Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Варненският драматичен театър започва през септември своя 99-ти творчески сезон 2019/20, който все по-бързо го приближава към 100-годишния юбилей през 2021 г.

Едно от най-големите събития за юбилея ще бъде постановката по големия роман на българската класика „Тютюн“ от Димитър Димов. След успешни преговори с наследниците на писателя Театрално-музикален продуцентски център Варна откупи авторските права върху романа, с чиято театралната адаптация се заема известният творчески тандем – драматургът Юрий Дачев и режисьорката Бина Харалампиева. Екипът на Варненския драматичен театър се радва и на съдействието на Теодора Димова, дъщерята на Димитър Димов, един от най-добрите съвременни български автори, достигнала с белетристичното си творчество славата на своя баща.

Коя ли българска актриса ще има шанса да изиграе на театралната сцена енигматичната Ирина, чийто образ неминуемо ще бъде сравняван с блестящото превъплъщение на Невена Коканова в класическата филмова лента на Никола Корабов „Тютюн“...

 

До премиерата на „Тютюн“ има още много време, а сега, в началото на 99-ия си творчески сезон, Варненският драматичен театър ще спази традицията и ще поднесе на зрителите поредните две нови заглавия – „Любовни писма“ от Албърт Р. Гърни и „Двубой“ от Иван Вазов.

 

 

В „ЛЮБОВНИ ПИСМА“, подразбира се, непрекъснато хвърчат писма - от него до нея и от нея до него. Една изгаряща и невъзможна любов, която продължава цял живот и която разказат със страст неустоимата Яна Маринова и носителят на престижната театрална награда АСКЕЕР Свежен Младенов. „История, която няма нищо общо с вас, но в която няма да спрете да се откривате“, обещава режисьорът Георги Михалков. Сценография и костюми Петър Митев, авторска музика Иван Драголов. Премиерните поредставления предстоят на 9, 10 септември, 19.00, Сцена Филиал.

 

 

 

 

 

 Следвайки кредото за класиката, която винаги е модерна, актьорът и режисьор Стоян Радев Ге. К. се обръща отново към българската драматургия. След „Свекърва“ и „Криворазбраната цивилизация“ сега дойде ред на „ДВУБОЙ“. Става дума за двама мъже в дуел заради жена, любовен триъгълник по всички правила на жанра, но все пак с повечко комизъм, нежели драматизъм J. Сиреч – глума, според както го е рекъл самият Дядо Вазов. Един пристрастен прочит, в който са замесени сценографката Даниела Николчова и актьорите: Станислав Кондов, Ненчо Костов, Цветина Петрова, Полина Недкова, Гергана Арнаудов, Валери Вълчев, Ивайло Иванов,  Константин Соколов, Милена Кънева, Биляна Стоева, Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Николай Божков.

След летните предпремиери, премиерата на „Двубой“ е планирана логично на фаталната дата 13 септ, 19.00, Сцена Филиал.

 

 

 

 

 

Елегантната постановка на Деси Шпатова „МОНТАЖЪТ НА МОЯ ФИЛМ“ по „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик, може да се види на 19 септ, 19.00, Сцена Филиал. Романтично-оптимистичната история на Пат, който успява – въпреки всичко - да пренареди живота си, благодарение на... фитнеса и загадъчната Тифани, завладява с динамиката и хумора си съвремененния зрител, търсещ позитивни гледни точки. Интересни сценографски и костюмографски решения на Христина Дякова, оригинална музика на Петър Дундаков и страхотни превъплъщения на Станислав Кондов и Цветина Петрова в главните роли.

 

 

Какво се случва, когато един велик драматург се влюбва? Оживява средновековният театър с всичките му условности, опасности, английско чувство за хумор и романтика... Оживява за пръв път и завинаги любовта на Ромео и Жулиета. Да, това е „ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР“, суперпродукция на Варненския драматичен театър и режисьора Пламен Марков, препоръчителна за всички и задължителна за театрали. Великолепните Адриан Филипов и Цветина Петрова в главните роли, както и всички около тях ще пренесат зрителите в епохата на „Влюбеният Шекспир“ на 26 септ, 18.00, Основна сцена.

 

Проследете и останалите предложения на Варненския драматичен театър в септемврийския афиш тук:

http://www.dramavarna.com/index.php/afish/mesechna-programa  

 

Варненският драматичен театър започва през септември своя 99-ти творчески сезон 2019/20, който все по-бързо го приближава към 100-годишния юбилей през 2021 г.

Едно от важните събития за юбилея ще бъде постановката по големия роман на българската класика „Тютюн“ от Димитър Димов. След успешни преговори с наследниците на писателя Театрално-музикален продуцентски център Варна откупи авторските права върху романа, с чиято театралната адаптация се заема известният творчески тандем – драматургът Юрий Дачев и режисьорката Бина Харалампиева. Екипът на Варненския драматичен театър се радва и на съдействието на Теодора Димова, дъщерята на Димитър Димов, един от най-добрите съвременни български автори, достигнала с белетристичното си творчество славата на своя баща.

 

    

 

Всъщност връзката на Димитър Димов и Теодора Димова с Варна е много по-отдавнашна и има своята дълбока история. Тя тръгва от „Роман без заглавие“ на Димитър Димов, чието действие се развива на реални места във Варна и за който се предполага, че може би е предшественик на „Тютюн“. Години по-късно Теодора Димова се връща към творбата на баща си, за да напише нов роман с главната героиня от недовършения „Роман без заглавие”, пренесена в ново време , но в същия варненски контекст. Тя озаглавява своето произведение „Адриана“ и с това сякаш дава име и на „Роман без заглавие“, като синовен жест и литературен дълг, призван да довърши недовършеното.

„Роман без заглавие“ и „Адриана“ създават една особена, обща територия, която бихме могли да определим като „варненския роман“ на Димитър и Теодора Димови. Роман, който толкова красиво ги сближава в духовното, в паметта за рода и в паметта за литературата. Неслучайно именно „варненският роман“ вдъхновява режисьора Петър Попзлатев за игралния филм „Аз съм ти“, спечелил много награди, сред тях и „Златна роза“ на националния филмов фестивал – Варна 2012.

Европейска литературна награда на името на „Димитър Димов“ също носи варненски адрес. През 2019 г. Теодора Димова я връчи за пръв път по време на ежегодния литературен фестивал „Варна Лит“.

В продължение на тази хронология, Варненският драматичен театър ще отбележи своята 100-годишнина през 2021 г. с постановка на „Тютюн“ по един от най-хубавите романи в българската литературна съкровищница.

Коя ли актриса ще получи шанса да играе Ирина, чийто образ несъмнено ще бъде сравняван с енигматичното превъплъщение на Невена Коканова в незабравимата българска филмова класика „Тютюн“ на Никола Корабов...

КАСА ТМПЦ РАБОТНО ВРЕМЕ за периода 15.08 – 08.09.2019

15.08 /чет/– почивен ден;
16.08 /пет/ - 9:00-13:30 и 14:30-20.00;
17.08 /съб/ - 10:00–13:30 и 14:30-19:00;
18.08 /нед/ - 11:00-16:00;
19 – 23.08 /пон – пет/ - 9:00-13:30 и 14:30-20.00;
24, 25.08 /съб, нед/ - почивни дни;
26, 30.08 /пон – пет/ - 10:00-13:30 и 14:30-19.00;
31.08, 01.09 /съб, нед/ - почивни дни;
02 – 05.09 /пон - чет/ - 9:00-13:30 и 14:30-20.00;
06.09 /пет/ – почивен ден;
07, 08.09 /съб, нед/ - 11:00-16:00

9, 10 септември, 19.00, Сцена Филиал

 

        

Фотография Веселин Василев

 

 

Новият 99-ти творчески сезон 2019/20 Варненският драматичен театър започва с „Любовни писма“ през септември. Култовата пиеса на Албърт Р. Гърни (1930 - 2017), с която знаменити актьори окичват кариерата си на Бродуей, поставя Георги Михалков. Негови са преводът, адаптацията и режисурата, а сценографията и костюмите са дело на Петър Митев, авторската музика е композирал Иван Драголов. Петър Момчев – саксофон, Венцислав Благоев – тромпет и валдхорна и Веско Койчев – китари вече са записали музиката за тази романтична комедия, в която непрекъснато вървят писмата от него до нея и обратно от нея до него. В рамката на цял един живот.

В екшън стил с изумителна скорост преминават събития, възрасти, чувства, настроения... Лентата се забавя за миг, рисува конкретна случка, наивна, тъжна, страшна или страшно смешна и литва през зъбчатките на времето към следващата. Любовна кореспонденция, която подобно на съвременен чат прескача в задъханите си редове всичко маловажно и незначително, за да потопи зрителя в гъстото вино на любовта. Една любов, която все не може да се случи, но и категорично отказва да умре. Героите ще ви разкажат една история, която няма нищо общо с вас, и в която няма да спрете да се откривате, обещава режисьорът.

Няма как да не му вярваме, след като в кожите на Алекса и Томас се вмъкват Яна Маринова, неустоимата Марта/Висента от „Изборът на Марта“ и Свежен Младенов. Двамата се снимат заедно в киното, добре се познават и са майстори на импровизацияра, което е едно от важните изисквания в режисьорския стил на Георги Михалков.

Апропо, неговата постановка „Изборът на Марта“ по Жорди Галсеран, едно от най-харесваните представления на Варненския драматичен театър от изтичащия сезон, ще се играе в края на годината, на 30 ноември пред българска публика в Лондон. А премиерата на „Любовни писма“ във Варна предстои на 9 и 10 септември, 19.00, Сцена Филиал

След наградата ИКАР за чест и достойнство на Съюза на артистите в България по-рано тази година, актьорът Михаил Мутафов от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, прибави към колекцията си от отличия и  Голямата награда на МФФ „Любовта е лудост“ 2019 за цялостен принос в развитието на българското кино.

Михаил Мутафов, свързал трайно творческия си път с Варненския драматичен театър, се е снимал и в над 40 игрални филма, сред които „Циклопът“, реж. Явор Гърдев, „Островът“, реж. Камен Калев, „Чест“, реж. Павел Веснаков, „Вездесъщият“, реж. Илиян Джевелеков, „Островът на сините птици“ – най-новия сериал на БНТ с режисьори Милко Лазаров, Милена Андонова, Кристина Грозева и Петър Вълчанов.

Режисьорът ГЕОРГИ МИХАЛКОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за новата си постановка по пиесата "Любовни писма" на Албърт Р. Гърни, отличена с номинация за  награда "Пулицър" за драматургия. 

Премиерни спектакли 9, 10 септември 2019, 19.00, Сцена Филиал, ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна

 

Къде по пътя от от древния епистоларен жанр до съвременната чат стилистика да намерим пиесата „Любовни писма“?

 

Не бих казал, че пиесата е колкото драматургия, толкова и епистоларен жанр, защото би прозвучало стряскащо. Но ако свържем писмата, които Томас и Алекса си разменят, с чатенето като актуален феномен - да, биха могли да се намерят пресечни точки. Авторът е бил достатъчно находчив да направи комуникацията между Томас и Алекса в стила на кратките ученически бележки, кореспондиращи по някакъв начин с чат културата като част от съвременното общуване.
Главните герои започват да си пишат писма от 8-годишна възраст и този чат продължава цял живот. Разбира се, това не прави пиесата по-малко действена, защото под тези писма се крие много плътна и динамична партитура, която опира до откровен екшън.

 

Любовните писма предполагат драма...

 

Пиесата е драматична, но не само, защото е и смешна. Бих я определил като типична мелодрама, която същевременно е и достатъчно смешна, всъщност - романтична комедия. 

 

Прочетете цялото интервю >>>>>>>>>>

23 юли 2019, 21.00, Основна сцена

 

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза за тази вечер, предвиденият в Театър Римски терми концерт "БЕЛКАНТОВИТЕ ГЛАСОВЕ" се измества от Римски терми на Основна сцена със същия начален час - 21.00.

 

Билетите важат без заверка.

 

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

21 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

 

Сценарий и режисура Сребрина Соколова
Диригент Стефан Бояджиев
Солисти и Оркестър на Държавна опера Варна

 

СРЕБРИНА СОКОЛОВА:

 

ВСЕЛЕНСКАТА ХАРМОНИЯ В МУЗИКАТА НА МОЦАРТ

 

 

 

 Музика и математика в творчеството на Моцарт.

Музиката е математика и математиката е музика. 
Странно ли е или не? Ни най-малко! 
Музиката е хармония, духовно изразяване - да, но по законите на математиката. Математиците още от древни времена са установили и извели тайнствено число, отразяващо божествените пропорции, които са в основата на чудесата, сътворени от природата и човека през вековете. Това загадъчно число е 1.618 и то е дълбоко вкоренено във всичко, което сме възприели като красиво, нещо като Код на красотата. През XIII век италианецът Фибоначи извежда числова поредица - 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21… до без край, основана на точно 1.618 съотношение едно от друго. По късно и неговият сънародник Пачоли обявява това съотношение категорично и общовалидно за Златната пропорция. Числото 1.618 е навсякъде около нас, в листенцата на слънчогледовия цвят, в структурата на ананаса, в мидената черупка, в различните части на насекомото, в структурата на ДНК-то и в самото човешко тяло. Това е математическа формула на Твореца, формула на хармонията и красотата, математически стожер на Вселената. Тази формула е приложена от старите велики художници, като Леонардо да Винчи и Микеланджело, древните архитекти и така естествено я намираме и в музиката и по-специално в тази на Моцарт.

 

Числата на Фибоначи безспорно са част от естествената хармония, която е приятно да се усеща, приятно изглежда и приятно звучи. Музиката е основана на 8-степенна октава, като първата, третата и петата нота създават основата на всички акорди. На пианото октавата е представена от 8 бели клавиши и 5 черни – всичко 13. Не е случайно, че в музикалната хармония, като че ли най-голямо удоволствие носи мажорното тризвучие, което предизвиква приятни колебания в охлюва на вътрешното ухо – орган, който едва ли случайно има форма на логаритмична спирала.

Никак не е случайно и е научно доказано благотворното влияние на музиката на Моцарт върху развитието на живите организми. Учените са изолирали този факт под името Ефектът на Моцарт. По- голяма част от неговите симфонии са в мажорни тоналности. Често в мелодиите опорните точки са основните тонове на тризвучието, които са и част от редицата на Фибоначи, т.е. вибрират в съотношение на Златното сечение. В цялото му творчество - 16 опери, 41 симфонии, в безсмъртния му “Реквием” и във всичките над 600 опуса от невероятната му, неземна, космическа, нечовешка музика, звучи вселенска хармония. С музиката на Моцарт лекуват.

 

Няма по-пълно и органично въздействие на тази музика от възприеманата на живо, в един концерт, изпълнен от нашите прекрасни солисти и музиканти. Ще прозвучат популярни и любими на публиката арии, дуети, ансамбли и финали от оперите „Дон Жуан“, „Вълшебната флейта“, „Сватбата на Фигаро“, „Така правят всички“ – доказали се образци в световната оперна съкровищница.
Музиката на Моцарт е космополитна, тя може да се отнесе към най – различни човешки емоции и терзания, времето и пространството са без значение, защото тази музика съдържа в себе си вселенската хармония.

 

                                              ПРОГРАМА

 

1. Малка нощна музика – I и II част
2. Madamina - Ария на Лепорело из „ Дон Жуан“ – изп. Деян Вачков
3. Martern aller Arten - aрия на Констанца из „Отвличане от сарая“ – изп. Илина Михайлова
4. Dalla sua pace - Ария на Дон Отавио из „ Дон Жуан“ – изп. Георги Султанов
5. Voi che sapete – Ария на Керубино из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Вяра Железова
6. Non piu andrai – Ария на Фигаро из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Петър Петров
7. Deh vieni Non Tardar – Ария на Сузана из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Мария Павлова
8. Hai gia vinta la causa - Ария на граф Алмавива из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Свилен Николов
9. Менует - „Дон Жуан“, финал на I действие – изп. всички участници
10. La ci darem la mano – Дует на Дон Жуан и Церлина из „ Дон Жуан“ – изп. Деян Вачков и Илина Михайлова
11. Тамино и Три дами - Въведение из „Вълшебната флейта“ – изп. И. Михайлова, М. Павлова, В. Железова, Г. Султанов
12. Soave sia il vento – Терцетино из „Така правят всички“ – изп. С. Николов, В. Железова, М. Павлова
13. Финал на операта „Така правят всички“ – изп. всички участници

Поради неблагоприятните метериологични условия ще се  премести мястото за спектакъла "Музиката на Италия, който бе предвиден днес от 21:00 часа на отворената сцена в Римските терми във Варна. Мултимедийният спектакъл "Музиката на Италия", ще бъде представен вместо в Римски терми, на Основна сцена, 21.00. Билетите важат без заверка. Сценарий и режисура Сребрина Соколова Участват: Бойка Василева, Благовеста Статева, Валерий Георгиев, Вяра Железова, Деян Вачков, Свилен Николов В програмата: В програмата: Nella fantasia  Ave Maria- G. Cacchini  Catari – Core’ngrato La Danza  Il Poveretto – G. Verdi  Con te partiro Parlami d’amore Mariu  Il Bacio  Parla piu piano  Non ti scordar di me  Malia- Paolo Tosti  Тиритомба  O’ Sole mio  La spagnola Травиата – Наздравица – ансамбъл Фуникули Фуникула - ансамбъл Италия - страна на древна история, страна на императори и папи, земя на страст и красота. Italia e musica! Всичко е музика – от храната, през звука на ферарито, та до възторжените викове на футболните фенове. Концертът е един разказ за Италия чрез нейната музика.

 

СМЯНА НА ЛЕТНИТЕ СЦЕНИ

 

ГАСТРОЛЪТ на ТМЦ КЪРДЖАЛИ от РИМСКИ ТЕРМИ на СЦЕНА ФИЛИАЛ

9 юли, 21.15, Сцена Филиал

Уважаеми зрители,

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза за довечера, планираният за 9 юли, 21.00, гастрол на Театрално-музикален център Кърджали "Застреляй идиотите" се измества от Театър Римски терми на Сцена Филиал с начален час 21.15.

Закупените билети важат без заверка.

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

 

ПРИ ДЪЖД „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ от ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР на ОСНОВНА СЦЕНА

10 юли, 21.00, Основна сцена

Уважаеми зрители,

При неблагоприятно време с обилни валежи след 19.30, премиерата на мюзикъла „Любовта никога не умира“, планирана за 10 юли, 21.00, Опера в Летния театър, ще се проведе на Основна сцена в същия ден и в същия час 21.00.

Закупените билети важат без заверка.

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

 

МЮЗИКЪЛЪТ „КОЙ Е ГОЛЕМАНОВ?“ В ТЕАТЪР РИМСКИ ТЕРМИ НЯМА ДА СЕ СЪСТОИ

12 юли, 21.00, Театър Римски терми

Уважаеми зрители,

Мюзикълът „Кой е Големанов?“, включен в програмата на Театър Римски терми – Варна 2019, няма да се състои по технически причини.

Закупените билети могат да бъдат презаверени за този или за друг спектакъл.  

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

 

 

8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми

 

 

ВЕЧНИЯТ МИТ ЗА ДИДОНА И ЕНЕЙ

 

Един от най-големите древногръцки и римски митове разказва за царица Дидона, дъщеря на финикийски цар и вдовица на жрец, която основава и изкусно управлява прочутия с богатствата си град Картаген. Любовта между нея и героя от Троянската война Еней прави щастието й пълно. Божията намеса обаче кара Еней да предпочете дълга пред любовта и да се отправи на поход, за да изпълни пророчеството, като създаде династията на римските царе и на свой ред положи основите на друг велик град - Рим. Дидона не понася раздялата с любимия и се самоубива. На смъртното си ложе предсказва бъдещата вражда между Рим и Картаген, довела до пуническите войни.

 

ДИДОНА И ЕНЕЙ В ИЗКУСТВОТО

 

Страстната любов между Еней и Дидона, която предпочита смъртта пред живот без любимия, докато той избира дълга пред любовта, е пресъздаван многократно в историята на изкуството. Срещаме го в „Илиада“ на Омир, „Енеида” на Вергилий, „Божествена комедия“ на Данте, във фрески от Помпей и мозайки от Халикарнас, в живописта на Мантеня, Рубенс, Тишбайн, в барокови кантати и опери, творби от класиката, сред тях „Дидона” от Пучини; „Дидона и Еней“ от Хендел, „Троянци” от Берлиоз и разбира се „Дидона и Еней“ от Пърсел.

 

ХЕНРИ ПЪРСЕЛ – ПЪРВИЯТ АНГЛИЙСКИ КОМПОЗИТОР СЪС СВЕТОВНА СЛАВА

 

Хенри Пърсел (1659 - 1695) е първият английски композитор, певец, органист и композитор със световна известност, която дължи най-вече на единствената си опера „Дидона и Еней“. На надгробната му плоча, която се намира до органа в Уестминстърското абатство, пише, че той е отишъл на единственото място, което „може да превъзхожда създадената от него хармония”.

 

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“ ОТ ПЪРСЕЛ – ПЪРВАТА АНГЛИЙСКА ОПЕРА

 

Написана през 1689 г. от младия Хенри Пърсел, по либрето на популярния тогава поет Neyum Tate върху мотиви от „Енеида“ на Вергилий, операта „Дидона и Еней“ е поставяна само веднъж през живота на автора. За кратко е била част от постановка на „Мяра за мяра“ от Шекспир, преди да бъде публикувана от Уилям Г. Къмингс. Истинският живот на „Дидона и Еней“ започва едва след Лондонската премиера през 1895 г. С времето операта претърпява редица намеси и днес не е напълно запазена в оригинал, но това не накърнява силата на въздействието й.

В „Дидона и Еней“ Пърсел майсторски съчетава елементи от френската и италианска барокова музика с мотиви от шотландския фолклор, като същевременно създава изтънчен, чисто английски бароков стил. Удивителен пример за истинска опера в страна, в която националната опера все още не е била създадена и не е имала развита традиция, „Дидона и Еней“ на Пърсел се приема за първата английска опера, която при това по своето художествено съвършенство не отстъпва на най-добрите италиански образци.

 

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“ ОТ ПЪРСЕЛ – СЪВМЕСТНА ПРОДУКЦИЯ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА И ОПЕРНА ОРГАНИЗАЦИЯ КИПЪР

 

Операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър, е първата оперна премиера в XVII издание на Театър Римски терми – Варна 2019. Режисьор на постановката е варненката Цвета Христофору, която след дипломирането си в НМА „Панчо Владигеров“ с оперно пеене, се премества да живее и твори в Кипър. Тя е основател и президент на Оперна организация Кипър, с която развива активна творческа дейност. В предишни издания на Театър Римски терми във Варна я аплодирахме в постановката „Орфей и Евридика“ на Глук, където тя изпълняваше ролята на Орфей.

Постановката на „Дидона и Еней“ от Пърсел е дипломната работа на Цвета Христофору, с която тя завършва успешно и оперна режисура в НМА „Панчо Владигеров“, в класа на Академик Пламен Карталов. В постановъчния екип са Стефан Бояджиев – диригент, Мария Захариу Карапита – хореография, Андреа Параскева – сценография, Катя Лозанова – костюмография и Димитър Левичаров - асистент режисьор. В ролите ще видим: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07); БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07); МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС - Христо Ганевски; ДУХ- Лиляна Кондова.

 

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“

Опера от Хенри Пърсел 
Либрето Н. Тейт

Диригент Стефан Бояджиев
Режисьор Цвета Христофору
Хореография Мария Захариу Карапита
Сценография Андреа Параскева
Костюми Катя Лозанова
Асистент режисьор Димитър Левичаров

Оркестър на Държавна опера Варна

На пианото Жанета Бенун

Действащи лица и изпълнители:

ДИДОНА - Даниела Димова
ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07)
БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07)
МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору 
ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова
ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева
МАТРОС - Христо Ганевски
ДУХ- Лиляна Кондова

Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър

 

Премиера 8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

 

БИЛЕТИ:

Каса ТМПЦ, пл."Независимост", 1: Работно време: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00; тел.052 665 022, www.tmpcvarna.com

Каса Театър Римски терми, между ул. "Сан Стефано" и "Хан Крум" - всеки ден, тел. 052 600 059 ЗАЯВКИ: 052 665 020, 052 669 051

Началото на летните спектакли в Римски терми, откакто се използва и името Театър Римски терми, датира от 1977 г. с постановката на Варненския драматичен театър „Езоп” от бразилския драматург Хильорме, реж. Цветан Цветков, с Илия Пенев – Езоп, Пенка Божкова – Клея, Веселин Цанев – Ксант, Теодора Михайлова – Мели и др.

 

Повече:

https://www.dramavarna.com/index.php/home/history

 

 

26 юни, 13.30, Сцена Ротонда

 

Ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна кани представителите на варненските електронни и печатни медии, както и кореспондентите на националните издания във Варна на 26 юни, 13.30, Сцена Ротонда, на пресконференция, посветена на XVII издание на Театър Римски терми 2019 и първата му премиера - комедията "Двубой" от Иван Вазов, постановка на Драматичен театър "Стоян Бъчваров", реж. Стоян Радев Ге. К., сценография и костюми Даниела Николчова.

 

 

 

"Двубой" от Иван Вазов - първа премиера на XVII Театър Римски терми - Варна 2019

 

2, 18 юли, 21.00, Театър Римски терми

 

"Разказваме историята такава, каквато Вазов я е написал, но по начина, по който ние я виждаме. Правим го с обич и нежност към героите. Те са добри и може би трябва да добавя тъжни хора. Тъжни не в смисъл, че тъгуват, а тъжни, подобно героите на Георги Господинов, които търсят да споделят тъгата си, за да се измъкнат от нея. Всъщност те са хора за обичане и ние им съчувстваме, че не успяват да освободят своя човешки потенциал..."
 
Прочетете какво още мисли режисьорът Стоян Радев за своята постановка на „Двубой“, за глумата като жанр, умението да се надсмиваш над себе си, без да се отричаш, за промяната като вдъхновение и света, в който избираш да живееш  
 

XVII ТЕАТЪР РИМСКИ ТЕРМИ – ВАРНА 2019

2 – 25 юли 2019

Община Варна

Регионален исторически музей Варна
Театрално-музикален продуцентски център Варна

2, 18 юли, 21.00
„ДВУБОЙ“ ОТ ИВАН ВАЗОВ – ПРЕМИЕРА
Постановка Стоян Радев Ге. К. Сценография и костюми Даниела Николчова. В ролите:
ЧУШКАРОВ - Станислав Кондов, ДРАГАЛЕВСКИ - Ненчо Костов, АМАЛИЯ - Цветина
Петрова, РАЙНА - Полина Недкова, Г-ЖА ТРИФКОВИЧ - Гергана Арнаудова, ЦОЧЕВ -
Валери Вълчев, ВЕСЕЛИНОВ - Ивайло Иванов, КАРАКАЛПАКОВ - Константин Соколов,
ДЕМИРА - Милена Кънева, ВЕЛА - Биляна Стоева, ГЕЛА - Веселина Михалкова, ДЕЛА -
Даниела Викторова, ЕВРЕЙН - Николай Божков. Асистент режисьор Ели Пенчева.
Плакат Славяна Иванова. Фотограф Тони Перец

3, 14 юли, 21.00
MУЗИКАТА НА ИТАЛИЯ
Мултимедиен концерт със солистите на Държавна опера Варна Валерий Георгиев, Бойка Василева, Благовеста Статева, Вяра Железова, Свилен Николов и Деян Вачков. 

Сценарий и режисура Сребрина Соколова. Клавирен съпровод Жанета Бенун

5, 22 юли, 21.00
ИЗБОРЪТ НА МАРТА
Комедиен трилър по „Без резерви“ от Жорди Галсеран. Постановка Георги
Михалков. Сценография и костюми Петър Митев. В ролите: ВИСЕНТА/МАРТА – Яна
Маринова, ИЗИДРЕ - Симеон Лютаков, МАРИАНО - Валентин Митев, МАНОЛО -
Николай Кенаров, ЙОЛАНДА - Розалия Абгарян

8, 16 юли, 21.00 - ПРЕМИЕРА

ДИДОНА И ЕНЕЙ

Опера от Хенри Пърсел. Либрето Н. Тейт. Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър. Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Цвета Христофору. Хореография Мария Захариу Карапита. Сценография Андреа Параскева. Костюми Катя Лозанова. Оркестър на Държавна опера Варна. На пианото Жанета Бенун. В ролите: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07); БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07); МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору; ПЪРВА ВЕЩИЦА - Стилияна Стоянова; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС - Христо Ганевски; ДУХ- Лиляна Кондова.

 

9 юли, 21.00
ЗАСТРЕЛЯЙ ИДИОТИТЕ!
Комедия от Емил Йотовски. Режисьор Рада Абрашева. Сценография и костюми Анна
Боянова. Участват: Елен Колева, Русалина Майналовска, Ивайло Калоянчев, Веселин
Цанев. Гастрол на ДТ Кърджали

11 юли, 21.00
МОНТАЖЪТ НА МОЯ ФИЛМ
Комедия по романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик. Постановка Десислава
Шпатова. Сценография и костюми Христина Дякова. Музика Петър Дундаков.
Хореография Никола Йорданов. В ролите: ПАТ - Станислав Кондов, ТИФАНИ -
Цветина Петрова, МАЙКАТА - Веселина Михалкова, БАЩАТА - Стоян Радев,
ВЕРОНИКА - Полина Недкова, ДЖЕЙК - Ненчо Костов, ПСИХОТЕРАПЕВТЪТ - Симеон
Лютаков

12 юли, 21.00
"КОЙ Е ГОЛЕМАНОВ?"
Мюзикъл от Георги Костов. Текст Иво Сиромахов. Диригент Страцимир Павлов
Режисьор Светозар Донев. Хореограф Анна Донева. Сценография Иван Токаджиев
Костюми Ана-Мария Токаджиева. Асистент режисьор Сребрина Соколова. Оркестър, хор
и балет на Държавна опера Варна. В ролите: ГОЛЕМАНОВ - Пламен Георгиев,
ГОЛЕМАНОВА - Благовеста Статева, НЕВЕНА - Валерия Пейчева, ЛЮБОМИР - Велин
Михайлов, ГОРИЛКОВ - Людмил Петров, ИЛИЕВА - Вяра Железова, ЧАВДАРОВ - Закар
Гостанян, МИКИ - Велин Михайлов, БАБА ГИЦКА - Милена Захариева, ПОПОВСКА -
Сребрина Соколова, ДВАМА СОЦИОЛОЗИ - Анатоли Романов, Лев Караван

13 юли, 21.00

НЕПОПРАВИМО
Киомедия от Щефан Фьогел. Режисьор Владлен Александров. Сценография и костюми
Иван Карев. Участват: Емил Марков, Албена Павлова, Таня Йоргова и Августин
Демерджиев. Гастрол на ДТ Сливен

15 юли, 21.00
ЙОАН, СИНЪТ НА АСЕН
Драматическа историческа хроника от Иван Митев. Режисьор Александър Илинденов.
Сценография и костюми Лидия Къркеланова. Музика Петър Анастасчев. Участват: Милен
Иванов, Иван Митев, Виктор Терзийски, Детелин Кандев, Силвия Шекилова и др.

19 юли, 21.00
БРАК ПО ПРИНУДА
Комедия по фарсове на Молиер. Режисьор Пламен Марков. Сценография и
костюми Даниела Николчова. Музика Петя Диманова. В ролите: СГАНАРЕЛ, ТЪСТЪТ -
Николай Божков; МАРФУРИУС, СГАНАРЕЛ – Адриан Филипов; ПАНКРАС, ВАЛЕР - Николай
Кенаров; ДОРИМЕНА, СЕЛИ – Цветина Петрова; ЖЕРОНИМА, ДОРИНА – Веселина
Михалкова; АЛСИД, ЛЕЛИ – Стефан Додуров; ЛИКОСТ, ЛАГРАНЖ – Валери Вълчев;
ЦИГАНКА, ЖЕНАТА НА СГАНАРЕЛ – Гергана Арнаудова; ЦИГАНКА, АЛИС – Милена Кънева;
БАЩАТА НА СЕЛИ – Пламен Димитров

21 юли, 21.00
МОЦАРТ ГАЛА
Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Сребрина Соколова. Солисти: Илина Михайлова,
Мария Павлова, Вяра Железова, Деян Вачков, Свилен Николов, Георги Султанов, Петър
Петров. В програмата: “Малка нощна музика“, арии, дуети и терцети из оперите
“Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“, „Така правят всички“, „Отвличане от сарая“ и др.

23 юли, 21.00
БЕЛКАНТОВИТЕ ГЛАСОВЕ
Концерт на Андриана Йорданова – сопран, Валерий Георгиев – тенор и Пламен
Димитров – баритон. На пианото Жанета Бенун. В програмата най-прочутите арии,
дуети и терцети от „Риголето“, „Трубадур“, „Аида“, „Бал с маски“ на Верди, „Норма“

на Белини; „Турандот“ на Пучини; „Кармен“ на Бизе, „Вилхем Тел“ и „Севилският
бръснар“ на Росини др.

24 юли, 21.00
МОНТАЖЪТ НА МОЯ ФИЛМ
Комедия по романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик. Режисьор Десислава
Шпатова. Сценография и костюми Христина Дякова. Музика Петър Дундаков.
Хореография Никола Йорданов. В ролите: ПАТ - Станислав Кондов, ТИФАНИ -
Цветина Петрова, МАЙКАТА - Веселина Михалкова, БАЩАТА - Стоян Радев,
ВЕРОНИКА - Полина Недкова, ДЖЕЙК - Ненчо Костов, ПСИХОТЕРАПЕВТЪТ - Симеон
Лютаков

25 юли, 21.00
МАГИЯТА НА КИНОТО – ЕПИЗОД 3
Мултимедиен концерт с участието на вокална формация „Маджика“: Галина Великова -
сопран, Елеонора Христова - мецосопран, Миглена Страдалска – мецосопран и Стилияна
Стоянова - сопран; Олена Мошинска – виолончело, Галина Винокурова – цигулка, Милена
Захариева – флейта и Руслан Павлов – пиано. Вокални и инструментални аранжименти
Руслан Павлов. Мултимедия Свилен Николов. Хитове от филмовата класика, сред които
„Маската на Зоро“, „Дъщерята на Мистрал“, „Спящата красавица“, „Аладин“, Робин Худ –
кралят на крадците“, „Снежният човек“, „Пепеляшка“ и др.

 

Театър Римски терми 2019

 

БИЛЕТИ:

 

Каса ТМПЦ, пл."Независимост", 1: Работно време: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00; тел.052 665 022, www.tmpcvarna.com

 

Каса Театър Римски терми, между ул. "Сан Стефано" и "Хан Крум" - всеки ден, тел. 052 600 059 ЗАЯВКИ: 052 665 020, 052 669 051

 

 

 
Споделяне

6.06.2019 | Интервю | Дарик Варна | Наталия Господинова

Основният ремонт на сцена „Филиал” трябва да приключи до 2021г., когато

Варненският театър ще чества вековен юбилей. Това заяви в предаването „Зала Пленарна” по Дарик общинският съветник и директор на ТМПЦ Даниела Димова.

Реконструкцията е на стойност близо 7,2 млн. лв., от които общинските средства са1,4 млн. лв.,а останалата част е безвъзмездно европейско финансиране.

Общинските средства ще бъдат осигурени чрез заем, който ще бъде изплатен за 10 години.

Димова очаква през летните месеци да започне процедурата по избор на изпълнител на ремонта

Именитият режисьор Явор Гърдев, който наскоро постави „Драконът” на варненска сцена, е заявил желание да режисира пиеса за 100-годишнината на варненския театър, чиято премиера да бъде в изцяло реконструирания „Филиал”, съобщи още Димова.

10-то юбилейно издание на „Опера в Летния театър” ще стартира на 13 юни с концерт начетирима млади италиански тенори от Рим, единият от които е племенник на Андреа Бочели.

 През юли предстоят премиера на „Княз Игор”, „Тоска” с Александрина Пендачанска,  мюзикълите„Моята прекрасна лейди” и „Любовта никога не умира”.

Римските терми отново ще бъдат сцена на постановки и концерти през лятото. Програмата стартира на 2 юли с премиера на постановката „Двубой” на варненския театър „Стоян Бъчваров”. Другите спектакли, които ще могат да се гледаттам, са „Брак по принуда” и „Монтажът на моя филм”. Предстоят и гастроли на театралните трупи от Велико Търново и Сливен. 

Целият разговор с Даниела Димова е в прикаченото аудио.

                         

                                                

С три награди АСКЕЕР 2019 бяха удостоени творци, свързани с Варненския драматичен театър. Две от наградите отидоха при „Драконът“ от Е. Шварц, реж. Явор Гърдев. Художничката Свила Величкова бе отличена с шестия АСКЕЕР в колекцията си, този път за костюмите на „Драконът“ в ДТ "Стоян Бъчваров" - Варна", реж. Явор Гърдев; „Коя гад изяде кашкавала“ в ДТ "ва Огнянов" - Русе, реж. Теди Москов и "Наблюдателите“ в НТ "Иван Вазов", реж. Явор Гърдев.   

                                               

 Композиторът Калин Николов също получи статуетката на войника, дело на скулптора Георги Чапкънов, за авторската музика на „Драконът“ в ДТ "Стоян Бъчваров" - Варна", реж. Явор Гърдев,"Празникът" в Малък градски театър "Зад канала" и "Наблюдателите“ в НТ "Иван Вазов"

                                         

                                       

 Актьорът на Варненския драматичен театър Ненчо Костов, който играе Героя в „Драконът“, взе АСКЕЕР 2019 в категорията изгряваща звезда за ролята на Дебелянов в "Дебелянов и ангелите" на Пловдивския драматичен театър, реж. Диана Добрева.

                                       

Постановката „Драконът“ на Варненския драматичен театър, която е селектиран в основната програма на XXVII МТФ „Варненско лято“ 2019, ще бъде представена на 3 юни, 20.15, Основна сцена.

Вижте всички награди АСКЕЕР 2019:

https://impressio.dir.bg/stsena/debelyanov-i-angelite-e-golemiyat-pobeditel-na-askeer-2019?fbclid=IwAR142LuxgopyjrLKpceYPbQCtob6bPprP73E3P-3n6zgzQxHUvirwq8bMx4#i23

На 22 май 2019 г., в навечерието на Празника на българската култура и
славянската писменост, кметът на Община Варна Иван Портних и
председателят на Общинския съвет Тодор Балабанов връчиха на
тържествена церемония в Пленарната зала Награда ВАРНА на 40 личности
и колективи с постижения в областта на културата, науката и
образованието.
С Голямата награда ВАРНА бяха отличени фотографът Гаро Кешишиян и
Хора на варненските момчета и младежи при Хорова школа „Проф. Марин
Чонев“ – Община Варна с диригент Дарина Кроснева.
В категория Театър колективна награда ВАРНА получи екипът на
Драматичен театър „Стоян Бъчваров” при ТМПЦ Варна за постановката
„Драконът“ от Евгений Шварц в изключителния режисьорски прочит на
Явор Гърдев. Сценография и костюми Свила Величкова, музика Калин
Николов, с Михаил Мутафов, Михаил Билалов, Стоян Радев, Ованес
Торосян, Ненчо Костов и др. За отличието на сцената излязоха най-
младите участници в „Драконът“ – 7-годишният Здравко Кънчев и 16-
годишната Александра Златева.
Веселина Михалкова взе Награда ВАРНА за блестящите си превълъщения в
ролите на Аркадина от „Магьосническо езеро“ по „Чайка“ от А. П. Чехов и
на г-жа Готлиб в „Телефонът на мъртвеца“ от Сара Рул.
Актьорът Пламен Георгиев също получи Награда ВАРНА за великолепно
изградените образи на Р. Ф. (Ар Еф) Симпсън в мюзикъла на Държавна
опера Варна „Да пееш под дъжда“ и на Бил Лезли в постановката на
Варненския драматичен театър „Бащи, лъжи и още нещо“ от Рей Куни.

В категория Опера колективна награда ВАРНА бе присъдена на Държавна
опера при ТМПЦ Варна, постановъчен екип, симфоничен оркестър,
солисти, хор и балет на мюзикъла „Да пееш под дъжда“ по сценарий на
Бети Комдън и Адолф Грийн. Режисьор Борис Панкин, диригент Страцимир
Павлов, хореография Боряна Сечанова и Мариана Крънчева, сценография
Иван Токаджиев, костюми Анна-Мария Токаджиева. С Орлин Горанов,

Сребрина Соколова, Мариан Бачев, Лилия Илиева, Борислав Веженов,
Нейчо Петров Реджи и др.
 
Александър Мутафчийски взе Награда ВАРНА за режисурата на оперетата
“Царицата на чардаша“ от Имре Калман по легендарната постановка на
Видин Даскалов и за превъплъщението му в ролята на Бони.
За принос в развитието на балетното изкуство и педагогическата му
дейност с Награда ВАРНА бе отличен Любомир Кацаров, един от първите
солист-балетисти на Варненската опера, танцувал заедно с Екатерина
Илиева в първото издание на първия в света Балетен конкурс във
Варна.

За постиженията си като журналист и автор на изследвания, критически
текстове и книги за медии, литература, визуални изкуства и архитектура
Награда ВАРНА получи също Виолета Тончева, пиар на ТМПЦ Варна.

 

 

  

      

 

    

 

 

 

      

TOP