Актуални новини

СТЕРЕОЕФЕКТ ПО ВАЗАРЕЛИ В „ТЕЛЕФОНЪТ НА МЪРТВЕЦА“

Parent Category: НОВИНИ

Category: Актуални новини

Published on Wednesday, 21 March 2018 18:22

ХУДОЖНИКЪТ ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сценографските си търсения в „Телефонът на мъртвеца“ от Сара Рул.

Режисьор Петър Денчев, композитор Христо Намлиев. Участват Симеон Лютаков, Биляна Стоева, Милена Кънева, Николай Божков, Веселина Михалкова, Полина Недкова.Дизайн на плаката Симеон Лютаков. Фотография Тони Перец.

Премиера на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна - 21 март 2018, 19.00, Основна сценa

Ако се позовем на етимологията на името Петър (камък), можем с основание да очакваме, че постановката „Телефонът на мъртвеца“ с режисьор Петър Денчев и сценограф Петър Митев, ще заседне здраво в репертоара на Варненския театър и ще се радва на дълъг сценичен живот.

Да се надяваме, че ще бъде така. Приятно ми е да работя с Петър Денчев, един от младите и талантливи български режисьори. Още повече, че той има куража да влезе в тази пиеса и да я предложи на Варненския театър, с което го присъединява към престижните театри в света, на чиято сцена в момента се поставя Сара Рул. Мисля, че това е голям комплимент за Варненския театър.

Зигзагът, като основна фигура в сценографията ти, фиксира веднага погледа и създава усещане за релефност на пространството. Хоризонтът сякаш се губи и изниква асоциацията за пътен знак, който предупреждава за отклонения от пътя... Визия, която има отношение към трансцендентните внушения на пиесата. Какво точно си вложил ти в концепцията си?

Пиесата е много трудна и изключително красива. На пръв, но само на пръв, поглед, тя стои фрагментарно, на отделни парчета. Поставям героите в среда, подобно на картина от Вазарели с типичните за него стереоефекти. Залагам също специални пространствени задачи, които са постигнати чрез техниката - все едно имаме диаграма или сеизмограф, който по някакъв начин регистрира тези зигзаци, измерва вибрациите в пулса на земята...

И на телефона...

Да, могат да се намерят още много връзки. Същественото е, че виждаме не шахматна дъска, а зигзаг, който рисува буквата Z (Зет). Буква, която олицетворява дигиталното Z – поколение, взряно в мобилния си телефон, но може да бъде натоварена и с други философски значения за движението на житейското време и субективното ни усещане за него.

За границите между реалния и дигиталния свят, които все повече се размиват и как това би могло да се съотнесе към онази гранична зона между живота и отвъдното...

..., която занимава всеки от нас. Неслучайно в края на представлението Джийн изкрещява сакралното Z, което по някакъв начин трябва да й помогне. Пoлучава се своеобразен стереоефект, в който сякаш търсиш себе си. Търсиш любовта и понякога я намираш в човека, след като него вече го няма...

Красиво и многозначно. Как ще стигне то до българския зрител?

Мнозина смятат, че зрителят няма да разбере, няма да стигне до някакви по-дълбоки внушения, които излъчва изкуството. За мен това не е коректно и даже ме дразни. Не трябва да подценяваме публиката. Разбира се, ние като артисти имаме ангажимента и отговорността да я водим по нови пътища за разсъждение и да й предлагаме нови естетически стойности. Трябва да работим за публиката, като я вкараме в контекста на пиесата и я доближим до съдбата на героите, до доброто и лошото, до любовта и смъртта, които в „Телефонът на мъртвеца“ драстично се пресичат.

Преди зрителите, актьорите са първите, които се конфронтират с пиесата. Как се вписаха в материята Симеон Лютаков, Биляна Стоева, Милена Кънева, Николай Божков, Веселина Михалкова, Полина Недкова?

Актьорите постепенно изпадат в ситуация, в която стават съотносими към това пространство и в него техните качества проличават още повече. Слава Богу, Варненският театър разполага с много добри актьори. За мен беше много интересно да наблюдавам как те все повече навлизат в това сякаш безтегловно пространство и започват да се носят в него. И в тази безтегловност всеки се опитва да се опре на човека, когото търси. Ние с Петър Денчев съзнателно сме търсили този ефект. Нали когато гледаш дълго време една картина, тя се настанява в съзнанието ти и като стереоефект помага да разбереш героите и техните проблеми.

Тук важна роля си отредил и на осветлението, използва се почти цялата налична осветителна техника.

Не само. За целите на представлението, в същата пространствена кутия са вкарани и други елементи, така че съвременното техническо оборудване участва адекватно в пиесата, за да се получи необходимата светлинна партитура. А музиката на Христо Намлиев слепва в органично единство концепциите на режисьора и сценографа. Гордея се, че този спектакъл се реализира в България и във Варна.

За пръв път в България знаковият режисьор Стоян Камбарев изведе зрителите на сцената, заедно с актьорите, във варненската постановка „Черна дупка“ от Горан Стефановски (1994). Елементи от неговия театър, определен като „режисура на пространството“, се забелязват в редица следващи постановки на варненска сцена, като „Калигула“ на Явор Гърдев, „Паметта на водата“ на Стоян Радев Ге. К., „Канкун“ на Стилиян Петров, „Едноокият цар“ на Петър Денчев и сега „Телефонът на мъртвеца“, отново на Петър Денчев.

Още един комплимент за Варненския театър. Сценографията априори работи с пространството и след Стоян Камбарев - светла му памет!, ние също неслучайно избрахме този формат на представлението. Искаме публиката да диша заедно с актьорите, да отпадне преградата салон – сцена. Всички са на сцената, всички са на зигзагообразната дъска по някакъв начин, всички искаме да бъдем щастливи, всички искаме да обичаме.

Изглежда се чувстваш добре в атмосферата на театрална Варна, където работи и в "Прелестите на изневярата" с режисьор Костадин Бандутов.

Определено. Тук има много здрава среда, театърът е качествен, градът е качествен. Чувствам се много добре в този град. Опитвам се да го дешифрирам. В него ми допадат много неща – архитектурата, дано да я съхраните, близостта на морето и – пак ще кажа - театърът. Хората, които правят театъра и начина, по който театърът заявява себе си.