загуби живота си или ще загуби себе си в живота.
Вие имате вкус към абсурда, ако съдя по Вашия Бекет в Бургаския Драматичен театър. Абсурдът не е чужд и на Душан Ковачевич...
Бекет и Ковачевич са доста сходни. И двамата се занимават с края на играта, осмивайки нашата низост. Те създават черни комедии, които показват света, какъвто не трябва да бъде и по този начин се опитват да ни предпазят от грешни стъпки. В пиесите им човекът изпада в конфликт вътре в себе, не може да се разбере със себе си. Каква е причината? Причината, когато говорим за абсурда, е винаги загубата на бога, на любовта. Това е човекът без любов, отказал се от нежността, от вътрешната си светлина, от всичко, което го прави човек. Това е катастрофа, за която сме длъжни да внимаваме. Ние всички да внимаваме, защото няма да може всеки поотделно да се спаси, трябва заедно да го направим.
"Маратонците..." на Душан Ковачевич безспорно са носители на харатерни черти от сръбската народопсихология, но те като че ли не живеят само в Сърбия, а населяват балканските географски ширини. Трябва ли да се ограничаваме в този балкански контекст или можем да излезем и извън него?
Дали е балканско или не, зависи от това кой го чете. Не съм живял дълго време на друго място, за да преценя, но при всички положения „Маратонците...“ на Душан Ковачевич са ни близки. Ние никога не можем да станем германци или каквито и да било други. Така че трябва да използваме най-доброто, което имаме, а не да се правим на нещо различно.
Азбучни примери за това намираме в „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников или в прочутия филм „Ъндърграунд“ с режисьор Емир Кустурица, на който Душан Ковачевич е сценарист. Между двете творби има обаче и съществена разлика. Докато в „Криворазбраната цивилизация“ героите не се харесват, в „Ъндърграунд“ героят изразява себе си, но не се отрича. Ето две сходни и все пак различни балкански идентичности.
Колко съвременни са всъщност "Маратонците..." на Душан Ковачевич? Или как Вие с режисьорския си прочит ги правите съвременни?
Душан Ковачевич пише пиесата съвсем млад, когато след университета навлиза в живота и не заварва там това, което очаква. Този сблъсък е белег на младостта във всички епохи. В някои от героите си авторът очевидно залага прототипи от тоталитарна Югославия, а в образа на най-младия Топалович – Мирко той влага много от себе си.
В „Маратонците правят почетна обиколка“ става дума за убийство и защо се стига до него, но разбира се не само темата, а и драматургията и посланията правят тази пиеса от 1973 година актуална и днес. Актуален остава въпросът дали ние въобще се развиваме в правилната посока. Или се отрупваме с технологии, само за да можем по-лесно да се убиваме един друг. Еволюцията продължава да бъде съмнителна, какво по-актуално от това.
Нецензурните думи са били сериозен градивен елемент още в поезията на Архилох, може би най-ранния европейски лирик. Още оттогава изглежда нецензурните думи се използват в изкуството като словесна енергия, която трябва да предизвика читателя/зрителя към активно съучастие, към размишление. Душан Ковачевич също го прави. Вие давате ли свобода на често употребяваните от неговите „Маратонци...“ нецензурни думи или ги туширате?
Не би следвало да цензурираме каквото и да било. Валери Петров е прекрасен преводач, но в преводите си цензурира Шекспир, а Шекспир, знаем, е използвал доста нецензурни думи. Не трябва да се страхуваме да говорим за нещата такива, каквито са. И ако „Маратонците...“ са простаци, е нормално да псуват, в противен случай какви простаци биха били.
Тук обаче трябва да направим разграничение между изкуството и ситуационната комедия. За да има изкуство, то трябва да засяга някакъв проблем, а ситуационната комедия е шоу бизнес, бърза забава, която само шаржира проблемите, без да се занимава с тях. Това винаги ми е било непонятно. Не бива да позволяваме на света да се възприема по начина, по който го прави ситуационната комедия.
И как в крайна сметка да гледаме на „Маратонците...“?
С насмешка. Каквото и да си говорим, става дума за комедия, това е главното, което трябва да подчертаем. Смисълът е ние да не бъдем маратонците. Нека да им се смеем, за да не ставаме като тях. Това ми се иска да излезе като поанта в нашето представление и мисля, че го постигаме.
МАРАТОНЦИТЕ ПРАВЯТ ПОЧЕТНА ОБИКОЛКА
Комедия от ДУШАН КОВАЧЕВИЧ
Превод МАРИЯ-ЙОАННА СТОЯДИНОВИЧ
Режисьор ДАМЯН ТЕНЕВ
Сценография и костюми РАДОСТИНА ТОДОРОВА
Помощник режисьор ВАЛЕНТИНА АНДОНОВА
Фотография ТОНИ ПЕРЕЦ
В ролите:
Аксентие Топалович - МИХАИЛ МУТАФОВ
Милутин Топалович - СВИЛЕН СТОЯНОВ
Лаки Топалович - СТОЯН РАДЕВ
Мирко Топалович - КОНСТАНТИН СОКОЛОВ
Били Питона - ПЛАМЕН ДИМИТРОВ
Кристина - ПОЛИНА НЕДКОВА
Синове на Били - ВАЛЕРИ ВЪЛЧЕВ, НИКОЛАЙ КЕНАРОВ
Дженка Дявола - ДИМИТЪР КОСТАДИНОВ
Оля - ГЕРГАНА АРНАУДОВА
12, 13 март 2019, 19.00, Сцена Филиал - ПРЕМИЕРА
БИЛЕТИ:
Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…
Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com
Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214
Прочетете още:
„Маратонците“ на Душан Ковачевич като глобална метафора
ПРЕМИЕРА НА „МАРАТОНЦИТЕ ПРАВЯТ ПОЧЕТНА ОБИКОЛКА"