Актуални новини

АЗ ЩЕ ВИ ОТВЕДА ОТТУК, ОБЕЩАВАМ!

 

 

НЕНЧО КОСТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Героят в „Драконът“, за егоистичните подбуди на героизма, просветения властник и амплитудите на иронията

Снимки Стефан Щерев

В „Драконът“ играеш една от най-интересните роли – ролята на Героя, който обаче не е от онези величави древни херои, а упражнява професията на герой. Що за професия е това?

 

С Явор Гърдев подходихме многостранно към Героя, не изведохме от него само хероизма в онзи древен смисъл, а се опитахме да открием човешките му черти. Да го направим от плът и кръв, човек с плюсове и минуси, а не някаква застинала статуя, изваяна преди векове. Подбудите му за спасяване на човечеството не са съвсем алтруистични, той има своите егоистични причини, заради които се впуска в авантюрата срещу Дракона. Героят се влюбва в Девойката и това силно чувство не оставя никакви съмнения у него, че той трябва да бъде истински герой.

 

Зад героизма, афиширан като обществен, стои личен интерес, ако трябва да разтълкуваме ироничният подтекст, толкова присъщ на Евгений Шварц

 

 Да.

 

Струва ли си обаче да се жертваш заради „продажни мъртви души“, както гласи реплика от пиесата...

 

Това е реплика на Драконът, когато се опитва да разубеди Героя да влезе в двубой с него. Според Дракона, хората не заслужават да се жертваш заради тях, защото те по принцип са такива „продажни, мъртви души“, те не искат и не могат да бъдат променяни. В този смисъл дракони винаги ще има, дали ще бъдат с люспи или ще съществуват вътре в самите нас по някакъв начин. При моя герой все пак съществува някаква надежда, че въпреки всичко хората и нещата могат да търпят развитие, да се променят. Разликата между Героя и другите се състои именно в това, че той усеща, той желае промяната, следователно промяната е възможна.

 

Колебанието обаче остава. Дори Девойката не е сигурна, че иска да бъде спасена, от друга страна хорската маса се пита дали не бива все пак да убие своя Спасител, каква иронична алюзия за Христос...

 

Да, това са много хубави амплитуди, които превръщат текста в прекрасна притча за въплъщенията на властта, както я определя Явор Гърдев.

 

Ти си във възрастта на Героя, младостта е времето на героите. Как самият ти се отнасяш към темата?

 

За мен беше много интересно да проследя как хората приемат Дракона за нещо дадено, дори нещо добро. Те са свикнали с него, чувстват се добре под неговата власт, робуват на навика. Дори Шварц се опитва да покаже как Драконът в един момент наистина се показва по-просветен, сякаш по-издигнат, по-възвишен от масата. Той гледа на нещата отгоре, от позицията на почти 400-те години, в които властва над хората и тази власт определено му дава сигурност. Драконът всъщност няма за какво да се бори, той разполага с всичко, той стои над човешката паплач и нейните стремежи са му чужди. Оказва се, че не Драконът е големият злодей в този контекст.

 

 

Всички превъплъщения в името на това да имаш и да задържиш властта, са най-вече следствие от превъплъщенията вътре в самия човек, подсказват Евгений Шварц и Явор Гърдев.

 

И вместо да станеш различен, след време ти заприличваш на тези, срещу които си се борил първоначално. Това развитие изглежда неизбежно. Сякаш човекът е ограничен, той е лимитиран в своите усещания и възприятия и това поражда едни и същи ситуации, един и същ кръговрат на живота. Разбира се, на хората им се случват различни неща в емоционален план, но като цяло хората си приличат. В този смисъл може би ние не сме чак толкова сложно устроени. Неслучайно в драматургията, която произтича от живота, основните сюжети са малко и винаги едни и същи.

 

Като приказката за Дракона, комуто всяка година се полага по една девойка...

 

Да, но използвайки хумора, иронията и абсурда, авторът ни дава възможност да видим нещо ново в познатата история.

 

Накрая люспите на Дракона се възпроизвеждат.

 

При нас буквалният финал с люспите е избягнат, но приемствеността е показана чрез препредаването на мантията на властта. Ако в началото с нея е загърнат Драконът, после я намята Градоначалникът, докато накрая тя се прехвърля върху най-малкото и невинно същество в цялата пиеса – 7-годишното Момче.

 

Какво означава за теб срещата с Явор Гърдев?

 

Това е първата ми среща с Явор Гърдев, щастлив съм да работя с такъв голям режисьор. Сега съм в най-хубавия етап от репетиционния процес, когато гръбнакът на постановката е готов, Героят вече е част от мен и ми остава най-голоямото актьорско удоволствие - да развивам детайлите, да ограждам образа с нюанси.

 

С коя реплика на Героя би се идентифицирал Ненчо Костов?

 

 „Аз ще Ви отведа оттук, обещавам!“, казва Героят на Девойката.

 

ПРЕМИЕРА на "ДРАКОНЪТ" от ЕВГЕНИЙ ШВАРЦ

 

3, 4 октомври 2018, 19.00, Основна сцена, ДТ "Стоян Бъчваров - Варна

 

Притча за въплъщенията на властта

 

Превод ЛИЛИЯ ИЛИЕВА

Сценична версия и постановка ЯВОР ГЪРДЕВ

Сценография и костюми СВИЛА ВЕЛИЧКОВА

Музика КАЛИН НИКОЛОВ

 

Действащи лица и изпълнители:

 

ДРАКОНЪТ – Михаил Мутафов

ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ – Михаил Билалов

АРХИВАРЯТ – Стоян Радев

ФУНКЦИОНЕРЪТ – Ованес Торосян

ГЕРОЯТ – Ненчо Костов

ДЕВОЙКАТА – Александра Златева

КОТАРАКЪТ – Константин Соколов

МУЛЕТО – Станислав Кондов

УБЕДЕНИЯТ РЕАКЦИОНЕР – Валентин Митев

ИЗЯВЕНИЯТ РЕАКЦИОНЕР – Пламен Димитров

УБЕДЕНИЯТ ПРОГРЕСИСТ – Адриан Филипов

ИЗЯВЕНИЯТ ПРОГРЕСИСТ – Валери Вълчев

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ – Николай Кенаров

ПАТРУЛЪТ - Ивайло Иванов

МАЙКАТА - Милена Кънева

МОМЧЕТО - Здравко Кънчев (Детска академия “Питър Пан” към ДКТ-Варна)

БЛИЗКАТА ПРИЯТЕЛКА НА ДЕВОЙКАТА - Теодора Михайлова

ПО-БЛИЗКАТА ПРИЯТЕЛКА НА ДЕВОЙКАТА - Юлияна Чернева

НАЙ-БЛИЗКАТА ПРИЯТЕЛКА НА ДЕВОЙКАТА – Нели Вълканова

 

 

Прочетете още:

ФУНКЦИОНЕРЪТ КАТО АСОЦИАЦИЯ ЗА ХИТЛЕР

ЯВОР ГЪРДЕВ СЕ ЗАВРЪЩА НА ВАРНЕНСКА СЦЕНА

Илюзорността на промяната

СТОЯН РАДЕВ И „ДРАКОНЪТ”

ДА СИ СЦЕНОГРАФ НА „ДРАКОНЪТ“

Култура.БГ • Премиера на "Драконът" на Явор Гърдев

Явор Гърдев изследва политическите и житейски дракони на варненска сцена

Варненският театър представя премиерно “Драконът” днес