"Телефонът на мъртвеца" в БНТ
- Details
- Category: Другите за нас
Денят започва с култура | "Телефонът на мъртвеца" - най-новата постановка на варненска сцена
"Телефонът на мъртвеца" с първа постановка в България
- Details
- Category: Другите за нас
Най-новото заглавие в афиша на Драматичния театър „Стоян Бъчваров” във Варна е пиесата „Телефонът на мъртвеца” от Сара Рул, която е сред най-младото поколение американски драматурзи. Постановката е на режисьора Петър Денчев.
Прочетете цялата статия тук >>
Реплики за гастрола 2018 на Варненския театър в София
- Details
- Category: Другите за нас
ЗЕЛМА АЛМАЛЕХ, СТЕФАН ДЖАМБАЗОВ, www.въпреки.com
Нашето искрено мнение с огромно уважение към авторите на спектакъла “Хенри IV” и към всичко, което прави Варненският театър.
Ние сме от поколението, което макар и на много млади години имаше шанса да гледа "Хенрих IV" на Пирандело, в изпълнение на изключителния Апостол Карамитев, постановка на Енчо Халачев на Камерната сцена на Народния театър. Всеки, който е гледал актьор от ранга на Апостол Карамитев, разбира за какво става дума. Това е един специален критерий, вълнение, възхита за актьорска игра и превъплащение. Оттук нататък това е нашият еталон, както и за други роли на този невероятен актьор и личност. В този смисъл, чисто актьорски, не само в изпълнението на Стоян Радев у нас остана известно неудовлетворение. В скоба - дори по отношение на дикцията на актьорите имаше проблем. Освен това самият спектакъл носеше известна декоративност, извън контекста на знаменития драматургически текст и за тези, които не го познават, това е било проблем.
Чисто визуално, решението беше много добро, но това както винаги е блестящата работа на Васил Абаджиев като сценограф и усещането му, заедно с Лилия Абаджиева, да осмислят картината на сцената. Известното разводняване на "немите" сцени, решени в особен танц в някаква степен измества концентрираността на силния текст, който едва към финала придобива своята пълнота и сгъстеност. Това е прочитът на Лилия Абаджиева, която ние много ценим и обичаме, но според нас, тя се е увлякла малко повече в изображението, отколкото в същностния смисъл на този изключителен драматургичен текст.
“Хенри IV” в БНТ
- Details
- Category: Другите за нас
Репортаж на Мартин Николов за премиерата на „Хенри IV” от Пирандело – 8, 9 декември 2017
http://news.bnt.bg/bg/a/premiera-na-khenri-iv-vv-varnenskiya-dramatichen-teatr
Комедия за грешките, които допускаме, поставя Костадин Бандутов на варненска сцена
- Details
- Category: Другите за нас
С „Бащи, лъжи и още нещо“ искаме да дарим радост, да направим всеки зрител по-позитивен и усмихнат, казва актьорът Свилен Стоянов, който празнува 60-годишен юбилей
Публикувана: 19 Sep 2017 | 14:34
Снимка Полина Петрова
„Бащи, лъжи и още нещо“ е комедия за грешките, които допускаме. Това определение даде режисьорът Костадин Бандутов в навечерието на премиерата на спектакъла, която е първа за новия сезон на варненския драматичен театър. Това не е първа среща на Костадин Бандутов с творчеството на Рей Куни. Режисьорът на практика „открива“ английския драматург, станал известен с прозвището „краля на комедията“ за българската публика. Спектакълът „Между два стола“ със своите 151 представления в периода 1990-1998 година се оказва най-дълго играният на голяма сцена в най-новата история на Варненския драматичен театър.
Актуалният прочит на „Бащи, лъжи и още нещо“ е втори за Костадин Бандутов след 25 години. „Бащите, лъжите и още нещо винаги ще ги има“ – казва режисьорът с усмивка. „Ако зависеше от мен аз бих повторил много от спектаклите, които съм поставял през годините. Това е един от начините да покажем на младото поколение, че има и друга култура, различна от културата на телефона, лаптопа и таблета, за която характерна е бързо поднесената информация, която те получават на готово. Другата причина да поставя отново „Бащи, лъжи и още нещо“ е, че това е една много атрактивна и смешна комедия. Рей Куни е майстор на ситуативната комедия и в ситуации, които дори режисьорът и актьорите, а оттам и зрителите смятам за изчерпани, той успява да намери оригинали решения. Новото в спектакъла сега е, че налагам един много бърз ритъм ,– това е, което искам от актьорите. Носен от това бясно темпо човек няма време да спре, да помисли, да разбере къде греши и как да постъпи“ – допълни Костадин Бандутов.
Ако се сравни спектакълът „Бащи, лъжи и още нещо“ днес и преди 25 години, човек ще си даде сметка как изтича времето. Свилен Стоянов преди е бил в ролята на сина, а сега е в ролята на бащата. „Сега изпитанието е по-любопитно, защото публиката е по-различна, по-динамична, с по-различни усещания за изкуството. Не е никак лесно да вляза в ролята на бащата, след като съм бил в ролята на сина.
Младият Лезли е един изключително позитивен образ, който печели много симпатии в публиката, защото на практика той е потърпевш от тази ситуация, в която попадат възрастните. Бащата е съвсем различен – човек, сигурен в своя път, отдал всичко на кариерата и успеха, но загърбил по някакъв начин личните неща. Оказва се в един момент, че целият му живот се преобръща на 180 градуса и той трябва да преодолее една драматична за него ситуация, ако може…Отстрани персонажът изглежда смешен, както и всички останали, разбира се, но те са поставени в драматична ситуация, в един сложен за житейския си път период. Решението, което предлага г-н Бандутов е доста атрактивно и със здрави драматургични основания и то изисква поливалентни актьори. Надявам се резултатът в крайна сметка да е удовлетворяващ за всички. Има още какво да търсим разбира се…
Има едно неписано правило в гилдията, че до 10-ото представление на един спектакъл той продължава да се „отглежда“ в процеса на срещите с публиката и в процеса на партньорството между актьорите на сцената. Основната ни цел е да дарим радост да направим всеки зрител по-позитивен и усмихнат, казва актьорът, който празнува 60-годишен юбилей. Свилен Стоянов си пожела още много творчески предизвикателства занапред, които да го зареждат с удовлетворение от посланията, отправени към публиката. „Знам, че имам още какво да дам, затова искам само да бъда здрав и позитивен. Да хвърлим назад ежедневните тегоби, защото животът е един“, допълни той.
Станислав Кондов е младият актьор, който ще пресъздаде на сцената образа на сина Лезли в актуалния прочит на „Бащи, лъжи и още нещо“. „Беше ми много интересно да изследвам този младеж, който е почти на моите години, а на практика толкова различен от мен, той е луда глава, бунтар. Елате и ще видите, няма да издавам повече. Направихме представлението с много труд, с много любов и с много смях. За мен беше много забавно“, сподели Станислав.
За него и за Полина Недкова това е дебют на сцената на варненския театър. И двамата са от Варна и споделят, че са израснали в местните театрални школи и стремежът им към сцената е бил точно заради актьорите, с част от които сега излизат заедно в представлението „Бащи, лъжи и още нещо“. „Да дойда във варненския театър за мен е мечта и приключение. Вълнувам се. Аз имам големи очаквания от този театър, надявам се и той да има от мен, за да мога да ги оправдая. Героинята ми в този спектакъл е много ентусиазирана и целенасочена. За мен по интересен е работният процес, репетициите, не толкова фойерверките накрая. И те са прекрасни, разбира се, но аз повече се вълнувам преди това“, разказа Поли преди премиерата.
Тази и утре вечер са двете премиерни представления на „Бащи, лъжи и още нещо“. Началният час е 19:00, на сцена „Филиал“. В спектакъла участват още Валери Вълчев, Милена Кънева, Димитър Мартинов, Веселина Михалкова, Валентин Митев, Биляна Стоева, Николай Кенаров, Пламен Георгиев, Теодора Михайлова и Малина Михалкова.
Рефлексии. „Влюбеният Шекспир” в София, 6 март 2017 г. (2)
- Details
- Category: Другите за нас
Проф. Красимир Спасов
Чудесен спектакъл с интересна драматургия, позната от филмовия шедьовър „Влюбеният Шекспир” - един факт, който буди основателното любопитство дали театралният вариант ще издържи сравнението. Да, Варненският драматичен театър, в лицето на режисьора проф. Пламен Марков, сценографа Мира Каланова, композитора Калин Николов и актьорския състав, дава един достоен отговор, създавайки силен и убедителен спектакъл.
По начало театрите, които си позволяват спектакли с много хора, както е в случая, се броят на пръсти. Изисква се голямо режисьорско умение, което да обедини толкова голям екип и режисьорът се е справил по възможно най-добрия, бих казал дори възхитителен начин. Искрено поздравявам Варненския театър за това постижение. Той имаше нужда от една подобна постановка, която да бъде еднакво убедителна на всички нива – като драматургия, режисура, овладяване на пространството, костюми, музика и актьорски постижения.
Бих добавил, че наред с всичко изброено дотук, „Влюбеният Шекспир” е и едно крайно забавно представление. Актьорите играят с особено увлечение, това се усеща и придава допълнително качество на целия спектакъл.
Проф. Атанас Атанасов
Едно от най-добрите неща, които съм гледал през този сезон. Вълнуващо, заразително представление. Въпреки че продължава три часа, не усетих кога мина времето. Уважавам и ценя всички колеги във Варненския театър. Всички знаем кои са неговите стожери - Стоян Радев и Веселина Михалкова. Освен тях, ме впечатли Симеон Лютаков, който е от моя първи випуск в Театралната академия. Милена Кънева също изгражда много интересна роля. „Влюбеният Шекспир” може и да е представление, което се занимава с чисто театрални проблеми, но е направено много силно и вълнуващо, усещаш го със сърцето си. Дано да го видят повече хора, не само в София и Варна, а и в други градове.
Проф. Надежда Сейкова
„Влюбеният Шекспир” ми направи силно впечатление като един многопластов, добре организиран и атрактивен спектакъл. Гордея се с моя ученик Адриан Филипов, който е много узрял и се представи чудесно в ролята на Шекспир. Представлението дълбоко ме развълнува и събуди у мен асоциации за времето назад, когато аз самата откривах Шекспир. Спомних си за проф. Любомир Тенев и неговите тези за Кристофър Марлоу, върнах се към „Ромео и Жулиета” в Народния театър, когато бях асистент-режисьор на Стефан Сърчаджиев...
Постановката на Пламен Марков заслужава внимание и вярвам, че ще бъде оценена по достойнство от театралното съсловие.
Проф. Ивайло Христов
Многостранен спектакъл с прекрасна визия, сценография и костюми. Много точен пример за добро, умно, мъдро и същевременно комуникативно представление. Намерено е златното сечение. „Влюбеният Шекспир” на Варненския театър ще има успех навсякъде.
Проф. Иванка Бенчева
Прекрасно представление, създадено с висок вкус, театралност и фантазност. Прекрасна режисура, прекрасна сценография и прекрасни костюми, великолепен грим и великолепно техническо осъществяване. Марково представление, каквото няма как да не се получи, след като го прави марков майстор като Пламен Марков.
Поздравявам актьорите за пластиката и сценичното поведение. Радвам се, че сред тази голяма актьорска трупа се изявяват и моите студенти Стоян Радев, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Цветина Петрова, Николай Кенаров, Стефан Додуров.
Read more: Рефлексии. „Влюбеният Шекспир” в София, 6 март 2017 г. (2)
Връщане към българските корени в театрален сезон 2016-2017 г.
- Details
- Category: Другите за нас
Гастролът на Варненския и Пловивския театър потвърдиха тази тенденция
Автор: Мариана Цветкова - http://kulturni-novini.info
Обръщане към класиката и към българските корени – може би това е най-характерното за театрален сезон 2016-2017 г. и това бе потвърдено от неотдавнашния гастрол на Варненския и Пловдивския театър в София.
Тъй като тази година голям дял от номинациите за театралните награди на Съюза на българските артисти „Икар” се паднаха на извънстоличните трупи, затова интересът към представленията на Варна и Пловдив бе голям.
През март те отново ще пристигнат в София с нова продукция, така че ще може да оформим окончателно впечатленията си от тяхната работа за отминаващия сезон.
Две от показаните представления - „Криворазбраната цивилизация” по Добри Войников, под режисурата на актьора Стоян Радев Ге. К. и „Вълци” по „Трънски разкази” на Петър Делчев на Диана Добрева се опират на българското, но подходът към поставянето им е коренно различен.
Спектакълът на Стоян Радев Ге. К. „Криворазбраната цивилизация” е решен в стилистиката на България от началото на ХХ век и напомня малко лирическите романтични филми на късния Чарли Чаплин. Може би това се дължи на ретро сценографията и костюмите (дело на Даниела Николчова), както и на прекрасната музика, която звучи като фон през цялото време. Постановката далеч надхвърля добре познатия ни средношколски текст – малко наивната пиеса на Добри Войников, защото тя е обогатена с авторски вметки на режисьора.
В представлението успоредно вървят три линии. Освен основния сюжет на „Криворазбраната цивилизация”, добавено е пътуване на една театрална трупа, която репетира „Криворазбраната цивилизация” в чакалните на различни гари. Водещо в тези интермедии е показване всеотдайността на актьорите към театъра и обяснение в любов към това трудно изкуство.
Освен това в действието са вплетени автентични откъси от пресата от началото на ХХ век, от които научаваме как е била създадена морската ни трупа и критически текстове за нейните първи постановки. Тази „документална” линия се дължи на това, че спектакълът „Криворазбраната цивилизация” е посветен на 95-годишния юбилей на Варненския театър. Всичките линии се преливат плавно една в друга, така че зрителят на моменти сигурно се пита къде му се „губи”сюжетът на „Цивилизацията”, но пък това е обогатило постановката.
„Паметта на водата” – представление за любов и хармония
- Details
- Category: Другите за нас
За юбилейния 70-и път изиграха постановката актьорите от варненския театър през изминалата седмица
Прочетете цялата статия: кликнете тук
Изневярата е сложно явление, показва в постановка Костадин Бандутов
- Details
- Category: Другите за нас
"Прелестите на изневярата" се играе премиерно тази и утре вечер на сцена "Филиал" на драматичен театър "Стоян Бъчваров"
Прочетете цялата статия> кликнете тук
„ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА” КАТО УСЕЩАНЕ ЗА ЖЕНА
„Т - Емпатия” показва съвременните лица на Варненския театър
- Details
- Category: Другите за нас
Разговор на Рада Стойкова от БНР с фотографа Веселин Василев
Театралната изложба на фотографа Веселин Василев „Т - Емпатия” е посветена на 95-годишния юбилей на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Противно на очакванията, портретите художествена фотография на Веселин Василев показват актьорите и ветераните на театъра не на сцената, а по необичаен, „нетеатрален” начин - такива, каквито ги „вижда” авторът на снимките.
Те са публични личности, актьори в светлините на прожекторите, така че имат милиони стандартни кадри. Но някои от тях са ми приятели и познавам дълбоката им душевност, извън професионализма им. И за мен беше интересно да видя дали в някаква степен ще мога чрез снимките да направя и зрителя съпричастен към това, което те не виждат, когато са без грим.
След успешното й представяне в морската столица, сега изложбата гостува в софийската галерия „Астри”, където може да бъде видяна до 9 юли.
Събитието е подкрепено от Българската фотографска асоциация и е част от проявите в Месеца на фотографията.
Чуйте разговора на Рада Стойкова с фотографа Веселин Василев в „Артефир” на БНР.
http://bnr.bg/hristobotev/post/100709560
29 юни 2016
Вижте видео: http://eurocom.bg/shows/video/delnici/3364
Прочетете повече: Театралната изложба „T-Eмпатия” в София
Oще един успех за Варненския театър в София!
- Details
- Category: Другите за нас
Изложбата "Т - Емпатия" на фотографа Веселин Василев, посветена на 95-годишния юбилей на Варненския драматичен театър, събра овациите на столичани в Галерия "Астри". Преди откриването авторът Веселин Василев гостува в Телевизия "Евроком" в предаването "Делници" на Николай Колев
Вижте видео: http://eurocom.bg/shows/video/delnici/3364
Прочетете повече: Театралната изложба „T-Eмпатия” в София
„Т - Емпатия” показва съвременните лица на Варненския театър
Брехт / Младенова – консонанси и дисонанси
- Details
- Category: Другите за нас
Георги Каприев
„Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, превод Константин Илиев, постановка Маргарита Младенова, музика Асен Аврамов, сценография Ивайло Николов, костюми Ива Гикова. В ролите: Стоян Радев, Гергана Плетньова, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Ина Добрева, Пламен Димитров, Антонио Угрински, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Георги Богданов. ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна. Премиера – септември 2015, гостуване в НТ „Иван Вазов“ на 1 февруари 2016.
С „Кавказкият тебеширен кръг” Маргарита Младенова пак (след „Пунтила“ в Младежкия театър, 2014) се захваща с Брехт, бездруго рядко поставян у нас, при това обикновено с отклонения от неговите принципи. Тази е гледаната от мен българска постановка, стояща най-близо до театралните му постулати. От перспективата на формата може да се каже, че тук имаме Брехт „по ноти“. Младенова следва почти всички фигури, емблематични за епичния (по-късно наричал се и „диалектичен“) театър.
Задължителното нарушаване на континуитета на време, място и характери е проведено магистрално. С фактически всичките си основни компоненти е въведен и така нареченият от Брехт Verfremdungseffekt (ефект на отчуждаването). Спазено е изискването актьорите да показват ролите си без вживяване в тях. Те се самонаблюдават, „историзират“, „меморизират“ и коментират поведенчески персонажите си. Те следват повелите за отчуждаване на жестикулацията, речта и т.н., провокирайки еманципирането на зрителя от персонажи и ситуация. Брехт, който заявява класова и историческа определеност на емоциите, настоява те да бъдат не елиминирани, но, във всеки случай, генерирани през санкция на рационалността. Младенова спазва това, откъдето идва и неизбежният за Брехтовия театър емоционален дефицит при възприемането, клонящ понякога към скука.
За да прокара главните му принципи, Младенова се отказва от един, а именно от исканата „нестилизираност“, „естественост“ на жеста и изказа. Речевата техника е съзнателно изнесена, влизайки в конфликт както с обичайния сценичен, така и с всекидневния говор. Особено сепващо е това при „певеца“ (предопределен за посредник между действието и публиката), което става обяснимо чак когато Радев влиза и в ролята на Аздак. Пластичните решения при Младенова също отиват доста далеч от „естествеността“, доближавайки се до карнавалната геометричност, характерна за руския художествен авангард от началото на ХХ век. Това се прави обаче тъкмо за да бъде утвърден ефектът на отчуждаването.
Да почувстваш театъра
- Details
- Category: Другите за нас
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22897&sid=64
Отзиви за гастрола на Варненския драматичен театър с „Кавказкият тебеширен кръг” и „Доходно място” в София
СЪБИТИЕТО
В София Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” представи през февруари 2016, годината на неговия 95-ти юбилеен сезон, две от най-новите си постановки. На 1 февруари на сцената на Народния театър зрителите видяха „Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолт Брехт, отличен с две номинации ИКАР 2016 – за режисура на Маргарита Младенова и за водеща мъжка роля на Стоян Радев – Аркадий Чхеидзе.
Превод Константин Илиев, сценография Ивайло Николов, костюмография Ива Гикова, музика Асен Аврамов, фотография Росен Донев. Действащи лица и изпълнители: Певецът Аркадий Чхеидзе, Стар селянин, Селският писар Аздак – Стоян Радев; Груша Вахнадзе – Гергана Плетньова; Симон Хахава, Иракли, Ратаят – Георги Богданов; Лаврентий Вахнадзе, Ефрейтор, Шаува – Николай Кенаров; Лекар, Архитект, Готвачка, Свекърва, Възрастна дама, Баба – Даниела Викторова; Натела Абашвили, Селянка – Биляна Стоева; Анико, Людовика, Адвокат, Лекар, Бавачка, Млада дама, Търговка – Ина Добрева; Княз Казбеки – Дебелия, Собственика, Селянин, Свекър, Гвардеец – Антонио Угрински; Губернаторът Георги Абашвили, Селянин, Търговец, Юсуп, Великият княз, Дядо – Пламен Димитров; Адютант, Дървеняк, Ратаят, Калугер, Шота, Гвардеец – Валери Вълчев; Михайло Абашвили – Алекс Маринков, Николай Маринков.
На 3 февруари в Младежкия театър варненските драматични актьори играха „Доходно място” от Александър Островски, режисьор Крис Шарков, авторска музика Георги Георгиев (Остава, Нomeovox, сценография Радостина Тодорова, костюми Даниела Николчова, хореография Татяна Соколова, фотография Тони Перец. Действащи лица и изпълнители: Василий Николаич Жадов – Адриан Филипов; Полина – Цветина Петрова; Аким Акимич Юсов – Стоян Радев; Фелисита Герасимовна Кукушкина – Веселина Михалкова; Анисим Панфилич Белогубов – Николай Кенаров; Юлия – Ина Добрева; Аристарх Владимирич Вишневски – Пламен Димитров; Ана Павловна Вишневска – Петя Янкова; Микин – Свилен Стоянов; Досужев – Стефан Додуров; Варвара – Гергана Арнаудова; Григорий – Валери Вълчев.
АНКЕТАТА
Проф. дин Камелия Николова, театровед
„Кавказкият тебеширен кръг” на Маргарита Младенова безспорно е най-силната интерпретация на Брехт на българската сцена напоследък и едно от най-добрите представления на този театрален сезон, а „Доходно място” на Крис Шарков добавя още нови щрихи към профила му на един от най-последователните и интересни режисьори у нас днес.
Проф. д-р Миглена Николчина, литературовед
„Кавказкият тебеширен кръг” е завладяващ спектакъл, изигран сърцато, с младежка енергия, неспадащо настроение и съвършена екипност. Дни по-късно не престава да звучи в мене…
Мариана Първанова, театрален наблюдател
Сериозни заявки за награди направи Варненският театър „Стоян Бъчваров”, който гостува в София в навечерието на честването на своя 95-ти творчески сезон. Онова, което обединява „Кавказкият тебеширен кръг” и „Доходно място” е, че и двамата режисьори сякаш са се стремили да изберат доста изобличителни за силните на деня заглавия, като този ефект се подсилва с модернизирания подход към постановката.
Проф. Маргарита Младенова е поставила „Кавказкият тебеширен кръг” в типичен брехтовски ключ (с прочутия ефект на отчуждението на епическия театър) и с почерка на „Сфумато” – актьорите играят с пълна сила, сценографията е изчистено-стилизирана, така че епохата, мястото и предметите са доста условни и универсални. Всичко е подчинено на тази стилизирана естетика с прекрасни хрумвания – предметите бързо променят първоначалното си предназначение, като например шарените юргани, които отначало са стени на двореца, после влизат в ролята на кожени палта и т.н. (сценограф Ивайло Николов, костюми - Ива Гикова).
Актьорите сменят по няколко роли. Всичко е като по учебник, дело на зрял майстор. Вероятно в началото на 90-те „Кавказкият тебеширен кръг” щеше да бъде поставен като весело карнавално представление, стил комедия дел арте.
Сюжетът го позволява, защото носи в себе си духа на екзотичния Кавказ, на древни притчи с неочаквани обрати, има ярки гротескови образи, герои, носещи в себе си простоватата народна мъдрост и ценности. Трябваше обаче да преживеем обезценяването на лева, да видим празните магазини и купонната система, да бъдем лъгани многократно от политиците, които предпочитат да се ометат от страната с куфари, натъпкани с банкноти и кожени палта, вместо да си вземат бебето от къщи (в пиесата на Брехт това е Михайло, символ на най-свидното у народа), трябваше през страната ни да премине поток от бежанци първо в посока от Сърбия, а сега и от Сирия, за да имаме такова представление на „Кавказкият тебеширен кръг” като това на проф. Маргарита Младенова.
Нещо като трагедия през тъжната усмивка на комедията. Подобно сложно представление не може да бъде направено без подходящи актьори, а Варненският театър притежава такива.
Интервю на Рада Стойкова с Даниела Димова – директор на ТМПЦ Варна за февруарския гастрол 2016 на ДТ Стоян Бъчваров”
- Details
- Category: Другите за нас
Чуйте интервюто на:
http://bnr.bg/hristobotev/post/100651966/varnenskiat-teatar-tragva-na-turne-ot-1-fevruari
Икапоан окчисв *
- Details
- Category: Другите за нас
Наталия Господинова за театралния сериал "Всичко наопаки или Наопаки всичко"
Първият театрален сериал в България вече е факт, и то на варненска сцена. „Всичко наопаки” по три произведения на Молиер е един амбициозен спектакъл в четири действия, който не би могъл да се гледа в един единствен ден. Затова режисьорът му проф. Пламен Марков решава да експериментира и да предизвика публиката да отиде в две (незадължително поредни) вечери да се забавлява на изящния хумор на френския драматург.
В спектакъла участва почти цялата трупа на варненския драматичен театър. Три сюжетни линии се преплитат в цветна феерия, в театър в театъра, в изискано нелепи диалози, фарс и фин сарказъм.
Комедията, разбира се, завършва с щастлив край. Даже с три щастливи края… Което си е тройно удоволствие за публиката.
На сцената оживява и самият Молиер, под името Маскарил, изигран (това едва ли е изненада за някого), от звездата на варненския театър Стоян Радев. Той едновременно плете интриги, завързва действия, ръководи емоциите на останалите. И не на последно място – ни показва колко всъщност е трудна актьорската професия. Колко тежко се прави театър, как той се финансира и как оцелява, и колко важно е самите актьори да уважават професията си... И не, всичко това не е показано с назидателен морал, а с лекота и самоирония.
Самият проф. Марков споделя, че „спектакълът е със сюжет, обвързан със съдбата на актьора и на театъра, както и на допустимите компроси, които той може да направи, за да оцелее, запазвайки достойнство.”
Прекрасни, както винаги, са Веселина Михалкова и Даниела Викторова – Дънда. Открояват се ще Пламен Димитров, Николай Божков (научил няколко езика специално за представлението :) и Адриан Филипов като Сганарел. Впечатляващи са и всички останали актьори - Теодор Папазов, Валери Вълчев, Ина Добрева, Гергана Арнаудова, Стефан Додуров, Петя Янкова, Николай Кенаров, Пламен Георгиев, Свилен Стоянов...
Поздравления и за дебюта на най-новите попълнения във варненската трупа – Екатерина Георгиева, Нено Койнарски и Цветина Петрова.
Първият епизод е наречен „Всичко наопаки”, а вторият - "Наопаки всичко". Сценографията е на младата Даниела Николчова, а музиката – на носителката на Аскеер Петя Диманова.
КАСТИНГ НА ДТ „СТОЯН БЪЧВАРОВ“ ЗА АКТРИСИ
- Details
- Category: Конкурси и обяви
Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ обявява кастинг за ролята на Висента в постановката на Георги Михалков „Фуга“ от Жорди Галсеран.
Актрисите на възраст между 33 и 39 години да подготвят комедиен монолог по свой избор и характерен танц.
Кастингът ще се проведе на 24 февруари 2018 г. от 10.00 часа в сградата на театъра.
Молба и автобиография се подават в отдел „Човешки ресурси“ - ТМПЦ Варна, Радка Николова, тел: 052 665017, 0882 520352, email: nikolova.radka@gmail.com
ИДЕЯТА ЗА СВРЪХЧОВЕКА КАТО РИТУАЛЕН ТЕАТЪР
- Details
- Category: Интервюта
ВАСИЛ ЗАФИРЧЕВ, режисьор на постановката „Свръхчовек“, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над партньорския проект между творци от РС Македония и ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна; за постдраматичния прочит на философията за Свръхчовека на Ницше, в музикален паралел с „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински; за жертвоприношението на сенките в ритуалния театър; за апотеоза на телесното и диктата на консумеризма; за отказа от духовно усъвършенстване и заплахата от ентропия. Премиера в Европейската нощ на театрите - 18 ноември 2023 г.
„Свръхчовек“ е амбициозно заглавие, което предполага амбициозна стилистика.
Работим в стилистката на постдраматичния концептуален театър, за да създадем едно съвременно представление. С актьорите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ излизаме от зоната на комфорт, за да поднесем театър на рисковете, насочен срещу традиционните текстове и посоки в развитието на театъра. Позоваваме се върху философията на Ницше за Свръхчовека, за да я интерпретираме в паралел с грандиозната и авангардна за своето време музика на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински. В спектакъла включваме 12 ритуала със съответен музикален еквивалент от произведението на Стравински.
Ритуален театър, изграден от 12 сцени.
Да, това е нашият Ритуален театър, който тръгва от текста на Сашо Димоски и проследява жертвоприношението на сенките. Практически ние извършваме 12 ритуала, в които телата жертват сенките и душите си, за да стигнат до Свръхчовека като своеобразна терапия на съвременната цивилизация. Днес IT-ревоюцията с бързото развитие на дигиталните технологии, изкуствения интелект, комплексната дигитализация и автоматизация, както и консуматорските нагласи на съвременното общество задушават човека и изместват основната му същност – стремежа към духовно усъвършенстване. Идеята за Свръхчовека постепенно умира. По тази особено актуална тема нашето представление предлага решения, които извеждаме като абстракция чрез музиката, хореографията, визията и средствата на други изкуства. Съвременният театър, както знаем, си служи не само с драматургичния текст, а разчита на синкретизма между различни дисциплини като архитектурата на пространството, светлинния дизайн, в случая и музиката на Стравински. Разбира се, в творческата работа за нас най-важен е процесът на търсене и изследване по пътя към поставената цел.
More Articles...
- OT ХУМОРА ДО ПРАВОТО НА ИЗБОР
- СКУЛПТУРНИЯТ ПОРТРЕТ НА ПАТРОНА КАТО ЧАСТ ОТ ОРГАНИЧНОТО ЦЯЛО НА ТЕАТЪРА
- Теодора Димова за премиерата на „Поразените“ във Варна: Толкова рядко се среща в днешно време в театъра такъв аскетизъм, наситен с драматично поднасяне на образите
- Теодора Димова идва за премиерата на „Поразените“ днес във Варна
- Режисьорът Стоян Радев Ге. К. за премиерата на „Поразените“:
- Дизайнерът на новата визуална идентичност на ТМПЦ – Варна, Държавна опера – Варна, и Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, Радослава Боор за работата си по мащабния проект
- Проф. Атанас Атанасов: Опитай, фантазирай, но трябва да знаеш, че твоите корени са на острова
- Актрисата Милена Кънева: Искам да играя нещо, което да ме запалва
- Актрисата Яна Маринова за „Любовни писма“
- „Маратонците“ на Душан Ковачевич като глобална метафора