Актуални новини
Илюзорността на промяната
- Parent Category: НОВИНИ
- Category: Актуални новини
- Published on Friday, 14 September 2018 13:29
Режисьорът ЯВОР ГЪРДЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за скритите психологически и интуитивни механизми на политическото действие, за омагьосания кръг, в който заприличваш на врага, вместо да станеш негова алтернатива, за иронията и театралното номадство в разпознаването на „Драконът“
„Драконът”, политическа комедия от Евгений Шварц. Преводач Лилия Илиева. Сценична версия и постановка Явор Гърдев. Сценография и костюми Свила Величкова. Музика Калин Николов. Участват: Михаил Мутафов, Михаил Билалов, Стоян Радев, Ованес Торосян, Ненчо Костов, Александра Златева, Константин Соколов, Станислав Кондов, Валентин Митев, Пламен Димитров, Адриан Филипов, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Ивайло Иванов, Милена Кънева, Здравко Кънчев, Теодора Михайлова, Юлияна Чернева, Нели Вълканова. Премиера 3, 4 октомври 2018, 19.00, Основна сцена, ДТ „Стоян Бъчваров” – Варна.
 |
| {Фотография Стефан Щерев} |
След изключителния успех на „Чамкория“ на МТФ „Варненско лято“ 2018, режисьорът Явор Гърдев поставя на варненската театрална сцена „Драконът“ от Евгений Шварц. Написана по време на Отечествената война, поставена веднага след нея и веднага забранена от администрацията на Сталин, пиесата се оказва много интересна находка. Как попаднахте на нея?
Имам отдавнашна фиксация върху произведенията за възрастни на няколко световноизвестни детски писатели, както и на една особена група авангардни руски детски писатели от първата половина на 20-ти век. Явно в това да пишеш за деца има опасно вътрешно ускорение, което може да те изстреля като торпила в най-мистериозните зони на литературата за възрастни. Като дете например, много се боях от малките снимки на детските писатели по задните корици на книжките. В противовес на съдържанието на самите книжки, детските писатели изглеждаха толкова тъжни и сериозни, че предизвикваха у мен спонтанен панически ефект. Гледаха така сякаш знаят някакви страшни тайни за живота, които не искат да ти кажат направо, понеже си дете и може да те изплашат, и вместо това са скрили тези тайни в мили захаросани историйки, за да ти замажат очите и да не питаш за истината отрано. И ти не питаш за истината отрано, но по-късно, като прозреш за какво става дума в този живот, си спомняш позабравените детски книжки и разбираш, че са били шифровани послания към бъдещия теб. Това разбрах едва по-късно за Братя Грим, Шарл Перо, Е.Т.А. Хофман, Вилхелм Буш, Ханс-Кристиан Андерсен, Ерих Кестнер. А когато пък детските писатели започнат да пишат за възрастни, въображението им с болезнената си проницателност направо разбалансира света. Затова толкова се интересувам какво могат да кажат на възрастните “детските” писатели Шварц, Хармс, Введенски и Олейников.
Времето на Дракона, когато „гледането към небето е забранено“, изглежда разтегливо и доста устойчиво, лесно се открива в различни обществено-политически епохи, но пиесата на Шварц като че ли визира най-вече времето на преход, смяната на статуквото...
Или – поне според мен, – илюзорността на смяната на статуквото. Всъщност политическата философия на тази пиеса е задълбочена. Тя изследва ирационалните механизми, които задвижват човешкото общество и открива скритите психологически и интуитивни механизми на политическо действие. Според мен това е пиеса за дълбоките човешки интуиции и мотивации, по отношение на които политическите идеологии са само вторична маска, риторическо алиби.
Приказка или политическа сатира, „Драконът“ определено впечатлява със своята актуалност и интерпретационна еквилибристика. Удивително е наистина колко убедителна и перфидна може да бъде манипуацията на различните гледни точки към едни и същи събития. Манипулацията като висша цел, това не превръща ли този драматургичен текст в своеобразен наръчник за управление на управляваните? „Драконът“ като „Владетелят“ на Макиавели примерно...
Наръчниците по политическо управление обикновено са по-оптимистични. Те инструктират как да постигаш политически цели. „Драконът“ по-скоро разкрива как като тръгнеш да постигаш политически цели обикновено сам достигаш до средствата на политическите си врагове, които преди това си упреквал, че използват такива средства. И тогава без да искаш заприличваш на тях, докато целта ти е била противоположна – да станеш тяхна алтернатива. Омагьосан кръг. Цугцванг. В този смисъл, понеже изведнъж въведохте флорентински контекст, би било наистина интересно да се види до какво би довело едно безкомпромисно аскетично управление като това на Савонарола в самия епицентър на разкоша, ако не до кладата? Страхувам се, че алтернативата би била ужасно неприятна за самия монах-реформатор – вероятно нов Медичи, но в расо. В крайна сметка политикът е ужасно несвободно същество – той има право да бъде само това, което хората очакват от него да бъде. Всичко друго трябва старателно да крие. Ужасяваща участ.
Какво място заема във Вашата трактовка иронията, с която авторът се отнася към житейската философия на персонажите? Героят, който е „професионален герой“; Градоначалникът, който „толкова години сам на себе си не е казвал истината, че даже забравил какво е истина“; Народът, който пита „Няма ли да убиваме своя спасител?“ и т.н.
В моя спектакъл, както струва ми се и в пиесата, иронията има отрезвяваща роля. Тя създава мека комична дистанция, снема патоса и разполага сериозната тематика в зоната на чувството за хумор.
В крайна сметка зрителят ще трябва да избира, съобразно своя ироничен потенциал, между тъжния слогън „Да се научиш да мислиш е достатъчно мъчително“ и бодрия пропаганден соцлозунг „У всекиго трябва да бъде убит Драконът!” Какво, според Вас, ще предпочете той?
Аз дори не мисля, че ще му се наложи да избира. Ще му се наложи да разпознава и по важно – да се разпознава.
Съвременните технологии, които носят своите предизвикателства и послания във Вашия творчески път, получават ли и сега роля?
Не, този път са арестувани и временно заточени в склада. Тяхната изобразителност е твърде буквална за случая. Трябва ми повече място за въображение.
Графичният дизайнер Димитър Трайчев мотивира свои колеги, сред които Мария Зафиркова, Катрин Ефтимова, Миляна Стоилова, Славяна Иванова и други, да разработят своя визия за „Драконът“, като проектите им за плакат ще влязат в специална изложба. Как ще изберете своя плакат от предложените варианти, след като авторите им са били провокирани само от драматургичния текст, без да имат представа от Вашата режисьорска концепция?
Тъкмо на принципа на въображението. В случая вярвам в неговата работа повече, отколкото в инструкциите. Освен това не става дума за конкурс с лауреат, а за взаимодействие между множество различни авторски образи на „Дракона“ в един обособен екстериор и в един публичен градски интериор. И на двете места ще видим многото лица на “Дракона“.
Публиката несъмнено очаква да види в „Драконът“ някои от имената, с които свързва Вашите знакови постановки на варненска сцена от началото на милениума. И наистина, поканили сте Михаил Мутафов за ролята на Дракона и Стоян Радев за ролята на Архиваря, както и композитора Калин Николов. Как избрахте останалите?
Да, основен принцип на работата тогава беше да срещам актьорите на варненската трупа със специално подбрани гости, които да взаимодействат в неочаквани комбинации. Някои от тези гости участваха само в по един проект на варненска сцена, други ставаха членове на трупата за известно време, трети – по-трайно, четвърти направо се преселиха в града и свързаха живота си с него. Пътищата на театралното номадство са неотменна част от театралната култура. Техните траектории се свързват в кръвоносна система, поддържат го жив. Сега с големия брой актьори от варненската трупа и с новото й перспективно попълнение Ненчо Костов, в „Драконът” ще играят и двама много специални гости: Михаил Билалов и Ованес Торосян, добре познати на варненци от филмовите си превъплъщения, както и от гастролните си изяви в града. Към тях се прибавят и още два съвсем неочаквани варненски дебюта – на Здравко Кънчев, брилянтен седемгодишен актьор от Детска академия „Питър Пан“ към ДКТ-Варна и Александра Златева от традиционно добрия Детско-юношески театър „Златното ключе“. И двамата за първи път ще вземат толкова съществено участие в пиеса за възрастни. Сценографията пък е поверена на изключително талантливата и усърдна Свила Величкова, сценограф-воин. С нея имахме прекрасно сътрудничество по костюмографията в „Чайка“ и „Пияните“.
Как спечелихте екипа за своя прочит на „Драконът“?
Не съм се занимавал с това да печеля някого. По-скоро се занимавах с опити честно да разчета смисъла, който тази пиеса може да носи днес. И понеже колелото на историята така се завъртя, че нейното време отново дойде, ми се струва, че актьорите усетиха това и бързо заговорихме в един глас.
Репетициите променят ли първоначалните Ви виждания за постановката?
Да, разбира се. Винаги. Ако това не се случва, налягат ме съмнения и подозрения.
В „Драконов дъх“ *на английската писателка Антония С. Байът, оцелелите след ужасното нашествие на дракона го превръщат в „талисман срещу скуката“. „Талисман“ не изглежда подходящо определение за Вашата драконова приказка...
Кой знае.
В едно предишно интервю ** ми разказвате за номадското си влечение към места за емигриране и за преоткриване на себе си, благодарение на което се случи и онзи важен период за нашия театър, когато поставихте тук „Бастард“, Марат/Сад“, „Крум“, „Пухеният“, „Калигула“ (2001-2008). Сега, години по-късно, какво откривате в срещата си с Варна и варненските актьори?
Белезите на времето. Времето е променило всички ни. Ние сме други хора, нови хора. И ми се струва, че едва след като си го признахме вътрешно, беше възможно отново да се срещнем.
*„Джин в окото на славея“, А. С. Байът, изд. „Агата-А“, 2018, носител на наградите „Букър“ и „Х. Кр. Андерсън“
** „Пристрастно. Театърът на Варна“, Виолета Тончева, изд. „ФИЛ“, 2018
ДРАКОНЪТ
3, 4 октомври 2018, 19.00, Основна сцена – ПРЕМИЕРА
Политическа комедия от ЕВГЕНИЙ ШВАРЦ
Превод ЛИЛИЯ ИЛИЕВА
Сценична версия и постановка ЯВОР ГЪРДЕВ
Сценография и костюми СВИЛА ВЕЛИЧКОВА
Музика КАЛИН НИКОЛОВ
Действащи лица и изпълнители:
ДРАКОНЪТ – Михаил Мутафов
ГРАДОНАЧАЛНИКЪТ – Михаил Билалов
АРХИВАРЯТ – Стоян Радев
ФУНКЦИОНЕРЪТ – Ованес Торосян
ГЕРОЯТ – Ненчо Костов
ДЕВОЙКАТА – Александра Златева
КОТАРАКЪТ – Константин Соколов
МУЛЕТО – Станислав Кондов
УБЕДЕНИЯТ РЕАКЦИОНЕР – Валентин Митев
ИЗЯВЕНИЯТ РЕАКЦИОНЕР – Пламен Димитров
УБЕДЕНИЯТ ПРОГРЕСИСТ – Адриан Филипов
ИЗЯВЕНИЯТ ПРОГРЕСИСТ – Валери Вълчев
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ – Николай Кенаров
ПАТРУЛЪТ - Ивайло Иванов
МАЙКАТА - Милена Кънева
МОМЧЕТО - Здравко Кънчев (Детска академия “Питър Пан” към ДКТ-Варна)
БЛИЗКАТА ПРИЯТЕЛКА НА ДЕВОЙКАТА - Теодора Михайлова
ПО-БЛИЗКАТА ПРИЯТЕЛКА НА ДЕВОЙКАТА - Юлияна Чернева
НАЙ-БЛИЗКАТА ПРИЯТЕЛКА НА ДЕВОЙКАТА – Нели Вълканова
Написана през 1934 година, забранена по времето на Сталин, пиесата "Драконът" на Евгений Шварц, която Явор Гърдев определя като притча за въплъщенията на властта, поразява с актуалността си и днес. С тази творба именитият режисьор, създал във Варна знаковите си постановки „Бастард“, Марат/Сад“, „Крум“, „Пухеният“ и „Калигула“ (2001-2008), се завръща на варненска сцена.
Прочетете още: Илюзорността на промяната
ЯВОР ГЪРДЕВ СЕ ЗАВРЪЩА НА ВАРНЕНСКА СЦЕНА
ФУНКЦИОНЕРЪТ КАТО АСОЦИАЦИЯ ЗА ХИТЛЕР
Варненският театър представя премиерно “Драконът” днес
Култура.БГ • Премиера на "Драконът" на Явор Гърдев
O-Sense