„Опасни връзки” или еротиката на войната

Details

Category: Актуални новини

Интервю на Виолета Тончева с режисьора Стилиян Петров за българската премиера на 27 март 2015 г.и на 2 април 2015 в ДТ „Стоян Бъчваров” Варна на театралната адаптация на Кристофър Хамптън по романа на Шодерло дьо Лакло, превод Майя Праматарова, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, композитор Петя Диманова

„Опасни връзки” като идея за перфидната манипулация не е ли продължение на сладките сънища в твоята постановка „Канкун”?

„Опасни връзки” има допирни точки с „Канкун”, доколкото и двата текста ползват модела на игрите, макар че „Опасни връзки” прескача много по-рисковано и непоправимо границите на всяка, по правило, поправима реалност на игра. Нашите „Опасни връзки” не се занимават  толкова с механизмите на манипулацията, колкото с инстинкта за война в нас. Войната на катастрофалната страст. Войната като страшна и страстна драма. Съществуват изследвания, които обвързват половият инстинкт с бойния. Не случайно богът на любовта е стрелец.  Ние се занимаваме с еротиката на войната. Войнственят инстинкт и еротизмът са основно свързани.

Любовта като завземане, обсебване, надмощие...

Любовта като копнеж по онова което ни ранява. Любовта като дълбокото ни, стихийно влечение към война.

Философията за живота на западния човек, която изисква да се докажеш, като успееш непременно и на всяка цена. За разлика от източната филосогия...

Целият роман на Шодерло дьо Лакло, върху който е правена адаптацията на Кристофър Хамптън, е създаден през образа, мисълта, езика на войната. Действа се екстремно с атака, нападение, наказание, мъчение, неотстъпчиви стратегии, отбрана, объркване на противника, надежда и страх за врага, безмилостни отмъщения, власт, сила, смърт.  Кредото на маркиза дьо Мертьой е „Победа или смърт”. Съзнанието не е романтично, по-близо е до садистичното. Алтернативата е да упражниш жестокост спрямо себе си или спрямо другия. Садистичното съзнание избира другия. То иска да бъде по-скоро престъпник, отколкото жертва – по този начин е противоположно на романтичното. Романтикът се самонаказва, за да запази любимия обект, садиста го убива. Тази е настройката, садистична е вибрацията не само на царя и царицата /Валмон – Мертьой/ в цялата тази опасна шахматна конфигурация.   

Затова и определяш постановката си като драма, а не като романтична драма, с каквато жанрова характеристика върви например филмът „Опасни връзки” с режисьор Стивън Фриърс и сценарист Кристофър Хамптън, спечелил 6 номинации и 3 награди ОСКАР.

Да. Това е най-известната филмова версия на „Опасни връзки” с Глен Клоуз, Джон Малкович и Мишел Пфайфър по сценарий на Кристофър Хамптън, но преди сценария за филма Хамптън създава театралната адаптация по романа на Шодерло дьо Лакло, върху която и ние сега работим.

На мен ми направи силно впечатление преводът на Майя Праматарова. Докато го четох, усетих една особена синтезираност и театрална насоченост. Нищо излишно. Думите сякаш са подбрани с мисълта, че казаното трябва не просто да се чуе, а да се изиграе на сцената.

Това е третият театрален проект, който работим заедно с Майя Праматарова. Изключително силно държа на това партньорство. Гледам на превода както алхимиците са гледали на метала преди да се превърне в злато. Добрия превод е алхимия чрез думи. Важна, определяща съставка за дълбоко театрално съединение. Майя е невероятен алхимик на езика, живите пулсации в текста, сърцебиенето зад думите.

За това колко ефективен може да бъде творческия процес между режисьора и останалите в постановъчния екип говорят наградата АСКЕЕР за авторска музика на Петя Диманова и ИКАР за сценографията на Венелин Шурелов и костюмите на Елица Георгиева в твоята варненска постановка на „Канкун”, също наградата ВАРНА за целия екип и още една награда ВАРНА на Биляна Стоева за ролята на Ремей.

Да, „Канкун” беше и продължава да бъде през представленията силна, вълнуваща среща на общи творчески вълни, общи импулси за театър,  общо споделяне и усещане за смисъл.

Да продължим с визията на „Опасни връзки”...

Не сме в епоха. Отказахме се от тази идея. Костюмите следват по-скоро темата - строги, силно изчистени, те са като друга кожа на персонажа без го скриват, а обратно – дооткриват го. Графични, студени, сурови и поетични. Такъв е и самият образ на представлението.

И после всички тези дълбоко промислени творчески цели на постановката трябва да бъдат преведени и предадени на актьорите, да бъдат приети, осъзнати и пренесени от тях до зрителите...  

Повече от месец продължиха репетициите на маса. Това беше един горещ, задълбочен и вълнуващ процес, който възбужда неимоверно следващия етап от нашата работа. Въвеждахме се в посоката, в поетиката на замисъла през различни провокации, дълги разговори, захранващи аналогии и примери от  киното, музиката, картините на Шиле и други стръмни сюжети и образи от голямата литература.

В киното всичко тръгваше от Роже Вадим, нали?

Да. Интересен прочит, който изгледахме заедно с актьорите. Изгледахме също версията на Пина Бауш – чудовищен атентат на сетивата.  Милош Форман също е заснел „Опасни връзки” по сценарий на Жан Клод Кариер. Киното продължава да се връща към тази история по различен начин – Русия, Франция, Белгия, Корея снимат своите версии и усещания.

Един свят, който предизвиква създаването на толкова други светове. Оттам идва очевидно и идеята за изложба по темата, която ще предшества премиерата на „Опасни връзки” като допълнителен  варненски вариант към провокацията „Опасни връзки”.

Приветствам тази идея на Стоян Радев, който покани четири млади дами с отношение към театъра да нарисуват своята визия върху „Опасни връзки” – актрисата Савина Бързева, музикантката Надежда Гущерова, студентката по сценография Василена Ялъмова и възпитаничката на Студио „Театър” Славяна Иванова. Първите им творби вече могат да се видят в специалната фейсбук страница, посветена на премиерата на „Опасни връзки”, която ще представим на 27 март – Световния ден на театъра.

Никакви промени в първоначалното разпределение...

Не, всяка репетиция ме убеждава, че съм направил точно разпределение на ролите: Виконт дьо Валмон - Стоян Радев, Маркиза дьо Мертьой - Веселина Михалкова, Президентшата дьо Турвел - Екатерина Георгиева, Мадам дьо Воланж - Даниела Викторова, Сесил дьо Воланж - Гергана Плетньова, Кавалерът Дансьони - Стефан Додуров, Мадам дьо Розмонд - Юлияна Чернева, Виктоар - Гергана Арнаудова, Азолан - Адриан Филипов, Емилия - Цветина Петрова.
От самото начало знаех, че искам да има още един, особено важен за мен, образ. Нарекохме го Певицата. Тя ще се появи в определящ за целия прочит момент в лицето на Даниела Димова.

Още една нова връзка в „Опасни връзки”. Очакваме с нетърпение премиерата.

Виолета Тончева, „Литературен вестник, бр. 11, 2015 г.

V ВЕЛИКДЕНСКИ ТЕАТРАЛНИ СЕДМИЦИ

Details

Category: Актуални новини

Театърът! За почест!

Details

Category: Актуални новини

Днес ДТ „Стоян Бъчваров“ празнува 94-ия си рожден ден

Няма да изпея днес Happy Birthday To You. Защото е на английски и на западняците, както е казал поетът Валери Станков, им е една-единствена песен – и за раждане, и за смърт. И все нея си пеят. Друго не знаят. А в българските детски кътове по молове и извън тях днес навсякъде висят огромни надписи Happy Birthday To You. Готови за поредното детско парти. Навсякъде. Все едно петгодишните български хлапета трябва задължително да знаят английски. Все едно си нямаме простото нашенско „Честит рожден ден“. Имаме си. Имаме си и наши, хубави български песни за рожден ден. Време е да си ги припомним и по хубави поводи да ги запеем. Дали ще се случи някога?...
Това беше малко лирично отклонение. Размисли, които се въртят все около духовното. Което понякога е толкова, толкова дефицитно... Честит рожден ден на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Днес той става на 94 години. 94 години история. 94 години традиция. И стотици имена. На основатели, режисьори, директори, актьори, сценографи, драматурзи, художници, композитори, сценични работници... всички ония, без които великото изкуство, наречено Театър, не би могло да съществува. Всеки от тези личности, преминали през варненския театър през всичките 94 години, е оставил своята диря.

Оставил е след себе си белег. Белег от театър

За да го има днес Варненския драматичен театър, който живее своя живот като водещ театър, с една от най-силните трупи в страната.
А какво ли е било преди 94 години, когато се поставя началото? Всичко е било по-различно. Времето, порядките, актьорите, публиката, ентусиазмът, какво ли не още. Датата 12 март се вписва като рождена на варненския театър, тъй като през 1921 г. първата варненска трупа представя първото си представление – модерната тогава пиеса „Инстинктът” от Анри Кестмекер. Режисьор е големият български актьор Стоян Бъчваров, поканен специално от общината да изгради основите на театралното дело във Варна. Спектаклите се играят в тогавашната единствена зала за културни събития „Съединение”, по-късно филиал „Варненска комуна”, сега Сцена „Филиал“. В края на 1932 г. тържествено се освещава новата театрална сграда, великолепният храм на изкуствата, сега Основна сцена, една от архитектурните забележителности на Варна. И започва дългият, тежък, но пък много сладък път на Мелпомена. Не могат да се изброят имената на всички ония, докоснали в една или друга степен с ръководното си и творческо амплоа историята на варненския театър. Това са имена като Стоян Бъчваров, Матей Икономов, Владимир Тенев, Исак Даниел, Йордан Черкезов, Христо Динев, Никола и Пенка Икономови, Хрисан Цанков, Людмил Кирков, Станчо Станчев, Любен Гройс, Красимир Спасов, Райко и Данаил Райкови, Руси Карабалиев, Бойко Богданов, Костадин Бандутов, Пламен Марков, Георги Михалков, Стоян Камбарев, Николай Ламбрев, Галин Стоев, Дафинка Данаилова, Явор Гърдев, Никола Тороманов, Боян Иванов, Десислава Боева, Гергана Димитрова, Антония Попова, Алексанър Илинденов, Тодор Игнатов, Мира Каланова, Калин Николов...

Дългия списък на актьорите води Стоян Бъчваров,

следват го  имена като Евгения Громова, Анна Феликсова, Грациела Бъчварова, Венета Славчева, Васил Ляпчев, Преслав Петров, Яким Михов, Димитър Хаджиянев, Катя Динева, Илия Пенев, Пенка Божкова, Борис Луканов, Евгени Бакалов, Георги Михов, Данаил Мишев, Стоян Алексиев, Стефка Симеонова, Йордан Мутафов, Дафинка Данаилова, Георги Велчовски и още, и още...
“Варна като гражданско общество е зад театъра при създаването му преди 94 г. Това общество през годините е поддържало театъра, събрало е средства, за да играем по-късно ние, актьорите, в една прекрасна зала, каквато е днешната. Театърът е преминал през всички обстоятелства и режими, през стагнации и забрани, за да съществува и днес. Винаги съм била благодарна на онази публика, която е запазила любовта си към българския театър, към българската драматургия, която е готова да подкрепи театъра в търсенията му на нови средства – както казва Чехов - „Нови форми трябват“. Варненският театър винаги е търсил през годините тези по-съвременни форми. За реформата в театъра не бих искала да говоря. Ние, актьорите, навремето бяхме „чиновници на изкуството“. Бяхме подчинени на колектива. Сега има едно голямо движение на актьори, постоянно текучество, един отива, друг идва, падат спектакли. Преди се борехме за една роля трима - четирима актьори. Изборът бе голям. Сега избор почти няма. Това е голямата ми болка“, споделя доайенът на варненския театър, голямата актриса Грациела Бъчварова.
Няма да е пресилено да се каже, че в последните няколко години варненският театър намери и утвърди своето ново лице. Именно през последните няколко сезона трупата разработи интересен и силен афиш, поставени бяха наистина емблематични заглавия, различни като стил и като звучене, от различни школи, но все успешни – като се почне от световната, руската и българската класика (“Ричард III”, “Ревизор“, „Вуйчо Ваньо“, „Свекърва“), мине се през много дълбокия и много осмислен театър (“Паметта на водата“) и театъра на „множествената реалност“ (“Канкун“) и се стигне до забавната и приятна комедия (“Американска рулетка“, „Дамски шивач“). Салоните са пълни с публика, аплаузите са заслужени. Заради магията на изкуството. Заради предизвикателството да мислим. Заради духовното общение, което ни прави Човеци.

Да ги питаш тия хора от театъра как издържат

Как издържат и продължават да творят на фона на десетките неуспешни опити за културна реформа, на десетките експерименти с изкуството, които сменящите се управници не пропускат да направят в рамките на мандата си, на фона на липсващите естетически критерии, които по принцип трябва да осмислят и да отсяват стойностното изкуство от комерсиалното (бел. авт. - комерсиално не значи пошло, но пък то изисква компромиси). Творците в театъра продължават да работят. И да вадят продукция, която пълни салоните. А каква по-добра оценка от тази?
„Трупата ни вече години наред стои стабилно в позицията на водещ театър. Мисля, че нашата трупа има самочувствие. Самочувствието си градим заради това, че се опитваме да бъдем безкомпромисни, доколкото това е възможно, разбира се, през нашата мяра. Да, налагат се компромиси заради пазарната икономика, заради театралната реформа, заради страшно многото глупотевини, в които ние сме принудени да стоим. Не ни е лесно. Но ако се погледне афиша ни от последните години, там се вижда сериозността на намерението. Не казвам, че всеки път правим световните заглавия и световните представления. Да, правим и грешки. Но афишът може да покаже, че намеренията ни са сериозни като творческа посока на трупата“, казва актьорът и режисьор Стоян Радев.
Колко труд се влага в подготовката на едно представление така, че то да се случи, знаят само хората, които правят продукта. От директора до сценичния работник и шофьора. Професията актьор е велика професия. Да живееш цял живот нечии чужди съдби, не е никак лесно. Да помниш десетки и стотици роли, които да си готов да пресъздадеш във всеки един момент, е адски трудно. Да правиш изкуство в България днес е героизъм. Да устояваш на какви ли не обществено-политически катаклизми, посоки и конюнктури – също. Знаят го и онези по-млади и вече утвърдените имена актьори от варненската трупа, които загърбват всичко останало и горят в професията и днес - Адриан Филипов, Aнтонио Угрински, Биляна Стоева, Валентин Митев, Валери Вълчев, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Екатерина Георгиева, Ина Добрева, Милена Кънева, Михаил Мутафов, Нели Вълканова, Нено Койнарски, Николай Божков, Николай Кенаров, Петя Янкова, Пламен Георгиев, Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Стефан Додуров, Стоян Радев, Теодор Папазов, Теодора Михайлова, Христо Христов, Цветина Петрова, Юлияна Чернева...
„За мен 12 март е изключителен празник. Преди 94 г. цялата варненска културна общественост е направила така, че днес да имаме ДТ „Стоян Бъчваров“. Днес варненският театър е авторитетен културен институт. Постановките, които правим, отправят послания, задават въпроси, откликват на интересите на публиката, надявам се. На мен лично целият ми творчески път е свързан с варненския театър. Той е моята съдба, моят живот. В момента карам 34-тия си сезон в моя театър. Имал съм радостта и щастието да донеса на Варна престижни театрални награди – и колективни, и индивидуални. И днес за мен театърът е храмово пространство, в което се докосваме до душите на хората...“, споделя актьорът Свилен Стоянов. И завършва със свое четиристишие, посветено на театъра:

„Потърсих извор – извор необятен.
Открих магия, чудо непонятно.
От нея вкусих, себе си намерих,
честит със обич хората да влюбвам...“
Негово Величество Театърът влиза!
За почест!!!

Юлиян Атанасов
12 Mar 2015 | 9:13
http://www.chernomore.bg/izbrano/2015-03-12/teatarat-za-pochest

Даниела Димова, директор на ТМПЦ - Държавна опера Варна и ДТ „Стоян Бъчваров”, за сегашното и бъдещото културно сътрудничество с Република Турция

Details

Category: Актуални новини

Най-новите ни творчески планове целят задълбочаване на  културните връзки с Република Турция. Водим преговори с Генералния директор на Държавните театри за опера и балет в Турция към Министерството на културата и туризма, именития турски композитор и диригент Селман Ада. На 13 март, в рамките на нашия XVI Великденски музикален фестивал, той ще изнесе тук първия си авторски концерт, в който ще имат българска премиера две негови творби - Концерт за арфа и оркестър със солистка Сибел Ефендиев и Концерт за цигулка и оркестър със солистка Лалекан Озай Музафер. В концерта ще прозвучи и неговата интерпретация на Симфония в ре минор от Цезар Франк. Маестро Ада вече репетира с Оркестъра на Държавна опера Варна за това специално събитие, което е под почетния патронаж на Н. ПР. Сюлейман Гьокче, Посланик на Република Турция в България.

Идеята е още през тази година да започнем партньорски обмен на диригенти и артисти между двата фестивала – нашия Опера в Летния театър и Международния фестивал за опера и балет в Аспендос (International Aspendos Opera and Ballet Festival). Най-голямата забележителност на древния римски град Аспендос, разположен по южното турско крайбрежие на Средиземно море, в провинция Анталия, е едноименният античен амфитеатър. Аспендос, чиято история води назад до 166 г. сл. Хр., е един от най-запазените антични амфитетри в света, с места за 15 000 зрители и забележителна, непокътната от времето, акустика. Средище на културен туризъм, от 1994 г. той посреща и гости от цял свят на Международния фестивал за опера и балет, който членува в Европейската асоциация на фестивалите (EFA-European Festivals Association) и е определен от в. „Индипендънт” като петия от десетте най-добри фестивали в света.
За XXII издание на фестивала в Аспендос през септември тази година предвиждаме да изпратим трима водещи солисти на Държавна опера Варна за участие в гала концерт под диригентството на Маестро Борислав Иванов. Преди това, за VI издание на Опера в Летния театър – Варна 2015, ще посрещнем за заключителния гала концерт на 25 август Маестро Селман Ада като диригент, заедно с трима от най-добрите оперни солисти на Република Турция. В интернет страниците и на двата фестивала ще присъства информация за концертите, за които почитателите на операта в цял свят ще имат възможността да купуват билети online.

Това ще бъде само началото за още по-сериозна бъдеща колаборация с Република Турция в областта на културата. В този аспект обсъждаме и възможността за гастрол на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” през 2016 г. на Международния театрален фестивал на балканските страни в Бурса (Bursa International Balkan Countries Theatre Festival).

Вярвам, че нашите общи творчески намерения за партньорство в областта на културата ще доведат до взаимното ни обогатяване, както и че ще допринесат за развитието на културния туризъм между Република България и Република Турция.

От „Инстинктът” до „Свекърва”! Варненският драматичен театър на 94!

Details

Category: Актуални новини

 
Варненският драматичен театър започва своето летоброене от 12 март 1921 г., когато първата общинска театрална трупа представя първата си постановка по модерната тогава пиеса „Инстинкът” от Анри Кестмекер. Режисьор е големият български актьор Стоян Бъчваров, поканен специално от общината да изгради основите на театралното дело във Варна. Спектаклите се играят в тогавашната единствена зала за културни събития „Съединение”, по-късно филиал „Варненска комуна”, сега Сцена Филиал.

 Мечтата за специален театрален дом отлежава във времето, но пък се изпълва по възможно най-добрия начин. Строежът на започнатия още през 1912 г., по проект на арх. Никола Лазаров, „Градски театъръ”, се забавя заради войните, варненци го подпомагат с волни пожертвования през 1927 г. и едва в края на 1932 г. тържествено се освещава новата театрална сграда, великолепният храм на изкуствата, сега Основна сцена, една от архитектурните забележителности на Варна.

 
Театралното начало, независимо от трудностите, е белязано с огромен и би могло да се каже дори неповторим ентусиазъм. Само в първия си творчески сезон 1921-1922 трупата представя премиерно около 40 пиеси! Свидетелство за това дават архивите, сред тях и съхранения дневник на помощник-режисьорката Атанаска Бакалова, където са отбелязани както заглавията, така и броя на спектаклите, всички режисирани от Стоян Бъчваров. Списъкът започва с „Инстинктът” от А. Кестмекер и продължава с ”Лес” от Н. Островски, „Интересът преди всичко” от О. Мирабо, „Фарисей” от Б. Шоу, „Жестокият благодетел” от К. Голдони, „Врагове” от М. Горки, „Едип цар” от Софокъл, „Народен враг” от Х. Ибсен, „Женитба” от Н. В. Гогол, „Боброва шуба” от Г. Хауптман, „Чудото на Свети Антоний” от М. Метерлинк, „Хъшове” от Ив. Вазов, „Ревизор” от Н. В. Гогол, „Отело” от У. Шекспир, „Тартюф” от Ж. Б. Молиер, „Падуанската херцогиня” от О. Уайлд, „Камо грядеши” (Quo vadis) от Х. Сенкевич, „Дон Кихот” от М. де Сервантес и т.н. Любопитно е, че някои от пиесите са играни по 4-5 пъти, докато други достигат 17 представления, като „Отело” например.

През годините броят на постановките за един сезон намалява, но за сметка на това постепенно се изгражда сериозна репертоарна политика, която независимо от обществено-политическите настроения, се стреми да поддържа баланс между добрите български и чуждестранни заглавия.
След Стоян Бъчваров, във Варна поставят творци като Кръстьо Сарафов, Николай Фол, Кръстьо Мирски, Станчо Станчев, Димитрина Гюрова, Красимир Спасов, Любен Гройс, Цветан Цветков, Петър Златев, Гриша Островски, Андрей Калудов, Руси Карабалиев, Бойко Богданов, Пламен Марков. Следват Стоян Камбарев, Вили Цанков, Галин Стоев, Явор Гърдев, Георги Михалков, Стилиян Петров, Стоян Радев Ге. К.

Наред с „Майката. Васа Железнова 1910” и „Черна дупка” на Стоян Камбарев, „Бастард”, „Крум”, „Марат/Сад”, „Калигула” и „Пухеният” на Явор Гърдев, „Ричард III”, „Вуйчо Ваньо” и “Ревизор” на Пламен Марков, както и „Канкун” на Стилиян Петров маркират високия градус на естетическо живеене във Варненския драматичен театър.

Много са както драматичните, така и комедийните постановки, които години наред не слизат от театралния афиш.
Само комедията „Между два стола” от Рей Куни на режисьора Костадин Бандутов, която се играе непрекъснато в периода 1990-1998, достига рекордните 150 представления.

 
Като хитова постановка през най-новия сезон 2014-2015 се очертава комедията „Свекърва” от А. Страшимиров на режисьора Стоян Радев Ге. К., която само за 15-те си досегашни спектакъла след премиерата е видяна вече от близо 5 000 зрители, като 2 000 от тях са в други градове. „Свекърва” продължава да покорява публиката с представления във Варна и на гастроли, което бързо умножава нейното статистическо предимство. Неслучайно тъкмо със „Свекърва” Варненският драматичен театър кани своите почитатели на 94-ия си рожден ден. Празникът започва на 12 март 2015 г. от 19 часа на Основна сцена.
Ще се срещнем там!
Виолета Тончева

Анкета с големи награди за зрители в Световния ден на театъра

Details

Category: Актуални новини

По повод своята 94-а годишнина, Варненският драматичен театър е приготвил и големи награди за своите зрители – смартфон, таблет, телевизор, огърлица от истински перли, предоставени от бизнес партньорите „Ардес”, Зора” и „Велмар”.

Имената на печелившите участници, попълнили раздаваната преди всяко представление анкета с въпроси за предпочитани спектакли и актьори, както и препоръки към екипа на театъра, ще бъдат изтеглени в празничната томбола на 27 март 2015 година - Световния ден на театъра.

Това ще се случи непосредствено преди премиерата на „Опасни връзки” от Кристофър Хамптън, постановка на режисьора Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, музика Петя Диманова, с участието на актьорите Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Гергана Арнаудова, Екатерина Георгиева, Цветина Петрова, Гергана Плетньова, Стоян Радев, Стефан Додуров, Адриан Филипов, Пламен Димитров и Юлияна Чернева.  

94-я си рожден ден Варненският театър отбелязва със „Свекърва”

Details

Category: Актуални новини

Отзиви за постановката на актьора Валентин Ганев, режисьора Крис Шарков, писателя Захари Карабашлиев и блогъра Йордан Радунчев

На 12 март 2015 година Варненският драматичен театър ще отбележи 94 години от първия спектакъл на Общинската театрална трупа с директор и режисьор големия български актьор Стоян Бъчваров, сега патрон на театъра. На рождения си ден варненските театрали ще поднесат на публиката най-търсената нова постановка „Свекърва”, в режисьорския прочит на един друг Стоян – известния варненски актьор и режисьор Стоян Радев. В това, създадено с много любов представление, се откроява с великолепното си превъплъщение в ролята на свекървата Костанда Веселина Михалкова. Не по-малка заслуга за възторжения прием на постановката имат и актьорите Стефан Додуров, Петя Янкова, Николай Божков, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Милена Кънева, Николай Кенаров, Гергана Плетньова, Нено Койнарски, Юлияна Чернева, както и всички останали.

След февруарския гастрол в Пазарджик, София и Плевен почитателите на „Свекърва” категорично се умножиха. Ето какво споделиха по този повод актьорът Валентин Ганев, режисьорът Крис Шарков, писателят Захари Карабашлиев и блогърът Йордан Радунчев.

Актьорът Валентин Ганев: „Бих искал да благодаря на трупата на "Свекърва" за чудесното преживяване. Както вече споделих със Стоян Радев, много стилно представление. С мярка и вкус. Съвременно, ритмично, ярко. Истински добре сработена трупа от чудесни актьори.”
Режисьорът Крис Шарков: „В "Свекърва" ми направи впечатление подхода към българската класика - нещо, което намирам за трудно и деликатно. Светът на спектакъла не е нито битово-фолклорен, нито условен, а прилича на оживяла в настоящето стара картичка или снимка. Познатите образи са представени същевременно и с пародия, и с любов към времето и поетиката. Това създава езика на спектакъла, който се защитава от трупата на Варненския театър.”

Писателят Захари Карабашлиев: „Нямаше слаб момент! В режисьорски аспект Стоян е свършил невероятна работа, защото енергията на сцената беше изключителна. А и нека не забравяме - пиесата е писана в други времена, за друга публика, с (уж) други кахъри. Но великолепната актьорска игра на всички, добродушен хумор и много добра визия успяха да оживят думите на Антон Страшимиров. Веселина Михалкова беше Свекървище! Бях горд, че гледам представление на Варненския театър. Браво!”

Блогърът Йордан Радунчев: „Не знам. И аз си казвах отначало, свекърва като всички други, но… но отидох на „Свекърва” под режисурата на Стоян Радев... Може ли една стогодишна пиеса, играна хиляди пъти, претворявана и прекроявана през годините от десетки режисьори, въпреки това да бъде изнесена по начин толкова оригинален, че да смае и изненада, сякаш за пръв път чувате този стогодишен текст и за пръв път виждате тези стогодишни образи? Може. При това без грам самоцелно оригиналничене. Сигурен съм, че ако би имал възможност да изгледа представлението, Антон Страшимиров би останал изключително доволен и би аплодирал прав, заедно с публиката в пълния салон.”

„Свекърва” за чудо и приказ радва Варна

Details

Category: Актуални новини

Не свекърва, а цяло свекървище е Веселина Михалкова като Костанда в новия спектакъл на Варненския театър „Свекърва” от Антон Страшимиров, който гостува в София на сцената на Народния театър. Варненци направо засрамиха софиянци, като показаха най-сериозното и добре изпипано представление от началото на новия театрален сезон. В режисьорското решение на Стоян Радев „Свекърва” следва по петите градската култура от началото на ХХ век, но не изглежда ретро, а винтидж благодарение на сценографията и костюмите на Мира Каланова. А това означава много, ама много рози, тапети на райета, портрети на стената и порцеланови сервизи. Всичко е в изобилие като при истинско еснафско семейство, което се стреми да демонстрира благополучие независимо от всичко. В декорите и в костюмите на героите (чиито тъкани на роклите, престилките и забрадките са в тон с пердетата и столовете) обаче личи леко намигане, както и в играта на актьорите, чиито пресилени маниери напомнят комедиите от черно-белите неми филми. Подобно сполучливо единство на игра и визия се среща не толкова често, но режисьорът Стоян Радев е успял да го постигне. Направил е спектакъл със специфичен почерк, който не прилича на нищо, което сме гледали досега. Това е първата постановка на актьора Стоян Радев на голяма сцена и този труден за всеки режисьор скок се вижда, че е успешен.

В центъра на тази толкова цветна еснафска градина е Свекървата, с голяма буква. Тя командори с нетърпящ възражение тон цялото си семейство и най-вече младата си снаха (Петя Янкова), която не може да й угоди в нищо. В ролята на свекървата Костанда Веселина Михалкова успява да доминира над всички и да владее сцената във всяка минута, докато е под прожекторите. Като демонстрира огромен регистър от актьорски превъплъщения – от заповеднически тон до скимтене на обидено дете, така че през цялото време човек се пита – къде досега е била Михалкова, че не сме я забелязали. Със зряла игра на опитна актриса тя играе толкова майсторски на ръба – без да се катурне към битовизма, както би могла да я изиграе например Стоянка Мутафова, а да остане винаги малко над нещата. Дори и тогава, след като е тъпкала своите близки, тя си намира колая в лицето на две хитруши – майка и дъщеря (Милена Кънева и Даниела Викторова). Те омайват сина й (Стефан Додуров) и се опитват да превземат нейната крепост – дома й. За да оцелее, тя спешно си взима поука и моли на колене снаха си да се върне в семейството. Подобни ситуации се разиграват почти във всяко трето българско семейство, може би заради това комедията на Варненския театър изглежда толкова актуална.

Личи си, че спектакълът е направен с много любов и грижа към всеки детайл – от духовата музика, която звучи преди представлението, през истинската каляска, която накрая се завърта на сцената, и програмката. Снимките в нея са заснети от Симеон Лютаков във варненския музей, пресъздаващ бита на стара Варна.

Мариана Първанова за в. "Монитор"

„Свекърва” за всички вкусове

Details

Category: Актуални новини

Автор: Марина Чертова   http://www.vsekiden.com/166447

Най-новият спектакъл на Стоян Радев разсмя до сълзи Народния театър

„В интимния семеен мир днес авторитетът на българската майка е по-голям от тоя на бащата - и то еднакво спрямо мъжката и женска челяд! Силата на този авторитет продължава и след като синовете се задомят. Нещо повече: старата майка простира своята власт и върху доведената снаха. И се получава трагично състояние, изразено от общ повик в българския бит: „Пази боже от свекърва!"

Така много точно в началото на ХХ век писателят Антон Страшимиров описва българската народопсихология в своята комедия „Свекърва". Войната между свекървата и снахата в българския живот е вездесъща и неизменна, споделя още драматургът за своята творба. В известна степен отношенията в семействата по линията снаха-свекърва и зет-тъща не се променят и днес - повече от век след знаменитата пиеса на Антон Страшимиров.

В този смисъл „Свекърва" е модерна и днес и това го доказва най-новата постановка на известния актьор и режисьор Стоян Радев. Спектакълът на Варненския театър гостува тази седмица в Народния и съвсем заслужено получи аплодисментите и възхищението на зрителите, както и топли думи от страна на колеги от София. „Много стилно представление. С мярка и вкус. Съвременно, ритмично, ярко. Истински добре сработена трупа от чудесни актьори", написа актьорът и режисьор Валентин Ганев на страницата на Варненския театър във Фейсбук.

Хитовото представление от морската столица неслучайно гостува именно в Народния театър. С тази своя пиеса Антон Страшимиров участва в конкурса за откриването на Народния театър през 1907 г. и го спечелва. В случая има и още една любопитна историческа подробност - и драматургът, и режисьорът са свързани с Варна, така че чрез този спектакъл Стоян Радев отдава почит на своя именит съгражданин.

Представлението, което е великолепно отражение на българските нрави, гарантира смях и много мъдрост. „Свекърва" на Стоян Радев е един много успешен съвременен спектакъл в ретро стил, който докосва всички поколения. Режисьорът не пуска героите на Антон Страшимиров в излишна модернистична писта. Той се придържа към класическия текст, с което спечелва по-възрастните зрители, но същевременно успява да преобърне тази едновековна пиеса с ново звучене и да поддържа интереса и на по-младата публика. По време на турнето в София и млади, и стари се смяха искрено до сълзи. Така че доброто настроение и позитивизмът по време и след спектакъла са напълно гарантирани.

Чест прави на Стоян Радев, че е оставил архаичните думи от комедията, които отдавна не се използват в българския език. За да ги направи разбираеми за по-младата публика и за да доближи пиесата до нея по идея на режисьора в програмата към спектакъла е отпечатан речник на позабравени изрази. Там ще срещнем турски думи като акранки (връстнички), алайки (слугини), кундурджия (обущар), сойтария (неопитна, недорасла, самонадеяна), както и остарели разговорни български изрази като паряса се (разведе се), тюфкам се (тюхкам се, оплаквам се).

Любопитен факт е, че режисьорът Стоян Радев и актрисата Веселина Михалкова, която играе главната роля на свекървата Костанда, участват преди 20 години в същата постановка. Тя е техният дипломен спектакъл, след който творческият тандем завладява театъра. Днес Веселина Михалкова отново е Костанда, а Стоян Радев, който като режисьор добавя към името си инициалите Ге. К., тогава влиза в ролята на Велчо-Свилен.

Варненската "свекърва" обаче вече не е онзи крайно отрицателен персонаж, познат ни от вековете. Свекървата на Веселина Михалкова е гълчаща и искаща прошка, строга и едновременно с това нежна и грижовна, саркастична и сладкодумна. Актрисата, която е артистичен директор на Варненския театър, успява майсторски да смени толкова различни състояния на сцената. От начало нейната героиня проклина снаха си, а накрая й се моли: „Кому ме оставяш, снахо? Няма да те пусна! По мене мини... сгази ме, дъще! Льох, и пак по тебе ще вървя, снахо сладка... като агне кротка!"

Похвала заслужава и младият Стефан Додуров, който играе синът на Костанда Велчо-Свилен. На сцената са голяма част от актьорите от Варненския театър, творци от различни поколения. Теодора Михайлова влиза в образа на Старата, Петя Янкова е снахата Дечка. Останалите образи се изпълняват от Милена Кънева (Неделя), Даниела Викторова (Дафинка), Николай Кенаров (Дойчинов), Николай Божков (Кереков), Гергана Арнаудова (Керекова), Биляна Стоева (Марийка), Юлияна Чернева (Радка), Пламен Димитров (д-р Живков), Нели Вълканова (акушерка).

В спектакъла по своеобразен начин участват и актьорите Атанас Атанасов, Владимир Пенев и Христо Мутафчиев, чиито портрети са част от интересната сценография Мира Каланова и режисьорското решение на Стоян Радев. Негово и музикалното оформление - умела смесица между военна духова музика и италиански арии.

Освен в София, спектакълът, който пълни залата на Варненския театър, бе и на турне в Плевен и Пазарджик. Със сигурност си заслужава постановката на Стоян Радев да бъде видяна в повече градове в страната. Така че вместо стона „Пази Боже от свекърва!" с усмивка можем да кажем „Дай Боже повече комедии като „Свекърва"!

Билети за февруарското турне на „Свекърва” в БГ Радио и БНТ 1 – „Денят започва с култура”

Details

Category: Актуални новини

Благодарим на целия екип на БГ РАДИО, наш медиен партньор за февруарския гастрол на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" в Пазарджик, София и Плевен!

 Ето и имената на спечелилите билети в радиоиграта:

Иван Тодоров от Пазарджик спечели 2 билета и ще гледа днес, 9 февруари "Свекърва" на театралната сцена в родния си град;

Утре, 10 февруари, по 2 билета за спектакъла на "Свекърва" в София, който ще се играе на сцената на НТ "Иван Вазов", спечелиха трима: Десислава Захариева, Георги Стоянчев Генчев, Дора Вакавеева

На 11 февруари, за спектакъла на "Свекърва" в Плевен 2 билета спечели Георги Монджев.

Спечелилите ще могат да вземат поканите, надписани с техните имена, от съответните театрални каси в Пазарджик и Плевен, а в София - от Билетния център на НТ на ул. "Славянска".

На 10 февруари, в предаването на БНТ 1 "Денят започва с култура" станаха известни и имената на зрителите, които също спечелиха билети за представлението на "Свекърва" в София. Зарадваха ни многото участници, отговорили във ФБ страницата на предаването на въпроса: Какъв е поводът за написването на "Свекърва"?. В крайна сметка 2 двойни покани заслужиха Янчо Николов и Калина Бойковска!

Благодарим за подкрепата на екипа на "Денят започва с култура" - Шани, Георги, Анна и Даниел!

Благодарим на слушателите и зрителите за интереса и приятно гледане!

Оперната прима Даниела Димова: Срещите със зрителите ме карат да летя

Details

Category: Актуални новини

Интервю на Марина Чертова за vsekiden.com, http://www.vsekiden.com/166473

Даниела Димова е родена във Варна. Завършва Държавната музикална академия в София през 1990 г. и оттогава е солистка на Варненската опера, където дебютира като Царица на нощта във "Вълшебната флейта" на Моцарт. Даниела Димова участва в оперни спектакли, камерни концерти и рецитали не само в България, но и в Германия, Австрия, Дания, Холандия, Русия, Норвегия, Египет, Гърция, Чехия, Китай, Южна Корея и др. След спечелен конкурс през 2009 г. става директор на Варненската опера, а от 2010 г. е директор на Театрално-музикалния продуцентски център (ТМПЦ) - Варна, в който са обединени Драматичният театър „Стоян Бъчваров" и Държавната опера във Варна.

След 20-годишно прекъсване Даниела Димова възстановява летните оперни представления "Опера в Летния театър". Носител е на много национални и международни престижни награди за високи художествено-творчески постижения, сред които Награда Варна-2007 г.; Кристална лира-2007 г.; Златно перо-2011 г. Даниела Димова е общински съветник от ГЕРБ в морската столица и председател на комисията по култура в местния парламент. "Всеки ден" разговаря с директора на един от най-успешните културни центрове в България за равносметката през 2014-та, за новите постановки през тази година и за предстоящото турне на спектакъла на Стоян Радев "Свекърва".

Г-жо Димова, театърът и операта във Варна изпратиха една силна творческа 2014 година, през която представихте много нови спектакли. Вие доволна ли сте от равносметката?

Равносметката наистина е много добра. Моята лична оценка, извън цифрите е, че това беше една особена година по отношение на това, което се случваше в нашата страна. Визирам, както обществените процеси, така и тежката метеорологична обстановка през някои месеци. Изкуството и културата са такъв сборен пункт, в който си дават среща абсолютно всичко - и нашето общество, и времето, и разбира се, настроението на нашите артисти и зрителите, които влизат в салоните ни.

В крайна сметка годината е много благоприятна за театъра и за операта във Варна, тъй като имаме сериозен ръст на зрители от около 7 %. В предходните години най-голям ръст на зрители за ТМПЦ-Варна направихме между 2012 и 2013 г. Тази нова културна структура стартира през 2010 г. с общ брой зрители в театъра и операта 37 300, за да достигнем 50 000 зрители през 2012-та, а през 2013-та - 70 000. Мислех, че сме достигнали връхната точка за откриване на нова публика, но успяхме да открием още 6-7 %. През 2014-та достигнахме над 75 000 зрители, като това са хора, които са си купили билети.

Миналата година зрителите на операта са 49 000, а на театъра - 27 000. Винаги има официални гости, поканени, така че реалната бройка на хората, които са присъствали на наши театрални, оперни, балетни постановки и концерти през миналата година реално е около 80 000 зрители. Това ме радва безкрайно много, защото това е оценка за качеството, което ние предлагаме.

През 5-те години, в които се занимавам с ръководство на институцията, многократно се убедих, че зрителят е много мъдър. Зрителят винаги следва доброто качество и високото ниво. Колкото по-хубави представления предлагаме, толкова интересът към нас е по-голям. Разбира се, това върви и с финансови резултати. През 2014-та имаме близо 11 % повече приходи спрямо 2013-та.

Какво стои зад цифрите?

Стои много труд на нашите колективи и на нашите трупи. Именно те създадоха многобройните качествени представления, които имаха премиера през изминалата година. Ще започна с театъра. През ноември 2014 г. имахме премиера на първия театрален сериал, който се случи във Варна - „Всичко наопаки или Наопаки всичко" по фарсове на Жан Батист Молиер на режисьора проф. Пламен Марков. Сценографията и костюмите са дело на Даниела Николчова, която вече получи номинация „Икар" за дебют. През последните години нашият театър не е пропуснат с номинации от журито. Почти всяка година имаме и награди.

През миналата година бе и премиерата на „Измяна" от Харолд Пинтър на режисьора Пламен Марков. Излезе и чудесното представление „Глупаци" от Нийл Саймън на Георги Михалков. Антония Попова направи забележителни костюми и сценография.

На варненска сцена бе представена и „Бурята" по Шекспир на Стоян Радев Ге.К. Спектакълът е с участието на възпитаниците на студио „Театър" на Стоян Радев. Във Варненския театър той постави и „Свекърва" от Антон Страшимиров. Този спектакъл отдавна не беше игран във Варна. Постановката се прие с голям интерес от публиката. Сценографията е на Мира Каланова. В спектакъла, който скоро тръгва на турне из страната, участват три поколения актьори от нашия театър. На най-младите зрители през 2014-та пък предложихме „Голямото коледно приключение на..." от Магда Борисова, която е една чудесна авторка.

В операта и балета също имахме доста премиери. В месеца на любовта - февруари, стартирахме с „Дон Жуан". В спектакъла участват блестящите Деян Вачков, Венцеслав Анастасов, моя милост като доня Елвира, Ирина Жекова, Линка Стоянова. Постановката е дело на Александър Текелиев, а с диригентската палка бе Вилиана Вълчева.

Направихме „Алиса в Страната на чудесата" - мюзикъл от Александър Йосифов, който също се радва на много голям успех. Подготвихме и специално няколко постановки за лятна сцена за Опера в Летния театър. Миналогодишното издание беше знаково и емблематично. Поставихме „Андре Шение" от Умберто Джордано - една опера, която 30 години не е поставяна в България. Това е много сложно заглавие, но въпреки това посегнахме към него. Мисля, че се справихме майсторски и на ниво. В чуждата преса имаше чудесни критики за спектакъла.

Не мога да не спомена „Отело" - първата съвместна продукция на Варна с френските оперни театри в Лимож и Реймс. Диригент е Стефано Сегедони от Италия. Това е една модерна, изключително красива и иновативна постановка. „Отело" достигна връх по отношение на зрители и продажби в летния ни афиш.

За пръв път във Варна направихме и мюзикълът „Исус Христос суперзвезда" на Андрю Лойд Уебър с постановчик проф. Светозар Донев и с впечатляващата сценография на Иван Токаджиев. В спектакъла участват певци от нашия солистичен състав, който роди и своите звезди. Разбира се, разчитахме и на Костадин Георгиев - Коцето-Калки и на Звездомир Керемидчиев-Звезди за главните роли. Постановката се радва на голям успех. Удължихме с още една година сезона за авторските права с агентите на Уебър в Лондон.

Иновациите в балета са може би най-голямото ни постижение през изминалата година. През 2014-та се появи партньор в лицето на заслужилия артист на Русия Сергей Бобров, който прие да бъде главен балет майстор на трупата във Варна. Под негово ръководство се роди „Кармен данс", с диригент Светослав Борисов. От съвместното ни сътрудничество се роди и „Лешникотрошачката" също с участието на наши солисти. Имахме и премиера на „Шехерезада". Това е богатството на нашия афиш и именно заради тези усилия получихме и добри резултати, за които заслуга имат всички колективи. Ръководството на ТМПЦ-Варна зададе посоката и целите бяха реализирани на ниво.

Във Варна моделът на Театрално-музикалния продуцентски център очевидно се оказа печеливш. В началото, когато тръгна театралната реформа, имаше доста протести в различните градове на страната по повод обединението на театрите и оперите.

Има една максима - „Когато цифрите говорят и боговете мълчат." Ако погледнем без емоция, действително формулата се оказа много продуктивна. Това е екипна работа. Аз изключително ценя и уважавам художествените съвети, които имат Драматичният театър и Държавната опера. Ние сме в ежедневна комуникация. Голяма е помощта на главния режисьор на Драматичния театър проф. Пламен Марков за насоките на репертоара, който поддържаме.

Най-ценното, освен нашите финансови резултати е, че Варненският театър запази своя облик. Покрай реформата ние не се подадохме да правим само касови спектакли, само спектакли с т.нар. „бели мечки", т.е. да привличаме постоянно някакви звезди. Трупата във Варненския театър е много силна, тя запази своя облик и се дообогати с млади лица. През последните години съм назначила 6-7 нови млади актьори, които идват с желание да работят. Това се случи и в оперната и в балетната трупа, където имам ежедневен диалог с арт директора маестро Борислав Иванов.

Привлякохме млади и талантливи диригенти като Светослав Борисов, Вилиана Вълчева, които работят с голяма енергия и любов с оркестъра. За мен формулата е балансирана политика и балансиран афиш, като всичко се прави в името на качеството и с грижа към трупата и зрителите. Зрителят трябва да бъде обгрижван непрекъснато. Нашата цел като държавни културни институти е и да възпитаваме и затова не винаги трябва да търсим най-масовото.

Най-новият театрален спектакъл „Свекърва" тръгва на турне и ще обиколи три града - София, Пазарджик и Плевен. Какво послание изпраща Варна към останалите градове с тази постановка на Стоян Радев?

Посланието на „Свекърва" е колко мъдър е българският народ и как ценностите, които сме изповядвали преди повече от 100 години продължават да са в нашия бит. Другото послание е колко модерен прочит и модерно погледнато може да бъде това представление и този неостаряващ текст на Антон Страшимиров.

Интересното е, че публиката в тези три града на турнето ще бъде запозната с една голяма част от нашата трупа, тъй като това е едно богато представление - на сцената са над 25 актьори. Ние ще покажем театъра ни в пълния му блясък, защото всички творчески поколения участват в „Свекърва". Така всички възрасти, представени във Варненския театър, ще разкрият своя талант.

С какво ще зарадвате зрителите през 2015-та?

На 3 януари стартирахме с турне на балета в Банско. С изключителен успех изиграхме общо 8 представления на „Кармен данс" и „Лешникотрошачката". Няма да скрия, че сме доволни от резултатите, тъй като Банско, в този сезон, е център на любителите на ските. Вечерно време повечето хора, освен да прекарат в механа или на СПА, няма друго с какво да се развличат. Оказа се, че международният език на балета, който няма нужда от превод и трансформация, е силно разпознаваем.

В театъра вече започнаха репетициите на новата предстояща премиера „Опасни връзки" на един чудесен млад режисьор Стилиян Петров, когото трупата много харесва. Предстои стартът на спектакъла „Ретро" на нашия главен режисьор Пламен Марков. В операта през март ще стартира „Дон Паскуале", което ще е копродукция с италиански колеги. За тази постановка ще ни гостува диригентът маестро Сегедони, а иначе тя ще бъде изработена от наш екип. Очаквам и потвърждение от Пламен Карталов да дойде във Варна като постановчик.

Съжалявате ли, че Варна не стана Европейска столица на културата 2019 и бе изпреварена от Пловдив?

Убедена съм, че и трите града, които не успяха да спечелят - София, Велико Търново и Варна, съжаляват, защото зад тази кандидатура стои многогодишен труд. През последните 3 години като председател на комисията по култура в Общинския съвет успяхме да дадем тласък на нашата кандидатура. Варна разчиташе на своята концепция за морето, за Черноморския регион, за най-старото злато в света и разбира се, с всичките иновативни проекти и новини, за които бяхме предвидили и финансов ресурс. Поздравявам колегите от Пловдив, защото всяка една победа, в крайна сметка, винаги е заслужена.

Щом са се спрели на Пловдив, значи е имало защо. Но очакваме от тях съвместно сътрудничество. Може би в програмата на колегите от Пловдив ще намерят място и най-хубавите проекти на другите градове. Аз вече предложих на моята колежка Нина Найденова, която е директор на операта в Пловдив, да представим една морска опера през 2019 г. - това, което ние сме записали като наша програма - „Русалка" от Даргомижски и „Летящият холандец" от Вагнер. Колегите от София и Велико Търново също може да излъчат интересни проекти, които да са самобитни. България е малка държава, обхожда се за няколко часа и това, че ще имаме Европейска столица на културата в Централна България може по перфектен начин да се съгласува и с другите градове.

Как издържате финансово във време, в което да се прави изкуство е трудно?

Много е голямо предизвикателството в новите условия на делегиран бюджет. Всяка година се правят промени в министерските постановления, които се отнасят до държавните културни институции. Правят се и промени в начина, по който се утвърждават финансовите планове и методиката, по която работи Министерство на културата. Това изисква от нас постоянна гъвкавост и ежедневен контрол на финансите.

Аз съм човек, който обича да мечтае. Нека мечтите са смели, но в допустимата финансова рамка, ако мога така да се изразя. Засега успяваме да програмираме успешно нашия репертоар. Като директор задавам много ясно очакванията си от всяко едно звено на нашия център. Имаме звено „Продажби", както и всички останали колеги, имаме маркетингово проучване и се стараем да станем все по-добри и по-добри. Пътят е чрез финансиране на добрите продукции, на тези, които дават резултати. Финансиране само заради разходи няма как да се допусне. Трябва да има отчетност, много стегната организация, да се вижда за всеки спектакъл колко е похарчено и дали действително това отговаря на интереса на зрителите.

Г-жо Димова, вие сте артист и успешен мениджър. Как се чувствате в тази двойна роля?

Винаги се старая да отделям време и за моята професия, която е на оперен солист. Всичко останало са позиции, които когато се случват, се случват. Дай Боже да ги защитаваме по най-добрия начин. Но професията е това, което остава до края на живота на човек като негова душевна матрица. Всеки месец успявам да участвам в някакъв спектакъл. Това ми дава едно особено очарование и полет на духа. Срещата със зрителя е нещо, което никоя друга професия или друга работа не може да замени. Това е отдаване и приемане на позитивна енергия, която те качва на едни криле. Точно това ме зарежда, за да мога след това часове наред да прекарам в не такава полетна работа, а в сухи числа и прогнози. Но пък без едното няма другото.
 

Интервю на Марина Чертова за vsekiden.com, http://www.vsekiden.com/166473

СЦЕНИ ОТ СЕЛСКИЯ ЖИВОТ СЪС ЗВЕЗДНИЯ ЕКИП НА "ВУЙЧО ВАНЬО"

Details

Category: Актуални новини

6 ФЕВРУАРИ, СЦЕНА ФИЛИАЛ, 19.00

На 6 февр от 19 часа на Сцена Филиал Варненският драматичен театър отново ще пренесе публиката в "Сцени(те) от селския живот", както ги е привидял А. П. Чехов. Драматургът особено е държал на това определение към пиесата си „Вуйчо Ваньо”, затова и то се превръща в ключ към режисьорската трактовка на Пламен Марков. В екипа са привлечени все известни имена: Мира Каланова – сценография и костюми; Калин Николов – авторска музика; Гергана Плетньова, която спечели ИКАР 2013 за главна женска роля за своята Соня; Стоян Радев е самият Вуйчо Ваньо, Пенко Господинов впечатлява като д-р Астров; Михаил Мутафов се преобразява в ролята на себелюбивия проф. Серебряков, Луиза Григорова е неговата красива млада съпруга Елена Андреевна, в която мъжете няма как да не са влюбени, Веселина Михалкова е мълчаливата, но много изразителна Войницка и др.

„Има много моменти в живота на човек, в които той не реагира умно, стилно и т.н., просто прави нещо. В това отношение е и образът Соня – тя е всичко нелепо, което нося и аз в себе си. Да си спонтанен, когато си влюбен, да не те е срам, да не те интересува как изглеждаш, защото знаеш какво чувстваш. Усещането да си окрилен, да си добър, да обичаш, да искаш да си милосърден – всичко, което Соня носи, е толкова респектиращо”, споделя Гергана Плетньова, заслужила със своята Соня отличието ИКАР за най-добра българска актриса на 2013 г.

Нейното превъплъщение, както и постижението на цялата трупа, ангажирана с постановката на „Вуйчо Ваньо”, си заслужават да бъдат видени от зрителите, които все още не са го направили. Още повече, че: „Чехов днес ни е необходим, за да се възстанови нарушения баланс. Ние залитнахме в недобра посока, дехуманизирахме се, станахме консуматори. Време е да си припомним, че човек има друго предназначение. Трябва да направим света по-добро място за тези, които идват след нас. В този смисъл Чехов е като камбана за събуждане, за панихида, за точно време”, подчертава Пенко Господинов, чийто д-р Астров отразява професията, добре позната на автора, който както знаем, също е бил лекар.