Петър Денчев: Харесвам, когато актьорите присъстват автентично и с личността си

Details

Category: Интервюта

Прочетете статията  >> кликнете тук

„ХЕНРИ IV” - ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ДУШАТА ПО ПИРАНДЕЛО

Details

Category: Интервюта

Режисьорът ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА за авторския й спектакъл „Хенри IV“ от Пирандело във Варненския драматичен театър, за пътешествието на душата и бягството от света като игра на въображението, но и като съзнателен избор, за великата метафора на Пирандело и алхимията на театъра

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА, публикувано в списание „АРТизанин“, брой 5, февруари 2018 г. https://artizanin.com/br-5/

В творчеството си проявявате подчертан интерес към големите драматурзи, класиците Шекспир, Молиер, Гогол, Чехов, Бекет. Във Варна поставихте преди време за пръв път в България „Фауст“ от Гьоте, през изминалия сезон в Плевен премиера имаше „Цимбелин“ от Шекспир, сега „Ако нямах лоши сънища“, отново Шекспир, даде старт на новия сезон в Театър „Азарян“ в НДК. В този висш драматургичен ред се нарежда и Нобеловият лауреат Луиджи Пирандело с предстоящата премиера на варненска сцена на една от най-известните му пиеси „Хенри IX”. Закономерно ли след Шекспир Ви привлече Пирандело? И с какво?

Да, моят последен сезон започна и приключи с Шекспир. „Цимбелин“ се оказа първата пиеса на Шекспир, преведена на български, досега непоставяна на българска сцена. Още тогава ме вълнуваше темата за същността и сянката, такова беше и сценографското решение на Васил Абаджиев. След това в „Ако нямах лоши сънища“ в Театър „Азарян“, продукция на НДК, изследвах проявленията на душата по Аристотел и въобще възможно ли е да съществува животът на духа в абсолютната си форма. Сценографският образ подсказваше идеята и духа на спектакъла – една въртележка като от лунапарк, но и изобразяваща Колелото на Фортуна. Независимо дали гледаш на тази въртележка като на игра или като на Колелото на съдбата, когато слезеш от нея, се обръщаш към големите и важни въпроси и си ги задаваш истински и в този смисъл спектакълът е тъга и копнеж по изгубения рай. Една личностна моя работа в първо лице, единствено число: „Аз бих могъл да седя затворен в орехова черупка и пак да се чувствам владетел на безкрайни простори! Ако нямах лоши сънища!“ Какво би било, ако ги нямаше тези кошмари и демони, които ни измъчват? Защото ако говорим за съдбата Фортуна, нали цялото знание на света не може да помогне на Хамлет да преподреди света, да реши трагичната ситуация, пред която е изправен и да изрече: „Векът е разглобен. О, дял проклет: да си роден, за да го слагаш в ред!“

Но не само в „Хамлет“, също в „Ричард III“, „Макбет“ и в други свои творби Шекспир изследва амбицията и жаждата за власт. Сенека казва, че пътят нагоре и пътят надолу са един и същ път, но никой не е вникнал по-добре от Шекспир в същността на това явление. Като поет и драматург Шекспир за мен е философски и психологически iCloud на света, интерпретация на архетипните сюжети. По подобен начин и Пирандело поставя основния въпрос „Кой съм аз?“, така че преходът от Шекспир към Пирандело ми се се струва абсолютно закономерен. Освен пиесата „Хенри IV”, Пирандело е посветил цял роман на темата „кой съм аз“ и на невъзможността на човека да открие истинското си лице. От една страна всеки те вижда по свой начин, от друга страна ти сам се изгубваш през всичките социални маски, които си налагаш. Оттам и трудността да намериш себе си.

Ландолфо, един от героите в пиесата, отбелязва: „Историята на Хенри IV предлага сюжети не за една, а за много трагедии“. Знаем, че британският крал Хенри IV, епилептик и узурпатор на трона, става основен персонаж в творчеството на Шекспир. Със съвсем различен имидж се ползва френският крал Анри (Хенри) IV, първият крал от династията на Бурбоните, а в пиесата на Пирандело става дума за германския крал Хайнрих IV (1050-1106), който воюва дълги години с римския папа Григорий VII за доминация в католическа Европа. Кой е Пиранделовият “Хенри IV“ ? Може би събирателен образ?

На италиански заглавието на пиесата е „Енрико IV“. В пиесата главният герой всъщност няма име, той е един мним луд, който се представя за Хенри IV. И неслучайно Пирандело не му дава име, защото Хенри може да бъде всеки от нас. В този смисъл името и биографията на историческата личност, както и епохата, не са толкова важни. По-скоро пиесата се занимава с един почти метафизичен образ на времето и една велика метафора на живота като маскарад или детска игра. Звучи сложно, но се надявам, че ние сме намерили нейния верен театрален образ.

Read more: „ХЕНРИ IV” - ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ДУШАТА ПО ПИРАНДЕЛО

ЕНЕРГИЯТА ЗА ЖИВОТ, КОЯТО ДАВА ИЗКУСТВОТО

Details

Category: Интервюта

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с актьора СВИЛЕН СТОЯНОВ за неговата 60-годишнина, неразделната любов към театъра, поезията и музиката, подхода към ролите отвътре навън, психологическото навлизане в драматургията и механизмите, които изграждат добрия спектакъл

Поздравления за 60-годишнината! Сякаш точно заради този празник ти разгръщаш многостранния си талант на драматичен актьор, певец и музикант в няколко театрални спектакъла и в един мюзикъл. Чувстваш ли се на върха на кариерата си?

Щастлив съм. В цялото си творчество се опитвам да отприщвам потенциала си, като използвам умението, знанията и таланта, които имам. Празникът ми сега е свързан с представления, които наистина показват една широка палитра. Обичам музиката, обичам поезията...

И коя песен си тананикаш, когато си в настроение?

Различни в различни моменти. Понякога песните са свързани с моя път в театъра. Напоследък ми идва една песен, с която завърших ВИТИЗ - „Искам да бъде хубаво“, моя музика по текст на Валери Еличов от Бургаския театър. Ето и мъничко от нея: „Искам да бъде хубаво, а всичко е някак почти. Искам да бъда влюбен, но почти ми харесваш ти...“ и т.н.

Тази песен се знае от много театрали и тя остана като някаква светлина от началото на моя театрален път. А от песните в албума „Вълшебнице, сцена“, по мой текст и музика,много си обичам „Свири, гайдо“, посветена  на дедите ми, от които единият е бил гайдарджия. Посветих се не на цигулката и музиката, а на театъра, но това е една неразделна любов. С огромно удоволствие работя в мюзикъла„Тримата мускетари“, където имам интересна задача. Играя Дьо Тревил, една много хубава, макар и неголяма роля, в която изпълнявам самостоятелна песен и дует с Ованес Торосян – Д`Артанян.

Пак по повод годишнината, ти неотдавна изненада публиката с театрален маратон, в който за няколко дни се представи във всички спектакли, в които играеш. Какво ти струваше това предизвикателство?

Изискваше издръжливост – физическа и психическа, но пък ми донесе голямо удовлетворение. Става дума за „Криворазбраната цивилизация“, „Прелестите на изневярата“, „Влюбеният Шекспир“, „Тримата мускетари“ и „Бащи, лъжи и още нещо“.

В „Прелестите на изневярата“ поднасяш много трогателно една роза на твоята партньорка, с която изневярата някак все не се получава.Откриваш ли по-дълбок театрален смисъл в този иначе обичаен ухажьорски жест?

Мисля, че този жест, както и цялото представление, изразява необходимостта в нашето консумативно и технизирано общество да се занимаваме повече с човека, независимо колко е силен или слаб. Човекът има нужда днес от огромно внимание, защото глобалните идеи и политики го оставят встрани. Точно затова на мен са ми симпатични тези странници-неудачници, търсещи щастие в изневярата. Там някъде в този безкраен стремеж към щастието сме всички ние. Иска ни се животът и светът да бъдат по-хармонични  А пък той, животът е низ от мигове...

С годините промени ли се отношението ти към театъра, как гледаш на него сега, 36 години след първата роля?

Изпитвам изключителна почит към чудото на театъра и продължавам да пристъпвам в него като в свят храм, който дава светлина, надежда и вяра. Убеден съм, че театърът ще бъде вечен, както и животът. В театъра се пресичат всички болки, страдания, успехи, радости, възторзи, падения, надежди и време в едно. През каквито и обстоятелства и изпитания да минава човек, театралния храм остава чистилище за душата и той няма как да не те изпълва с нова енергия и вяра.

Ако театърът те прави по-устойчив, сега по-лесно ли отстояваш своето място в различните и не непременно добронамерени обстоятелства, свързани с изграждането на всяка нова постановка?

Много е любопитно онова психологическо навлизане в драматургията с режисьор и екип, когато творческият процес започва от нула. Аз се стремя никога да не тръгвам с някаква моя предварителна нагласа към творбата, за да не се размина с режисьорските намерения. Безспорномоят творчески и житейски опит оказва влияние върху ролята, която изработвам. Този процесна овладяване на театралната материя е валиден за всеки от нас, а ние сме съвкупност от хора и всеки върви по своя индивидуален творчески път. Аз лично натрупвам по-бавно, не бързам с натрупването, освен ако обстоятелствата не го изискват. В началото тръгвам начисто, за да не повтарям познати прийоми и да огранича евентуални клишета. Приел съм подхода към ролята отвътре навън, не мога да нарисувам персонажакато външна характеристика преди да разбера какви са неговите слабости, плюсове, минуси. Освен това се опитвам да градя образа на базата както на режисьорските изисквания, така и съобразно партньора, с който играя на сцената.

Read more: ЕНЕРГИЯТА ЗА ЖИВОТ, КОЯТО ДАВА ИЗКУСТВОТО

Пламен Марков: Може ли да се променя Шекспир?

Details

Category: Интервюта

Портал култура.бг

Проф. Пламен Марков за полифонията на любовта в своята нова постановка, „Влюбеният Шекспир“ на варненска сцена; за спонтанността на репетициите и неафиширания авторски театър

С режисьора разговаря Виолета Тончева 

„Влюбеният Шекспир“ – драматизация на Ли Хол по сценария на Марк Норман и Том Стопард за филма „Влюбеният Шекспир“ на Джон Мадън, е ново заглавие не само за афиша на Варненския драматичен театър, на и за българския театър като цяло. Адаптацията и постановката са на проф. Пламен Марков; сценографията и костюмите – на Мира Каланова; музиката – на Калин Николов. Премиерата е на 21 и 24 януари. 

Ако продължим прочутия цитат на Шекспир за света като сцена, на която всички са актьори, с друг негов цитат, според който „само влюбените живеят, останалите съществуват“, излиза, че най-добрите актьори са влюбените… Една игра на интерпретации, от която тръгва може би и „Влюбеният Шекспир“…

Не смея да се намесвам така категорично в естеството на любовта, защото смятам, че нещата са по-объркани и объркващи. В нашата пиеса любовта също е с различни примеси. Хората се влюбват, разлюбват, разочароват, пак се влюбват, така че любовта във „Влюбеният Шекспир“ е по-динамичен и диалектичен процес, а не статично „състояние на духа“.

Чували сме и че „естественото състояние на човека е да е влюбен“, но всичко това са много красиви фрази, понякога верни, но и несъответни спрямо реалността. Любовта е сложно чувство, преплетено и с чувството за притежание, и с чувство за доминация, и с музите на вдъхновението, и с какво ли не. Любовта не е единно „чистофайническо“ чувство и по тази причина „Влюбеният Шекспир“ би трябвало да стане едно полифонично представление – разнообразно, с много жанрови промени, с любопитни сюжетни линии, с добро чувство за хумор.

Драматизацията на Ли Хол, върху която работите, различава ли се от сценария на известния филм на Джон Мадън от 1998 г. с Гуинет Полтроу, Джоузеф Файнс и Джуди Денч, отличен със 7 награди Оскар, включително за най добър сценарий?

Неизбежна е разликата, освен това в театралната адаптация има преформатирани неща, поставящи акцентите другаде. Във филма героят Марлоу, прочутият драматург Кристофър Марлоу, съвременник на Шекспир и негов най-изявен предтеча, е по-епизодичен, докато в драматизацията той е от основните персонажи. Двамата с Шекспир имат сложни отношения, ту си партнират, ту си съперничат, ту опитват да поставят другия „на мястото му“ и в тази богата гама от промени. Персонажът Марлоу има по-съществени драматургични функции от Марлоу в сценария. За разлика от други персонажи, които нашият автор Ли Хол е решил като периферни.

В най-новото си изследване „Театърът в България. 1989-2015“ проф. Николай Йорданов ви определя като един от ярките представители на авторския режисьорски театър в България. Всички ваши постановки на варненската театрална сцена също се открояват с авторския ви подход, който започва от превода и адаптацията, за да обхване след това всички компоненти на театралната постановка. „Влюбеният Шекспир“ няма как да направи изключение.

Да, но аз съм радетел на неафиширания авторски театър. Никога няма да видите постановка, обявена като „един спектакъл на Пламен Марков“, написано на афиша с огромни букви. Според мен авторството на режисьора не бива да е гръмко и претенциозно, а би трябвало да е по-деликатно, обогатяващо избраната тема, не толкова узурпиращо територията на драматурга, а прибавящо радикално нова гледна точка към тази тема. А за това кой има право и до колко да променя автора, Брехт има прочута фраза. На въпроса може ли да се променя Шекспир, той отговаря – „Може, който може“.

Много е деликатно да променяш написаното от автора, трябва да знаеш много за него, да умееш да променяш деликатно, но настойчиво, за да променяш радикално, но да е с уважение към автора, неговите идеи, неговия свят, органично и с отговорност към новата реалност.

Зрителите, които не са чели „Вуйчо Ваньо“ на Чехов например, са убедени, че моето представление, това е точно Чеховият вариант, те гледат света на Чехов или нещо, което твърде ясно се римува с него. Всъщност те не усещат и не бива да усещат като външни промените и зад всяка от тях не бива да се появява суетната глава на режисьора-автор на спектакъла.

Разликите между интегралния текст, превода и постановката са кардинални, макар да са външно незабележими за човек, който не ляга и става с класическия „оригинален“ вариант на тази пиеса. Същото е и с варненските ми постановки на прочутите пиеси „Ричард III“, „Ревизор“ и т.н. Като съвсем млад режисьор написах студия за вестник „Култура“ – „За режисьорската органика“ и досега съм привърженик на същия творчески подход.

Във вашите постановки „Вуйчо Ваньо“ от Чехов и „Ревизор“ от Гогол се говори и на един естествен за нас език, а всъщност пак става дума точно за такава елегантна адаптация. Тя не се натрапва, но приближава максимално съвременния зрител до автора.

Опитвам се и във „Влюбеният Шекспир“ базата ми за творческо съавторство да е в този ключ. Освен че много харесвам филма по сценария на Марк Норман и Том Стопард, аз много харесвам и автора на нашата драматизация – Ли Хол, и особено неговия филм „Били Елиът“. В нашата постановка ще се стремим да запазим свободния, даже фриволен дух и остроумието на филма „Влюбеният Шекспир“ и мечтата за творчество от „Били Елиът“.

Read more: Пламен Марков: Може ли да се променя Шекспир?

Звездата от „Седем часа разлика” Симеон Лютаков играе полицая Давид в „Едноокият цар”

Details

Category: Интервюта

„Едноокият цар” предупреждава...

Звездата от „Седем часа разлика” Симеон Лютаков, познат от редица други филми и сериали, играе ролята на полицая Давид в „Едноокият цар” от Марк Креует, с която се завръща на сцената на Варненския драматичен театър. Премиерните спектакли на 25 и 27 февруари 2016 г., 19.00, Сцена Филиал, са част от специалните творчески събития в юбилейния 95-ти творчески сезон на театъра.

Всъщност ти приемаш ли го като завръщане?

Завръщане е… у дома. Влязох в състава на Варненския драматичен театър на неговия 75-годишен юбилей – още си пазя стикера оттогава, и съм тук за 95-годишния юбилей. Щастливо завръщане, защото съм необходим като актьор, което е по-важно от щатната принадлежност към трупата.

Да, режисьорът Петър Денчев не крие, че свързва идеята си за поставянето на „Едноокият цар” именно с теб в ролята на полицая Давид...

Той ме покани да участвам в проекта още преди година. Приех, ролята ми хареса. Първоначалните планове бяха за свободен проект на софийска сцена, впоследствие Варненският театър каза “Да” и плановете се пренаредиха, нататък историята е ясна.

Ролята ти допада, защото...

Защото е жива, истинска, конкретна. Давид е човек когото може би си срещнал вчера или ще срещнеш утре, той е реално разпознаваем и точно затова работата върху него ми е интересна.

Read more: Звездата от „Седем часа разлика” Симеон Лютаков играе полицая Давид в „Едноокият цар”

Копнежът по "светливата" европейска цивилизация

Details

Category: Интервюта

Режисьорът Стоян Радев Ге. К. пред Виолета Тончева

за своята постановка на „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников, с чиято премиера на 12 март 2016 г., 19.00, Основна сцена, Варненският драматичен театър ще отбележи своя 95-годишен юбилей

Известният актьор и режисьор Стоян Радев, свързал цялата си творческа съдба с Варненския драматичен театър, е поканил Даниела Николчова, една от талантливите млади театрални художнички у нас, с която работи не за пръв път, да изготви сценографията и костюмите и на тази негова постановка.

Мадам Злата, най-тежката роля, е поверил на младата актриса Гергана Арнаудова, възпитаничка на неговото „Студио Театър”, която след завършването си на НАТФИЗ „Кр. Сарафов” веднага влезе в състава на театъра в родния си град. Позната с характерни роли в постановки на Явор Гърдев, Пламен Марков, Стоян Радев Ге. К., Стилиян Петров, сега тя за пръв път получава своята главна роля.

В екипа от съмишленици са: Николай Божков - Хаджи Коста, Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров - Маргариди, Славяна Иванова – Марийка, Веселина Михалкова - Койна, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Валери Вълчев - Митю, Петя Янкова – Кака Радка, Теодор Папазов - Димитраки, Даниела Викторова – Дойна, Свилен Стоянов - Пенчо, Константин Соколов – Герги. Фотография Тони Перец.

- И днес ли е криворазбрана цивилизацията?

- Разбира се, че е криворазбрана. Както тогава, така и днес, ни повече, ни по-малко. Отговорите на въпроса защо е така, се съдържат в текста и – надявам се, в нашето представление.

- След „Свекърва” на Антон Страшимиров продължаваш с „Криворазбраната цивилизация” режисьорското си изследване на българската класика и по-точно на комедията. С какво ти е интересна тя?

- Българската класика винаги ми е била интересна, надявам се да имам и други случаи, в които да се занимавам с нея. Струва ми се, дори съм убеден, че човекът като индивид не претърпява никакво развитие във времето. Много ми е интересно как се случва това. Ето „Криворазбраната цивилизация” е писана през 1871 г. и колко години оттогава до 2016-та, а нищо не се променило.

Разглеждам „Криворазбраната цивилизация” през днешната призма най-вече заради копнежа, който тази пиеса носи в себе си. Той е напълно съпоставим със стремежа и на съвременния човек да реализира себе си и децата си на друго, различно, по-добро място. Той си представя, фантазира си, изгражда във въображението си това място като красиво и светло и никой не може да го осъжда, всички имаме подобни пориви.

„Криворазбраната цивилизация” ме вълнува заради именно този копнеж, а не заради заслепението пред чуждоземското. Персонажите са ми симпатични с надеждата и наивността си, дори ако щеш, със слепотата си. Да, слепота. Има някаква гъста мъгла пред очите им. И е странно, че както тогава, така и сега, ние не се опитваме да разсеем тази мъгла и да прогледнем. Не разбираме, че ако се постараем малко повече, ако вложим малко повече усилие, около нас би могло да стане по-светло.

Read more: Копнежът по "светливата" европейска цивилизация

Протестът като грешка на системата или на индивида

Details

Category: Интервюта

Интервю на Виолета Тончева с режисьора Петър Денчев

преди премиерата на 25 и 27 февруари 2016 г. в Драматичен театър „Стоян Бъчваров” на „Едноокият цар” от Марк Креует

Превод Нева Мичева, художник Теодора Лазарова, композитор Христо Намлиев, мултимедия Елена Шопова, фотография Тони Перец

Действащи лица и изпълнители: Полицаят Давид - Симеон Лютаков; Лидия, негова съпруга - Милена Кънева; Сандра - Биляна Стоева; Игназий - Пламен Димитров; Политикът – Николай Божков

Поздравления за първата Ви постановка в родния град, при това в 95-ия юбилеен сезон на Варненския драматичен театър. Защо избрахте „Едноокият цар”?

Защото пиесата е написана много умно, а аз съм възпитан да мисля, че пиесата трябва да е по-умна от мен. Тя умело играе с различни политически и социални реалности и открива твърде интересни перспективи пред личните фабули на персонажите. Освен това отговаря на едно силно условие - да бъде много актуална по отношение на политическата и социална проблематика. Става дума за Западна Европа, колкото и условно да става това понятие, у нас няма изострена чувствителност към социалния и политически живот, тук нивото е различно.

Пиесата дава гласност на това как социалните и политически убеждения проникват в интимния семеен живот на героите, а двама от тях в крайна сметка се оказват не толкова праволинейни в своите убеждения, колкото си мислят и са разобличени като политически позьори. Това е много важен и съществен момент, защото ако едно убеждение не е интегрирано на лично ниво, то остава на нивото на абстрактните намерения.

Откъде идват различията с България?

В българското общество няма ясно изразени класи и социални слоеве,  поради което политическите убеждения и социалните намерения са резултат на семейна среда, възпитание, дори на недостиг на информация и нещата остават размити и непоследователни.

Въпрос на гражданска култура...

Да, но тя не може да съществува без гражданственост, без наличието на активен граждански живот. Българското общество, без да искам да обиждам някого, е някак все още феодално и селско-класово, така че ако се появят някакви социално-политически възгласи за справедливост и истина, те са по-скоро народняшки. На Балканите има по-люти народи от нас и ние не сме пример за подражание за никого наоколо през последните години.

Пиесата впечатлява с още много други качества, като липсата на какъвто и да е театрален патос. Тя разобличава театралността като такава и разчита на живото отношение на перонажите/актьорите към случващото се. То трябва да бъде техният истински център и в тази посока насочваме нашите усилия. Допада ми фантасмагоричното отлепване от тази специална тема и то най вече, защото авторът кара героите да се огъват под натиска да проветрят своите разбирания, за да постигнат личните си цели.

Read more: Протестът като грешка на системата или на индивида

VII КОЛЕДНИ ТЕАТРАЛНИ СЕДМИЦИ – ВАРНА 2016

Details

Category: Театрални седмици

2 декември – 23 декември 2016

2 декември, петък, 19.00 -20.45, Сцена Филиал

ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА

от Валентин Красногоров

Постановка Костадин Бандутов

Сценография Петър Митев

Участват: Валентин Митев, Веселина Михалкова, Цветина Петрова, Гергана Арнаудова, Димитър Мартинов, Петя Ангелова, Константин Соколов, Валери Вълчев ,Милена Кънева,  Свилен Стоянов

5 декември, понеделник, 19.00 - 20.45, Сцена Филиал

СВЕКЪРВА

от Антон Страшимиров

Постановка и музикална среда Стоян Радев Ге. К.

Сценография и костюми Мира Каланова

Участват: Теодора Михайлова, Веселина Михалкова, Стефан Додуров,

Петя Ангелова, Милена Кънева, Даниела Викторова, Николай Кенаров,

Николай Божков, Гергана Арнаудова, Цветина Петрова, Юлияна Чернева,

Пламен Димитров, Нели Вълканова, Валери Вълчев,  Божидар Божков,

Кристиан Михайлов, Недялко Стефанов

6 декември, вторник, 19.00 - 21.00, Основна сцена

КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

от Добри Войников

Режисьор Стоян Радев Ге. К.

Сценография и костюми Даниела Николчова

Участват: Николай Божков, Гергана Арнаудова, Цветина Петрова, Николай Кенаров, Славяна Иванова, Веселина Михалкова, Юлияна Чернева, Свилен Стоянов, Валери Вълчев, Петя Ангелова, Теодор Папазов, Константин Соколов, Даниела Викторова

7 декември, сряда, 19.00 - 21.30, Сцена  Филиал

БРАК ПО ПРИНУДА

от Жан Батист Молиер

Постановка Пламен Марков
Сценография и костюми Даниела Николчова

Музика Петя Диманова
Участват: Адриан Филипов, Веселина Михалкова, Валери Вълчев, Николай Божков, Николай Кенаров, Петя Ангелова, Стефан Додуров, Ина Добрева, Пламен Георгиев, Стоян Радев

8 декември, четвъртък, 19.00 - 21.00, Основна сцена

КАВКАЗКИЯТ ТЕБЕШИРЕН КРЪГ

от Бертолт Брехт

Режисьор Маргарита Младенова

Сценография Ивайло Николов

Участват: Гергана Плетньова, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Ина Добрева, Стоян Радев, Пламен Димитров, Антонио Угрински, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Георги Богданов

12 декември, понеделник, 18.00 -19.00, Сцена Филиал

ТРИМАТА БРАТЯ – ПРЕМИЕРА – ДЕТСКА КОЛЕДА 2016

По народни приказки

Автор и постановка Георги Михалков

Сценографска среда Огняна Серафимова

Музикална и звукова среда Искра Граматикова, Теодор Папазов, Иван Драголов

Участват: Николай Божков, Николай Кенаров, Теодор Папазов, Даниела Викторова, Искра Граматикова, Анжела Жекова, Константин Соколов

Фотография Веселин Василев

СЛЕД ПРЕМИЕРАТА ОТ 13 ДО 23 ДЕКЕМВРИ, ВСЕКИ ДЕН, 11.00 И 14.00, СЦЕНА ФИЛИАЛ

ТЕЛЕФОН ЗА ДЯДО КОЛЕДА 052 665 020

Подаръците се предават, четливо надписани, в деня на спектакъла на служебния вход

ЗАЯВКИ ЗА VII КОЛЕДНИ ТЕАТРАЛНИ СЕДМИЦИ

Тел. 052 669 650, 052 669 651, e-mail: drama_varna@yahoo.com

БИЛЕТИ И ЗАЯВКИ: 052 665 022, 052 665 020. Работно време на билетната каса: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00–14:00 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00

www.dramavarna.com

ПАКЕТ ТЕАТЪР + ОПЕРА

30 % НАМАЛЕНИЕ за всеки закупен билет едновременно на ДТ „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна

Ръководството си запазва правото на промени в програмата.

От „Криворазбраната цивилизация” до „Канкун”

Details

Category: Театрални седмици

Програмата на ДТ „Стоян Бъчваров”  11 – 19 април 2016

VI Великденски театрални седмици – Варна 2016

В своя 95-ти юбилеен творчески сеозн и VI Великденски театрални седмици 2016 ДТ „Стоян Бъчваров” ще представи на варненската публика 5 от своите най-добри заглавия в периода от 11 до 19 април.

Седмицата започва на 11 април, Основна сцена, с „КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ” от Добри Войников – постановката на Стоян Радев Ге. К., която екипът подготви с голяма любов и посвети на своя празник.

Премиерните спектакли за рождения ден на театъра и за Световния ден на театъра през март заслужиха овациите на публиката както заради  всеотдайната ансамблова игра на актьорите, така и заради вписаните в постановката документални препратки към богатата история на театъра. „Криворазбраната цивилизация” е спектакъл, който непременно трябва да се види, защото показва всичко, с което Варненският драматичен театър достойно защитава името си на един от водещите театри в България.

Ретро очарованието на „Криворазбраната цивилизация” ще бъде сменено на 12 април, Основна сцена, от наситения с драматизъм трилър „ОПАСНИ ВРЪЗКИ” от Кристофър Хамптън по скандалния роман на Шодерло дьо Лакло.

Зрителите ще се потопят в коварните интриги, които в търсене на надмощие заплитат бившите любовници Маркизата и Виконтът.

Те не се спират пред нищо, за да нараняват другите и да унищожават човешки съдби, стига те да доминират, те да властват.

Опиянението да причиняваш зло – една тема, която режисьорът Стилиян Петров е интерпретирал с най-добрите средства на съвременната театрална естетика.

„ РЕВИЗОР” от Гогол - блестяща трактовка на проф. Пламен Марков на класическата руска комедия, ще ни напомни на 13 април, Основна сцена, колко лесно могат да бъдат манипулирани хората и как корупцията прониква в обществото, завладява го, обсебва го.

Дали обаче само глупостта и безхаберието са причина за корупцията – както някога, така и днес, е въпросът, на който зрителите сами трябва да си отговорят.

„СВЕКЪРВА” от Антон Страшимиров на 16 април, Сцена Филиал, ще възроди познатите забавни перипетии, произтичащи от авторитарното отношение на свекървата към сина и снахата.

Ситуациите в тази семейна комедия от началото на миналия век далеч не са отживелица, така че „Свекърва” остава актуална и в новия век. Сочният език и оригиналните режисьорски находки на Стоян Радев Ге. К. внасят  още хумор и много свежест - още две причини за поредна среща с това любимо заглавие.

Отново семейството, но в един съвсем разкрепостен съвременен вариант, е основна тема и на задъхания „КАНКУН” от каталонския автор Жорди Галсеран. Стилният режисьорски прочит на Стилиян Петров ще фокусира зрителското внимание на 19 април, Сцена Филиал, с безграничните фантазми на въображението. Какво се случва, когато две семейни приятелски двойки се опитат да разменят местата си – нещо, към което ваканцията в скъпия курорт Канкун определено предразполага... 

Билетна каса Сцена Филиал (052 612 998) всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00; Резервации и продажба на билети – тел. 052-669 650; 052-669 651; 052-669 652 и Е-mail: drama_varna@yahoo.com; Online продажби и в мрежата на EVENTIM.BG

Виолета Тончева

Дядо Коледа идва във Варна с „Голямото Коледно приключение 2”

Details

Category: Театрални седмици

Премиера на 14 декември 2015 г.

В своя 95-ти юбилеен творчески сезон варненските драматични актьори с вдъхновение се включват в „Голямото Коледно приключение 2” и очакват към тях да се присъединят децата от Варна и региона. Премиерата предстои на 14 декември, 18 часа, Сцена Филиал. След премиерата ще има спектакли всеки ден от 11, 13 и 15 часа в периода от 15 до 23 декември, с изкл. на 18 декември.

Авторката Магда Борисова, създала едни от най-добрите съвременни детски, а и не само детски пиеси, написа за Драматичен театър „Стоян Бъчваров” най-напред „Голямото Коледно приключение на...”. На предишната Коледа младите зрители толкова харесаха приключението, че Магда нямаше как да не напише и продължението - „Голямото Коледно приключение 2”. Постановката и музикално оформление са на Стоян Радев Ге. К., сценографията и костюмите на Даниела Николчова, фотографията на Тони Перец. Помощник-режисьор е Петя Куртева.

Замесени в приключението са  актьорите Цветина Петрова (Пламена), Валери Вълчев (Блеки), Константин Соколов (Боцко), Николай Кенаров (Фич), Гергана Арнаудова (Вълшебницата), Петя Янкова (Феята), Николай Божков (Вини), Ина Добрева (Гуин) и Тодор Тодоров (Дядо Коледа).

Магда Борисова: „Голямото Коледно приключение 2” е подходящо за деца от 5 до 105

И „Голямото Коледно приключение 2” е подходящо за деца от 5 до 105 години. Добре познатите герои от първата част - еленчето Боцко, Снежният човек Блеки, котаракът Фич и Пламена са изправени пред нови приключения, които ги отвеждат чак на Южния полюс. Това е пиеса за приятелството, за саможертвата и егоизма, за състраданието и оптимизма - все неща които вълнуват всички хора, независимо къде живеят и какъв език говорят.

Стоян Радев Ге. К.: Влагаме цялата си любов в „Голямото Коледно приключение 2”

Две години подред поставям детския коледен спектакъл и си мисля че преди този голям празник не бих могъл да си пожелая по-подходящо занимание. Дори моите собствени деца могат да ми завиждат - от 9 сутринта идвам в театъра и до късна вечер си играя на Дядо Коледа J

Всъщност и аз, и целият ми екип се отнасяме много сериозно към детската театрална Коледа. Съзнаваме колко отговорно е да се създаде един хубав празничен спектакъл за деца и влагаме цялата си любов в „Голямото Коледно приключение 2”.  

Проблемът е, че Дядо Коледа претърпява злополука и съществува опасност да не дойде на празника, на който децата с трепет го очакват. Но героите се заемат със спасителната операция. Сред тях са котаракът Фич, вече женен за котката Сузана, също любезното семейство пингвини Гуин и Вини Пин, и разбира се Вълшебницата. И представете си - снежинките върху роклята й са 600, така че цялото театрално войнство трябваше да помогне на шивачките Данчето и Каля при изрязването и зашиването им. Една по една, докато грейнат всичките 600 звездички. Нали роклята на Вълшебницата трябва наистина да бъде вълшебна!

Кой е Дядо Коледа

Добрият старец с дълга бяла брада и красива червена дреха, обичан заради подаръците, които носи на Рождество Христово, има много имена и е много, много стар. История и митове се преплитат в легендите за него.

Read more: Дядо Коледа идва във Варна с „Голямото Коледно приключение 2”