Актуални новини

Димитър Баненкин: Имам три живота

Parent Category: НОВИНИ

Category: Актуални новини

Published on Monday, 17 February 2014 10:50

Интервю на Виолета Тончева с Димитър Баненкин за голямото му завръщане на българската театрална сцена като Джери в „Измяна” от Харолд Пинтър на режисьора Пламен Марков

На 11 и 12 февруари във Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров” предстоят премиерните спектакли на „Измяна” от Харолд Пинтър, съвместна продукция на ТМПЦ – ДТ „Стоян Бъчваров” и продуцентска компания „Артишок”. На 26 февруари варненската постановка ще гостува и в Сатиричния театър „Алеко Константинов”. Режисьор Пламен Марков, сценограф Мира Каланова, музика Калин Николов, фотограф Симеон Лютаков, с участието на Димитър Баненкин (Джери), Стоян Радев (Робърт), Веселина Михалкова (Ема), Стефан Додуров (Сервитьор).

Г-н Баненкин, радвам се, че първата театрална сцена, на която отново ще излезете, е варненската. Ако с тв сериал „Недадените” Вие се завърнахте в България и в киното, сега с „Измяна” фактически се завръщате и на българската театрална сцена.
Как Ви спечели Пламен Марков за „Измяна”?

Аз съм от първото поколение студенти на Пламен Марков в НАТФИЗ. Още тогава, като млад асистент на проф. Димитрина Гюрова, той привличаше вниманието и беше на мода в театралните среди.
Срещнахме се отново покрай „Недадените” и аз бях много щастлив, когато един ден той ми се обади и ми предложи да участвам в неговата постановка на „Измяна” от Харолд Пинтър във Варненския драматичен театър.

След завръщането си от Германия се снимах най-напред в тв сериал „Недадените”, после и във втория тв сериал - „Seх, лъжи & TV", но ето че сега в „Измяна” ще изляза за пръв път отново на театралната сцена, при това в такава великолепна актьорска компания – Стоян Радев, Веселина Михалкова, Стефан Додуров. Имам енергията и желанието да се справя. И много се радвам, че Пламен Марков ме познава и знае как да ме провокира.

Киното или театъра – кое Ви привлича по-силно?

И двете, но все пак театърът ме привлича по-силно. Може би защото съм играл предимно в театъра – в Театър 199, в Младежкия театър, в Пазарджишкия театър, където спечелих национална награда за поддържаща роля. Участвах и в създаването на Малък градски театър „Зад Канала”, на чиято сцена Борислав Чакринов ме ангажира за последно в „Хоровод” от Артур Шницлер, след което заминах за Германия. Участвал съм също в 10-12 постановки на някогашния Телевизионен театър, изиграл съм и някои роли в кинофилми като „Място под слънцето”, „Под игото” – 9 серии под режисурата на проф. Янко Янков.

Въпреки тази творческа биография, оценявам риска, който поеха продуцентът Мирослав Боршош и сценаристът Емил Бонев, когато след толкова години отсъствие от актьорската професия ме поканиха в тв сериал „Недадените”. Щастлив съм, че се получи. Някои колеги още ми разказват колко голяма била изненадата на всички от доброто ми представяне в първия снимачен ден в Подуене.

Актьорството не се забравя.

Не, не се забравя.

Голямото Ви завръщане в театъра е с такъв труден автор като Пинтър. Какво е Вашето разбиране за него?

Пинтър е много интересен автор, директен и откровен, с интересни и сложни монолози, известен с това, че не дава никакви ремарки. Мисля, че малко хора наистина го разбират и могат да го поставят. Пламен Марков е един от тях.
Той е не само тълкувател на този радикален реформатор на театралния език, той го превежда, той успява да изведе и хумора в света на Пинтър, който не е толкова лесен за извличане. Има режисьори, които поставят Пинтър като абсурдист, но той не е такъв, той е самостойна величина. Неслучайно съществува театър с името на Пинтър, който поддържа изцяло Пинтъров репертоар. 

Много е писано за мълчанието у Пинтър, натоварено със специална роля. Как се влага съдържание в прословутите „пинтърки” – паузите на Пинтър?

Да, съществуват два или три вида паузи у Пинтър, които могат да се интерпретират по различни начини. Ако например в две страници има пет паузи и ги махнеш, нишката се къса, губи се смисълът. Моята задача се състои именно в това, да изиграя паузата така, че зрителите да я разберат. Известна е например историята с Пинтър, който се обръща към един актьор с думите: „Скъпи колега, тук съм написал три точки, а вие играете само две".

Ако сте гледали филма „Измяна” с Джереми Айрънс като Джери, намерихте ли в неговото изпълнение някакви отправни точки за себе си?

Не, не съм го гледал и не бих го гледал. Също не бих гледал и Бен Кингсли, който изпълнява ролята на Робърт. Не искам да се подвеждам, искам образа да си го изградя сам.

Как подхождате към своя Джери?

Ако съм в пиеса на Брехт, трябва да се дистанцирам от героя, както изисква Брехтовият Театър на отчуждението. При Пинтър е различно. Аз се старая да придърпам образа към себе си и така, мисля, успявам да го изиграя най-достоверно.

Защо, мислите, Пинтър е нарекъл пиесата „Измяна”, а не „Изневяра”?

99 % от авторите биха нарекли пиесата „Изневяра”, както казва Пламен Марков. Измяна стои по-високо от изневяра. Ема изменя на съпруга си, Робърт изменя на Ема, двамата приятели Робърт и Джери забравят младежките си мечти и вместо да издават само елитарна литература, се впускат да печелят пари, т.е. изменят на идеалите си. Знае се, че в „Измяна” Пинтър влага и много автобиографични моменти от живота си.

Какъв театър гледахте в Германия?

В Германия има много добри актьори, театралната култура е на високо ниво, можеш да гледаш всякакъв вид театър. В Мюнхен има Криминален театър, в който се поставят само криминални пиеси. Димитър Гочев пък обичаше да експериментира и това допада на голяма част от немската публика. Всъщност подобно профилиране на аудиторията съществува навсякъде – и у нас едни предпочитат „Сфумато”, други Сатиричния театър. Различно е отношението към работата в Германия. Теди Москов ми разказваше колко бил изумен, когато отишъл на първа репетиция и немските актьори дошли подготвени, с вече наизустен текст. Една от чертите, които ми допадат у германците е, че умеят освен добре да работят, и добре да се веселят. Правят освен това разлика между двете. Твърдя го като човек, поддържал в Германия добър ресторантьорски бизнес с 8 заведения и 3 бара.

Защо се върнахте в България?

Искам отново да се занимавам с изкуство. То е като прераждане. Всъщност аз имам 3 живота – първите 28 години живях в България, следващите 23 в Германия и сега започвам третия си живот, отново тук.
България ми даде афинитета към изкуството, Германия ме научи на много неща, сега идва третото ми прераждане и съм доволен, че по отношение на театъра то се свърза с Варна. Варна ми носи едно много хубаво, интимно чувство.