Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

СТОЯН РАДЕВ И „ДРАКОНЪТ”

 

СТОЯН РАДЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Архиваря и защо Драконите имат нужда от него, за провокациите, пред които го изправя Явор Гърдев и как получава ролите, които най-много му харесват

 

Труден ли беше преходът от Чехов към Евгений Шварц, от „Магьосническо езеро”, твоята скорошна постановка по „Чайка”, към „Драконът”?

Всъщност не съм излизал от „Магьосническо езеро”, продължавам да си живея в езерото. Работата е там, че много обичам тази част от играта театър, когато спектаклите драстично се сменят и тези резки преходи много ми харесват. И така, от езерото не съм излязъл, но пък влязох с голямо удоволствие в „Драконът”, което е нещо съвсем различно. Докато в „Магьосническо езеро” аз водих групата, тук мен ме води Явор Гърдев и това означава  друга драматургия, друга стилистика, друг театрален поглед.

Защо „Драконът” има нужда от твоя герой - Архиваря?

Драконите имат нужда от когото и да е, стига той да им помогне да се легитимират във властта, след което веднага престават да се интересуват от него. Нашият Дракон също. Той не прави изключение от правилото.

Усъвършенства ли се властта в превъплъщенията си?

Ако има развитие, то е към по-лошо. Тук съм длъжен да уточня, че аз съм много аполитичен човек и за мой късмет не познавам по-голяма част от политиците. Интересът ми към политиката се засилва само по време на избори, когато трябва да гласувам. Тогава търся по-компетентни от мен приятели, които ме съветват как да направя по-добър избор.

Грешки допускал ли си в избора?

Всеки път. Нека някой да каже, че не го е правил на изборите през последните години.

Забелязах в твоя график, че „Пухеният” в София, един от спектаклите с дълъг сценичен живот на Явор Гърдев, се редува с най-новия му спектакъл във Варна „Драконът”. Така и ти вървиш във времето с Явор Гърдев, още от първите му постановки на варненска сцена. Какво означава той за теб?

Явор Гърдев е от специалните хора в моя творчески път и винаги ще бъде така. Забелязал съм, че темите, върху които той се фокусира, мен не ме вълнуват. Това представлява изключителна провокация за мен, защото трябва най-напред  да разбера, да вникна в нещата и това понякога ми коства много, понякога дори искам Явор да ми преведе на прост език за какво иде реч. И още нещо – всеки път, когато той ме разпределя, аз получавам онази роля, която най-много ми харесва в драматургията.

Без да си настоявал за нея?

Но да, разбира се. При нито един режисьор не се е случвало да си поискам някоя роля, пази боже. А и никога не мечтая за роли, дори тези, които не познавам, са ми по-интересни. Сега стана същото. Не бях чел пиесата на Евгений Шварц, а Явор ми даде ролята на Архиваря, която впоследствие най-много харесах. Радостен съм, че  я получих и се надявам образът да бъде интересен и на зрителите, заедно с цялата компания от интригуващи персонажи.

Можеш ли да предположиш как публиката ще възприеме тази драконова приказка?

Трудно ми е да прогнозирам, защото сега сме във финалните репетиции, когато спектакълът се сглобява и придобива завършеност. Във всеки случай вярвам, че темите и представлението ще провокират и подбуждат към размишление.  Със сигурност мога да кажа, че „Драконът” е атрактивен, каквито са всички постановки на Явор Гърдев.  

 

Още информация:

ФУНКЦИОНЕРЪТ КАТО АСОЦИАЦИЯ ЗА ХИТЛЕР

ЯВОР ГЪРДЕВ СЕ ЗАВРЪЩА НА ВАРНЕНСКА СЦЕНА

Илюзорността на промяната

 

 

 

TOP